Военните съдии да бъдат девоенизирани и да поемат делата срещу всички служители в системата за национална сигурност, включително МВР, както и срещу цивилни, но само в определени хипотези. Такива промени в три закона предлага комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и те ще бъдат обсъдени на заседанието ѝ във вторник. По отношение на военните прокурори не се предлагат изменения, което означава, че те ще запазят статута си на военнослужещи и ще им се присъждат офицерски звания.

Миналата седмица колегията отложи решението по предложение на трима кадровици за закриване на две военни съдилища. Основният аргумент на мнозинството в СК на ВСС беше, че депутати от ГЕРБ предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, с които да се разшири подсъдността на делата, които гледат военните съдии.

Идеята на народните представители е магистратите под пагон да разглеждат дела за престъпления, извършени от служители на главните дирекции „Изпълнение на наказанията“ и „Охрана“ към Министерството на правосъдието, както и срещу цивилни в няколко хипотези.

Комисията по натовареност на СК обаче предлага военните съдии да поемат делата и срещу служители на МВР, държавните агенции за национална сигурност и „Технически операции“, Бюрото за защита при главния прокурор, срещу служители на Държавната комисия по сигурността на информацията, които приемат, съхраняват, доставят и пренасят секретни материали, както и срещу цивилни, но работещи в същите тези структури и срещу граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.

Според членовете ѝ чл. 396, ал. 1, т. 6 от НПК трябва да придобие следния вид: „На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна агенция „Разузнаване“, в Министерството на вътрешните работи, в Държавната агенция „Национална сигурност“,  в Държавната агенция „Технически операции“, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в  Държавната комисия по сигурността на информацията“.

Те предлагат и промени в чл. 405, ал. 1 от НПК, където да се добави, че разследването срещу тези служители се извършва от военни следователи, както и допълнение на чл. 371, б. „в“ от Наказателния кодекс, където изрично да се запише, че служителите на ДАНС, ГДИН и ГДО носят отговорност за военни престъпления.

В мотивите си членовете на СК обясняват, че в редица нормативни актове законодателят разглежда органите за защита на националната сигурност като единна система, в която работят хора със сходен статут. Кадровиците отбелязват, че депутатите вече са предложили военни съдии да гледат делата за престъпления, извършени от служители на ГДИН и ГДО, но техният статут е приравнен с този на МВР.

Принципът за равенството пред закона на всички субекти изисква равнопоставеност на лицата, които имат еднакъв статут, в случая регламентиран в ЗМВР, и еднакви права и задължения регламентирани в същия този закон, поради което следва да бъдат еднакво третирани и в наказателноправен аспект. Принципът изключва всякаква неравнопоставеност в това отношение.

Не съществува правна и житейска логика спорове с еднакъв предмет да бъдат разглеждани от различни по вид съдилища. По този начин неминуемо ще бъде формирана противоречива практика и ще се създаде правна несигурност в гражданите и обществото относно разглеждането и решаването на наказателните дела“, отбелязват в мотивите си членовете на ВСС.

Те изтъкват още, че въпреки девоенизацията на служителите от МВР, не е налице промяна в йерархичната структура на службите и в характера на основните им дейности. Посочват още, че изваждането на полицаите от кръга на субектите на военни престъпления създава сериозни празноти в наказателното право и важни обществени отношения, които изискват специфична наказателноправна защита, остават незащитени.

Нещо повече: „Практиката през последните години сочи на прояви на неефективност при наблюдаването от прокуратурите с обща компетентност на преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР. Работата по същите се забавя и от самоотводите, които системно се депозират от прокурорите и съдиите, работещи в един съдебен район със съответните служители на МВР“.

Нататък кадровиците напомнят, че в редица свои решения Европейският съд за правата на човека казва, че задълженията за защита на правото на живот по чл. 2 и от нечовешко и унизително отношение по чл. 3 във връзка с чл. 1 от конвенцията, включват задължение за ефективно официално разследване. Едно от основните изисквания е то да бъде извършено от безпристрастни разследващи органи, които да не са свързани институционално, йерархически или фактически с разследваните лица. Подчертана е необходимостта да има гаранции срещу всякаква външна намеса върху дейността на разследващите като независимостта им следва да се разбира не само като липса на йерархическа или институционална връзка, а и като практическа независимост, припомнят членовете на съвета.

И изтъкват: „Такава практическа независимост се осигурява много трудно, ако компетентността за наказателно преследване и за разглеждане на делата срещу служители на МВР, ДАНС, ГДО и ГДИН е възложена на органи на съдебната власт с обща компетентност, които се намират в постоянен контакт и сътрудничество с тях, а не на специализирани органи“.

Преди две години военни магистрати предложиха изменения в законите именно в тази насока (виж повече тук).

Кадровиците напълно подкрепят друга част от предлаганите от депутатите от ГЕРБ изменения в НПК, свързани с възможността военни съдии да гледат дела срещу цивилни.

Става дума за чл. 396, ал. 3 и ал. 4 от НПК. Идеята на народните представители е военните съдилища да разглеждат и дела,извършени от граждански лица в следните хипотези:

  • По глава пета от особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението е имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана;
  • По глава осма, раздел 1 – чл. 269 – 270 и чл. 273 – 277, когато деянието е насочено срещу дейността на органите по ал. 1, раздел III – във връзка с престъпления, делата по които са подсъдни на военните съдилища и раздел IV – чл. 304 – 304в и чл. 305 – 307, когато деянието е свързано със службата или функцията на лицата по ал. 1 от особената част на Наказателния кодекс;
  • По глава дванадесета от особената част на Наказателния кодекс.

А в ал. 4 на същата разпоредба се предлага на военния съд да са подсъдни и делата за престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.

Сега членове на СК се присъединяват към тази идея, но предлагат разширяване на правомощията на военните съдилища. Наред с тези три хипотези, според кадровиците, магистратите под пагон трябва да разглеждат и дела срещу цивилни „по глава девета „а“ от Особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението са информационни системи или компютърни данни, свързани с дейността на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана.

За да се преодолее проблемът с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и да се гарантира в по-голяма степен независимостта на военните съдии, членовете на съвета предлагат те да бъдат девоенизирани.

Миналата година съдът в Страсбург излезе с решение, в което критикува ексклузивната компетентност на военните съдилища у нас да гледат делата срещу цивилни, когато заедно с тях са подсъдими хора под пагон. ЕСПЧ заяви, че има световна тенденция за ограничаване на компетентността на военните съдилища при наказателно преследване на цивилни. И изтъкна, че правомощията на военните съдилища, когато съдят цивилни, не трябва да следват автоматично от НПК, а трябва да се даде възможност за всеки отделен случай подсъдността да се преценява въз основа на конкретни и „убедителни причини“.

Заради това сега кадровиците предлагат промени в няколко насоки.

Най-напред, според тях, трябва да отпаднат думите „съдия“ и „военен съдия“ от следните разпоредби в Закона за съдебната властчл. 134, ал. 2, чл. 161, ал. 5, чл. 237, ал. 2 и чл. 307, ал. 5, т. 2. 

След това предлагат и нова редакция на чл. 262, ал. 1 до ал. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили, от която също да отпадне думата „съдии“ навсякъде (виж карето).

В мотивите към проектите членовете на съвета отбелязват, че според НПК военните съдилища прилагат общите правила, доколкото за тях няма особени такива. Това означава, продължават те, че няма разлика между общите и военните съдилища за правата на участниците в досъдебната и съдебната фаза на производството, както и за правилата на доказване, видовете доказателства и доказателствените средства, образуването и провеждането на разследването, начина на провеждане на делата, възможността за конституиране на граждански ищци и частни обвинители и за предявяване на гражданските искове, начин на изготвяне и съдържание на съдебните актове.

Статутът на военните магистрати произтича от Закона за отбраната и въоръжените сили, а той не е залегнал в Конституцията, се казва още в мотивите.

Основните възражения към настоящия момент за законодателни изменения на подсъдността и за разширяване на компетентността на военните съдилища се базираха на мотивите, застъпвани и отстоявани в решенията на ЕСПЧ. Международните тенденции, последователно отстоявани в решенията на ЕСПЧ, са по-скоро ориентирани към варианти за възможно ограничаване на тяхната компетентност по отношение на цивилни лица. Възраженията се свеждат до това, че военните магистрати зависят в известна степен при кариерното си развитие (присвояване на военно звание, повишаване във военно звание, присвояване на висше военно звание) от изпълнителната власт и на практика се накърнява тяхната независимост и безпристрастност“, посочват членовете на СК на ВСС.

И уточняват, че българските военни магистрати се назначават, преместват, повишават от съответната колегия на ВСС при едни и същи законови норми. Т.е. те са със статут на магистрати.

Но същевременно назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещите от военните съдилища, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат и освобождават от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването им като съдии, прокурори и следователи съгласно Закона за съдебната власт,като в изпълнение на решението административният ръководител на съответния съд или прокуратура издава заповед за приемане и освобождаване от военна служба съгласувано с министъра на отбраната. В този смисъл те имат двояк правен статут, който съвместява статута на магистрати и статута на офицери“, посочват от ВСС.

И заключават, че за пълното съответствие на военните съдилища към изискванията на независим и безпристрастен съд, възприети като международни стандарти и съобразно решенията на ЕСПЧ, е наложително преосмисляне на статута на военните съдии като военнослужещи чрез девоенизирането им и приравняването му с този на колегите им от общите съдилища, както и преуреждане на института на съдебните заседатели.

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
ewy
ewy
15 юни 2020 18:38
Гост

Въртят , сучат , а заплатата на военните мързеливци си върви . Според мен предложенията са необмислени по една проста причина -не виждам анализ колко дела ще се паднат на военните структури след евентуалните промени и дали ще се гарантира равнопоставеност с останалите им колеги . Без такъв анализ всички тук си чешим езиците и правим предположения . А пък представете си , че натоварването им остане почти същото или пък стане 5 пъти по-голямо от нормалното . Всичко е възможно . Най-добрият регулатор на натоварването не са промените в подсъдността , а преразпределяне на дела от натоварени към ненатоварени… Покажи целия коментар »

Поп
Поп
15 юни 2020 15:43
Гост

Е, добър ход. Така или иначе решиха да чакат лобисткия законопроект на депутатите от ГЕРБ /лобистки е защото досега нямаше никакво намерение и точно преди заседанието на СК го внесоха/. Нека да видим сега как умниците от ГЕРБ ще се измъкнат, защото няма разумни доводи против това предложение за полицаите. Ако не го възприемат, така депутати ще докажат за пореден път, че изпълняват по един обидно глупав начинп поръчки.

Приятел
Приятел
15 юни 2020 13:39
Гост

Цивилните съдии и прокурори по места са обвързани като свински черва с полицаите.

Браво бе
Браво бе
15 юни 2020 12:59
Гост

Общите съдилища не били независими да гледат делата срещу полицаи. Ми те ежедневно контактуват и с банки, и със служители. Спецовете ежедневно контактуват с прокурори – как гледат делата срещу тях.
Апропо, ако военните съдии станат цивилни, заседателите също – за да се отговори на ЕСПЧ, кое им е военното тогава?
Това, че ще им се дадат нищожен брой дела, не значи, че не трябва да бъдат закрити поне 2.

Браво бе
Браво бе
15 юни 2020 13:04
Гост

Ще има специализация по субекти, което си е извънреден съд извън предвиденото по конституция…
Вместо да разформирова максимално съдилищата с най-висок брак и най-ниска натовареност, на ентата година уж независимият ВСС се отметна, дочул само намеренията за бъдещи промени с неясно количествено измерение.

наблюдател
наблюдател
15 юни 2020 11:40
Гост

Това би означавало същото, което се получи със Специализирания съд, но с различен знак: снизхождение към полицаите, чиито престъпни деяния кореспондират с политиката на управляващите. А България винаги ще бъде управлявана от марионетки на някоя олигархична група, защото общественото мнозинство е безотговорно към своята съдба и дори към съдбата на своите деца.

Кирилов
Кирилов
15 юни 2020 12:01
Гост

Освен това се пазят взаимно. А сега съвсем си оплетоха кошницата.

Анонимен
Анонимен
15 юни 2020 11:37
Гост

Положението е – преливане от пусто в празно. Не се търсят съдии да решават дела, а се търсят дела за съдии… Да не говорим, че дори всички тези предложения до едно да се приемат, пак става дума за нищожно количество дела, които ще разглеждат военните съдии. 0+ 0 колко е? Пак нула….

Филип
Филип
15 юни 2020 12:03
Гост

Търсят си повод да ги хрантутят. А сега и нормативната уредба ще променят заради тях.

Зара
Зара
15 юни 2020 11:21
Гост

Така ще бъде спазен принципът за равенството пред закона на всички субекти.

Саня
Саня
15 юни 2020 11:15
Гост

Мъдро предложение.

Николай
Николай
15 юни 2020 11:13
Гост

Адекватно предложение. Аз мисля, че и преди години военните съдилища гледаха делата срещу полицаи.

ганю
ганю
15 юни 2020 14:35
Гост

Преди години е имало и Народен съд.
Да го създадем пак. Адекватно предложение.

Анонимен
Анонимен
15 юни 2020 10:36
Гост

Създадоха специализирани съдилища и прокуратури, които да гледат делата срещу членовете на изпълнителната власт и срещу всички, които може да бъдат рекетирани за да предадат бизнеса си. Сега отделят хора, които изначално нямат никакво място в съдебната система, в съдилища, които ексклузивно да гледат делата срещу полицията. Слугата на Пеевски по-долу одобрява. А българинът протестира срещу расизма в Щатите…

Lalov
Lalov
15 юни 2020 9:16
Гост

Иначе нямат с какво да се занимават. Така ли стана.

Симеон
Симеон
15 юни 2020 11:15
Гост

Е, вижте само по колко дела имат. Та те пичти не работят.

Белоу
Белоу
15 юни 2020 9:16
Гост

Нека им се подсигури работа. Няма лошо. Надница трябва

Kosta
Kosta
15 юни 2020 9:16
Гост

Добра идея. Надявам се да се осъществи

Пепи
Пепи
15 юни 2020 9:15
Гост

Подкрепям

Аналог
Аналог
15 юни 2020 9:15
Гост

Ами добре е да се занимават и с ДАНС и МВР. Не виждам защо. Правото си е право.

Живко
Живко
15 юни 2020 9:13
Гост

Добро предложение

Златимир
Златимир
15 юни 2020 9:13
Гост

защо. Да не би да стана така, че да нямат работа?

Филип
Филип
15 юни 2020 9:12
Гост

По мое мнение те трябва да имат възможност да се занимават и с МВР служители

Димитриев
Димитриев
15 юни 2020 9:12
Гост

За да имат възможност да работят ще се наложи