Ако предсрочната изискуемост на банковия кредит не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е допустимо да бъде уважен иск по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Това обявиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

До момента съдилищата бяха разделени в мнението си как да процедират при предявен от банката иск за целия кредит с твърдение, че е настъпила предсрочната му изискуемост, когато обаче преди да поиска издаване на заповед по чл. 417 ГПК тя не е уведомила длъжника за настъпването ѝ – дали да го отхвърлят или да го уважат частично за вече падежиралите вноски. Имаше спорове и за това, ако тези искове може да се уважават частично, за кои вноски по кредита може да стане това – дали за тези, които са падежирали към момента на подаване на заявлението по  чл. 417 ГПК или за тези, чийто падеж е настъпил до края на делото.

С тълкувателното си решение ВКС заяви, че искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

„При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните – кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси“, обясняват върховните съдии. И подчертават, че длъжникът – ответник по иска на банката, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът.

Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски

заявяват Гражданската и Търговската колегии. Според тях такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство. „Доколкото предметът на делото по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в което  съгласно  изричното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да е посочен броят на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както  и общият размер на просрочената сума, няма пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски“, казват върховните съдии.

В мотивите към решението се обяснява, че да се присъдят вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не е недопустима подмяна на основанието на иска, нито произнасяне по непредявен иск. Основата причина е, че не се изменя основанието, от което произтича вземането – а то е все договорът за кредит.

„Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство“, пише в тълкувателното решение.

След това ВКС се заема с въпроса за кои именно вноски може бъде уважен искът на банката – дали само за тези, чийто падеж е настъпил към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или и за тези, които са падежирали по време на делото.

За да отговорят, върховните съдии стъпват на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК (Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право) и на разбирането за приложението му в заповедното производство в Тълкувателното решение т.д № 4/2013 на ОСГТК.

„Последователното прилагане на този принцип (съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – бел. ред.), а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК“, заявява ВКС. И обяснява, че това е обусловено и от момента, към който се формира силата на пресъдено нещо – приключването на съдебното дирене.

„След като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,  искът по реда на  чл. 422, ал. 1  ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо“, пишат върховните съдии. И посочват, че обратното би означавало да се даде възможност на ответника да релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в хода на производството – като плащане, прихващане, разсрочване, опрощаване на дълга, но такава възможност да бъде отречена на ищеца, който да е ограничен да доказва възникването на своето вземане само към момента на подаването на заявлението.

В тълкувателното решение се обяснява, че изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, с тези по иска по чл. 422 ГПК, не налага извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по чл. 422 ГПК.

„Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението“, казват върховните съдии.

Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, прие още ВКС в тълкувателното си решение.

„Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение“, казват върховните съдии.

И посочват, че Законът за кредитните институции (чл. 60, ал. 2) предвижда, че извлечението от счетоводните книги на банката съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума;  2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;  3. размера на обезщетението за забава на просрочените плащания. Но такова изрично изискване не се поставя за съдържанието на самото заявление по чл. 417 ГПК. „Поради това няма пречка в  заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и  да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и размер. В случая е приложим общият принцип, че при поискано присъждане на сума в по-голям размер от дължимата, съдът може да уважи частично иска за доказания размер на вземането“, обяснява ВКС.

Седем върховни съдии – Светла Чорбаджиева, Ваня Алексиева, Камелия Ефремова, Евгений Стайков, Ирина Петрова, Бонка Йонкова и Татяна Върбанова, са подписали решението с особено мнение.

Те не споделят тезата на мнозинството, че ако предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника, подаденият след това иск по чл. 422 ГПК може да бъде уважен частично за вече падежиралите вноски.

„Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, от издадената заповед за изпълнение на парично вземане, основано на извлечение от счетоводните книги на банка, предметът на делото е обвързан не само от размера, но и от основанието на вземанията, заявени в заповедното производство. Ако предсрочната изискуемост, на която се позовава ищецът, не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението искът би следвало да бъде изцяло отхвърлен на предявеното основание“, заявяват седмината върховни съдии.

Като посочват, че уведомяването на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, направено чрез връчването на преписа от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението, има за последица настъпването на предсрочна изискуемост към този момент, т.е. променя основанието, на което е издадена заповедта. „По аналогични съображения без заявено  изрично искане в заявлението за установяване дължимост на вноски с настъпил падеж наред с искането за установяване съществуването на предсрочно изискуема част от дълга съобразяването на правопораждащи факти – педежирани вноски, различни от посочените в заявлението като неплатени, би довело до недопустимо несъответствие между предмета на заповедното производство и специфичния предмет на исковото производство, което е негово своеобразно продължение. Защитата му следва да бъде реализирана само в предметна рамка на това специално производство“, пишат те. И застъпват тезата, че установяването на дължимостта на вноските с настъпил падеж е недопустима подмяна на основанието на иска.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Браво
Браво
09 април 2019 16:30
Гост

В мотивите към решението се обяснява, че да се присъдят вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не е недопустима подмяна на основанието на иска, нито произнасяне по непредявен иск. Основата причина е, че не се изменя основанието, от което произтича вземането – а то е все договорът за кредит.

Абсолютно вярно е това! Правораздаването трябв да бъде справедливо, а за тази цел трябва да бъде преди всичко гъвкаво. Т.е. съдът трябва да може да приложи закона максимално съобразено с конкретния казус, без да се отклонява от целта на закона!

Анонимен
Анонимен
04 април 2019 11:41
Гост

Великолепно особено мнение!

Анонимен
Анонимен
04 април 2019 11:14
Гост

В случая е изключително важно какво е основанието на вземанията, заявени в заповедното производство.

Анонимен
Анонимен
04 април 2019 11:13
Гост

Не разбирам защо мнозинството допуснаха смесване на основни правни понятия като източника на облигационните отношения и основанието на иска.

Анонимем
Анонимем
04 април 2019 11:10
Гост

Сложен казус. Не случайно има толкова особени мнения. Добре, че вече се уеднакви тази противоречива практика.

Анонимен
Анонимен
04 април 2019 11:03
Гост

Иска се признаване на съществуването на целия дълг, ясно, че няма пречка да се постанови решение за тази част от него, която действително е изискуема. Не виждам основание за отхвърляне на иска, но пък спри до вноските с падеж към подаване на заявлението. Лично мнение.