В края на миналата година Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) претърпя сериозни изменения. На тези изменения посветих една студия, която издателство „Сиела“ любезно прие за печат. В следващите редове ще представя малка част от нея, посветена на новия за административнонакзателното право на Република България институт на споразумението.

Споразумението вече има своята уредба в процесуалните закони – НПК, АПК. Сега то намира своето място и в ЗАНН, което всъщност е стъпка в правилната посока – създаване на кодекс за административните нарушения и наказания. Вече има и редица теоретични изследвания в тази област.

В практически план споразумението е предвидено, за да облекчи работата на администрацията, ще намали или ограничи репресията, ще се покаже уважение към личността на нарушителя, макар и извършител на нарушение, без да се накърнява изпълнението и постигането на целите на наказанието. Това е и опит за намаляване на работата на администрацията и на съдилищата, които са претрупани с административнонаказателни дела.

Основната уредба е в новия чл.58г, ал.1 от ЗАНН. Възможно е да се сключи споразумение при започнало административнонаказателно производство. Страните са наказващият орган и нарушителят. С това на решаващия административнонаказващ орган се предоставя ново качество. Освен юрисдикционен административнонаказващ орган, той става или може да стане страна при споразумяване с нарушителя въз основа на редица предпоставки от тази си позиция.

Това означава, че административнонаказателното производство е започнало, констатирано е нарушението, съставен е акт за това и преписката е в тази част на процедурата, при която тя се намира вече в административнонаказващия орган. От тук нататък е въпрос на позиция от страна на нарушителя и на наказващия орган дали може да се стигне до споразумение. Няма задължение за споразумение – законът казва „може да приключи“.

В чл.43, в допълнената ал.5, е предвидено, че при връчването на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за това, че за него е възникнало право в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Така в ранен етап от развитието на производството се дава възможност за насочване към споразумение.

Срокът, в който може да се сключи споразумение, е този по чл.52, ал.1. Това е срокът, предвиден за произнасяне по административнонаказателната преписка – 1 месец от получаването на съставения акт. Тук отново е повторена възможността за нарушителя в 14-дневен срок от връчването на направи предложение. За наказващия орган също има 14-дневен срок от получаване на преписката.

Във втората алинея са предвидени случаите, когато не се допуска сключване на споразумение. Те са при повторно извършено нарушение; за нарушение, извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание, извън случаите по т.1 на чл.58, ал.1; в случай, че деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, представлява престъпление, като в този случай споразумение се допуска, ако производството пред наказващия орган е образувано по реда на чл.36, ал.2 – съдът е прекратил производството пред него, а прокурорът е отказал да образува наказателно производство. Предвидено е още едно основание за недопускане на споразумение – когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства.

Анализът на обстоятелствата, които не позволяват споразумение, показва, че законодателят не иска да толерира устойчиво неправомерно поведение – повторност, извършване на нарушение в едногодишен срок или при съмнения за престъпна дейност. Последната хипотеза предполага, че нарушителят може да има користни намерения при разглеждане, представяне или обсъждане на доказателствата, които не предполагат възможност за изпълнение на целите на наказанието.

В чл.58г, ал.3 е предвидена писмена форма – това е от формална страна и представлява гаранция за намеренията и за сигурност. Без нея не съществува споразумение. От същностна и съдържателна гледна точка то съдържа съгласие на страните по няколко въпроса.

Те са: дали има извършено деяние, дали то е нарушение, каква е правната му квалификация, дали е извършено от лицето, срещу което е съставен актът за констатиране на административното нарушение и дали е извършено виновно. Това са въпросите, по които трябва да се постигне съгласие. Всъщност това означава, че по тези обстоятелства има съгласуване на воли – приемане и признаване на обстоятелства по извършеното нарушение и приемане от наказващия орган. На практика от наказващите администрации може да се изработи примерно споразумение, „сламка“, която да се ползва още при връчване на съставения акт и да стане част от преписката. Разбира се, това не е окончателният момент за такова споразумение – законът казва, че това може да стане при наказващия орган.

Нарушителят признава при наказващия орган, че е извършил нарушение, че е нарушил определен, конкретен нормативен акт или части от него и че това е станало виновно. От страна на наказващия орган се спестява време и усилия по работата върху преписката. С това се приема, че целите на наказанието са постигнати. В ал.4 на чл.58г са описани реквизитите на споразумението. То се подписва от наказващия орган и от лицето, срещу което е съставен актът. Според мен тук коректният термин е извършител или направо наказан, защото всъщност при подписването се признава и извършаване на нарушението, а също вината и нарушаването на конкретни разпоредби на закона.

С  ал.6 и ал.7 се прави известен „реверанс“ към нарушителя и това е своеобразно допълнение и поощрение към предложението за сключване на споразумение. В ал. 6 е предвидено, че ако има съставен акт за няколко нарушения, споразумение може да сключи и само за някое от нарушенията. Това означава, че извършителят има избор и може да сключи споразумение за едно или няколко нарушения, а за други ще се върви по общия ред.

Още по-сериозен е, според мен, реверансът към нарушителя по ал.7. Тук е предвидено, че признанието на лицето, с което е сключено споразумението по въпросите, посочени в ал.3, не може да се ползва като доказателство за виновността му за други нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение. Така официално или официализирано изявление на държавен орган и признание на извършител на нарушение е изключено от доказателствения материал за някое друго нарушение, за което при това вече има съставен акт. Това е интересно решение, но сигурно за законодателя е била важна стимулиращата функция на споразумението или по-точно стимулирането към споразумение, заради което се ограничава преценката и използването на доказателства. Практиката може да постави въпроси, ако доказателствата са едни и същи – за едно важат, за други – не.

За наказанието „глоба“ са създадени специални правила. Това произтича от спецификата на наказанието и от факта, че това е вероятно най-често налаганото наказание. В ал.8 е предвидено, че наказващият орган определя глобата в размер на 70% от минимума или от точно определен размер, какъвто е предвиден в закона за извършеното нарушение. Когато не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер на 70% от половината от максимума. Тези установени размери може и да не стимулират особено сключването на споразумение. Може би трябва да се разшири приложението на минимумите или някъде близо под тях. Вероятно така ще се качи и събираемостта на глобите.

При определяне на наказание „глоба“ със споразумението нарушителят приема да заплати размера на глобата в 14-дневен срок от сключване на споразумението – ал.10. Ако глобата не е платена в срока по ал.10 – 14 дни, наказващият орган обявява, че не е постигнато споразумение. Това става с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване и протест и издава наказателно постановление. Така в този случай се постановяват два акта – едно постановление за неизпълнение на същностен елемент от споразумението и самото наказателно постановление.

В ал.9 е описано действието на споразумението към вещите по чл.20 и чл.21, съобразно техния собственик и неговото отношение към споразумението. Ако в споразумението трябва да присъства разпореждане с вещи или веществени доказателства, или се отнемат вещи в полза на държавата, които не принадлежат на нарушителя, за сключването е необходимо писмено съгласие на собственика им, което става неразделна част от споразумението.

Ако той не даде съгласие за разпореждане или не бъде открит, наказващият орган се произнася с наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Така законодателят счита, че защитава интересите на собственици на вещи, които са станали част от обстановката на нарушението и се защитава тяхното право на собственост. Тези вещи се изключват от въпросите, по които трябва да се постигне съгласие, защото това съгласие е вече воля на друго лице, а не на нарушителя и неговият интерес от споразумението е коренно различен. Може би е добре вещи, които не са на наказания, да не бъдат част от споразумението, за да не се стига до тази процедура.

Възможно е при извършеното нарушение да има пострадал. Той може да направи искане до сключването на споразумение пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди по реда на чл.45. Наказващият орган го уведомява за сключеното споразумение и за възможността да предяви иска си по общия ред.

Стои въпросът какво би станало, ако пострадалият научи за споразумението след като то е сключено. Очевидно той не може да го обжалва по тази уредба. Това е възможност, по която може да се мисли в бъдеще. Може и това да стане част от споразумението, подобно на положението с вещите по ал.9.

Споразумението влиза в сила от датата на подписването му. То е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. При наказанието глоба има изключение – влиза в сила от датата на заплащане на глобата.

Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал.3, като доказателство за виновността му. Това е донякъде спорно решение. Как няма да ползва вече установени от него и от наказания обстоятелства, които имат характер на доказателства. Вярно е, че по този начин се стимулира сключването на споразумение, но все пак това стимулиране трябва да има предели. От къде ще се търсят други доказателства, извън тези, които са вече установени и дали е възможно да има други.

Спорно е и решението на ал.15, че ако се издаде наказателно постановление без да е направено предложение за споразумение, то това не е съществено процесуално нарушение. Това поставя администрацията в по-благоприятно положение – тя да преценява дали да прави предложение, или не и ако не направи, тя няма да бъде санкционирана по никакъв начин. Това наподобява оперативна самостоятелност, което е неприемливо в административнонаказателното производство, което по същината си има репресивен или поне ограничителен характер.

Така, както е уредена материята на споразумението, се остава с впечатление, че тук се има предвид основно, да не кажа единствено, наказанието „глоба“. Това също подлежи на преценка. Може би и за другите наказания трябва да има специфични правила и практиката ще породи такава необходимост.

Правилата се прилагат и за еднолични търговци и юридически лица. При наличие на специален закон споразумението е неприложимо. Това също е съмнително – не може с разпоредба от един закон да се определя на друг законодател какви законодателни решения ще вземе или би могъл да вземе. Тази законодателна техника не може да бъде споделена. Това може да доведе до конюнктурни решения или лобизъм. Като че беше добре още тук да се направят необходимите промени в други закони и това да бъде отразено. Или да се изброят случаите, в които е недопустимо и да се направи изброяване – за определени деяния (или извършени по определен начин) не се допуска сключване на споразумение – напр. при транспорт, лов, незаконна сеч  и/или някакъв друг критерий др. Тук трябва да се отчита степента на увреждане на реда на държавно управление.

За мен поражда въпрос решението споразумението да не подлежи на оспорване. Не бива да се затваря тази възможност за прокуратурата. Не мога да приема, че действие или акт на администрацията може да остава без съдебен надзор.

Необходимо е да се постави още един въпрос. С измененията на ЗАНН, в чл.63б бе предвидено съкратено съдебно производство. Това е нещо, което е различно от сключването на споразумение. На първо място, това става в съдебното производство, а при споразумението –  пред наказващия орган. Освен това са различни предпоставките – наказателното постановление е обжалвано само в частта относно вида и размера на наказанието или на имуществената санкция и има изрично съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Искането е в два различни момента – с жалбата и съдът призовава само страните по делото и в съдебното заседание до даване на ход на съдебното следствие. Съдът има различни възможности.

Това е малка част от въпросите, които са разгледани в студията, посветена на ЗИД на ЗАНН от края на миналата година. С нея се опитвам да бъда полезен на тези, които се интересуват от административно наказване, на студентите от юридическите факултети, при тяхната подготовка по административно право и на колегите от академичните среди. Постепенно ще се натрупа практика – съдебна и административна и тя ще доведе до натрупване на опит, който може да е полезен в усъвършенстване на законодателството и при постигане на една важна цел – приемане на Кодекс на административните нарушения и наказания.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
02 март 2021 0:00
Гост

Може ли малко повече информация относно студията на проф. Сивков? Ако някой знае нека да сподели – заглавие, самостоятелна книжка или в сборник с други трудове, защото не я намирам в сайта на Сиела. Ясно е, че от там може би ще кажат, но не е лошо да се знае повече за това, което се търси (казвам го за тези, които ще ме препратят директно към Сиела). Благодаря предварително!

Агент
Агент
02 март 2021 16:04
Гост

Чух, че я подготвят и ще я обявят тази седмица. Но да видим.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 10:22
Гост

Изключително важно е да се установи дали нарушителят наистина има користни намерения.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 10:16
Гост

Материалът е изключително полезен за студентите от юридическите факултети.

Гешев
Гешев
01 март 2021 10:13
Гост

Добре е , че се предвижда възможност да се сключи споразумение при започнало административнонаказателно производство.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 8:50
Гост

Измененията в ЗАНН влизат в сила на 23 декември 2021 г. и до тогава я камилата, я камиларят! Дали пък с новия парламент няма да станем свидетели на ремонт преди влизането в сила?

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 10:08
Гост

Да видим първо колко ще е читав този парламент. Дано да не е като сегашния.

а здвп?
а здвп?
01 март 2021 8:48
Гост

Най-масовите нарушения у нас са на ЗДвП, а професорът не е коментирал новата разпоредба на чл. 189з в ЗДвП, която изключва ЗДвП от приложното поле на споразуменията – За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. А това е голям въпрос!

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 8:42
Гост

Не трябва да се изпада в голяма казуистика, това още повече затруднява органите. Но е прав професорът за съдебния контрол.

2323
2323
01 март 2021 8:38
Гост

Споразумението е наистина полезно и няма нужда от вманиачено търсене на кусури. Не, че ги няма, но ще си излязат наяве и тогава може лесно да се поправят. По-важното е, че налаганеото му в практиката наистина ще облекчи много работата.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 8:37
Гост

Промените в ЗАНН бяха всеобщо одобрени от гилдията – магистрати и адвокати. Нека видим как ще за работят, пък после, там където куца, ще се пипнат. Но са една много добра основа.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 10:14
Гост

Практиката ще породи необходимости със сигурност.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 10:15
Гост

Ще се доизкусурява в движение. Повече от ясно е.

123346
123346
01 март 2021 8:20
Гост

Нека да тръгнат споразуменията, но в първата година предвиждам голям батак. БГ администрацията не е свикнала на разбирателство – жули ти санкцията и упорства до откат. Нека колеги да пишат при успешно споразумение, че да обменяме опит. Благодарности за проф. Сивков, че подрежда материята отпреди влизането в сила

чистият разум
чистият разум
01 март 2021 8:10
Гост

Няма никакъв проблем в правилото, че ако след направеното признание, не се сключи споразумение то няма да се ползва от АНО. То не заличава събраните доказателства и не препятства събирането им вбъдеще по реда на обшия процес. Ако го нямаше, никой нямаше и да понечва да сключи споразумение под риска сам да се набута за пълен размер на адм. наказание

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 8:02
Гост

Макар професорът да е прав в критиката си по някои детайли, мога с чисто сърце да кажа, че тези промени в ЗАНН са едно от най-смислените неща, които направи отиващото си Народно събрание, чак да им се зачудиш.

123
123
01 март 2021 8:19
Гост

Толкова важно и съществено, че са оставили администрацията да решава кога да има и кога – не.

сандокан
сандокан
01 март 2021 8:24
Гост

Е и ти можеш да предложиш 😉 Аз при първи клиент ще го тествам