Може ли разпит на полицаи, беседвали със задържан без адвокат, да бъде използван, за да замести недопустимо иначе самопризнание, направено пред тях. Този въпрос за практиката у нас повдига решение на Европейския съд за правата на човека. Като в конкретния казус, по който се произнася, съдът в Страсбург стига до извода, че е нарушено правото на справедлив процес.

От решението му става ясно, че е налице противоречива практика на българските съдилища по въпроса дали полицаите, провели т. нар. разузнавателна беседа, може да бъдат разпитвани като свидетели в процеса.

Делото в Страсбург е по жалба на Димитър Митев, който в момента е в затвора. Той е предсталяван пред ЕСПЧ от адвокатите Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев.

Случаят е за убийството на 75-годишна жена в дома ѝ на 18 юни 2006 г. Димитър Митев е заподозрян за престъплението и на 21 юни 2006 г. е задържан в изоставена къща в близко село. Заведен е в полицейския участък във Вълчи дол. Там подписва декларация, че иска адвокат и да бъде прегледан от лекар. По-късно през деня двама полицаи от Варна пристигат във Вълчи дол и провеждат разузнавателна беседа с Митев, по време на която той прави самопризнания, че е извършил убийството и описва действията си преди задържането. Освен това признава, че е откраднал пистолет и други вещи от друга къща.

Впоследствие – и по време на разследването, и по време на съдебния процес, Митов ще твърди, че самопризнанията му са изтръгнати с насилие. И никога повече не признава, че е извършил убийството. Същия ден той е откаран в полицейско управление във Варна, където е прегледан от лекар, който е установил натъртвания и хематоми на десния лакът, десния хълбок, бедрата и китките, причинени от твърди тъпи предмети по-малко от двадесет и четири часа по-рано. На 22 юни 2006 г. Митов е обвинен за кражба, а обвинение за убийството му е повдигнато чак след 6 месеца.

По време на делата пред Окръжния и Апелативния съд във Варна, наред с другите доказателства, са разпитани като свидетели двамата полицаи, провели беседата с Митов. Той възразява, че така се нарушава забраната (чл. 118 от Наказателно-процесуалния кодекс) да бъдат свидетели лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Казва, че е бил бит, за да признае престъплението и се отрича от самопризнанието.

За разпита на двамата полицаи апелативният съд посочва, че те не са разследващи органи по смисъла на НПК и че техните показания са били оценени в светлината на всички останали доказателства.

Делото стига до ВКС, който също потвърждава присъдата на Митов. Като по отношение на разпита на двамата полицаи в решението се казва: „Не е допуснато нарушение както е констатирал и въззивният съд с разпита на полицейските служители. Те не са от категорията на лицата по чл.118, ал.1 НПК, за да съществува пречка да бъдат свидетели в процеса и техните показания да бъдат анализирани и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото“.

Съдът в Страсбург обаче стига до извода, че в случая е нарушено правото на справедлив процес. И посочва решение на ВКС в обратния смисъл. В него през 2013 г. състав с председател Даниела Атанасова и членове Красимир Шекерджиев и Галина Захарова в сходна ситуация заявява, че е недопустимо кредитирането на показанията на полицейски служител, защото, макар и формално той да може да бъде разпитан в качеството на свидетел, дава информация, която му е станала известна при проведена с подсъдимата „беседа” и показанията му заместват направени самопризнания.

„Единственият легален начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал на друг разпит (проведен в императивни разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му. В случая, независимо че свидетелят няма формално качество, което да е пречка да вземе участие в производството като свидетел, разпитът му по отношение на възприети извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна беседа” е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени“, заявява ВКС.

И се позовава на принципната забрана да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни. „Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. В тази връзка трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, който е извършвал действия по разследването и е възприел признания, направени от задържано в рамките на същото разследване лице“, посочват съдиите Атанасова, Шекерджиев и Захарова.

Съдът в Страсбург също стига до извода, че в случая на Митов чрез разпита на полицаите на практика се заместват самопризнанията му, които сами по себе си няма как да са доказателство в процеса.

„В конкретния случай няма спор, че самопризнанието на жалбоподателя не би могло да се използва като доказателство в процеса, тъй като то не е получено в съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. То не е било направено пред компетентен орган (прокурор, следовател или съд), който би могъл да предостави на заподозрения пълните му права, включително и това на адвокат. Тъй като НПК предвижда изключването на доказателства, събрани по начин, несъвместим с неговите правила, самопризнанието не може да бъде включено в доказателствата. Въпреки това, ефектът от разрешаването на свидетелските показания на полицаите на практика има точно същата цел – да позволи това самопризнание да стане доказателство, заобикаляйки всички процесуални права на жалбоподателя“, заявява Европейският съд по правата на човека.

Освен това съдът отбелязва, че самопризнанието на Митов в отсъствието на адвокат е направено на много ранен етап и не може да се пренебрегне неговият значителен ефект върху по-нататъшното развитие на цялото наказателно производство. В решението се подчертава, че той никога не е повторил признанието си, а по време на процеса заявява, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен, и е представил алтернативна версия на събитията.

Важен момент, на който се спира съдът в Страсбург в решението си, е, че на Митов не е осигурен адвокат, въпреки че изрично го е поискал и няма данни след това да се е отказвал от това си право. Като се цитира статистика, предоставена на ЕСПЧ от Българския хелзинкски комитет, през 2015 г. само 23 от 44 320 задържани от полицията са имали адвокат, а през 2016 г. броят им е бил 25 от 48 588. Над 70% от осъдените пък са заявили, че не са имали адвокат от самото начало на наказателното производство срещу тях.

„Съдът отбелязва със загриженост, че събитията в настоящия случай изглежда представляват практика от страна на властите“, пише в решението.

Митов е искал обезщетение от 10 000 евро, но ЕСПЧ не му го присъжда. Като посочва, че нарушенията, които признава в случая му, не означават, че мъжът е погрешно осъден. Решението на съдът в Страсбург все пак отваря възможност Димитър Митов да поиска възобновяване на процеса срещу него.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
УБОГИЙ
УБОГИЙ
03 октомври 2018 1:06
Гост

Освен побой,има психологически манипулации,предрешени набеждавания,показания под чужда диктовка да се пише,каквото се нареди много често от полицая-бияч,има други полицаи стават свидетели,но с неразкриване на самоличността си,дори Съдът поощрява да има такива свидетели,за да може заподозрения да бъде обвинен по предварително подготвен сценарий,примерно задържането е по УБДХ,обикновено не се оспорва и лесно,незабавно влиза в съдебна зала,където се разиграва в много случаи успешна „гимнастика“ с обвиняване вече в престъпление ;по НПК и така ако си нарочен влизаш в затвора.може и да си невинен…

Дарина
Дарина
02 октомври 2018 13:11
Гост

Обществена тайна са побоищата в полицията, както и униженията ,на които няма свидетели. Единствено с цел да се документира предварителния сценарий, който е замислен в полицията. Има дори и смъртни случаи. Мълчанието на съдебната система и укриването на побойниците, не води до уважение към системата. Това са действия на щурмоваци – това се превърна българската съдебна система. Лично аз вече не вярвам, кои са виновни в различни случаи.

Колега
Колега
09 март 2018 15:42
Гост

Ама само как звучи – „разузнавателна беседа“, всичко е казано в тези две думи – цялата „тежест“ и порочност на това „процесуално действие“. „Какво правим сега?“ брои ли се за разузнавателна беседа?

Анонимен
Анонимен
09 март 2018 16:32
Гост

Има и още по-култово изпълнение – прилагане на СРС по време на разузнавателната беседа. Сега и на тази простотия ще се сложи край.

Анонимен
Анонимен
09 март 2018 13:58
Гост

Това е порочна практика от години! Но вина има и ВКС, като се гледа толкова формално на забраната в 118…

УБОГИЙ
УБОГИЙ
03 октомври 2018 1:17
Гост

Изход има !Да се изготви,подкрепи и внесе гражданска Петиция в Европейския Парламент ! Само Бог знае кога ще настъпи промяна +