Непосредственото действие на Конституцията се превърна в големия въпрос на кръглата маса, която събра водещи юристи в Народното събрание по повод 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. В събитието, организирано от Висшия адвокатски съвет и софийската колегия под патронажа на правната комисия на парламента, се включиха именити представители на правната наука като проф. Емилия Друмева, проф. Пенчо Пенев, проф. Васил Мръчков, проф. Лазар Груев,  проф. Валентина Попова и проф. Даниел Вълчев, конституционните съдии Павлина Панова и Красимир Влахов, съдии, депутати, адвокати.

„Конституцията на един народ е неговата национална Библия“, заяви членът на ВАдС и модератор на дискусията Валя Гигова. И подчерта, че основният закон на държавата има не само правно, но и обществено битие и всеки значим проблем неминуемо се превръща в конституционен въпрос. „Но тълкуването на наглед ясните и прости правила в Конституцията всъщност е най-голямо предизвикателство пред действащия правник. Всеки от нас е търсил действителния смисъл на някоя конституционна разпоредба“, каза тя.

Проф. Лазар Груев, проф. Емилия Друмева, съдия Борислав Белазелков и конституционният съдия Красимир Влахов - от ляво на дясно.
Проф. Лазар Груев, проф. Емилия Друмева, съдия Борислав Белазелков и конституционният съдия Красимир Влахов – от ляво на дясно.

Съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков подчерта, че в работата си всички тълкуват Конституцията – и магистратите, при решаването на дело, и депутатите, при приемането на закон. „Проблемът е, че можем всички да си я тълкуваме по различен начин. Преимуществото на нова Конституция е, че единственият който може да даде задължително тълкуване е Конституционният съд. И отговорността на КС е да приема искания за тълкуване, винаги когато има данни за противоречиво такова“, заяви той.

„Българският съдия може да се обърне към Съда на ЕС, дори и е длъжен, а ако не го направи в последната инстанция, осъществява противоправно поведение. Но той не само, че не е задължен да се обърне към КС, а и когато иска, не може да го направи. Сигнализирам за тази диспропорция вече 20 години“, заяви проф, Пенчо Пенев. Той припомни, че при приемането на Конституцията, в което е участвал, с аргумента „Дайте да не затрупваме КС“, не е въведена индивидуалната конституционна жалба. „Всички страни с нашата съдба след 1989 г. са дали това право на своите съдилища. Защо ние не го даваме вече 30 години?“, попита професорът.

Конституцията, наказателното право и едно противоречие

Непосредственото действие на Конституцията и наказателното право беше темата, по която говори бившият председател на ВКС, бивш конституционен съдия и именит професор Лазар Груев.

„От години имам чувството, че у нас на почит е преди всичко подзаконовият нормативен акт, даже да е писмо на министъра на финансите, още по-добре… Но къде остава законът? Къде остава Конституцията?“, започна полу на шега изложението си той.

И продължи: „Специфично проявление на принципа на правовата държава е изискването за законоустановеност на деянията, обявени за престъпления, както и на наказанията за тях“. Проф. Груев напомни, че наказателното право не е основното средство за законова защита, поради своята извънредно силна форма на намеса и затова водещ е принципът на пропорционалност.

Кръглата маса по случай 140-годишнината от приемането на Търновската конституция започна с химна на България.
Кръглата маса по случай 140-годишнината от приемането на Търновската конституция започна с химна на България.

Той изтъкна, че КС винаги е подхождал изключително внимателно, когато се е произнасял за конституционосъобразността на наказателния закон. Досега той е уважил само 3 искания за обявяване за противоконституционни на наказателноправни норми, а 6 други е отхвърлил.

Професорът обаче изложи пред аудиторията едно противоречие между разпоредби на Конституцията, което е свързано с наказателното право. От една страна тя урежда общото, равно и пряко избирателно право на гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода (чл. 10 и чл. 42), а от друга – в чл. 31, ал. 5 се казва изрично, че „на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата“.

„Следователно ограничаването на основното право да участваш в избори трябва да е елемент от присъдата. Не непременно като наказание, а като последица от нея“, каза Груев. И заяви: „НК се нуждае от промяна в частта относно последиците, където да се установи задължение за съда, постановявайки ефективно наказания лишаване от свобода едновременно с това да ограничи възможността на осъдения да гласува“.

Съдилищата и непосредственото действие на Конституцията

Анализ на практиката на съдилищата за пряко приложение на основния закон направи конституционният съдия Красимир Влахов, като подчерта, че говори като човек, идващ от практиката, доколкото е бил съдия повече от 20 години, а е в КС едва от няколко месеца.

Той постави един съществен проблем, когато става дума за възможността за реакция на съдиите от всички нива в системата, когато установят противоречие на закон с Конституцията. Законът за съдебната власт (чл. 15) предвижда, че когато прецени, че закон противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите – главния прокурор.

Проф. Васил Мръчков, проф. Даниел Вълчев, доц. Мартин Белов и проф. Пенчо Пенев - от ляво на дясно.
Проф. Васил Мръчков, проф. Даниел Вълчев, доц. Мартин Белов и проф. Пенчо Пенев – от ляво на дясно.

„Тази законова норма поставя въпроса, дали долноинстанционните съдилища могат да упражняват инцидентен контрол за конституционност на приложим по делото закон, след като са задължени да сезират съответния върховен съд, разполагащ с възможността да сезира КС. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.15 ЗСВ урежда една чисто сигнална функция на съдилищата, без това да рефлектира върху разглеждането на конкретното дело, тъй като не е предвидено същото да се спира, като при това върховните съдилища, до които е адресиран сигналът, не са обвързани да сезират КС, а преценяват предпоставките за това на собствено основание. Нещо повече – законът дори не предвижда задължение за тях изобщо да разгледат сигнала, което до голяма степен обезсмисля нормата в този ѝ вид, доколкото възможността въпросът да бъде отнесен до КС остава чисто пожелателна“, заяви Влахов.

Той изтъкна, че без съмнение (по силата на чл.5, ал.2 от Конституцията) конституционната норма може да намери приложение при разрешаване на конкретен правен спор, когато от самото ѝ съдържание може да се изведе определено правило за поведение, а същевременно липсва опосредяващ закон, чиято конституционосъобразност съдилищата да се налага да преценяват.

„Проблемът, който всъщност се откроява във връзка с пряката приложимост на конституционните разпоредби от съдилищата, се свързва с преценката за допустимостта при упражняване на правораздавателната си власт по конкретни казуси и по-специално по граждански, търговски и административни дела, те да прилагат пряко Конституцията, като извършват инцидентна проверка за конституционност на приложимите закони, опосредяващи конституционноправната уредба“, каза Влахов.

Той посочи, че анализът на практиката води до извода, че като цяло съдилищата са изключително резервирани към възможността да упражняват инцидентен контрол за конституционност по отношение на приложим по делото закон.

„Основната задача на съда при осъществяване на правораздавателната дейност обаче е да разреши конкретния правен спор, като даде търсената защита в отношенията между определени субекти. При упражнен от него инцидентен контрол за конституционност на приложимия по делото закон актът, приет за противоконституционен, няма да се приложи по конкретното дело, при което тази противоконституционност ще е изначална и ще се съобрази спрямо вече възникнало правоотношение, от което именно произтича конкретния правен спор. От гледна точка на основната функция на процеса- да даде защита или съдействие на конкретно субективно право, упражняването от съда на инцидентен контрол за конституционност на приложимия закон ще е допустимо само доколкото това е необходимо за решаване на делото и възможно с оглед принципа на законност в процеса“, подчерта Красимир Влахов.

И даде своя отговор на въпроса кога разпоредбите на Конституцията биха могли да намерят пряко приложение по конкретен правен спор. „Според мен – само тогава, когато резултатът от установената противоконституционност на приложимия по делото закон не поставя под съмнение принципа на законност при осъществяване на правосъдието, т.е. решаване на правния спор въз основа на еднакво за всички адресати правило за поведение, произтичащо от действащ нормативен акт за уреждане на обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. От тази гледна точка непосредствено действие биха имали преди всичко, но не само, тези конституционни разпоредби, които разкриват признака самоизпълнимост или възможност да произведат директен ефект, т.е. съдържат ясно определено и безусловно правило за поведение, което може да се приложи без необходимост от допълнително опосредяване, така че да може да се осигури принципът на законност при осъществяване на правосъдието“, заяви конституционният съдия.

 

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Конституционалист
Конституционалист
21 април 2019 18:55
Гост

Темата за несъвършенството и вътрешните противоречия на Конституцията е дълга и широка, точно толкова, колкото темата за недообмислените последици от актовете на Конституционния съд. Прекрасно е, че имаме добри юристи, които са мислили по тези въпроси, но какво правят те на тази кръгла маса, а не са в работните комисии към Парламента? Време е да се изчистят всички тези противоречия в писаното право, защото оттам цялото му приложение се обезсмисля.

Анонимен
Анонимен
10 април 2019 21:41
Гост

Наистина НК се нуждае от промяна, както каза проф. Груев.

Анонимен
Анонимен
10 април 2019 21:32
Гост

Изключително адекватно и точно изказване на съдия Белазелков. Поздравления!

Анонимен
Анонимен
10 април 2019 21:27
Гост

Сериозно трябва да се замисли законодателя, защото наистина Конституцията на един народ е неговата национална Библия. А не да се стига до там, че да ни съдят от Европа и да отнасяме глобите.