При уважено възражение за прихващане, което надвишава иска по размер, може ли след това ответникът да заведе нов иск за разликата? По този въпрос се оказва, че има различни мнения сред върховните съдии и затова Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага на противоречието да бъде сложен край с тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

Адвокатурата поставя два въпроса пред ВКС:

  1. При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
  2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?”

Според една част от върховните съдии, когато в процеса е направено възражение за прихващане, „формираната с влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане”.

Тези съдии поддържат тезата, че нов процес за разликата е недопустим. Като приемат, че ответникът сам се е съгласил да упражни вземането си по този начин т.е. наясно е, че то е по-голямо от иска срещу него, но е предпочел да го използва като защитно средство в процеса, по който е ответник.

За други състави на ВКС направеното възражение за прихващане и уважаването му, не са пречка ответникът по първия иск да търси разликата в нов процес или с неприхванатата част от вземането пак да се извърши прихващане.

Те изхождат от разбирането, че по спора има главно вземане, а заявеното за прихващане е евентуално. В искането на адвокатурата за образуване на тълкувателно дело се цитират аргументите, изложени в определение от 2015 г. на състав на Търговската колегия, с председател ръководителят ѝ Дария Проданова и членове Емил Марков и Тотка Калчева.

Ето какво пишат те: „В случай че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Това е така, тъй като релевантен и оттук ликвиден е такъв размер на насрещното вземане, който е до размера на първоначалния иск. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй като. то е единствено средство на защита срещу иска. Или предявеното насрещно вземане е правно релевантно само до размера на първоначално заявеното.”

От ВАдС цитират и решение на Софийския апелативен съд, в което също се застъпва тезата, че за частта от вземането, която не е компенсирана по силата на възражението за прихващане, не се формира сила на пресъдено нещо, а произнасянето с нарочен диспозитив по нея е недопустимо.

Адвокатурата предлага на ВКС тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегия да бъде образувано и по въпроса дали съдът служебно за нищожността на сделки, които са от значение за решаването на делото.

Питането ВАдС е формулирано по следния начин: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност ?”

По този въпрос противоречието отново е между самите върховни съдии. Едни застъпват позицията, че нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и съдът следи служебно за приложението им. Те изтъкват, че когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност (форма, предмет) и без да има позоваване на такава.

„Според другото становище, за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността, той трябва да е въведен като част от предмета на делото чрез съответно възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск“,  обясняват от ВАдС. И цитират аргументите, излагани от застъпниците на това виждане: „Въпросът за валидността на договора …следва да бъде разгледан, доколкото ответникът е оспорил действителността му и е посочил фактите и обстоятелствата, от които извежда противоречие на договора с конкретна императивна правна норма  с правоизключващо възражение или с инцидентен установителен иск. …Съдът не е длъжен да следи служебно за нищожност на договора или договорни клаузи поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а се произнася по възражение, направено от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, или по предявен инцидентен установителен иск.”

В предложението си за образуване на тълкувателно дело от адвокатурата дават пример и с определение на ВКС, в което се завява, че твърдение за нищожност на договор е трябвало да бъде направено в срока за отговор на исковата молба, като съдът не е бил длъжен да се произнесе служебно по нищожността, защото тя „не произтича пряко от договора”.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Колега
Колега
27 юни 2019 9:34
Гост

Очевидно е, че силата на пресъдено нещо няма как да надвишава размера на иска, така че не би следвало да има пречки за по-нататъшен осъдителен иск. А що се отнася до нищожността на една сделка, то тя е с толкова базисен за всички останали въпроси по делото характер, че е абсолютно безумно съдът да не е длъжен да следи за нея служебно!

Анонимен
Анонимен
26 юни 2019 17:20
Гост

И тук има спор. Хора, не се кахърете. ВКС ще каже, после депутатите ще променят законите и всичко ще си дойде на място.

123
123
26 юни 2019 12:36
Гост

По първия въпрос – формира се СПН само до размера на предявеното с иска вземане, когато е извършено съдебно прихващане, като над тази част насрещно предявеното чрез компенсаторно възражение вземане може да се предяви в друг процес – в него, разбира се, само ще се установява размера, а за неговите правопораждащи ЮФ е формирана СПН. По втория въпрос – отговорът е известен на всеки юрист по право в Република България, положил успешно изпит по „ГП-Обща част“, демек след първия семестър на Втори курс в ЮФ, а именно съдът служебно следи за нищожността на сделките, с едно допълнение – ако е… Покажи целия коментар »

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
27 юни 2019 10:31
Гост

Много ги разбираш бе… по първия въпрос точно обратното се учеше в ЮФ на СУ, другите не ги броя. Ако ответник се защити с възражение за прихващане със свое по-голямо вземане от това на ищеца, след това не може да предяви иск за разликата. Така е преценил, така си го е употребил. Иначе да си беше предявил насрещен иск. Вземи прочети и учебника на Сталев, че да се пообразоваш малко – за обективните предели на СПН. Същото се получава и когато искът не е предявен като частичен, а за частично възражение за прихващане още не съм чувал, освен ако ти… Покажи целия коментар »

Разбирач от ЮФ на СУ
Разбирач от ЮФ на СУ
27 юни 2019 11:07
Гост

Може ли насрещен иск да се предяви са част от спорното право? Може! А може ли възражение за прихващане да се предяви за част от спорното право като защитно (отбранително) процесуално средство с материалноправен ефект, по което ще се формира СПН, така, както би се формирала при частично предявеното с насрещния частичен иск СПН. А това за СПН на възражението за прихващане е измислено не от някой друг, а от законодателя – щом може частичен насрещен иск, може и частично възражение за прихващане. Като се приеме ТР, ще чуете и за частично възражение за прихващане, защото във ВКС мнозинството са… Покажи целия коментар »

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
27 юни 2019 11:42
Гост

Както казах, досега за частично възражение за прихващане не съм чувал и надявам се да не го чуя от ВКС, макар че там са ги събрали от кол и въже и мнозинството е мислещо в посока, в която го мотивират по нерегламентирани начини. Тълкувателното решение за частичните искове е под всякаква критика – студенти от ЮФ на СУ по-добре щяха да го измислят. Пък ти очевидно си скаран с обикновената житейска логика. Ако се допусне да има частично възражение за прихващане, предявяването на насрещен иск ще се обезсмисли – кой ще е луд да плаща държавна такса, като може да… Покажи целия коментар »

Разбирач от ЮФ на СУ
Разбирач от ЮФ на СУ
27 юни 2019 12:13
Гост

Тогава да премахнем СПН за възраженията? И въобще да няма частични искове – това е измислица отново за незаплащане на пълния размер на ДТ. А насрещни искове се предявяват само ако насрещното вземане е на по-висока стойност, за да може да се снабди ответникът с изпълнителен титул над прихванатата част. Изрично е уредена в закона възможността да се предявява насрещен иск, когато е възможно да се прихване с първоначално предявеното – единствената логика да се предяви насрещен иск в този случай е, когато насрещното вземане е в по-висок размер; ще се извърши прихващане до по-ниския, като се отхъврли главния иск… Покажи целия коментар »

Разбирач от ЮФ на СУ
Разбирач от ЮФ на СУ
27 юни 2019 11:15
Гост

И последно по темата от мен – когато липсват аргументи, се цитират схващания от доктрината. Не винаги те са правилните, нали? Всъщност, не си спомням подобна теза при Сталев, но може и да съм я пропуснал (съжалявам), но напр. правилна ли е тезата на изключителния юрист Ж. Сталев, че при произнасяне по истинността на оспорения документ по чл. 193 ГПК (старото чл. 154 ГПК), се формирала СПН? Отговорът е очевиден – това не е ИУИ, поради което няма СПН, но уважаваният професор така е мислел, така е написал – трябва да уважаваме чуждите мнения, макар и да не са достатъчно… Покажи целия коментар »

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
27 юни 2019 14:41
Гост

За Сталев ти посочих къде да гледаш – при СПН и по-специално обективните й предели, което е преди писаното за ВП, така че там не се е повторил – провери си, ако не вярваш. Говориш ми за теория, но май хич не си запознат с практиката – при насрещен иск не се прави прихващане от съда и не се присъжда разликата, ами ако са основателни исковете и двата се уважават, издават се ИЛ и прихващанията си ги правят после страните, така че всичките ти аргументи за ВП, почиващи на тази твоя теория и „логика“, се отичат в канала. И след… Покажи целия коментар »

654
654
27 юни 2019 21:58
Гост

Само да погледнем разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ГПК и става кристално ясно кой крив, кой прав, „колега“ – Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане ПРИХВАЩАНЕ с него.
Човекът ти го обясни простичко, „колега“, вижда се кой от двама ви е неподготвен.

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
28 юни 2019 1:22
Гост

Очевидно си „колега“ – в кавички, а нещата не са толкова простички, колкото си ги мислиш ти. Това прихващане не се прави автоматично, а или с НАРОЧНО друго ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, извън насрещния иск – това на практика почти не се случва, или всеки си взема листчето и после си се оправят в изпълнението – преимуществено. Та разсъжденията за частичните искове и частичните възражения за прихващане са повече от несъстоятелни. Хайде да се пообразоваш малко, пък после умувай по форумите: „В правната доктрина и съдебната практика никога не е имало съмнения, че в случаите, когато са предявени иск и насрещен… Покажи целия коментар »

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
28 юни 2019 1:38
Гост

И в обобщение на горното, няма как да има частично ВП – изгърми ли си ответникът вземането, чрез това защитно процесуално средство, не може да предяви иск за разликата. Ако желае да си запази цялото вземане – предявява насрещен иск, може и частичен, и ЕВЕНТУАЛНО прави „процесуално изявление за прихващане“, с което „упражнява по съдебен ред свое материално потестативно право (процесуалната възможност за това е предвидена в чл. 211, ал. 1 – in fine от ГПК)“.

Анонимен
Анонимен
26 юни 2019 12:24
Гост

Мисля, че за да се произнесе съдът, първо трябва да има оспорване от страна на ответника.

Anonimen
Anonimen
26 юни 2019 12:25
Гост

Недей да мислиш. Не ти се удава. ВКС ще си го изтълкуват.

Анонимен
Анонимен
26 юни 2019 10:33
Гост

За мен не може ответникът да води ново дело за разликата. Така в крайна сметка предметите на исканията му се дублират.

Анонимен
Анонимен
26 юни 2019 10:36
Гост

В крайна сметка ответникът го използва като защитно средство в процеса.

ЮФ на СУ
ЮФ на СУ
27 юни 2019 10:38
Гост

Ако е по-малко, да го използва, и то само ако смята, че искът срещу него ще бъде уважен. Ако счита, че първоначалният иск може да бъде уважен в доста по-нисък размер и вземането му, ако е по-голямо, може да „изгори“, е по-добре да предяви насрещен иск, като няма пречки същият да е частичен – с оглед заплащане на по-ниска ДТ и подсъдността. И тук говорим за процесуално възражение за прихващане – за вземане, което не е ликвидно. При материалноправното – с ликвидно и изискуемо вземане, нещата стоят по съвсем различен начин, например имаш влязло в сила решение, взел си ИЛ… Покажи целия коментар »