С измененията в Закона за защита личните данни не се въвежда нищо ново, което в момента не се прилага в България и то от 2002 г., заяви пред БНР председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов по повод на съмненията, че с новите текстове, приети окончателно от парламента миналата седмица (виж какви са основните изменения тук), се създава заплаха за цензура в медиите.

„Законът от 2002 г. изрично казва, че обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. 17 години сме прилагали тези правила и журналистите трябваше да се съобразяват дали тези лични данни не накърняват личната неприкосновеност на всеки. Това, което се въвежда в момента, е именно правила, които улесняват упражняването на журналистическа дейност в съответствие с Общия регламент за защита на данните, а именно – журналистите имат възможност да съберат цялата възможна информация, която включително представлява лични данни, и тогава да извършат преценка, което комисията предлага да бъде по 10 критерия, с цел да се прецени доколко тази информация е съотносима към конкретния случай и как може да се постигне именно целта, която журналистът преследва“, заяви Караджов.

Той подчерта, че критериите, записани в закона, са общопризнати и се прилагат от съда в Страсбург, българските съдилища и самата комисия. По думите му въвеждането им в ЗЗЛД е за защита за самите журналисти, тъй като комисията и съдът вече ще трябват много подробно да обяснят своето решение дали е съобразен всеки един от тези тях. „Тогава, когато някой желае субективно да прецени конкретния случай, той няма да може да го направи, тъй като трябва да се съобрази с конкретните критерии за обработване на личните данни, а не с неговата лична преценка“, посочи Караджков.

„За медиите отпадат много от задълженията, които регламентът въвежда“, каза шефът на КЗЛД. И обясни: „В този случай ние сме предвидили, че при извършване на проверки по жалби, медиите не предоставят информация за източника на своята информация пред комисията. Тази норма е императивна! Неправилно в медийното пространство беше пуснат слухът, че комисията може да проверява всички медии и да нарушава правото им на информация“.

Шефът на КЗЛД напомни, че всичките ѝ актове подлежат на съдебен контрол и то на две инстанции, а това е гаранция за независимост на функциониране на демократичната държава.

Що се отнася до глобите за нарушение на Общия регламент за защита на данните – до 20 млн. евро, които чрез препращане бяха въведени и в българския закон, Караджов коментира: „Регламентът е такъв тип правен инструмент, който има пряко приложение във всички държави-членки. България не може с местното си законодателство да видоизменя това, което регламентът налага в Европа. Това, което може да се направи с местно законодателство, и е направено, е въвеждането на правила, които касаят отчитането на факта, когато нарушението е извършено от малък и среден бизнес“.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
28 януари 2019 12:13
Гост

за сетен път се убеждавам, че членството ни в ЕС носи само неприятности.

Анонимен
Анонимен
28 януари 2019 12:12
Гост

Закона за защита личните данни е напълно излишен.

Предприемач
Предприемач
28 януари 2019 12:07
Гост

Все едно да поискам да не спазвам някой закон, защото ми излиза скъпо, пречи ми на работата и трябва да полагам повече усилия.

Някой си
Някой си
28 януари 2019 12:02
Гост

Проблемът с GDPR е, че все още никой не го разбира напълно, няма достатъчно практика и указания и затова всеки се опитва да изкопчи нещо – консултантите – пари, медиите – оправдание за гафове, комисията – възможност за глоби, с които да се издържа.

Бонд
Бонд
28 януари 2019 12:00
Гост

Максималните глоби се налагат наистина в краен случай, след много тежки нарушения, след дълга процедура по предупреждения, консултации, време да се поправиш, право на обжалване и т.н. Споко, тези глоби са написани заради световните интернет монополисти, а не за въшки като нас.

Възмутен
Възмутен
28 януари 2019 11:57
Гост

Медиите от всякъв тип са търговски дружества и се чудя на нахалството им да искат да бъдат изключени от регулацията за личните данни и да правят каквото си искат. Всички ние трябва да се съобразяваме със защитата на личните данни, а те – не.