Софийският апелативен съд (САС) призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза са собственици на парка и двореца „Врана“ и отхвърли претенциите на държавата (пълния текст на решението виж тук).

Решението е второто в този смисъл, след като миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно прие, че т. нар. Царска Бистрица е собственост на наследниците на бившите български монарси (повече виж тук). Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй “Bpaнa”.

Пробивът дойде, тъй като по делото за „Царска Бистрица“ ВКС за първи път уважи искането на защитата на Сакскобургготски да бъде попитан Конституционният съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). КС се произнесе и прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г. (повече за решението на КС виж тук).

Държавата твърди, че е придобила двореца „Врана“ на три основания. И трите са отхвърлени от апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик).

„За да се приеме, че ищецът (държавата – бел. ред.) е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска“, обясняват те.

Държавата твърди, че е придобила „Врана“ първо въз основа на акт за държавна собственост от 1989 г., когато Република България се е легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с находящите се в него сгради. Второто, което твърди тя, е, че „изначално” имотите са били държавна собственост, а правата ѝ са упражнявани от Интендантството на цивилната листа.

Третото придобивно основание, което сочи държавата, е, че е станала собственик по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. А решението на КС от 1998 г., с което законът беше обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като няма реституционен характер.

По отношение на акта за държавна собственост 1989 г. САС заявява, че той само констатира собственост, но не води до придобиване на такава. „Като всички останали субекти, Държавата придобива право на собственост чрез сделка, по давност или по друг начин, уреден в закона (чл. 77 от ЗС). В представения по делото Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. не е отразено на какво правно основание Държавата е станала собственик на актуваните имоти – въз основа на сделка, по давност или въз основа на друг уреден в закона придобивен способ, а е посочено, че имотът е „одържавен” на 12.04.1989 г., за да може от самия акт да се установи материализиран преди съставянето му придобивен способ“, пишат апелативните съдии.

После отхвърлят и твърдението, че дворецът и паркът „Врана“ изначално са били държавни, защото били строени върху държавна земя и за нуждите на държавата.

„За да бъде доказано придобиване на собствеността по този придобивен способ, следва да се докажат следните обстоятелства: че теренът, върху който са строени сградите, е държавен и че строителството на сградите е извършено от държавата със средства от държавния бюджет“, обяснява САС. И констатира, че собственик на терена, върху който са били построени сградите, е цар Фердинанд I, „който е придобил собствеността въз основа на множество извършени прехвърлителни сделки, с които е изкупувал отделни имоти, при окрупняването на които е възникнал дворцовият комплекс „Врана” във вида, в който същият е бил одържавен през 1946 г.“.

„Придобиването на отделните поземлените имоти е извършено в периода от 1899 г. до 1915 г. чрез сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, извършени във формата на крепостни актове, частни продавателни записи и спогодителни протоколи“, пише в решението. То стъпва и на показания на свидетели –родственици на близки на царското семейство по онова време. „Макар и да не възпроизвеждат преки впечатления (което е невъзможно към момента с оглед отдалечеността във времето на фактите, подлежащи на установяване и продължителността на човешкия живот) се кредитират от съда, тъй като установяват безпротиворечиво едни и същи факти. Показанията на всеки свидетел са вътрешно непротиворечиви, а показанията на всички свидетели в тяхната съвкупност са еднозначни и не си противоречат. Показанията на свидетелите възпроизвеждат факти, които свидетелите знаят от свои изключително близки родственици, които са възприели тези факти пряко“, обяснява САС.

Апелативният съд констатира, че държавата, освен че не е доказала да е била собственик на терена, върху който са построени сградите, не е доказала и че строителството е извършено от нея със средства от бюджета в периода от 1903 г. до 1914 г. Изследвани са всички бюджети на държавата и там няма перо за строителството на „Врана“. „От събраните по делото доказателства се установява, че Дворец „Врана“ е построен с лични средства на българския владетел Фердинанд. Тези лични средства за строителство на сградата са били от цивилната листа на царя (отпускана ежегодно като заплата/възнаграждение на монарха) и от личните средства, получени от майка му княгиня Клементина, както и получен личен заем от руското правителство. Това се установява от разпитаните по делото свидетели, като първоначално е построен старият дворец – ловна хижа за удовлетворяване ловната страст на монарха, а по-късно е построен и новият дворец за удовлетворяване нуждите на семейството на монарха за отдих и туризъм“, заявява САС.

Един от споровете по делото е за функциите на Интендантството на цивилната листа, тъй като държавата показва нотариален акт за собственост от 1928 г., който не е подписан от нотариус (поради което е и без каквото и да било правно значение, констатира САС), но е съставен на името на интендантството. Голяма част от решението на САС е посветено именно на статута на тази институция и съдържа сериозен исторически и правен анализ.

Основното, което заключават апелативните съдии, е, че Интендантството на цивилната листа е управлявало и стопанисвало както частните имоти на царя, така и тези държавни имоти, които са му били предоставени за ползване в качеството му на държавен глава. То категорично не може да ги придобие по давност заради принципа, че „на когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество“.

За твърдението на държавата, че е придобила „Врана“ въз основа на закона от 1947 г., САС посочва, че именно фактът, че тогава е приет специален закон за одържавяване, показва, че имотите преди това са били на царя. „Фактът, че е приет нарочен закон, по силата на който имотите на бившите царе Фердинанд и Борис III и техните семейства, са обявени за държавна собственост, е основание да бъде прието, че до влизане в сила на ЗОДСИСБЦ държавата не е притежавала имотите на друго основание. Няма как Държавата към този момент да е била собственик на процесните имоти и да приеме нарочен закон за обявяване държавна собственост на имоти, вече придобити от нея чрез друг придобивен способ“, пише в решението.

А след това стъпвайки на решението на КС, апелативните съдии заявяват: „ЗОДСИСБЦ, като материализира придобивното основание, осъществено в полза на държавата (придобиване по силата на акта – ех lege), се явява правният акт, въз основа на който държавата се легитимира като собственик. Същевременно самият закон, до отмяната му с Решение № 12/04.06.1998 г. на КС, се явява документът, с който държавата удостоверява правото си на собственост и легитимира държавата като собственик. Доколкото обаче ЗОДСИСБЦ е прогласен за противоконституционен като формален закон е невалиден от момента на издаването си, а в настоящия случай, с влизане в сила на Конституцията от 1991 г., доколкото е заварен от нея (в този смисъл Решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по конституционно дело 5 от 2019 г.)“.

Апелативните съди обясняват, че настъпилата от влизане в сила на действащата Конституция невалидност на ЗОДСИСБЦ дава правото на лицата, които са притежавали правото на собственост върху имота към момента на влизане на закона в сила, да я възстановят.

„В хипотези, при които правните последици на определено придобивно основание са настъпили, но впоследствие самото придобивно основание е отречено, действа принципът за възстановяване на предишното правно положение. Нарочен акт за възстановяване на предишното правно положение би бил необходим само ако актът, въз основа на който държавата е придобила собствеността, продължава да действа. В този смисъл доводите на процесуалните представители на Българската държава, че процесните имоти към един момент са имали статут на публична държавна собственост, не биха могли да променят извода за настъпилата реституция на предишното правно положение /restitutio ad integrum/“, заявява САС след като напомня, че по делото не се е доказало държавата да е придобила „Врана“ на нито едно от сочените от нея основания.

С решението държавата е осъдена да плати на Симеон и Мария-Луиза близо 160 000 лв. разноски.

То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
некомпетентност, облечена във власт
некомпетентност, облечена във власт
29 юли 2021 18:42
Гост

Съд, който не познава основни правни институти е ОПАСЕН ДА ПРАВНАТА СИГУРНОСТ,И ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАКРИТ, ПРИ ПРАЩАНЕ НА ИЗПИТ НА ИНСТАЛИРАНИТЕ ТАМ.Според САС договорът за наем учредява право на ползване: http://gramada.org/учредява-ли-вещно-право-на-ползване-до/ Това е уникална новост в правото, и немските пандектисти биха завидели на подобен правен изказ. Със сигурност, ако студент -второкурсник каже подобна ГЛУПОСТ, и то във втори курс-ще получи огромна двойка. Да сте чули съдиите да са се разграничили от техните колеги, написали подобен нонсенс. Твърдо нье. Подобна некомпететност налага законодателя да закрие този съд, незабавно, защото такова незнание НЯМА ОПРАВДАНИЕ. Безплатна консултация за САС-договорът за наем, никога,… Покажи целия коментар »

Съдията
Съдията
29 юли 2021 18:47
Гост

Айде с немските пандишпани у лево, тука е България и играят други закони. Бактън вече от право на ЕС, пандишпани, права и други подобни *уйни- истината е една – Н.В. Царят е стопанин на тази държава, тя е негова, значи всичко в нея е негово, и точка !!!

Адвокат-селски бек
Адвокат-селски бек
29 юли 2021 14:48
Гост

Браво на конкубината.Сговорна дружина планина повдига.Да си харчат кинтите със здраве,държавата и тъпите и граждани ще има да плащат.

Христо
Христо
29 юли 2021 12:33
Гост

Дано да обжалват пред ВКС.

Правосъдие за всеки
Правосъдие за всеки
29 юли 2021 12:28
Гост

Браво на Валя Гигова. Доказа на всички кой е по-по- най…….А силистренската примадона Елито Христова, която само се снимаше в съдебната палата и обсняваше на всички кой представлява Царя в битката му срещу държавата, загуби спечелени дела. Добре,че Валя Гигова влезе по делата на Царя, че да ги доведе до успешен край.

Анонимен
Анонимен
29 юли 2021 12:35
Гост

Очевидно завиждаш на Ели Христова. Има защо.

Правосъдие за всеки
Правосъдие за всеки
29 юли 2021 13:33
Гост

На палячовците няма за какво да се завижда.

Advokat VG.
Advokat VG.
30 юли 2021 11:01
Гост

Колеги, делата са много сложни и много обемни. Крайният резултат е заслуга на всички адвокати. Няма по-по най. Заслуга за изясняване на фактите и прилагането на правото по едно дело е на всички адвокати-и на страната на ищеца, и на страната на ответника. Нека уважаваме професионализма и престижа на адвокатската професия и запазим себеуважение.

Съдията
Съдията
29 юли 2021 12:27
Гост

Изключително правилно решение на съдът !!! Всички бяха наясно, че Негово Величество Царят има право да получи скромните си наследствени имоти, които толкова години му бяха отказвани под различни нелепи и абсурдни, но с вид на юридически издържани, доводи !!! Да живее Н.В. Царят ни, съпреживейте Неговата Превелика и Преблагодатна радост, поданици на Н.В. Царят !!!
Апропо, единственият и най- съществен довод, който изначално печелеше делото беше – как може да не е на Н.В. Царят нещо, което е на територията на държавата МУ ?! Та нали Н.В. Царят е стопанинът на България ?!

Spiro
Spiro
29 юли 2021 12:35
Гост

Да. Даже ни “ оправи“ набързо както обеща.

Уранготан
Уранготан
29 юли 2021 12:01
Гост

Добре. И той вече е уреден откъм наследство в България. Внуците му де. Дето и роден език не знаят ама явно им се полага имущество.

Gerova
Gerova
29 юли 2021 12:00
Гост

Категорично не ми допада идеята това да се оставя на Царя

Анонимен
Анонимен
29 юли 2021 12:00
Гост

А дали ще се грижат за обекта ако е на общината?

Advokat
Advokat
29 юли 2021 11:59
Гост

Браво! Скоро не бях чел по-мотивирано и смислено решение.

договорът за наем учредявал право на ползване
договорът за наем учредявал право на ползване
29 юли 2021 11:38
Гост

Софийския апелативен съд по друго дело и друг състав написа,че договорът за наем учредява право на ползване. Линк:
http://gramada.org/учредява-ли-вещно-право-на-ползване-до/

САС прилага някакво друго право, различно от българското. Леично аз съм на мнение,че съдиите в САС трябва да преминават на всеки три години на периодични атестационни изпити, не за друго, а за да ни изумят със знанията си. Аз още се изумявам как договора за наем учредява право на ползване.

Тити
Тити
29 юли 2021 11:41
Гост

Много нелепо решение. Излагация.

Димчо
Димчо
29 юли 2021 11:36
Гост

Така ще е, след като обявиха за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост на имотите им.

Додо
Додо
29 юли 2021 11:28
Гост

За какво му е да го пита човек. Той си е в Испания.

Чочо
Чочо
29 юли 2021 11:43
Гост

От много глава не боли.

Anonimen
Anonimen
29 юли 2021 11:22
Гост

И защо така, след като решението на КС няма реституционен характер?

Nikolov
Nikolov
29 юли 2021 11:20
Гост

Дано поне се грижа за комплекса, защото ако се даде на държавата не е гаранция, че ще се поддържа.

Емилиева
Емилиева
29 юли 2021 11:20
Гост

Сега освен да се надяваме, че ще го дари на държавата по собствена воля, друго не ни остава. Но вероятно ще го къта за богатите си внучета.

Aсен
Aсен
29 юли 2021 11:25
Гост

Е, как? Естествено, че ще го остави за наследниците си.

Radosveta
Radosveta
29 юли 2021 11:19
Гост

И какво ще го прави това? Той дори не се вясва в България.

Anonimen
Anonimen
29 юли 2021 11:26
Гост

Може да го продаде.

Кру Пие
Кру Пие
29 юли 2021 12:37
Гост

Тамън ще си има пари за казиното.

Христова
Христова
29 юли 2021 11:19
Гост

Уви очаквано

Хари
Хари
29 юли 2021 11:44
Гост

Жалко.

Кольо
Кольо
29 юли 2021 11:17
Гост

Много разочароващо решение.