Министърът на правосъдието да свика извънредно заседание на Съвета за съдебна реформа, на което да бъде обсъдено изработването на механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главния прокурор. Писмо с такъв призив изпрати днес Българският институт за правни инициативи до Данаил Кирилов.

Повод за него е изказване на правосъдния министър от миналата седмица, в което той заяви, че един от първите му приоритети на поста ще бъде изработването именно на такъв механизъм.

От БИПИ изтъкват, че темата за предсрочно прекратяване на мандатите на тримата големи в съдебната система попада в работата на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. „Именно това е едно от местата, на които открито, в рамките на една професионална дискусия, следва да се обсъди необходимостта от изработването на такава процедура“, отбелязва директорът на института Биляна Гяурова-Вегертседер.

И допълва, че в състава на съвета участват представители на всички власти, а постановлението на Министерския съвет за създаването му дава възможност за включване и на депутати. В качеството си на председател на правната комисия, Данаил Кирилов е присъствал на заседания на Съвета за съдебна реформа.

От БИПИ посочват, че до момента в дневния ред на заседанията на съвета не е била включвана точка за обсъждане на Независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на България, а само изпълнението на препоръките от анализа, които са заложени в пътната карта. „Обсъждането на самия анализ е изключително важно в контекста на Вашите намерения, защото в него се разглеждат въпросите за „назначаване и лична отговорност на главния прокурор“ и за „прозрачност и отчетност на главния прокурор за работата на прокуратурата на Република България пред ВСС, министъра на правосъдието и Инспектората“, изтъква Биляна Гяурова-Вегертседер.

Тя цитира и препоръките, които се съдържат в независимия анализ, а именно:

  1. „За оперативните решения във връзка с работата на НСлС следва очевидно да отговаря съответният заместник на главния прокурор, ръководещ НСлС. Този заместник на главния прокурор следва да остане зависим от главния прокурор по отношение на ресурсите, но по отношение на оперативността предлагаме той да бъде независим“;
  2. „Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“, е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние“;
  3. „Поради това нашето предложение отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСлС (предоставени от ръководещия НСлС заместник-главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСлС или МВР, следва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването“.

Директорът на института отбелязва, че в пътната карта присъства само последната препоръка от независимия функционален анализ. А като мярка за изпълнението ѝ е заложено следното: „Изготвяне на предложения за законодателни промени, засягащи разследвания срещу председателите на ВКС и ВАС, и главния прокурор, съответстващи на действащата конституционна разпоредба“.

Очевидно е разминаването между препоръка и мярка за нейното изпълнение, това е още един повод тя, заедно с другите две препоръки, не включени в пътната карта, да бъдат обсъдени на извънредно заседание на Съвета. Към настоящия момент в Конституцията има текстове (чл. 129, ал. 3, т. 1-5), които предвиждат хипотези на освобождаване от длъжност на магистратите (включително и на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор) и са доразвити в чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ. Необходимо е в Съвета да се обсъди какво разбира министерството на правосъдието под предсрочно прекратяване на мандатите и откъде произтича тази инициатива, имайки предвид, че тя не присъства като препоръка в нито един европейски или национален документ“, пише още Биляна Гяурова-Вегертседер.

Тя отбелязва, че в случай, че правосъдният министър свика извънредно заседание на съвета, би могъл да покани за участие в него председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, каквато възможност има според чл. 4, ал. 4 от Постановлението на Министерския съвет за създаването на този консултативен  орган.

Според чл. 6, ал. 3 от същото постановление извънредни заседания могат да се проведат и по инициатива, заявена в писмен вид, на не по-малко от 1/3 от членовете му, т.е. от поне осем от тях.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Математик
Математик
15 април 2019 16:21
Гост

Сложно уравнение – на Ц. мандатът му изтича скоро и няма смисъл от предсрочно прекратяване, П. обаче има още доста време и е в риск…

Анонимен
Анонимен
15 април 2019 16:10
Гост

Много добро начало за Данаил Кирилов. Искрено се надявам да бъде изработен такъв механизъм.

Анонимен
Анонимен
15 април 2019 16:11
Гост

Ако това се беше случило по-рано до сега Панов отдавна да са го отсвирили.

Анонимен
Анонимен
15 април 2019 16:01
Гост

Разминаването между препоръка и мярка за нейното изпълнение много пъти е водило до осъждането на страната ни от ЕС.