Омбдусманът Мая Манолова „внесе“ в Народното събрание проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ), но в него не се дава отговор на основополагащия въпрос какво ще е основанието за откриването на производството. Дали това ще е свръхзадълженост, или неплатежоспособност на гражданина, или пък ще съществуват и двете основания.

Решението очевидно е оставено на депутатите, ако го припознаят и решат да внесат предложените от Манолова текстове (пълния текст на законопроекта виж тук).

„Лекс“ вече подробно представи законопроекта на омбудсмана (можете да си припомните тук) при първоначалното му огласяване. В основата си „внесените“ днес от нея текстове са същите, с изключение на някои редакции. В проекта се предлагат три варианта на процедура за личен фалит, според наличието на доходи и имущество на длъжника. Първият е производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план и ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК (чл. 446) и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, обаче включва не само вещите, изброени в ГПК, а и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, както медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания. Вторият вид процедура, която регламентира законопроектът, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще се прилага, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му. Последният вариант на личен фалит е за хората, които нямат нито доходи, нито имущество и се нарича именно така – производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Свръхзадълженост или неплатежоспособност

Под формата на два варианта в законопроекта са представени и свръхзадължеността, и неплатежоспособността като основания за откриване на производството по несъстоятелност.

Според определението, дадено от екипа на Манолова, свръхзадължеността е „обективно състояние с траен характер, при което лицето не разполага с достатъчно парични средства, за да изпълни свои изискуеми парични задължения и с оглед очакваните доходи и предстоящи падежи на други задължения, няма да бъде в състояние да удовлетвори кредиторите си по парични вземания в период от време по-дълъг от 12 месеца“. Като се посочва, че няма свръхзадълженост, когато общият размер на задълженията към момента на подаване на молбата за откриване на производство не надвишава пет или десет минимални работни заплати – т.е. тук отново не се дава твърд отговор, колко дългове трябва да си натрупал, за да може да се приеме, че си свръхзадължен – 2800 лв. или 5600 лв. Няма свръхзадълженост и ако затрудненията са с временен характер.

Основание да се приеме, че физическото лице е неплатежоспособно, ще е ако то не е в състояние „да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, включително нейната недействителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването ѝ“, предвижда проектът. За разлика от първоначалния си вариант, той вече регламентира изрично, че това може да е и публичноправно задължение към държавата или общините, което не е свързано с търговска дейност или задължение по частно държавно вземане. Т.е. държавата ще може да иска откриване на производство за личен фалит, както всеки друг кредитор на гражданина, а и самият длъжник ще може да иска да бъде обявен в несъстоятелност, ако е натрупал непосилни дългове към държавата.

Уредена е и презумпция, че „неплатежоспособността се предполага, ако в продължение на най-малко 90 дни физическото лице не може да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност повече от пет/десет минимални работни заплати“ – и тук въпросът за минималния размер на натрупаните дългове остава отворен.

Проектът предвижда, че неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Като изрично се записва, че спиране на плащанията ще е налице и когато той е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори.

В мотивите към законопроекта (виж тук) обаче се посочва, че основание за откриване на производството по несъстоятелност е състоянието на свръхзадълженост на длъжника и не се коментира вариантът с неплатежоспособност.

Друга промяна спрямо първоначално огласения проект е свързана с разширяването на кръга от хората, които могат да подадат искане да бъдат обявени в несъстоятелност. В проекта изрично е записано, че личен фалит да могат да обявяват и селскостопанските производители, и занаятчиите, и въобще всеки, упражняващ свободна професия или самостоятелна стопанска или професионална дейност.

Промени, спрямо първоначалния проект, има и по отношение на това кои действия или сделки на длъжника ще се считат за недействителни спрямо кредиторите.

Така той вече предвижда, че нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство изпълнение на задължение, което е възникнало в едногодишен срок преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Нищожно ще е и всяко учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността, извършено в едногодишен срок, както и всяка сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

Ако длъжникът извърши подобно действие или сделка, той ще се счита за недобросъвестен и няма да може да се възползва от възможността за личен фалит.

Днес в парламента Мая Манолова призова депутатите да приемат законопроекта на екипа ѝ, който е „ дълго чакан и изстрадан закон от българките граждани, които са изпаднали в дългово робство, във финансово бреме, които нямат шанс и перспектива за себе си и своите семейства“.

„България е единствената държава в ЕС, която няма такъв закон. В същото време ние сме на четвърто място по свръхзадлъжнялост на гражданите. Близо 800 млн. годишно са лошите, необслужваните кредити. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества. Освен огромен проблем за вечните длъжници в България, които са се превърнали в бегълци за собствената си държава, този закон е изключително важен и чакан от младите хора, от предприемачите, от тези, които искат да започнат собствен бизнес, защото липсата на такова законодателство, лошата среда за започване на бизнес са сериозна преграда пред предприемаческия дух на младия българин“, заяви тя.

По думите ѝ законопроектът осигурява баланс на интересите на кредиторите, на фиска, на обществото, предприемачите и домакинствата. „Наистина за един кредитор не е по-добре да вземе нула лева от своя длъжник, а 30-40 % от дълга си, когато човекът е образно казано финансово затънал, отколкото да го изпрати в сивия сектор, отколкото да не получи нищо от дължимите си суми“, каза още Манолова.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Уви
Уви
01 август 2019 14:27
Гост

За съжаление и този закон, който е важен и необходим, ще бъде закърпен набързо, ще бъде приет без да се задълбава мисловно, по класически депутатски маниер, и ще влезе в сила. И тогава – жална ни майка, ще се почне една спорна съдебна практика, едни законови непълноти, че и противоречия. Ще го отнесем ние, гражданите, както винаги. И нямам никакво доверие в юридическата експертиза на Мая Манолова. Спомням си как като омбудсман критикуваше глупостите в същия Изборен кодекс, който толкова се хвалеше, че е написала докато беше депутат.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2019 14:37
Гост

Моите уважения към Мая Манолова. Но този законопроект е безумен.

sylvie
sylvie
31 юли 2019 14:56
Гост

никакви уважения, а див популизъм. иска по-внимателно четене, но да се преписва от ТЗ и да се нагажда за нуждите на ФЛ не е много гот. натрупаш 3-4000 лева дългове и хоп, процедурки. трябва много по значителен праг, много по-сериозни исизквания за добросъвестност

Анонимен
Анонимен
31 юли 2019 14:35
Гост

Интересно какво ще се случи с длъжник без доходи, но с имоти.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2019 14:32
Гост

Искрено се надявам да се обезпечат хората, които наистина нямат финансова възможност.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2019 14:34
Гост

Трябва да се разграничават недобросъвестният от неплатежоспособният длъжник.