СЕС: Ако служител на разположение не може да организира свободното си време, всъщност е на работа
Периодите на постоянно разположение на повикване попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по две запитвания от Словения и Германия.
Техникът и пожарникарят
Запитването от Словения е по дело на технически специалист, който отговаря за телевизионни предавателни центрове в планината. Освен 12 часа нормална работа, той дава и дежурства от 6 часа на ден в условията на постоянно разположение на повикване. През тези периоди той не е длъжен да стои в предавателния център, но с него трябва да може да се осъществи контакт по телефона и в случай на необходимост да се яви на работа в рамките на един час. Предвид географското положение на предавателните центрове, се налага той да остава в тях по време на дежурство в служебно жилище без особени възможности за развлечения. Затова той настоява да бъде признато, че докато е на разположение, дори и да не работи, трябва да му бъде платено, като за работно време.
Пожарникар от Офенбах на Майн също е поискал от съда в Германия да му се плаща за времето на разположение. В тези периоди с него трябва да може да се осъществи контакт и при сигнал да стигне в рамките на 20 минути до границите на града, вече в служебно облекло, с предоставената му служебна кола.
Период, през който не е положен труд, невинаги е „почивка“.
Най-напред СЕС припомня, че периодът на дежурство, дадено от работник, трябва да се квалифицира или като „работно време“, или като „почивка“ по смисъла на Директива 2003/88, тъй като тези две понятия са взаимно изключващи се. Освен това, период, през който реално не е положен труд, невинаги е „почивка“.
„Периодите на дежурство, включително и в условията на постоянно разположение на повикване, в своята цялост също попадат в обхвата на понятието „работно време“, когато наложените на работника през тези периоди ограничения обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратното, при липсата на такива ограничения, единствено времето, свързано с действително положен през тези периоди труд, ако има такъв, трябва да се счита за „работно време“, заявява СЕС.
И обяснява, че при преценката дали даден период на дежурство е „работно време“ могат да бъдат взети предвид единствено ограниченията, които са наложени на работника от национална правна уредба, от колективен трудов договор или от работодателя. „За сметка на това, организационните затруднения, които даден период на дежурство може да причини на работника, и които са в резултат на природни особености или на неговия свободен избор, не са от значение за тази преценка. Такъв например е случаят, когато няма много развлечения в района, който работникът не може да напусне през периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване“, пише съдът в Люксембург.
И дава насоки на националните съдилища как да преценяват във всеки конкретен случай дали времето на разположение трябва да се квалифицира като работно време:
„За тази цел, от една страна, е необходимо да се прецени разумният характер на срока, с който работникът разполага, за да поднови служебната си дейност, от момента, в който работодателят е изискал неговата намеса, и което по правило налага той да се върне на работното си място. Съдът подчертава обаче, че отражението на такъв срок следва да се преценява конкретно, като се вземат предвид не само останалите ограничения, наложени на работника, като например задължението му да е в специално облекло, когато трябва да се яви на работното си място, но също и облекченията, които са му били предоставени. Такова облекчение може да бъде например предоставянето на разположение на служебен автомобил със специален режим за движение по пътищата. От друга страна, националните юрисдикции трябва да вземат предвид и средната честота на осъществените от работника действия по време на неговите дежурства, в случаите когато тази честота може обективно да бъде изчислена“.
По отношение на заплащането за работниците на разположение СЕС посочва, че този въпрос не е уреден от Директива 2003/88. И следователно е допустимо за целите на възнаграждението във връзка с дежурство да се разграничават периодите на реално положен труд от тези, през които не е извършена действителна работа, дори когато те в своята цялост да се считат за „работно време“.
Що се отнася до заплащането за периодите на дежурство, които не могат да се квалифицират като „работно време“, е допустимо изплащането на определена сума като компенсация за причинените с тях неудобства на работника.
СЕС специално подчертава, че това, че даден период на разположение не може да се квалифицира като „работно време“, не дава право на работодателите да въвеждат периоди на дежурство, които поради своята продължителност или честота, представляват риск за безопасността или здравето на служителите.
19
Коментирайте
Времето на разположение трябва да се заплаща при всички положения. Без значение как ще се квалифицира то.
Това ,че не е положен труд, но си на разположение де факто си е ангажимент. Най-малкото, че не можеш да разполагаш със свободното си време.
Поздравления за решението!
Напълно защитават правата на служителите.
Така си е. Човека е прав! Като е лесно да идат шефовете му да покриват тия 6 часа. Ама не искат нали? аааа е там е ключа. Ако си лидер ще се нагърбиш с всякаква работа. Ако си само шеф – гледаш да се покриеш и да мяташ всичко на работника си
Еми прав е
Пълна пародия. Прави са, но работниците у нас нямат права
Не у нас. Колкото по-на изток отиваш, толкова по-малко права иам работника и толкова по-малко пари взема.
И колкото по на запад отиваш, е същото – иди в Крайния Запад, наречен САЩ, и ще видиш права на работника
Е, нормално Европа да е силно развита и да има такива решения, но няма какво да спорим, че на изток значително по – зле от на запад, нали 😉
Имаме някакъв бегъл късмет, че сме в ЕУ където има СЕС.
Аз имам сериозни съмнения, че трябва да си на работа един час повече за да си отработиш обедната почивка, ама карай. Много хора не вземат обедна за да си тръгнат по-рано. Обаче пък мнго работодатели се пеняват, че то не се работело до 17, а до 18. И ако искаш не си вземай обедна ама ще висиш до 18. Което пак си е вид робство
Ако си служител с работно време от 9 до 6 с един час почивка, естествено че не можеш да хлопнеш кепенците в 5ч., понеже не си си ползвал почивката. Друг е въпросът ако са ти възложили работа, която обективно не можеш да свършиш за един ден, с краен срок следващия ден, и после ако искаш си ползвай почивките, твоя си работа. Това е масовият проблем в повечето западни държави, а не работното време. Хората спят по офисите с месеци.
Абе те в България ако могат да не ти плащат и в официалното работно време, нещо да чопнат някакви часове ще са най- на кеф
Еми това е интересен казус, но да си го кажем – не виждам как в България ще се приложи това нещо.
Защо да не виждаш, изчети си практиката на българските съдилища за пожарникарите, ГДИН и всякакви други, при това от СЕС вече потвърждават стари свои решения
Значи лекарите и най-вече хирурзите са винаги на работа?
Защо, тях не ги ли пускат да се отдалечат от болницата, когато почиват
Затова той настоява да бъде признато, че докато е на разположение, дори и да не работи, трябва да му бъде платено, като за работно време.
Да, струва ми се логично. Все пак той е там не по свой избор. И няма как да се развлича. А и дори да има развлечения, пак не можеш да не го броиш на работа, защото човека може да иска да е с близки и приятели, не да зяпа филми 6 часа сам и да се къпе в джакузи, ако има такива примерно
Е, дано и българските работодатели се запознаят с това решение.