Производството по несъстоятелност на търговец е регламентирано в част IV на Търговския закон (ТЗ) през 1994 г.[1] и от тогава е предмет на многобройни допълнения и изменения. През 2016 г. е въведено и производство по стабилизация на търговец, систематически уредено след разпоредбите за несъстоятелността. Препоръки за реформиране уредбата на несъстоятелността са отправяни многократно от Съвета на ЕС[2] в докладите за България през последните години. Това е продиктувано както от специфичните за страната ни проблеми, така и от цялостната политика за хармонизиране на материята на общностно ниво[3].

През октомври 2018 г. България отправи искане за помощ от Службата на Европейската комисия за подкрепа на структурните реформи с цел напредък в реформата на нормативната уредба на несъстоятелността. През юни 2019 г. е приета пътна карта за изпълнение на препоръките относно рамката за несъстоятелност и стабилизация в България[4]. В съответствие със сроковете за транспониране, а именно 17 юли 2021 г., съгласно чл. 34 на Директива (EC) 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността[5], графикът за изпълнение на компонентите, включени в пътната карта, предвижда законодателните промени за търговската несъстоятелност да са приети до юли 2021 г[6].

На 26 февруари 2021 г. беше представен проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон с период за провеждане на обществени консултации до 29 март 2021 г[7].С предложения проект обаче, нито се транспонира Директивата в цялост, нито се правят съществени промени в производството по стабилизация, целящи превенция на несъстоятелността, посредством филтриращ жизнеспособните търговци механизъм.

В частичната предварителна оценка на въздействието на проекта са посочени задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС: В Директивата за преструктурирането и несъстоятелността са заложени ангажименти за държавите членки за осигуряване на минимални стандарти в производствата по преструктуриране и несъстоятелност и повишаване на ефективността на тези производства на национално равнище. С промените в ТЗ се цели именно усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България, включително и чрез въвеждане на изисквания на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността в националното ни законодателство[8].

Необходимостта от реформа на материята в областта на несъстоятелността и неприложимостта на производството по стабилизация в настоящите условия, изискват намирането на ефективно решение за транспониране на директивата във възможно най-кратки срокове. На базата на съпоставка между настоящата редакция на ТЗ, проекта за неговото изменение и допълнение, компонентите от Пътната карта и Директива (ЕС)2019/1023 (директивата), са направени някои предложения с цел успешното ѝ интегриране в националното ни законодателство.

Те са наложителни, тъй като в предложения проект за изменение и допълнение на ТЗ не са засегнати основополагащи за ефективността на реформата моменти:

  • не е предвидено производство по преструктуриране, нито реформа на производството по стабилизация на търговец, отговаряща на целите на директивата и позволяващи нейното ефективно транспониране;
  • не се предвиждат стимули за търговците за иницииране на производства по преструктуриране и стабилизация с цел съхраняване на жизнеспособността
  • не се засягат сроковете, свързани с лишаването от права, нито предпоставките за по-бързо опрощаване на дълговете и получаване на втори шанс;
  • липсват и предвидени задължения за лицата, които управляват и представляват търговските дружества в периода преди изпадането в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост;
  • с предвидените изменения в проекта не се преодолява и терминологичното несъответствие с разпоредбите на директивата при идентификацията на лицата, връзката между задълженията им и предпоставките за ангажиране на тяхната отговорност.

Основната цел на директивата, заложена в чл. 1, б. а), е предвиждането на процедура по преструктуриране, даваща възможност да се предотврати откриването на производство по несъстоятелност, като предостави на длъжника правна възможност за справяне с икономическите предизвикателства и преодоляване на финансовите затруднения.

Предизвикателство пред всеки законодател е да предвиди процедура, която да отчита промяната в условията, интересите на страните, с потенциал за постигане на заложените в директивата цели. Попадащата в обхвата на директивата процедура, трябва да е съобразена с взетите на национално ниво мерки за преодоляване на последиците от кризата от COVID-19 и да осигури вертикалната съгласуваност и хоризонталното съответствие на новите разпоредби с действащото законодателство. С други думи – необходимо е национално решение, работещо в общностен и международен контекст.

Следва да се подчертае, че неефективната правна уредба на несъстоятелността, дългите процедури и слабата събираемост, са сред причините, поради които кредиторите рядко инициират производство по несъстоятелност в случай на трудносъбираеми просрочени вземания[9] и традиционно в България производството се открива на прекалено късен, предхождащ ликвидацията етап.

Втората основна цел, заложена в директивата, съгласно чл. 1, б. б) и в) e хармонизация на законодателствата по отношение правилата за освобождаване от задължения и сроковете за лишаване от права. Новоприетата процедура по стабилизация на търговец, така както е отразено и в докладите за България през 2018 г.[10] и 2019 г.[11], не предоставя възможности за втори шанс за предприемачите в разумен срок след обявяване в несъстоятелност. Освен че не предлага предимства за търговците, в случай че я предпочетат, прекалено строгите и формални изисквания за достъп до процедурата, не позволяват използването ѝ в настоящите условия.

В този контекст с най-голям потенциал би била стандартизирана хибридна процедура с ясни правила, с която да се преодолее вакуумът, създаден с изтичането на срока на извънредните мерки, въведени с ЗМИДИП, и липсата на съобразена с условията регулация.

Въвеждането на нова процедура по преструктуриране при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023 е наложително и с оглед преодоляване на последиците от свързаните с пандемията ограничителни мерки и предоставянето на възможност на изпадналите в затруднение търговци да избегнат обявяването на несъстоятелност. Съобразявайки въведените ограничителни мерки, във връзка с опазване на общественото здраве, законодателят следва да предвиди механизъм за съхраняване на жизнеспособността на бизнеса и на икономиката като цяло. Директива (ЕС) 2019/1023 предоставя рамката и правното основание за постигането на тези цели в производство по преструктуриране на търговец.

Целта на настоящата статия е не само да представи проблемите и недостатъците на настоящата уредба и предложените изменения, но и да очертае как може да бъдат преодолени чрез въвеждането на производството по преструктуриране, каквото за съжаление проектът за изменение и допълнение на Търговския закон не предвижда.

Лица и страни в производствата по преструктуриране и несъстоятелност

В обхвата на директивата попадат както физическите и юридически лица – търговци, така и физическите лица – нетърговци. В чл. 2, т. 9 от директивата е дадено легално определение на предприемач, съгласно което това е физическо лице, което упражнява търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия.

Следва да се отбележи обаче, че липсва легална дефиниция на директор. В Търговския закон “директор” се използва в смисъл на член на съвета на директорите в разпоредбите относно Акционерното дружество – чл. 158 – чл. 252 ТЗ. Както в директивата, така и в регламента за несъстоятелността обаче се използва терминът “директор”, който в официалната версия на български език се превежда или буквално като директор, или като управител, което е предпоставка за неточно и неправилно прилагане на регламента и транспониране също и на директивите в областта на дружественото право. Приетата пътната карта също предвижда “Цялостна рамка относно задълженията и отговорностите на управителите/директорите”, с което възпроизвежда превода от официалната версия на Директива (EС) 2019/1023 на български език.

В работния вариант на директивата, в съображение 36 от Преамбюла, in fine беше дадено определение на директор за целите на директивата, а именно – директорите следва да бъдат лицата, които носят отговорност за вземането на решения във връзка с управлението на дружеството[12]. Това определение отпада при последните редакции и към момента липсва в Директивата за несъстоятелност и преструктуриране, но е дадено в консолидираната Директива относно някои аспекти на дружественото право[13], където логически и систематично е по-уместно да се намира. За целите на чл. 13 б. и) “Управители и директори, лишени от права” понятието директор включва най-малко лицата, посочени в чл. 14, буква г), подточка и), а именно лицата, упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства, както и упълномощени да поемат задължения от името на дружеството. Съгласно Приложение II на Директивата[14], видовете дружества у нас, посочени в чл. 13 са акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност и командитно дружество с акции. Следователно, по отношение на въпросните дружества, в производствата по преструктуриране и несъстоятелност, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2019/1023, следва да се приеме дефиницията за директор в чл. 13 на Директива (ЕС) 2017/1132 както по отношение на предвидените задължения и отговорности, така и във връзка с лишаването от права.

Права и задължения на лицата, ангажирани в производствата

Липсата на идентификация на лицата и съответните им задължения в периода преди изпадането на дружеството в затруднено положение, трудно може да бъде преодоляна с предвидената в нова т.17 към чл. 658 в проекта за изменение и допълнение на ТЗ възможност, синдикът да “извършва проверка относно наличието на данни за причинени на длъжника вреди от бивши и настоящи управители, членове на управителни органи или прокуристи и при установяването на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица“.

И към момента не съществува пречка синдикът да предяви искове срещу лицата, причинили вреди на дружеството, съгласно чл. 141 и 240 ТЗ. В предложената редакция тази възможност не се трансформира в задължение, най-малкото заради липсата на редакция на чл. 658, ал.1 ТЗ, където “правомощия” следва да бъдат заменени с права и задължения на синдика. Допълнителното уточнение „виновни лица“ също е предпоставка за стесняването на тези правомощия, а не на трансформацията им в задължения.

В Директивата никъде не е използван терминът “вина”. Вместо него, се държи сметка за добросъвестността и почтеността на лицата, както и за предприетите действия с цел намаляване на риска от изпадане в несъстоятелност.

В настоящите условия, сътресенията в икономиката и бизнеса се дължат в голяма степен на обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на управителите и директорите на търговските дружества. Същите следва да бъдат стимулирани разумно да управляват процесите в полза на всички заинтересовани лица – съдружници, кредитори, служители и обществото като цяло. Нито в настоящата редакция на ТЗ, нито в проекта за неговото изменение, са предвидени специални отговорности за собствениците на дружествата и техните управляващи в периода преди изпадането в несъстоятелност, с изключение на правилата за поддръжка на капитала и задължението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Субекти на това задължение обаче, са само лицата, които представляват волеизразяващия орган на дружеството. За останалите задължението е ограничено до уведомяване в съответния срок[15].

Следователно, в проекта за изменение и допълнение на ТЗ, не се въвежда предвидената в компонент I от Пътната карта рамка относно задълженията и отговорностите на управителите/директорите при наличие на вероятност за несъстоятелност, в съответствие с изискванията на чл. 19 от Директивата. Без такава рамка обаче, предложената т.17 на чл. 658, ал. 1, на практика се ограничава до изброяване на субекти на непредвидени в закона задължения.

Опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност

В същото време в Пътната карта е предвидено въвеждането на процедура за опрощаване на дълг, без това да е отразено в проекта за изменение на закона. В тази редакция, разпоредбата е с адресат неограничено отговорните съдружници в КДА, тъй като останалите търговци, попадащи в обхвата на Директивата, са дружества с ограничена отговорност.

В настоящата редакция на ТЗ, с приключването на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 739, ал. 2 неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен ако не са учредени обезпечения от трети лица, както и в хипотезата на чл. 744, ал. 1 ТЗ. Опрощаването на задължения настъпва по силата на съдебното решение.

По отношение на периода на забрана за осъществяване на дейност, регламентиран в чл. 22 от Директивата във връзка с опрощаване на задълженията, промени не са предвидени нито в Картата, нито в проекта за изменение на ТЗ. Към момента, България е единствената страна, член на ЕС, в която този период не е ограничен със срок. Следователно, единствената санкция, предвидена в закона е с адресат физически лица – собственици и управляващи търговските дружества, които в случай че са останали неудовлетворени от търговеца кредитори, не разполагат с възможност за пълноценно реинтегриране в стопанския живот, т. нар. възможност за втори шанс. Това ограничение е не само непропорционално – виновно поведение не се изисква, а също така ограничава упражняването на основни права и свободи, което представлява пречка както за функционирането на вътрешния пазар, така и за привличане на чуждестранни инвестиции. Без постигането на баланс между правата, задълженията и отговорността на лицата, които управляват и представляват търговците и поемат задължения от тяхно име, постигането на целите на Директивата е практически невъзможно.

Жизнеспособност и план за стабилизация

На следващо място, без съществуваща рамка относно задълженията и отговорностите на управителите/директорите, при наличие на вероятност за несъстоятелност, предвиденият в проекта за изменение на ТЗ нов чл. 768б, остава с декларативен характер. Предложено е следното съдържание на разпоредбата: “При наличие на непосредствена опасност от неплатежоспособност и при отчитане на интересите на кредиторите, на собствениците на капитала и на работниците и служителите, органите на длъжника са длъжни да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност“.

Систематично мястото на подобна разпоредба не следва да е в частта за стаблизацията, тъй като откриването на производство по стабилизация е правна възможност на разположение на длъжника, а не задължение, за разлика от откриването на производство по несъстоятелност. В предложения проект за ЗИДТЗ това е единственото място, в което е използван ключовият за Директивата термин “жизнеспособност” и то в смисъл, че лицата не трябва да предприемат действия, с които да я застрашават, без да има предвиден механизъм за нейното съхраняване!

Правна възможност за създаване на такъв механизъм е предвидена в Директивата и то при наличието на достатъчно гаранции както за кредиторите, така и за всички заинтересовани лица. De lege ferenda е необходимо или производството по стабилизация да бъде адаптирано спрямо изискванията и целите на Директивата, или да бъде създадено ново производство по преструктуриране, което да отговаря на промяната в икономическите условия.

Терминологично уточнение е нужно и по отношение на критериите за допустимост на молбата за откриване на производство по стабилизация, инициирано от длъжник. Въпреки липсата на практика по настоящата процедура по стабилизация на търговец, а и на статистика по отношение за отхвърлените като недопустими молби, в доктрината се приема, че прокуристът например не е легитимиран да подаде молба за откриване на производство по стабилизация, която следва да цели именно съхраняване на жизнеспособността.

Същевременно, въпреки липсата на възможност за иницииране на производство по стабилизация от прокуриста, с предложените изменения е предвидена възможност за ангажирането на отговорността му именно заради действия, застрашаващи жизнеспособността на търговеца.

Без изрично упълномощаване, легитимиран да подаде молба за стабилизация е само законният представител. Това разбиране следва да бъде преодоляно с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1023, Специфичните препоръки в докладите за България, препоръките на Световната банка и особено с оглед настоящите условия, при които уредбата на несъстоятелността се реформира. В съображение 96 от преамбюла на Директивата изрично се предвижда възможността държавите членки да допускат дерогация от търговското законодателство, в случай че прилагането на разпоредбите му застрашава ефективността на процеса по приемане и изпълнение на плана за преструктуриране, например по отношение правилата за свикване на общо събрание и в случаите, в които е възможно акционерите да осуетят усилията за преструктуриране чрез злоупотреба с правата си.

На още по-голямо основание не следва да бъде отказан достъп до производството по преструктуриране или стабилизация, когато молбата не е подадена от законния представител или изрично упълномощено съгласно търговското законодателство лице. Напротив, предвидените задължения, отговорност и лишаване от права, следва да съответстват ако не на задължението, поне на възможността за иницииране на производство по преструктуриране, в случай на опасност от изпадане в несъстоятелност. В противен случай, въпросните лица биха носили отговорност, вкл. наказателна, без да имат възможност да ползват предимствата, свързани със съкратени срокове за лишаване от права и опрощаване на задължения, в това число солидарна отговорност за задължения на дружеството. Не следва да бъде недопустима молбата за откриване на производство по преструктуриране и в случаите, в които дружеството се представлява заедно, а молбата е подадена от един от представляващите.

Следва да се разгледа и предвидената възможност държавите членки да въведат тест за жизнеспособност на длъжника, като условие за достъп до производство по преструктуриране, попадащо в обхвата на Директивата[16]. С цел да се избегнат злоупотреби, като в същото време държи сметка за въведените ограничения, законодателят следа да предвиди възможност тестът за жизнеспособност да отчита състоянието на длъжника към 31 декември 2019 г. (Такава оборима презумпция за жизнеспособност, с оглед отчитане на сътресенията с икономиката, породени от пандемията от COVID-19, е въведена в Германия още преди приемането на производство по преструктуриране, попадащо в обхвата на Директивата), а не към момента на подаване на молбата за откриване на производство по преструктуриране, за молби подадени в определен срок. Въвеждането на оборима презумпция за жизнеспособност, при определени критерии, би предоставило възможност повече търговци да продължат осъществяването на стопанска дейност. В същото време законодателят може да предвиди допълнителни гаранции, освен възможността кредитор да докаже, че състоянието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост е било налице преди 31 декември 2019 г.

Изискването затрудненото положение да не се дължи на недобросъвестно поведение на длъжника, също не следва да е изключителен критерий за достъп до процедурата, поне за определен период, поради обстоятелството, че за болшинството от длъжниците състоянието на неплатежоспособност се дължи на приетите ограничителни мерки или е във връзка с тях. По аналогия с неизпълнението на договорите, изискването за добросъвестно поведение е ограничено в случаите на непреодолима сила или стопанска непоносимост.

По отношение на достъпа до процедурата за добросъвестен следва да се приеме длъжник, когато водената от него счетоводна документация и отчетност е пълна или достатъчна в такава степен, че е възможно да се установи стопанското и финансовото му положение. В отклонение от изискването за обявяване в срок на годишните отчети за последните три години, като условие за достъп до производството по стабилизация на търговец, за ограничен период от време производството по преструктуриране следва да е достъпно, ако отчетите за последните две години са обявени, дори и със закъснение, като от предоставената информация е видно, че длъжникът отговаря на критериите за жизнеспособност към 31 декември 2019 г. Оборимата презумпция за жизнеспособност защитава интересите на кредиторите, докато изискването за надеждна и достоверна информация за финансовото състояние, обявена по надлежния ред, въвежда добросъвестността като съобразен с обстоятелствата критерий за достъп до процедурата.

Допълнително, вписването по партидата на търговеца на обстоятелство относно открито производство по преструктуриране, отговаря на изискването за публичност, като вместо негативен за длъжника имидж, е доказателство за желанието на търговеца да възстанови своята жизнеспособност и да предотврати обявяването на несъстоятелност.

Конкуренция на кредитори

Изключенията по отношение на спирането на изпълнителните действия срещу търговеца, предвидени за обезпечените кредитори и държавата в производството по несъстоятелност – както в настоящата редакция на ТЗ, така и в проекта за неговото изменение и допълнение, не съответстват на целите на производството по преструктуриране съгласно Директива (ЕС) 2019/1023, както и на отправените специфични препоръки в докладите за България[17].

От ключово значение за ефективността и ефикасността на производствата по стабилизация и несъстоятелност е правното положение на държавата като кредитор. В някои страни-членки, сред които и България, държавата като кредитор се ползва с привилегии както в материалния закон, така и в процесуалния – изразяващи се в отделен ред за събиране на публичните вземания. Докато в други, като Германия например, изискването е само държавата да не е поставена в по-неблагоприятно положение от кредиторите с необезпечени вземания. Задължението за уведомяване, съгласно чл. 77а ДОПК, преди внасянето на молбата за откриване на производство по стабилизация в съда, в голяма степен е допълнителен възпиращ стимул за търговците.

Правомощията на държавата при събирането на публичните задължения, включително в случай на предотвратяване на възможности за злоупотреба, не следва прекомерно да ограничават както правата на частноправните кредитори, които нямат на разположение отделен ред за събиране на вземанията си, така и да лишават длъжника от възможност за възвръщане на ликвидността и жизнеспособността си в производство по преструктуриране. В този смисъл задълженията на гражданите, предвидени в чл. 60 КРБ не следва да ограничават гарантираната от основния закон свободна стопанска инициатива, за която законът следва да създава еднакви правни условия за стопанска дейност[18].

Следователно, в допълнение на мораториума върху индивидуалните действия по принудително изпълнение в производството по стабилизация, държавата не следва да прегражда възможностите на длъжника за рехабилитация, в това число достъпа до държавна помощ и финансиране от фондовете на ЕС чрез непропорционални мерки, даващи привилегия на събирането на публични задължения за сметка на частноправните кредитори и длъжници. Непропорционалността на мерките, приети в защита на интереса на държавата като кредитор, се явява причина за дисбаланс и нарушаване функционирането на единния пазар, като последица от което се осуетява постигането на заложените в Директивата цели, и не съответства на отразения в Основния закон ангажимент на държавата за участие в развитието на ЕС[19].

При одобряване на плана за преструктуриране, съдът следва да прилага теста за “висшия интерес” на кредиторите[20], като се предвиди възможност за одобряване от съда и при несъгласие на част от кредиторите, вкл. на тези с публични вземания.

Слабостите в подготовката и обучението на синдиците, както и липсата на изградена бизнес култура и натрупана съдебна практика в превантивни производства, са достатъчно основание процедурата за преструктуриране да се провежда без участието на синдик или доверено лице за определен период от време. В противен случай, въвеждането на изискване за участието на такова лице, не само ще оскъпи процедурата, но със сигурност ще намали нейната ефективност. Участието на съда, в допълнение към изискванията за основателност и допустимост до производството по преструктуриране, както и публичността на вписването на обстоятелството, осигуряват необходимия минимум за гарантиране на спазването на закона при отчитане интересите на страните.

С оглед гореизложеното, производството по преструктуриране се явява и като филтриращ механизъм. При постигане на споразумение с болшинството от кредиторите и одобряване на плана от съда при прилагане на теста за “висшия интерес” на кредитора, съгласно изискванията на Директивата, длъжникът получава възможност да го изпълни, включително чрез ново финансиране под формата на помощ от държавата и фондовете на ЕС.

При невъзможност за постигане на споразумение, както и при наличието на доказателства за недобросъвестно поведение на длъжника и злоупотреба, без оглед на възможностите за ангажиране на неговата отговорност, производството се прекратява и длъжникът своевременно се насочва към ликвидация. В случай, че в хода на производството не се докаже, че невъзможността за възвръщането на жизнеспособността е резултат от недобросъвестно поведение на длъжника, следва да се приложат предвидените в Директивата по-благоприятни условия, свързани със съкратени срокове за опрощаване на задължения и лишаване от права.

Като последица от прекратяване на производството по преструктуриране, длъжникът има възможност да избегне откриването на производство по несъстоятелност чрез възвръщане на жизнеспособността. При неуспех, злополучните, но добросъвестни длъжници, получават възможност за по-бърза реинтеграция в стопанския живот, а за недобросъвестните следва за важат по-строги ограничения, отделно от търсенето на отговорност, включително наказателна.

Ползването на опита на другите държави и следването на утвърдените стандарти и препоръки е значително преимущество само когато е съобразено със специфичните условия на националната икономика, законодателство и ефективност на правоприлагането. Така например не е възможно прилагането на германския модел за преодоляване негативните последици от ограниченията, наложени заради разпространението на COVID-19, изразяващ се в материална подкрепа за бизнеса и служителите в размер на изплащане от държавата на процент от обичайните им доходи. Въвеждането на правна възможност за съхраняване на жизнеспособността на изпадналия в затруднение търговец, гарантираща мораториум на индивидуалните действия по принудително изпълнение за определен период от време, е осъществима и необходима законодателна реакция в опитите да преодоляване на последиците от кризата, чрез своевременно транспониране на Директива (EC) 2019/1023[21]. Въвеждането на процедура по преструктуриране не е свързано с допълнителна тежест за икономиката, а шанс за съхраняване нейното функциониране, съобразен с последиците от наложените ограничителни мерки във връзка със защитата здравето на населението.

В този смисъл, проектът за изменение и допълнение на ТЗ не отговаря на целите, заложени в чл. 1 от Директивата, нито съответства на предвидените в Пътната карта законодателни промени. Длъжникът, и по-конкретно лицата, които го управляват, представляват и поемат задължения от негово име, трябва да бъдат стимулирани да съхранят жизнеспособността на търговеца, както и правно задължени да положат дължимата грижа и добросъвестност, при зачитане интересите на всички заинтересовани страни. Така, изискванията за добросъвестност и съхраняване на жизненоспособността от понятия с абстрактен характер, ще се трансформират в предпоставка за опрощаване на задълженията и възможност за втори шанс в по-кратки срокове.

[1] Обн. ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г., в сила от 01.07.1991 г.
[2] Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2019 г., Брюксел, 5.6.2019 г. COM (2019) 502 final
[3] World Bank (2015), “Principles for Effective Insolvency and Creditor/Debtor Rights Systems”, Washington, D.C. (https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/ 23356).
[4] Приета с протокол № 25 от 19.06.2019 г. на Министерски съвет
[5] Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) (Текст от значение за ЕИП.) (OВ L 172, 26.6.2019)
[6] Компонент I – от Пътната карта
[7] Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, Министерство на правосъдието, достъпен на: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d
[8] Частична предварителна оценка на въздействието на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, изготвена от Министерство на правосъдието, достъпно на: https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d
[9] OECD (2016), Development Co-operation Report 2016: The Sustainable Development Goals as Business Opportunities, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/dcr-2016-en.
[10] Доклад за България за 2018 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, придружаващ съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка и Еврогрупата, Брюксел, 7.3.2018г. SWD (2018) 201 final
[11] Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, придружаващ съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка и Еврогрупата, Брюксел, 27.2.2019 г. SWD (2019) 1001 final
[12] Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС, COM/2016/0723 final – 2016/0359 (COD), предложената директива.
[13] Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (Текст от значение за ЕИП.)
[14] Директива (ЕС) 2017/1132, Приложение II, Видове дружества, посочени в член 7, параграф 1, член 13, член 29, параграф 1, член 36, параграф 1, член 67, параграф 1 и член 119, параграф 1, буква а)
[15] Предвидената санкция в чл. 627 ТЗ за неизпълнение на задължението в сроковете по чл. 626 ТЗ е само за лицата, изброени в чл. 626, ал.2
[16] Съображение 26 от преамбюла на Директива (EC) 2019/1023
[17] Вж. детайлно: Report on the observance of standards and codes insolvency and creditor/debtor regimes на Световната банка от 2016 г., достъпен на: https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/27993
[18] Чл. 19 КРБ
[19] Чл. 4, ал. 3 КРБ
[20] В съответствие с Директива (EС) 2019/1023
[21] Вече въведена процедура в Германия чрез транспонирането на Директивата.

23
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Офффф
Офффф
21 юни 2021 20:17
Гост

До колегата ,
то явно “Колежката “е добра, но за какво …., но колега ние пристите не използваме “колежка “ :))) толкова си добър и ти :))))

Просто е видно :))))
Просто е видно :))))
21 юни 2021 20:15
Гост

Извлечение от Протокол No 5 за провеждане на конкурс за назначаване на държавен служител на длъжността „младши експерт” в дирекция „Международно право и право на ЕС”, отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС, заповед No ЧР-95-00-90/8.05.2015 г. … Окончателните резултати в конкурса за длъжността „младши експерт” в отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС” са: … Име, презиме и фамилия на кандидата Резултат от начина по чл. 24 (тест) Коефици ент Резултат от интервюто Коефициент Окончателен резултат Класиране 1. Рашко Богданов Стоянов 4,25 3 4,88 5 37,15 Първо място 2. Георги Емилов… Покажи целия коментар »

колега
колега
21 юни 2021 16:30
Гост

Колежката е много добър юрист. Познавам й работата и мисля, че е единственият с дисертация за прокуриста по ТЗ. А минаха 30 години от приемането му. Повече няма да чета коментарите.

малко по- задълбочено
малко по- задълбочено
21 юни 2021 14:33
Гост

Май се е ограничила в цитиранията само на документи, а вече има и излязли книги, дисертации и статии не малко по въпросите на производството по стабилизация в вече не токова новата част5 на ТЗ, но все пак най- нова. иначе е права в критиките към тайнствените работни групи по такава важна тема

Докторкее, дококторкеее .... аман от докторициии
Докторкее, дококторкеее .... аман от докторициии
21 юни 2021 14:29
Гост

На първо място докторА Качорова е цитирала неправилно „по търговско право“ !!! все още няма такъв доктор, по- скоро е доктор по „Гражданско и семейно право“ съгл. докторката програма в професионално направление
:)))), амаааа нищо ще се научи има време : )))))) Все пак може и да е доктор по „търговско право“ , нооооо къде лииии

Харалампи
Харалампи
21 юни 2021 13:08
Гост

За сетен път се убеждавам, че ТЗ има нужда от сериозни изменения.

Anonimen
Anonimen
21 юни 2021 12:39
Гост

Препоръките за реформиране уредбата на несъстоятелността просто трябваше да се спазят.

Асен
Асен
21 юни 2021 13:18
Гост

Трябваше, обаче ние си я караме както винаги през просото, а после плащаме глоби.

ADVOKAT VG
ADVOKAT VG
21 юни 2021 12:08
Гост

За да се изказваш по сериозни правни теми трябва да имаш сериозен правен и житейски опит. Знанието на разпоредбите не е достатъчно. Производството по несъстоятелност у нас като уредба не е кой знае колко по-различно от останалите европейски страни, но за сметка на това се ползва главно за злоупотреби и затова кредиторите накрая не получават нищо-времето минава в безсмислени оспорвания най-вече с мними кредитори, имуществата се обезценяват, разноските растат и накрая длъжника чрез подставени лица получава всичко на безценица. Стабилизацията е направена така, че да не се злоупотребява и с нея. Някой задавал ли си е въпроса защо дори няма… Покажи целия коментар »

Борисов
Борисов
21 юни 2021 9:22
Гост

Наистина е любопитен казус кой е бил в работната група, както пишат надолу колегите. Имало ли е вземане впредвид и на гледната точка на адвокати

Анонимен
Анонимен
21 юни 2021 8:33
Гост

Проблемът с прокуристите е много интересен! Да не кажа безумен! Браво на колегата! Изчетох с интерес.

въпроси
въпроси
21 юни 2021 8:24
Гост

Бих искал да знам кой е бил в тази работна група, писала промените в ТЗ! Как се избират хората, които се занимават с толкова важни въпроси? Пак ли ги няма водещите в материята специалисти, пак ли всичко е мислено само от съдии, моите уважения, но погледът на адвокатите също е нужен в тази ситуация? Пак ги е нямало големите имена в Търговското право? Само си питам, а вие гласувайте за ГЕРБ и после си скубете косите

кошчето?
кошчето?
21 юни 2021 8:36
Гост

100% е имало хора от ВКС и 100% адвокатите сме били аут! Четох становището на ВАдвС и се вижда, че или не са канени, или никой не ги е слушал. Но всъщност този проект не отива ли в кошчето с идването на новата власт?

Жалко
Жалко
21 юни 2021 13:19
Гост

Всъщност не за първи път в работните групи участват хора, които са избрани напълно субективно.

Бориславова
Бориславова
21 юни 2021 9:19
Гост

Е те ГЕРБ така правят, така правиха. Не знам пак ще им дадем ли да направят същото. Да си съставят работни групи и да слагат там който им скимне. ТЕзи групи си бяха проформа

Анонимен
Анонимен
21 юни 2021 8:18
Гост

Тук самата държава не ти дава втори шанс, щото нали се е подредила първа на редичката. Отдавна трябваше да се помисли за някакво коригиране на привилегията за публични вземания. Интересът на държавата да ги събере е ясен и защитим, но той не следва да не дава втори шанс на длъжника, върху който е фокусирано мисленото е в ЕС в момента. Винаги подредена първа, винаги присъединен взискател в производството по индивидуално принудително изпълнение – това е държава, на която не й пука нито за добросъвестния длъжник, нито за контрагентите му, също добросъвестни търговци

чети и реви
чети и реви
21 юни 2021 8:26
Гост

Чети и реви, колега, това е от статията: В някои страни-членки, сред които и България, държавата като кредитор се ползва с привилегии както в материалния закон, така и в процесуалния – изразяващи се в отделен ред за събиране на публичните вземания. Докато в други, като Германия например, изискването е само държавата да не е поставена в по-неблагоприятно положение от кредиторите с необезпечени вземания. Задължението за уведомяване, съгласно чл. 77а ДОПК, преди внасянето на молбата за откриване на производство по стабилизация в съда, в голяма степен е допълнителен възпиращ стимул за търговците.

Анонимен
Анонимен
21 юни 2021 8:29
Гост

Прочетох и затова коментирах. И всичко това при невъзможност за принудително изпълнение срещу държавата! По мой спомен Константин Пенчев като омбудсман беше поискал от КС да отмени тази привилегия, за другите никой не се е и осмелил да го сезира, но КС „с голямата си мъдрост“ провидя проблем само с общините и остави народа да се чуди как да си събере парите от собствената си държава. Народ в ЕС през 21 век, какво повече да гвоорим

в такава държава живеем
в такава държава живеем
21 юни 2021 8:12
Гост

Ето как мислят европейците, много добре е обяснено какво трябва да се направи и както винаги не е направено! Защото хората знаят, че кризата иде. Всички прогнози са за закъснели фалити, но нашите управляващи не се интересуват. Може и да се окаже сгрешена тази прогноза, но проблемите в ПН в България си остават със или без нея. Лошото е, че като виждаме политическата обстановка, няма шанс някой да се сети за такива неща поне до края на годината. Дори и при сформирано редовно правителство

Stratiev
Stratiev
21 юни 2021 9:20
Гост

Спокойно. ГЕРБ не бяха добре, но тия сега едно, че се гласят да управляват до февруари, не знам как ще стане, но такъв мерак имали, освен това се интересуват само от чегъртане на ГЕРБ кадри. Та дълбоко ми се съмнява, че ще се хванат с хората и фалитите да се занимават.

Цецо К
Цецо К
21 юни 2021 9:21
Гост

Редовното правителсто може да е легитимиране на служебното. Те са ялови и стерилни тия партии на промяната да съставят правителство.

Павлов
Павлов
21 юни 2021 9:23
Гост

Абсолютно сте прав/а.

Кики
Кики
21 юни 2021 13:20
Гост

Кога ли ще ги стигнем европейците? С нашето закостеняло ориенталско мислене!