Г-жо Ахладова, Докладът за върховенството на закона, огласен от Европейската комисия, започва с въпроса за отчетността на главния прокурор и неговите заместници. Той виси от дълги години и наскоро Комитетът на министрите на Съвета на Европа даде срок до март 2021 г., за да бъде решен.

Комитетът заяви в прав текст, че приетият от правителството пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които бяха обявени като отговор на проблема с невъзможността за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, няма да го решат. Беше заявено, че нито кариерата, нито действията на този, който разследва главния прокурор, трябва да зависят по някакъв начин от обвинител №1 и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. А в законопроекта се предвижда шефът на инспектората към Върховната касационна прокуратура да поеме тези разследвания и да се избира именно от Прокурорската колегия.

Сега и ЕК изрази опасения за тази процедура и препоръча законопроектът да бъде консултиран с Венецианската комисия. Какво ще правите?

Във връзка с оповестения днес доклад мога да заявя, че правителството поема пред Европейската комисия ангажимент да инициира процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по предложените изменения в НПК и ЗСВ в съответствие с конституционната рамка, отнасящи се до отчетността на главния прокурор. Използвам случая да потвърдя непоколебимото намерение на България да изпълни решението Колеви.

В настоящия документ комисията отчита положително и обективно действията на българското правителство и акцентира върху сфери, в които държавите членки и конкретно България приоритетно да насочат своите действия, за да гарантират спазването на върховенството на правото в ЕС. Тези области съвпадат и с набелязаните приоритети на правителството.

Дава се положителна оценка на усилията на правителството в борбата с корупцията. Комисията посочва, че консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури в изпълнителната и съдебната власт свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с този световен проблем. Подчертава се, че в началото на годината бяха инициирани серия от разследвания за корупция по високите етажи на властта, като в някои от случаите бяха повдигнати и обвинения. Констатирано е, че новите реформи осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители, като е посочено, че това може да се счита за добра практика. Европейската комисия приветства, че в България е постигнато цялостно приложение на Рамковото решение на Съвета 2003/568/ПВР за борба с корупцията в частния сектор.

Отчетен е напредък и в правосъдната система. ЕК оценява положително работата на административните съдилища, като подчертава, че през последните години намалява времето за решаване на административни дела на всички инстанции. Докладът посочва, че по отношение на дължината на производствата пред Върховния касационен съд, България е на едно от челните места между държавите членки.

Безспорно голямата тема, макар и във временно затишие, е внесеният от депутати от ГЕРБ, „Воля“ и независими проект за нова Конституция. Това е процес, който тече в Народното събрание, но няма как министърът на правосъдието да няма позиция по него, при положение че повечето от предложените промени са свързани със съдебната власт. Нещо повече – виждаме, че част от идеите са коментирани в Доклада за върховенството на закона с „указание“ да се отчетат препоръките на Съвета на Европа.

Всъщност направените предложения в проекта на нова Конституция, отнасящи се до съдебната власт, в голямата си част са отговор именно на препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (известна като Венецианската комисия) и GRECO. Ще дам някои примери:

С разделянето на Висшия съдебен съвет на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите се изпълнява препоръката на Венецианската комисия да се осигури пълно зачитане на принципа на независимост на различните професии от съдебната власт една от друга.

С предложението председателите на върховните съдилища да се избират и освобождават от Съдебния съвет на съдиите, а главният прокурор – от Съдебния съвет на прокурорите се изпълнява препоръката в Становище № 855/2016 г., на Европейската комисия Съдийската колегия да получи правомощието да назначава и да отстранява двамата „главни“ съдии.

Предложеният състав на Съдебния съвет на съдиите е в отговор, както на препоръката на комисията съдиите, избрани от техни колеги, да представляват най-малко половината от Съдийската колегия, така на доклада на GRECO от декември 2019 г., че броят на членовете на Съдийската колегия, избрани от Народното събрание, все още е равен на този на съдиите, избрани от техни колеги, което оставя риск от неправомерно политическо влияние върху кариерата на съдиите.

Ограничаването на правомощията на министъра на правосъдието следва препоръката на комисията да се преразгледа ролята на министъра по отношение на ВСС и по-конкретно да се премахне ролята му като председател на пленума и правомощията му във връзка с индивидуални кариерни въпроси.

Едно от първите действия, които предприехте, след като поехте поста министър на правосъдието, беше да обявите конкурс за държавни съдебни изпълнители. Защо взехте това решение?

Министерството на правосъдието води последователна политика в последните три години по отношение на обявяването на конкурси за вакантните места за нотариуси, съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители (ДСИ), както и провеждане на изпити за синдици и помощник-нотариуси по заместване. Един от ресорите ми, като заместник-министър, беше осъществяването на методическо ръководство и контрол върху дейността на административната структура в министерството, която има задължение във връзка с организацията и провеждането тези конкурси и изпити.

Проведохме успешно конкурс за нотариуси, след който в страната бяха назначени 74-ма нови нотариуси и конкурс за съдии по вписванията, какъвто между впрочем не беше провеждан повече от 5 години, и след който бяха вписани 44-ма съдии по вписванията. В списъка на синдиците пък бяха добавени нови 44-ма юристи и икономисти, взели успешно проведения от Министерството на правосъдието изпит.

Необходимостта от провеждане на предстоящия изпит за държавни съдебни изпълнители е продиктувана от факта, че повече от 5-6 години като ДСИ работят юристи, които са назначени „до провеждане на конкурс“. Препоръка за обявяване на конкурса имаме и от 16 неправителствени организации, сред които и Асоциацията на държавните съдебни изпълнители.

А на дневен ред ли е конкурс за частни съдебни изпълнители?

След приключването на конкурса за ДСИ предстои провеждането и на такъв за ЧСИ, за да може Министерството на правосъдието да изпълни законовите си задължение за заемане на вакантните места за тези професии.

От повече от 10 години Вие сте първият съдия, който застава начело на Министерството на правосъдието. Дава ли Ви това различен поглед от предшествениците Ви на поста?

Като човек, който е тръгнал от най-ниското стъпало в съдебната система – младши съдия и е преминал през районен съдия, заместник-председател и председател на съд, имам непосредствен поглед върху проблемите в съдебната система. Един от тях е внедряването на Единната информационна система на съдилищата. Затова след като бях сезирана с писмени становища и от съдии от Софийския районен съд, че не могат да използват ефективно системата, организирах среща, както с представители на ВСС, така и с изпълнителя по проекта – „Информационно обслужване“ АД.

А след това Пленумът на ВСС считам, че подходи разумно и взе решение до 10 декември т.г. съдилищата да спрат въвеждането на нови дела в Единната информационна система на съдилищата, с изключение на 17-те пилотни и други, които желаят да я използват, като през този период активно ще се работи по отстраняване на недостатъците на системата и ще се извърши необходимата доработка.

Бяхте избрана за министър на правосъдието в самия край на мандата на правителството и в най-добрия случай имате 6 месеца на поста. Какво въобще може да направи един министър за половин година?

В момента продължаваме работа по приключването на редица стратегически проекти. Важно е първо да кажа, че само в последната година успешно осъществихме обединяването на Имотния регистър, Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Голямо облекчение за гражданите е и интеграцията на системите на Имотния регистър с тези на Агенцията по геодезия и кадастър, общините, НАП и социалните служби.

Изградена беше централизирана информационна система за изпълнителните производства, чрез която могат да се правят дистанционно справки за образуване, движение и приключване на изпълнителните дела от всяка точка в страната и чужбина.

От няколко месеца работи и системата за видеоконферентна връзка в 20 съдебни палати, в които са разположени общо 56 съдилища, както и в шест местата за лишаване от свобода.

От скоро е в експлоатация и Централизираният електронен портал за медиация, а проектът на нова Концепция за наказателна политика 2020 – 2025 г. получи през март т.г. одобрение при широк обществен дебат.

Но предстои да довършим още няколко важни за гражданите и бизнеса проекти, по които се работи активно.

Първият е въвеждането на „Единна входна точка“ към Агенцията по вписванията за подаване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността на юридическите и физическите лица. С „Единна входна точка“ ще се осигури интеграция на информационните системи и комплексно използване на данните от Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията. Така заявителите ще се разтоварят от задължението да подават отчетите си на три различни места.

Приетите от Народното събрание законови промени предвиждат от началото на 2022 г. отчетите да се подават по електронен път и без държавна такса.

В ход е и процедурата по създаване на нова информационна система, с която да бъде воден Централният регистър на особените залози (ЦРЗО) от Агенцията по вписванията. В този проект са предвидени и 32 нови електронни административни услуги, свързани с вписване и заличаване на обстоятелства и издаване на справки и удостоверения от ЦРОЗ.

Приоритет за нас е и проектът за изграждането на информационната система, обслужваща Национален регистър на запорите, която включва модул за електронна публична продан и трябва да е активна в началото на следващата година. Системата предвижда електронни услуги, като първо уведомяваме за наложен запор, удостоверение за наличие на запор върху имущество и уведомяване при последваща промяна на състоянието на наложения запор върху имущество.

Работим и по Централизираната автоматизирана информационна система „Съдебен статус“. Целта е да обединим децентрализираните системи, обслужващи 113 бюра към районните съдилища.

По този проект имаме забавяне, заради процедури по обжалване на обществени поръчки, но се надявам да успеем да го довършим, защото система „Съдебен статус“ би могла да е добра основа за разработване на модули, чрез които да се осъществи връзка с централизираната система (ECRIS-TCN) за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство, което е изискване на Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г.

 

 

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 16:51
Гост

Г-жо министър, ще предприемем ли нещо във връзка с делото „Колеви“ или ще пишем статуси във Фейсбук? Или може би и вие не знаете, а чакате депеша от Доган сарай…

.............
.............
30 септември 2020 15:47
Гост

Г-жо министър, как е Митето Узунов?? И стига сте баламосвали народа, че ще направите нещо за няколко месеца, колкото ви остават. Проекта за ЦРОЗ е зациклил от няколко години и няма никакъв шанс да оправите този батак.

Ники
Ники
30 септември 2020 14:57
Гост

Поредното намерение на България да изпълни решението Колеви.

Миро
Миро
30 септември 2020 14:51
Гост

Много Централизирани автоматизирана информационни системи. Дали ще им стигнат ресурсите.

Ники
Ники
30 септември 2020 14:50
Гост

Успех с „Единна входна точка“ към Агенцията по вписванията. Да няма само изходна като с НАП-а.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:49
Гост

Ее много голяюа работа станахте бее… Сега България ще я оправите, а спахте 15 години

заинтересован
заинтересован
30 септември 2020 14:48
Гост

Ха дано! Очакваме го този конкурс за ЧСИ! Дано да е скоро!

Asparuhov
Asparuhov
30 септември 2020 14:47
Гост

Досега зщо спахте Герб?

Барни
Барни
30 септември 2020 14:47
Гост

Кога ще случчим на министър на правосъдието?

Манолас
Манолас
30 септември 2020 14:47
Гост

Да беее направо ще цъфнем. Тая като я четеш….

Bobi M
Bobi M
30 септември 2020 14:46
Гост

Според мен управляващите четат докладите от ЕС като дявол евангелие

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:46
Гост

Гешев трябва да си смвни концепцията напълно.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:46
Гост

Или по-скоро направо да сменим Гешев.

Манов
Манов
30 септември 2020 14:45
Гост

ЕС знаят колко сме зле, нищо че ни лъжат депутати ни

Николев
Николев
30 септември 2020 14:44
Гост

Аз да ви кажа тази министърка не е лоша но…

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:43
Гост

По мое мнение ситуацията е такава, че наистина се прави нещо против корупцията примерно, но като цяло сме назад

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:42
Гост

И тази не е наред.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:41
Гост

Тя корупцията повсеместна… Тая какво говори бе