Прекратено е делото за незаконното подслушване, което следователят Бойко Атанасов заведе срещу прокуратурата, показа справка на „Лекс“. Искът му по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) беше за 151 000 лева, като Атанасов твърдеше, че е бил подслушван през 2012-2013 г. по искане на прокуратурата, с което е нарушено правото му на зачитане на личния и семейния живот, бил е подложен на „произвола, царящ в съдебната система“, а действията на прокуратурата уронили честта и човешкото му достойнство.

От определенията на Софийския градски съд (СГС) и на Софийския апелативен съд (САС), с които делото окончателно е прекратено, става ясно, че всъщност Атанасов е подслушван по искане на ГДБОП, а не на прокуратурата. Затова и апелативните съдии пишат, че няма пречка следователят да депозира нова искова молба, с която да насочи претенциите си към правилния ответник – МВР.

Делото в СГС беше заведено преди две години, след като Атанасов беше получил отговор от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, че е бил незаконно подслушван. Още през лятото на 2016 г. главният прокурор Сотир Цацаров каза на заседание на прокурорската колегия на ВСС, че Атанасов е бил обект на СРС, но през 2011 г. и по искане на тогавашния директор на ГДБОП, с разрешение на председателя на Софийския окръжен съд (СОС). Тогава той не съобщи имена, но през 2011 г. шеф на ГДБОП беше Станимир Флоров, а председател на съда – починалият на следващата година Владимир Иванчев.

Въпреки това, делото по ЗОДОВ беше заведено от Атанасов срещу прокуратурата и Софийския окръжен съд.

В началото на миналата година СГС и САС прекратиха делото по отношение на окръжния съд, като и двете инстанции се позоваха на Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на гражданската колегия на ВКС, според което съдът е отговорен по ЗОДОВ единствено за „прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно“.

Бойко Атанасов подаде и касационна жалба, като твърдеше, че съдилищата не могат да се позовават на това тълкувателно решение, защото то е приложимо за случаите, в които съдът действа в кръга на своята компетентност, а в конкретния казус СОС е иззел правомощията на градския съд.

Върховният касационен съд не допусна касационно обжалване и посочи, че „на принципа на риска“ ответник по дело за незаконно подслушване по ЗОДОВ може да е само органът, който е инициирал и поискал подслушване, а не съдът, който е дал разрешението.

След като през есента делото се върна в СГС, на Атанасов бяха дадени два месеца, за да изпълни указания на съда, свързани с това, кога според него прокуратурата е отправила искане за прилагане на СРС, кога са били дадени разрешения и за какъв срок. Следователят твърди, че едва през 2013 г. е научил, че е подслушван, а това му било съобщено от тогавашния ръководител на градската прокуратура. До средата на 2013 г. градски прокурор на София беше Николай Кокинов, но беше уволнен след скандала със записите в Банкя от срещата му с премира Бойко Борисов и Мирослав Найденов.

Атанасов не изпълнил указанията и в началото на годината СГС прекрати делото, което той обжалва пред апелативния съд. Втората инстанция също беше категорична, че той е бездействал повече от два месеца.

През декември следователят обаче подал молба по делото да бъде конституиран втори ответник в лицето на МВР. Искането му е във връзка с получено удостоверение от Бюрото за контрол на СРС, в което също е посочено, че искането за подслушване е направено от ГДБОП, а не от прокурор.

В определението на САС пише, че повече от година и половина Атанасов е проявил процесуално бездействие, като не е посочил дали подслушването е инициирано от прокуратурата, което е процесуална предпоставка по допустимост. И двете инстанции са категорични, че привличането на нови ответници по делото е допустимо в ограничени случаи, но този не е от тях. Според САС искането на Атанасов не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск.

В крайна сметка, той дори не е изчакал двете инстанции да се произнесат по искането му и още през декември е завел отделно дело срещу МВР.

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Павлин
Павлин
20 март 2018 6:33
Гост
Как е бездействал 2 месеца? Той просто не е имал какви данни да представи, предвид факта че са го подвели. Ако е знаел кой е инициирал подслушването, е щял да го посочи още в началото. Да не говорим колко идиотско е схващането на съда, че не този, който е разрешил подслушването, е виновен, а онзи, който го е поискал. Подслушването е резултат от действията на съда, не на полицията. Ако съдът беше казал „не може,“ тогава нямаше да се стигне дотук. Накрая ще му кажат, че заради разтакаването на съдилищата е изтекла давността за търсене на отговорност и да пие… Покажи целият коментар »