Разследванията срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор за умишлено престъпление от общ характер да започват по предложение на трима членове на съответната колегия или на министъра на правосъдието. Разрешение за това ще дава Пленумът на Висшия съдебен съвет, като решението се взема с поне 17 гласа „за“. Самото разследване ще провежда прокурор от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура, в зависимост от престъплението (пълния текст на предложенията на министър Кирилов виж тук).

Предложението за започване на наказателно преследване се разглежда не по-късно от седем дни от постъпването му от Пленума на ВСС, като се изслушва и засегнатото лице.

При даване на разрешение за започване на дело, ВСС постановява и временно отстраняване от длъжност на тримата големи. Срокът за това не може да надвишава година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи (сроковете по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Решението на Пленума може да бъде обжалвано в тридневен срок пред Върховния административен съд. Делото обаче ще се гледа от петчленен състав на съда, като съдиите в него ще се избират на случаен принцип от целия състав на ВАС. Решението се постановява в 7-дневен срок от постъпване на жалбата и е окончателно.

Тези промени в Закона за съдебната власт чрез преходни и заключителни разпоредби в НПК представи днес правосъдният министър Данаил Кирилов на заседание на междуведомствена работна група по изготвянето на механизъм за контрол над тримата големи в съдебната система. На срещата бяха поканени и членовете на работната група, които вече няколко месеца подготвят промени в ЗСВ, свързани с правомощията на Инспектората към ВСС, атестирането, конкурсите и т.н.

Кирилов предлага изрично в чл. 175, ал. 5 от ЗСВ да се посочи, че решението за предсрочно прекратяване на мандата на тримата големи се взема с поне 17 гласа от Пленума на ВСС.

Измененията в НПК пък се отнасят до реда за разследване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Предлага се създаването на допълнителна глава с шест разпоредби.

Според новия текст чл. 384б от НПК досъдебното производство срещу тримата големи започва след разрешение от пленума на ВСС. Специализираната прокуратура ще разследва онези престъпления, които са подсъдни на спецсъда, а СГП – делата, подсъдни на Софийския градски съд.

Предлага се създаването на чл.  384в, който да гласи следното:

Чл. 384в. (1) Постановленията на прокурора по чл. 243, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 (за спиране и прекратяване на наказателното производство – б.а.) се изпращат заедно с делото на непосредствено по-горестоящата прокуратура.
(2) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура се произнася в 7-дневен срок, като може да:
1. потвърди постановлението;
2. измени постановлението относно основанията за спиране или прекратяване, разпореждането с веществените доказателства, отмяната на мярката за неотклонение и мерките за обезпечение;
3. отмени постановлението и върне делото на съответната прокуратура с конкретни указания.
(3) В случаите на ал. 2 прокурорът изпраща делото на съответния съд.
(4) Съдът в открито заседание, в състав от трима съдии, определени на принципа на случайния избор, се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението в едномесечен срок от постъпване на делото, с определение, което е окончателно. В състава на съда не могат да участват младши съдии“.

Ако за съответното престъпление се предвижда наказание до 15 години затвор, делата срещу тримата големи се разглеждат от тричленен състав, като всички магистрати в него се избират на случаен принцип. Ако предвиденото наказание е над 15 години лишаване от свобода, тогава заседават петчленни състави, като отново се спазва случайният подбор.

При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от петима съдии.

Последна инстанция е Наказателната колегия на Върховния касационен съд.

Създава се и нов чл. 384д от НПК, според който след образуване на делото председателят на съда определя членовете на състава и съдията – докладчик, който насрочва за разглеждане разпоредително заседание в 15-дневен срок от постъпването му. Във всички случаи на отлагане делото се насрочва за разглеждане в съдебно заседание не по-късно от тридесет дни.

Определението на съда, с което се потвърждава прокурорското постановление за спиране или прекратяване на делото, както и окончателните актове на ВКС, не подлежат на проверка за възобновяване.

Разясненията на министъра

След като представи предложенията Кирилов направи кратък коментар по тях: „Досъдебното производство срещу един от тримата големи ще започва след разрешение на Пленума на ВСС. Много коментирахме как да формулираме това решение – дали да е съгласие, дали разрешение, дали да дадем друго наименование на волеизявлението на Пленума на ВСС, което се приема с квалифицираното мнозинство от 17 гласа. На този етап избрахме да бъде разрешение“. Той посочи, че е направена аналогията с разрешението за задържане и образуване на досъдебно производство срещу народен представител.

След това министърът специално обърна внимание на друг момент от предложенията си – тримата големи в съдебната система ще може да бъдат разследвани само за умишлени престъпления. „Така даваме отговор на въпроса дали ако председател на върховен съд или главеният прокурор участва в пътно-транспортно произшествие, нещата ще бъдат по този ред – не, няма да бъдат“, каза той. И обясни: „От тук нататък умишлените деяния сме ги разделили на такива за корупция и организирана престъпност, които ще са подсъдни на специализираната прокуратура, а всички останали умишлени – на Софийската градска прокуратура“.

„Тримата големи ще бъдат и временно отстранени с решение на Пленума на ВСС. Смятаме, че по този начин гарантираме безпристрастността и ненамесата при осъществяване на това досъдебно производство“, заяви правосъдният министър.

Магистратите да се отстраняват от длъжност по НПК и да не декларират членство в съсловни организации

Извън предложенията си във връзка с отговорността на тримата големи в съдебната система министърът на правосъдието Данаил Кирилов направи и други пред междуведомствената работна група.

Първото е от Закона за съдебната власт въобще да отпадне разпоредбата на чл. 230, която регламентира временното освобождаване от длъжност на магистратите, а то да става както за всички останали – по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

През февруари чл. 230 беше отменен частично от Конституционния съд, чиито основен аргумент беше, че магистрат не може автоматично да бъде отстраняван от длъжност заради повдигнато обвинение, а Висшият съдебен съвет трябва винаги има право на преценка дали това е необходимо. С обявяването на част от текстовете в разпоредбата за противоконституционни се върна старата им редакция и това беше определено от членове на самия КС като нормативен хаос.

„Моето предложение е за пълно отпадане на сегашния и предходния текст на чл. 230 ЗСВ. Смятам, че дори само с конституционната уредба би могла да се прилага за временно отстраняване от длъжност“, каза Данаил Кирилов. И каза, че според него в ЗСВ трябва да остане само специфичната разпоредба за отстраняване от длъжност на тримата големи, която предложи днес.

От произнасянето на КС обаче работна група в Министерството на правосъдието дискутира нов вариант на разпоредбата, който да изпълни изискванията на конституционните съдии.

„Лекс“ за първи път публикува предложението ѝ и то е следното:

чл. 230, ал 1 Когато, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Съдията, прокурорът или следователят има право да бъде изслушан от колегията преди вземането на решение. Решението на колегията се обжалва по реда на чл. 323.

Ал. 2 Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.

Ал. 3 Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

Ал. 4 При промяна в обстоятелствата отстраненият съдия, прокурор или следовател може да иска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

Ал. 5 При изтичане на срока по алинея 3 отстраненият съдия, прокурор или следовател се възстановява на заеманата длъжност, освен ако производството не е навлязло в съдебна фаза.

Ал. 6 В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.

Ал. 7 При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 6, в тридневен срок от влизане в сила на съответния акт, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване на магистрата, което се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на настоящия член в срок от 14 дни. До произнасянето на колегията съдията, прокурорът или следователят се счита за отстранен от длъжност. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, магистратът се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Ал. 8 При всички случаи общият срок на отстраняване във фазата на досъдебното производство по ал. 5 и 6 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 2 от настоящия член.

Членът на ВСС Атанаска Дишева попита Кирилов дали идеята му въобще да няма чл. 230 в ЗСВ означава, че игнорира предложението на работната група, която по думите ѝ е съобразила не само решението на КС, но и практиката на съда в Страсбург.

Съдията от ВАС Николай Гунчев, който участва в работната група по „големите изменения“ в ЗСВ обаче призова министъра да не настоява за отпадане на чл. 230, защото става дума за отстраняването на магистрати и в съдебния закон трябва да има такава уредба.

„Тази ваша работа следва да бъде отразена в законодателната инициатива, предложението ви за чл. 230 трябва да се гледа, да се обсъжда. А аз заявявам моето си предложение и оттук нататък в дебата ще твърдя, че чл. 230 е излишен, дори при вашата подобрена редакция. Просто нека всички да имат предвид и вашата редакция, и моята позиция за отпадане на разпоредбата“, отговори Данаил Кирилов.

Той направи и друго предложение – да отпадне изискването в закона магистратите да декларират членството си в съсловни организации. „Но подчертавам – не отпада обявяването на членството в тайни организации“, каза министърът.

Предложения след пръв прочит

След изричното уточнение, че едва днес за първи път вижда проекта, членът на ВСС Атанаска Дишева даде някои идеи за редакции.

Първото ѝ предложение беше актът на Пленума на ВСС, с който се дава разрешение за започване на наказателно производство срещу тримата големи, да подлежи на обжалване на две инстанции, а не както е в проекта – на една. Защото в момента, ако един магистрат бъде наказан със забележка, то делото във ВАС се гледа на две инстанции.

Николай Гунчев от ВАС се присъедини към нейната позиция: „Не може тези производства да са едноинстанционни, след като ще има такъв резонанс и такива последици. За всеки един друг магистрат забележката отива на касация“.

Една от идеите, която се промъкна на днешната среща, беше Пленумът на ВАС да бъде касационна инстанция по тези въпроси, но тя тепърва ще се обсъжда.

Според Дишева би било добре да се предвиди съдебен контрол не само на постановленията за прекратяване и спиране на делата срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор, но и за образуване на досъдебни производства и отказите за това.

Третата ѝ идея беше от съдебните състави, които ще разглеждат по същество делата срещу тримата големи, да „отпаднат“ не само младшите съдии, както е заложено в проекта, но и командированите. И тук тя бе подкрепена от Николай Гунчев.

Съдия Галина Тонева от ВКС постави друг въпрос. Предвижда се последната инстанция по тези особени дела да бъде Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Дали не е редно по-конкретно да се определи съставът, който ще разглежда тези производства.

И на мен не ми е ясно как цялата Наказателна колегия ще се произнесе по казус с председателя на ВКС“, каза Данаил Кирилов.

Тонева напомни, че преди много години е имало възможност общото събрание на НК на ВКС да разглежда дела. Но така или иначе и това подлежи на дебат.

Даниела Мавродиева от ВАС постави друг въпрос. Тя каза, че някой трябва да направи предварителна проверка, да събере достатъчно данни за извършено престъпление и да ги предложи или на министъра на правосъдието, или на трима от съответната колегия. Но предложената процедура, продължи Мавродиева, няма как да сработи по отношение на главния прокурор, защото предварителната проверка се извършва от прокурор. „Не виждам кой прокурор ще събере данни, преди главният прокурор да бъде отстранен“, каза Мавродиева.

Ако аз съм член на ВСС и имам разпечатка от едни платени пари, мислите ли, че няма да ги използвам и без предварителна проверка и да поискам стартиране  на тази процедура“, отговори ѝ Данаил Кирилов.

В крайна сметка директорката на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева и Галина Тонева от ВКС призоваха министърът да даде време, за да може работната група да се запознае с проекта и да изготви становища и предложения, които да бъдат обсъдени на следващо заседание.

Всички присъстващи се съгласиха то да се проведе на 24 юни, за когато са поканени и всички членове на Висшия съдебен съвет.

 

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Абсурд пълен
Абсурд пълен
26 юни 2019 10:11
Гост

Като прочете мониторинговия доклад на ЕК, Дани Бой бързо ще обърне файла… т.е. палачинката и ще измисли други предложения. Но нали обеща оставка ако до края на мандата на ЕК не отпадне мониторинга… Този човек вярва ли си изобщо?

Анонимен
Анонимен
14 юни 2019 17:58
Гост

Предложенията са абсурдни. А Кирилов си противоречи. Казва, че Пленумът действа в условията на обвързана компетентност (което пък е в противоречие с решението на КС), за да няма намеса в работата на разследващи те. А същевременно предложението на министъра, лице от изпълнителната власт трябва безусловно и безропотно да се одобри от ВСС. Това не е ли намеса в работата на независимата съдебна власт.

Lex
Lex
14 юни 2019 16:34
Гост

Според моето мнение – принципно предложенията за изменение и допълнение на ЗСВ, са прилични, разбира се трябват още усилия по стиковане. Моля Ви, колеги преустановете необоснованите отрицателни коментари – това не е градивна критика. Вие предложете!

предложение
предложение
14 юни 2019 17:51
Гост

какво да предложим. ето нещо елементарно – когато подсъдим е председателят на ВКС, делото да се разглежда от петчленка на ВАС. Виж за това кой да разследва главния прокурор, нямам идея как да стане… А това е главният проблем

indiana
indiana
14 юни 2019 16:03
Гост

само не разбирам как тези прокурори ще действат независимо при разследване на самия ГП. ако има отказ от образуване или прекратяване ок, те ще подлежат на съдебен контрол, ама то може никога да не стигне до ВСС с искане за започване на ДП? Въпросите по този проект са повече от отгвоорите. а и като гледам видеото, той само се изнервя и не обяснява по най-логичните питания

sylvie
sylvie
14 юни 2019 14:15
Гост

Кирилов изненада приятно с отстраняването по НПК и отпадането на глупостта с декларирането на членства, даже много изненадва. Но другите му идеи са пълна каша. Кой ще събере някакви първоначални данни, които тримата от ВСС или министърът да внесат във ВСС, за да се решава дали да се образува ДП? Прокурор? За главния прокурор? Съдебен контрол хубаво, но преди това цялата работа е обречена на провал

Анонимен
Анонимен
14 юни 2019 12:25
Гост

При наказателно производство трябва да се отстраняват веднага от длъжност. Какви са тези гласувания!

12345
12345
14 юни 2019 14:13
Гост

a, бе, има си решение на КС, трябва винаги преценка за необходимост. Какви глупости пишеш?!

Анонимен
Анонимен
14 юни 2019 12:22
Гост

напълно разумни промени в НПК

Анонимен
Анонимен
14 юни 2019 12:21
Гост

Дани пак извира от идеи. Как ще се иска разрешение от пленума на ВСС за досъдебно производство срещу председателя му?