Управляващите след решението на КС

Разпоредителното заседание да се отлага при отсъствие на защитник по уважителни причини

С касационната жалба да се правят възражения за нарушения при разследването, само ако са свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, предвижда проект за промени в НПК

Lex News 30 октомври 2018, 13:10 4283 4

С касационната жалба не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Това предлагат да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и Емил Димитров – Ревизоро (Обединени патриоти).

Двамата са внесли законопроект за изменения в НПК, които според тях се налагат след решението на Конституционния съд (КС) от 9 октомври, с което за противоконституционни бяха обявени две разпоредби от НПК.

Първата частично отменена норма беше на чл. 247в от НПК, който регламентира кога се отлага разпоредителното заседание. Преди намесата на КС (по искане на Висшия адвокатски съвет) тя предвиждаше, че разпоредителното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, но само в „случаите по чл. 94, ал. 1 НПК“, т.е. на задължителна защита. Така излизаше, че дори адвокат да отсъства по уважителни причини, това не е основание разпоредителното заседание да бъде отложено.

КС постанови, че в този си вид „в нарушение на изискването за справедлив наказателен процес, нормата не разграничава неявяването на упълномощения защитник поради обективна невъзможност или друга уважителна причина и неявяването без такава причина, когато действително неоправдано се създават условия за забавяне на наказателното производство”.

След решението на КС обаче според депутатите се е стигнало до друга крайност – въведено е задължение за съда винаги да отлага заседанието, ако не се е явил защитник, без значение какви са причините за отсъствието му. А не това е била волята на законодателя.

„Очевидно е, че не може да се толерира отлагането на разпоредителното заседание, без да се посочва уважителна причина от защитника за това, поради което това обстоятелство е необходимо ясно да се отрази в нормата на чл. 247в, ал. 2 от НПК: „Неявяването на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, както и на защитника, извън случаите на чл. 94, ал. 1 от НПК, без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание”, заявяват Кирилов и Димитров. И обясняват, че така неявяването на защитник поради уважителна причина, винаги ще е основание за отлагане на делото, но липсата на такава няма да води до това. „Изключение се допуска само в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. I от НПК, когато разпоредителното заседание ще се отлага при неявяване на защитника, независимо от това какви са причините за това неявяване. Така ще се гарантират правата на подсъдимите, но същевременно ще се дисциплинира явяването на защитника като страна в процеса“, изтъкват вносителите.

КС обяви за противоконституционна и втората алинея на чл. 351. Тя предвиждаше, че „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.”

„Понастоящем отпадането на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 351, ал. 2 от НПК създава ситуация, при която с касационната жалба или протест биха могли да се навеждат неограничени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК на досъдебното производство. Създава се абсурдната ситуация, при която съгласно чл. 320, ал. 2 от НПК пред въззивния съд не биха могли да се направят такива възражения, с изключение само на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, но пред последната най-висша инстанция това би могло безпрепятствено да се направи“, заявяват вносителите Кирилов и Димитров.

Според тях не е логично да е възможно с касационна жалба да се претендира допуснато нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, каквото не би могло да се направи (поради съществуващата преклузия в чл. 320, ал. 2 от НПК) пред въззивния съд.

„Това би довело до нарушаване на основни принципи на касационния контрол и би обезсмислило реформата на наказателния процес, целяща дисциплиниране на участниците в процеса и неговото ускоряване“, се посочва в мотивите.

Затова Данаил Кирилов и Емил Димитров предлагат чл. 351, ал. 2 НПК вече да гласи: „С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства”.