Забраната на съдилищата да публикуват осъдителни присъди преди осъдените да са вкарани в затворите води до ограничаване само на публичността на процеса, а не на случаите на бягства или укриване.

Това е един от изводите за промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов прави в годишния доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата (пълния му текст виж тук).

Отложеното публикуване на присъдите, с които подсъдими са осъдени на затвор беше въведено в края на 2017 г., за да не се стига до случаи на бягства, като тези на Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, убиецът от дискотека „Соло“ Илиян Тодоров и др.

В доклада обаче Лозан Панов пише, че разпоредбите в НПК и в Закона за съдебната власт остават не само неясни, но са и неефективни. Без да го назовава директно, председателят на ВКС дава за пример последния подобен случай с делото за убийството на Ангел Димитров-Чората. Бившият полицай Мирослав Писов е един от осъдените по него на 7 години затвор и даваше интервю пред национални телевизии преди да бъде задържан и вкаран в затвора. Писов коментираше решението на ВКС, докато пък съдът нямаше право да го публикува. Затова Панов пише, че спирането на бягствата на осъдени е минимално с подобни мерки, но е за сметка на прозрачността.

„Всички обаче виждаме, че постигането на тази цел е минимално – докато органите издирват осъдени лица, те дават интервюта в телевизионни студия и коментират акта на съда, докато на самия съд му е забранено да покаже пред обществеността мотивите на постановеното решение (присъда). Времето доказа, че новите норми водят само до ограничаването за неопределено време на публичността в правораздаването. Това е така, защото, от една страна, на съдилищата е забранено да публикуват своя акт (респективно да уведомят за него с прессъобщение медиите по дела с висок обществен интерес, а чрез тях и гражданите), докато прокуратурата не уведоми, че са предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. От друга страна, съдът не може да откаже да издаде препис от съдебния акт на самия осъден, на неговия защитник или на друга страна по делото“, се казва в доклада. В него Панов добавя, че често се случва за влезли в сила присъди да съобщава прокуратурата и това да се случва преди тя да е уведомила съда, че са предприети действия по изпълнение на наказанията.

Председателят на ВКС припомня още, че остава висящ въпросът с тълкуването на промените в НПК и ЗСВ. Миналата година Висшия съдебен съвет поиска от парламента автентично тълкуване на нормите, от които да стане ясно дали ограничението важи и за публикуване на актове на съдилищата, които не са окончателни и са обжалваеми. Заявката от парламента беше, че ще бъде направена редакция на текстовете, но до момента такава няма.

„А отлагането на това решение продължава да препятства изпълнението от страна съдилищата на един от основните принципи в правосъдието – публичността на постановените съдебни актове“, пише още в доклада на председателя на ВКС.

Проблеми в законодателството са коментирали в докладите си и апелативните съдилища. Председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева констатира, че задължителното вече явяване на подсъдимите пред втората инстанция по дела за тежки престъпления, води най-вече до забавянето им заради чести отсъствия.

До забавено правосъдие е довела и промяната в НПК, според която въззивните съдилища не могат да връщат директно на прокуратурата дела заради съществени нарушения, а следва да отменят присъдите и да връщат делата на първата инстанция с указания да бъдат прекратени. Това е становището на председателя на Апелативен съд-Бургас Деница Вълкова. Апелативните съдии от Бургас предлагат разпоредителното заседание да е закрито и да протича само с размяна на книжа. Друго тяхно предложение за ускоряване на процеса е задължителен звукозапис на съдебното заседание, като на всички съдилища бъде осигурен софтуер за автоматизирано превръщане на звук в текст.

В доклада за 2018 г. пише още, че са намалели и свършените дела. Докато през 2017 г. всички съдилища са свършили 583 091 дела, през 2018 г. броят им е 553 549, което е с 29 542 дела по-малко.

„Разбира се, делата не са само статистика и е много важно да се  отчита тяхната тежест, но изводът само на база на числата е, че при по-слабо постъпление на дела през 2018 г. са решени по-малко дела и повече са останали висящи в сравнение с предходната година. Това е знак, че много по-активно трябва да се работи за намаляване на натовареността на най-натоварените съдии, за да не страда от това бързината на правосъдието“, посочва още Лозан Панов

ВКС е притеснен от тенденцията законодателят да се противопоставя на тълкувателната му дейност

Притеснителна за върховенството на правото тенденция – така пък Върховният касационен съд определя в доклада си за 2018 г. (пълния му текст виж тук) множеството коментари и реакции на изпълнителната и законодателната власт след две негови тълкувателни решения, постановени през миналата година.

„Множество примери могат да бъдат посочени, но няколко бяха фрапиращи заради използваните похвати и непрофесионалната, подвеждаща риторика“, пише председателят на ВКС.

Единият пример, който дава, е с първото съвместно тълкувателно решение на трите колеги на ВКС, с което беше постановено, че братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неговата смърт. Като това им тълкуване се отнася до търсенето на компенсация в наказателния процес, а по отношение на гражданските дела кръгът на легитимираните да търсят компенсация за болки и страдания, претърпени от смъртта на близък, на практика беше напълно отворен. Беше дадена възможност по изключение обезщетение за морални вреди от нечия смърт да получи и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

Месеци след обявяването му и публичното представяне на мотивите чрез прессъобщение от съда (публикувано в страницата в интернет, изпратено на репортерите и отразено от медиите) председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание внесе предложение за промени в Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите, с които се определя таван на обезщетенията при смърт на близък. Основният оповестен мотив бе тълкувателното решение на ВКС за разширяване на кръга на лицата, материално легитимирани да получат такова обезщетение. Последваха десетки нападки към Върховния касационен съд, интерпретации за мотивите на върховните съдии и за бъдещи катастрофални последици от прилагането на тълкувателното решение“, пише Панов в доклада си. Като отбелязва, че заради създалото се публично напрежение, един от докладчиците по делото – съдия Веска Райчева, „прие нелекото предизвикателство да напише статия, в която да обори насажданите неверни твърдения за мотивите на ВКС при приемането на тълкувателното решение и за реалния ефект от постановяването му“. (Със статията на съдия Райчева „За духа на закона и „цената“ на човешкия живот“, публикувана в „Лекс“, можете да се запознаете тук).

След това Панов дава друг пример – с тълкувателното решение на Гражданската колегия на ВКС, с което се прие, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка пред делото за конфискация на имуществото. След постановяването му парламентът спешно прие промени в закона в обратен смисъл.

В доклада реакцията на изпълнителната и законодателната власт е определена като „твърде идентична, макар и доста по-скоростна и нападателна“ с тази спрямо тълкувателното решение на трите колегии на ВКС. „Законодателната дейност, насочена към „преодоляване“ на тълкувателното решение, бе с невероятна за стандартите на Народното събрание скорост“, пише Лозан Панов.

И след това заявява: „Публично демонстрираното неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от Върховния касационен съд не пречи на българския парламент и на изпълнителната власт да настояват за участието на върховните съдии в работни групи за подготовката на законодателни изменения и в заседания на парламентарни комисии по обсъждането на законопроекти. Все повече обаче тези покани и следващото ги игнориране на отстояваните позиции от съдиите от ВКС потвърждават съмненията, че участието на върховните съдии цели легитимиране на предварително взети законодателни решения. Доказателство е и фактът например, че писмените покани за участие на представител на ВКС в заседания на Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание все по-често пристигат вечерта преди самото заседание, което изключва възможността определеният за участие съдия да разполага с необходимото време да подготви свое мотивирано становище“.

Иначе председателят на ВКС констатира, че има лек спад на броя на делата на върховните съдии – общият брой на тези за разглеждане през 2018 г. е 13 507 (при 14 018 през 2017 г. и 14 087 през 2016 г.).Дори при това намаление в сравнение с предишната година на делата за разглеждане от ВКС, количеството им продължава да е извън стандартите за нормална натовареност на най-висшата съдебна инстанция на фона на ангажимента на върховните съдии да изпълняват същевременно другото си изключително важно конституционно задължение – уеднаквяването на съдебната практика“, се изтъква в доклада.

Данните показват, че миналата година върховните съдии са решили по-малко дела от предходните две години – 9145 (през 2017 г. те са 9802, а през 2016 г. са 9902). Останали са съответно и повече несвършени дела в края на годината – 4181. Това е с малко повече от 100 над бройката за предходната година.

В доклада се казва: „Посочените данни водят до извода, че и през 2019 г. трябва да продължат усилията, насочени към по-бързо решаване на делата. Само по този начин ще можем да отбележим трайно и реално изпълнение на изискването на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за разглеждане на делата в разумен срок.“ Предприетите в това отношение през 2018 г. мерки са продължение на въведеното през 2015 г. от ръководството на съда постоянно наблюдение върху забавените актове. Посоченият непопулярен, но ефективен подход, е отбелязан изрично в изключително обективния и позитивен доклад на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), изготвен след извършената през 2018 г. първа комплексна планова проверка и тематична проверка за дейността на Наказателната колегия на ВКС за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2017 г.“.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Абсурд пълен
Абсурд пълен
13 май 2019 14:57
Гост

И след толкова умуване как да предотвратят укриване от правосъдието на осъдените, нашите политици измъдриха да скриват присъдите? Това е толкова абсурдно и очевидно неефективно, че просто няма какво да се коментира. Sancta simplicitas…

Човек
Човек
08 май 2019 11:20
Гост

Проблемът с укриването на осъдени е на МВР, което не си върши работата, а не на съда и на публичното оповестяване на присъдите. Скриването на тази информация е признание за това и клякане пред осъдените. Напълно прави са ВКС.

Анонимен
Анонимен
08 май 2019 10:36
Гост

По принцип не съм от фен клуба на Панов, но като реалист не мога да не се съглася със становището му. Не може в една правова държава престъпника да коментира решение на съда, а в същото време институцията да не може да публикува съдебния акт.

Анонимен
Анонимен
08 май 2019 10:45
Гост

А на Парламента това е последен проблем Въобще и не очаквам друго. нали не прокарват лобистките си закони!

Анонимен
Анонимен
08 май 2019 10:48
Гост

По-лошото е, че се противопоставят на тълкувателната дейност, която е от съществено значение за уеднаквяване на съдебната практика.