Федерална република Германия е четвъртата икономическа сила в света и първа в Европа с номинален годишен БВП, оценяван на над 3,8 трилиона щатски долара за 2019 г[1]. Тя е и най-големият търговски партньор на България, като по данни на НСИ[2] за 2019 г. стокооборотът между двете държави (износ + внос) е възлизал на над 16,5 млрд. лв., значително преди следващите в класацията – Румъния (9,7 млрд. лв.), Италия (9,1 млрд. лв.), Турция (8,5 млрд. лв.), Русия (7,5 млрд. лв.) и Гърция (6,9 млрд. лв.). Трайно пребиваващи в Германия са около 360 хиляди български граждани[3], а стотици български предприятия са в интензивни икономически отношения с германски контрагенти. Икономиката на Германия осигурява около 1/5 от бюджета на ЕС, т.е. всяко пето евро в усвояваните от България еврофондове.

Като един от двата основни стълба на ЕС, наред с Франция, особено след Брекзит, влиянието на Германия върху цялостното развитие на ЕС е осезателно, включително и в сферата на съюзното законодателство, което много често се проектира според германските разбирания. Безспорно е и че правният ред на Германия е символ на стройна, добре подредена и устойчива правна система, отличаваща се с прецизна законодателна техника и базирана на фундаменталните достижения на германската правна теория, оказали влияние в целия свят, вкл. и в България далеч преди членството ни в ЕС.

Не само по тези причини за нас е особено важно да следим новостите в развитието на германското законодателство, най-вече пряко свързаното с регулирането на икономическите отношения, което българските стопански субекти и граждани, имащи досег с германския правопорядък, е добре да познават, за да не останат неприятно изненадани. Това е от съществена полза и за българския законодател, още повече при уреждането на материя, в която нямаме национални традиции, а законодателството ни е рецепция на чуждото – каквото е цялото ни частноправно и процесуално законодателство след Освобождението и до днес. Такава именно е материята за отношенията кредитор – длъжник, както в материален, така и в процесуален аспект.

Част от тази материя е и правото на несъстоятелността, уреждащо отношенията между длъжник и кредиторите му в случай на изключителни икономически затруднения на първия. Както е известно, сегашната основна уредба на производството по несъстоятелност, съдържаща се в приетата през 1994 г. част 4 от българския Търговски закон, е странна (и не съвсем удачна) смесица между старото ни законодателство по книга 2 от Търговския закон от 1897 г., реципирано от романската правна система чрез тогавашния румънски закон[4], и съвременните към 1994 г. тенденции в тази материя, които сме заимствали най-вече от проекта на сега действащия германски Закон за несъстоятелността (Insolvenzordnung)[5], приет малко по-късно от нашия през 1994 г. и в сила от 1.01.1999 г.[6]. Така се стига до уредбата на специалната процедура по оздравяване на предприятието на длъжника като интегрална част от самото производство по несъстоятелност, в отлика от традиционната същност на това производство – на принудителна съдебна ликвидация на длъжниковото имущество. Впоследствие, през 2016 г. и в сила от 1 януари 2017 г. в ТЗ бива включена и част 5 „Производство по стабилизация на търговец“, представляваща осъвременен вариант на стария ни Закон за предпазния конкордат от 1932 г., който пък от своя страна също е реципиран от германския закон от 1927 г.

Същевременно, несъстоятелността и свързаните с нея въпроси са обект на засилено внимание и в рамките на Европейския съюз, като имащи съществено отражение върху функционирането на вътрешния пазар. В началото усилията на европейския законодател се съсредоточават върху традиционното уреждане на стълкновението на закони и юрисдикции, до признаването и изпълнението на съдебните решения в тази област, както и до гарантирането на правата на чуждестранните кредитори, вследствие на което се приемат Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност, както и заменилият го Регламент (ЕС) № 848/2015 относно производството по несъстоятелност. Впоследствие се предприемат и стъпки към частично съдържателно хармонизиране на вътрешното законодателство на държавите членки с цел преодоляване на значителните национални различия при отношенията, породени от стопански затруднения на различни категории предприятия – първоначално в сферата на регулиране на дейността на кредитни, финансови и застрахователни институции, а след това и към останалите стопански субекти.

В тази насока като основен проблем е идентифицирана неефективността на производствата по несъстоятелност във всички държави членки, които въпреки значителните публични ресурси и усилия, отделяни за администриране на подобни производства, водят до все по-скромни проценти на удовлетворяване на кредиторите, както и до загуба на значителен икономически потенциал на жизнеспособни предприятия, а от там и до сериозни негативни отражения върху заетостта и социалната сфера, вкл. и поради „ефекта на доминото“. Ето защо в последните години законодателните актове на ЕС в тази сфера са насочени към уреждане на превантивни механизми за спасяване на изпаднали в затруднения, но жизнеспособни добросъвестни длъжници, така че да се избегне тяхната ликвидация. В резултат на това се стигна и до приемането на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността). В основната си част тя следва да бъде транспонирана от държавите членки до 17 юли 2021 г., а в малка част (относно чл. 28) сроковете са съответно 17 юли 2024 г. и 17 юли 2026 г. – чл. 34.

Такова транспониране предстои и за Република България[7], което ще наложи промени и в прибързано приетата през 2016 г. (вместо да изчака директивата) част 5 от ТЗ. Поради това за нас интерес представлява опитът на другите държави членки в същата насока, още повече, че в редица хипотези директивата предоставя на държавите свободата да избират различни варианти на правна регулация. Ето защо опитът на Германия в тази насока е особено ценен.

На 17 декември 2020 г. Бундестагът одобри окончателно една от най-мащабните законодателни реформи в оздравителните процедури и в правото на несъстоятелността на Германия след приемането през 1994 г. на Insolvenzordnung (InsO). Основният фокус на реформата е насочен към транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023, но далеч не се изчерпва само с нея, като в тази материя са намерили специфично отражение дори и последиците на пандемията от COVID-19. Приети бяха два законодателни акта, с които се въвеждат различни аспекти от Директивата. Типично за германската законодателна техника и двата закона са изменящи и допълващи други нормативни актове (не само закони, но и подзаконови), като чрез единия от тях се въвежда и изцяло нов закон. Единият законодателен акт е насочен основно към темата за „превантивното преструктуриране“ и се нарича Закон за по-нататъшно развитие на правото на саниране и несъстоятелност[8], публикуван на 29 декември 2020 г. в „Bundesgesetzblatt“, с който: 1) в чл. 1 се приема един изцяло нов закон – Закон за рамката за стабилизация и преструктуриране на предприятия[9], и 2) с чл. 2 – чл. 24 се изменят други 23 нормативни актове, измежду които и най-съществено Закона за несъстоятелността. В основната си част този законодателен акт влезе в сила на 1 януари 2021 г., но в някои части ще влезе в сила от 1 януари 2022 г. или 17 юли 2022 г.

Вторият законодателен акт, приет от парламента също на 17 декември 2020 г., но публикуван на 30 декември 2020 г., въвежда изменения в материята относно опрощаването на задължения на физическите лица в несъстоятелността и се нарича Закон за допълнителното съкращаване на производството по освобождаване от остатъчен дълг и за адаптиране на свързаните с пандемията разпоредби в дружественото и кооперативното право, правото на сдруженията и фондациите, както и наемното и арендното право[10]. Той съдържа изменения в няколко нормативни акта, главно отново в Закона за несъстоятелността, като в основната си част той влезе в сила със задна дата – от 1 октомври 2020 г.

Приетите изменения са със значителен обем, като само мотивите към първия законодателен пакет са над 140 страници[11] – същите освен задълбочено представяне на философията на правителствения законопроект, вкл. очакваните икономически последици за правните субекти, бюджетните и организационни последици, съдържат пояснение (коментар) по отделно на всеки един параграф, алинея и точка от отделните разпоредби, като по този начин ще играят ролята и на ценно ръководство за практикуващите юристи при бъдещото прилагане на новите регулации. Контрастната съпоставка със семплите, клиширани, а понякога и напълно липсващи, мотиви към българските проекти за нормативни актове се набива на очи[12].

В настоящата статия, предвид ограниченията в обема ѝ, информативно и съвсем накратко ще бъде представена най-съществената и най-интересна за нас част от приетите нововъведения, с искрената препоръка към българския нормотворец да се запознае задълбочено с германския опит при предстоящото транспониране на Директива (ЕС) 2019/1023. Същото се отнася и до всички, интересуващи се от вечно актуалната и постоянно подхвърляна тема „личен фалит“, по която аматьорско-популистките инициативи и коментари преобладават, без въобще да се разбира материята.

1. Относно превантивното преструктуриране

1.1. Общо представяне

Както е подробно разяснено в съображенията към Директива (ЕС) 2019/1023, а и в мотивите към германския законопроект, целта е да се създаде правна рамка, която да позволи на стопанските субекти с финансови затруднения да избегнат несъстоятелността и пълната ликвидация, така, че жизнеспособните предприятия да се запазят изцяло или отчасти, като се съхранят икономическият им потенциал и трудовата заетост.

Основен мотив за въвеждането на подобен инструмент е обстоятелството, че сегашните процедури за несъстоятелност са изключително неефективни – нито водят до удовлетворяване на кредиторите, нито способстват за икономическото развитие, като по този начин натоварват и социалните системи на държавите. Така например по официални статистически данни в Германия през 2019 г. са заведени общо 104 069 производства по несъстоятелност, като са открити 93 558 производства, по 9 002 е отказано откриване поради липса на имущество, а 1 509 са приключили със споразумения[13]. От тях 18 749 производства касаят стопански субекти, вкл. и физически лица, упражняващи самостоятелна икономическа дейност, а останалите 85 320 производства касаят нестопански субекти (физически лица и имуществени общности), измежду които производствата за потребителска несъстоятелност са 62 632[14]. Същевременно, в приключилите към 31 декември 2018 г. производства по несъстоятелност средната квота за удовлетворяване на кредиторите е само 3,8% от всички приети вземания, като за производства спрямо предприятия е 6,1%, а за производства спрямо физически лица – потребители е едва 1,8%[15]. Това означава, че кредиторите на практика губят огромна част от вземанията си – между 94% и 98%.

Независимо, че в рамките на германското производство по несъстоятелност е предвидена възможност за оздравяване на предприятията, е констатирано, че в много малка част от случаите тя се прилага успешно – от приключилите към 31 декември 2018 г. производства спрямо 18 368 предприятия, само за 828 случая е приложена успешно оздравителна процедура[16]. Отчита се, че неуспехът на тези оздравителни процедури се дължи и на това, че се развиват в рамките на несъстоятелността, действаща сама по себе си стигматизиращо за длъжника и отблъскващо за третите лица да влизат в икономически отношения с него. Не по различно е положението и в останалите европейски държави, вкл. и в България. По тази причина и европейският законодател и отделните държави насочват усилията си към промяна на парадигмата на колективните производства спрямо длъжниците – от такива към ликвидация на длъжниковото имущество към оздравителни конкордатни процедури в различна форма.

Превантивното преструктуриране е такава оздравителна процедура, която обаче не се развива в рамките на производство по несъстоятелност, а преди такова да бъде образувано и с цел то да се избегне. Директивата дефинира в чл. 2, ал. 1, т. 1 преструктурирането като мерки, включващи промяна на състава, условията или структурата на активите и пасивите на длъжник или на друга част от капиталовата структура на длъжник, като например продажба на активи или части от стопанската дейност, и когато това се предвижда съгласно националното право, продажба на стопанската дейност като действащо предприятие, както и всякакви необходими оперативни промени, или комбинация от тези елементи.

Най-често срещаните подобни мерки, закрепени в традиционните оздравителни планове в несъстоятелността, се състоят в частично опрощаване и/или разсрочване или отсрочване на задълженията, като може да включва и замяна на дълг срещу дялово участие в дружеството – длъжник. Иначе казано – при такова преструктуриране кредиторите най-често губят част от вземанията си, но ползата за тях е, че загубата ще е значително по-малка от тази при евентуално осребряване и разпределение на длъжниковото имущество в една несъстоятелност. Правният инструмент за подобна реорганизация е планът за преструктуриране, предложен от длъжника, приет от мнозинството кредитори и утвърден от съда при определени предпоставки. Основната особеност на този план е правното му действие – той е задължителен и за несъгласните с него кредитори, т.е. същите могат да загубят част от вземанията си и пряко волята им. По тази причина основните усилия на законодателя са насочени към намирането на справедлив баланс между интересите на различните участници.

Новоприетият Закон за рамката за стабилизация и преструктуриране на предприятия (StaRUG) е базиран на следните основни положения:

  • дизайнът на рамката за преструктуриране не се състои от едно единно производство, а представлява съчетание от извънсъдебни и съдебни мерки, за разлика от България, където производството е едно – производството по стабилизация по част 5 от ТЗ; основното съображение това да е така е, за да се избегне всякакво уподобяване с производство по несъстоятелност, водещо до стигматизирането и дамгосването на длъжника с всички негативни за това последици върху самото оздравяване; впрочем единно уреденото в част 5 от българския ТЗ производство по стабилизация притежава всички белези на колективно производство по чл. 1, ал. 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 848/2015 относно производството по несъстоятелност;
  • стремежът е бил да се намери среден път между свободното и основано на консенсус частноправно преструктуриране и строго формалните възможности за преструктуриране в производството по несъстоятелност или в по-ранните регламенти на предпазния конкордат, които се оценяват като остарели и неподходящи за съвременните условия;
  • по тази причина превантивната рамка не е замислена като интегрирана процедура, а като модулна процесуална конструкция, отделните елементи на която могат (но не е задължително) да се използват по преценка от длъжника и подкрепящите проекта кредитори, което осигурява необходимата гъвкавост спрямо различните житейски ситуации;
  • основната идея е да се заложи на частната самоорганизация – длъжникът изготвя и предлага на кредиторите си план за преструктуриране с определени изисквания за съдържание и приложения към него, като сам организира извънсъдебна неформална процедура по преговори, обсъждане и гласуване на плана от кредиторите, която процедура се документира;
  • длъжникът, ако желае, може да се обърне и за съдействие към съда, условие за което е да е обявил със заявление пред съда намерението си за преструктуриране (§ 31 StaRUG); по самото уведомление съдът не дължи произнасяне с акт за откриване на производство и то губи своето действие при определени условия – оттеглянето му от длъжника, влизането в сила на утвърждаването на плана, отмяната от съда на делото за преструктуриране при определени предпоставки, както и ако от уведомлението са изминали 6 месеца или ако длъжникът го е подновил преди това – 12 месеца (§ 31, ал. 4), което е максималният срок на тази процедура;
  • след като е отправил подобно уведомление длъжникът може по своя преценка с отделни искания до съда да ангажира някои или всички правни средства (инструменти) от рамката за съдебна стабилизация и преструктуриране, предвидени в § 29, ал. 2: 1) провеждане на съдебно производство по гласуване на план, 2) съдебна предварителна проверка по въпроси, които са от значение за утвърждаването на плана за преструктуриране, 3) съдебно постановление на регулации за ограничаването на мерките за индивидуалното правоприлагане (стабилизация), и 4) съдебно утвърждаване на план за преструктуриране;
  • тези инструменти могат да се използват от всеки длъжник, подлежащ на несъстоятелност, но за физическите лица това се прилага само ако се занимават с предприемачество, т.е. те не са приложими към потребителската несъстоятелност – § 30, ал. 1.

Преди да разгледаме тези инструменти, следва да си отговорим на ключовия въпрос – кое е материалното основание за тяхното прилагане, от което зависи разграничаването на приложното поле на превантивното преструктуриране от това на несъстоятелността.

1.2. Разграничение между основанието за преструктуриране и основанието за несъстоятелност

По германското право производство по несъстоятелност може да се открие над имущество на всяко физическо или юридическо лице без значение дали е търговец, неперсонифицирана организация, вкл. над наследство, общо имущество на продължаваща имуществена общност или общо имущество на имуществена общност, която се управлява съвместно от съпрузите или партньорите в живота (§ 11 InsO). Изключено е подобно производство спрямо имущество на държавата или на федерална провинция, но е принципно допустимо над имуществото на друго юридическо лице на публичното право, което е под надзора на една провинция, освен ако провинциалното право изрично изключва това (§ 12 InsO). Производството се открива от съда по молба на длъжника или на кредитор при наличие на основание за откриване: 1) общото основание е неплатежоспособността, 2) застрашаващата (вероятна) неплатежоспособност е приложима само при подадена от длъжника молба (§ 18 InsO), и 3) свръхзадължеността е приложима само за юридическо лице или неперсонифицирано дружество, на което лично отговорен съдружник не е физическо лице (§ 17 – 20 InsO). За част от длъжниците и за част от основанията подаването на молба за откриване е задължително в определен срок – за юридическите лица при настъпила  неплатежоспособност или свръхзадълженост, както и за неперсонифицирано дружество, на което лично отговорен съдружник не е физическо лице (§ 15а). За всички останали длъжници подаването на молбата е право, а не задължение, вкл. и за еднолични търговци и други физически лица, упражняващи независима икономическа дейност.

Тъй като в Закона за рамката за стабилизация и преструктуриране на предприятия (StaRUG) не е предвидено откриване на производство, то и липсва уредено материално основание за такова откриване. От съдържанието на Директива (ЕС) 2019/1023 става ясно, че достъпът до рамката за превантивното преструктуриране е обусловен от наличие на „вероятност за несъстоятелност“ – чл. 1, ал. 1, буква „а“, чл. 4, ал. 1. Самият StaRUG не поставя като условие стопанските затруднения на длъжника да са довели до определено икономическо състояние, за да може да бъде извънсъдебно приет план за преструктуриране – такъв може да бъде консенсусно приет от кредиторите при всякакви икономически затруднения. Ако обаче длъжникът поиска да се възползва от държавното съдействие, изразяващо се в два от предвидените съдебни инструменти (постановлението за стабилизация и утвърждаването на плана), то той е длъжен да установи пред съда, че е изпаднал в състояние на застрашаваща (вероятна) неплатежоспособност, т.е. на опасност от такава – § 51, ал. 1, т. 3, § 63, ал. 1, т. 1. Следователно, при наличие на едно и също стопанско състояние (опасност от неплатежоспособност) длъжникът може да поиска (без да е длъжен) или откриване на производство по несъстоятелност, или да се възползва от рамката за стабилизация и преструктуриране. Ако обаче в хода на превантивното преструктуриране настъпи някое от другите две основания за несъстоятелност (неплатежоспособност или свръхзадълженост), делото по преструктуриране подлежи на прекратяване – § 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 StaRUG.

От горното е видно, че от съществено значение е разграничаването на основанията „опасност от неплатежоспособност“ и „свръхзадължеността“, доколкото между тях има известно припокриване, тъй като и при двете са налице задължения с все още ненастъпила изискуемост – ако тя настъпи, ще е налице неплатежоспособност. И двете основания целят изтегляне по-рано на момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо момента на неплатежоспособност. На практика всяка свръхзадълженост представлява опасност от неплатежоспособност, което би обезсмислило самото превантивно преструктуриране, доколкото наличието на свръхзадълженост изключва възможността за преструктуриране, а следва задължително да се образува производство по несъстоятелност, под заплаха от наказателна отговорност.

Настоящата реформа за първи път в германското право закрепва критериите за  разграничаване на двете основания чрез съответни изменения в InsO. Тези критерии се наслагват върху досега съществуващото изискване (за разлика от българското право) относно теста за свръхзадълженост, чието ядрото се основава не толкова на формалното несъответствие между активи и пасиви, а най-вече на проверка на способността на предприятието да продължи дейността си. Липсваше обаче закрепен прогнозен времеви период за тази преценка, който се въвежда едва с настоящите промени. Така според § 18, ал. 2 InsO „длъжникът е застрашен от неплатежоспособност, ако той вероятно няма да е в състояние да изпълни съществуващите задължения за плащане на падежа, като преценката се основава по правило на прогнозен период от 24 месеца“. Според § 19, ал. 2 InsO свръхзадълженост е налице, „когато имуществото на длъжника повече не покрива съществуващите задължения, освен ако според обстоятелствата продължаването на дейността на предприятието в следващите 12 месеца е значително вероятно“. От съпоставката на двете разпоредби следва, че свръхзадълженост няма да е налице, дори и пасивите на длъжника да надхвърлят активите, ако падежите на съответните задължения ще настъпят в период по-отдалечен от 12 месеца, а настъпването на изискуемостта е един от индикаторите, от които може да се заключи дали дейността на предприятието ще бъде преустановена. В тази хипотеза ще се касае за „застрашаваща (вероятна) неплатежоспособност“, която може да е налице и без свръхзадълженост на длъжника, стига да е в рамките на прогнозния период от 24 месеца. Същевременно, конкуренцията в съвпадащата част от двата прогнозни периода (първите 12 месеца) следва да се разреши на база на преценката дали е вероятно продължаването на дейността на предприятието, което ще е налице винаги при успешното приемане и осъществяване на план за преструктуриране, а това per se ще изключи свръхзадължеността.

1.3. Гласуване и утвърждаване на плана за преструктуриране

Без да е възможно детайлното разглеждане на процедурните особености на различните инструменти от рамката на превантивното преструктуриране, следва да се маркират няколко важни неща.

Само длъжникът може да предлага подобен план, за разлика от производството по несъстоятелност, където предложението за план за несъстоятелността може да изхожда и от синдика (§ 218 InsO). Гласуването на плана може да се извърши както в организирана от длъжника извънсъдебна процедура, която да бъде документирана, така и в инициирано от него съдебно производство за гласуване. Първият вариант очевидно спестява значителни съдебни разноски и е по-оперативен, но до втората опция длъжникът ще прибегне, ако среща трудности в организирането на кредиторите си, вкл. тяхното призоваване. Независимо каква е процедурата по гласуване – съдебна или извънсъдебна, за нея важат общи правила.

Право да гласуват имат всички лица, чиито права се засягат с плана, които принципно могат да бъдат: кредитори на длъжника, притежатели на дялови или членствени права в длъжника или свързани с него предприятия при вътрешногрупово обезпечаване. Правото на глас има количествени измерения – размерът му се определя от стойността на материалното право, което е засегнато от плана, оценявано по правилата на § 24 StaRUG. Всички засегнати лица се разделят на групи (класове), в които могат да включват и подгрупи, в рамките на които се провежда гласуването. Разделянето се извършва по правилата на § 9 StaRUG, като задължително се обособяват отделни групи за обезпечените кредитори, за необезпечените кредитори, за притежателите на дялови и членствени участия, а ако има такива – и за кредиторите с права от вътрешногрупови обезпечения спрямо свързани предприятия. Предвидено е и задължително обособяване на подгрупи за малките кредитори в рамките на основните групи (§ 9, ал. 2).

Съществен е въпросът кой решава кои лица имат право на глас, какъв е размерът на всяко право на глас и в кой клас се групира. Краткият отговор е: по принцип самият длъжник, а при спор – съдът по преструктурирането. Засегнатите лица, групирането им и стойността на техните права се посочват от длъжника в описателната част на предложеният от него план (т. 3 и 4 от приложението към § 5 StaRUG). Длъжникът има интерес да включи всички свои задължения и кредитори в плана, тъй като в противен случай, невключените такива въобще няма да бъдат засегнати от действието на плана. Ако длъжникът е посочил дадено вземане с по-малък от действителния размер, преобразуващото действие на плана няма да засегне невключената част от вземането. Ето защо материалните права на кредиторите не могат да пострадат при невключване на тяхно вземане в плана или на включването му с по-малък размер от действителния.

Техните права обаче могат да бъдат накърнени, ако се допусне участието на привиден кредитор (изцяло или като размер на правата му), с чийто решаващ глас в съответния клас да им бъде наложено нежелано от тях преобразуване на вземанията им. В тази хипотеза законът предвижда възможност за оспорване пред съда на правата на друг участник и произнасяне на съда по този въпрос: 1) в самото съдебно производство по гласуване на плана – ако такова се провежда (§ 45, ал. 4 StaRUG), и 2) ако гласуването е извършено извънсъдебно – в производството по съдебното утвърждаване на плана, при възложена на длъжника тежест на доказване (§ 63, ал. 3 StaRUG). В тази връзка ако гласуването на плана е било извънсъдебно, законът изисква съдът задължително да даде възможност за изслушване на засегнатите от плана (§ 61), при което изслушване най-късно те трябва да наведат възраженията си. С влизането в сила на утвърждаване на плана недостатъците в производството по гласуването му, както и пороците на волята в предложението за план и в приемането на план се считат за санирани – § 67, ал. 8 StaRUG.

От особена важност е въпросът за необходимото мнозинство за приемането на плана. В производството по несъстоятелност законът изисква двойно мнозинство при приемането на план за несъстоятелност, като за да бъде приет, е необходимо във всяка група (всеки клас): 1) да е одобрен от мнозинството на гласуващите кредитори, и 2) сумата на вземанията на одобряващите кредитори да е повече от половината от сумата на вземанията на гласуващите кредитори (§ 244, ал. 1 InsO). В българското производство по стабилизация пък за приемането на плана за стабилизация е нужно тройно мнозинство: 1) във всеки клас мнозинство повече от половината от вземанията в класа, 2) във всеки клас минимум 3/4 от броя кредитори, и 3) повече от 3/4 от вземанията на всички кредитори, като не се вземат предвид гласовете на кредиторите, които са свързани лица с длъжника (чл. 789, ал. 3 и 4 ТЗ).

Тази концепция за многостепенното мнозинство обаче не е възприета в новия германски закон, който предвижда, че за приемането на плана за преструктуриране е достатъчно във всяка група или подгрупа на одобряващите плана членове на групата да се падат най-малко 3/4 (т.е. 75 %) от правата на глас в тази група, зависещи пък от размера на вземанията (§ 25, ал. 1 StaRUG). В мотивите на законопроекта е пояснено, че това е продиктувано от целеното облекчаване на процедурата, като по този начин не се накърняват интересите на малките кредитори, доколкото за тях е предвидено задължително обособяване на отделна подгрупа за гласуване съгласно § 9, ал. 2.

В съответствие с чл. 11 от Директива (ЕС) 2019/1023 е уредено и т.нар. „принудително налагане на плана между класове кредитори“, т.е. приемане на плана и при липса на одобрение от даден клас кредитори, което в общото производство по несъстоятелност е невъзможно. Това е уредено в § 26 StaRUG, предвиждащ, че ако в една група не е постигнато необходимото мнозинство, одобрението на тази група се счита за предоставено, ако: 1) членовете на тази група вероятно не са поставени в по-лошо положение чрез плана за преструктуриране, отколкото без план, 2) членовете на тази група ще участват с подходящ дял от стопанската стойност, която въз основа на плана трябва да се даде на засегнатите от плана, и 3) мнозинството от гласуващите групи са одобрили плана с необходимите мнозинства; ако са били сформирани само две групи, одобрението на другата група е достатъчно; одобряващите групи не могат да се състоят изключително от притежатели на дялове или от следрангови кредитори (такива по § 39 InsO, които се удовлетворяват последни в несъстоятелността).

След приемане на плана по този начин, той подлежи на утвърждаване от съда, но само при съответното сезиращо искане от длъжника. Нужда от такова има ако планът не е приет с единодушие от кредиторите, тъй като само при това условие той ще обвърже несъгласните. В производството по утвърждаване съдът може да проверява освен формални предпоставки, но и в известна степен – съдържанието на плана с оглед неговата осъществимост или по-точно – очевидната му неосъществимост (§ 63 StaRUG). Предвидена е възможност и за защита на малцинството (§ 64), изразяваща се в отказ от утвърждаване на плана, ако засегнат кредитор възрази, че с плана е поставен в по-лошо положение, отколкото би бил без него, което съответства на изискването на чл. 10, ал. 2, буква „г“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от Директивата относно съобразяване на плана с теста за висшия интерес на кредиторите.

Планът се утвърждава с определение от съда, подлежащо на обжалване, с влизането в сила на което настъпват преобразуващите му правни последици спрямо включените в него вземания и права, включително и срещу лицата, които са гласували срещу него или не са участвали в гласуването, въпреки че са били надлежно уведомени (§ 67, ал. 1 StaRUG). С предвиденото в плана удовлетворяване на кредиторите длъжникът се освобождава от останалите си задължения спрямо тях за включените в плана преструктурирани вземания и обезпечителни права (§ 11). Тези останали задължения обаче не се погасяват, а се превръщат в естествени права – ако кредиторът впоследствие е бил удовлетворен в по-голяма степен, отколкото трябва да претендира според плана, той не дължи връщане на полученото (§ 67, ал. 4 StaRUG).

Не подлежат на преобразуване чрез подобен план вземания на работници и служители по трудови правоотношения, права във връзка с професионални пенсионни фондове, вземания от умишлено извършени непозволени действия, а също и финансови санкции, глоби, процесуални санкции и изпълнителни санкции, както и други последици от престъпление или административно нарушение, които изискват парично плащане (§ 4 StaRUG).

Спрямо регулациите в утвърдения план и правните действия за неговото изпълнение законът ограничава правото да бъдат атакувани с отменителни искове, предявени в производство по несъстоятелност или извън него (§ 90 StaRUG). Такова оспорване е допустимо само ако утвърждаването е извършено въз основа на невярна или непълна информация от длъжника и това е било известно на другата страна.

1.4. Постановление за стабилизация

За разлика от българския ТЗ, в новоприетия германски закон с термина „стабилизация“ не се означава цялата оздравителна процедура, а факултативна част от нея – привременните регулации за ограничаването на мерките за индивидуалното правоприлагане, като един от инструментите от рамката за стабилизация и преструктуриране (§ 29, ал. 2, т. 4 StaRUG). В българското производство тези последици настъпват по силата на самото определение за откриване на производството по стабилизация /чл. 780 ТЗ/, а по немския закон – по силата на специално постановление за стабилизация, издадено от съда след сезиращо искане на длъжника, сочещо и вида на конкретните мерки /§ 50 StaRUG/.

Тези мерки могат да бъдат два вида: 1) забрана или временно преустановяване на мерките за принудително изпълнение срещу длъжника, или 2) забрана за упражняване от обезпечен кредитор на права върху движимо имущество, ако тези обекти са със съществено значение за продължаването на предприятието на длъжника – § 49, ал. 1 StaRUG. Подобни мерки не може да се наложат спрямо изпълнението на вземания, за които е недопустимо преобразуването чрез план – по трудови правоотношения, деликтни или санкционни вземания по § 4. Мерките може да се приложат срещу отделни, няколко или всички кредитори, но при всички случаи в искането си длъжникът следва да посочи адресатите. Законът подробно разписва предпоставките за издаване на подобно постановление за стабилизация (§ 51), част от които са да е установено със сигурност, че длъжникът е застрашен от неплатежоспособност, както и дали исканата мярка е необходима за постигане на целта на преструктурирането.

По правило мерките могат да се наложат за срок до 3 месеца (§ 53, ал. 1), който при определени предпоставки може да бъде продължен с още 1 месец (§ 53, ал. 2). Ако длъжникът е поискал съдебно утвърждаване на плана, мерките може да се продължат до влизането в сила на утвърждаването, но не повече от 8 месеца след издаване на първото постановление (§ 53, ал. 3).

Ако е било издадено постановление за стабилизация, образуваното производство по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност над имуществото на длъжника се спира за периода на действие на постановлението (§ 58).

1.5. Неприетите предложения

В правителствения законопроект бяха включени и две съществени нововъведения, които отпаднаха при обсъждането и гласуването в Бундестага.

Едното предложение се отнасяше до въвеждането на специфични задължения на управителите и надзорните органи на юридическо лице или неперсонифицирано дружество, на което лично отговорен съдружник не е физическо лице. Предвиждаше се при опасност от неплатежоспособност, управителите да съблюдават интересите на всички кредитори, а надзорните органи да следят за изпълнението на това задължение. Нарушаването на тези задължения се предвиждаше да бъде основание за търсене на имуществена отговорност на управителите и членовете на надзорните органи за причинените вреди на длъжника и кредиторите. При обсъжданията надделя становището, че подобни задължения и отговорности може да се извлекат и от общите регулации на дружественото право и не са необходими в този закон.

Второто неприето предложение касаеше още един предвиден инструмент от рамката за стабилизация и преструктуриране – съдебното прекратяване на двустранни договори, които все още не са напълно изпълнени от двете страни. Това предложение беше отхвърлено като несъответстващо на германските правни традиции, като срещу него се обявиха както втората камара на парламента (Бундесрата), така и мнозинството от парламентарните групи и експертите. За сравнение – такава възможност е уредена в чл. 777 от българския ТЗ в производството по стабилизация.

2. Относно опрощаването на задължения

Вторият основен фокус на Директива (ЕС) 2019/1023 е насочен към въвеждането на минимални стандарти в ЕС относно опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност спрямо несъстоятелни физически лица – предприемачи. Според легалната дефиниция „предприемач“ е физическо лице, което упражнява търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия – чл. 2, ал. 1, т. 9 от директивата. Правилата на директивата са неприложими спрямо физически лица, които не са предприемачи (т.е. потребители), но всяка държава членка може да предвиди прилагането им и за тези лица – чл. 1, ал. 4.

На синхронизирането с тази част от директивата е посветен вторият законодателен пакет, публикуван на 30 декември 2020 г. Както бе посочено по-горе, в германското право производство по несъстоятелност може да се открие над имуществото на широк кръг длъжници – физически и юридически лица, неперсонифицирани организации и имуществени общности. Същевременно, в  Insolvenzordnung липсва общо унифицирано решение относно съдбата на неудовлетворените вземания в производството по несъстоятелност, като не е предвидена разпоредба аналогична на чл. 739 от българския ТЗ, предвиждаща, че всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. До този резултат обаче в крайна сметка се стига спрямо длъжници – юридически лица, но по силата на друг закон. Така според § 394 от Закона за производството по семейни дела и по въпросите на доброволната юрисдикция[17] юридическо лице, което е търговско дружество или кооперация, подлежи на заличаване, ако искането за откриване на производство за несъстоятелност е отхвърлено поради недостатъчност на имуществото на длъжника да покрие разноските за производството, както и ако производство е открито, но впоследствие е прекратено, ако такава недостатъчност се установи след откриването и разноските не се авансират, или ако масата се изчерпи без да се удовлетворят всички кредитори. След заличаването на юридическото лице, дълговете му се погасяват поради липса на длъжник.

По отношение на длъжниците – физически лица нещата стоят по различен начин. Независимо дали са предприемачи или потребители, те могат да се освободят от непогасените си задължения само в рамките на открито по тяхно искане производство по несъстоятелност и то ако изрично са поискали, вкл. след допълнително указан от съда срок, освобождаване от остатъчните си дългове (Restschuldbefreiung). Процедурата за това е уредена в част 9 от InsO (§§ 286 – 303а), като нейното подробно анализиране надхвърля ограничените рамки на настоящата статия, макар това да би било твърде полезно на фона на лаическите изказвания по темата „личен фалит“ през последните години в България. Тук е достатъчно накратко да се отбележи, че освобождаване от остатъчните си дългове длъжникът получава: 1) за тези задължения, които не са удовлетворени след осребряване на цялото му секвестируемо имущество в рамките на производството по несъстоятелност, 2) ако е отстъпил всичките си секвестируеми трудови или сходни на тях доходи за определен период, който до настоящата реформа беше 6 години след откриване на производството по несъстоятелност, и 3) ако поведението му преди и след откриване на производството е било добросъвестно, а то не е такова в редица случаи, посочени в § 290 InsO, измежду които (но не само) и неразумното поемане на задължения и прахосването на имущество преди производството, както и ако виновно е нарушил задължението си да работи през периода на отстъпване.

С настоящата реформа 6-годишният период на отстъпване беше съкратен на 3-годишен съобразно изискванията на чл. 21, ал. 1 от  Директива (ЕС) 2019/1023, без да се прави разграничение дали физическото лице е предприемач, или не. Същевременно, беше въведен 5-годишен период на отстъпване при ново подобно производство, ако на длъжника вече е било предоставяно освобождаване от дълговете по предходно производство, образувано въз основа на подадено искане след 30 септември 2020 г. – § 287, ал. 2 InsO. Наред с това беше увеличен от 10 на 11 години периодът до подаването на молбата, през който на длъжника не следва да му е било предоставяно освобождаване от дълг по тази процедура, като условие за допустимост на новата молба (§ 287а, ал. 2, т. 1 InsO).

Друга новост е свързана с разширяване на задълженията на длъжника в периода между прекратяването на производството по несъстоятелност и края на периода на отстъпване. Досега той беше длъжен да предава на назначеното доверено лице половината от стойността на имущество, което придобива през този период по повод на смърт или с оглед бъдещо наследство. Реформата разширява това и по отношение на придобитото чрез дарение, както и пълната стойност на имущество, което придобива като печалба в лотария, хазартна или друга игра с възможност за печалба, като от задължението за предаване са изключени обичайните подаръци и печалби с ниска стойност (§ 296, ал. 1, т. 2 InsO). Установява се и ново задължение – в рамките на същия период  да не поема нови неразумни задължения (§ 296, ал. 1, т. 5 InsO).

Освобождаването от остатъчен дълг не настъпва автоматично, а по силата на специално определение на съда при наличието на всички предпоставки, постановено след края на периода на отстъпване, но имащо действие от датата на изтичане на този период. Реформата предвижда хипотези, при които подобно определение може да се постанови и преди изтичане на периода на отстъпване – ако в производството по несъстоятелност не са предявени вземания или ако предявените вземания са били напълно удовлетворени и длъжникът е уредил разноските по производството и другите задължения на масата (§ 300, ал. 2 InsO). С влизането в сила на определението непогасените задължения обаче не изчезват, а се превръщат в естествени задължения – ако длъжникът доброволно изпълни и след това, не може да иска връщане на платеното (§ 301, ал. 3).

В съответствие с директивата се предвижда, че с настъпването на освобождаване от остатъчен дълг престават да действат и забраните за длъжника за упражняване на дадена стопанска дейност (§ 301, ал. 4).

Твърде интересно е разрешението на германския законодател относно влизането в сила на промените в института на освобождаването от остатъчен дълг. В отклонение от общото правило тук се предвижда обратно действие на измененията в тази им част – считано от 1 октомври 2020 г. Същевременно, чрез специална преходна разпоредба в чл. 103к от Въвеждащия закон на InsO се преурежда със задна дата приложимият период на отстъпване, след който настъпва опрощаването на задълженията на физически лица, за производства по несъстоятелност, които са били поискани в периода от 17 декември 2019 г. до 30 септември 2020 г. включително, т.е. преди влизането в сила на закона. Предвидено е, че за тези производства 6-годишният период се съкращава за всеки пълен месец, изминал от 16 юли 2019 г. до подаването на молбата за несъстоятелност, със същия период. За яснота в специална таблица е посочено какъв е периодът на отстъпване, в зависимост от това през кой едномесечен период е било образувано производството. Така за производства, образувани между 17 декември 2019 г. и 16 януари 2020 г., периодът на отстъпване е установен на 5 години и 7 месеца, а за образуваните между 17 септември 2020 г. и 30 септември 2020 г. – на 4 година и 10 месеца.

3. Други промени относно несъстоятелността

Настоящата реформа внася и редица други съществени изменения в режима на несъстоятелността, чието цялостно представяне тук е невъзможно. По-интересни са следните изменения в резюме:

  • с новия § 15b InsO се урежда забрана за членовете на представителния орган и ликвидаторите на юридическо лице, както и за представляващите съдружници в неперсонифицирано дружество, в което няма физическо лице за съдружник, да извършват плащания за него след настъпването на неплатежоспособността и свръхзадължеността на юридическото лице или неперсонифицираното дружество, с изключение на плащанията в рамките на обичайната дейност; нарушаването на това задължение е предвидено като основание за ангажирането на имуществената отговорност на тези лица в размер на платените суми (подобна уредба досега съществуваше относно търговските дружества и кооперациите в специалните закони, а сега се кодифицира и разширява за всички ЮЛ);
  • диференцира се срокът, в който същите лица са длъжни да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, в зависимост от основанието за това – не по-късно от 3 седмици след настъпване на неплатежоспособността и от 6 седмици след настъпване на свръхзадължеността (§ 15а, ал. 1 InsO), нарушаването на което задължение е основание за търсене на наказателна и гражданска отговорност;
  • въвежда се институтът на „предварителния разговор“ спрямо определени длъжници – същите имат право да поискат такъв разговор със съда по несъстоятелността относно релевантните за производството обстоятелства, по-специално за предпоставките за едно самоуправление, планирането на самоуправлението, състава на предварителния комитет на кредиторите, личността на временния синдик или надзорник, евентуални други обезпечителни мерки и оправомощаването за учредяване на задължения на масата (§ 10а InsO);
  • прецизират се условията за т.нар. самоуправление, при което масата на несъстоятелността продължава да се управлява от длъжника под контрола на надзорник (част 8 от InsO); по принцип ако такова не е постановено с откриване на производството по несъстоятелност, правото на управление и разпореждане с масата преминават изцяло върху синдика;
  • предвижда се възможност за провеждане чрез видеоконферентни връзки на събранията на кредиторите и другите събрания и заседания в производството (§ 4 InsO);
  • въвежда се задължение за синдиците да поддържат електронна информационна система, с която на всеки кредитор, който е предявил вземане, да може да се предоставят на разположение в използваем формат на данните всички актове на съда по несъстоятелността, всички изпратени на съда доклади, които не се отнасят изключително до вземанията на други кредитори, и всички документи, отнасящи се до собствените им вземания (§ 5, ал. 5 InsO);
  • въвеждат се специфични регулации с временно действие до края на 2021 г. във връзка с пандемията от COVID-19 чрез изменения в приетия в началото на кризата специален Закон от 27 март 2020 г. за временно спиране на задължението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност и за ограничаване на отговорността на органите при несъстоятелност, обусловени от пандемията COVID-19;
  • най-същественото изменение е свързано със съкращаване на прогнозния период за свръхзадължеността за цялата 2021 г. от 12 месеца по § 19, ал. 2 InsO на 4 месеца при определени условия, което от своя страна води до разширяване на възможността за използване на превантивното преструктуриране.

4. Финансови промени във връзка с несъстоятелността и превантивното преструктуриране

Настоящата статия започна с числа и ще завърши с числа.

Реформата внася съществени промени относно финансовите регулации във връзка с администрирането на производството по несъстоятелност, както и с новото превантивно преструктуриране.

4.1. Чрез изменения в Наредбата за възнагражденията в несъстоятелността[18] се завишават с около 40% възнагражденията на синдиците и другите сходни на тях фигури, участващи в производството по несъстоятелност (надзорници, доверени лица и др.), както и на членовете на комитета на кредиторите. Същото е мотивирано с това, че ставките не са променяни от влизането в сила на наредбата на 1 януари 1999 г. Характерно за германското производство по несъстоятелност е, че за разлика от българското (чл. 661, ал. 3 ТЗ), не се определя и изплаща текущо месечно възнаграждение на синдика, а единствено окончателно възнаграждение, изчислявано на база стойността на масата на несъстоятелността към момента на приключване на производството. Преди това е допустимо авансово изплащане на възнаграждение с разрешение на съда, ако производството продължи повече от 6 месеца или ако са необходими особено големи разходи (§ 9 от наредбата). В § 2 са установени стандартни стъпаловидни ставки спрямо стойността на масата, които след измененията са в следните размери: 1) от първите 35 000 евро от масата на несъстоятелността – 40%, 2) от превишението до 70 000 евро – 26%, 3) от превишението до 350 000 евро – 7,5%, 4) от превишението до 700 000 евро – 3,3%, 5) от превишението до 35 000 000 евро – 2,2%, 6) от превишението до 70 000 000 евро – 1,1%, 7) от превишението до 350 000 000 евро – 0,5%, 8) от превишението до 700 000 000 евро – 0,4%, и 9) от надхвърлящата над това сума – 0,2%.

Независимо от това, са установени и твърди минимални размери на това възнаграждение, зависещи от броя кредитори, които са предявили вземанията си в производството: 1) при не повече от 10 кредитори – най-малко 1 400 евро, 2) при от 11 до 30 кредитори възнаграждението се увеличава с 210 евро на всеки 5 кредитори, и 3) при над 30 кредитори възнаграждението се увеличава със 140 евро за всеки 5 кредитори. При потребителска несъстоятелност минималното възнаграждение на синдика е 1 120 евро – § 13.

Интересни са размерите и на възнаграждениeто на довереното лице, което се назначава с надзорни функции в периода на отстъпване на доходите в производство по освобождаване от остатъчен дълг за физически лица, т.е. по делата за личен фалит. Според § 14 от наредбата възнаграждението се изчислява според размера на сумата, която е постъпила при довереното лице за удовлетворяването на кредиторите на длъжника, като то получава: 1) от първите 35 000 евро – 5%, 2) от превишението до 70 000 евро – 3%, и 3) от надхвърлящата над това сума – 1%. Минималният размер на възнаграждението е установен на 140 евро за всяка година от дейността на довереното лице, а ако то е разпределило сумите, постъпили в резултат на отстъпването на доходите, на повече от 5 кредитори, това възнаграждение се увеличава със 70 евро за всеки 5 кредитори.

Всички посочени суми са за сметка на длъжника, но често те остават в тежест на бюджета на съответната федерална провинция. По-специално това важи, ако длъжникът е физическо лице, което е поискало освобождаване от остатъчен дълг, когато по негово искане разноските по несъстоятелността могат да се отсрочат (§ 4а InsO), в който случай синдикът има право на претенция за своето възнаграждение и разходите си срещу федералната провинция, доколкото масата на несъстоятелността е недостатъчна за тази цел (§ 63, ал. 2 InsO). По тази причина според мотивите на законопроекта се очакват допълнителни публични разходи да нараснат на годишна база приблизително с 24-30 млн. евро в рамките на цяла Германия.

4.2. Чрез изменения в Закона за съдебните разноски[19] се регламентират и съдебни такси относно нововъведените дела по преструктуриране.

За подаване на първоначално уведомление за преструктуриране по § 31 StaRUG таксата е 150 евро. След това за всяко искане за прилагане на отделен инструмент от рамката за стабилизация и преструктуриране се събира отделна такса – 1 000 евро, но ако са поискани повече от три правни средства в едно дело, таксата е 1 500 евро (т. 2511 – т. 2512 от приложението към закона).

Вместо епилог

Запознаването с чуждия законодателен опит в най-голямата европейска икономика не е самоцелно. Добрата нормативна регулацията на динамично развиващите се социални отношения е изкуство, което малцина владеят. Изисква се значителен интелектуален и експертен капацитет, както и широки сравнителноправни познания. Последното е особено съществено във все по-глобализиращия се свят и във все по-задълбочаващата се европейска интеграция, част от която е и България. Да пишеш закони не е като да даваш бодри интервюта и да постваш видеа и коментари в социалните мрежи за радост на публиката. За съжаление качеството на родната ни законодателна продукция рядко надхвърля нивото на балканския ни манталитет, с хоризонт най-много до края на мандата. За разлика от строителите на съвременна България, които след Освобождението са равнявали създаващото се законодателство с това на най-напредналите европейски държави, сегашният ни законодател все по-рядко отправя поглед към тях, а ако го прави, то е с нежелание и по външна принуда. Дори и в този случай обаче, то много често е в осакатен и изкривен вариант, така щото да се нагоди към особеностите на местните ни нрави. Наскоро приетите експресни промени в процесуалните ни закони относно електронното правосъдие са нагледен пример за това. За нас остава надеждата, че все някога и в законотворчеството професионализмът ще надделее над аматьорщината и популизма.

[1] https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(nominal)
[2] https://www.nsi.bg/bg/content/7510/%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8
[3]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F
[4] вж. К. Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право, изд. 1990 г., стр. 765 – 767.
[5] по-точният превод е „Кодекс за несъстоятелността“, но тъй като в значителна част от българските правни изследвания през последните 25 години той е превеждан като „закон“, тази терминология се следва и в настоящата статия.
[6] вж. повече във В. Попова, Коментар на ТЗ, част ІV – Несъстоятелност, изд. 1996 г., стр. 15 – 41.
[7] по този въпрос в МП е създадена специална работна група, което разбираме от наскоро публикуваното становище относно внесен в НС проект на Закон за защита на ФЛ при неплатежоспособност – https://www.parliament.bg/pub/cW/20201201112841%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%20%D0%9C%D0%9F%D1%80.pdf.
[8] Gesetz zur Fortentwicklung des Sanierungs- und Insolvenzrechts (Sanierungs- und Insolvenzrechtsfortentwicklungsgesetz – SanInsFoG).
[9] Gesetz über den Stabilisierungs- und Restrukturierungsrahmen für Unternehmen (Unternehmensstabilisierungs- und -restrukturierungsgesetz – StaRUG).
[10] Gesetzes zur weiteren Verkürzung des Restschuldbefreiungsverfahrens und zur Anpassung pandemiebedingter Vorschriften im Gesellschafts-, Genossenschafts-, Vereins- und Stiftungsrecht sowie im Miet- und Pachtrecht.
[11] Вж. на https://dip21.bundestag.de/dip21/btd/19/241/1924181.pdf, както и на https://dip21.bundestag.de/dip21/btd/19/219/1921981.pdf.
[12] Показателни в това отношения са мотивите от само 13 страници към наскоро приетите и обнародвани на 29.12.2020 г. фундаментални промени в ГПК и НПК, регулиращи електронното правосъдие – https://parliament.bg/bills/44/002-01-69.pdf.
[13] https://www.destatis.de/DE/Themen/Branchen-Unternehmen/Unternehmen/Gewerbemeldungen-Insolvenzen/Tabellen/lrins01.html;jsessionid=F79A2FC1C0618478D198FB8DFEE58FCF.internet8712
[14] https://www.destatis.de/DE/Themen/Branchen-Unternehmen/Unternehmen/Gewerbemeldungen-Insolvenzen/Tabellen/anzahl-der-beantragten-insolvenzverfahren.html;jsessionid=F79A2FC1C0618478D198FB8DFEE58FCF.internet8712
[15] https://www.destatis.de/DE/Themen/Branchen-Unternehmen/Unternehmen/Gewerbemeldungen-Insolvenzen/insolvenzverfahren-bis-2018.html;jsessionid=F79A2FC1C0618478D198FB8DFEE58FCF.internet8712
[16] https://www.destatis.de/DE/Themen/Branchen-Unternehmen/Unternehmen/Gewerbemeldungen-Insolvenzen/Tabellen/insolvenzverfahren-von-unternehmen-nach-hoeheder-forderunge-sanierungserfolg.html
[17] https://www.gesetze-im-internet.de/famfg/BJNR258700008.html
[18] https://www.gesetze-im-internet.de/insvv/BJNR220500998.html
[19] https://www.gesetze-im-internet.de/gkg_2004/BJNR071810004.html

23
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
19 януари 2021 1:08
Гост

Прекрасно четиво за всеки юрист. Макар да правораздавам в наказателно отделение, с удоволствие и лекота изчетох статията.

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 16:11
Гост

Прекрасна статия, поздравления за автора !

Билияна
Билияна
18 януари 2021 13:38
Гост

Да гледат нашите и да се учат как се прави законодателен пакет.

Бързата кучка...
Бързата кучка...
18 януари 2021 13:40
Гост

А, те Гербаджии правят Конституция за няколко дни в движение 🙂

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 10:27
Гост

Наскоро ми попадна статистика за фалитите и стабилизациите в БГ. Та се оказа, че за 3 год от приемане на част 5 от ТЗ в цяла БГ е имало около 20 дела за стабилизация, а за София в СГС е имало около 5. Това само по себе си говори, че нашата стабилизация е практически неприложима и икономическата полза от нея е нулева. Написана е по проект на Световна банка преди 5 год само с цел да се усвоят едни пари

Филипа
Филипа
18 януари 2021 9:32
Гост

Добре описано. Уви ние сме доста далеч от Германците и не вярвам да ги стигнем скоро. Не вярвам.

Swich
Swich
18 януари 2021 9:33
Гост

Но можем да се учим от тях и да се опитаме да попием полезен опит.

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 13:26
Гост

Срещу тях да тичаме, не можем да ги стигнем.

Димитриев
Димитриев
18 януари 2021 9:31
Гост

Германия ниии не ще успеем да настигнем.

мораториум на несъстоятелността?
мораториум на несъстоятелността?
18 януари 2021 9:28
Гост

На някой направи ли му впечатление следният пасаж от статията: въвеждат се специфични регулации с временно действие до края на 2021 г. във връзка с пандемията от COVID-19 чрез изменения в приетия в началото на кризата специален Закон от 27 март 2020 г. за временно спиране на задължението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност и за ограничаване на отговорността на органите при несъстоятелност, обусловени от пандемията COVID-19. Това е мораториум върху несъстоятелността заради ковид! Не съм немскоговорящ и не познавам тяхната система, та не знаех за това. Тук още не е късно да се направи, защото… Покажи целия коментар »

Рачко Пръдлето
Рачко Пръдлето
18 януари 2021 9:22
Гост

Давам по 50 лева на всеки член на правната комисия в НС, който прочете разбере статията!

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 9:26
Гост

Ще обеднееш

Киро
Киро
18 януари 2021 13:31
Гост

И 500 да дадеш, там са скарани с мисленето.

данке
данке
18 януари 2021 9:17
Гост

По подобна статия няма какво да се коментира, образоваш се, въздъхваш и се прекръстваш. Включвам се само за да благодаря на колегата за труда и поднесеното съдържание, защото е не само ограмотява, но и е народополезно.

прогноза
прогноза
18 януари 2021 9:10
Гост

На колегите по-долу да кажа – не чакайте транспониране на директивата от 2019 г. преди наказателна процедура… Промените в заповедното станаха само заради това. Кокалът трудно се пуска. А и май май сложничко им идва на тези управляващи

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 9:25
Гост

Да се върнем на темата за образованието от другия материал 🙂 Реформата трябва да започне с отмяна на промените за личния фалит на т.нар. патриоти

объркал си рейса, пич
объркал си рейса, пич
18 януари 2021 9:31
Гост

Нешо си се объркал – никой не го е приемал и слава Богу! Поне това ни беше спестено в този живот, а в следващия парламент тези няма да ги има

Анонимен
Анонимен
18 януари 2021 9:06
Гост

Хората измислили стройна система, с ясни критерии, а българските евродепутати, най-вече един от тях защитава балтията с давността. Тя разбира се нищо не прави за търговците, освен да ги ощетява, тъй като те при този нов, бих казал изумителен, институт са само в ролята на кредитори. Тук оставиха населението да се набълбука с бързи кредити, пускат през година две недоносени проекти за личен фалит, а после казват я по-добре да праснем една давност, че да няма много мислене, смятане и усложнения. Не казва, че като влезе в сила чл. 112 ЗЗД, ще настъпи апокалипсис, но като минат няколко години, ще… Покажи целия коментар »

anonimus
anonimus
18 януари 2021 8:54
Гост

По моя информация от години в българското МП се работи по транспонирането на директивата поне така беше преди ковида, досега не е публикуван никакъв ясен резултат, а срокът наближава. Много държави вижда в нея инструмент за справяне с кризата заради ковид, но тук с наближаващите избори очевидно идеята е дори и да има нещо написано да бъде заметено под килима и който дойде на власт да си блъска главата със сложната материя.

въпрос
въпрос
18 януари 2021 8:41
Гост

Въпрос към съдия Василев – Имате ли в практика си успешно проведена стабилизация на търговец? Има ли в София въобще развило се такова производство? Не се заяждам, а любопитствам и предполагам, че предвид специализацията Ви в материята ще се търсил такава информация. Благодаря.

добро утро
добро утро
18 януари 2021 8:32
Гост

140 страници мотиви с философията на законопроекта. Пояснение за всеки един параграф, алинея и точка от отделните разпоредби! Съдията май е решил от сутринта да ни вкара в депресия къде живеем и как въобще успяваме да живеем. Нищо – тук след няколко месеца ще влезе в сила абсолютна давност… и вече съвсем ще ми иде да си скъсам дипломата.

Жаки
Жаки
18 януари 2021 13:34
Гост

Поне така ще осъзнаем горчивата реалност.

Хриси
Хриси
18 януари 2021 13:35
Гост

Време е да свалим розовите очила.