Съдебните помощници да поемат размяната на книжата и пращането на призовки и съобщения, а съдията да се занимава с делото само при преценка на редовността на исковата молба или жалбата, насрочването му и изписване на крайния акт. Това предлага комисията „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, което бе предоставено и на „Лекс“ в отговор на запитване.

Членовете ѝ поставят пред колегията на обсъждане идеята у нас да се възприеме концептуално различен подход към ролята на съдебния помощник. Като предлагат тя да бъде подложена на широка дискусия сред съдиите, така че да се приеме работещ за българската съдебна система модел за правомощия, назначаване и обучение на помощниците.

„Предложението е да се обособи истинска специализирана администрация, на която да бъдат възложени функции по движение на съдебните книжа, така че съдията да се занимава  с делото при постъпването му (за преценка на редовността на исковата молба или жалбата), при насрочването му и за написване на крайния съдебен акт. Фазата по размяна на книжата и връчването на съобщения и призовки да се възложи на съдебен помощник, при точно разписани правомощия“, обясняват предложението си от комисията „Съдебна администрация“ и подчертават, че за целта трябва да се прецизира и проведе обучение на помощниците за приложението на правилата за призоваване и моделите на връчване.

„В дългосрочен план, вместо 100 души неквалифицирана администрация, 50 обучени и/или с юридическо образование служители, обединени например в „Съдебна служба по подготовка на делата“ в рамките на съдилищата, които съзнават и професионално добре знаят последиците от своите действия, ще са достатъчен и добър потенциал за разтоварване на съдиите от елементарна правна работа“, посочват ефекта от подобно изменение авторите на идеята.

Като изрично заявяват, че повишаването на изискванията към служителите по отношение на образователен ценз и умения също е част от реформата и гаранция за качествени съдебни услуги.

Целта е съдиите да се концентрират върху същинската си правна работа и да се разтоварят от несвойствени задължения. От комисията на ВСС посочват, че подобен подход е възприет в много европейски страни.

Предложението стъпва на анализ на настоящата ситуация, като авторите му констатират, че сега съдиите често изпълняват сравнително елементарни правни действия, които със същия успех може да бъдат извършвани от специализирана администрация.
„Елементарният прочит на подробната статистика по видове дела сочи, че в голям брой от случаите се касае до изключително увеличение на фактическата работа за съдията по хода на делата преди постановяване на съдебния акт. Наред с посоченото, заповедните производства, чиито замисъл не реализира очаквания резултат, натовариха ненужно много районните съдии не със същинска правна работа, а с администриране на дела. Над половината от районните съдилища (основно по-малките такива) отчитат най-голям дял на заповедните производства, а един съдия от Софийския районен съд получава месечно над 50 заповедни производства. Тези дела, от своя страна, не са с изключителна фактическа и правна сложност, но са много трудоемки от гледна точка на администрирането им. 50 и повече процента от ежедневните доклади на съдиите са пълни с призовки и съобщения, които следва да бъдат администрирани“, се изтъква в предложението. В него се отправя и критика към последното изменение на чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс, за което се посочва, че има принос към ежедневното натоварване с доклади, тъй като е създало „още по-големи трудности, свързани с призоваването по делата, които съвсем скоро ще се отразят на срочността им“.

В предложението е отчетено, че подобна концептуална промяна няма как да бъде извършена без промяна в законодателството. „Съзнавайки, че фазата по администриране на делата е възложена от закона на съдиите, но приемайки разумните европейски препоръки за облекчаване на процедури и прехвърляне на сравнително елементарна правна работа на подготвени юридически помощници, считаме, че дебатът за промяната на ролята и функциите на съдебните помощници  следва най-после да се отвори и да се предприемат конкретни стъпки за законодателни изменения, като частично решение на въпроса с натовареността на съдиите и съдилищата“, заявяват от комисията „Съдебна администрация“.

Като подчертават, че и за България не е новост извършването на правна работа да се възлага на помощници, като дават пример с помощник-нотариусите.

„Реформата в съдебната власт изисква поддържането на прецизен баланс между достъпа до правосъдие, ефективността на правосъдието и ефективността на администрацията му. Един от начините за постигане на баланс е преразпределението на задачите в съдилища, наред с ефективното разпределение на делата между съдилищата и съдиите, преценка на съществуващия ресурс, намаляване на разходите. Целите са справедлив, бърз и достъпен процес в рамките, определени от закона, подчинен на разума и обществените очаквания“, пишат членовете на комисията.

11
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
19 февруари 2019 13:20
Регистриран

Разумните европейски препоръки не сте ги усетили още дори.В СРС има организирана престъпна група за издаване на изп.листове.А Главният си мълчи ли мълчи.Съдиите извършват престъпления.В ЕС такива не остават на работа в съд.А МП,ВСС,ИВСС си продължават да си вземат заплатите.От нашите пари.Идете си в мир.Не чакайте своето отрицание.Гражданите са под влияние на БСП.И ще се задействат.

пена
пена
19 февруари 2019 5:40
Гост

точно така и тия неграмотни секертарки с големите заплати да се уволнят

Рада Госпожина
Рада Госпожина
18 февруари 2019 15:02
Гост

Аз лично съм настроен песимистично, защото за разлика от посочените държави като примери, правната ни система е така устроена, че възможността за по-различен статут на съдебните помощници е практически нереална. И сега ги има съдебните помощници, но рядко се ползват дори и да са добри. Просто когато си слагаш подписа върху акт не ти е безразлично какво е написано. А ако се ползват само за актове по движението на делата, пак е условно, защото за да прецени дали исковата молба е редовна и т.н. си трябва отново преценка на докладчика по делото. С една дума- силно съмнителен положителен ефект ще… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2019 14:00
Гост

Сравнително елементарните правни действия бавят работата на съдията и естествено хода на делото. Така, че чрез тази реформа правосъдието ни ще бъде по-ефективно.

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2019 13:46
Гост

Напълно разумно е да се ръководим от европейските препоръки за облекчаване на тези процедури. Те са изготвени на базата на богата практика.

Фен
Фен
18 февруари 2019 13:45
Гост

Адмирации за идеята. Само така българският съд ще има истинска специализирана администрация.

Обиден
Обиден
18 февруари 2019 13:43
Гост

Екстра! Малко ни е другата работа, че и това сега.

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2019 13:33
Гост

да си дадем сметка, че сега на помощниците е дадено да пишат проектите на съдебните актове. известни са случаи, когато съдии дори не изчитат внимателно проекта, който им е предложен. вместо да извършват типичната и вменена единствено на съдията дейност по правораздаване, нека да свършат малко чиновнически задачи. в това има много повече смисъл и не знам колега съдия, който не би се съгласил

pnp
pnp
18 февруари 2019 13:24
Гост

Напълно подкрепям! Не само това, но и заповедните трябва те да ги работят! Каква съдийска работа е това?! Само се трупат бройки и се губи време, а после защо не са ти прочели делото като хората

Анонимен
Анонимен
20 февруари 2019 13:17
Гост

В Германия така предложеният модел работи добре. Съдията се занимава с делото чак след приключването на размяната на книжата и не се занимава с никакви призовавания. Дори в сградата на всеки съд има офиси на Дойчепост, които са натоварени да извършват всички действия по призоваване и размяна на книжата. И понеже доверието на хората в институциите е изключително високо, няма вариант да отиде призовкар на адрес и да не намери никого или да му се върнат книжата с отказ. Отделно от това съдията не изчислява такси, с което е натоварен съдебният изпълнител след постановяване на съдебното решение.

дддд
дддд
21 февруари 2019 5:52
Гост

Кога пък съдията се е занимавал с размяна на книжа,пращане на призовки и съобщение? Това се прави от деловодителите.