Между новите предизвикателства пред семейното право се откроява и явлението „сурогатно майчинство” („заместващо майчинство“, „наемна утроба“). В този случай отново се изправяме пред проблема за установяване произхода на детето.

Въпросите на произхода отдавна добиват нови измерения вън от класическите разрешения, които дава и нашият Семеен кодекс: раждането определя майката; презумпция определя бащинството при брак на майката (брачен произход на детето). На тази основа е уредено и оспорването им. Вече десетилетия максимата „mater semper serta est” е разколебана, както и оборимостта на презумпцията за бащинство – въведена е и необоримост. Това става чрез въвеждането в действащия Семеен кодекс на уредба за произхода на детето от майка при асистирана репродукция (чл. 60, ал. 2 и ал. 5). Не се допуска и оспорване на презумпцията за бащинство при асистираната репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й (чл. 62, ал. 5 СК). Асистираната репродукция предизвика и новото явление „сурогатно майчинство“. То е новото предизвикателство, което вече от доста време настойчиво тропа на вратата на семейното законодателство и иска решение в Семейния кодекс. Това ще е решение на проблема на конкуренцията за майчинство между две жени – майчинството на родилата детето жена и жената, с чийто генетичен материал детето е било заченато и дори по-сложното положение: пораждане на майчинство по волята на жена, която желае да има положението на майка, без да е родила детето и без дори да е използван неин генетичен материал. Въпросите от правно естество на сурогатното майчинство добиха известност и станаха повод за официална дискусия у нас, когато в Народното събрание беше внесен – Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 154-01-84, по-късно дори приет на първо гласуване в пленарна зала на 26 октомври 2011 г. Правното уреждане на „сурогатното майчинство” (наричано още „заместващо майчинство”) може да се очаква, че ще бъде новата реформа в семейното право, с последици, надхвърлящи всички известни досега реформи, с действие и значение не само за конкретното дете и за родствените отношения, а за поколения и за векове.

Нормално е семейното право да даде нормативна уредба, като законовите положения, които ще му придадат институционен характер, следва да се развият в няколко направления:

  • Нормите на заместващото майчинство да бъдат установени не в закон за социалната ангажираност и социалните политики и да съпътстват правилата за социално подпомагане, а в главата „Произход” на Семейния кодекс. Става дума за радикална промяна в материята, въвеждане на нов непознат и непризнат досега институт, основан на достиженията на генетиката и медицината за отклонение от основни, традиционни правила, отразяващи мирогледа на поколения;
  • Всички норми да бъдат съобразени с основния принцип на семейното ни право, особена закрила на детето и защита на неговия интерес – чл. 47 на Конституцията, както и чл. 2, т. 4 СК. Те следва внимателно и прецизно да бъдат изработени, като се вземат предвид рисковете за детето и за институцията семейство;
  • Изключване на каквато и да било и в каквато и да е посока дискриминация, основана на семейно положение на участващите в материалноправните и процесуални отношения лица – „съпрузи” и „несъпрузи” – чл. 6, ал. 2 на Конституцията;
  • Обсъждане на възможността за въвеждането в уредбата на договорното начало и гаранции за законосъобразност на договора (споразумението) за заместващо майчинство, като всички „за” и „против” трябва да бъде грижливо притеглени. Ясни, стриктни и достатъчни правила относно задължителното съдържание на договора; ясно очертани (дори ограничени) възможности за факултативно съдържание. Разбира се, следва да бъдат определени медицинските и социалните субекти, ангажирани с дейността по осъществяване на сурогацията.

Разбира се, няма съмнение, че следва всички положения да бъдат синхронизирани в безпротиворечива и нестрадаща от пропуски система на правното регулиране, в съгласие и с останалите институти на семейното право и преди всичко на произхода, подробно и точно определяне на условията за провеждането му, което да осигури най-важното – интереса на новия субект, родения чрез асистирана репродукция и предаден като дете чрез заместващото майчинство на желаещи да имат потомство. Семейноправната и гражданскоправна закрила и защита на новосъздадения живот да е свързана с ефективни гаранции.

Установяването на института на сурогатното майчинство несъмнено ще се отрази на регламентацията на всички материи на произхода. Ерозира едно от основополагащите до последните десетилетия положение, че произходът е биологичната връзка на детето с неговите родители, която се признава от правото; нов е погледът и върху основния юридически факт – раждането. За правото произходът и неговите последици е винаги правно установеният произход, който по силата на специални правила ще може да не съответства на биологичния. Формално установеният съгласно правилата на семейния закон произход не само може да не отговаря на действителния биологичен произход, но това ще бъде съзнателно и целенасочено отклоняване, за да се създаде желано потомство за определени лица и да възникне за тях правоотношението родител и дете (майчинство). Все с тази цел съзнателно ще се игнорира фактът на раждане като правопораждащ произхода от майка. При сурогатното майчинство жената, която е родила детето, въобще няма да има правното качество на майка.

Очертава се необходимост от изработването на нови уредби в семейното законодателство, отнасящи се най-малкото до признаването на новия юридически факт на произхода, различен от раждането. Очевидно е, че регламентацията ще засегне не само семейноправни материи и изходната позиция на допустимост, установена от Семейния кодекс на сурогатното майчинство, но също Закона за здравето, Закона за гражданската регистрация и др. Ще се изисква нова уредба на документирането на произхода (гражданското състояние на детето) и осигуряване на стабилитет на определения произход в акта за гражданско състояние, който да не може да бъде разрушен. Сурогатното майчинство ще предизвика и нови въпроси относно бащинството: какво ще бъде основанието за пораждането му; как ще се установява и ще може ли да се оспорва; ще има ли приложение презумпцията за бащинство, след като по хипотеза съпругата не ражда детето, а произходът от нея се основава на сурогатството, и достатъчно ли ще е изпълнение на условието за информирано писмено съгласие за извършване на асистираната репродукция.

Ако се приеме, че е достатъчно той да е дал информирано съгласие за репродукцията, идва следващият въпрос, а именно: за какво да се отнася това съгласие – дали за това неговата съпруга да стане майка, или в резултат на нейното майчинство и той да стане баща, защото действа презумпцията. Въпросите са различни, а и отговорите трябва да са ясни, предварително посочени от правна разпоредба. Не може да се игнорира волята на съпруга относно това дали желае чрез сурогатното майчинство да се установи правната връзка на бащинство между него и детето. Очевидно е, че и в посока на установяване на бащинството нещата се отдалечават твърде от класическата презумпция за бащинство. Може би трябва да се запише в Семейния кодекс една законова фикция, за да се постигне правно желаният резултат – създаване в пълнота на родителски отношения и в интерес именно на детето на несъмненост на правната обвързаност родител – дете, дете с майка и с баща (двама родители), с всички произтичащи от съществуването й правни последици.

Възниква и въпросът за установяване на произхода на детето от баща чрез другите способи на семейното право, по-специално чрез припознаване. На практика може да възникне и проблемът за допустимост на осиновяване от съпруга на приемната майка и приложимост на установената процедура за това (чл.82 и сл.СК). В медицинското право има правила, които забраняват разкриване на донорството на генетичен материал, а и сега Семейният кодекс не допуска осиновяване между роднини по права линия (чл. 80 СК). Кой произход ще е релевантен – биологичният или правноустановеният?

Семейното право не трябва да пренебрегва и интереса на съпруга на сурогатната майка, ако тя е в брак и са налице условията за приложимост на презумпцията за бащинство за него.

Предварителен е и въпросът дали трябва да се разреши сурогатното майчинство само за брачни двойки и дали такова ограничение няма да е израз на дискриминация, свързана със субективното право на семейство по чл. 3 СК.

В заключение намирам, че дискусията по въпросите за регламентиране на сурогатното майчинство, неговата допустимост, уреждане на произхода на детето и на правните последици за участващите и заинтересовани лица трябва да продължи. Във всички случаи трябва да бъдат защитени интересите на новосъздадения субект, като се посочи изрично, че официално вписаният произход на детето в акта за гражданско състояние е отправната точка за отношенията родител – дете и че в своето положение детето е носител на всички права по общите правила на глава девета на Семейния кодекс (чл. 122-138). Семейноправната теория следва да намери отговори на всички въпроси преди да се открие пътят на легално практическо осъществяване на сурогатното майчинство.

Припознаване

Припознаването е класически институт на българското семейно право. Уредбата в Семейния кодекс 2009 г. разкрива голяма приемственост в правните разрешения, дадени от отменения СК от 1985 г. в отговора на въпросите кой може да извърши припознаването, кое дете може да бъде припознато, формата на припознаването, оспорването и унищожаването му (чл. 64–67 СК 2009 г.).

Една предварителна бележка: Разглежданите въпроси за произхода са в неразривна връзка с исковете, които действащото ни семейно право урежда за установяване на произход от майката (чл. 68 СК) и установяване на произход за баща (чл. 69 СК). Първият може да бъде предявен от детето, от майката или от бащата. Вторият – от майката или от детето. И в двата случая детето няма титул за произход. Мъжът, който твърди, че е баща на детето, няма активна легитимация за този иск, защото законът му е предоставил друга възможност да установи своето бащинство – припознаването. Той може да предяви иск за бащинство само в хипотезата на чл. 66, ал. 2 СК от 2009 г., ако извършеното от него припознаване бъде оспорено. Това е предпоставката за допустимост на иска.

По различен начин стоят нещата при исковете за оспорване на бащинството. Съпругът на майката може да оспорва презумпцията за бащинство (чл. 62, ал. 1 СК). Това се отнася и за случаите на използване на асистираната репродукция, щом съпругът не е дал писмено информирано съгласие. Ако е налице такова съгласие, презумпцията е необорима (чл. 69, ал. 2 СК) И това е нормалната хипотеза. Тук можем да споделим разбирането, че при дейностите на астистираната репродукция юридическата конструкция за установяване на презумпцията за бащинство по форма е на необорима презумпция, но предположението за бащинство се изгражда върху предварително дадена неистинност на произхода (донорство, чужд генетичен материал) и всъщност сме изправени пред елементите на една законна фикция, която има действие, щом съпругът е дал изискуемото според закона съгласие. Въпросът е, ако липсва съгласие, ще е приложима ли тази конструкция при знанието на съпруга на майката за осъществяването на асистирана репродукция. Медикобиологичният проблем и допуснатото нарушение на изискванията на закона стават проблем на семейното право, което има грижата да даде правилата за уреждане на положението на детето. В такъв случай презумпцията съгласно чл. 62, ал. 5 ще бъде ли необорима? Пряк отговор семейното законодателство не дава. Следвайки общата уредба на произхода, вън от изключението, което трябва да се прилага стриктно, единствената възможност за детето да добие титул за произход от баща след оборване на презумпцията е да бъде припоз­нато. И то, ако се придържаме към становището, че може да се припознае и чуждо дете. Ясно е, че е необходимо допълване на правната уредба с разграничаване на хипотезите и посочване на последиците.

От регламентацията на припознаването можем да извлечем неговата основна характеристика. То е личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово. То е извънсъдебен способ за установяване на произхода на детето от майка или от баща по заявление на родителя пред длъжностното лице по гражданското състояние. Прилага се масово.

Според чл. 64, ал. 1 СК от 2009 г. всеки родител може да припознае своето дете. Припознаващ може да бъде всяко дееспособно лице, включително и навършилият 16 години, независимо дали е еманципиран или не (призната изрично специална дееспособност). Може да бъде припознат малолетен, непълнолетен и пълнолетен; заченат и починал. Няма срок за извършването на припознаването, единственото условие е припознатият да няма установен произход.

Припознаването е едностранен акт. Припознаващият прави заявление, че определено дете произхожда от него. Не се изисква съгласие от други лица, но законът дава възможност то да бъде оспорено.

Актуалният въпрос сега е трябва ли припознаващият да доказва биологичното си качество на родител. Това е рефлекс на генералното питане на нашето съвремие – произходът биологична връзка и само биологична връзка ли е? Или произходът е това, което законът признава по определени и изменящи се социални съображения и по неговите правила е установен произходът на човек (детето). Не е ли сега вече време на съобразяване на две начала, понякога изключващи се и поставящи повече въпроси, отколкото отговори? Или проблемите да се решат, като обособим две групи случаи:

  • традиционни, в които ще следваме разбиранията, заложени в закона, въз основа на естественото възпроизводство на живота, такива до които е достигнало нашето законодателство при определената и позната ни степен на цивилизационното развитие на правото и избраният модел на извънсъдебно установяване на родителството, а оттам и на родството;
  • нови, съвременни, при които с оглед социалните ориентири и развитието и възприемането на медицинските, биологичните и иновативните технологии за създаване на живот, възниква връзка, която законът определя като произход на човека дори когато няма биологична връзка. С други думи ориентиране и възприемане на нормативистичен подход при решаване на проблема. Законът признава (или ако признае) определени факти, като основание за създаване на правоотношението, която означаваме като произход. Тя отговаря на социалното отношение – произход, връзка между лица, при която правната норма поставя единия субект в положение на дете, а другия – на родител. Законът е този, който казва императивно, какви са последиците за лицата, за социума. Обобщавайки, можем да кажем, че в общ план има ново предизвикателство, с присъщите му социални и правни проблеми и че наред с биологичната връзка, която не е загубила значението си в масата случаи, същите последици има и връзката, създадена въз основа на приетите от закона като релевантни за пораждане на отношението факти. Те, като източник на законовите отношения (права и задължения) родител-дете, все още не са равностойни на биологичната връзка, но е известно, че едно лице може да има правното качество на „родител”, без да имат каквато и да било биологична връзка с роденото дете. И естествено възниква питането: може ли да се припознава чуждо дете, дете с което припознаващият няма биологична свързаност. Въпросът не е нов. Теорията отговаря положително. Още при действието на СК от 1968 г. Върховният съд също в ППВС № 5/78 от 21.02.1979 г. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на съдебното установяване на произхода (в т.5 на диспозитива) приема, че ”…когато припозналият е знаел предварително, че детето не произхожда от него, той няма право нито да оспори, нито да иска припознаването да бъде признато за нищожно. Липсата на кръвна връзка между него и детето не прави припознаването нищожно”. Такова ли следва да бъде решението на проблема за припознаване на чуждо дете и при действащата уредба в СК от 2009 г.? Сега въпросът добива нови измерения, защото може да се спори кое е „чуждо дете”, какъв е критерият. Очевидно е, че институтът на припознаването не отговоря на тези въпроси, те не се поставят на припознаващия и от длъжностното лице по гражданското състояние. Затова и припознаването е удобна, бърза и сигурна форма за уреждане на положението на новороденото, но поставяща го в оспорима среда на съмнения и на кръстосване на интереси при установяване на произхода. А щом има съмнения, би следвало в определен момент и по определен начин да се предизвика намеса на съд, който да отговори категорично и окончателно, с решение което има действие erga omnes.

При оспорването на припознаването нещата опират до въпроса трябва ли припознаващият действително да е биологичен родител на припознаваното дете. Това е частен случай на общия проблем за допустимост за оспорване произхода на детето от трето лице. Този въпрос доби актуалност през последните години във връзка с промените в правната регламентация на оспорването на припознаването (чл. 66 СК). Пример ни дава Решението на Европейския съд по правата на човека от 8 декември 2016 г. по делото на Л.Д. и П.К. срещу България, жалба № 7949/11 поради това, че българският съд не допуска претендиращият за баща да оспорва произхода на детето, установен чрез припознаване, за да може да установи своето бащинство. Европейският съд приема, че е нарушен чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и се препоръчва на българското правителство да бъде променен така Семейният кодекс, че да позволява оспорване на припознаване от трето лице, когато за него има законен интерес да го направи. Защото искането не е уважено от българския съд, тъй като Кодексът не допуска оспорване на припознаването от трето лице, а само от майката и навършилото пълнолетие дете по административен път и от Дирекция „Социално подпомагане“ и от прокурора по исков ред. (чл. 66, ал. 4, ред. ДВ, бр.100/2010 г.).

Легитимацията за оспорване на припознаването е частен случай на общия проблем за допустимост за оспорване въобще на произхода на детето от трето лице. Той се поставя и когато произходът се определя по презумпция за съпруга на майката, а биологичен баща е друг. Такъв е случаят в хипотезата на чл. 61, ал. 2 СК, когато детето е родено през време на брака на майката, но не са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак. Или жена, по време на фактическото съпружеско съжителство ражда дете, но бракът й не е прекратен.

Възможността да се оспорва презумпцията се допуска от Европейския съд в решението от 21 декември 2010 г. по делото „Чавдаров срещу България” – жалба № 3465/03, в което съдът се позовава на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че „Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот” и посочва, че недопустимостта по вътрешното право биологичният баща да оспорва презумпцията за бащинство на съпруга на майката го лишава от всякаква възможност за установяване на своето бащинство.

Практически много важен е отговорът на въпроса, ако биологичният родител желае да припознае, след като вече е извършено припознаване от друго лице – ще може ли да оспорва припознаването, за да установи собственото си бащинство. Българският закон и в този случай трябва да даде ясен отговор, защото по действащото право това е недопустимо, тъй като изрична норма (чл. 71 СК) постановява: „иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване”. Следва да се има предвид, че припознаване може да се извърши, независимо от това колко време е минало от раждането, щом детето няма установен произход, може да се припознае и възрастен и че наследниците нямат право да предявяват исковете за произход (чл. 72, ал. 1 СК). Следователно, ако оспорването се допусне от закона, трябва да се уредят и всички процесуални въпроси. И при такава „конкуренция” на припознаващи ще се прилагат ли правилата на общия граждански процес? Как качеството „биологичен родител” ще се съвместява с процедурите и разнообразието на хипотезите на асистираната репродукция и „конкуренция” за наличие на биологична връзка и къде ще е пределът на предоставянето на легитимация на трети лица, както и каква ще трябва да е оценката на правния интерес на третото лице? Достатъчно ли ще е неговото твърдение, че е биологичен родител, след като правната връзка с детето ще се търси и с оглед на осъществена асистирана репродукция?

Юридически барометър, бр. 17

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ангел
Ангел
03 октомври 2018 18:39
Гост

Не виждам проблем в сурогатното майчинство. То ще помогне на много хора, които искат, но не могат да имат деца. Имам познато семейтсво – жената е с рак на матката и въпреки операциите и опитите – никога не успява да износи детето. Всеки сам може да си представи травмата от поредния спонтанен аборт. А хората моног готини, образовани и заможни. Сурогатното майчинство би било прекрасно решение за тях. А това, че някоя жена щяла да си дава матката под наем – не виждам чак такъв проблем, щом е доброволно. А и както казах – ще помогне на много хора.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2018 8:18
Гост

Не е така. Това че вие не виждате проблем в даването на „матката под наем“ не означава, че няма. Много хора не виждат проблем и в отдаването под наем на други части на тялото, или пък направо продажбата им. Матки, бъбреци, защо не, викате? Щом било доброволно…..
Очевидно моралът и някакви базови човешки ценности нямат значение.
Проблем има и с това какво ще е доброволно, предвид бедността в България.
Чел ли сте „Клетниците“ като дете? Какво е „доброволно“ да се продаваш когато нямаш за хляб? Кто няма хляб – явъе пасти…

Анонимен
Анонимен
03 октомври 2018 13:52
Гост

Като гледам, че шивачки са аксплоатирани като роби над 12 часа на ден и заплата под минималната, не ми се мисли какво ще настане с една такава законова промяна. От дъжрава на ишлемето в конкуренция с Пакистан, ще станем дъжрава на платени утроби като Украйна и Индонезия. Това не бива да се допуска, не и сега. А да не говорим, че е необходим анализ на данни дали има реална необходимост за гражданите на България от такава уредба, колко са случаите, статистики и пр. Всичко това е неясно. И не бива да се назовава „сурогатно майчинство“, като се въздейства чрез думата… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
03 октомври 2018 12:19
Гост

https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/02/24/3129059_stolica_na_surogatstvoto_ukraina_e_spasenie_za/ Търсенето на сурогатни майки в Украйна „се е увеличило може би с 1000% само за последните две години“, казва Сам Еверингъм от базираната в Сидни благотворителна организация „Семейство чрез сурогатствпо“, която консултира бъдещи родители. Страната, добавя той, „се превърна почти случайно в една от малкото държави“, които позволяват туризма за сурогатство. Освен факта, че е законно, друго нещо, което привлича хората, са либералните украински закони. Те признават „бъдещите родители“ за биологични родители от момента на зачеването и не поставят лимит за това колко може да получи една сурогатна майка, създавайки отворен пазар, в който една жена може да поиска… Покажи целия коментар »

Михаил
Михаил
03 октомври 2018 12:07
Гост

Социалните и правните проблеми са неизбежни. Може би нещата трябва да се уредят чрез промяна в закона.

Анонимен
Анонимен
03 октомври 2018 11:42
Гост

Смятам, че т.нар. сурогатно майчинство ще е фатално за бедна държава като България. Вижте какво става в Украйна. Използва се крайната бедност на жените, които само заради това се съгласяват да участват в тази де факто търговска дейсност с човешки генетичен материал. В статия на „Дневнк“ от 2018 се говори за сурогатството в Украйна, което сава популярно след като центровете за сурогатство в Азия започнали да затварят заради твърдения за експолатция. След като вече не можело в Индия, Непал и Тайланд, те се насочили към Украйна, едно от малкото останали места, където сурогатството все още може да бъде уредено на… Покажи целия коментар »

Милена
Милена
03 октомври 2018 12:54
Гост

Причината за наплива към Киев е, че там износването на чуждо бебе е уредено със закон, който дава на чужденците равни права. Българките имат пълни гаранции, че ще получат бебето. Гърция също е приела закон за сурогатните майки. Там обаче има клауза, че заместващата майка може да оспори родителството, ако биологичните родители са чужденци.

Анонимен
Анонимен
03 октомври 2018 11:35
Гост

В крайна сметка най-важна е особената закрила на детето и защитата на неговия интере.

Васил
Васил
03 октомври 2018 11:33
Гост

Много полезна статия.