Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършител на престъплението, когато на основание, че не може да носи наказателна отговорност предлага той да бъде настанен в психиатрично заведение. Това заяви в решение по преюдициално запитване от Районния съд в Луковит Съдът на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук).

Решението се отнася до производството по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато прокурорът предлага спрямо извършител на престъпление, който обаче не може да носи наказателна отговорност поради невменяемост, да бъдат приложени принудителни медицински мерки. Мерките са регламентирани в чл. 89 от Наказателния кодекс (НК). Той дава три възможности на съда. Първата е да постанови такъв човек да бъде предаден на близките му, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. А другите са да бъде настанен за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение или в специална психиатрическа болница.

Случаят от с. Медковец

Именно пред такъв казус е бил изправен Районният съд в Луковит. Той е бил сезиран с предложение от прокурора да настани в психиатрия мъж, за когото държавното обвинение твърди, че е убил майка си, но наказателното производство е прекратено, тъй като синът е невменяем.

Случаят е от 2015 г. Тогава в село Медковец полицаи откриват пред дома на мъжа, чието настаняване в психиатрия се иска, трупа на майка му и той бил признал пред тях, че я е убил.

Свидетели казват на полицаите, че мъжът е шизофреник и той не е отведен в ареста, а е изпратен по спешност в психиатрична болница. В последствие на няколко пъти настаняването му там е постановявано от съда по реда на Закона за здравето.

Разследването за убийството на майка му след едно спиране е прекратено. Прокуратурата приема, че е необходимо спрямо него да се постановят принудителни медицински мерки, тъй като е извършил умишлено престъпление в състояние на невменяемост, поради което не носи наказателна отговорност. Постановлението за прекратяване никога не е връчвано на мъжа, а е получено от дъщерята на жертвата. Не е обжалвано и остава в сила.

Така Районният съд в Луковит е сезиран с предложение от прокуратурата мъжът да бъде настанен в психиатрично заведение по реда на НПК.

Защо съдът в Луковит се обърна към Люксембург

Съдът обаче има съмнение дали процедурата по чл. 427 НПК съответства на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на три евродирективи – 2012/13, 2013/48 и 2016/343, свързани с правото на достъп до адвокат, на ефективни правни средства за защита и с гаранции за презумпцията за невиновност.

Пред СЕС съдът в Луковит обяснява в какво се състои проблемът. Мъжът, за когото трябва да реши дали да бъде настанен принудително в психиатрия, защото е сочен от прокуратурата за извършител на убийство, не е разпитан нито веднъж в хода на разследването и не му е съобщено за образуваното срещу него наказателно производство. Тъй като заради невменяемостта си той не е привличан като обвиняем, не му е осигурена и адвокатска защита. Не е могъл изобщо да обжалва по съдебен ред правните или фактическите изводи на прокуратурата.

Районният съд обаче изтъква, че в процедурата по чл. 427 НПК не може да проверява дали в хода на досъдебното производство лицето, посочено за извършител на деянието, е разполагало с минималните процесуални гаранции за упражняването на правото на защита. В случая от мъжа от Медковец се твърди, че са нарушени правото му да бъде информиран за обвинението срещу него, да запази мълчание и да има достъп до адвокат.

Затова българските магистрати най-общо искат Съдът на ЕС да каже дали правната уредба в чл. 427 НПК е съвместима с Хартата на основните права на съюза и дали в това производство трябва да се спазват правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от трите директиви. Като ако СЕС приеме, че тя не гарантира ефективни правни средства за защита, да каже дали българските съдилища, когато имат пред себе си подобен казус, могат по аналогия да приложат правилата на общото наказателно производство.

Решението на Съда на ЕС

В решението си съдът в Люксембург първо отговаря, че две от директивите, за които питат магистратите от Луковит, действително са приложими в производството по чл. 427 НПК. Те са Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС на относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

„Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството“, пише СЕС.

И категорично заявява, че правото на ЕС не допуска национална правна уредба, като тази по чл. 427 НПК, „която предвижда съдебно производство, по реда на което може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, ако тази правна уредба не позволява на компетентния съд да провери дали процесуалните права по тези директиви са били спазени в хода на производства, които предхождат висящото пред него и не са подложени на такъв съдебен контрол“.

При това положение СЕС стига до извода, че презумпцията за невиновност изисква прокуратурата да докаже, че лицето, чието настаняване се иска, е извършител на общественоопасно деяние.

„Безспорно е вярно, че целта на производство като главното не е да се определи виновно ли е съответното лице, а да се вземе решение относно принудителното му настаняване в психиатрично заведение. Тъй като обаче тази мярка, включваща лишаване от свобода, е мотивирана не само с терапевтични съображения, но и със съображения за сигурност, следва да се приеме – както вече бе прието по отношение на Директиви 2012/13 и 2013/48 – че поради наказателната му насоченост подобно производство попада в приложното поле на Директива 2016/343“, обяснява съдът в Люксембург.

И посочва, че чл. 3 от нея изисква от държавите членки да гарантират, че „заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“. „Това задължение важи за компетентните органи в производство за настаняване в психиатрично заведение, каквото е главното производство. В съответствие с член 6 от тази директива прокуратурата носи тежестта да докаже, че са изпълнени определените от закона критерии, за да може лицето да бъде настанено в психиатрично заведение, заявява СЕС в решението си.

Като посочва, че когато в предходно наказателно производство окончателно е установено, че въпросното лице в състояние на невменяемост е извършило престъпление, посочването на тези обстоятелства от прокуратурата в подкрепа на предложението ѝ за настаняване в психиатрично заведение само по себе си не е в противоречие с презумпцията за невиновност.

„При все това в случай като разглеждания в главното производство тези съображения не са пречка за сезирания съд да упражни контрол за спазването на процесуалните права по Директиви 2012/13 и 2013/48 в хода на предходни производства, които не са подложени на такъв съдебен контрол“, заявява обаче СЕС.

21
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
СЕС правораздава в балон
СЕС правораздава в балон
25 септември 2019 18:31
Гост

О, моля ви се! Да докаже, че лицето е невменяемо? Че това означава още един час писани на формуляри. Кога време за това между цигарите в пушилнята на РПУ-то и кафенцата в пластмасови чашки?

Смешно
Смешно
25 септември 2019 18:29
Гост

Нашите разследващи органи не са мръднали от времето на боя в мазетата на управленията. Вие искате да зачитат права и да установяват здравословно състояние. Академията бълва едни хуманисти, откърмени с ЕКЗПЧОС.

Мунчо
Мунчо
25 септември 2019 18:24
Гост

У нас вменяемите третират като луди, а лудите стават депутати, академици, магистрати… В едно изначално сбъркано общество СЕС не може да вкара разум.

Съгласен
Съгласен
25 септември 2019 18:26
Гост

Така е. Четох днес някъде, че Бай Ганьо не може да възприеме различния и да разбере, че и той е човек, че и той има права. А Бай Ганьо може да работи полицай, прокурор…

Симо
Симо
25 септември 2019 13:27
Гост

А сега да видим Цацаров колко ефективно ще е досъдебното производство.

Пълна лудница!
Пълна лудница!
25 септември 2019 13:29
Гост

И най вече дали мери с един аршин като Боко всички. Че нещо много престъпници са на свобода. Ако почнат да се разхождат до психично болните по улиците, то няма да остане място за читавите.

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 13:19
Гост

Ситуацията е изключително деликатна, имайки впредвид заболяването на обвиняемия. Не се знае в даден момент до колко е адекватен. Има шизофреници, които когато си вземат лекарствата са напълно адекватни и безопасни.

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 13:21
Гост

Именно за това те се нуждаят от адекватна защита, а не да им дават служебни адвокати „по милост“, които буквално ги тикат към присъда. Тоест в психиатрично заведение.

Здравко
Здравко
25 септември 2019 13:22
Гост

Ти откри топлата вода! Тези псевдоадвокати са с наколенки за пред червенодрешковците.

Несъмнено, но...
Несъмнено, но...
25 септември 2019 18:33
Гост

Никой не оспорва необходимостта от задържане на потенциално опасно лице, но все пак се търси едно елементарно ниво на защита на неговите права!

lukovit
lukovit
25 септември 2019 13:11
Гост

dobre be lex – ot Lukovit do Luxembourg 😉

заподозрян
заподозрян
25 септември 2019 13:07
Гост

не трябва да се забравя, че у нас заради липсата на официален регламент на фигурата на заподозрения много от правата едва ли не се признават само след като си придобил качеството на обвинеям. това решение има и други много важни моменти, като указанието на СЕС за момента, от който трябва да се зачитат всички права – на информация, на защита и тн – „щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията“.

12345
12345
25 септември 2019 13:04
Гост

Добре, тук отново ще се постави въпросът за стандарта на доказване на вината. Дали гоним нешо като обоснованото предположение, като по мерки за неотклонение. но със специален акцент за стътикно следене за спазването на правата?

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 11:32
Гост

Невменяемостта не бива да е причина за погазване на права, даже напротив, трябват още по-големи гаранции за човек, който съвсем не разбира какво е направил и какви са последиците. Този може и да не убил майка си, но да го е казал на полицията без въобще да разбира какво значи това

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 11:29
Гост

Назначаваш служебен защитник и това е! Без значение, че никога не му е повдигано обвинение… И той да получи постановлението за прекратяване и да прецени дали да го обжалва и тн.

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 12:46
Гост

Служебните зящитници не вършат кой знае каква работа. А точно тези хора, които са в неравностойно положение имат нужда от сериозен адвокат.

сантяго
сантяго
25 септември 2019 13:02
Гост

всъщност това е един от най-големите проблеми на съдебната ни система, който остава в страни и непрекъснато се премълчава. какво правят служебните адвокати и особените представители по делата? Отговорът е едно голямо нищо в 60% от случаите, в другите има една група „колеги“, които мога да ги нарека престъпници и то с ясно съзнание, защото по моему извършват престъпление срещу правосъдието, тъй като масово карат малограмотни и тъпоумни граждани да си признават вина, дори когато я нямат, и го правят в явна угода на прокуратурата. това е тема, по която не трябва да се мълчи и то най-вече в адвокатурата

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 13:58
Гост

Ако не си доволен от служебния адвокат, винаги можеш да се обърнеш към договорен защитник! Бе3зплатни обеди няма! А за това, за което ти плаща някой друг /в случая Държавата или всички ние чрез данъците си/ нямаш право да мърмориш и да се оплакваш по силата на правилото „На харизан кон зъбите не се гледат“! Капиш?!?

Стойчо
Стойчо
25 септември 2019 14:26
Гост

На харизан кон зъбите не се гледат, ама морал са длъжни всички да имат и да работят професионално.
Има и друга гледна точка: На служебните защитници се плаща с държавни пари, т.е. трябва да се следи дали си вършат работата съвестно и отговорно. Иначе какво? Държавата дава едни пари напразно и ги пилее! Компренде?

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 18:25
Гост

добре казано, колега! но по колегиите се мълчи, щото най-големият кокал се оказа правната помощ. в какви времена живеем!

Анонимен
Анонимен
25 септември 2019 11:24
Гост

Проблемът е, че не се прави всно разграничение между процедурата по ЗЗ и тази по НПК.Факт, че първата съдиите я знаят и няма проблеми. По НПК обаче всички си затварят очите, защото формално лицето не е обвинеям. Браво на съдията в Луковит, че се е сетил!