Представям настоящото становище в съответствие с Определение на Конституционния съд на Република България (КС) от 16 февруари 2021 г., с което е отправена покана до мен да предоставя писмено становище по предмета на конституционно дело № 1 от 2021 г.

Посоченото конституционно дело е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ПЗР на ЗДЗЗД) (обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г.).

1. Новият чл. 112 от ЗЗД гласи:

„С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:

  1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
  2. за непозволено увреждане;
  3. за неоснователно обогатяване;
  4. за издръжка;
  5. за трудово възнаграждение;
  6. за обезщетения по Кодекса на труда;
  7. по повод приватизационна сделка;
  8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“

Правилото на чл. 112 урежда т. нар. „абсолютна погасителна давност“, неизвестна досега на частното право. Институтът на абсолютната давност е познат на различни клонове на публичното право, като целта му е погасяване на неблагоприятни за частните лица последици в отношенията им с държавата и други публичноправни субекти след изтичане на определен срок. Той не се прилага за частноправните отношения, тъй като частноправните субекти, за разлика от държавата и останалите публичноправни субекти, са равнопоставени, поради което разполагат с ограничени възможности за принудително упражняване на своите права. Абсолютната давност няма функциите на давността – доколкото последиците ѝ не зависят от активността на кредитора, тя не го стимулира към упражняване на своите субективни права, не съдейства за ускоряване на оборота и е без значение за доказването в гражданския процес.

Институтът на абсолютната давност не следва да е приложим за частноправните отношения и поради твърде късите давностни срокове, които нашето право урежда (за разлика от други правни системи). По тези причини самата норма на чл.112 ЗЗД е противоконституционна, но доколкото този въпрос не е предмет на конституционно дело № 1 от 2021 г., на него няма да се отделя внимание.

Преходното правило на § 2 от ЗДЗЗД, чиято противоконституционност е предмет на конституционно дело № 1 от 2021 г., има следното съдържание:

„§ 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“

Преходното правило на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД има за последица прилагане на нормата на чл.112 ЗЗД не от момента на нейното влизане в сила, както предвижда чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България (КРБ), а от дата, предхождаща този ден, независимо дали това е денят, в който вземането е станало изискуемо, денят на първото действие по изпълнението или денят на влизане в сила на акта, с който е признато вземането. Така вземания, за които някой от уредените в § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД юридически факти се е осъществил преди влизане на чл.112 ЗЗД в сила, ще се окажат погасени по давност или за погасяването им по давност ще е необходим минимален срок след влизане на чл.112 ЗЗД в сила, независимо че по закона, който е действал по време на настъпването им, те не би следвало да са погасени по давност, защото давността е прекъсната.

Преходното правило на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД преурежда последиците от юридически факти за времето между настъпването им и влизането на закона за допълнение на ЗЗД в сила, като отнема последиците от фактите, които прекъсват давността, уредени в чл.116, б. “а“ – „в“ ЗЗД, и предвижда, че „абсолютната давност“ е започнала да тече от някой от описаните в § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД факти. Подобно действие на закона по време в литературата и в практиката на КС се означава с термина „обратно действие“[1].

Правилото на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е уникално за българското право, тъй като, както е изложено в искането на Висшия адвокатски съвет, законодателят досега не си е позволявал да урежда обратно действие при скъсяване с нов закон на сроковете, включително при давностните срокове[2].

Считам за основателно искането за обявяване за противоконституционен на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД (обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г.), поради следните съображения.

2. Правилото на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е противоконституционно, тъй като противоречи на чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.

Принципът на правовата държава, провъзгласен в Преамбюла и в чл.4, ал.1 от КРБ, както многократно е посочвал в практиката си КС, е принцип, включващ в съдържанието си редица елементи. Всички те се обхващат от изискването за върховенство на правото във всички аспекти от обществения живот, както във формален смисъл – чрез принципите за правна сигурност, за законност и предвидимост, в това число на законодателната дейност, за конституционосъобразност на законите, за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми, така и в материален смисъл – чрез принципа за справедливост, включващ принципите за закрила на законно придобитите права и тяхната неотменимост, допустимост на ограничаването на правата единствено при спазване на принципа на пропорционалността. В обобщение на различните елементи на принципа на правовата държава, той се разглежда като упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност“ (така Решение № 1 от 27 януари 2005 г. по конституционно дело № 8 от 2004 г.; Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.; Решение № 7 от 16 юни 2005 г. по конституционно дело № 1 от 2005 г.).

Прилагането на принципа на правовата държава е възможно, единствено ако той обвързва в еднаква степен всички категории правни субекти, подчинени на българския правопорядък, включително органите на власт, в частност – Народното събрание, като основен носител на законодателната власт в държавата. В тази насока КС е имал повод изрично да се произнесе, че „Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията България е правова държава. В своята практика Конституционният съд многократно е посочвал, че точното и еднакво спазване на законите и Конституцията се отнася до всички правни субекти. Това се отнася и до Народното събрание при осъществяване на публичната власт (Решение № 1 от 28 януари 2014 г. по конституционно дело № 22 от 2013 г.; в същия смисъл КС се е произнесъл и в: Решение № 22 от 10 декември 1996 г. по конституционно дело № 24 от 1996 г.; Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по конституционно дело № 14 от 1999 г.; Решение № 7 от 10 април 2001 г. по конституционно дело № 1 от 2001 г.; Решение № 10 от 3 декември 2009 г. по конституционно дело № 12 от 2009 г.), както и че „Член 4, ал. 1 от Конституцията изрично прогласява правовата държава като проявление на върховенството на правото за един от основните конституционни принципи. Неговият смисъл се отразява в общото разбиране, че всички – и управляващи и управлявани – са еднакво подчинени на правото и са равни пред закона. … В своята практика Конституционният съд последователно разгръща съдържанието на понятието за правова държава с оглед на формалния елементправна сигурност, както и произтичащите материалноправни изисквания. Всички те са обединени от идеята за върховенството на правото – универсалната и еднаква обвързваща сила на правото по отношение на всички правни субекти“ (Решение № 12 от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 13 от 2015 г.).

Народното събрание, приемайки § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, е нарушило принципа на правовата държава, заложен в чл.4, ал,1 Конституцията. Това правило противоречи на както на формалните, така и на материалните проявления на основното начало, прогласено в чл.4, ал.1 КРБ.

2.2. Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД нарушава законността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред, като устойчиви характеристики на правовата държава и основни проявления на принципа на правовата държава (от формална страна). КС неведнъж се е произнасял относно значимостта на посочените проявления, както и относно трайността и последователността като концепция за законодателно регулиране на обществените отношения в българския конституционен модел (така в Решение № 3 от 8 юли 2008 г. по конституционно дело № 3 от 2008 г.; Решение № 10 от 3 декември 2009 г. по конституционно дело № 12 от 2009 г.; Решение № 7 от 19 юни 2012 г. по конституционно дело № 2 от 2012 г.; Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г.; Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.; Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г., Решение № 7 от 2001 г. по к.д. № 1 от 2001 г.).

Принципът на правната сигурност изисква и съблюдаване на легитимните очаквания на правните субекти, че държавата ще действа по дължимия начин (Решение № 12 от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 13 от 2015 г.). Доктрината за легитимните очаквания е възприета в практиката на КС в различни аспекти (така например в Решение № 11 от 22 ноември 2011 г. по конституционно дело № 8 от 2011 г.; Решение № 11 от 2 октомври 2012 г. по конституционно дело № 1 от 2012 г.; Решение № 8 от 11 октомври 2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г.). Във всички случаи КС подчертава, че е недопустимо въвеждането на произволни законодателни ограничения на легитимните очаквания на правните субекти. Съобразно мотивите на Решение № 12 от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 13 от 2015 г., „Член 4, ал. 1 от Конституцията прогласява изрично правовата държава като основополагащ за конституционния и правен ред принцип. Според Конституционния съд оспорената норма влиза в противоречие както с формалния елемент на правовата държава – принципа на правна сигурност и легитимните очаквания, че държавата ще действа по дължимия към гражданите начин … “.

Съществено проявление на принципа на правовата държава, нарушено от § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е и принципът на справедливостта. Този принцип се нарушава винаги, когато законно придобитите права се засягат от ретроактивни мерки. Приеманите от законодателя закони следва „… да гарантират правната сигурност, в това число като се зачитат придобитите съгласно закона права от страна на граэюданите и юридическите лица “ (така Решение № 7 от 2001 г. на КС, в същия смисъл е и Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г.). Нещо повече, КС приема, че „Конституцията изисква законодателят да предвиди и съответните гаранции за реализиране на конституционно закрепените права, както и да се въздържа от приемането на актове, които могат да ги накърнят,“ (така Решение № 14 от 2000 г. по к.д. № 12 от 2000 г., в същия смисъл са и Решение № 2 от 4 февруари 2014 г. по конституционно дело № 3 от 2013 г.). Както се е произнесъл КС в Решение № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011 г., правилото за неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато се цели с нови правни норми, ограничаване на права или създаване на задължения за минало време (в същия смисъл е и Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г).

Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД нарушава принципа за законност, който е съществен елемент от принципа на правовата държава, защото не е ясна, точна и безпротиворечива (Решение № 5 от 29 юни 2012 г. по конституционно дело № 12 от 2011 г.). Тя не установява единен момент, от който започва да тече абсолютната давност (уредени са три различни момента – ден на изискуемостта на вземането, ден на първото действие по изпълнението, ден на влизането в сила на акта, с който е признато вземането). Тези моменти не съответстват и не обхващат всички юридически факти, от които започва да тече погасителната давност (чл. 114, ал. 1 – 4 ЗЗД), и които прекъсват давността (чл. 116, б. “а“ – „в“ ЗЗД). Не е ясно какви са последиците, ако давността е прекъсната с признание на вземането от длъжника, искова молба или възражение.

Параграф 2 от ПЗР на ЗДЗЗД нарушава началото на предвидимост и свързаните с него правна сигурност и стабилност, тъй като има за ефект заличаване на последиците на юридическите факти, прекъсващи давността, които към момента на проявлението си са имали подобно действие. По същите причини се нарушават и легитимните очаквания на кредиторите, които преди влизане на закона за допълнение на ЗЗД в сила са съобразявали поведението си с дължината на давностните срокове и с уредените в закона факти, които са имали за последица тяхното прекъсване, без да могат да предвидят, че държавата впоследствие ще заличи с обратно действие последиците от прекъсването на давността.

Промяната, въведена с § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, нарушава изискването за справедливост, като с обратна сила погасява по давност вземания на кредитори, които не могат да се защитят, защото не са могли да предвидят, че законодателят впоследствие ще въведе „абсолютна давност“ и ще лиши от правни последици действията по прекъсването на давността. Това създава опасност за доверието в българското право и в стабилността на законовата уредба у нас и се нарушава принципите на правовата държава.

2.3. Елемент от съдържанието на принципа на правовата държава, нарушен от нормите, съдържащи се в § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, е и изискването ограничения в правата да се установяват само за постигане на конституционно легитимни цели и при спазване принципа на пропорционалност (Решение № 6 от 10 юни 2014 г. по конституционно дело № 7 от 2014 г.; Решение № 8 от 28 юни 2016 г. по конституционно дело № 9 от 2015 г.).

Това проявление на принципа на правовата държава нееднократно е подчертано от КС, който приема, че при създаването на законите в правовата държава законодателят трябва да търси решения, които да задоволяват справедливия интерес в рамките на конституционния модел, а не инцидентно или под влияние на случайни фактори „да въвежда рестрикции и да установява привилегии“ (Решение № 8 от 12 май 1999 г. по конституционно дело № 4 от 1999 г.; Решение № 1 от 27 януари 2005 г. по конституционно дело № 8 от 2004 г.; Решение № 10 от 3 декември 2009 г. по конституционно дело № 12 от 2009 г.; Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г.; в този смисъл е и Решение № 3 от 27 април 2000 г. по конституционно дело № 3 от 2000 г.).

Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД не е насочена към конституционно легитимна цел и нарушава принципа на пропорционалност. Тя създава с обратно действие привилегия на една група частни лица (физически лица – длъжници) пред друга група частни лица (физически и юридически лица – кредитори), като накърнява конституционните начала на чл.6, ал.2 и чл.19, ал.2 от КРБ (на което ще бъде отделено внимание по-надолу), без да държи сметка за специфичните качества на физическите лица – длъжници и физическите и юридически лица – кредитори. Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД нарушава и принципа за пропорционалност, защото кредиторите, независимо от обратното действие на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, не разполагат с никакви възможности за защита и компенсиране на настъпващите в техния патримониум неблагоприятни правни последици.

3. Правилото на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е противоконституционно, тъй като противоречи на чл.6, ал.2 и чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България.

3.1. Равенството пред закона (чл.6, ал.2 от КРБ) е уредено като фундаментален принцип на правовата държава и като основно право на правните субекти.

КС нееднократно е подчертавал в практиката си, че принципът на равенството стои в основата на гражданското общество и държавата, той е общ за цялата правна система на Република България и е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност (в този смисъл Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г.; Решение № 8 от 12 май 1999 г. по конституционно дело № 4 от 1999 г.; Решение № 1 от 27 януари 2005 г. по конституционно дело № 8 от 2004 г.; Решение № 11 от 3 декември 2009 г. по конституционно дело № 13 от 2009 г.; Решение № 11 от 22 ноември 2011 г. по конституционно дело № 8 от 2011 г.).

Съобразно мотивите на Решение № 1 от 27 януари 2005 г. по конституционно дело № 8 от 2004 г., КС е приел, че принципът за равенство има две основни проявни форми – забрана за произволно неравнопоставяне и задължение за равно третиране. Забраната за произвол е проекция на изискването за справедливост. С оглед прякото действие на нормите на Конституцията за всички правни субекти, прогласено в чл.5, ал.2 КРБ, органите на власт също са длъжни при осъществяване на своята дейност да съобразяват принципа на равенство. Повелята за равно третиране се изразява в задължение за публичната власт да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения (вж. Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г.). Забраната за произвол важи спрямо трите власти. По отношение на законодателната власт принципът на равенството се проявява като забрана законодателят, при регулиране на обществените отношения, да третира равното като неравно и обратно, при положение че няма съществено основание за някакво отклонение. Равенството пред закона също изисква равнопоставеност на всички правни субекти пред нормативните актове и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт (Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г.; Решение № 12 от 22 май 2001 г. по конституционно дело № 12 от 2001 г.). Забраната за произвол е приложима към всеки закон.

Принципът на равенството на правните субекти пред закона по отношение на уредбата на стопанската дейност на правните субекти намира израз в изискването на чл. 19, ал.2 КРБ чрез законите да се създават и гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност (Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г.; Решение № 8 от 12 май 1999 г. по конституционно дело № 4 от 1999 г.; Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.). Правилото на чл.19, ал.2 КРБ защитава възможността на субектите да участват в стопанския живот (Решение № 10 от 25 юни 1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г.).

Съобразно мотивите на Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.. КС е приел, че „Правото на еднакви правни условия за стопанска дейност изисква всички субекти, които осъществяват идентична или сходна дейност в даден отрасъл на икономическата среда, да бъдат поставени при еднакви условия“ (в същия смисъл КС се е произнесъл и в Решение № 5 от 26 септември 2002 г. по конституционно дело № 5 от 2002 г.). В мотивите на Решение № 3 от 13 април 2006 г. по конституционно дело № 4 от 2006 г. КС изрично е подчертал, че „Равенството предполага еднакви юридически условия за развиване на стопанска дейност. … Равенството на гражданите пред закона не изключва правото на законодателя да въведе със закон специфични условия и изисквания за упражняване на определена дейност. След като тези условия са еднакви и се отнасят до всички, които я упражняват, те са равнопоставени, независимо от това, че някои от тях не могат фактически да се съобразят с тези условия. …Член 19, ал. 1 от Конституцията постановява, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. „Свободната стопанска инициатива на участниците в стопанския живот е свързана и с еднаквите правни условия за стопанска дейност – чл. 19, ал. 2 от Конституцията“ (Решение Ns 3 от 2000 г. по к.д. Ns 3 от 2000 г., ДВ, бр. 37 от 2000 г.) …Член 19, ал. 2 от Конституцията … изисква еднаква правна уредба за всички …“.

КС е имал много поводи да се произнесе относно въвеждането на ограничения в принципа на равенство, като приема, че то „… не е въпрос на свободно усмотрение, а трябва да има свое основание … щом. Конституцията обявява равенството на гражданите пред закона за принцип, не всяка цел ще може да бъде годно основание за ограничаване на права, а само цел от същия порядък какъвто Конституцията допуска като основание за ограничаване на права“ (Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г.). Поради това, в трайната си практика КС приема, че въвеждането на ограничения не би противоречало на Конституцията единствено ако е сторено, за да се защити друга, от по-висш ранг конституционна ценност, с цел защита на обществения интерес, ако е налице потребност от постигането на обществено приоритетни и значими цели и ако подобни ограничения отговарят на законодателната целесъобразност, като във всички случаи следва да се запази приоритетът на принципа на равенство, т.е. никое ограничение не трябва да противоречи на конституционния принцип по чл.19, ал.2 КРБ (Решение № 11 от 29 юли 1992 г. по конституционно дело № 18 от 1992 г.; Решение № 10 от 25 юни 1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г.; Решение № 12 от 22 май 2001 г. по конституционно дело № 12 от 2001 г.; Решение № 5 от 26 септември 2002 г. по конституционно дело № 5 от 2002 г.; Решение № 9 от 17 юни 2003 г. по конституционно дело № 10 от 2003 г.; Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.). Както КС посочва в мотивите на Решение № 1 от 29 януари 2015 г. по конституционно дело № 5 от 2014 г., „… Въпросът е за границите на ограничението. Тези граници трябва да са обективно необходими, ясно и безпротиворечиво очертани и да отговарят на критерия пропорционалност.

3.2. Параграф 2 от ПЗР на ЗДЗЗД нарушава чл.6, чл.2 и чл.19, ал.2 КРБ и, съответно, основния конституционен принцип на равенството.

Тази норма произволно противопоставя и неравно третира, и то с обратна сила, длъжниците физически лица и останалите длъжници, които не се ползват от привилегията на абсолютната давност. Неравнопоставяне и неравно третиране е налице и по отношение на кредиторите – защото спрямо кредиторите-физически лица, които не са търговци, за разлика от кредиторите-физически лица, които са търговци и кредиторите юридически лица, абсолютни давност не тече. Нормата не диференцира длъжниците и кредиторите съобразно определен и ясен критерий с оглед на абсолютната давност, нито е насочена към закрила на друга, от по-висш ранг конституционни ценност, с цел защита на обществения интерес. Неравнопоставеността, въведена от законодателя с правилото на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, не отговаря на нито един от горепосочените критерии за допустимост на ограничаване на принципа на юридическо равенство на правните субекти, попадащи в една обща група и осъществяващи идентична или сходна стопанска дейност. Не са налице каквито и да е съображения, легитимиращи подобно законодателно решение. То не защитава висши конституционни ценности. Не се защитава общественият интерес, нито се постигат някакви обществено приоритетни и значими цели (Решение № 17 от 16.12.1999 г. по к. д. № 14/1999), тъй като има за единствен резултат внасянето на несигурност, нестабилност и непредвидимост в отношенията между длъжниците и кредиторите и закрила на недобросъвестните длъжници-физически лица. Липсват съображения за мотивирана целесъобразност, които да оправдават подобен законодателен произвол.

Параграф 2 от ПЗР на ЗДЗЗД защитава частен интерес – този на част от длъжниците – физически лица, който се предпочита пред интереса друга група частни лица – кредитори. Подобна намеса би могла да бъде в известна степен оправдана, ако беше установена в интерес на потребители, когато влизат в договорни отношения с търговци[3] (тъй като високото равнище на защитата на потребителите е принцип на правото на Европейския съюз (ЕС) – вж. чл. 169, параграф 1 и чл.169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2011 /83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета). Институтът на „абсолютната давност“, при това с обратна сила, се прилага не само за отношенията между потребител и търговец, но и за отношения, по които кредиторът не е търговец, а друго юридическо или физическо лице.

От друга страна, по неясни причини институтът на „абсолютната давност“ не се прилага само за една част от физическите лица, които извършват стопанска дейност – едноличните търговци и физическите лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД. От абсолютната давност обаче се ползват всички останали групи физически лица, които извършват стопанска дейност – земеделски стопани, занаятчии, лица, упражняващи свободни професии, независимо че тяхното положение е идентично с това на едноличните търговци и съдружниците в гражданско дружество. Давността се прилага и спрямо неограничено отговорните съдружници и за „тайните съдружници“, независимо че за тях се открива производство по несъстоятелност – чл.609 и 610 от Търговския закон. Подобно неравно третиране, освен че противоречи на конституционните начала за равнопоставеност и равни условия за стопанска дейност, нарушава и идентичното изискване на правото на ЕС, което налага на държавите членки да третират по един и същ начин физическите лица, извършващи стопанска дейност (вж. Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), чието транспониране предстои.

Нарушен е и критерият за пропорционалност – защото кредиторите, чиито вземания с обратна сила се погасяват с абсолютна давност, и то по независещи от тях причини, не разполагат с никаква възможност за защита и не разполагат с механизъм за компенсация.

4. Нормата на § 2 от Г13Р на ЗДЗЗД е противоконституционна, тъй като противоречи на чл.17, ал.1, 3 н 5 от Конституцията на Република България.

4.1. Член 17, ал.1 КРБ издига в основополагащ неин принцип и принцип на цялостната правна и икономическа система на страната защитата на правото на собственост, разбирано в широк смисъл. Едно от проявленията на този принцип е изискването за неприкосновеност на частната собственост, прокламирано в чл.17, ал.3 КРБ. Алинея 5 на чл.17 допуска отчуждаване на частната собственост да се извършва със закон само за държавни и общински нужди, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

КС нееднократно е имал повод да се произнесе относно обхвата на правото на собственост по смисъла на чл.17 КРБ, като е приел, че тя закриля собствеността в широкия смисъл на думата. Конституционноправната защита на собствеността, съдържаща се в чл.17, ал.1, 3 и 5 КРБ, безусловно обхваща не само вещните права, а всички имуществени права, включително вземанията (Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по конституционно дело № 14 от 1999 г.; Решение № 7 от 10 април 2001 г. по конституционно дело № 1 от 2001 г.; Решение № 15 от 21 декември 2010 г. по конституционно дело № 9 от 2010 г.).

Член 17, ал.1 и ал.3 КРБ пораждат задължение на държавата, преди всичко в лицето на законодателя, да създаде правни механизми, чрез които да гарантира и защитава правото на собственост и да осигурява и защитава неприкосновеността на частната собственост (Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по конституционно дело № 14 от 1999 г.; Решение № 5 от 9 май 2006 г. по конституционно дело № 1 от 2006 г.; Решение № 15 от 21 декември 2010 г. по конституционно дело № 9 от 2010 г.; Решение № 3 от 21 март 2012 г. по конституционно дело № 12 от 2011 г.; Решение № 13 от 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г.; Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г.). Законодателят, при упражняване на дейността си, е длъжен да не въвежда каквито и да е мерки, които влизат в противоречие с конституционния принцип за защита на собствеността и неприкосновеността на частната собственост. В мотивите на Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по конституционно дело № 14 от 1999 г. и в Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от 1993 г. КС изрично е посочил, че „… е недопустимо по законодателен път да се посяга на тази неприкосновеност (срв., mutalis mutandis, Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по к. д. № 12 от 1993 г, – ДВ, бр. 64 от 1993 г.).

Хипотезите, в които е конституционно допустимо принудително засягане на правото на собственост, са ограничени. Извън хипотезите на отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 53 от Наказателния кодекс, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и други подобни изрично уредени случаи), частната собственост може да бъде засягана чрез принудителното ѝ отчуждаване за държавни и общински нужди (чл.17, ал.5 КРБ и съответните правила в глава трета на Закона за държавната собственост и глава трета на Закона за общинската собственост), във връзка с което е формирана трайна практика на КС, извеждаща стриктни изисквания, които следва да бъдат спазени, за да бъде приложен този способ. Конституцията поставя като условия спазването на няколко кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва единствено въз основа на закон, и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; да бъде определено равностойно на отнеманата вещ обезщетение; това обезщетение да е предварително изплатено на собственика. Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо конституционните норми да се тълкуват разширително (вж. Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г.). Частната собственост може да бъде ограничавана и при злоупотреба с право – Решение № 15 от 31 юли 2001 г. по к. д. № 3 / 2001 г.

4.2. Разпоредбите на чл.17, ал.1, 3 и 5 от КРБ следва да се тълкуват във връзка с член 1, Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи[4] (ЕКЗПЧОС) и която, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията, има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. ЕКЗПЧОС е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г. Вън от това, чл.6, пар.2 от Договора за Европейския съюз провъзгласява, че Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, а съобразно пар.З на чл.6 ДЕС ..Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи“.

Като част от правото на ЕС, тези принципи са част и от правото на всяка държава членка. Поради това, в своята цялост чл.17, ал.1, 3 и 5 КРБ следва да бъдат интерпретирани в съответствие с чл.1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС и с релевантното общностно право. В тази връзка, КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 13 от 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г., че „Макар и с различна формулировка в сравнение с чл. 17 от Конституцията, защитата на собствеността по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС по съществото си е сходна“.

Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), правото на собственост не се изчерпва само с вещноправното му съдържание. „Притежание”, по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС, са и вземанията (вж. например решението по делото Casus Dosier und Fordertechnik GmbH v Netherlands). ЕСПЧ приема за възможна намесата на държавата в правото на ползване на притежанията при следните предпоставки, които трябва да се осъществят кумулативно: законност, преследване на легитимна цел, осигуряване на справедлив баланс между индивидуалното право и обществения интерес. ЕСПЧ допуска при определени предпоставки намеса на държавата в правото на собственост. Тя трябва да бъде законна, когато е предвидена в ясен, достъпен и предвидим закон и е осигурено ефективно процесуално средство за защита на засегнатия срещу несправедливо и произволно използване на мярката, т.е. не само трябва да има формално закон, но той трябва да е съвместим с принципите на правовата държава – Carbonara and Bentura v Italy, Beyerler v Italy. Целта е легитимна, ако отнемането на собствеността е в „обществен интерес“ – James v the United Kingdom of Great Britain. Член 1 от Протокол № 1 изисква наличието на справедлив баланс между конкуриращите се интереси на индивида и на обществото като цяло – Broniowski v Poland, Sporrong and Lonnroth v Sweden, като засегнатите лица не трябва да понасят „индивидуална и прекомерна тежест“ – Sporrong and Lonnroth v Sweden. Постигането на такъв баланс изисква тежестта за осигуряване на обществен интерес да не се възлага изключително на собственика – Kjartan Asmundsson v Island, а при лишаване от право собственост е необходимо осигуряването на обезщетение и ефективни средства за защита, процесуални гаранции за участие в процедура, при която засегнатият може да представи аргументи и може да се преценява дали преследваната обществена полза би могла да се постигне не чрез нарушаване на индивидуалните права на собственика – Stran Greek Refmeris and Stratis Andreadis v Greece, The Holy Monasteries v Greece. Непредсказуемостта и несъответствието при намесата на държавата са доказателство, че предприетите от държавата мерки са довели до непропорционална намеса в правото на собственост – Broniowski v. Poland, Beyerler v. Italy, Erkner and Hofauer v Austria.

4.3. Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е противоконституционна, защото води до погасяване по давност с обратна сила на вземания, без каквато и да е насрещна облага за техните титуляри. Последицата от прилагането ѝ е равносилна на отчуждаване на вземанията, което обаче се извършва не за държавни или общински нужди, а в полза на частни лица (длъжниците-физически лица) и то без каквото и да е обезщетение. В уредените в § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД във връзка с чл.112 ЗЗД случаи въобще не се касае до злоупотреба с право, при което правата на кредиторите би могло да бъдат ограничени.

Вън от това, налице са и други законодателни възможности за решаване на въпроса с така наречения „вечен длъжник“ (изложен в мотивите на законопроекта за ЗДЗЗД като основание за внасяне на законопроекта), които справедливо балансират интереса на длъжниците-физически лица и техните кредитори – уреждане на производство по несъстоятелност и свързани с него производства (например производство по стабилизация), но без разумна причина тези възможности са пренебрегнати от законодателя.

Тази норма противоречи и на чл.1 от Протокол № 1 от КЗГГЧОС. Нито една от трите кумулативни предпоставки, които ЕСПЧ изисква, за да е допустима намесата на държавата в правото на ползване на притежанията, не е налице. Първо, намесата, която българската държава извършва чрез Закона за допълнение на ЗЗД, не е законна. Наистина разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е включена в закон, който е обнародван в „Държавен вестник“. Принципът за законност обаче е нарушен, защото, както вече се посочи, липсва семантична яснота относно началния момент, в който започва с обратна да тече абсолютната давност. Вън от това, намесата на държавата е непредвидима – най-малкото, защото § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД с обратна сила заличава последиците от прекъсването на давността, на което вече беше отделено внимание. Преди обнародване на закона за допълнение на ЗЗД тези последици са били неизвестни на кредиторите, поради което и не е било възможно те да съобразят поведението си с тях. Държавната намеса е непредвидима, защото кредиторът нито е могъл, нито е бил длъжен да знае, че ще бъде приет закон е ретроактивно действие, който ще дисквалифицира прекъсващите давността юридически факти.

Втората кумулативнa предпоставка, която ЕСПЧ изисква, за да е допустима намесата на държавата в правото на собственост – легитимната цел, също не е налице. Тази намеса, както вече се посочи, не е в обществен интерес, а в интерес на една общност – общността на част от длъжниците-физически лица.

Законът за допълнение на ЗЗД, който с обратна сила обявява въвежда абсолютната давност, отрича и третата кумулативна предпоставка за допустимостта на държавната намеса в правото на собственост, защото нарушава изискването за справедлив баланс между конкуриращите се интереси на титуляра на засегнатото право и на обществото, като възлага на засегнатите лица „индивидуални и прекомерна тежест“. Вземанията на кредиторите се погасяват с обратна сила без да получат насрещна престация. Справедливият баланс между конкуриращите се интереси на кредиторите и длъжниците-физически лица се нарушава и защото кредиторите са лишени от каквото и да е средство за защита срещу преуреждането с обратна сила на давността, независимо от тяхната добросъвестност и без да могат да представят аргументи и съдът да може да преценява дали преследваната от законодателя цел би могла да се постигне не чрез нарушаване на индивидуалните права на собственика.

[1] Така Фаденхехт, Й. Българско гражданско право. Обща част. С.: Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1929, с. 140-141. Вж. и Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял I, С: Наука и изкуство, 1972, с.99. Така и Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С: София-Р, 2002, с. 104. В същия смисъл и Русчев, И. Нормативните актове – източник на частното право. С: Албатрос, 2008, с.274-275. Вж. и Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.
[2] Вж. § 7 от Преходните правила на ЗЗД (обн. ДВ, бр.275 от 1950г.) и § 4 от Преходните правила на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр.92 от 1951 г.).
[3] Макар че доколкото потребителите са в достатъчна степен защитени от закона – в тяхна полза са приети редица нормативни актове, като Закон за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 99 от 2005 г.), Закон за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г.), Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн. ДВ. бр. 59 от 2016 г.) и др., те не се нуждаят от института на абсолютната давност.
[4] Предмет на делото не е противоречието на преходното правило на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД с международен договор, по който Република България е страна, но по мое мнение установените в чл.17, ал.1, 3 и 5 от КРБ разпоредби не могат да се тълкуват в смисъл, различен от този на разпоредбите на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС.

86
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Беден студент франкофон
Беден студент франкофон
09 март 2021 20:43
Гост

Много ме забавляваха коментарите на висококвалифицираните участници в дискусията.
И понеже виждам, че аргументацията е каузална с нотки на личен драматизъм, реших да се включа и аз.
Намирам абсолютната давност за напълно неприложима с принципите на частното право, но същата ще бъде много благоприятна за осъществяването на моето законно неоснователно обогатяване с оглед финансовото ми положение на беден студент по право, а после на беден небеден завършил юрист.
Имущество – нямам, доходи – нямам, през 10 години кредит и никому длъжен.

Ако това ти звучи справедливо, ще сезирам КС да ти отнеме правото на вот!

принципът е(а не изключение)-ДАВНОСТТА Е 5 ГОДИНИ!
принципът е(а не изключение)-ДАВНОСТТА Е 5 ГОДИНИ!
04 март 2021 6:23
Гост

Противоконституционно е да има вечен длъжник, и вечен дълг. Давност и днес си има-5 години-И ТОВА Е ПРИНЦИПЪТ, ПРАВИЛОТО, станало на изключение-всъщност борещите се с 10 годишната давност не харесват и 5 годишната такава. Законодателното извращение тези 5 години да станат на вечен дълг е противоконситтуционно-противокноституционен е текстът,че след извършване на изпълнително действие срокът почва наново-законът се поставя над категорията време, и изведнъж идтеклото време е все едно неизтекло-ама това е абсурд-не мвоже да има закон ,който да постановява невъзможното-че изтеклото време е все едно неизтекло. Не е вярно,че с абсолютната давност се опровергават очакванията на кредитора, напротив-кредиторът предварително знае,че… Покажи целия коментар »

Омерзена 2
Омерзена 2
04 март 2021 8:44
Гост

Принципно сте прав,но всъщност само длъжниците с две или три изпълнителни дела знаят как стоят нещата. На теория всичко е ясно- има 5 год. давност, но тя не е АБСОЛЮТНА! Докато ти взимат запор по едното ИД и ти остава несеквеституем доход ,какво става с второто? Давността се прекъсва постоянно и дълга расте,защото имаш лихва на главницата и лихва на лихвата за забава до изплащане на задължението!!!! Да не говорим че първия дълг по който плащаш също расте защото от 10000 минавайки по реда на 417 и след ИД той е 28000?! Колко са лихвите на година? Невъзможно е! Ето… Покажи целия коментар »

адвокат
адвокат
03 март 2021 20:32
Гост

Като цяло считам, че мнението на Калайджиев не е подкрепено от солидни аргументи на конституционноправна основа, за да бъде подкрепено, а по-скоро се базира на принципни разбирания на Калайджиев, за които няма данни да са общоприети. Лишен от разум е аргументът, че институтът на абсолютната давност не се прилагал за частноправните отношения, тъй като частноправните субекти, за разлика от държавата и останалите публичноправни субекти, са равнопоставени, поради което разполагали с ограничени възможности за принудително упражняване на своите права. Това не е вярно, защото и при събирането на публичните, и при събирането на частните вземания правоотношенията между изпълнителния орган, взискателя и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
03 март 2021 22:16
Гост

Браво, колега. Аз нямам нерви да изпиша толкова. А мнението на кабинетния оратор Калайджиев е типично професорско- от девет планини ще докараме камъните, само да съградим каквото са ни поръчали. Че и да се издигнем в очите на слепите, с някоя тежка статия.

Анонимен
Анонимен
03 март 2021 14:01
Гост

Платени услуги. Становища де..

Магистрат
Магистрат
03 март 2021 9:40
Гост

Още чакам убедителни юридически аргументи, а не житейски тиради, които да оборят професорите, ама нейсе…

Омерзена
Омерзена
03 март 2021 9:57
Гост

123, го е аргументирал убедително, ама нейсе не Ви харесва! Интересно ще бъде да се види могат ли освен университетски преподаватели, да се напазаруват конституционни съдии? И да не забравят всички, които се произнасят извън справедливостта, че освен финансови има и морални дългове, и за тях ще плащат децата им!

Магистрат
Магистрат
03 март 2021 12:49
Гост

Казах убедитителни, и не искам да ми харесват. Аргументът за държавната принуда при принудителното изпълнение е неубедително – не може с процесуален аргумент да се обосновава материална законосъобразност

Петър
Петър
03 март 2021 13:32
Гост

Точно, кратко и ясно каазано. Браво!

edin
edin
03 март 2021 14:06
Гост

То щото аргументите на професора са много силни, само като прочетеш това „Нормата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е противоконституционна, защото води до погасяване по давност с обратна сила на вземания, без каквато и да е насрещна облага за техните титуляри. Последицата от прилагането ѝ е равносилна на отчуждаване на вземанията, което обаче се извършва не за държавни или общински нужди, а в полза на частни лица (длъжниците-физически лица) и то без каквото и да е обезщетение. “ и на човек му става ясно, че се пъне да донесе вода през девет планини в десета, за каква обратна… Покажи целия коментар »

123
123
02 март 2021 23:30
Гост

Извинявам се, че отново се включвам, но тъй като пишат ограничен кръг „водещи“ специалисти по „конституционно“ право, а именно преподаватели по облигационно и търговско право, не мога по този въпрос да остана равнодушен. Да посоча един цитат, който илюстрира неразбирането на целия институт на т. нар. „абсолютна давност“ – „Той не се прилага за частноправните отношения, тъй като частноправните субекти, за разлика от държавата и останалите публичноправни субекти, са равнопоставени, поради което разполагат с ограничени възможности за принудително упражняване на своите права“. С ограничена възможност ли?! Нима не сме учили, че с осъдителното решение (та дори и при заповед за… Покажи целия коментар »

Ти си наш
Ти си наш'та гордост
02 март 2021 23:52
Гост

Ти кога ще си напишеш статията в публикацията на мнението на Герджиков. Нали я обеща с уговорката, че не пишеш в събота. Е, днес сме вторник срещу сряда. Аз две нощи след събота не съм спала, за да дочакам обещаното. Ни статия, ни нищо.
Моля те, 123, озари ни с твоя унищожителен коментар, който да навре в миша дупка самозванците професори по Обл. и Търг. право, дръзнали така нахално да навлизат в твоята терра инкогнита ризервата – света на конституционното право и по-специално графство Противоконституционност.

123
123
03 март 2021 0:02
Гост

Първо не обичам да ми „Ти“-кат. Не сме на „Витошка“, да ми говорят сервитьорите на „Ти“. Е, искам много – това е въпрос на възпитание! То ни различава… Второ – когато реша, тогава ще напиша, каквото пожелая. Дори и при неуместния Ви сарказъм. Но доколкото следя Вашето „участие“ във форума, може да сте „благословена“, че вече сте свидетел на „статията“ – в няколко части. Нямам време за цялостен „капитален“ труд, всичко е на части, защото така ми харесва… Все пак не съм професор, прост „Андрешко“ съм 🙂 Както казвате, „без практика“!

Ти си наш
Ти си наш'та гордост
03 март 2021 0:20
Гост

О, извинявайте, ВИЕ Ваше Недооценено до моменна Височество, щото ако СТЕ оценено, поради каква причина ще пишете под линия на статии в някакви презряни форумчета да ограмотявате простолюдието.
Обещавам да Ви пиша само на ВИЕ. Аман от персонажи на Истанбулската конвенция.

Ти си наш
Ти си наш'та гордост
03 март 2021 0:29
Гост

Да ВИ приготвя ли каляската, за да направите нощна разходка встрани от тази отегчителна Витошка със сервитьорчета – Ти-кащи простаци. Например към градините на Семирамида или новите частни комплексчета, мини ж.к. за богоизбрани самовлюбени. А, Ваша Сияйна Правна Конституционна Списваческа Мечтателна Светлост?

Димитър
Димитър
03 март 2021 0:05
Гост

Съгласен с разсъжденията, с едно малко уточнение в § 2 точния текст е „давността започва да тече от първото действие по изпълнението“, което не е съвсем “ първото изпълнително действие“и вероятно ще имаме „интересна“ и противоречива практика, но от сегашното НС толкова :)Отделен въпрос е, че след влизане на закона в сила, съдилищата ще бъдат буквално заляти от установителни искове за изтекла давност, защото през годините са се събрали да не кажа милиони, но сигурно стотици хиляди случаи, та хубаво беше, ако законодателя толкова се е загрижил за гражданите, да измисли едно по-елегантно решение.

Ти си наш
Ти си наш'та гордост
03 март 2021 0:39
Гост

Димитре, Митак, или по-добре да ти казвам 123. Знаеш ли колко си прозрачен? Толкова, че на едно мнение от 123 и един уж отговор от“друг“ (Димитър), успя за нула време да си сложиш и по две одобрения. Толкова ли имаш отчайваща нужда да те признаят някъде? Повръща ми се от такива комплексари! Сега ще ти сложа още едно трето одобрение, да спиш като къпан, че си Велик.

Димитър
Димитър
02 март 2021 22:10
Гост

Несериозно е да се твърди че текста е противкоконституционен, давноста си съществува и досега, просто се въвежда един срок след който независимо от прекъсванията, не могат да бъдат предприемани изпълнителни действия, това е. Та в тая връзка да си представим че законодателя не беше въвел този 10 годишен срок, а за по-лесно решава и отменя чл.166.В или чл. 117 🙂 тогава какво разсъждение щеше да напраив професора :))) а това като нищо може да се случи, ако все пак се стигне до обявяване на текста за противоконституционен. Да и съм съгласен, че не са изпипани текстовете, особенно до заварените положения… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 21:05
Гост

Професора взел сега едни пари, написал мнение в съответната линия. Голяма работа.

Адвокат
Адвокат
02 март 2021 17:45
Гост

Некадърен комунистически професорин! И герджиков е същия фалшификат! Ако наистина в тази държава имаше професори и истинска интелигенция, нямаше да сме на този хал, както и да ни управляват тикви!

Комунист
Комунист
02 март 2021 18:41
Гост

Истинските комунисти са идеалисти! Да го знаеш, боклук мухлясал! Аз, като твърд комунист, силно се разграничавам от крадливата ти демократура. И от гнусните ви педераси. И от бездушната ви алчност, ненаситна крадливост, подлост, мерзост и липса на патриотизъм. Фъшкия изсъхнала, не ми говори за комунисти! Пиклю насран!

Карл Маркс
Карл Маркс
02 март 2021 20:37
Гост

Димитър Благоев, ти ли си бе? Възкръснал си. Реинкарниран. Браво, ама що така си запалил моторетката. Вервай ми, че ти ВЕРВАМ, че си истински чугун парче комунист. Познах по това, че пишеш пикльо с Ю накрая. И аз съм пиклю, ама вместо насран, съм надрискан. Между другото, моторетката ти BMX ли е или Балканче от 70-те?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:12
Гост

Цялата критика тук срещу написаното от Калайджиев се свежда до „колекторите са лоши, Калайджиев е мафиот“.
Защо не може да разберете, че юридическата грамотност на депутатите е нулева и дори и малкото закони, които се приемат без очевидна лобистка намеса, са некадърно написани и не постигат желаната си цел?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:22
Гост

За депутатите сте прав. Но това, че един професор с юридическа грамотност дава очевидно заплатено и лобистко становище, много ли е добре за юриспруденцията?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:44
Гост

Кажете от какво разбрахте, че мнението е „очевидно платено и лобистко“. Защото се споменава нуждата от уреждане на „вечния длъжник“. Но не по толкова куц начин.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 19:14
Гост

Най-елегантния начин да се уреди проблема с вечния длъжник, е въвеждането на абсолютна давност. А че кабинетния мислител с професорска титла е с очевидно платено и лобистко мнение, е очевидно, да ме извините за повторението, аз не съм професор. Ако може да анализирате, лесно ще стигнете до извод, в чия полза е мнението му. А обгрижените от професора субекти са платежоспособни, банка и колектор, плащат. Професора пък взема, и лекторски, и колекторски. Няма безплатни професорски изяви. Житейска желязна логика, не мъглива професорска, изпъстрена с мантри.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 19:47
Гост

Цялата критика се излива от хора с тотално липсваща правна култура. Не ми се и мисли, ако някаква част от тях са практикуващи юристи… Никой изглежда недоумява, че приемането на противоконституционен и АБСУРДНО некадърно написан закон не помага, а вреди именно на длъжниците…

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 21:04
Гост

Точно на длъжниците вреди абсолютната давност, правно културен колега..

Димитър
Димитър
02 март 2021 21:36
Гост

че закона е некадърно написа е ясно, особенно що се отнася до заварените случаи, но да се твърди че е противоконституционен е меко казано смешно

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 15:39
Гост

Никога не е късно да станеш за резил. Ех, професоре, малко са ви лекторските, та взехте и колекторски. И от банковия картел. В гробищата ли ще ги носите тия пари? По ДОПК и НК не е противоконституционна абсолютната давност, а по ЗЗД е? Язък Ви за титлите.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 16:04
Гост

Нека да се научим да правим разлика между публично, частно и наказателно право, материя, правопорядък. Кой, в случая е резила?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:25
Гост

Няма да е лошо да се научим да правим разлика и между това, кой защитава държавата (никой)- и кой защитава частните интереси на един банков картел. И най-вече, срещу какво.

Янко Лудия
Янко Лудия
02 март 2021 14:20
Гост

Колко сте жалки всички пишещи тук. Защо не напишете някое мнение – възмущение по това, че за един банков превод през каса /от една банка, на която наредителя не е клиент, към друга банка/ таксата на банката е минимум 8 или 9 лв. без оглед на сумата, която се превежда. Или че при внасяне на пари по сметка /депозиращият няма сметка в банката, където внася, но отива на крак там заради сметката на лицето, в полза на което внася/ таксичката започва от 0.5 процента върху размера на внасяната сума. Или че при теглене на суми от собствена сметка в банка,… Покажи целия коментар »

Омерзена 2
Омерзена 2
02 март 2021 13:51
Гост

Дейността,грабежа и тормоза на колекторите конституционна ли е? Това че дължиш 10000 и ти ги правят 30000 конституционно ли е? А лихви на лихвите до изплащане на задължението конституционно ли е? А прехвърлянето на кредита всяка година и той расте конституционно ли е? Защо не коментирате тези неща в 100 км. си статии уважаеми професори?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 14:33
Гост

Защото дейността на колекторите си е регулирана от действащи закони, които се прилагат от съда. Няма нищо спорно в тези закони. Те ще продължават да си действат, без значение има ли абсолютна давност или не. И съответно дейснотта на колекторите ще бъде изцяло незасегната от настоящия въпрос. Ако желаете нещо да се проемни, следва да настоявате за промяна в регулацията на кредитните институции. ЗЗД няма нищо общо с това. Образовайте се.

Омерзена 2
Омерзена 2
02 март 2021 15:26
Гост

И като си толкова вещ би ли казал кой закон урежда дейността на колекторите? Мисля че не е написан още…

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 15:39
Гост

ЗКИ, ГПК… Никак не мислите.

Любител
Любител
02 март 2021 16:44
Гост

И къде в ЗКИ се регламентира дейността на колекторите ? В ГПК също не са споменати/слава богу/, там са правилата на гражданския процес приложим за всички. И колекторите могат да се ползват от него, ако са закупили вземане. Въпреки, че вместо производствата по ГПК предпочитат телефонната/писмовна любов към длъжника, в която са си присвоили активната страна, и не питат длъжника иска или не. Крайно време е да се приеме закон за защита на длъжника при извънсъдебно събиране на вземанията/ а не закон за колекторите, както се готвят да сторят някои титани на мисълта в парламента/. Мислех, че тука няма тролове,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:09
Гост

Ще се опитам да бъда максимално ясен. Начисляването на неустойки, такси, лихви и т.н. произтича от договора, сключен между длъжника и кредитна институция, регулирана от ЗКИ. Ако някой желае да бъде преустановена злоупотребата с длъжниците, трябва да апелира към промяна на регулацията на кредитните инситуции. В случай че колекторска агенция си начислява незаконосъобразно несъществуващи вземания, редът за оспорването им се съдържа в ГПК. Където е и редът по събирането на въпросните вземания. Нито един от тези въпроси няма отношение към абсурда на абсолютната давност по гражданскоправни вземания. Подобрете си правната култура, консултирайте се с адвокат, само спрете да спамите глупости… Покажи целия коментар »

сандокан
сандокан
02 март 2021 21:41
Гост

Колега, няма смисъл. Те са зомбирани

Цончо от Вергилово
Цончо от Вергилово
02 март 2021 23:00
Гост

Че няма смисъл, няма! Да се отдадем на съзерцание и забавление. Напразни са ви мечтите с ядосване да подобрите масовата посредственост. Хляб и зрелища да има и лей се на воля хорска простотио и некомпетентност. Май, вместо хляб и зрелища, е по-добре да кажа леб и джембиш, та да ме разберат повечето от форума.

Омерзена
Омерзена
02 март 2021 13:25
Гост

Много бързо взеха да ги изплюват един след друг тези „становища“. Явно бързат да изпълнят поръчката и да си вземат хонорара. Ако успеят с ретроактивността, не е ли противоконституционно за новите дългове давността да е 10 год., а за старите 20+ год.?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 15:39
Гост

Противоконституционно е. Именно заради това Калайджиев е написал „становище“. Точно това е есенцията на делото. Някаква връзка с мозъка има ли?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:27
Гост

Има връзка с доходите на професора.

Емил
Емил
02 март 2021 13:15
Гост

Ех..излезе един закон в интерес на по-голямата част от народа..и тия боклуци…..се възбудиха….КС ще го обяви за противоконституционен то е ясно….на бунт братя…онеправдани…буржоазията отстоява своите си интереси

Омерзена
Омерзена
02 март 2021 12:55
Гост

А конституционен ли е грабежа на пари под формата на лихви при образувано ИД? А конституционно ли е че запорите на малките ни заплати не покриват тези лихви и са ни направили длъжници за.цял живот? ПОЗОР…

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 12:32
Гост

Много се надявам КС да не тръгне по пътя на по-малкото съпротивление-а това значи да обяви текстовете за противоконституционни. Това е по-лесното решение. По този начин съдиите от КС ще си останат в зоната на комфорта . Трудното, смелото решение е да обявят,че текстът е съобразен с Конституцията. Един път се живее, оставете следа, драги съдии, покажете смелост, а не угодничество към силните-банки, монополи, колектори. Позицията,че законът е Конституционосъобразен е защитима, възможна, и е въпрос не само на аргументи-аргументи има в която и да е насока да тръгнете-и двата отговора на КС са напълно мисличми, и защитими, а покажете смелост… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 12:59
Гост

Според мен това ще е като да си плюят на самочувствието и достойнството, само и само да оправят бакиите на управляващите. От друга страна, с оглед обществения натиск на длъжници и обикновени хора и очакването им да има такъв закон, трудното решение е да кажат, че в този му вид законът е не търпим от правния ред.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 14:36
Гост

КС не взема решения в зависимост от популярността им. Това е работа на неграмотните депутати, които не могат името да си напишат, но законодателстват. Законът или е противоконституционен или не е, няма каква следа да оставя КС.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 11:41
Гост

Всичко, което накърнява корпоративния интерес на големите играчи е противоконституционно. Как в цяла Европа имат и абсолютна давност, и граждански фалит, само на нашата Конституция всичко противоречи, те там хората са без конституции…

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 12:22
Гост

Да те допълня-по нашата Конституция ни говорят,че лустрацията е противоконституционна. Как пък в цяла Източна Европа имаше проведена лустрация, и законите за лустрация не противоречат на Конституциите им(които , апропо са подобни на нашата)?!

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 11:15
Гост

Явно ще има нужда от ново изменение в Закона за задълженията и договорите.

Любител
Любител
02 март 2021 10:25
Гост

Империята отвръща на удара.

до пуцаджиите
до пуцаджиите
02 март 2021 9:15
Гост

Гледам голяма критика на Калайджиев, преди това на Герджиков, като си напише становището и Русчев, което нямам съмнение, че ще е в същия дух, пак ли ще продължите? Или тези имена не ви говорят нищо, защото сте завършили някакви ПУЦ-ове?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 9:23
Гост

Срещали сме ги, преподавал са ни, и после в практиката сме се сблъсквали с тях и сме ги видели какви библиотечни плъхове са, но с огромно самочувствие. Но вие дето не работите истински дела няма как да го знаете. Авторитетът си има граници, и едното име значи нещо само за непрокопсаниците.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 10:30
Гост

Напълно съгласен съм, че авторитетът трябва да се заслужи и че много от тези имена на практика не притежават екпертизата, която им се приписва. От друга страна, Калайджиев се е обосновал доста подробно, а ти предлагаш само ad hominem аргументи, които са неотносими. Единствената ми критика е, че досега си е мълчал Калая. Крайно време е някой да изкаже истината, която всички знаем, за законодателните безумия, които се изготвят от псевдоюристи, завършили Бургаския, докато са в тоалетната. Не знам ти с какъв авторитет се възприемаш, но на мен лично ми е изключително обидно разни полуграмотни недоразумения да се изхождат върху… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 12:25
Гост

Точно Калайджиев въобще не си е мълчал досега, той публикува статии срещу абсолютната давност още откакто внесоха законопроекта, даже имаше една в лекс.бг. Герджиков се изказва за първи път, но по мое лично впечатление, предходните му изказвания и самоопровержения по друг повод му се отразиха зле на авторитета.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 14:41
Гост

За мен писането на една статия не е достатъчна съпротива на това, което се случва. Няма кой друг да защитава правото, ако не те. Буквално един преподавател от гражданската катедра в СУ може веднага да изкара 2-3 хил. студенти на протест срещу гаврата с правото, стига да пожелаят. Но никой не го прави.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 11:17
Гост

Точно тук е мястото да поговорим за практиката, която е от изключително важно значение.

Стожер на справедливостта
Стожер на справедливостта
02 март 2021 21:11
Гост

Гроздето е кисело, затова ги оплювайте тук. Аз подадох анонимен сигнал до НСБОП, за да проучат „отровното трио“ Герджиков, Калайджиев, Русчев от кои банки е вербувано. Оказа се, че първият работи за Булбанк, втория за Райфайзен, а третия е колекторски ориентиран към Париба.
После изпратих втори сигнал, като разбрах за кого работят, първия ми сигнал вече да бъде препратен до ДАНС, защото тази обвързаност вече засяга националната ни сигурност. По него, втория сигнал, очаквам да бъда уведомен по силата на чл.7 от Закона за будната гражданска съвест.

Омерзена
Омерзена
02 март 2021 22:05
Гост

Ако това не е шега е хубаво да пуснете копие до КС, да видят от какви хора искат становища. Ситуацията изглежда обречена и отчайваща. Явно само Гроздан Илиев не е взел пари.

Наплюта, охулена и набита с пръчки по шариата
Наплюта, охулена и набита с пръчки по шариата
02 март 2021 23:38
Гост

На мен ми се вижда майтап. Не вярвам да е сериозно. Рових къде ли не в Гугъл да търся тоз закон ЗБГС член 7, ама ниц. После, преди да си облека нощницата с бонето, си викам. Глей го тоя бъзикач – стожер как ни прави тук на балами. Ние се тормозим за произнасянето на КС, а той си пише лакардии на наш гръб. Дайте утре да нпарвим едно нощно бдение със свещи от 20 ст. пред сградата на КС, да ги предупредим, че не сме безучастни. Ще звънна на Данчето да го оторизира бдението. Лека нощ, съмишленици мои!!! Ваша ….… Покажи целия коментар »

Принцеса Леа
Принцеса Леа
02 март 2021 22:31
Гост

Баце, личи си, че си следил редовно „Под прикритие“ всички сезони /ол сийзън шоу/. Кой ти е любимия персонаж? Накрая добрия го раняват и отива в Софиямед на апаратна вентилация. Докато го лекуват, се пише сценария за новия сезон. В него битката между доброто и злото се пренася в Космоса. Борбата е между бопаджиите и дансаджиите от една страна и дилърите на космическо пространство от друга страна. Яко.

ПУЦ монтьор трети разряд
ПУЦ монтьор трети разряд
02 март 2021 22:05
Гост

Виждам, че сте специалист по пуцаджии.
Искам да попитам следното: имам трети разряд автомонтьор от ПУЦ Автотранспортен техникум Михайловград. Притежавам съответния удостоверителен документ – свидетелство за придобита професионална квалификация /малко е накапано от баничките по сервизите, ама нищо/. Това удостоверние ми е издадено през 1985 г. в НРБ. Дали важи сега вече в новата Република България, като не е вече народна, и по-специално за района на Монтана, защото в него пише, че важи само за Михайловгра? И от къде мога да се снабдя с удостоверение за идентичност на населено място /че Михайловград и Монтана са едно и също лице/? Благодаря предварително.

Xzz
Xzz
02 март 2021 9:06
Гост

Поредната законодателна помия, излята върху нас от полуграмотните кроманьонци в НС. Дали ще се намери компетентен орган, който да сезира КС за цялостната противоконситуционност на чл. 112? Вероятно не, защото всички са в плен на популизма. Има толкова по-смислени системи за уреждане на стари задължения на физически лица. Но нашите байганьовци ги мързи и решиха с един член в ЗЗД да си измият ръцете.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 8:57
Гост

Изводът на професора е прав. Така че не се бийте, обичайте се 😊

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 8:44
Гост

Имаме нужда от закон за личния фалит, но писан от професионалисти, с не от измислени патриоти и псевдоюристи от ГЕРБ и сие

Цървул
Цървул
02 март 2021 8:44
Гост

В грешка е Калая, че абсолютната давност няма да стимулира кредиторите, а напротив.

В грешка, ама пълна грешка е и че „вземането“, издавностено или не, е равнозначно на „право на собственост“. И тази практика на ЕСПЧ просто не е относима – в нея става въпрос за отнемане на недвижими имоти, а не за погасяване на правото на принудително изпълнение. Професорът трябва да знае разликата, уж.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 8:48
Гост

Според мен я знае, но в желанието си да обоснове тезата за противоконституционни сте е пресилил нещата и се е поизложил

анонимен
анонимен
02 март 2021 12:31
Гост

Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), правото на собственост не се изчерпва само с вещноправното му съдържание. „Притежание”, по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС, са и вземанията (вж. например решението по делото Casus Dosier und Fordertechnik GmbH v Netherlands).

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 12:40
Гост

Така е, наистина е така. Вземането също е собственост. Но сигурно сте се замисляли, че Конвенцията защитава правата на човека, а не на юридическите лица. Така че да не се пънем да доказваме абсолютна противоконституционност, когато всъщност е ясен проблемът в правния мир и обществото ни, и той не е че човекът ще загуби собственост, респективно вземане.

123
123
02 март 2021 8:33
Гост

Да обобщим – всички правни норми, които са приети в защита на потребителя (такива, с които се обявяват определени клаузи за нищожни поради тяхната неравноправност; тези, с които се забранява нелоялната търговска практика и нелоялната конкуренция; тези, с които се защитава конкуренцията и свободната стопанска инициатива – основно благо за потребителя и пр. и пр.) са „абсолютно“ противоконституционни, не е само „абсолютната“ давност по чл. 112 ЗЗД – макар и това да не е „абсолютна“ давност в своя същински смисъл (това не е преклузивен срок и съдът не може да следи служебно за неговото настъпване, а само по възражение на… Покажи целия коментар »

аман от андрешковци
аман от андрешковци
02 март 2021 8:40
Гост

Трябва внимателно да се чете бай Ангел – казва, че 10 години са малко, а пък 10 години с обратна сила са пълен кошмар! Тук за разлика от потребителската защита нямаме силна и слаба страна, а две равнопоставени страни! Кой правен Андрешко реши, че длъжникът е винаги по-слабата страна, защото има да дава?! Че той първо е взел, бе, дами и господа, изхарчил е парите и после не иска да връща. На това отгоре е знаел колко взема и при какви условия, хайде стига сиромахомилство като от разказ на Елин Пелин! В тази държава излезе, че всички все за операция… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 8:42
Гост

не забравяй и за несеквестируемостта на единственото жилище, дето само ипотекарен кредитор я събаря

123
123
02 март 2021 9:01
Гост

„Аман от недоучили“ – по същия начин се разсъждаваше преди да се научим по трудния начин, че има неравноправни клаузи и когато „потребителят първо е взел, а после трябва да връща с лихвите“. „Когато взе парите, не рева, а като трябва да ги връща – реве“, с „малко повечко“ лихва, която може да е „обърнала каруцата“ през годините. Това такива „антиАндрешковци“ го мислят. Конституцията е баланс на интереси, за да има справедливо разпределение на правата и задълженията не само в публичните правоотношения, а и при частните субекти. Ако не знаете какво е „справедливост“, изяснете си какво е „социална държава“ –… Покажи целия коментар »

123
123
02 март 2021 9:05
Гост

И с този пост ще приключа по темата – при потребителските кредити, които не са обявени преди 10 години за предсрочно изискуеми, § 2 няма да намери приложение – за огромната част от изискеумите, на непогасени вноски, тъй като кредитът е изначално разсрочен – вижте какво означава това през призмата на чл. 112 (1) ЗЗД. Така че точно коя „собственост“ накърнява § 2?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 9:13
Гост

На те не знам защо само потребители ти се привиждат. че и обяви всички противници на 112 ЗЗД за защитници на неравноправните клаузи. Напротив – точно битката срещу тях е най-важната и тук КЗП трябва да си влезе в ролята и да опраска всички банки и тн, които още имат такива в ОУ, а не да се създават опасни правила като 112 ЗЗД. И да, трябва баланс на интереси и той не се постига с абсолютна давност! Оставай със здраве и чети по-вниматено!

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 9:17
Гост

Ако малко си беше напънал главата и беше прочел как се прилага новата давност щеше да разбереш че точно за заемите, а дори и за кредитите, новата абсолютна давност не се прилага. Но ако правото не ти се отдава ходи чети Елин Пелин и др вайкай колко несправедлив е светът.

Реалиста
Реалиста
02 март 2021 9:57
Гост

А защо ни докараха до там.Да мизерстваме и да не успяваме да си покриваме задълженията?

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 11:19
Гост

Защото при банките празно няма. А и да не забравяме факта, че държавата ни става все по-бедна.

QQQ
QQQ
02 март 2021 8:53
Гост

Вие изобщо прочетохте ли статията? Въпросът за защитата на потребителите е засегнат.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 9:27
Гост

Каква защита на потребителите бе Андрешко? Аз като ти дам пари на заем и ти не ми ги върнеш мога да те осъдя за неоснователно обогатяване и абсолютната давност не се прилага. Прочети си закона, който коментираш.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 14:44
Гост

Съдия ли си ти, че ще съдиш някого за неоснователно обогатяване при неизпълнен договор? Прочети някой учебник, преди да четеш закона.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 18:01
Гост

Като ти разваля договора поради неизпълнение какво става бе, основанието отпада ли? Разваля ли се договора с обратна сила? Ето ти го неоснователното обогатяване. Ама май като ти се намесят повече членове и ти става сложно да го разбереш.

Анонимен
Анонимен
02 март 2021 19:53
Гост

Нямам думи… Не разбрах съдия ли, че съдиш, но какъвто и да си, горко им на всички около теб.