Може ли по ревандикационен иск на съсобственик другият притежател на имота да бъде осъден да предаде владението върху идеална част от него? Коренно различни отговори оказва се получава този въпрос от Върховния касационен съд (ВКС) – според едни съдии такъв иск е неоснователен, други го признават, а трети поставят условия.

Това е установил състав на Гражданската колегия на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева. Затова предлага (пълния текст на определението виж тук) колегията да излезе с тълкувателно решение, с което да сложи край на противоречията, като отговори на въпроса: „По предявен по реда на чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“.

Повод тримата върховни съдии да констатират разминаванията в практиката е дело между полубрат и полусестра. Мъжът предявява ревандикационен иск срещу нея за половината от апартамент от 82 кв. м в столичния кв. „Младост“. Той иска да бъде признат за собственик на ½ идеална част от жилището и да му бъде предадено владението върху нея. Твърди, че тя му се полага като дял от наследството на баща им. Жената пък казва, че до предявяването на иска не е знаела, че баща ѝ има друг син от друга жена, а само за този от брака му с майка ѝ. Собствеността на имота и квотите при наследяването са усложнени и от други обстоятелства, но в края на краищата втората инстанция по делото – Софийският градски съд (СГС), изчислява, че на полубрата-ищец се полагат 4933,48/10690 идеални части от апартамента (т.е. малко над 46%, а не 50% от имота).

Сестрата обжалва пред ВКС и заявява, че уваженият от СГС иск на полубрат ѝ е неоснователен. Тя изтъква, че собственик на идеална част не може да претендира владението, нито държането от друг съсобственик на имота. Този ѝ аргумент е отхвърлен от втората инстанция. Позовавайки се на практиката на ВКС, градският съд заявява, че „съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право“.

СГС приема, че искът по чл.108 ЗС гарантира съдебна защита на правото на съсобственика в обема на притежавания от него дял, а то, макар и в идеална част, включва и трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. В градският съд обяснява и как се изпълнява решение, с което е уважен ревандикационен иск на съсобственик – чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.

Споделената от СГС по делото на брата и сестрата теза, не се застъпва от всички върховни съдии. Така през 2009 г. състав с председател Борислав Белазелков и членове Марио Първанов и Борис Илиев излага друго виждане (пълния текст на решението виж тук). Те приемат, че собственикът на част от имот не може да претендира владението, нито държането от собственика на другата част. „Неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл.31, ал.1 ЗС. По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл.32 ЗС“, заявяват Белазелков, Първанов и Илиев.

През 2010 г. обаче друг състав на Гражданската колегия – Костадинка Арсова, Василка Илиева и Даниела Стоянова, приема, че „съсобственик може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право“ (пълния текст на решението виж тук).

Те сочат, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от тях не може да замести защитата, която дава този по чл.108 ЗС – предаване на владението върху идеална част.

Същото виждане възприемат в свое решение от 2011 г. (пълния му текст виж тук) върховните съдии Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Бонка Дечева и колегите им Пламен Стоев, Стойчо Пейчев и Снежанка Николова (решението им виж тук).

През 2017 г. обаче Силдарева и Ценева в състав със Светлана Калинова привнася нов нюанс в тълкуването (пълния текст на решението им виж тук). Те също приемат, че ревандикационният иск може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. Но заявяват: „Само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му“. Затова посочват, че търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 ЗС.

През 2014 г. колегите им Бранислава Павлова, Теодора Гроздева и Владимир Йорданов пък посочват, че „само когато ползването не е разпределено, но е предявен иск за предаване владението на цялото дворно място при твърдение, че незастроената част е предназначена да обслужва сграда, построена в съсобственото дворно място, искането не може да бъде уважено частично срещу съсобственик за предаване владението на реална част от терена, защото всеки съсобственик притежава реални права върху мястото до размера на своята идеална част“ (пълния текст на решението виж тук).

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Toshko
Toshko
24 април 2020 14:07
Гост

Според мен преобладаващото становище във ВКС, е че искът по чл. 108 ЗС срещу съсобственик е допустим. Считам, че това ще кажат и по решението в тълкувателното дело. Мнението на състава на Белазелков е по-скоро изолирано и изхожда от принципите на облигационното право – че се дължи парично обезщетение за лишаване на съсобственика от правото да ползва съсобствената вещ. Въпросът е обаче, че ревандикационният иск е вещен, собственически иск, който не се „поглъща“ (сори за пеналистичния термин) от други искове относно възможностите за предявяването му. Исковете за обезщетяване и разпределение на ползването са от съвсем друго естество и няма какво… Покажи целия коментар »

Нищо сложно
Нищо сложно
24 април 2020 12:09
Гост

За да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице следните предпоставки:
1) ищецът да е собственик на имота предмет на иска,
2) ответникът да владее този имот и
3) това владение да е без правно основание.

Лазар
Лазар
24 април 2020 11:30
Гост

Поредният разнобой във ВКС. Тези хора не четат ли практики, не си ли говорят на тези теми докато се събират да хихикат по коридорите.

Анонимен
Анонимен
24 април 2020 11:15
Гост

Ами то и делата на барбуковци и художници поприключиха.

ала бала
ала бала
24 април 2020 10:46
Гост

Тия нафталини от ВКС по какво ли нямат разнобой….сами си измислят работа, за да оправдаят съществуването си и ненужно големите заплати …Решението е просто – въвежда се и другия съсобственик във владение на имота,и толкоз: СГС е прав,макар че не ми харесва термина ‘владение в ид.ч.’,понеже е подвеждащо, и създава усещане за несъвместимост – владението е факт, а ид. ч. – фикция – няма как да има факт и фикция едновременно. Просто съсобственикът се въвежда в правата му да владее СЪОБРАЗНО своята ид. ч., а не да ‘владее’ ид.ч.

Баси,колко съм умен – колкото цялото ВКС,даже и повече.

Simo
Simo
24 април 2020 11:24
Гост

Скромността не е порок.

льольо
льольо
24 април 2020 15:06
Гост

Това което казва Силдарева в решението от 2017-та не е ли същото: „„Само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му““ Иначе да – как владееш нещо „идеално“? Никак.

ала бала
ала бала
24 април 2020 16:02
Гост

не е, според мен,понеже казват че е необходимо преди иска по чл.108 ЗС, да има разпределено ползване по чл.32,ал.2 ЗС – според второто не е необходимо

адвокат
адвокат
24 април 2020 10:32
Гост

Впрочем, вече започвам да се съмнявам в обективността на съдиите, постановили всички тр на вкс/ умишлено с малки букви/, а не само да презирам ръководствата на всс и вкс / умишлено с малки букви/- заради гаврата им с правосъдието и сградата на Съдебната палата. Резонният въпрос, който си задавам, е- в чий правен интерес се създават тр на вкс и налице ли е друг интерес, различен от описаният в ЗСВ…

адвокат
адвокат
24 април 2020 10:22
Гост

Поддържам становището на с. Белазелков и състав.Изобщо- не разбирам защо под булото на“развитие на правото“, всъщно се прави ревизия на основни правни положения, и без да има сериозна и належаща промяна в правните принципи, които ги регламентират, да се пристъпва към тяхната коренна промяна, и то- предимно в правораздавателната дейност. Толкова ли няма сериозни нови предизвикателства пред правото, с които да се занимаваме, че насила да се връщаме към ново, екзотично тълкувание на правоприложението на доказани във времето правни принципи…

Димитрова
Димитрова
24 април 2020 10:13
Гост

Тотално измислено. Ма тотално

Абагард
Абагард
24 април 2020 10:12
Гост

Е хубаво е да не се получават „коренно различни отговори“. Нали закон имаме и трябва по него да се движим. То затова и с такива разминавания в закона и тълкуването му се разминават с присъди и всички корумпирани хора в страната. А и престъпници и убийци на пътя

Емилиева
Емилиева
24 април 2020 10:10
Гост

И аз подкрепям застъпеното от Белазелковия състав!

Анонимен
Анонимен
24 април 2020 10:09
Гост

Кога казвате се пенсионирал Белазелков? Че и Светла Цачева вече я няма… Калинова е светъл лъч, но… не знам какво да мисля за ВКС

Filipa
Filipa
24 април 2020 10:08
Гост

Какъв е този иск по 108 ЗС. Ползвателя дължи наем на другите. Нищо невероятно няма в това. Защо трябва да се плюнчат за глупости?

моите 5 стотинки
моите 5 стотинки
24 април 2020 10:01
Гост

Usus, fructus, abusus – съдържанието на правото на собственост не се променило от римско време, но това не значи, че при съсобственост можеш да проведеш ревандикация срещу другия съсобственик. Подкрепям застъпеното от Белазелковия състав.

Василева
Василева
24 април 2020 10:10
Гост

Не, наистина от Римско време не се е променило това право на собственост

фики
фики
24 април 2020 11:32
Гост

Хората са го измислили преди толкова години, а нашите тепърва умотворят.

Димитрова
Димитрова
24 април 2020 10:12
Гост

Много от нещата в правото днес идват от римско време.

Анонимен
Анонимен
24 април 2020 9:59
Гост

Роднинските отношения са сложно нещо. Затова има и разнобой във ВКС 😉

изненадан
изненадан
24 април 2020 9:56
Гост

Без разпределение какво владение на съсобствена вещ?! Какъв иск по 108 ЗС. Единият ползва и дължи наем на другите. Какво толкова има да се мисли?

Анонимен
Анонимен
24 април 2020 10:05
Гост

Еми не ще да плаща на човек, който изведнъж се появява и претендира за половината. Донякъде е разбираемо, житейски разбираемо. Но наистина законът трябва да се спазва. Ще видим какво ще измислят съдиите. Ще ми бъде интересно при тази различна практика какво ще е мнозинството

чуйте старото
чуйте старото
24 април 2020 10:06
Гост

подкрепям – едно срещу трето лице, друго срещу съсобственик. Да видим какво ще измъдрят. Само да не забравят, че правото не може да живее самоцелно, а трябва да мисли практично и да дава възможни в живия живот разрешения, а не някакви абстрактни и без реален смисъл. Разбирам, че ще се направи въвод и право на достъп до имота и какво от това? Този ищец ще може да си влиза в апартамента ползван от сестра му, за да я тормози ли? Щом му признават собствеността, после една делбичка и се приключва, но по отношение на владението, нищо не може да се… Покажи целия коментар »

Filipa
Filipa
24 април 2020 10:13
Гост

Подкрепям. Но те забравят, че правото не може да живее самоцелно