Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) може да проверява някого повече от година и половина, колкото е максимумът по закон, и въпреки неспазването на сроковете, няма да губи правото си на иск. Това предвижда спешна промяна в приетия в началото на годината антикорупционен закон, която предлага председателят на правната комисия Данаил Кирилов (пълния текст на законопроекта и мотивите към него виж тук).

Внесен от него законопроект, който ще бъде разгледан още на утрешното заседание на комисията и е заложено да влезе в сила със задна дата от 23 януари 2018 г., предвижда в чл. 153 от закона да бъде създадена нова ал. 7, която гласи: „Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 112, ал. 1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

В момента съдилищата приемат, че ако проверката не приключи до година и половина, искът на КПКОНПИ за конфискация е просрочен и делото се прекратява. Това виждане беше потвърдено и от Върховния касационен съд (ВКС) в постановеното миналата седмица тълкувателно решение на Гражданската колегия. В него мнозинството от съдиите застъпиха тезата, че прекратяването на наказателното производство, обвинението по което е станало повод за проверка на имуществото, е абсолютна процесуална пречка да се води дело за конфискация. В решението си върховните съдии направиха и коментар за характера на срока (една година с възможност за продължаване с още 6 месеца) за приключване на проверката на имуществото. „…срокът (с евентуалното му продължение) за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира“, заяви ВКС.

Сега Кирилов предлага в закона изрично да се регламентира, че срокът за приключване на проверката не е преклузивен, а инструктивен. В коментар за „Лекс“ той отхвърли опасенията, че така се създава възможност за безкрайни проверки и ще отпадне дисциплиниращият ефект на сроковете за антикорупционната комисия.

„Разбира се, че има дисциплина и при инструктивни срокове, а и в никакъв случай не се въвеждат вечни проверки. Проверката на КПКОНПИ е регулирана като процедура – има начало и момент, в който се установява или не незаконно придобито имущество и процедурата завършва с внасянето на иск“, заяви той.

И допълни, че тези промени се правят в спешен порядък, а всъщност вече е разработен по-мащабен проект за промени в антикорупционния закон. По думите на Кирилов той може би ще бъде внесен до края на седмицата.

„Имаме готовност да внесем по-детайлен законопроект, в който ще дадем повече възможности на лицата да събират доказателства в тази процедура и ще увеличим срока за подготовката и предявяване на иск за комисията“, каза председателят на правната комисия.

В мотивите към вече внесения от него законопроект, Кирилов посочва, че неспазването на срока за извършване на проверката е основание за дисциплинарна отговорност и за търсене на обезщетение за вреди по чл. 2а ЗОДОВ (от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по закона за гражданска конфискация, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им) или по чл. 26 ЗОДОВ (от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС).

Той прави и паралел с инструктивните срокове за съда. „Срокът е инструктивен, тъй като не започва да тече от възникване на субективното право, не е предвидено в закона прекратяване на производството при изтичане на срока, спазването на срока не влияе на мотивираното решение на комисията, срокът има дисциплиниращ ефект, за субективното право е предвиден абсолютен давностен срок, както и че при неспазване на срока проверяването лице може да търси обезщетение по ЗОДОВ“, пише Кирилов.

След тълкувателното решение – стари дела ще се гледат по новия закон

Основните изменения в проекта обаче са пряко свързани със задължителното тълкуване на ВКС от миналата седмица, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка за конфискация. То се отнася до делата по отменения тази година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г.

Днес от КПКОНПИ обявиха, че то засяга 19 техни иска за близо 21,8 млн. лв. А на основание на тълкувателното решение вече е прекратено делото срещу бившия зам.-председател на ДПС Христо Бисеров за отнемане на имущество за малко под 2 млн. лв. Сред 19-те дела, по които наказателното производство е прекратено преди приключването на това за конфискация, има такива за измама, изнудване, безстопанствено, незаконен дърводобив, данъчни престъпления, подкуп и организирана престъпна група.

За да не доведе тълкувателното решение до прекратяване на дела, спешно в антикорупционния закон се правят две промени. С първата в чл. 153 се създава нова ал. 6, която гласи: „Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизане в сила на присъда, с която подсъдимия е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона“.

Всъщност действащият закон вече съдържа разпоредба (чл. 108, ал. 4), която предвижда, че проверката на КПКОНПИ започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство.

И понеже всичко това не се отнася до засегнатите от тълкувателното решение дела по стария закон – ЗОПДНПИ, в проекта е заложена преходна разпоредба, която гласи: „Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията“.

Както и още една, която предвижда: „Неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон”.

Към това се добавя и влизането в сила на промените със задна дата – от 23 януари 2018 г., когато започна да действа новият антикорупционен закон.

„Това предложение следва да бъде мотивирано с факта, че е такава действителната воля на законодателя“, заявява Данаил Кирилов в мотивите към законопроекта. И обяснява, че държавната политика по противодействие на корупцията няма за цел възмездие, а възстановяване на справедливостта в обществото.

„Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на прокуратурата, която преследва извършителя на престъпна дейност. В много случаи обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети“, посочва председателят на правната комисия.

Той подчертава, че волята на законодателя е наказателният и гражданският процес да се развиват независимо един от друг, „като съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата не е предпоставено от абсолютна процесуална пречка – прекратяване на наказателното производство“.

„Противното би означавало в едни случаи, когато гражданският процес приключи по време на висящо наказателно производство искът да е допустим, а в други – когато все още не е приключил и наказателното производство е прекратено, същият да става недопустим“, пише Кирилов. И заявява, че законодателят не е имал за цел да постави в по-благоприятно положение тези, срещу които наказателното производство е прекратено по-бързо, т.е. преди приключване на делото за конфискация.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Юрист
Юрист
12 декември 2018 16:30
Гост

Основен принцип в правото е, че законите действат само занапред. Това, което се подготвя – обратно действие на закона е абсолютно безумие. Тези хора къде са завършили право – в Уганда ли? Макар че ме съмнява и там да е допустимо подобно нещо. Ами те така могат да обявят действия извършени преди пет, десет или повече години за престъпление, макар че тогава те са били абсолютно законни!?

Безумие
Безумие
12 декември 2018 5:30
Гост

През март 2018 СГС изпрати шест въпроса до съда на ЕС като запитване дали гражданската конфискация съответства на европейското законодателството. Какво стана с отговора, ако изобщо е изпратен такъв? Предложението на него ли е базирано, или вече си говорим за открити произвол и репресии?

Възмутен
Възмутен
11 декември 2018 14:38
Гост

Каквито и да са мотивите, това е мракобесие и оръжие за саморазправа. Ако са ти блокирани парите, например, за повече от 18 месеца, е все тая как ще завърши разследването – фалирал си, съсипан си, все едно дали си виновен.

Анонимен
Анонимен
11 декември 2018 12:53
Гост

Трябва да се избягва поставянето в по-благоприятно положение на тези, срещу които наказателното производство е прекратено по-бързо.

Саня
Саня
11 декември 2018 12:51
Гост

Не съм съгласна, че гражданската конфискация не представлява наказание за лицето.

Анонимен
Анонимен
11 декември 2018 12:50
Гост

Напълно разумни предложения за промени.