В предишните две публикации по темата посочих, че преценката дали една ситуация/дело попада в приложното поле на Правото на ЕС (ПЕС) е първият по време и по важност въпрос, свързан с Правото на ЕС, чийто отговор предопределя целия ход на правоотношението (и на делото). И си позволих да приема, че практически е по-вероятно една ситуация в държава членка (ДЧ) да има връзка с ПЕС, отколкото да няма. След което очертах разбирането за „съюзна ситуация”.

От голяма важност обаче е справянето с още по-трудната ситуация установяване на връзка с Правото на ЕС на наглед/привидно изцяло вътрешните ситуации[1].

1. Общо разбиране.

На основата на принципа на ефективност на ПЕС се „отвори” действието (обхватът) на четирите свободи на движение и към ситуации без трансграничен елемент, но при наличие  на „друг елемент на връзка”! Дори без „движение”, ситуацията може да бъде „обхваната от Съюзното право” (и е само привидно/наглед изцяло вътрешна).

С изключително обилна съдебна практика относно правните последици на гражданството на ЕС[2] СЕС позволи да се изгради цялостна система на критериите за връзка между една ситуация в ДЧ и Правото на ЕС. Особено показателно е решението на Пленума на СЕО по делото Zhu et Chen, в което еднозначно се определя: „положението на гражданина на една ДЧ, …който не е упражнил право на свободно движение, не може, само поради този факт, да бъде уподобено на изцяло вътрешно положение и така този гражданин да бъде лишен от упражняването в същата държава на правата, произтичащи от общностните разпоредби в материята на свободното движение и пребиваване на лицата”[3]. След като вече бе обявил: …„гражданството на ЕС е фундаментален статус на гражданите на ДЧ”![4]

Някои автори определят ситуациите без трансграничен елемент като „изцяло вътрешни” и приемат, че ПЕС може да бъде приложимо към нея тях, ако е налице „друга връзка” – т.е. говорят за „прилагане на ПЕС към изцяло вътрешни ситуации”[5]. Такъв подход обаче може да подведе националния юрист – ситуацията „изцяло вътрешна ли е” или е „съюзна” (и ПЕС я урежда или поне ѝ влияе)? Смятам за правилно – и единствено годно да помогне на юриста! – разбирането, че всяка ситуация, която има връзка с ПЕС (и ПЕС може да ѝ влияе), е „съюзна ситуация” – включително и когато на пръв поглед е изцяло вътрешна (защото няма годна за прилагане СПН).

2. Свързани с ПЕС ситуации, някои елементи на които изглеждат „изцяло вътрешни”, тъй като не са уредени от съюзна правна норма.

2.1. Съвсем наскоро по българското дело Вълчева[6] СЕС даде ясен пример за изключително широко въздействие на ПЕС дори в материи, които нямат съюзна уредба! И пример за предопределящото значение на въпроса за приложното поле (обхвата) – вкл. и предвид използваните в съюзния акт понятия.

2.1.1. По преюдициално запитване от ВКС в материята на съдебното сътрудничество по граждански дела трябва да се определи кой е компетентният съд, респ. приложното поле на понятие от регламент.

2.1.2. Съдът дава изключително важни насоки за очертаване на механизмите за определяне на обхвата на една съюзна правна норма (СПН) (или акт): понятието (респ. всяко понятие в Правото на ЕС) „трябва да се тълкува самостоятелно” (т. е. единствено по съюзен начин, независимо от тълкуването на същото понятие в правната система, вкл. съдебната практика, на отделната ДЧ)! След което забива жалоните: при тълкуването (относно обхвата) „трябва да се вземат предвид текстът, структурата и целите” на съюзния акт. И то „по-специално в светлината на подготвителните работи по него, както и на други актове от Правото на Съюза и от международното право” (т. 19).

2.1.3. И потвърждава (т. 28) ключовата роля на мотивите на всеки съюзен правен акт – най-вече за установяване на неговата цел! На всяка дума от мотивите! За да определи приложното поле, Съдът се позовава дори на „работния документ на Комисията” – несъмнено акт, който не поражда правни последици, но добър пример за огромното значение на „нетипичните източници” като тълкувателен източник[7]! Несъмнено – а може би и на първо място – именно за разбиране на обхвата на акта.

2.1.4. Трудно можем да намерим по-добър пример за тълкувателна съвестност и практическа неограниченост на тълкувателните източници в Правото на ЕС! Пример, който трябва да следва като модел всеки съдия, респ. всеки адвокат, винаги, когато има и най-малкото съмнение относно тълкуването (и на първо място относно обхвата) на една СПН, за да получи или ясен отговор на своите съмнения, или ясно разбиране за необходимостта от преюдициално произнасяне на СЕС.

2.1.5. СЕС налага като важен тълкувателен инструмент и съпоставителния анализ на възможните правни последици (т. 35).

2.1.6. И определя подсъдност (!) съобразно „възможността да бъдат засегнати права и задължения на лицата” и „за да се избегне приемането на конфликтни мерки и с оглед на най-добрия интерес (на детето).

2.1.7. От това наглед елементарно дело следват няколко изключително съществени извода:

  • Дори в правоотношения, които като цяло попадат в обхвата на ПЕС (имат съюзна правна уредба), може да има елементи, които нямат никаква съюзна регламентация – спрямо тях се прилагат единствено вътрешни правни норми (ВПН).
  • Дори тези ВПН обаче са „норми по прилагането на ПЕС”.
  • Върху тях въздействат относимите (уреждащи други елементи на правоотношението) СПН.
  • Въздействието е поне тълкувателно.
  • И изначален отново е въпросът за приложното поле. Не за да се определи дали ситуацията е в обхвата на ПЕС (в случая това е несъмнено), а за да се определи дали отделни елементи (понятия) попадат в това приложно поле. Респ. как трябва да се тълкуват и прилагат …вътрешните правни норми!

2.2. Съвсем наскоро СЕС определи връзка между изцяло вътрешните санкционни разпоредби (които изобщо не са приети с оглед „прилагане на ПЕС”) и съюзните норми, спрямо които се прилагат, защото /…директивата/ възлага някои задължения на ДЧ, сред които „да вземат мерките, необходими за осигуряване на безпрепятственото прилагане…”, въпреки че директивата „не предвижда изрично налагането на санкции”[8].

2.3. Връзка с ПЕС в случай на допустимо отклонение (дерогация). Някои съюзни разпоредби изрично позволяват на ДЧ „да се отклонят” от тяхното предписание („да действат в дерогация”). Дерогацията може да се предвиди ratione materiae (напр. чл. 36, чл. 45, § 3, чл. 52, чл. 65, § 1, б. „b” от ДФЕС и др.). Може да бъде предвидена и ratione temporis (напр. някои разпоредби на договорите за присъединяване на нови ДЧ). Ключово е разбирането, че без съюзно „разрешение” дадена национална норма (била тя и конституционна) би била в недопустимо противоречие с ПЕС. Дерогацията трябва да спазва (отговаря на) условията, рамките, наложени от ПЕС[9]. Затова допустимата национална мярка също е „мярка по прилагането на ПЕС” (в приложното поле на ПЕС).

2.4. Връзка с ПЕС дори в случай на „свобода на преценка” на ДЧ. Редица съюзни разпоредби оставят на ДЧ „свобода на преценка” (дискреция). Типичният случай са директивите (оставят на ДЧ „свобода на преценка относно формата и начина за постигане на предписания от нея резултат” – и най-често поради това техните норми не могат да проявят директен ефект в случай на нетранспониране). За СЕС е безспорно, че когато ДЧ действа при „свобода на преценка”, това е свобода, „предоставена от ПЕС”, респ. националните норми са в обхвата на ПЕС. Смятам за уместно да бъде определена като „обвързана свобода”! Знаков пример е решението по делото S.[10], при това относно норма на регламент, съдържаща т. нар. „суверенна” или „дискреционна” клауза (ДЧ е „свободна да реши” / да прецени).

Затова мерките, приети при упражняване на свобода на преценка или право на дерогация (предоставени от ПЕС), макар технически да не са „мерки по прилагането”, са „мерки в приложното поле на ПЕС”, доколкото тази свобода на преценка или на дерогация са „изрично предвидени” (допуснати, уредени) от съюзната норма, респ. тези национални мерки са „функционално свързани” с ПЕС.

3. Приложимост на ПЕС дори в материи на запазена компетентност на ДЧ

3.1. Дори когато материята (правото на брак) е запазена национална компетентност, ПЕС може да бъде относимо[11]. Исторически важно ще бъде произнасянето на СЕС по българското дело Панчарево[12] в същата материя.

3.2. Съвсем наскоро (на 6 октомври 2020 г.) СЕС (неслучайно в Голям състав) даде особено ярък пример за изключително широкия обхват на ПЕС – очевидно извън всякакви компетенции на ЕС[13]. Поддържането на обществения ред и опазването на националната сигурност и териториалната цялост изрично са определени като запазена компетентност на ДЧ като техни „съществени функции” (по чл. 4, § 2, изр. 3-о от ДЕС). Но доколкото делото се отнася до лични данни, които имат (съществена) съюзна уредба, то и съхраняването на такива данни, дори за нуждите на националната сигурност, попада в обхвата на …директивата (т. 96). „Съгласно постоянната практика на Съда, дори да е в компетентността на ДЧ…, това няма да е достатъчно, за да доведе до неприложимост на ПЕС и да освободи ДЧ от необходимото спазване на това право”[14]!

3.3. Рефлекторно действие на ПЕС в несъмнено вътрешни ситуации. Ярък пример е делото Rottmann, където (по повод придобиване или отнемане на гражданство на ДЧ – материя на изрично запазена национална компетентност) СЕС подчертава („напомня”), че „обстоятелството, че дадена област е от компетентността на държавите-членки не означава, че в положения, които попадат в приложното поле на Правото на Съюза, съответните национални норми могат да не са в съответствие с това право“[15]!

Практиката на СЕС изобилства от аналогични примери: относно национална правна уредба в областта на наказателното право и наказателния процес[16], относно национални норми за имената на лицата[17], относно национални норми за пряко данъчно облагане[18], или относно национални норми, определящи лицата, които имат право да гласуват и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент[19].

Изводът е ясен: Правото на ЕС може да оказва въздействие дори върху материи, в които ЕС няма компетентност! Няма материя, която изначално и изцяло да е извадена извън приложното поле на Правото на ЕС (и на ХОПЕС)!

Да се чудим ли още защо съдия Алан Розас твърди, че „Все по-трудно е да се намери област, която няма никаква връзка с Правото на ЕС“.

4. Връзка с наглед изцяло вътрешни ситуации, към които СЕС налага съюзни последици по силата на института на гражданството на ЕС[20].

Това несъмнено е материята, в която СЕС най-очевидно и категорично налага максимално широка възможност за установяване на връзка между една ситуация в ДЧ и ПЕС (за да бъде „ефективно”) – и респ. да се ограничат до минимум изцяло вътрешните ситуации. Вече видяхме, че класическата ситуация на връзка с ПЕС е „осъществяването на движение”, т. е. „външен елемент”. Без такъв ситуацията може да е „изцяло вътрешна” и приложими да са само националните разпоредби. От 90-те години на ХХ век обаче СЕС осъществи „масирана юриспруденциална намеса”, най-вече по отношение на максимално широко разбиране за „външен/трансграничен елемент”.

4.1. Първоначално СЕС приема, че гражданството на ЕС няма за ефект разширяването на приложното поле на ПЕС към изцяло вътрешни ситуации, които нямат никаква връзка с него[21]. По-късно налага различни юридически концепции, като например тази за виртуалното или фиктивното движение[22]. Ситуацията няма да е „изцяло вътрешна”, ако лице не осъществява движение, но получава трансгранична услуга[23]. Категоричното утвърждаване на тенденцията за ограничаване на разбирането за изцяло вътрешна ситуация се постига в последното десетилетие – основно по делата Zambrano[24] и Dereci[25]. За да определи, че гражданството на ЕС е „фундаментален статус” на гражданите на ДЧ[26]! Който поражда последици далеч отвъд традиционното изискване за трансграничен елемент[27] при осъществяването на всяка от свободите на движение, гарантирани от интеграционния правен ред. Това позволява на гражданите да получават (разчитат на) правна защита на свои (съюзни) права дори срещу държавата, на която са граждани[28]. Това естествено води и до приложимост на ХОПЕС във всяка такава ситуация.

4.2. Изискването за ефективност и защита на правата, произтичащи от гражданството на ЕС. СЕС прогласява приложимост на режима на гражданството на ЕС и по отношение на ситуации, наглед „изцяло вътрешни” за една ДЧ (напр. определяне на имената – или правото на име[29]), ако обратното би лишило гражданин на ЕС от възможността да упражни свое основно право, гарантирано от ПЕС. ДЧ не могат да ограничават с вътрешни правни норми последиците от притежаването на гражданството на ЕС[30]. И за правата на членовете на семейството на гражданин на ЕС в друга ДЧ[31]. И за засилена защита на правата на членовете на семейството на гражданин на ЕС[32]. Особено интересно е решението на СЕО по българското дело Kadzoev[33] относно националните норми за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

4.3. Ключово е делото Grzelczyk[34], в което СЕС изрично прогласява, че „статусът на европейския гражданин има призванието да бъде фундаментален статус на гражданите на ДЧ”. Това е автономен правен статус, който поражда последици далеч отвъд традиционното изискване за трансграничен елемент при осъществяването на всяка от свободите на движение, гарантирани от ПЕС[35]. Този статус безусловно налага приложимост (или поне относимост) на правото на ЕС в ситуации, в които няма трансграничен елемент и които привидно изглеждат „изцяло вътрешни”. Това позволява на гражданите да получават (разчитат на) правна защита на свои (съюзни) права дори срещу държавата, на която са граждани. „Гражданин, който не може да се ползва от правото на свободно придвижване и установяване на територията на друга ДЧ на друго правно основание, може да направи това и само на базата на качеството си гражданин на Съюза, черпейки правото на пребиваване от директния ефект на разпоредбата на ДФЕС”[36].

4.4. Широко разбиране за връзка в защита на правата, произтичащи от гражданството на ЕС без осъществено движение:

  • Относно правото на име, ако обратното би лишило гражданин на ЕС от възможността да упражни свое основно право, гарантирано от ПЕС[37]. ДЧ не могат да ограничават с вътрешни правни норми последиците от притежаването на гражданството на ЕС[38].
  • Относно правата на членовете на семейството на гражданин на ЕС в друга ДЧ[39].
  • Относно специална засилена защита на правото на образование[40].
  • Особено интересно е българското дело Kadzoev[41] от 2009 г. за тълкуване на директивата относно връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

4.5. Връзка на вътрешна ситуация с ПЕС налага и принципът на равно третиране (недискриминация) – общ („трансверсален”) принцип на ЕС[42]. ПЕС е приложимо и в случай на обратна дискриминация в наглед изцяло вътрешна ситуация (връзка, респ. възможност да се черпят права от ПЕС, от гражданите на една ДЧ срещу самата нея!).

4.5.1. Обратната дискриминация е ситуация, в която ДЧ третират своите граждани или вътрешните ситуации по-неблагоприятно, отколкото гражданите на други ДЧ или ситуации, които имат произход в друга ДЧ.

4.5.2. ДЧ не може да ограничава права на собствените си граждани като граждани на ЕС, ако това може да препятства (да затрудни) бъдещо осъществяване на правото свободно движение[43]. Дори ако всички елементи на ситуацията са свързани изцяло с държавата, националният съдия може да се позове на ПЕС (респ. на тълкуването на СЕС по допуснатото именно по тази причина преюдициално запитване), за да прецени дали е налице обратна дискриминация[44].

4.5.3. Дори в една наглед изцяло вътрешна ситуация (отношения между едно лице, което не е осъществило съюзна свобода, и държавата, на която е гражданин или има седалище и в която настъпват правните последици) ПЕС е приложимо (поне като „относимо”), тъй като обратната дискриминация възниква именно поради прилагането спрямо друг гражданин на същата ДЧ (или юридическо лице) – на съюзна правна норма[45]. Това несъмнено е изключително ярък пример за косвена, но реална връзка!

Несъмнено обаче редица ситуации остават извън обхвата на Правото на ЕС – поради което в следваща публикация ще изясня механизмите за определяне на „изцяло вътрешни ситуации”.

[1] Изразените в тези публикации виждания са лични и не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
[2] Особено подробно виж в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
[3] CJCE (Пленум), 19. 10. 2004, Zhu et Chen, C-200/02, т. 19.
[4] CJCE, 2001, Grzelczyk, C-184/99, т. 31; CJCE, 2001, Hoop, C-224/98.
[5] Виж напр. Jean-Denis MOUTON, Droit de sejour, https://www.eu-hub.eu.
[6] CJUE, 31. 5. 2018, Вълчева, C‑335/17.
[7] Подробно в този смисъл виж в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, ИЕП, С., 2017, стр. 219 и сл.
[8] CJUE (Голям състав), 16. 5. 2017, Berlioz Investment Fund, C-682/15.
[9] CJCE, 18. 6. 1991, ERT, C-260/89.
[10] CJUE, 21. 12. 2011, N. S., AJ C-411/10 & 493/10.
[11] CJCE, 7. 1. 2004, KB, C-117/01, p. 30-34.
[12] CJUE (висящо дело), V.М.А. c/ Stolichna obshtina, rayon « Pancharevo » (Commune de Sofia, arrondissement de Pancharevo, Bulgarie; В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България), C-490/20.
[13] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, French Data Network, съединени дела C-511/18, C-512/18 и C-520/18. Абсолютно същият подход СЕС приложи и в решението си от същия ден по делото CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, Privacy International, C-623/17.
[14] Т. 99. СЕС изрично напомня своите решения по делата CJUE, 4. 6. 2013, ZZ, C‑300/11, т. 38; CJUE, 20. 3. 2018, Commission c/ Autriche (Imprimerie d’État), C‑187/16, т. 75-76 и CJUE, 2. 4. 2020, Commission c/ Pologne, Hongrie et République tchèque (Mécanisme temporaire de relocalisation de demandeurs de protection internationale), съединени дела C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, т. 143 и 170.
[15] CJUE, 2. 3. 2010, Rotman, С-135/08, т. 41.
[16] Виж в този смисъл CJCE, 24. 11. 1998 г. Bickel et Franz, C‑274/96, p. 17.
[17] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02, p. 25.
[18] CJCE, 12. 7. 2005, Schempp, C‑403/03, p. 19.
[19] CJCE, 12. 9. 2006, Espagne /Royaume-Uni, C‑145/04, p. 78.
[20] За практиката на СЕС, позволяваща много широко разбиране за връзка – както intuito materiae така и intuito personae, виж много подробно в А. СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, С., 2013, УИ „Св. Климент Охридски”.
[21] CJCE, 5. 6. 1997, Uecker et Jacquet, C-64/96 et C-65/96. Виж също CJCE, 16. 12. 1992, Koua Poirrez, C-206/91.
[22] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, С-148/02, CJCE, 19. 10. 2004, Zhu et Chen, C-200/02.
[23]  CJCE, 11. 7. 2002, Carpenter, C-60/00. Виж и CJCE, 1. 4. 2008, Gouvernement français – gouvernement Wallon, C-212/06.
[24] CJUE, 8. 3. 2011, Zambrano, C-34/09.
[25] CJUE, 15. 11. 2011, Dereci, C-256/11.
[26] CJCE, 2001, Grzelczyk, C-184/99, р. 31; CJCE, 2001, Hoop, C-224/98. Виж също напр. CJCE, 7. 6. 2007, Commission c/ Royaume des Pays-Bas, C-50/06.
[27] CJUE, 8. 3. 2011, Zambrano, C-34/09. През 2011 г. (CJUE, 5. 5. 2011, Mac Carthy, C-434/09) състав на Съда сякаш прави крачка назад, но това не трябва да заблуждава…
[28] Виж Dimitry Kochenov, The Essence of EU Citizenship Emerging from the Last Ten Years of Academic Debate: Beyond the Cherry Blossoms and the Moon?, International and Comparative Law Quarterly, 62/2013, р. 37-136, spec. p. 135. „Гражданин, който не може да се ползва от правото на свободно придвижване и установяване…, може да направи това и само на базата на качеството си гражданин на Съюза – CJCE, 17. 9. 2002, Baumbast et R, C‑413/99, p. 84; CJCE, 7. 9. 2004, Trojani, C‑456/02, p. 31.
[29] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02.
[30] Аналогично (относно правото на име) – и много красноречиво – наскоро в CJUE, 2. 6. 2016, Bogendorff von Wolffersdorff, C-438/14.
[31] CJCE, 23. 3. 2004, Brian Francis Collins contre Secretary of State for Work and Pensions, C-138/02. Виж също делото CJCE, 7. 7. 1992, Surinder Singh, C-370/90.
[32] CJCE, 19. 10. 2004, Zhu et Chen, С-200/02, виж и CJUE, 23. 2. 2010, Teixeira, C-480/08. За правото на образование виж CJUE, 23. 02. 2010, Ibrahim, C-310/08, и CJCE, 17. 9. 2002, Baumbast et R, C‑413/99.
[33] CJCE, 30. 9. 2009, Kadzoev, C-357/09 PPU.
[34] CJCE, 20. 9. 2001, Grzelczyk, C-184/99.
[35] Виж също напр. CJCE, 7. 6. 2007, Commission c/ Royaume des Pays-Bas, C-50/06.
[36] CJCE, 17. 9. 2002, Baumbast et R, C‑413/99, p. 84; CJCE, 7. 9. 2004, Trojani, C‑456/02, p. 31.
[37] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02.
[38] Аналогично и много красноречиво виж съвсем наскоро в CJUE, 2. 6. 2016, Bogendorff von Wolffersdorff, C-438/14.
[39] CJCE, 23. 3. 2004, Brian Francis Collins contre Secretary of State for Work and Pensions, C-138/02. Виж също CJCE, 7. 7. 1992, Surinder Singh, C-370/90, CJCE, 19. 10. 2004, Zhu et Chen, С-200/02 и CJUE, 23. 2. 2010, Teixeira, C-480/08.
[40] CJUE, 23. 02. 2010, Ibrahim, C-310/08. Виж и CJCE, 17. 9. 2002, Baumbast et R, C‑413/99.
[41] CJCE, 30. 9. 2009, Kadzoev, C-357/09 PPU.
[42] CJСE, 22. 11. 2005, Mangold, C-144/04, и CJUE, 19. 1. 2010, Kücükdeveci, C‑555/07. Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІІ. Правен режим на защитата на правата на човека в ЕС – актуални проблеми в практика на Съда на ЕС 7 години след влизането в сила на Договора от Лисабон. Блокираното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. Принципът на недискриминация в Правото на ЕС, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2017, Втора част „Принципът на недискриминация в правото на ЕС”.
[43] CJCE, 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02.
[44] CJСE, 5. 12. 2000, Guimont, C‑448/98, р. 23.
[45] Всички елементи на ситуацията са изцяло вътрешни, но разрешаването на спора изисква тълкуване на относима СПН – CJCE, 30. 3. 2006, Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C-451/03.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
22 ноември 2021 19:07
Гост

Браво на малкото мешерейбратиньо.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
22 ноември 2021 18:22
Гост

Аз пък никак не съм впечатлен от ПЕС – няколко общи принципа, които са известни на всеки, ХОПЕС преписва ЕКПЧ, а Регламентите са общи локуми, без никаква кокретика. Самите Решения на СЕС са с толкова дълги и неясни съставни изречение, че просто затормозяващо да се четат. Накрая – нищо определено не казват. Но оставете ме мен какво мисля- важното е, че докато гражданите нямат пряк иск в СЕС за нарушаването на ПЕС, същото това ПЕС е слаба ракия – в БГ адм.съдлища да съдиш нг-администрация за нарушение на ПЕС, си е умряла работа. Ползва се най-вече заради наказателни процедури срещу… Покажи целия коментар »

бивш негов студент
бивш негов студент
22 ноември 2021 16:35
Гост

Вземете и прочетете „Droit de l“Union europeene“ на Marianne Dony – професор в Свободния университет в Брюксел и тогава помислете кой от кого е преписал…
Книжката струва 14.50 евро.

Попрочел
Попрочел
23 ноември 2021 9:52
Гост

Внушението Ви е грозно и невярно. В учебника на Мариян Дони няма и ред за определянето на приложното поле на ПЕС…

Anonimen
Anonimen
22 ноември 2021 13:41
Гост

Абсурдно е ДЧ да третират своите граждани или вътрешните ситуации по-неблагоприятно, отколкото гражданите на други ДЧ.

Лазар
Лазар
22 ноември 2021 13:34
Гост

Много добър анализ на европейската практика.

адвокат от САК
адвокат от САК
22 ноември 2021 10:50
Гост

“…2.1. Съвсем наскоро по българското дело Вълчева[6] СЕС даде ясен пример за изключително широко въздействие на ПЕС дори в материи, които нямат съюзна уредба! …“ С което си тълкуване СЕС незаконосъобразно надхвърля границите на правоприлагане на ПЕС, очертани в ДЕС и ДФЕС, но- ако това може да свърши работа при защита на нарушеното право на придвижване на всички непротестиращи български граждани при осъществяването на едни незаконни протести в България, чиято трайност е около 365 последователни дни- защо не…

Podmol
Podmol
22 ноември 2021 10:26
Гост

Дали някога ще се оправим

Попова
Попова
22 ноември 2021 10:26
Гост

ПЕС стана сложен

Kosta
Kosta
22 ноември 2021 10:26
Гост

Страхотно

Oblena
Oblena
22 ноември 2021 10:25
Гост

И тази статия на Семов ме кара да се замислям. Като ПП ще събират най-добрия А отбор на България, поканиха ли Семов за среща? Защото за мен той е далеч по-добра опция за министър от Христо Иванов. Ама няма да получат подкрепата на ДБ ако не е той министър. Коети значи, че не се събира най-добрия отбор

Спиров
Спиров
22 ноември 2021 10:22
Гост

Обичам да чета анализи 6й и разяснения на Атанас Сенов

KilleER
KilleER
22 ноември 2021 10:22
Гост

Семов е класи.

Лозан
Лозан
22 ноември 2021 13:16
Гост

Винаги е удоволствие да четеш трудовете му и особено да слушаш интервютата с него.

Bobi M
Bobi M
22 ноември 2021 10:22
Гост

Добре казано

усложнения до безкрай
усложнения до безкрай
22 ноември 2021 10:21
Гост

Истината е, че ПЕС започна безкрайно да се усложнява. Като приложение, мани като материално право. То за всякакви ситуации, които доскоро никой нямаше да свърже с ЕС, сега се приема, че трябва да се търси връзка и приложение.

56489742
56489742
22 ноември 2021 10:22
Гост

И на това се дължи отчасти неприлагането му според правилата, изложени от Семов в бг съдилищата. Другото си е чисто непознаване и отпор

Bobi M
Bobi M
22 ноември 2021 10:23
Гост

Съгласен съм

Анонимен
Анонимен
22 ноември 2021 10:17
Гост

Семов отново показва класа. Крайно интересни неща се казват тук.

Oblena
Oblena
22 ноември 2021 10:23
Гост

Винаги е така при него. Винаги.