Страсбург критикува практиката разпит на полицаи да замества направени пред тях самопризнания
Европейският съд обяви, че е нарушено правото на справедлив процес по дело за убийство
Може ли разпит на полицаи, беседвали със задържан без адвокат, да бъде използван, за да замести недопустимо иначе самопризнание, направено пред тях. Този въпрос за практиката у нас повдига решение на Европейския съд за правата на човека. Като в конкретния казус, по който се произнася, съдът в Страсбург стига до извода, че е нарушено правото на справедлив процес.
От решението му става ясно, че е налице противоречива практика на българските съдилища по въпроса дали полицаите, провели т. нар. разузнавателна беседа, може да бъдат разпитвани като свидетели в процеса.
Делото в Страсбург е по жалба на Димитър Митев, който в момента е в затвора. Той е предсталяван пред ЕСПЧ от адвокатите Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев.
Случаят е за убийството на 75-годишна жена в дома ѝ на 18 юни 2006 г. Димитър Митев е заподозрян за престъплението и на 21 юни 2006 г. е задържан в изоставена къща в близко село. Заведен е в полицейския участък във Вълчи дол. Там подписва декларация, че иска адвокат и да бъде прегледан от лекар. По-късно през деня двама полицаи от Варна пристигат във Вълчи дол и провеждат разузнавателна беседа с Митев, по време на която той прави самопризнания, че е извършил убийството и описва действията си преди задържането. Освен това признава, че е откраднал пистолет и други вещи от друга къща.
Впоследствие – и по време на разследването, и по време на съдебния процес, Митов ще твърди, че самопризнанията му са изтръгнати с насилие. И никога повече не признава, че е извършил убийството. Същия ден той е откаран в полицейско управление във Варна, където е прегледан от лекар, който е установил натъртвания и хематоми на десния лакът, десния хълбок, бедрата и китките, причинени от твърди тъпи предмети по-малко от двадесет и четири часа по-рано. На 22 юни 2006 г. Митов е обвинен за кражба, а обвинение за убийството му е повдигнато чак след 6 месеца.
По време на делата пред Окръжния и Апелативния съд във Варна, наред с другите доказателства, са разпитани като свидетели двамата полицаи, провели беседата с Митов. Той възразява, че така се нарушава забраната (чл. 118 от Наказателно-процесуалния кодекс) да бъдат свидетели лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Казва, че е бил бит, за да признае престъплението и се отрича от самопризнанието.
За разпита на двамата полицаи апелативният съд посочва, че те не са разследващи органи по смисъла на НПК и че техните показания са били оценени в светлината на всички останали доказателства.
Делото стига до ВКС, който също потвърждава присъдата на Митов. Като по отношение на разпита на двамата полицаи в решението се казва: „Не е допуснато нарушение както е констатирал и въззивният съд с разпита на полицейските служители. Те не са от категорията на лицата по чл.118, ал.1 НПК, за да съществува пречка да бъдат свидетели в процеса и техните показания да бъдат анализирани и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото“.
Съдът в Страсбург обаче стига до извода, че в случая е нарушено правото на справедлив процес. И посочва решение на ВКС в обратния смисъл. В него през 2013 г. състав с председател Даниела Атанасова и членове Красимир Шекерджиев и Галина Захарова в сходна ситуация заявява, че е недопустимо кредитирането на показанията на полицейски служител, защото, макар и формално той да може да бъде разпитан в качеството на свидетел, дава информация, която му е станала известна при проведена с подсъдимата „беседа” и показанията му заместват направени самопризнания.
„Единственият легален начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал на друг разпит (проведен в императивни разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му. В случая, независимо че свидетелят няма формално качество, което да е пречка да вземе участие в производството като свидетел, разпитът му по отношение на възприети извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна беседа” е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени“, заявява ВКС.
И се позовава на принципната забрана да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни. „Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. В тази връзка трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, който е извършвал действия по разследването и е възприел признания, направени от задържано в рамките на същото разследване лице“, посочват съдиите Атанасова, Шекерджиев и Захарова.
Съдът в Страсбург също стига до извода, че в случая на Митов чрез разпита на полицаите на практика се заместват самопризнанията му, които сами по себе си няма как да са доказателство в процеса.
„В конкретния случай няма спор, че самопризнанието на жалбоподателя не би могло да се използва като доказателство в процеса, тъй като то не е получено в съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. То не е било направено пред компетентен орган (прокурор, следовател или съд), който би могъл да предостави на заподозрения пълните му права, включително и това на адвокат. Тъй като НПК предвижда изключването на доказателства, събрани по начин, несъвместим с неговите правила, самопризнанието не може да бъде включено в доказателствата. Въпреки това, ефектът от разрешаването на свидетелските показания на полицаите на практика има точно същата цел – да позволи това самопризнание да стане доказателство, заобикаляйки всички процесуални права на жалбоподателя“, заявява Европейският съд по правата на човека.
Освен това съдът отбелязва, че самопризнанието на Митов в отсъствието на адвокат е направено на много ранен етап и не може да се пренебрегне неговият значителен ефект върху по-нататъшното развитие на цялото наказателно производство. В решението се подчертава, че той никога не е повторил признанието си, а по време на процеса заявява, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен, и е представил алтернативна версия на събитията.
Важен момент, на който се спира съдът в Страсбург в решението си, е, че на Митов не е осигурен адвокат, въпреки че изрично го е поискал и няма данни след това да се е отказвал от това си право. Като се цитира статистика, предоставена на ЕСПЧ от Българския хелзинкски комитет, през 2015 г. само 23 от 44 320 задържани от полицията са имали адвокат, а през 2016 г. броят им е бил 25 от 48 588. Над 70% от осъдените пък са заявили, че не са имали адвокат от самото начало на наказателното производство срещу тях.
„Съдът отбелязва със загриженост, че събитията в настоящия случай изглежда представляват практика от страна на властите“, пише в решението.
Митов е искал обезщетение от 10 000 евро, но ЕСПЧ не му го присъжда. Като посочва, че нарушенията, които признава в случая му, не означават, че мъжът е погрешно осъден. Решението на съдът в Страсбург все пак отваря възможност Димитър Митов да поиска възобновяване на процеса срещу него.
8
Коментирайте
Освен побой,има психологически манипулации,предрешени набеждавания,показания под чужда диктовка да се пише,каквото се нареди много често от полицая-бияч,има други полицаи стават свидетели,но с неразкриване на самоличността си,дори Съдът поощрява да има такива свидетели,за да може заподозрения да бъде обвинен по предварително подготвен сценарий,примерно задържането е по УБДХ,обикновено не се оспорва и лесно,незабавно влиза в съдебна зала,където се разиграва в много случаи успешна „гимнастика“ с обвиняване вече в престъпление ;по НПК и така ако си нарочен влизаш в затвора.може и да си невинен…
Точно с нашия съд невинен ще влезе в затвора, а недей. То с една камара доказателства пак не ги съдят, та камо ли така. Отказът от правосъдие е извращение и унижение към потърпевшите, техните близки и цялото общество. Това няма нищо общо с правовата държава, напротив.
Обществена тайна са побоищата в полицията, както и униженията ,на които няма свидетели. Единствено с цел да се документира предварителния сценарий, който е замислен в полицията. Има дори и смъртни случаи. Мълчанието на съдебната система и укриването на побойниците, не води до уважение към системата. Това са действия на щурмоваци – това се превърна българската съдебна система. Лично аз вече не вярвам, кои са виновни в различни случаи.
Ама само как звучи – „разузнавателна беседа“, всичко е казано в тези две думи – цялата „тежест“ и порочност на това „процесуално действие“. „Какво правим сега?“ брои ли се за разузнавателна беседа?
Има и още по-култово изпълнение – прилагане на СРС по време на разузнавателната беседа. Сега и на тази простотия ще се сложи край.
Това е порочна практика от години! Но вина има и ВКС, като се гледа толкова формално на забраната в 118…
Изход има !Да се изготви,подкрепи и внесе гражданска Петиция в Европейския Парламент ! Само Бог знае кога ще настъпи промяна +
Mews and al class is fled for the total aspiration for the challenges. The formation of the DevOps is ensured for the class. The group is welcomed for the matter. Its thing is held for the formation of the true value for the citizens.