Пробив в КС – състав на върховния съд може да иска тълкуване на Конституцията
Тълкуване заради царските имоти може да доведе и до промяна в позицията на Конституционния съд от 1995 г. за действието на решенията му. Проф. Пламен Киров пред "Лекс": Това дело е много интересно и аз ще го следя
Проф. Пламен Киров: Това дело е много интересно и аз ще го следя
По повод допускането до разглеждане на искането на състав на ВКС за тълкуване на Конституцията „Лекс“ се обърна за коментар към изявения конституционалист и ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Киров. Той заедно с проф. Васил Мръчков, проф. Георги Близнашки, проф. Даниел Вълчев, проф. Димитър Радев, проф. Емилия Друмева, проф. Пенчо Пенев, проф. Снежана Начева, проф. Тенчо Колев, проф. Янаки Стоилов и доц. Зорница Йорданова е поканен от КС да даде становище по делото:
Много интересно е, че от влизането в сила на Конституция до днес никой не е поставял въпроса за юридическия ефект от актовете на Конституционния съд – решения по същество, по отношение на някои особени закони и на решенията на Народното събрание, които имат еднократно действие.
Да вземем пример с решението на Народното събрание, с което бяха прекратени правомощията на Валери Жаблянов като негов заместник-председател. Да предположим, че КС се беше произнесъл, че това прекратяване е неправомерно. Решението на Народното събрание произвежда правен ефект в момента, в който влезе в сила, а решението на КС действа за напред – 3 дни след обнародването му. Но дали принципът на правовата държава допуска един противоконституционен акт с еднократно действие, който КС впоследствие обявява за такъв, да продължи да съществува в правния мир (доколкото той вече е произвел своите правни последици), а решението на КС да остане практически без правни последици?
Конституцията казва, че обявеният за противоконституционен акт вече не се прилага. Въпросът е от кога – от момента, в който е издаден, макар че това е констатирано впоследствие от КС или от влизане в сила на решението на КС? Струва ми се, че при актовете с еднократно действие, те не трябва да се прилагат от момента на тяхното постановяване. Т.е. трябва да се придаде една обратна сила на решението на КС.
Противното означава КС да приема актове по същество, от които не настъпват никакви правни последици. А дали това се вписва в принципа на правовата държава?
КС осъществява само последващ контрол за конституционосъобразност (с едно изключение за превантивен контрол при ратификацията на международни договори). И излиза, че когато един акт е произвел правните си последици, решението на КС е удар в празно пространство
Затова ми се струва, че искането на състава на ВКС е много интересно. Като аз очаквах някой друг от правните субекти, които имат право да сезират КС, да постави този въпрос за правните последици от актовете на КС в тези специфики.
Освен това КС може да възприеме друга позиция по отношение на правното действие на актовете на му – различна от тази в решението по к.д. №25/1995 г. Вечни истини, освен за природни явления, няма и всичко подлежи на преоценка.
Това дело ще бъде много интересно и аз ще го следя.
Важен пробив в практиката, който разширява достъпа до конституционно правосъдие, направи днес Конституционният съд (КС), като призна правото на отделен състав на върховния съд да го сезира с искане за тълкуване на основния закон.
Досега виждането беше, че съставите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) могат да се обръщат към КС, само когато установят несъответствие между приложим по висящо пред тях дело закон и Конституцията.
Днес обаче КС допусна до разглеждане искане на състав на Гражданската колегия на ВКС за тълкуване на чл.151, ал.2 от Конституцията. В него върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева поставят следния въпрос: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?”.
Питането им е заради делото „Царска Бистрица“. То е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).
Досега обаче КС не беше допускал искане за тълкуване на Конституцията, подадено от отделен състав на някое от двете върховни съдилища. Затова трите върховни съдийки сезираха Гражданската колегия с предложение тя да отправи искането до Конституционния съд. Мнозинството в колегията обаче отказа и така Соколова, Калинова и Янчева все пак решиха сами да се обърнат към КС.
Днес искането им беше прието за допустимо от конституционните съдии, като против са били само трима от тях – Таня Райковска, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.
В определението си (пълния му текст виж тук) КС пише: „Пленарните състави и колегиите на върховните съдилища, сезирайки Конституционния съд, не правораздават, а упражняват едно правомощие въз основа на информацията, получена при осъществявания от тях върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Съдебните състави на ВКС или ВАС сезират Конституционния съд в качеството им на правораздаващи органи. Сезирането на Конституционния съд от решаващи състави е функция от правораздавателната им компетентност и в тази хипотеза е допустимо винаги, когато интересите на правораздаването го налагат“.
И подчертава, че това се отнася и до случаите, когато съставът на ВКС или ВАС не може да формира категорично вътрешното си убеждение, необходимо за решаване на делото, защото трябва да приложи относима към спора конституционна норма, за която съществуват различни тълкувания. „В тази хипотеза решаващият състав следва да разполага с възможност да поиска тълкуване от Конституционния съд на релевантната за решаване на спора разпоредба от Основния закон“, пише КС. Като посочва, че за разлика от пленумите и колегиите на ВКС и ВАС обаче отделните състави могат да поискат тълкуване на Конституцията само във връзка с конкретния спор, решаването на който зависи от смисъла на приложимата разпоредба от основния закон.
В искането си върховните съдии Соколова, Калинова и Янчева заявиха: „Считаме, че признаването на правото на тричленен състав на ВКС да сезира конституционния съд на Република България с искане за тълкуване на разпоредба от Конституцията на Република България, би представлявало логично продължение на практиката на конституционния съд и по-специално на развитие на принципа за прякото приложение на Конституцията при разрешаване на конкретни спорове, като чрез тълкуването се очертае точното място на нормата при прякото ѝ прилагане по конкретен правен спор. Тъй като не съществува спор, че конституционните норми в сферата на правата на гражданите имат непосредствено действие и дори не се нуждаят от законово посредничество, тълкувателните решения на конституционния съд на Република България, касаещи тези норми, са изключително важни, защото могат да бъдат прилагани пряко от съдилищата“. И изтъкнаха, че ако исканията на тричленни състави на ВКС до КС за тълкуване на разпоредби от Конституцията бъдат приети за допустими, би се избегнала необходимостта от сезиране на съответната колегия. „Така вземането на подобно решение би зависело единствено от суверенната преценка на състава, пред който конкретното дело е висящо“, посочиха трите върховни съдийки. И специално подчертаха, че по граждански дела едно от основанията за допускане до касация е във въззивното решение съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на КС.
През 2005 г. Конституционният съд потвърди възможността да бъде сезиран от отделните колегии на върховните съдилища, а не само от пленарните им състави. Това тълкуване КС направи по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, чиято теза беше, че колегиите нямат това правомощие. „Съдът действа по инициатива както на пленумите на двете върховни съдилища, така и на общите събрания на техните колегии. Ако по хипотеза отделни общи събрания отправят самостоятелни искания по тълкуването на един и същ конституционен текст, излагайки различни виждания по него, Конституционният съд е длъжен да се произнесе и по двете, като даде своето задължително тълкуване“, прие тогава КС (решението виж тук).
Поставянето на въпроса за правните последици от решенията на КС, с които за противоконституционен се обявява закон с еднократно правно действие обаче надхвърля значително казуса с царските имоти. Допускането до тълкуване на Конституцията отваря възможността КС да преразгледа едно свое решение – №22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. № 25/1995 г., с което прие, че когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.
„С влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон“, решава КС през 1995 г. и тълкуването му е валидно и днес.
То обаче наскоро предизвика казуси, при които с обявяването на законова разпоредба за противоконституционна се възстанови действието на също толкова несъответна на основния закон още по-стара норма. Заради един от тези случаи конституционни съдии предрекоха нормативен хаос след произнасянето на КС по текст от Закона за съдебната власт (повече по темата виж тук).
Това за малко да се случи по друго дело в КС. Негов предмет беше чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, който предвижда, че „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“. Ако КС я беше отменил, щеше да действа старата ѝ редакция, която е още по-неблагоприятна, но това не се случи, тъй като в съда не беше постигнато мнозинство от 7 гласа (решението виж тук).
6
Коментирайте
Не съм тесен специалист, но това ми се струва първа крачка към революционната за България индивидуална конституционна жалба. Тя има плюсове и минуси, но изглежда се мисли по този въпрос, което е наистина прогресивно.
Учудва ме мнението на Гроздан Илиев и Таня Райковска.
Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници за мен въобще не е противоконституционен.
що за глупост, не само, че е, но и си има решение на КС, но досега се опитваха да изкарат това решение правна безсмислица, удар във въздуха, както казва Пламен Киров, а това е наистина е недопустимо в правова държава
Този състав на КС ще се окаже най-прогресивният от години! Поздравления за всички с трите изключения
Интересно, ако счетат, че е противконституционен от влизането си в сила, то Законът никога няма да е пораждал действие и Симеон ще си вземе всичките имоти!
А после дали ще може да осъди държавата за 60-годишното им ползване?