Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова огласи преди дни, предизвикаха спорове още преди официално да са внесени и припознати от депутати. Противоречията се очертаха днес в правната комисия на парламента, където Манолова беше поканена, за да представи проекта си, за да решат народните представители дали да се подпишат под него.

Както „Лекс“ писа, основната цел на измененията е да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство.  С тях се предлага съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. А когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документа, от който произтича вземането ѝ, т.е. договорът за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия (всички първоначални предложения на Манолова виж тук).

В понеделник Манолова предложи и изменения в чл. 420 ГПК. В тях беше записано, че „възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 е издадена в полза на банка“. Както и че „при искане за спиране с твърдение, че вземането е основано на клаузи, противоречащи на императивни правила на закона, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите или че размерът на дълга е неправилно изчислен“, съдът спира изпълнението, ако счете твърденията на длъжника за вероятно основателни.

Днес в правната комисия обаче Манолова представи друга редакция на чл. 420 ГПК. Според нея първата алинея на разпоредбата трябва да предвижда, че „възражението срещу заповедта спира принудителното изпълнение, освен ако е издадена в полза на държавата или община, както и в случаите по чл. 417, т. 8 (т.е. в полза на служители, чийто работодател е получил предписание от инспекцията по труда да им плати забавени заплати – бел. ред)“.

Ако предложението ѝ бъде прието в този си вид, на практика всяко възражение ще спира принудителното изпълнение. Като от специална привилегия ще се ползват държавата и общините и то за частните си вземания, защото само за тях, а не и за публичните, се издават заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Първи срещу това предложение на Манолова възразиха от Министерството на правосъдието. Зам.-министър Десислава Ахладова заяви: „Не би следвало всяко възражение да води до спиране, това би изменило логиката на заповедното производство и ще натовари длъжниците, защото кредиторите ще пристъпват директно към исков процес, а там таксите, разноските и продължителността са много по-големи“.

Министерството има съвсем друго предложение за изменения в чл. 420 ГПК. Като стъпва на досегашната разпоредба и запазва общото правило, че възражението срещу заповедта по чл. 417 не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора. Именно тук според МП трябва да се направи промяна в полза на длъжниците и да се предвиди, че размерът на обезпечението трябва да „не е по-голям от една трета от размера на задължението“.

Освен това от министерството предлагат в чл. 420, ал. 2 да се предвиди, че „когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства или частната жалба по чл. 419 се основава на съществуването на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение“. Т.е. тази възможност е предвидена единствено за потребителските задължения, а не за целия граждански оборот.

Ахладова посочи, че за защитата на длъжниците е много важно да се удължат много от сроковете по ГПК. Един от тях е именно срокът за възражение срещу заповедта (чл. 414 ГПК), който сега е двуседмичен, а според министерството трябва да се се увеличи на един месец. Също един месец трябва да стане и срокът за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение (чл. 419).

Съдия Албена Ботева от Софийския градски съд, заяви, че проблемите, които трябва да бъдат решени с измененията в ГПК, са ясно очертани. „Съдът следва да извършва служебен контрол за неравноправни клаузи при издаване на заповеди и по чл. 410, и по чл. 417 ГПК. Съдът трябва да разполага с ефективни средства, за да осъществи този контрол – т.е. да разполага с договора, от който се поражда вземането. А проверката му трябва да се извърши преди да се пристъпи към принудително изпълнение“, очерта безспорните моменти тя. И заяви, че задачата на законодателя е да реши дали всяко възражение срещу заповедта да спира принудителното изпълнение.

На свой ред адвокат Валя Гигова каза, че никога не е имала съмнение, че българският съд, дори и в заповедното производство, е длъжен да следи за неравноправни клаузи, защото те са нищожни. „Това, че не се правеше в заповедното производство е реален проблем“, каза тя.

„Документите, изброени в чл. 417 ГПК са с такава висока степен на достоверност и са още в първия Закон за заповедното производство от 1897 г. и никой не имал съмнение в достоверността им“, изтъкна адвокат Гигова. Тя предупреди, че чл. 420 ГПК в редакцията предлагана от Манолова не спира изпълнението само по потребителски договори, а по всички заповеди по чл. 417 ГПК, издадени в полза и на граждани, и на фирми.„Това би създало много сериозен проблем, защото при просто подаване на възражение всички заповедни производства ще станат искови“, заключи тя.

Адвокатите Веска Волева и Десислава Филипова обаче приветстваха измененията в ГПК, предлагани от Манолова. „След като има възражение, значи вземането не е безспорно, а заповедното производство е само за безспорни вземания“, заяви Филипова, по чиято жалба до Европейската комисия започна наказателната процедура срещу България.

Така оформилата се дискусия в правната комисия обаче беше прекъсната по настояване на депутата от ДПС Йордан Цонев. Той заяви, че това е просто представяне на проекта на омбудсмана и тепърва той ще бъде обсъждан на първо и на второ четене и не е необходимо споровете по детайлите да започват отсега.

На финала председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) заяви, че ще припознае законопроекта, но ще се разграничи от идеите на Манолова за изменения в чл. 420 ГПК. И се обърна към колегите си с думите: „Проектът е открит за подписване“.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Потърпевш
Потърпевш
01 април 2019 11:38
Гост

Всички коментари против предложението на г-жа Манолова са насочени отново към замазване очите на Европа. Ако бъдат отхвърлени за сетен път исканите промени в заповедното производство и неравноправните клаузи, за които и сега съда следва да следи служебно (но не ги следи) може би най-после Европейците ще видят как им се хвърля прах в очите за сметка на българските граждани. Покажете на Европа как се потъпкват конституционни и граждански права в интерес на монополи и частни фирми със собствен, но съмнително придобит капитал, с които политиците ни не искат да справят. То и на маймуните вече им стана ясно защо?

колега
колега
28 февруари 2019 13:09
Гост

Да, интересен материал! Предложението на омбудсмана ми се струва правилно. Но е сложен правен казус и изисква да се прогледне от няколко посоки.

Адвокат
Адвокат
28 февруари 2019 9:49
Гост

Ако мине предложението на Манолова в последния си вид, какво би различило заповедното производство по чл. 417 от това по чл. 410? Дори и с ограничения си капацитет Омбудсманът и екипът ѝ разбират абсурдността на предложението, което ме навежда на мисълта, че пробват стратегията „ще искаме всичко, за да получим нещо“

Иван
Иван
28 февруари 2019 10:25
Гост

Принципно си прав , но в случая има намеса и на Брюксел , което прави ситуацията доста опасна , като се има предвид и липсата на всякаква компетентност у депутатите . Компромисният вариант може да е само един – не просто да се следи за неравноправни клаузи , но да се прави цялостна преценка на последиците от тях . Да , много е трудно това да се направи в заповедното производство , но няма друг начин . Иначе заповедното отива на кино за банките и чл.417 ГПК , и чл.410 ГПК . Много се съмнявам , че това съответства на… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2019 21:01
Гост

Дано в спорът да се роди истината.

Иван
Иван
27 февруари 2019 19:48
Гост

Според мен предложението на Мая Манолова няма да мине , а и не трябва да мине . Заради някаква разлика 1-2 % от вземанията ще се бастиса цялото незабавно изпълнение на банките , което е безумие . Те не са плащали с години и причината не са неравноправните клаузи . Нямат пари и никога няма да имат . Как да им се помогне ? Като срутим банките за кеф на Веска Волева ?

lucky
lucky
27 февруари 2019 20:35
Гост

По-добре не може да се каже!

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2019 18:54
Гост

намаляването на размера на обезпечението е доста по-разумен подход, а и както гледам няма нагласа да мине това безумие за 420, макар че кирилов и друг път си е променял мнението внезапно

колега
колега
27 февруари 2019 18:46
Гост

Ботева не им ли каза, че ще затрият заповедното? Тя е разумен човек

xxx
xxx
27 февруари 2019 18:45
Гост

Манолова отново на вълната на ГПК. Трябва да ѝ се забрани не просто да пипа заповедното, но и дори да го коментира. Предложението ѝ е напълно противоконституционно и създава привилегия в полза на държавата и общините. Отначало този проект ми се видя разумен и балансиран, но явно не може да не пресоли манджата. Толкова брутална глупост обаче не съм очаквал