Допустимо ли е законодателят да преурежда правните изисквания и условия за нечий бизнес, така че да промени неговите оправдани правни очаквания и да засегне придобити от него права? Този въпрос, който нерядко поставят юристите и предприемачите в България, вече стигна до съда в Люксембург. Той е в центъра на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), отправено от съдията от Софийския районен съд Десислава Джарова.

„Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?“, пита съдия Джарова съда в Люксембург (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).

Казусът на малката фотоволтаична централа

Казусът, заради който тя поставя този и още четири въпроса към Съда на ЕС, е свързан с малките фотоволтаични централи. Една от тях, собственост на фирмата „Босолар“, води дело срещу „Чез електро България“. Малката соларна централа в Годеч има договор с ЧЕЗ за 20 години, сключен през 2012 г., с който от електроразпределителното дружество се ангажират да изкупуват всичката произведена и доставена от „Босолар“ еленергия.

В договора е предвидено, че изкупуването е на преференциална цена, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а според Закона за енергията от възобновяеми източници тя не се изменя за целия срок на действие на договора.

През 2015 г. от „Босолар“ издали четири фактури на ЧЕЗ, но така и не си получили парите по тях. Става дума за общо 9386,52 лв.

Причината ЧЕЗ изведнъж да спре да плаща на фотоволтаичната централа както преди, е влизането в сила на §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката (виж карето).

С тази разпоредба на практика се намалява цената, по която следва да бъде изкупувана произведената електроенергия от фотоволтаични източници. С нея най-общо се променят цените за тези ВЕИ, които са изградени с европейско финансиране. Като разпоредбата предвижда и задължение за изменение на вече сключените договори до 31 юли 2015 г. Основният мотив за приемането ѝ е да се премахне двойното финансиране в схемите за подпомагане в енергетиката, т.е. хем обектите да са изградени с пари от такива, хем след това произвежданата от тях енергия да бъде изкупувана на преференциални цени. Четири години след влизането му в сила §18 от ПЗРЗЕ продължава да предизвиква напрежение в енергийния сектор, като преди по-малко от месец собственици на малки фотоволтаични централи протестираха пред парламента и Министерския съвет и чупиха соларни панели, за да покажат, че са доведени до фалит.

„Босолар“ изпраща нотариални покани на ЧЕЗ, но така и не си получава парите и затова се обръща към Софийския районен съд. С отправеното от съдия Джарова преюдициално запитване казусът излиза извън спора за близо 10 000 лв. между производител на слънчева енергия и електроразпределително дружество и извън въпроса за съответствието на §18 от ПЗРЗЕ на правото на ЕС.

Основополагащото питане за това докъде стигат възможностите на държавата да преурежда вече възникнали, въз основа на норми които самата тя е създала, бизнес отношения и защитата на оправданите правни очаквания на предприемачите могат да засегнат различни сфери от стопанския оборот.

Конституционното дело на земеделските производители

Производителите на енергия от възобновяеми източници далеч не са единствените, които са били засягани от подобна регулация.

Сходни проблеми наскоро бяха поставени пред Конституционния съд заради изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които пак през 2015 г. се въведоха нови изисквания към земеделските производители, които наемат държавни или общински пасища и ливади. Те бяха задължени до 1 февруари 2016 г. да осигурят определена плътност за животни за определена площ, под заплаха, че ако не успеят, договорите им ще се прекратяват. Тези изменения бяха направени с мотив, че има недостиг на пасища.

Това обаче се оказа, че не е факт за някои райони на България. Животновъдите трябваше да увеличат животните си почти 7 пъти или ако са ползватели, които нямат животни, да купят такива, за да могат да ползват земите, за които имат сключен договор за наем или аренда. Това се оказа непосилно за много от тях и масово бяха прекратявани вече сключени договори.

КС не откри противоконституционност на тези изисквания, които държавата въведе за вече възникнали правоотношения между земеделците и общините. Единствено конституционният съдия Георги Ангелов в особено мнение заяви: „Методите на държавната регулация трябва да съответстват на конституционния принцип за свобода на стопанската инициатива. Регулацията следва да зачита свободата на стопанските субекти, затова по начало е на икономически ползи и/или вреди (хоризонтална), а не на ограничения или отричане на права (вертикална регулация)“.

Въпросите до съда в Люксембург

Свободата на стопанската инициатива, която се закриля не само от българската Конституция, но и от Хартата на основните права на ЕС, стои в основаната и на едно от питанията, които съдия Джарова отправя към съда в Люксембург. „Следва ли чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива в правния ред на Съюза, да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като тази на пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, по смисъла на която, при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора (цена) чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?“, пита тя.

Като посочва, че от „Босолар“ изтъкват, че с оглед защитата на свободата на стопанска инициатива, органите, натоварени с прилагането на правото на ЕС, следва да гарантират зачитането на легитимните интереси на частноправните субекти при налагането на императивни условия на осъществяваната от тях стопанска дейност. От компанията застъпват тезата, че в случая е засегната и свободата на договаряне. „В един първи етап от страна на държавата са определени условията, при които частноправните субекти взимат решение за осъществяването на дълготрайна инвестиция и обвързването си в договорни отношения с контрагенти, които предоставят регулирани публични услуги, каквото е ответното дружество по спора. Формирането на волята за влизане в договорна връзка у частноправните субекти е предпоставено от дадените от държавата гаранции за условията, при които ще се сключат съответните договори със субектите, осъществяващи публични услуги. В един следващ етап, държавата изменя законодателството по отношение на основен елементи на вече съществуващата договорна връзка, с явната цел да осъществи едностранно преуреждане на същностните условия по сключените договори“, заявяват от дружеството.

Съдия Джарова посочва, че според практиката на Съда на ЕС, спазването на принципа на правна сигурност и на правото на оправдани правни очаквания има особено значение при отношения, свързани със значителни финансови последици за частните субекти. „А това изискване се налага с особена строгост, когато става въпрос за правна уредба, която може да включва финансови тежести, за да се осигури възможност на заинтересованите лица да узнаят с точност обхвата на задълженията, които тя им налага“, казва съдът в Люксембург (решение от 29 април 2004 г. по дело Sudholz, С-17/01).

В запитването си до СЕС тя се позовава на друго дело, по което съдът вече се е произнесъл – Plantanol (С-201/08). В него съдът в Люксембург заявява, че „възможност да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания съществува за всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни очаквания“. И посочва, че предсрочното премахване на установен преференциален режим на данъчно третиране на биогорива и възобновяеми горива, в отклонение от предварително обявения времеви порядък на неговото приложение, може да представлява нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

„Интересите на икономическите оператори, които са започнали своята дейност при действието на първоначално установения режим на освобождаване от данъци в полза на биогоривата и които са вложили скъпо струващи инвестиции, могат да бъдат значително засегнати от предсрочно премахване на този режим, и то още повече, ако същото е променен внезапно и непредвидимо, без да им бъде предоставена възможност да се адаптират към новата законодателна ситуация“, заявява СЕС по делото Plantanol.

Затова сега Софийският районен съд пита: „Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, Решение от 10 септември 2009, дело С-201/08, ECLI:EU:C:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, в разрез с условията при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването ѝ от държавнорегулирани доставчици на електроенергия?“.

Четвъртият въпрос, който отправя съдия Десислава Джарова, е: „Следва ли член 3 и член 4 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, предвид на съображения 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение, чрез националните мерки по прилагане на Директивата, да гарантират правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от възобновяеми източници, в това число от слънчева енергия?“.

При положителен отговор на този въпрос, тя иска от СЕС да отговори „допускат ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, тълкувани във вр. със съображения 8 и 14 от Директивата национална уредба като пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, която изменя съществено преференциалните условия на изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, при условията на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от такива източници, в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата?“.

Петият въпрос, който поставя, до голяма степен е свързан със статута на ЧЕЗ. „Как следва да се тълкува понятието „държава членка“ за целите на прилагането на правото на ЕС на национално ниво? В частност, като се имат предвид решението на Съда по делото Foster е.а. /British Gas, дело С-188/89, ECLI:EU:C:1990:313, и следващите в тази линия на съдебна практика решения на Съда на ЕС, включва ли това понятие хипотезата на доставчик на услуга от общ икономически интерес – доставка на електроенергия, каквото е ответното дружество по висящото пред съда производство, на което е възложено при определени в нормативната уредба условия, по силата на акт на орган на публичната власт и под надзора на този орган, да доставя съответната услуга?“, пита Софийският районен съд.

13
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
илиев
илиев
13 юни 2019 13:45
Гост

Браво на смелата съдийка. Това трябва да е пример и за други съдии да правят такива запитвания, защото в Б-я се пишат много некачествени закони, на коляно, без да се прави анализ на последствията. Прави се по две причини – некадърност или поръчка от управляващите. Съвсем се разпасаха и трябва да се противодейства с всички законни средства.

Хмм
Хмм
12 юни 2019 17:05
Гост

За каква правна сигурност изобщо става дума, при положение, че договорните им отношения са уредени преди изменението. Да си изчистят задълженията и занапред ще плащат по-малко.

Пробив
Пробив
11 юни 2019 16:33
Гост

Силно съм учуден от смелостта, на тази съдийка, която се изправя срещу енергийната мафия, диктуваща всичко в тази забравена от ЕС територия. Успех на пострадалите – тази кауза е емблематичен пример на държавата мащеха и личен враг на гражданите си.

Lebron
Lebron
11 юни 2019 15:55
Гост

Хубаво са се усетили да спрат далаверата с малките централи, ама както са я създали, така и я режат – урбулешката. Ами не става така, овчи глави. Договорите са, за да се изпълняват. Решението е просто – §18 ще важи занапред. Преди това всеки си носи отговорността и задълженията.

цецерон
цецерон
11 юни 2019 13:04
Гост

темата е изключително сложна, защото има държавни политики, които трябва да се следват. проблемът идва от непредвидимостта им и съотвено въплащаването им в правни норми. в един момент фотоволтаиците са приоритет, после – не. да го д_хат бедните!

ГРОБ
ГРОБ
11 юни 2019 13:17
Гост

е точно това са оправданите правни очаквания. аз лично имам очаквания, че каквото може да се крадне, ще се крадне и те винаги се оправдават

името на адвоката
името на адвоката
11 юни 2019 10:59
Гост

Адвокат по делото е доц. Христо Христев от СУ, май ще има пробив?

ПЕС
ПЕС
11 юни 2019 10:33
Гост

Из Европата конституционните съдилища използват една възможност – те да сезират Люксембург. Да сте чували нашият КС да го е правил? Това може да изглежда като някаква панделка, но всъщност е изключително показателно за отношението към европейското право. сега поне влязоха хора като Панова, Влахов и Семов, от които очакваме демонстрация на друго отношение при първа възможност.

bush
bush
11 юни 2019 10:16
Гост

predlagam tazi statia na vnimanieto na glavnia zakonodatel – Dani K. dano tam v novoto mu ministerstvo mu pokazvat kakvo pishe v mediite. zashtoto tova e rabotata na pravnata komisia – da spira bezumiata na kolegite si ot drugite, a ne da deistva kato gumen pechat, mai taka beshe kazal

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 12:09
Гост

той пък ще си го премести от единия в другия заради едно решение на сес

Бай Х
Бай Х
11 юни 2019 15:49
Гост

Дани К. не са го инсталирали да там, за да умува, а да изпълнява. В случая, законът е приет по целесъобразност, значи всичко му е наред.

адвокат
адвокат
11 юни 2019 8:10
Гост

Изграждането на малките централи беше класическа схема. Трябваше да се направи нещо срешу двойното точене на пари. Но както казваше един бивш съветски управник – Хотели как лучше, а получилось как всегда. Това е когато няма компетентни юристи, когато се действа с брадвата… КС вече отмени текстове в ЗЕВИ и заваляха дела. Ако СЕС отговори както трябва с подробно разсянение на тези принципи, да си го кажем не винаги решенията, които четем от там идват в достатъчно ясен и тълкувания, но тук поне става въпос за ХОПЕС и има шанс да се постараят, това решение ще е от изключителна важност.… Покажи целия коментар »

картинката
картинката
11 юни 2019 8:04
Гост

за българския законодател няма граници в безобразията. такива неща като правна сигурност и оправдани очаквания за развитие на правоотношенията са само имагинерни понятия, които не намират пряко отражение в законодателството. към това се добавят и разбиранията на Конституционния съд, който се възпалява само от същинска ретроактивност. и после защо има спад на инвестициите