И членовете на Прокурорската колегия подкрепиха осъществяването на радикалния модел 4 за реформа на съдебната карта.

Със 17 гласа „за“ и пет против Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) днес одобри решението на мнозинството в Съдийската колегия отпреди месец, с което се предлага масово превръщане на районните съдилища в териториални отделения, където да се разглеждат леки дела, окръжните съдилища да станат основна първа инстанция, като в тях бъдат повишени около 400 районни съдии, а апелативните съдилища да бъдат основна въззивна инстанция ,като там ще отидат да работят магистрати от окръжното ниво.

Според разработилите този вариант така ще се постигне специализация и равномерна натовареност. А напоследък бе изоставена темата като как точно ще бъдат повишени толкова голям брой съдии, казва се само, че трябва да бъде променена конкурсната процедура.

На заседанието днес преобладаващата част от представителите на Прокурорската колегия запазиха мълчание, само Калина Чапкънова и Георги Кузманов обявиха, че ще подкрепят модела, харесан от мнозинството в Съдийската колегия.

Преди да кажат мнението си, те в продължение на над 4 часа слушаха споровете на членовете на СК на ВСС „за“ и „против“ този радикален вариант за реформа.

Днешното заседание на пленума беше първата възможност и прокурорите да изразят позицията си по приетия от Съдийската колегия модел 4, тъй като осъществяването му неминуемо ще рефлектира и върху държавното обвинение.

На финала на дискусията всички членове на Прокурорската колегия гласуваха „за“ модел 4.

Против бяха председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, Вероника Имова, Цветинка Пашкунова, Севдалин Мавров и Атанаска Дишева.

В изказването си Калина Чапкънова определи модел 4 като нещо добро. И изтъкна, че осъществяването му няма да се отрази на структурата на прокуратурата, а ще се наложи само да бъде извършена реорганизация. „Отчитайки спецификата на прокуратурата, не бих си позволила да спъна преобладаващата част от Съдийската колегия, която е подкрепила този модел. Давам си ясна сметка, че тази реорганизация, която се предлага, никак няма да бъде лесна и да бъде изначално определена като път. Ще се налага да се правят стъпки встрани от първоначалната идея, но трябва да бъдем адаптивни и да следваме общата цел“, каза тя.

Георги Кузманов на свой ред заяви, че промени трябва да има и те се желаят от всички магистрати. Той обясни, че ще подкрепи модел 4, като поясни, че няма лесен път за промяна и това е видно и от работата на прокуратурата. „Промяната, която се случва с прокуратурата в този съвет е започнала от предходния. Никой не казва, че тя трябва да бъде осъществена в рамките на един мандат. Модел 4 е нещо разумно и нещо, което е смело и може и трябва да се случи. Не бих си простил, ако прокуратурата бъде спънка за промяна в съдилищата“, каза Кузманов.

Дискусията започна с представянето от Красимир Шекерджиев на всички модели за реформа на съдебната карта, разработени в рамките на проекта за изграждане и внедряване на Единната информационна система на съдилищата. Шекерджиев и Боряна Димитрова са координатори по проекта.

Модел 1 предлага превръщането на някои слабо натоварени съдилища в териториални отделения към районни съдилища в областните центрове или друг съседен  съд. Модел 2 пък предвижда закриването на някои слабо натоварени районни съдилища и обединяването към други съседни. Модел 3 не е всъщност модел за реформа на районните съдилища, е представлява идеи за преместване и командироване на съдебните служители.

Шекерджиев подробно се спря на модел 4, който беше и одобрен от мнозинството от Съдийската колегия на 19 януари т.г. Както вече бе споменато, в основата му е превръщането на окръжните съдилища в основни първоинстанционни, а масово районните съдилища се предвижда да станат териториални отделения, като се запазят тези в областните центрове и някои други, които имат повече дела за разглеждане и са важни, като например този в Горна Оряховица.

Това означава и по-малък брой районни съдии. Затова около 400 от тях ще бъдат повишени в окръжните съдилища, а окръжни съдии пък ще бъдат „качени“ в апелативните съдилища.

Първоначалното предложение предвиждаше създаването на още пет апелативни съдилища, но после се зароди друга идея – да се запазят АС във Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив, а към Софийския апелативен съд да се създадат две териториални отделения. Едното ще е от 23 съдии, които ще гледат делата на окръжните съдилища от Монтана, Враца и Видин, а другото с 38 магистрати, които ще поемат делата от Благоевград, Перник и Кюстендил. Останалите съдии от САС ще се занимават с дела от СГС и ОС-София.

Районните съдилища и ТО ще гледат т.нар. бързоликвидни дела. Това са заповедни производства; делата по дежурство – граждански и наказателни (без мерки за неотклонение по определен вид тежки наказателни дела); обезпечения – без значение, че делата може да са подсъдни на ОС сега; обезпечение на доказателства – чл.207 ГПК; делата по Семейния кодекс; делата по Закона за защита от домашно насилие; делата по регламенти (ако няма обвързваща подсъдност); делата по чл.356 ГПК – защита и възстановяване на нарушено владение; охранителни производства; искови производства по чл. 422 ГПК; установяване на факти – глава 50 ГПК; обявяване на отсъствие или смърт – глава 51 ГПК; производство по открито наследство – глава 52 ГПК; наказателните дела от административен характер, частен характер, частни дела; дела по ЗЕС; спиране на производства.

Красимир Шекерджиев днес повтори, че основната цел е да се постигне равномерно натоварване на районно, окръжно и апелативно ниво и специализация в окръжните съдилища (виж повече тук, тук и тук). Той заяви, че тази реформа няма да се отрази на Върховния касационен съд.

Дори е разработена и норма на натовареност, която предвижда районните съдии да имат средно по 43-46 дела, а окръжните и апелативните – 8.1-8.3 дела месечно.

Както на заседанието на Съдийската колегия на 19 януари, така и днес Цветинка Пашкунова изложи подробно аргументите си защо няма да подкрепи модел 4, като посочи, че няма как тази реформа да не се отрази и на прокуратурата. Пашкунова акцентира върху това, че няма законодателна обезпеченост за осъществяването на този модел, изложи съмненията си, че ВСС излиза извън своята компетентност по закон, защото се предлага реформа на правораздаването, не е ясно колко ще струва и как ще бъдат повишавани съдиите, обясни, че моделът ще доведе до увеличаване на натовареността на ВКС, което не е отчетено (повече за аргументите на членовете на СК виж тук).

Вероника Имова не присъства на заседанието на СК на ВСС, на което се обсъждаха моделите. Затова днес тя подробно изложи аргументите си защо няма да подкрепи предпочетения от мнозинството вариант.

„Ако правим сами за себе си модели, които очертават структурата на съдилища, без да отчитаме модела и структурата на прокуратурите, ние просто сами по себе си, самоцелно извършваме реформа, за да отчетем реформа, а не да създадем действително работещ модел“, започна Вероника Имова.

По думите ѝ ВСС излиза извън правомощията си по закон. „Предпоставяме нашите решения от едни бъдещи законодателни решения и не може да очакваме, че предложенията ни ще се припознаят от законодателя, а те са в глобален мащаб и променят философията на инстанционната йерархия на съдилищата, както и тяхната материална компетентност“, заяви Имова.

Тя отбеляза, че ако ВСС лиши районните съдилища от тяхната материална компетентност, родова подсъдност по някои дела, които са по-леки, но масови, кадровиците ще лишат системата от квалифицирани и годни да правораздават качествено съдии, които са преминат към по-горните инстанции. „За да направим такава реформа, ние трябва да разсъждаваме с хоризонт не 5-10 години, а с по-далечен хоризонт. Ако сега им се струва, че районните съдилища са много и следва тяхната работа да бъде реорганизирана и да гледат само мерки за неотклонения, дела от административен характер, заповедни производства или разрешения и обезпечения на бъдещи искове, то каква квалификация ще добият тези колеги, когато в един момент ще трябва да кандидатстват кариерно в по-горни инстанции. Обричаме на бъдеща деквалификация съдии, които ще са подготвени да правораздават. Те няма да добият квалификация по същността на правните спорове и защита правата на гражданите, разглеждайки дела, които не ангажират сериозна правна подготовка. След 10 години системата ще бъде изпразнена от квалифицирани и опитни юристи, които да поемат сериозното и тежко правораздаване в по-горните инстанции“, посочи още Имова.

Тя попита дали постигането на равномерно натоварване всъщност не означава да се обезкървят районните съдилища и да се натоварят окръжните, което пък ще доведе до висока натовареност и на апелативните, а „да не говорим за извънредните процедури във Върховния касационен съд“.

Имова напълно подкрепи мнението на Цветинка Пашкунова, че промяната на родовата подсъдност ще рефлектира върху инстанционния контрол и извънредния способ за проверка на делата.

Красимир Шекерджиев не се съгласи с тази позиция. По думите му няма пречка апелативните съдилища да продължат да се занимават с дела за възобновяване, както е сега, а няма причина да се приема, че ВКС ще бъде натоварен, защото няма основание за промяна на делата, които не подлежат на касационен контрол.

„При положение че апелативните съдилища станат основни въззивни съдилища на актовете на окръжните съдилища, ще се обезсмисли сегашното правомощие по възобновяване. А то ще се обезсмисли, защото апелативните съдилища трябва да гледат собствените си дела, ако се приеме тезата на колегата Шекерджиев, че няма да се извършват промени в правомощията по възобновяване на наказателни дела, възложени на АС. И не е вярно, че това няма да доведе и върху промяна в компетентността на ВКС по отношение на производствата по възобновяване“, отговори Имова

Нататък тя обясни, че ще бъде затруднен и достъпът до правосъдие. Ще се наложи Единната информационна система на съдилищата да бъде преработена, за което е необходимо сериозно финансиране. А според идеята на модел 4, териториалните отделения ще бъдат своеобразни хъбове, в които ще се подават документи и книжа и ще се осъществяват видеоконферентни връзки на страните със съда, който е със седалище в друг град.

Имова добави, че модел 4 е основан на бъдещи несигурни събития, вероятно ще се докосне и до материалната компетентност на съдилищата. Тя добави, че не вижда ползи от тази реформа нито по отношение на специализацията, нито за равномерно натоварване на съдиите.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов на свой ред призова прокурорите да задават въпроси като им посочи и в каква насока, например за това колко ще струва тази реформа и как ще се отрази на прокуратурата.

Красимир Шекерджиев се постара да отговори на въпросите. Той призна, че няма изготвена финансова рамка. „Когато искаме да направим или предлагаме промяна на съдебната карта и структурата на съдилищата, финансовият ресурс е въпрос, който не може да бъде спирачка за това. Правораздаването е държавна дейност“, каза Шекерджиев. Но обясни, че основното перо ще бъдат заплатите на повишените съдии – от 7 до 9 млн. лева, но ще се спестят пари от поддръжка на някои сгради и от заплати за административни ръководители. Той не уточни, че тази сума ще е необходима всяка година, не посочи дали е калкулирана ежегодната актуализация на заплатите и парите за ранг, колко ще се натовари бюджетът с осигуряване на работни места на съдиите, които бъдат повишени, пътните разходи и т.н. По отношение на сградите поясни, че няма да има нужда от промяна, защото повишените магистрати ще си останат в същите работни помещения, но не посочи как ще бъде решен битовият въпрос по отношение на онези съдии, които ще дойдат от други градове – например съдии от Плевен, Ловеч или Русе бъдат преназначени в апелативния съд във Велико Търново. Същевременно не стана ясно и как ще бъдат спестени средства от поддръжката на сгради, като тези на районните съдилища, които ще станат териториални отделения, ще трябва да останат, защото ще се използват за хъбове за книжа и за видеоконференции.

Нататък Шекерджиев обясни, че пътуването не е проблем, защото някои съдии пътуват. А тъй като Имова, Пашкунова и Атанаска Дишева посочиха, че с модел 4 не се решава въпросът с най-натоварения съд – Софийския районен съд, Шекерджиев заяви, че изработената обща норма на натовареност – 43-36 дела месечно, ще се отрази и на СРС, което означава, че тамошните магистрати ще гледат точно толкова дела, колкото и колегите им от РС-Ивайловград.

Той отговори и на възражение на Дишева именно във връзка с тази норма за натовареност. Тя заяви, че не се взема предвид фактическата и правна сложност на делата. Шекерджиев обясни, че Системата за измерване на натовареността на съдилищата (СИНС) ще бъде много полезна и ще заработи като ще отчита индивидуалната натовареност на съдиите. Шекерджиев обясни, че СИНС е измислена по правилен начин, но не давала правилни резултати. Но когато модел 4 заработи, тогава „разликата между съдиите ще я дава СИНС“ и ще може да се следи натовареността.

Шекерджиев каза още, че тази реформа няма да се отрази на прокуратурата, която „самостойно ще реши какъв ресурс ще пренасочи към окръжните прокуратури“.

Даниела Марчева започна с изразяване на съжаление, че членовете на Прокурорската колегия били поставени в ситуация на буфер между двете тези в Съдийската колегия за модел 4 и че той евентуално ще затрудни реформата на прокуратурата. „Ако се гласува против такъв модел, какво показваме – че съдебната система не желае да се реформира. Въпрос на избор е дали да седим тихо и кротко и да чакаме края на мандата, или да направим това, за което сме избрани. Всичко останало е половинчато, дори четвъртито и ще бъде просто имитация“, каза още Марчева. Тя изтъкна, че обединяване или закриване на районни съдилища няма да реши проблемите с кадровото обезпечаване, конкурсите, неравномерната натовареност и специализацията, която била поставена на първо място в европейски препоръки като условия за ефективност на правораздаването. Марчева попита: „Да не би сегашните конкурси да са истински и обективни, при наличие на вътрешни лобита, капсулиране на системата? Как би могъл един конкурс за повишаване на бъде обективен, дали няма властова корупция по този въпрос?“.

Калина Чапкънова заяви, че не се чувства като буфер, но наистина положението на прокурорите е деликатно, защото от една страна не трябва да се спъва реформата на съдилищата, а от друга – трябва да се защити тази в прокуратурата. Тя напомни, че процесът за реорганизация на районните прокуратури е под постоянен мониторинг, обменя се информация, за да е ясно какви ще са стъпките в бъдеще.

Тя изтъкна, че е имала притеснения във връзка с модел 4 по отношение на достъпа на правосъдие, промяната на родовата подсъдност, финансирането, преместването на магистрати, но днес получила отговор на всички тези въпроси, като добави, че към момента няма как да бъде отговорено на абсолютно всички.

„Слушах много добре как ще се отнесе този модел към вече реформираната структура на прокуратурата и се съобразих с това и в крайна сметка бих се доверила на мнозинството от Съдийската колегия, на професионалното отношение и опита им като съдии и тяхната преценка кое би било най-добро за реорганизацията на съдебната карта“, каза още Чапкънова и на финала призова колегите си да помислят за идеи за декриминализиране на някои видове престъпления, които да бъдат обявени за административни нарушения.

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
20 февруари 2021 14:23
Гост

Изключително интересно! 90% от районните съдии , ще станат окръжни , с съответната заплата и т.н. Какво обаче , ще се случи с чичо от село на 100 км. от областният град , който за да отиде до РС в областния град , ще му се наложи да смени два автобуса и вероятно преспиване в града , за да жали НП за 30 лв. по съставен АУАН от местния полицай , с който се мразят от години? Да забрави! Това е от камбанарията на живущите в столицата магистрати , на които 30 лв им е кафето сутрин! То тогава ,… Покажи целия коментар »

съдебната систева не подлежи на реформа
съдебната систева не подлежи на реформа
19 февруари 2021 12:04
Гост

Необходимата реформа трябва да вклчва ПЪЛНО ЗАКРИВАНЕ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, и реучредяване на ново в нов състав и нова структура, при лустрация на сега инсталираните. Безобразрията и беззаконията в съдебната система налагат радикално решение-пълно закриване, и после реучредяване по грузински образец. Сегашната съдебна система не подлежи на реформа,и трябва да бъде изцяло захвърлена, изоставена-чрез пълно закриване, и учредяване наново-не може заради 14 000 инсталирани да се спира развитие на цяла държава от над 6 млн човека. Няма друго решение. Реформи на сегашната система само задълбочава неразрешимия проблем. Време е за рестарт. Разбира се-рестартът е възможен с Конституционни изменения, в правомощие… Покажи целия коментар »

аман бе
аман бе
19 февруари 2021 11:55
Гост

Как така страна в процеса ще дава мнение за реформа на арбитъра-на съда? Да не някой да е изслушал мнението на другата страаи в процеса-например на подсъдими и адвокати.

Прокуратурата трябва да бъде изведена от съдебната система, и натирена където й е мястото-като отдел, на подчинение на полиицията, а прокурорите да получат статут на полицаи, като шефът на РПУ-то да има право да ги праща да регулират кръстовища, при необходимост

Питагор
Питагор
19 февруари 2021 11:50
Гост

Конституцията нещо?

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2021 11:58
Гост

Конституцията отдавна е суспендирана. Например никога не са се спазвали-чл 6 ал 2-относно забраната на привилегии, чл 30 ал 3-относно произнасяне в срок от 24 часа при арест, чл 56-че гражданин има право да бъде защитаван вд съда и от неадвокат, от всякакъв защитник може-прочети текста така си пише

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 23:54
Гост

Значи, да видя дали правилно разбирам. Марчева и Димитрова да не се застраховател? Ако не стане с кариерен бонус, с тоя измислен модел да се качат по-горе 😊😊

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 23:01
Гост

Калинке, по-добре млъкни и само хубав ей там. Коскоджамити върховни съдии ти казват каква беля е този модел, тя се доверява на Марчева, Кояджиков, Димитрова и компания. А за Шекерджиев не ми се говори. Крайно разочарование

Любител
Любител
18 февруари 2021 18:10
Гост

Само да попитам, защо кадровици се занимават със съдебна реформа, която очевидно предполага законови промени ? Или по примера на титаните на мисълта от КАТ , които редовно предлагат изменения в ЗдвП, за да прикрият, че не могат да си свършат работата, така, както им предписва действащият закон ?

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 14:24
Гост

Бе то, цялата държава е за закриване и за пълен рестарт, тези се притеснили, че щели да закриват селски съдилища, в които си клатят краката или да ги правели териториални отделения? Вие нормални ли сте бе?

Попов
Попов
18 февруари 2021 13:54
Гост

Надявам се да се случи!

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:53
Гост

Трябва си

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:45
Гост

Не знам кой коментира, но съвсем не е в час. Сега, дами и господа, да ви кажа какво ще стане. Ще започнат едни ажиотажи по осъществяването на модел 4, но няма да има парламент, а без него този модел е просто модел 1 + 2, и после ще дойде ваканцията и нито на нашите хубостници, нито в НС ще им се занимава с подобни глупости и така ще изтече мандатът на този ВСС. Следващият ще заклейми модел 4 и всичко ще си продължи по старому. Евала, Шеки, машалла!

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:55
Гост

Ама и ти си един Всезнайко от Слънчевия град!

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 14:17
Гост

То дори да има стабилен парламент след изборите, което дълбоко ме съмнява-не е ясно този парламент ще припознае ли този модел 4. Оквен това дотук беше лесното-НСОРБ категорично ще е против модела, останалите държавни институции също. Да не говорим че подобна радикална промяна на подсъдността ще отвори кутията на Пандора в законотворчеството и ще се родят такива безумия, че направо настръхвам. Това са кардинални промени в всички процесуални закони, то не стига че всяка година кърпим ГПК и НПК, сега направо ще стане операция „шок и ужас“. И всичко това щото не могат да си порведат вътрешните конкурси и да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 23:03
Гост

И може би за първи път съм съгласен с Вероника Имова. Не само за ВКС, но е напълно права за деквалификацията на районните съдии

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:33
Гост

Напълно очаквано! Този вариант е най-удачен.

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:35
Гост

Има много райони в които съдилищата са напълно излишни.

Коко Роко
Коко Роко
18 февруари 2021 13:53
Гост

Има много райони, в които правосъдието е излишно? Това ли казвате?

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:31
Гост

Правилно. От кога се мотаят с тази реформа. Вече нямат избор и само радикалните мерки ще имат ефект.

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:28
Гост

Интересно какви са мотивите на тези, които са гласували „против“.

сеирджии
сеирджии
18 февруари 2021 13:28
Гост

Ехе, сеирджиите! Мчи как няма да подкрепят, тяхна работа ли е да оправят бакиите, забъркани от Шеки? И аз да съм, като не мога да гласувам „въздържал се“, тъй щях да направя.

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:30
Гост

Много хора биха се въздържали при това положение.

чукча
чукча
18 февруари 2021 13:46
Гост

Нямаш такава опция само за и против, прочети малко ЗСВ

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2021 13:26
Гост

Въобще не ме учудва, че представителите на Прокурорската колегия са запазили мълчание.

Милен
Милен
18 февруари 2021 13:25
Гост

И аз смятам,че така ще се постигне специализация и равномерна натовареност.