Непрекъснато нарастващото разпространение в световен мащаб на COVID-19, съответно на броя на заразените с него, налага приемането от страна на българската държава на комплекс от мерки за справянето с този проблем[1]. Основната цел, към осъществяването на която е насочена почти всяка от тези мерки, е ограничаването във възможно най-голяма степен на физическите контакти между гражданите.

Една от причините, които при обичайния начин на протичане на обществените отношения налагат осъществяването на физически контакт – среща и присъствие на едно и също място – точка от физическото пространство, е осъществяването на определено правно действие, предвидено в Закона за развитието на академичния състав в Република България[2] (ЗРАСРБ) и/или в Закона за висшето образование[3] (ЗВО) и за чието извършване съответната правна уредба регламентира определен срок. В почти всички случаи на практика се оказва невъзможно настъпването на съответния юридически факт от категорията на юридическите действия, без да се осъществи определена форма на физически контакт.

Освен това, не са редки случаите, в които, за да се стигне до осъществяването на някое от споменатата категория правни действия, неминуемо се налага извършването от съответните правни субекти на редица други действия – подготвителни, който могат да бъдат както правни, така и фактически. Осъществяването на значителна част и от тези действия е невъзможно без физически контакт.

Така например много често лице, което би желало да участва в обявен конкурс за докторант или пък за заемането на определена академична длъжност, преди да подаде изискуемите документи, за да се увери, че няма да пропусне представянето на някой от тях или че ще ги попълни правилно, търси съдействието на съответните служители във висшето училище или научната организация с цел получаване на необходимата му информация. Най-често това бива постигано посредством посещаване на сградата на висшето училище или на научната организация и среща, придружена с разговор, с натоварените с провеждането на съответния конкурс служители.

Разбира се, необходимата на бъдещите кандидати в конкурс по ЗРАСРБ информация, би могла да бъде предоставена и посредством определени комуникационни или информационни технологии. Но не са редки случаите, в които не се стига до използването на тези алтернативни форми на комуникация, неизискващи физически контакт. Причините за това са различни – липсата на достатъчно добра организация, включваща своевременното предоставяне на информация посредством използването на алтернативни канали, във висшето училище или научната организация; недоверието на гражданите към информация, получена чрез споменатите средства; невъзможността, включително поради липсата на достъп, на бъдещия кандидат да използва тези средства за комуникация.

На следващо място, внасянето във висшето училище или научната организация на изискуемите документи е абсолютна предпоставка за допускането до участие в съответния конкурс и придобиване на качеството на кандидат в него. Постигането на тази цел отново е възможно единствено с физически контакт. Практиката показва, че някои висши училища не са подготвени за използване на възможностите, предоставени от Закона за електронния документ и електронния подпис[4]. Някои висши училища отказват дори получаването на документи за участие в конкурс чрез куриер, посочвайки като причина за това например невъзможността за получаване от кандидата на входящ номер или пък на върнатите в случай на нередовност документи.

Една част от правните действия, за законосъобразното осъществяване на които ЗРАСРБ и/или ЗВО регламентират изискване за спазването на определен срок, са част от компетентността на колективни органи като научно жури, факултетен съвет, научен съвет, академичен съвет[5], общо събрание на университета[6] и др. Физическите контакти между членовете на тези органи са неизбежни, както за извършване на всички предварителни подготвителни правни и фактически действия, без които е невъзможно да се стигне до осъществяването на някое от посочената по-горе категория правните действия, така и за да бъде прието законосъобразно решение на съответния колективен орган за осъществяване на това действие.

Съобразявайки всичко това, законодателят регламентира разпоредбата на §24 от Преходните и Заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците[7] (ЗМДВИППП). Тя предвижда специални правила по отношение на всички срокове, установени в ЗРАСРБ и в ЗВО. Съгласно посочената разпоредба всички срокове, без значение по отношение на какво са предвидени в някой от споменатите два закона, спират да текат до отмяната на извънредното положение. Единственото изискване, за да породи действие разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП по отношение на определен срок, е моментът, в който е започнало неговото протичане, да е настъпил преди влизане в сила на ЗМДВИППП, а именно преди 13 март 2020 г. Това означава, че първият ден от съответния срок следва да е бил 12 март 2020 г. или по-предишна дата.

Въпреки че извънредното положение е вече отменено и §24 ПЗР към ЗМДВИППП не е сред разпоредбите, чието действие е удължено с два месеца след 13 май 2020 г.[8] съгласно ПЗР към Закона за здравето[9], разглежданите в настоящото изследване въпроси ще запазят дълго време своята актуалност.

Една от причините за това е голямата степен на вероятност за възникването на многобройни спорове с различна правна природа – както административноправни, така и трудовоправни. Практиката показва, че тяхното разглеждане и окончателно разрешаване по предвидения в закона ред и от съответния орган, в чиято подведомственост са поставени, отнема значително време. Освен това, не за всички от указаните правни спорове е предвиден от закона точно определен срок за отправянето им за разглеждане от съответния компетентен орган. Така например осъществяването на контрол за законосъобразност на процедура по ЗРАСРБ в някои случаи е възможно въз основа на сигнал за нарушение при провеждането на процедурата, като има изискване за подаване на сигнала след узнаването на нарушението, а това узнаване може да е настъпило години след извършването на нарушението (арг. чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ). Това е и един от най-силните аргументи за безсрочното съществуване във времето на актуалността на въпросите относно спирането на всички срокове по ЗРАСРБ и ЗВО, съответно за правните последици, възникващи вследствие на нарушаването на това правило.

Едни от най-важните срокове, установени в ЗРАСРБ и чието изтичане спира съгласно § 24 ПЗР към ЗМДВИППП, са тези, които са предвидени за извършване на правните действия, съставляващи фактическите състави на процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Всяка от тези процедури представлява съвкупност от точно определени в закона правни действия, които задължително следва да бъдат извършвани в строго установена последователност и в предвидения законов срок. Неизпълнението на някое от законовите изисквания относно осъществяването на определена процедура, в това число и неспазването на съответен срок, води до опорочаването на тази процедура и в редица случаи поражда възможността за обявяването ѝ за незаконосъобразна[10].

Трудовоправната природа на разглежданите проблеми е обусловена от значението, което има осъществяването на процедурите за заемане на академични длъжности, а дори и на тези за придобиване на научни степени, за пораждане на определени индивидуални трудови правоотношения. Това преди всичко са трудовите правоотношения, въз основа на които се заема някоя от академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“. Възникването на трудово правоотношение за заемането на всяка от тях, без тази на асистент, е следствие от осъществяването на сложен фактически състав, какъвто е предвидената в закона процедура[11].

Осъществяването и на последния юридически факт от фактическия състав на процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ – решението на петчленно научни жури за присъждане на тази степен, е абсолютна законова предпоставка за заемането академичната длъжност „главен асистент“, а съгласно вътрешните правилници на някои висши училища – и за заемането на асистентска длъжност[12].

Освен това, извън законовите изисквания за развитие на академичния състав, не са редки случаите, в които работодатели поставят изискване в длъжностната характеристика или в щатното разписание заемането на съответната длъжност да е възможно само от лице, притежаващо докторска степен.

Не на последно място, при аргументиране на значимостта на разрешаването на проблемите, които поражда § 24 ПЗР към ЗМДВИППП, следва да се отбележи правото на служителите на някое от допълнителните трудови възнаграждения за научна степен, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата[13].

Така пораждането на определени трудови права и преди всичко упражняването на конституционните права на труд и на свободен избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България[14]) се намира в непосредствена зависимост от прилагането на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП.

Един от сериозните проблеми, породен от обявяването на извънредното положение и спазването на приетите мерки за ограничаване на броя на заболелите от коронавируса, е относно провеждането на последния етап от процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, както и на научната степен „доктор на науките“, а именно публичната защита на дисертационен труд. Не малък се оказва броят на публичните защити, насрочени за дата, която е след 13 март и преди 13 май 2020 г.

Законосъобразното провеждане на тези процедури изисква публичните защити да бъдат отменени и да бъдат насрочи отново за дата, която е толкова дни след деня на отмяната на извънредното положение, колкото са оставали до защитата, считано от 13 март 2020 г. По този начин, освен прилагане на разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП, процедурата за придобиване на съответната научна степен ще бъде осъществена и в съответствие с чл. 11, ал 1 и 2, съответно с чл. 13, ал. 1 и 3 ЗРАСРБ, изискващи провеждането на открито публично заседание на научното жури и публичното обявяване на техните оценки. За да се осигури публичност и откритост на процедурата, Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България[15] (ППЗРАСРБ) предвижда предварително оповестяване на датата и мястото на провеждането на защитата (арг. чл. 30, ал. 2 in fine във връзка с чл. 32, ал. 1 ППЗРАСРБ), като по този начин се предоставя възможност на персонално неопределен и неограничен кръг членове на обществото да присъстват на защитата, като всеки има право и активно да участва посредством задаването на въпроси и изказването на мнения. Поради всичко това не би могло да се приеме за законосъобразно провеждането на публична защита чрез използването на определени информационни и/или комуникационни средства, колкото и големи да са техните възможности за предоставянето на достъп на граждани до участие в заседанието на научното жури.

Наред с това, правилниците на някои висши училища и научни организации предвиждат осигуряването на възможност на всеки член на обществото да се запознае с комплекта от документи, отнасящи се до съответната процедура, в това число и с дисертацията. За целта тези документи се съхраняват в определено помещение във висшето училище или научната организация и при поискване от когото и да е следва да бъдат предоставени. Идеята на подобно решение е запознаване с материалите от процедурата и предварителното подготвяне на въпроси, които да бъдат зададени по време на откритото заседание на научното жури.

По мое мнение, дори задължението за осигуряване на достъп до споменатите материали да не е изрично предвидено във вътрешни правила, то така или иначе се съдържа в изискването на закона за провеждане на публична защита в открито заседание. Няма как това законово правило да бъде изцяло спазено, ако през определен период – например месец, преди защитата или пък след публикуването на автореферата, рецензиите и становищата на интернет страницата на висшето училище или научната организация, не бъде осигурен физически достъп до всички документи и преди всичко до дисертационния труд.

Предвид преустановяването на учебните занятия в сградите на висшите училища още от 9 март 2020 г., работата в обичайното ѝ място на по-голямата част от служителите в университета също е спряна, а достъпът до сградите дори на студенти, а още повече на външни лица, е забранен. Ясно е, че по този спазването на принципа за публичност и откритост на защитата на дисертация се оказва невъзможно, което от своя страна води до незаконосъобразност на процедурата по публична защита, проведена в периода от 13 март до 13 май 2020 г.

Проблем при прилагането на разглежданата разпоредба представлява установеното в нея ограничение относно това кои срокове попадат в обхвата ѝ, а именно само тези, които са започнали да текат преди 13 март 2020 г. Предвид това, много често в практиката се наблюдават случаи, в които въпреки спирането на срока за извършването на определено действие, съответният задължен по закон правен субект осъществява това действие, което от своя страна води до начало на изтичане на предвиден в закона срок за осъществяване на следващо юридическо действие от фактическия състав на съответната процедура. Но когато това се случва след 13 март 2020 г., последващият срок не се спира, тъй като не е започнал да тече преди обявяването на извънредното положение, каквото е изискването на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП. Зачестяването на подобни случаи в практиката е обусловено и от обстоятелството, че ЗМДВИППП е обнародван на 24 март 2020 г., като на неговите правила е придадено обратно действие – те влизат в сила 11 дни по-рано – на 13 март 2020 г. Така до обнародването на 24 март 2020 г. на ЗМДВИППП правоприложителите няма как да са били информирани относно правилата, предвидени в този закон. По тази причина, въпреки действието на тези правила от 13 март 2020 г. на практика тяхното изпълнение от правните субекти е станало обективно възможно най-рано на 24 март 2020 г.

Така например, когато конкурс за заемане някоя от академичните длъжности „доцент“ или „професор“ бъде обявен в Държавен вестник след 13 март 2020 г, от деня на обявяването започва да текат два срока – определеният с решение на факултетния, съответно на научния, съвет срок за подаване на документите за участие в конкурса и предвиденият в чл. 27, ал. 2 ЗРАСРБ шестмесечен срок за провеждане на заключителното заседание на научното жури. Поради това, че тези срокове не са започнали да текат преди влизането в сила на ЗМДВИППП съгласно неговия §24 спират да текат, въпреки че почти целият срок или голяма част от него протича по време на извънредното положение.

Предвид гореизложеното най-правилно е разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП да има следната редакция: „Сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование, които са започнали да текат преди отмяната на извънредното положение, спират да текат до отмяната му.“.

По този начин биха били обхванати и голяма част от сроковете, които са започнали да текат след обявяването на извънредното положение и влизането в сила на закона, а поради това тяхното спазване – извършването на съответните действия в срок, би било или невъзможно, или силно затруднено с поемането на неоправдан риск за живота, здравето и/или работоспособността на определени лица.

Друг трудовоправен проблем, породен вследствие на приемането на разпоредбата на §24 ПЗР към ЗМДВИППП, е въпросът, който стои пред голям брой провоприложители, а именно как следва да се приложи разглежданото правило по отношение на срока на трудовите договори на асистентите. Съгласно чл. 17 ЗРАСРБ трудовите договори на асистентите са винаги срочни, а ППЗРАСРБ предвижда две възможности относно продължителността на срока на договора – 2 години за отчислени с право на защита докторанти (чл. 44, ал. 1, изр. 2 ППЗРАСРБ) и 4 години за лица, които не са докторанти, но следва да придобият това качество (чл. 44, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 3 ППЗРАСРБ).

ЗВО също определя само един вид трудов договор, който може законосъобразно да бъде сключван за заемане на академичната длъжност „асистент“, а именно срочен трудов договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ[16]. Обаче с осъществените през февруари 2020 г. значителни по брой и съдържание изменения и допълнения в ЗВО[17] максимално допустимият срок на трудовия договор на асистентите е увеличен от 4 на 5 години. С това се създава колизия между разпоредбите на чл. 54, ал. 3 ЗВО и на чл. 44, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 ППЗРАСРБ. Предвид това, че представеното противоречие е между правни норми на закон и на подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове[18] спрямо срока на трудовите правоотношения на асистентите във висши училища приложение следва да намери правилото от акта с ранга на закон, а именно ЗВО. Но по отношение на трудовите договори на асистентите в научните организации така или иначе ЗВО няма действие, поради което спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.

Предвид ясния текст на §24 ПЗР към ЗМДВИППП, визиращ всички срокове, установени в ЗРАСРБ, а не само тези относно определени процедури, следва да се приеме, че сроковете по чл. 44, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 ППЗРАСРБ, установени по волята на страните при сключването на трудовия договор за заемане на академичната длъжност „асистент“, също спират да текат до отмяната на извънредното положение.

Правно-техническа пречка за това няма. Още повече, че това не е първият случай в трудовото законодателство, в който се предвижда спиране на изтичането на определен срок на трудов договор. Така например по отношение на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 4 от Кодекса на труда[19] (КТ) предвижда, че в срока на изпитването, който страните са определили при сключването на договора, не се включва времето, през което по каквато и да е причина не е осъществявано изпитване чрез реално изпълнение на уговорената работа[20]. По този начин в обхвата на разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ попадат не само случаите, в които трудовото правоотношение е било в латентно състояние, като например през времето на ползване на определен вид отпуск – отпуск поради временна работоспособност по чл. 162 КТ, отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 КТ, неплатен отпуск по чл. 160 КТ и др. Освен при тях, срокът за изпитване спира да тече и когато по трудовото правоотношение е престирана работна сила, но не в изпълнение на работата, по която е уговорено да се провежда изпитване, а по друга трудова функция, чието изпълнение работодателят е разпоредил като форма на упражняване на неговото право на едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл. 120 КТ. Ето защо не би могло да се твърди, че е невъзможно спирането на сроковете на трудовите договорите на асистентите, тъй като по време на извънредното положение трудовото им правоотношение не е било в латентно състояние, а обичайните трудови права и задължения на страните са съществували.

Законодателното решение ЗМДВИППП да обхване и сроковете, предвидени за действие на трудовите договори на асистентите, би могло да се окаже доста разумно. Ситуацията с бързо нарастващото разпространение на COVID-19 в световен мащаб, изискваща предприемането на сериозни мерки в рамките на кратко време, неминуемо е съпътствана от голяма степен на неизвестност в много отношения, в това число и относно продължителността на периода, в който ще е необходимо прилагането на приетите мерки, основна част от които са тези за ограничаване във възможно най-голяма степен на физическите контакти между гражданите.

Предвид това към 13 март 2020 г. – момента на влизане в сила на ЗМДВИППП, една част от въпросите, чиито отговори са неизвестни, е дали и по какъв начин ще продължи обучението през летния семестър на учебната 2019/2020 г. на студентите и докторантите във висшите училища. Ако относно обучението в някои висши училища е съществувала в по-голяма степен яснота, че би могло да бъде осъществявано обучение чрез използване на определени информационни и комуникационни средства, то по отношение на обучението в други висши училища далеч не съществува такава яснота. Поради това към онзи момент, а и седмици след него, не е известно със сигурност дали няма да се наложи удължаване на учебната година с цел провеждане на всички учебни занятия, в това число и на практическите стажове, а след това и на изпитните сесии, обезпечаването на провеждането (присъствено или неприсъствено) на които е едно най-големите предизвикателства пред университетите.

Изглеждащото доскоро доста вероятно удължаване на учебната година във висшите училища с времето, през което е обявено извънредно положение, щеше да постави всички висши училища и пред още едно затруднение – обезпечаване на учебния процес с преподаватели, необходими да заемат щатните бройки на асистентите, действието на чиито трудови договори се е прекратило поради изтичането на срока им през месеците май или юни. Именно през тези месеци е предвидено изтичането на сроковете на трудовите договори на голям брой асистенти, тъй като немалка част от ректорите на висшите училища[21], с цел ограничаване на разходите за работна заплата, сключват трудови договори с асистентите за срок от 8 или 9 месеца – само за времето, през което протичат двата семестъра на учебната година – най-често от октомври до май или юни.

Предвид изискването на чл. 17 ЗРАСРБ във връзка с чл. 44, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 ППЗРАСРБ и на чл. 54, ал. 3 ЗВО за сключване на трудов договор – само един, а не на цяла каскада от договори, макар и с обща продължителност до 4, съответно 5 години, е почти сигурна невъзможността за толкова кратко време да бъдат наети достатъчно нови преподаватели, които да довършат обучението на студентите до края на евентуално удължената учебна година.

Освен всичко останало, прекратяването на трудовите договори на асистентите на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок[22] в разглежданата хипотеза би могло да доведе и до други проблеми – от педагогическо, техническо, организационно и т.н. естество. Прекратяването на трудовото правоотношение на определени преподаватели по време на семестъра неминуемо ще предизвика значителни трудности пред висшите училища освен от гледна точка на своевременното продължаване, т.е. без прекъсване, на обучението, но също така и на точното и пълно изпълнение на учебния план за съответната учебна дисциплина. С други думи, трудно, а в някои случаи и невъзможно, е осигуряването на приемственост в работата на предишния и на новия преподавател по обучението на съответните студенти. Това застрашава сериозно да повлияе на качеството на предоставяното от висшето училище обучение. А ако това се случи, неблагоприятните за висшето училище последици от прекратяването на трудовите договори на асистентите биха могли далеч да надхвърлят недоволството на засегнатите студенти. Съвсем реална е възможността всичко това сериозно да повлияе на оценките, поставяни от Националната агенция по оценяване и акредитация, в процедурите, предвидени в ЗВО, за получаване на някой от видовете акредитация и за следакредитационни наблюдение и контрол[23].

Ето защо е напълно оправдано и много логично решението на законодателя да спре изтичането на сроковете на трудовите договори на служителите, заемащи академичната длъжност „асистент“. Това на практика означава удължаване на сроковете на съответните договори с времето на извънредното положение, което е 62 дни. Но предвид разпоредбата на § 13 ПЗР към Закона за здравето, която предвижда удължаване с още 7 дни на действието на всички разпоредби на ЗМДВИППП, установяващи спиране на срокове, общата продължителност на удължаването на сроковете на трудовите договори на асистентите следва да бъде 69 дни.

Друг аргумент в подкрепа на становището за спиране и на тези срокове е обстоятелството, че поради спиране на сроковете, предвидени в ЗРАСРБ за извършване и на отделни действия по осъществяването на процедурите за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, както и предвид затрудненията по време на извънредното положение за провеждане по законосъобразен начин на публична защита на дисертация, всички асистенти, които се намират в този последен етап от посочената процедура и същевременно срокът на трудовия им договор скоро изтича, по независещи от тях (обективни) причини ще се сблъскат със спиране на тяхното академично развитие и то във всички негови форми[24]. Несвоевременното придобиване на докторска степен в изпълнение на чл. 44, ал. 3 ППЗРАСРБ има за правна последица осуетяване на възможността за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, което е единственият законосъобразен начин за продължаване на използването на висококвалифицирания труд на младия учен или преподавател по трудово правоотношение на академична длъжност. Практиката показва, че почти винаги подобни конкурси се обявяват от висшите училища и научните организации, чак когато техният кадър отговаря на всички изисквания за заемане на академичната длъжност, което ще му позволи да участва в публично обявения и отворен за участие от всеки гражданин, отговарящ на съответните изисквания, конкурс. А единствената законова предпоставка част от минималните национални изисквания по чл. 2б ЗРАСРБ за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, е предварителното придобиване на образователната и научна степен „доктор“.

Отново възпрепятстване на академичното развитие на асистентите поради невъзможност за провеждането на конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ би се наблюдавало и когато асистентът е придобил образователната и научна степен „доктор“ по време изпълнението на трудовия си договор, чийто срок обаче изтича преди приключването на открит преди обявяването на извънредното положение конкурс за главен асистент, за участието в който асистентът е подал документи. Но съгласно § 24 ПЗР към ЗМДВИППП който и да е от сроковете в посочената процедура, течащ в съответния момент в зависимост от достигнатия етап от осъществяването ѝ, спира да тече. Поради това най-вероятното развитие на ситуацията е спирането на цялата процедура. Това е поредният пример за ограничаването на правата на асистентите, като една от малкото оставащи възможности пред тях е регистрирането им в Агенцията по заетостта като безработни лица и при наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО упражняване на субективното осигурителното право на парично обезщетение за безработица.

Изложеното дотук показва, че ако срокът на трудовите договори на асистентите не спира да тече по време на извънредното положение, немалък брой правни субекти ще търпят недопустимо ограничаване на конституционните им права на труд и на свободен избор на професия и място на работа.

Ако първият от изложените аргументи не се отнася за правното положение на асистентите в научните организации, тъй като обучението на студенти не е част от техните трудови задължения, последният аргумент с пълна сила обосновава застъпваната теза относно спирането на срока на трудовите договори и на тази категория служители. Първата причина за това е, че ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ имат еднаква сила както спрямо преподавателите на академична длъжност във висшите училища, така и спрямо учените в научните организации. А както вече беше посочено, едно от задълженията на асистентите съгласно чл. 44, ал. 3 ППЗРАСРБ е полагането на усилия за защитата на дисертационен труд.

Освен това обаче особеностите на трудовите правоотношения на асистентите в научните организации допълват аргументацията и с още един аспект. Докато основните трудови задължения на асистентите в университетите са свързани с осигуряване на обучението на студените посредством преподаването по определена учебна дисциплина или по няколко такива, поради отсъствието на обучението на студенти като част от дейността на научните организации асистентите, както и останалите учени в тях, имат за основно трудово задължение осъществяването на научна работа – написването и публикуването на научни публикации. Много често в длъжностните характеристики има изискване относно минималния брой на тези публикации за една календарна година. Отделно вътрешните правилници на научните организации и/или на техни структурни единици като институти, лаборатории и т.н. предвиждат разработването на една друга форма на научна дейност – т.нар. планова работа, като особена форма на научен труд.

Повечето университети също са предвидили, макар и с по-малка трудова норма, определен минимален брой научни трудове, които определен асистент има задължение да публикува през една календарна година.

Изключителната сложност на тази висококвалифицирана работа показва, че тя далеч надхвърля само техническото възпроизвеждане на писмен текст. Необходим етап в разработването на научни трудове е предварителното събиране, натрупване и систематизиране на определен обем от информация – научни знания. Това би могло да се постигне преди всичко посредством четенето на специализирана научна литература. Най-достъпният, а понякога и единственият начин за набавянето ѝ, е чрез заемането на публикувани научни трудове от библиотеките в страната и/или в чужбина. Но в условията на извънредно положение това е невъзможно поради спирането на дейността на всички обществени и университетски библиотеки или поне на работата на техните заемни гишета и читални.

Всичко това неминуемо води до възпрепятстване на изпълнението на основните задължения на асистентите в изискуемите количество и качество. А както вече беше споменато, едно от изискванията за точно и пълно изпълнение на разглежданите трудови задължения е техният предмет да бъде престиран в точно определен срок – най-често една календарна година. Обявяването на извънредно положение и предприетите от законодателната и от изпълнителната власт мерки водят до липсата през определен период – по време на извънредното положение, а най-вероятно и след неговата отмяна – на нормални условия за изпълнение на трудовите задължения на асистентите.

Ето защо най-разумното разрешение, което именно е предвидил законодателят, е срокът на трудовите договори на асистентите да бъде удължен с времето на извънредно положение. По този начин би се избегнало, на първо място, неравното третиране на служителите, чието предходно академично развитие при изпълнението на срочен трудов договор не е включвало времето на извънредно положение, съответно то не е било съпътствано от посочените по-горе проблеми, от една страна, и асистентите, които се налага да търпят ограничения във възможностите си поради обявяването на извънредно положение, от друга.

Не на последно място, удължаването на разглеждания срок е единственият начин със законови средства да се осуети осъществяването на дисциплинарна отговорност, включително и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, на асистентите, които не са успели да изпълнят споменатите техни основни трудови задължения. Въпреки че в разглежданата хипотеза до този резултат се стига по независещи от съответните асистенти причини, което изключва задължителния елемент от фактическия състав на всяко нарушение на трудовата дисциплина – вината, вероятността за пораждане на многобройни трудовоправни спорове по този въпрос е твърде голяма. А въпросът за наличието, съответно за липсата на вина, точно в тази конкретна хипотеза, би могъл да се окаже дискусионен, което най-вероятно ще доведе и до разнопосочна практика както на работодателите при упражняване на правото им да налагат дисциплинарни наказания като носители на дисциплинарната власт, така и на съда, когато бива сезиран с подобен трудовоправен спор.

Освен това, в разглежданата хипотеза със сигурност се улеснява осъществяването на фактическите състави на някои безвиновни основания за уволнение каквито са тези по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ – поради отрицателна оценка при две последователни атестации, и по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на трудовата функция.

Със същите проблеми относно набавянето на необходимата научна литература се сблъскват и докторантите, които не съвместяват обучението си в докторантура със заемането на академична длъжност. Спрямо срокът на тяхното обучение също безспорно има действие разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП. Така предвиденият при зачисляването на всички докторанти срок на обучение, независимо от формата на обучението – редовна, задочна или свободна докторантура, който е започнал да тече преди 13 март 2020 г., т.е. когато решението за зачисляването в докторанта е взето преди тази дата, и който не е изтекъл дотогава, се спира, т.е. този срок се удължава с времето на извънредното положение. Този случай на спиране на срок, установен в ЗРАСРБ, допълнително затвърждава необходимостта от спиране на срока и на трудовите договори на служителите, заемащи академичната длъжност „асистент“.

Разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП е императивна, поради което тя се превръща в част от законовото съдържание на трудовото правоотношение на асистентите. Те и техните работодатели не могат да го изменят нито едностранно, нито чрез постигането на каквато и да е договореност, като единственият вариант за тяхно законосъобразно поведение е да се съобразят със законовото правило. Така в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ[25] (Наредба № 5) работодателят е длъжен в тридневен срок от изменението на срока на договора да изпрати уведомление до съответната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите.

В кой момент обаче е настъпило указаното изменение, съответно от кой момент започва да тече тридневният срок? За да започне да тече посоченият срок, е необходимо да бъде осъществено изменението на срока на трудовия договор. А за целта следва да бъде ясно как точно ще се измени съответният срок или по-конкретно с какъв период от време той се удължава. Такава яснота не би могла да бъде налице преди извънредното положение да бъде отменено. Докато не настъпи това, не може бъде сигурно дали то няма да бъде удължено за пореден път, както това е направено от Народното събрание за периода след 13 април 2020 г.

Тъй като извънредното положение е отменено на 13 май 2020 г, от този момент започва да тече срокът по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5, като изтича на 18 май 2020 г., който е първият работен ден след 16 май 2020 г. – третият ден от посочения срок.

Проблем се явява и при прилагането на разпоредбите на чл. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2 Наредба № 5. Те предвиждат, че уведомлението за изменение на срок на трудов договор следва да съдържа датата на сключване на споразумение за изменение на трудовото правоотношение. По принцип не е незаконосъобразно подписването от страните на такова споразумение, но това е ненужно, тъй като разглежданото изменение настъпва ex lege. Затова е достатъчно единствено издаването на заповед от работодателя, с която да определи вече изменения от закона нов срок на трудовия договор на асистента, като датата на издаването на заповедта може да бъде посочена в Приложение № 1 към Наредба № 5 вместо дата на сключено споразумение. Съществуването на тази възможност за работодателя се потвърждава и от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредба № 5, която му дава право сам да коригира данните от вече заверено уведомление, като изпрати отново Приложение № 1 към Наредба № 5.

Този правно-технически способ е единственият, който може да използва работодателят в случаите, когато асистентът откаже да подпише споразумение по чл. 119 КТ за изменение на срока на трудовия му договор. Причините за такъв отказ биха могли да бъдат най-различни – нежелание за удължаване на срока на договора, информираност за това, че изменението е настъпило по силата на закона и споразумение не следва да се сключва, и т.н.

Ако уговореният в трудовия договор на асистент срок е определен с единиците за измерване на календарното време месеци и/или години, за определяне на новия срок на договора към тях следва да се прибавят 69 дни. Ако пък изтичането на срока на този договор е предвидено на точно определена дата, тя следва да бъде заменена с друга дата, която е с 69 дни напред в календарното време.

Така например, ако се е очаквало срокът на трудов договор на асистент да изтече на 13 март 2020 г., съгласно § 24 ПЗР към ЗМДВИППП този срок ще изтече на 14 май 2020 г. Тук се откроява поредният проблем от придаването от законодателя на обратна сила на посочената разпоредба от ЗМДВИППП. Тъй като, както беше изяснено, най-ранният момент, в който правните субекти биха могли да узнаят съдържанието на приетия ЗМДВИППП, е в деня на обнародването му – 24 март 2020 г., при изтичането на срок на договор на асистент преди този момент, неговият работодател вече следва да е издал и да ми е връчил заповед, с която констатира настъпилото прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Предвид правилото на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП обаче се оказва, че фактическият състав на посоченото общо прекратително основание не е настъпил, което пък прави незаконосъобразна заповедта на работодателя.

В този случай работодателят следва сам да отмени заповедта си. До това би могло да се стигне както по негова инициатива (чл. 344, ал. 2 КТ), така и въз основа на сезирането му от съответния асистент на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Докато обаче съответният субект вземе решение за използването на някоя тези възможности, започналият да тече от момента на прекратяването на трудовия договор двумесечен давностен срок за предявяването на иск пред съда не спира (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ). Изложеното дотук се отнася към всички случаи, когато работодателят не се съобрази с разпоредбата на § 24 ПЗР към ЗМДВИППП и не отчете спирането на срока на трудовия договор на асистент по време на извънредното положение.

Голяма част от представените по-горе аргументи в подкрепа на тезата за спиране на срока на регламентираните в ЗРАСРБ срочни трудови правоотношения дават основание да се приеме, че по време на извънредното положение и една седмица след отмяната му, по същия начин спират да текат и сроковете по всички срочни правоотношения, регламентирани в ЗВО, като тези на хабилитираните лица след навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (§ 11 от Допълнителните разпоредби на ЗВО), на хоноруваните (по чл. 52, ал. 4 ЗВО) и на гост-преподавателите (по чл. 52, ал. 1 ЗВО).

* Христо Банов е главен асистент по трудово право и обществено осигуряване в Института за държавата и правото при БАН. Той е преподавател по трудово и осигурително право в юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на УНСС, и в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

[1] Относно проблемите на частното право по време на извънредното положение вж. Голева, П. Въпроси на частното право в условията на извънредно положение. – Търговско и облигационно право, 2020, № 4/5. (Публикацията е достъпна към 14 май 2020 г. на интернет адрес: http://spisanie.trudipravo.bg/index.php/targovsko-i-obligatzionno-pravo/obligatzionni-otnosheniya/189-vaprosi-na-chastnoto-pravo-v-usloviyata-na-izvanredno-polozhenie)
[2] Обн., ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.
[3] Обн., ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.
[4] Обн., ДВ, бр. 34 от 6 април 2001 г.
[5] По-подробно за правното положение на академичния съвет вж. Димитрова, Д. Правомощия на академичния съвет – традиции в българското висше образование. – Научни трудове на Съюза на учените в България – Пловдив. Сер. A. Обществени науки, изкуство и култура, 2019, № 5, с. 93–98.
[6] Относно правомощията на общото събрание вж. Димитрова, Д. Правомощия и актове на общото събрание на висшето училище в условията на академична автономия (административноправни аспекти). – Известия на Съюза на учените – Варна. Сер. Хуманитарни науки, 2017, № 1, с. 25–30.
[7] Обн., ДВ, бр. 28 от 24 март 2020 г., в сила от 13 март 2020 г.
[8] Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето – обн., ДВ, бр. 44 от 13 май 2020 г.
[9] Обн., ДВ, бр. 70 от 10 август 2004 г.
[10] Анализ на практиката на административните съдилища по този въпрос вж. у Зиновиева, Д. Законодателството за развитие на академичния състав в административното правораздаване. – В: Салкова, Е., Зиновиева, Д., Драганов, Ж., Банов, Х. Законодателството за академичното развитие в Република България. София: Институт за държавата и правото при БАН, 2018, с. 8–16.
[11] Андреева, А., Игнатова, И. Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) – действие и проблематика. – Известия на Икономически университет – Варна, 2013, № 1, с. 43–46; Андреева, А., Димитрова, Д. Академичното самоуправление в България – традиции и предизвикателства. – Стратегии на образователната и научната политика, 2019, № 2, с. 141–153.
[12] За особеностите при заемане на асистентска длъжност вж. Стайков, И. Относно заемането на академичната длъжност „асистент“ по действащото законодателство. – В: Световната криза и България – правни аспекти: Национална научна конференция, София, 6 декември 2010 г. София: Унив. изд. „Стопанство“, 2011, с. 70–81; Стайков, И. Трудовоправни аспекти на Закона за развитието на академичния състав в Република България. – В: Съвременно право – проблеми и тенденции. София: Сиби, 2011, с. 355–358.
[13] Обн., ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г.
[14] Обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.
[15] Обн., ДВ, бр. 75 от 24 септември 2010 г.
[16] За особеностите на срока на този вид трудов договор вж. Гевренова, Н. По някои въпроси за определените срокове на индивидуалните трудови правоотношения. – В: Юбилеен сборник, посветен на 80-годишнината на проф. д.ю.н. Васил Мръчков. София: ИК „Труд и право“, 2014, с. 277–298.
[17] Закон за изменение и допълнение на ЗВО – обн., ДВ, бр. 17 от 25 февруари 2020 г.
[18] Обн., ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г.
[19] Обн., ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г.
[20] Относно особеностите на този трудов договор вж. Гевренова, Н. Клаузата за изпитване – постулати, проблеми и реалност. – В: Годишник на Софийския университет „Климент Охридски“. Юридически факултет. Т. 86. София: УИ „Климент Охридски“, 2019, с. 325–356; Лазарова, Н. Действието на клаузата „срок“ при трудовия договор за изпитване. – В: Юбилеен сборник от Международната научна конференция „Право, управление и медии през XXI век“ по случай 20-годишнината на Правно-историческия факултет, 16 и 17 май 2012 г. Т. 2. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2012, с. 178–182; Лазарова, Н., Банов, Х. Особености в предназначението на клаузата за изпитване и клаузата за обучение като част от съдържанието на трудовите договори по чл. 70 и по 230 от Кодекса на труда. – Право, политика, администрация, 2018, № 4.
[21] Повече за ректора като орган на висшето училище вж. у Андреева, А., Йолова, Г., Димитрова, Д. Прaвeн рeжим нa рeктoрa кaтo oргaн зa упрaвлeниe нa висшeтo училищe. – Известия на Икономически университет – Варна, 2017, № 4, с. 275–290; Димитрова, Д. Административноправни аспекти на правната уредба на ректора като орган за управление на висшето училище. – В: Научни трудове на Съюза на учените в България – Пловдив. Сер. Б. Естествени и хуманитарни науки. T. XVIII, 2018, с. 310–315.
[22] Относно прекратяване на срочния договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ вж. Лазарова, Н. Прекратяване на срочен трудов договор с определен срок. – В: Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право, Т. 6. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, с. 87–93.
[23] Вж. Андреева, А., Димитрова, Д. Акредитацията на висшите училища като гаранция за качество на висшето образование в контекста на академичната автономия. Стратегии на образователната и научната политика. – Научно списание, 2018, № 6, с. 613–626.
[24] За различните аспекти на понятието академично развитие вж. Димитрова, Д. Предизвикателства пред висшите училища, свързани с академичното развитие. – В: Правото и бизнесът в съвременното общество: актуални правни предизвикателства в икономиката. Сборник с доклади от 1-ва Национална научна конференция, 9 ноември 2018. Варна: Наука и икономика, 2019, с. 349–357.
[25] Обн., бр. 1 от 3 януари от 2003 г.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Петя Кудева
Петя Кудева
21 май 2020 14:24
Гост

Адмирации!!!

advokat
advokat
21 май 2020 7:49
Гост

Хубаво е списано – но трябва да се приспособим към кризата, а тя дойде съвсем неочаквано. Върл фен съм на продължаващото обучение – разбира се – на научен работник не бих си поверил бизнес интересите – има начин да претворя знанията в магия, защото теоретика си остава теоретик, а практиката е – истински мирис на барут (примерно – да подчиниш съдебен състав е съвсем друго нещо от това да пишеш статии, не че нещо – напротив именно на теорията се стъпва). Но – истинската школа е – практиката – но както и да е, напоследък нямам прогубено дело – не… Покажи целия коментар »

Todorina
Todorina
20 май 2020 9:51
Гост

Трагедията на съвремието. Плашим се от вирус

Дулитъл
Дулитъл
20 май 2020 11:20
Гост

Не какъв да е. Колко жертви взе до тук? А и с това отхлабване на мерките явно ще има втора вълна за съжаление.

Панко
Панко
20 май 2020 9:44
Гост

Живот живеем в демо комунизъм

незабравиният кино лазаров
незабравиният кино лазаров
20 май 2020 9:43
Гост

Да цитираме незаменимия проф. Кино Лазаров: Грешката на асистента си е грешка, грешката на доцента е становище, а грешката на професора е теория

ОхЕне
ОхЕне
20 май 2020 9:42
Гост

Абе лошото е че ни набутват в едно измуслено понятие нова нормалност. Нищо нормално нема

Панко
Панко
20 май 2020 9:43
Гост

Да и аз много се дразня като почнат нвкакви да приказват колко е ОК всичко, като не можем доти да излизаме навън в чужбина

Хари
Хари
20 май 2020 11:23
Гост

Е, не се разбрахте. Какъв е зорът да излизате навън при тази пандемия.

Славея
Славея
20 май 2020 11:21
Гост

Така си е. А сега са се решили и нормативната уредба да променят.

тъй, тъй
тъй, тъй
20 май 2020 9:40
Гост

Ако нямаше риск факултетите да останат без хора да им водят упражненията, хич никой нямаше да се сети за нашего брата асистента последната дупка на кавала, на която се крепи висшето образование

Лили
Лили
20 май 2020 11:26
Гост

Служителите от БАН работят в меко казано непоносими условия. Толкова ли не могат да заделят средства за да ин създадат нормална атмосфера.

Шараметя
Шараметя
20 май 2020 9:39
Гост

Превъзходен анализ

kalina
kalina
20 май 2020 9:39
Гост

Проблемите са, че няма свършване извънредното

Геро
Геро
20 май 2020 11:28
Гост

За съжаление! Много избързаха с отварянето на заведенията.

Анонимен
Анонимен
20 май 2020 9:33
Гост

Библиотеки, канцеларии всичко си беше затворено, ако не си наскубал предварително един наръч книги, няма как да работиш. Ама каква наука по време на пандемия

12345
12345
20 май 2020 9:34
Гост

Миии текат си срокове, имаш си четене, писане… Проблемът с договорите на асистентите е крив-ляво решен

sirius
sirius
20 май 2020 9:29
Гост

Затова ретроактивността е недопустима – настъпва хаос. Много изчерпателен анализ!