Предлаганите от „Обединените патриоти“ промени в Наказателния кодекс (НК) за неизбежната отбрана не са обществено необходими, а част от тях са и противоконституционни. Това се казва в становище на главния прокурор Сотир Цацаров до председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов за проекта за изменения на НК, в което той заявява, че прокуратурата не подкрепя предлаганите редакции.

Пълният текст на становището на прокуратурата

Патриотите искат промени само в третата алинея на чл. 12 от НК. В момента тя гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. А проектът предвижда в две точки да бъдат описани по-казуистично хипотези, в които няма да е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

  • когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,
  • когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

Основният мотив за измененията е, че уредбата на неизбежната отбрана трябва да стане по-ясна за гражданите.

Главният прокурор изтъква, че правната теория и съдебната практика отдавна са дефинирали института на неизбежната отбрана и са дали критериите за преценка дали тя се прилага правомерно или е налице нейното превишаване. Добавя, че разпоредба на чл. 12 ал. 2 НК изисква защитата да съответства на характера и опасността на нападението, като съдебната практика по тези въпроси е последователна и непротиворечива.

Сотир Цацаров цитира постановление на Пленума на Върховния съд от ноември 1973 г., в което се казва, че „превишаване пределите на неизбежната отбрана има само, когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.“

Следователно, посочва главният прокурор, във всеки конкретен случай трябва да се извърши задълбочена преценка, след изясняване на релевантните факти, налице ли е съответствие между защитата и нападението и има ли превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Това е фактически, а не правен въпрос, и не е възможно многобройните и разнообразни признаци, определящи характера и опасността на всяко конкретно нападение, да бъдат казуистично регламентирани със законови норми, изтъква Сотир Цацаров.

Според него именно в това се корени и основният недостатък на предложението за промяна на чл. 12 ал. 3 НК – посочени са няколко от признаците, които характеризират нападението и при наличието им се приема, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана. Не се изисква цялостна преценка въз основа на установените факти дали защитата съответства на нападението, казва главният прокурор.

Той напомня и за решението на Конституционния съд от 1997 г., когато за противоконституционни бяха обявени направените тогава изменения в разпоредбата за неизбежната отбрана.

Преди повече от 20 години законодателят въведе допълнителни признаци, при наличието на които се приема, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана – нападението е от две или повече лица; нападателят е въоръжен; нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект; нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав; нападението е извършено нощем; нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. Но КС обяви за противоконституционни някои от тях.

Конституционният съд е посочил, че „в тези хипотези всъщност е изключено явното несъответствие между нападението и защитата и по този начин е изключена и обществената опасност на всички деяния, чрез които е отблъснато непосредствено противоправно нападение, отличаващо се със съдържащите в тях признаци“. Били са анализирани всички признаци и е прието, че те не изчерпват целия фактически състав на конкретните особености на отделните случаи, които в своята съвкупност определят характера и опасността на нападението. Поради това, само въз основа на тези, регламентирани в закона признаци, не може да се направи обосновано предположение, че при наличието им, причинените вреди са всякога в рамките на необходимите предели. По този начин се изключва приложението на чл. 12 ал. 2 НК във всички случаи, обхванати от посочените разпоредби, като се създава правна възможност за субекта на неизбежната отбрана да отблъсне нападението посредством увреждане на нападателя, което значително и явно надхвърля нужната защита. За такъв субект, спрямо когото е предприето нападение, съдържащо признаците на тези разпоредби, не съществува законово задължение да осъразмерява отбраната си с опасността на това нападение и той може сам да решава с причиняването на какви вреди да защити застрашените от увреждане интереси, като извършеното от него деяние няма да бъде обществено опасно и противоправно и няма да съставлява престъпление, даже и когато е могъл да се защити с причиняването на по-несъществени вреди“, заявява главният прокурор.

Позовавайки се на мотивите към проекта за изменения, Цацаров посочва, че вносителите са се запознали с решението на КС, защото изрично казват, че техните предложения не възпроизвеждат текстовете от 1997 г „Изтъкнали са, според тях, основните недъзи на отменените от КС промени на чл. 12 ал. 3 от 1997 г. – че те не съдържали „достатъчно ясно очертаване на характера и опасността на нападението“. Явно, че такова очертаване за всяко конкретно нападение не е възможно да стане с правна норма от предлагания вид.

Вносителите отново са предложили същите признаци, които са били вече отхвърлени от Конституционния съд като противоконституционни: нападението да е извършено от две или повече лица; от въоръжено лице; да е извършено нощем. Обстоятелството, че вносителите на новите промени са обединили няколко от признаците и изискват тяхното кумулативно наличие нищо не променя по същество“, категоричен е главният прокурор.

Той изтъква, че държавното обвинение не подкрепя и промени в чл. 12 ал. 3 НК, с които се изключва превишаването на пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

Според Цацаров изменението не държи сметка за характеристиките на неизбежната отбрана, респективно за критериите за преценка за превишаването ѝ. Съществен елемент относно неизбежната отбрана е наличието на противоправно нападение, казва той и продължава: „Нападението следва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. То трябва да е общественоопасно и противоправно. Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено“.

В становището той обяснява, че влизането в чуждо жилище с ловкост, хитрост, техническо средство или по друг начин може и да бъде елемент на неизбежната отбрана, но само когато е част от противоправното непосредствено нападение, а не като самостоятелна обективна характеристика, изключваща превишаването на пределите ѝ.

То подлежи на преценка във всеки конкретен случай с оглед съразмерността между защитата и нападението. Противното аргументира противоречие с Конституцията по аргументите, изложени в Решение № 19/1997 г. на КС“, заключва Цацаров.

Преди около два месеца и Върховният касационен съд заяви в становището си, че не подкрепя предлаганите промени в НК за неизбежната отбрана. Според върховните съдии една действаща, ясно разписана, не будеща противоречия в практиката правна норма не се нуждае от промяна, а от разяснение, тогава когато тя не е добре разбрана от неспециалистите.

Предложенията срещу битовата престъпност – немотивирани, нелогични и без ефект

Главният прокурор не подкрепя и предлаганите от патриотите промени в НК, свързани с битовата престъпност.

Проектът предвижда три изменения в чл. 218б от НК, в който е регламентирано при какви условия някои престъпления срещу собствеността се наказват по административен път с глоба. Разпоредбата предвижда глоба от 100 лв. до 300 лв. за някои маловажни случаи и други по-тежко наказуеми случаи на кражби. Условието е стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати, а предметът му да е възстановен или заместен.

Първото предложение на патриотите е да се ограничи приложението на разпоредбата, като се предвиди, че тя ще действа само, когато стойността на предмета на престъплението е до една минимална заплата.

Към това изменение обвинител №1 е най-малко критичен, но изтъква, че няма мотиви за промяната. В становището той прави предположение от какво може да е продиктувана тя. „Стойността на предмета на престъплението е важен признак в НК при определяне степента на обществената опасност на деянието и съответното наказание. Законодателят използва минималната работна заплата за страната като критерий за степента на обществената опасност, тъй като тя в най-голяма степен отразява състоянието на икономиката и е съобразена с инфлационните процеси. Но този показател не отчита, че за част от населението (неработещи, пенсионери и др.) доходите им не се индексират и не нарастват с темповете на повишаване размера на минималната работна заплата. Това може да е едно от основанията на вносителите да предлагат подобна промяна, но обосновка в тази насока липсва“, пише Цацаров.

Той заявява, че не споделя другото предложение на патриотите  – за повишаване размера на глобата от 500 лв. до 1000 лв. за административно нарушение по чл. 218б НК (в момента тя е от 100 лв. до 300 лв.). И обяснява: „Престъпленията, за които може да се приложи чл. 218б НК, са изрично посочени в ал. 1 – „чл. 194 ал. 3, чл. 195 ал. 4, чл. 204 буква „а“, чл. 206 ал.1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях“. Като се съобразим с изискването за приложението на чл. 218б ал. 1 НК – предметът на престъплението да е възстановен или заместен, тогава деянията се квалифицират като такива по чл. 197 т. 2 НК (за чл. 194  ал. 3 и чл. 195  ал. 4); чл. 205  ал.1  т. 5 (за чл. 204  б. “а“), чл. 206 ал. 6  т. 4 (за чл. 206  ал. 5)“.

В становището се дават серия от примери на престъпления, за които НК предвижда глоба от 100 до 300 лв. „Видно, че за административното нарушение ще се налага глоба в размер от 3 до 5 пъти  по-голям от предвидения за съответните престъпления. Това противоречи както на логически, така и на правни правила и принципи. В настоящата редакция глобата, предвидена в чл. 218б ал. 1 НК съответства на тази, налагана при нормалния общ ред за съответните престъпления и няма основание да бъде променяна“, пише главният прокурор. И заключава: „Ако се премине към цялостен анализ и преоценка на глобите в НК, тогава ще се следва една обща логика и подход. Сегашните промени не са обосновани  икономически, правно и логически“.

Държавното обвинение не подкрепя и друга промяна, която предвижда проектът. Тя е да се разшири една от забраните за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 218б НК. В момента от тази по-благоприятна възможност не може да се възползва деец, който в продължение на една година е извършил две или повече престъпления, ако общата стойност на предмета им е над 150 лв. Предложението на патриотите е това да е невъзможно винаги, когато един деец е извършил две или повече престъпления в рамките на една година, без значение каква е имуществената стойност на вещите предмет на всяко едно от тези престъпления.

Намираме, че подобна промяна няма да има съществен ефект, пише в становището на прокуратурата. В него се припомня, че сумата от 150 лв. е била определена през 2000 г., когато минималната работна заплата е била 75 лв. Сега тя е 510 лв. „Сумата от 150 лв. е толкова минимална, съобразно сегашните цени и инфлация, че тя не е реална пречка за приложението на чл. 218б НК. Дори и съобразено с посоченото по-горе реално изоставане на доходите на значителна част от населението от ръста на минималната работна заплата, то сумата от 150 лв. е незначителна“, обясняват от прокуратурата.

 

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Anonimen
Anonimen
25 юни 2018 13:16
Гост

Напълно съм съгласен с Цацаров.

Михов
Михов
25 юни 2018 13:22
Гост

Абсолютно! Не е редно нормативната уредба да се променя постоянно, или да се правят кръпки. Всяко конкретно нападение е със свои специфики, което от своя страна води до разводняване и неясноти в Закона, в конкретния случай на НК.

Възмутен
Възмутен
25 юни 2018 13:36
Гост

Тоест е неизбежно да се отбраняваме, но трябва много да внимаваме, защото, ако ние нараним похитителя ще носим наказателна отговорност. Парадокс.

Anonimen
Anonimen
25 юни 2018 13:37
Гост

Подкрепям напълно предлаганите промени от „Обединените патриоти“. Не виждам причина Цацаров да ги резне така.

Потърпевш
Потърпевш
25 юни 2018 13:57
Гост

А има ли нападение, което е извършено без противозаконно влизане в жилище?

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
25 юни 2018 20:45
Регистриран

И пак и пак….ама че смешка.Не искам да бъда груба и не желая да обидя никого, но Главният все се взема , и все в по-голяма степен, насериозно.ПОТРИОТИТЕ СА ПРАВИ – те са стожера на ясната, логично правилната, и конкретна мисъл, която твърде много липсва в нашите си закони. Господин Главен, не се сърдете-та НИЕ сме продукт на едно друго време, когато власт имеющите си присвояваха всичко-и законите, и морала, и религията, и насилието, и…ВРЕМЕТО днес Е ДРУГО – правото на ЕС , както вече съм шептяла по форумите, е НАЙ-ЗНАЧИМОТО ТВОРЕНИЕ НА 20 ВЕК-то, и точно то, е ориентирано… Покажи целия коментар »