Делото срещу бившия вече депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, станало известно като „Суджукгейт“, стигна до Върховния касационен съд (ВКС) преди още да е приключило разследването, установи проверка на „Лекс“.

Това развитие е резултат от различното тълкуване на съдилищата на последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от ноември м.г., с които беше променена подсъдността на делата за множество престъпления, извършени от представители на властта. Едно от обвиненията на Мартинов е за лично укривателство, а с промените в НПК, ако депутат отговаря за това деяние, делото срещу него е подсъдно на Специализирания наказателен съд. Разследването срещу бившия депутат обаче започна през юли, тоест преди промените, и се води от Софийската градска прокуратура, а в последвалите изменения е записано, че неприключилите съдебни и досъдебни производства се довършват там, където са започнали.

Затова през октомври, в хода на разследването, прокуратурата е поискала от Софийския градски съд (СГС) да наложи възбрана на недвижими имоти на Мартинов, с която да бъдат обезпечени бъдещи наказания като глоба и конфискация на имущество. Градският съд е уважил искането на 4 октомври м.г., но Мартинов е обжалвал определението пред Софийския апелативен съд (САС). На 19 януари състав на САС (председател Невена Грозева, Светла Букова-докладчик и Пламен Дацов) обаче е прекратил делото и го е пратил по компетентност на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).

Според апелативните съдии обвинението на Мартинов налага подсъдност на спецсъда, а оттам и по жалбата срещу уваженото искане на прокуратурата за обезпечителните мерки трябва да се произнесе апелативният спецсъд. Според САС този извод не се променя от разпоредбата, свързана с довършване на започналите вече дела, тъй като тя регламентирала единствено разглеждането на делото по същество в същинската му съдебна фаза и не касаела съдебния контрол в досъдебното производство.

„С оглед на това при прилагане на новия процесуален ред отпада и правомощието на настоящия въззивен съд да контролира постановените актове на първата инстанция от посочения вид, което налага изпращане на делото по компетентност на Апелативен специализиран наказателен съд“, се казва в определението на САС.

От своя страна, състав на апелативния спецсъд (председател Емилия Петкова, Венелин Иванов-докладчик и Красимира Костова) е стигнал до противоположен извод за подсъдността.

Според този състав не е случайно, че разследването се води от градската, а не от специализираната прокуратура и затова искането за налагане на обезпечителни мерки е направено пред градския съд. АСНС посочва, че промените в НПК предвиждат постепенен и плавен преход за промяната в подсъдността, който предвижда именно довършване на делата там, където са започнали. В определението си те се позовават и на Тълкувателно решение №5 на Наказателната колегия на ВКС от 16 януари 2014 г., по повод на противоречива практика на специализираните съдилища по дела, които в досъдебна фаза са провеждани по общия ред, а не от специализираните органи. Съдиите цитират част от решението, в което се казва, че смесено прилагане на общи и специални правила е недопустимо и приложението на специалните правила изключва общите.

„От друга страна, и едните, и другите правила поначало не позволяват на прокурора или на съда да действат извън рамките на своята компетентност, или да не я съобразяват в процесуалните си  взаимоотношения. Така че даже да се приемат за приложими в спорните случаи §9, ал.2 и §17 (от два ЗИД на НПК от 2011 г. – бел. ред.) – а те не са – процесуално недопустимо е съдия-докладчик в СНС да връща дело на прокурор от районна или окръжна прокуратура, а прокурор в такава прокуратура да подава в АСНС частен протест срещу връщането на делото“, се казва в цитираното Тълкувателно решение.

Според апелативния спецсъд мотивите на върховните съдии са приложими и в случая с делото срещу Мартинов. Те са категорични, че щом е казано, че неприключилите досъдебни производства се довършват от тези, пред които са висящи, това обвързва и целия съдебен контрол по тях. Апелативните спецсъдии допълват също, че не са компетентни да гледат като въззивна инстанция актове на градския съд.

Заради различното тълкуване АСНС е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, който трябва да реши окончателно спора кой съд трябва да се произнесе по обезпечителните мерки на имуществото на бившия депутат.

1
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
02 февруари 2018 15:49
Гост

Странното е, че този път май спецовете са прави 🙂