Съдебният спор за лютеницата от Първомай стигна до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург.

Това стана, след като Върховният касационен съд (ВКС) реши да отправи преюдициално запитване до СЕС (пълния текст на определението виж тук) по делото, което фирмите „Булконс Първомай“ и „Консервинвест“ водят вече 6 години.

„Булконс“ е производител на „Лютеница Първомай“, а „Консервинвест“ предлагаше доскоро „Първомайска лютеница“.

През 2014 г. „Булконс“ заведе искове в Софийския градски съд (СГС) срещу „Консервинвест“ на основание и на няколко вече отменени разпоредби (чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм.), чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО(отм.) и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм.) от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), като искаше да бъде преустановено използването на географското означение в името на лютеницата на конкурента ѝ, както и да ѝ бъде присъдено обезщетение от над 636 000 лева за пропуснати ползи.

Тезата на „Булконс“ е, че тя е регистрирала географското указание „Лютеница Първомай“, а „Консервинвест“ не е вписана като ползвател, поради което неправомерно използва регистрираното географско указание в продуктите си и заблуждава потребителите.

От своя страна „Консервинвест“ претендира, че има право да използва регистрираните от нея марки, но освен това твърди, че „Булконс“ не може да търси закрила по националния закон, тъй като в случая пряко приложение намира Регламент 1151/12 на Европейския парламент и Съвета на ЕС за регистрация на наименования.

Според чл.9 от регламента всяка държава-членка може само за определено време да предостави защита на дадено наименование на национално равнище и тя е в сила от датата, на която е подадено заявление до Европейската комисия. Тази временна защита пък се прекратява или на датата, на която е взето решение за регистрация, или при оттегляне на заявлението.

От „Консервинвест“ твърдят, че исковете срещу нея са недопустими и по отменения ЗМГО, тъй като в §8 от преходните му и заключителни разпоредби от 2018 г. се казва, че притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени до влизането в сила на този закон.

През 2017 г. СГС отхвърли исковете на „Булконс“, като прие, че са неоснователни, защото става дума за специфичен продукт като лютеницата, а за регистрацията му пряко се прилага европейският регламент. Той изисква регистрацията на географски означения за земеделски продукти и храни да се осъществяват пред ЕК, като правната закрила се предоставя само след регистрацията в Европейски регистър на земеделски продукти и храни със защитени географски означения, която само служебно се отразява от Патентното ведомство на България.

Две години по-късно Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени решението на първата инстанция и уважи изцяло исковете на „Булконс“, като осъди „Консервинвест“ да плати и над 100 000 лева разноски. Според САС ограничението за предявяване на искове по ЗМГО не обхваща висящите дела, а се отнася само за бъдещи. Апелативните съдии приеха, че географското указание е валидно регистрирано и българският закон урежда защитата му. Според САС европейският регламент не изключва национална правна защита.

„Консервинвест“ обжалва решението пред ВКС и именно по спорния въпрос дали в случая може да има национална защита, върховните съдии допуснаха касационно обжалване и решиха да сезират съда на ЕС в Люксембург.

От изложенията на двете фирми става ясно, че съдът на ЕС има произнасяния в различен смисъл по сходни на спорния по делото въпроси, като е тълкувал разпоредбите на по-стари регламенти, а не на този от 2012 г. Така, например в решението по дело С478/07, цитирано от „Консервинвест“, се казва, че целта на европейските регламенти е с тях да се „предвиди еднакъв и изчерпателен режим на закрила на такива указания“. В него пише още, че „националните процедури за регистрация се включват в общностната процедура за вземане на решение и представляват съществена част от нея. Те не могат да съществуват извън общностния режим на закрила“.

В подкрепа на своето становище пък „Булконс“ е посочила друга практика на съда в Люксембург – решение по дело С-312/98. В него се казва, че националната защита, която всяка държава-членка дава на географски означения, се урежда от националното право на тази държава и е ограничена до територията ѝ (това тълкуване е дадено по отношение на географски означения, които не отговарят на изискванията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92 г.).

В крайна сметка ВКС решава да отправи следното преюдициално запитване до СЕС във връзка с тълкуването на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012:

Допуска ли разпоредбата на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, съществуването на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни, обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите- членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище (подобно на паралелния режим на търговските марки ), уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент /ЕС №1151/12г., на територията на държавата членка по регистрация на географското указание?

В мотивите си върховните съдии обясняват, че според българското законодателство, регистрираното от Патентното ведомство географското указание се ползва от национална закрила и наред с нея винаги е съществувала закрила на географските означения и на международно ниво.

Като проследява изменените през годините европейски регламенти за правна закрила на географските означения, ВКС сам стига до извод, че идеята е да бъде създадена единна закрила, чрез регистрация на географските указания на ниво ЕС.

„Развитието на тази нормативна основа, относима към уредбата на регистрацията на географските указания за земеделските продукти и храни, чието качество и уникалност се свързва с определени европейски региони, постепенно, с оглед предложената за тълкуване разпоредба на чл.9 от Регламент/ЕС/ № 1151/12г., във връзка с т.15 и 24 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, навежда на извод за изключване на националната регистрация и правна закрила по отношение на тези продукти“, пише ВКС.

От друга страна обаче, върховните съдии обръщат внимание, че в регламента не е отречена изрично, нито възможността за регистрация на обхванатите от регламента продукти и храни само на национално ниво, нито възможността за получаване на конкретна закрила на територията на държавата-членка, когато спорът е между местни производители на един и същ  продукт, по отношение на географско указание, получило само национална регистрация и за нарушения, осъществени в същата държава членка.

„Изложеното дава на запитващата национална юрисдикция мотив да се обърне към СЕС с искане за преюдициално тълкуване на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Спорът поставен за решаване пред Върховният касационен съд се свежда до въпроса – допустимо ли би било, към момента на действие на ЗМГО / отм./, географско указание за селскостопански продукт или храна, каквато е лютеницата, да бъде регистрирано по реда на ЗМГО / отм./ само в България, като страна членка на ЕС, по национален ред и да бъде защитено извън общностния режим на защита, предвиден в Регламент (ЕС) № 1151/2012“, обяснява в заключение ВКС.

15
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Истината
Истината
06 януари 2021 13:30
Гост

ГУ “Лютеница Първомай” на Булконс беше заличено и затова делото във ВКС трябваше да бъде прекратено. Отделно в Преамбюла на регламент 1151 точно и ясно е написано, че не може да има два успоредно действащи режима на регистрация на ГУ. Заради това трябваше това дело да приключи. Някой иска да спечели време.

Хахаха
Хахаха
06 януари 2021 12:14
Гост

Цялата сага е много оплетена и се точи 20 години.
По-долу коментари са загатнали за необичайни съдебни решения, толериращи и узаконяващи буквално грабеж.
За мен има хора за затвора … и то били в съдебната власт …

Спорът действително е тънък и много важен …
Може ли да съществува национална система за географски наименования, действаща само на територията на страната и само за лица под юрисдикцията на същата страна
Едно е да запазиш в България, друго е в ЕС …
Разликата е десетки хиляди евро

Анонимен
Анонимен
06 януари 2021 10:38
Гост

Накрая ще спечели лютеницата на Калибацев 🙂

нека питат
нека питат
06 януари 2021 10:24
Гост

Регламентът се прилага директно! Няма вече защита на национално ниво, щом не си направил заявка пред ЕК. Както и да го въртят и да го сучат, това ще им каже СЕС. Но нека, по-добре да питат, че иначе мноооого трудно се наканва върховен съд да пусне преюдициално…

Виктор
Виктор
06 януари 2021 10:33
Гост

Новината е, че ВКС е отправил преюдициално запитване, а не е тръгнал да решава спора с тълкувателно 🙂

Kuche
Kuche
06 януари 2021 11:55
Гост

За да не опрат пак до Бенатов.

Отврат
Отврат
06 януари 2021 10:38
Гост

Ама в случая какво има да питат? Не им харесва да прецакат Булконс ли, що ли?

заинтругуван
заинтругуван
06 януари 2021 10:39
Гост

Въпросът е много тънък, защото става дума за спор между производители от една държава, освен това повдигнат преди отмяната на разпоредбите от ЗМГО под натиск от ЕК. Много е интересно какво ще каже СЕС за подобна хипотеза, не че ще възниква пак предвид промените в ЗМГО, но прочитът на възможността за национална защита ще е интересен

Истината
Истината
06 януари 2021 13:26
Гост

Булконс спорят с географско указание, което е било издадено в противоречие с Европейския регламент. Регламентът е с по-голяма сила от Българския закон и когато си противоречат се прилага Регламентът (чл. 15 от ЗНА). Така че спорът е между двама български производители, но България е член на Европейския съюз и трябва да спазва Регламента.

Наблюдател
Наблюдател
06 януари 2021 10:22
Гост

Охооо, ВКС май се опитва да подложи прът в каруцата на един бивш съдия от Пловдив и другар на един бивш главен прокурор.

7272
7272
06 януари 2021 10:20
Гост

То пък едни лютеници и двете…нишесте и боя.

Чочо
Чочо
06 януари 2021 10:17
Гост

Майонезите не се ли съдиха и те в Люксембург?

Костов
Костов
06 януари 2021 10:16
Гост

Нашите фирми трябва най-после да проумеят, че сме в ЕС и дребните ни български сметки често не излизат, защото сме на общ пазар, чийто правила трябва най-малкото да познаваме.

Анонимен
Анонимен
06 януари 2021 10:12
Гост

Ето това е една от малкото ползи за бизнеса от членството в ЕС.

Анонимен
Анонимен
06 януари 2021 10:14
Гост

Проблемът е, че европейските институции са по-бавни и от българските, а нормативните актове и правила са си крива краставица.