С Определение от 16 февруари 2021 г. Конституционният съд допуска за разглеждане по същество к.д. № 1/2021 г., образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД (ДВ, бр.102/01.12.2020 г.), който гласи:

§2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпъл­нението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

С разпоредбата на новия чл. 112 ЗЗД се въвежда десетгодишна абсо­лютна погасителна давност за вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Абсолютната давност не се прилага за изброените в ал. 2 вземания.

Според § 3 от ПЗР на ЗДЗЗД законът влиза в сила в 6 месечен срок от деня на обнародването му в Държавен вестник.

1. Разпоредбите относно погасителната давност имат материалноправен характер. Преминаването от едно законодателно решение към друго налага да се уредят последиците от двата режима – предишният и новият. Това се постига със съответни преходни разпоредби, които да улеснят прехода.

При въвеждането на абсолютна погасителна давност, която засяга частноправни вземания срещу физически лица, които са възникнали при правна уредба, която не е предвиждала такава давност, се засяга правото на собственост на кредиторите, тъй като се препятства правото им да търсят изпълнение по принудителен път. При държавна намеса в частноправните отношения би трябвало да се спазва критерият за запазване на придобитите права.

Правото на вземане е възникнало при действието на правна уредба, която не е предвиждала абсолютна давност. Това право е част от патримониума на кредитора, като длъжникът не може да се освободи от задълже­нието си против волята на кредитора. Кредиторът разполага с възможност­та да събере вземането си по принудителен ред. С изтичането на 10-годишна погасителна давност, съгл. новата разпоредба на чл. 112 ЗЗД, се погасяват паричните вземания срещу физически лица. Длъжниците по тези вземания придобиват право да се позоват на изтекла абсолютна погасителна давност и по този начин да лишат кредиторите си от възможността да реализират вземанията си по принудителен ред.

Давността не се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД. Това означава, че с изтичането на давностния срок не настъпва промяна в правото на вземане. То продължава да съществува и ако длъжникът изпълни задължението си, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента да не е знаел, че давността е изтекла (чл. 118 ЗЗД). Тази правна уредба не може да служи като аргумент, че погасителната давност не засяга правото на собственост, доколкото вземането продължава да съществува, докато чрез възражение на длъжника не бъде блокирано правото на кредитора да го търси по принудителен път.

Погасителната давност не е само изтекъл срок. Институтът на давността е фактически състав. С изтичането на определен срок, законът създава право на длъжника да се противопостави на кредитора като се позове на изтеклата давност. Длъжникът може да се освободи от задължението си против волята на кредитора, чрез възражението за давност. Тази правна последица на изтеклата погасителна давност, засяга правото на вземане на кредитора, което е част от неговата собственост. С изтичането на давността длъжникът придобива право на възражение, с което по същество парализира претенцията на кредитора. Интересът на кредитора, който е бил гарантиран от възможността да се постигне изпълнение на задължението от страна на длъжника по принудителен ред, се засяга, защото неговата претенция става „несъдима“.

При законодателни промени в режима на давността е наложително законът да уреди заварените правоотношения, които са възникнали при действието на досегашните правила.

При приемането на Закона за задълженията и договорите, който влиза в сила от 01.01.1951 г., с Преходни правила се отменят разпоредбите на Закона за давността (ЗД) относно погасителната давност и се въвеждат нови правила за сроковете ѝ. В § 7 от Преходните правила на ЗЗД се съдържа следната разпоредба: „Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по-старият закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон.“

В реш. № 2437/16.12.1955 г. по гр. д. № 6405/1955 г. на ВС-1У г.о., относно приложението на §7 от Преходните правила на ЗЗД се приема следното: “В случаи, когато правилата за продължителността на давността и други срокове, предвидени в новия ЗЗД, имат приложение към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, сроковете започват да текат от момента на влизането в сила на новия закон, т.е. от 1.1.1951 г.“ С ТР № 26/1985 г. по гр. д. №141/1984 г. ОСГК на ВС е дало следното тълкуване на подзаконови нормативни актове: „Издадените разрешителни без срок за упражняване на занаятчийска и търговска дейност от 12.03.1974 г. (ДВ,бр.20/1974 г.) имат действие за срок от три години от влизане в сила на Наредбата за упражняване на занаятчийска и търговска дейност от граждани от 22.06.1980 г. (ДВ бр, 57/1980 г.)“. Това правило се извежда от § 7 ПР на ЗЗД, § 4 от преходните правила на ЗС, чл. 106 СК, § 54 от преходните правила на ГПК.

С приемането на Закона за собствеността (в сила от 17.12.1951 г.) се отменя Законът за давността по отношение на придобивната давност и тя се урежда по нови правила. Заварените случаи се уреждат в § 4 от Преходните правила, който гласи: „Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения Закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършването на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон“.

Сходна идея, относно зачитането на срокове, които са започнали при действието на стария закон, се съдържаше и в чл. 106 от ПЗР на СК от 1968 г., респ. § 12 от ПР на СК от 1985 г.

По досегашния режим нямаше абсолютна давност, което позволява­ше „удължаването“ ѝ, поради спиране и прекъсване, без ограничение във времето. При това положение за завършването ѝ по стария закон се полу­чаваше по-дълъг срок от този, който е предвиден понастоящем в ЗЗД – 10 год. абсолютна погасителна давност. Така заварените правоотношения, възникнали преди приемането на новия закон, ще бъдат погасени с новата абсолютна давност, която ще има за начален момент влизането в сила на новите разпоредби относно давността. По този начин заварените и новите кредитори ще бъдат поставени в еднакво положение.

Поначало абсолютната погасителна давност се използва като правно средство срещу безкрайното удължаване на живота на едно вземане, чрез спиране и прекъсване на давността.

Свободата на законодателя по отношение действието на закона във времето обаче не е безгранична. Това може да става само в определени конституционноправни рамки, без да се нарушават основни конституционно утвърдени принципи. Вярно е, че забрана за обратно действие на гражданските закони няма, но Конституцията съдържа редица гаранции за основните права на гражданите и юридическите лица и чрез закон не могат произволно да бъдат засягани конституционно защитени права.

С параграф 2 от ПЗР на ЗДЗЗД законодателят допуска прилагане на абсолютната давност към правоотношения, които са възникнали преди приемането на закона. Строго погледнато това е действие на закона спрямо заварени правоотношения. По своя ефект това действие засяга права, които са възникнали преди новия закон. Тези права са били „програмирани“ по един начин по отношение на техния живот. В случая новият закон отнема на породените вече права тяхната „жизнеспособност“ във времето. Така абсолютната давност засяга кредитори, чиито вземания са били подчинени на стария режим и това засягане не настъпва от момента на влизане на закона в сила занапред, а има ефект на преуреждане на правата, които са възникнали преди новия закон.

Независимо, че по принцип е допустимо законодателят да придава обратно действие на гражданскоправните закони, в конкретния случай такова действие би погасило правото на иск за вземания, които са били придобити при предишен режим – без абсолютна давност. Така се засягат вече придобити права.

Засяга се правото на собственост, тъй като правото на вземане ще остане без възможност за принудителното му осъществяване. Ефектът е ограничаване на частна собственост по силата на държавна намеса, което е недопустимо. Държавната намеса в частноправни отношения с такова действие, която води до лишаване от собственост, надхвърля конституционно установени и допустими граници.

Конституционният съд, в мотивите на реш. № 17/16.12.1999 г., по к.д. № 14/1999 г., е посочил, че вземанията са имуществени права, които безусловно се обхващат от конституционноправната защита на собст­веността, съдържаща се в чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията. В реш. № 12/8 юли 1993 г., по к.д. № 12/93 г., КС е посочил, че съгласно Конституцията, правото на частна собственост се защитава и гарантира от държавата. Нормите на закона трябва да са подчинени на тези основни конституционни начала и да не излизат извън техните рамки, включително и когато тези норми представляват изключения от възприет законов принцип.

Недопустимо е по законодателен път да се посяга на неприкоснове­ността на частната собственост. Напротив, държавата е длъжна да гаранти­ра и защитава правото на частна собственост.

Принципът на правовата държава, съдържащ се в конституционната разпоредба на чл. 4, ал, 1 от КРБ означава и това, че конституционните основи на правовия ред важат в еднаква степен за всички правни субекти, включително и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Принципно е допустимо да се въведе абсолютна погасителна давност за вземанията, но ако тя се прилага за правоотношения, които ще възникнат след приемането на закона. Тогава кредиторите ще могат да съобразяват поведението си със съществуващия режим. Отделен въпрос е каква трябва да бъде нейната продължителност.

При въвеждане на абсолютна погасителна давност в граждански правоотношения е налице държавна намеса в чужда частна правна сфера. Такава намеса би трябвало да е и общата погасителна давност, а никой не оспорва нейната необходимост. В частноправните отношения институтът на давността защитава принципа на правната сигурност. Дългото съществуване на едно право, при неговото продължително неосъществяване, поради бездействие на правоимащите, създава несигурност в оборота и трудности при доказването. Продължителното бездействие на кредитора води до предположението за отпаднал интерес. Погасителната давност притиска кредиторите да упражнят правата си. Както сочи проф. В.Таджер, погасителната давност е установена едновременно в интерес на страните по гражданските правоотношения и в интерес на обществото. (В.Таджер, Гражданско право. Обща част. Дял II, с 355).

В масовите случаи, последиците на изтеклата давност ще се проявят като лишаване от вземане, защото длъжниците ще се позоват на нея или кредиторите няма да рискуват да предявят вземането си поради риска да срещнат възражение за давност. Следователно в такива хипотези кредито­рите окончателно губят правата си. Така погасителната давност чрез своите последици засяга правото на собственост. Тъй като давността не се прилага служебно, изтичането ѝ не води до погасяване на вземането – необходимо е длъжникът да направи възражение за изтекла давност. Ако длъжникът плати задължението си след срока на погасителната давност, той не е платил недължимо. Тази интерпретация на погасителната давност обаче не може да се ползва като аргумент, че щом давността не погасява вземането, а само правото да се търси по принудителен път, не е налице засягане на правото на собственост. Реалният ефект от изтичането на погасителната давност е погасяване на претенцията на кредитора. Вземането, лишено от възможност за принудително реализиране, е обезсилено право на вземане. Кредиторът е безпомощен. Длъжникът се превръща в господар на положението. Той решава дали да плати или да не плати като се позове на давността.

Субективното право е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение и да иска от друго лице или лица спазването на определено поведение за задоволяване на признатите му от закона интереси. Това единство на субективното право фатално се разкъсва при хипотезите на погасителна давност. Притежателят на правото се лишава от възможността да иска от своя длъжник изпълнение на задължението, за да задоволи законния си интерес. Това лишаване не може да бъде произволно, то трябва да е разумно обосновано и уредено в закон. Такъв закон не може да предвижда лишаване от придобити права с обратно действие.

В случая със закон се лишават кредиторите от правото да искат изпълнение на задължението, спрямо физическите лица-длъжници, щом от падежа на задължението е изтекла абсолютната давност. В такова решение трудно бихме намерили справедливия баланс между интересите на засег­натите страни, доколкото неизправният длъжник се облагодетелства за сметка на кредитора и така се засяга правото му на собственост, което е възникнало при други условия, които са изключвали подобна възможност за погасяване на вземанията. Трябва да има баланс между степента на засягане на частния интерес на кредиторите и обществения интерес. Вече посочих, че давността се прилага и в интерес на обществото. Принципът на справедливостта би бил оправдание, ако неплащането на задълженията е по обективни причини, които са трудно преодолими от лицата, но справедливостта като принцип ще се окаже погазена, ако недобросъвестните длъжници, които са се укривали и съзнателно са избягвали плаща-нето на дълга, получат законова възможност да ползват щита на абсолютната давност. Необходим е баланс между принципа на справедливостта и принципа за сигурност на гражданския оборот.

Няма разумна причина абсолютната погасителна давност да не се прилага за всички вземания, а някои вземания да се изключват от действието ѝ. Също така е неоправдано абсолютната давност да се прилага само за вземания срещу длъжници-физически лица. Така някои кредитори придобиват привилегия, каквато нямат останалите кредитори. В неравнопоставено положение се поставят и различните видове длъжници.

Щом общата или специална погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД се прилага спрямо всички вземания, няма логическо или правно основание за тях да се изключи абсолютната погасителна давност. Така „абсолютната“ давност се превръща в „относителна“ и поставя в неравноправно положение различните групи кредитори и длъжници.

Засягането на правото на частна собственост влиза в противоречие и с чл. 1 от Допълнителния Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Следва да се прецени дали засягането на частната собственост е извършено за осъществяване на легитимна социална, икономическа или друга политика и е в интерес на обществото, дори и ако обществото като цяло не ползва или не се облагодетелства пряко от отнетото имущество (Реш. по дело Джеймс и др. срещу ОК-21.02.1986). Тази преценка принадлежи на националните власти, които са най-добре запознати с параметрите на социалната, икономическата или друга политика.

Засегнатите от мярката страни – кредиторите – губят защитата на претенциите си. Не следва да се забравя, че сме изправени пред случаи на неизпълнение на задължения между частноправни субекти. Всяко неизпълнение е правно, стопански и социално вредно, нежелано и противоправно явление с редица неблагоприятни отражения в правно, обществено и стопанско отношение (Ал.Кожухаров, Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение, с.258 и сл.).

Основен принцип в облигационното право е, че вредните последици от неизпълнението са в тежест на длъжника, ако неизпълнението се дължи на вината му. Вината на длъжника за неизпълнението е основанието за неговата отговорност (Кожухаров, Цит. съч. с. 263).

При въвеждането на абсолютна давност се стига до положение, в което виновният длъжник се облагодетелства, защото не може да му бъде търсена отговорност за виновното неизпълнение, а изправният кредитор, който притежава законна претенция – я губи. Ако този режим се приложи за заварени правоотношения, това ощетява кредиторите двойно, защото при възникване на облигационното отношение не е съществувала подобна правна уредба и кредиторите не биха могли да предвидят бъдещи правила, които ще ограничат правата им.

С Реш. № 7 от 10.04.2001 г. по к.д. № 1/2001 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗДС (ДВ бр. 44/96 г.). С тази разпоредба с обратна сила се прилага 10-годишен срок за право на ползване върху имоти – частна държавна собственост и по този начин се засягат договори, които са били сключени преди това, въз основа на ЗС, за по-дълъг срок. КС е приел, че нормата има отчуждително действие. Тя отнема законосъобразно установено право на ползване за срока над 10 години. Правният ефект на това преуреждане е отнемането на правото на ползване за срока над 10 години, право, което ползвателят е придобил добросъвестно и законосъобразно. Конституционният съд е приел, че § 6 ПЗР на ЗДС нарушава чл. 17, ал. 3 Конституцията.

При нормите, свързани с абсолютната погасителна давност за взема­нията, с пълна сила важат изложените съображения относно нарушение на чл. 17, ал. 3 Конст. Конституционният съд е приел, че оспорената разпо­редба противоречи и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конст). Вярно е, казва КС, че в Конституцията няма забрана материалният граждански закон да ретроагира. В случая с § 6 ПЗР ЗДС обаче се преуреждат правоотношения, с които се посяга върху придобити права, което създава опасност за доверието в българското право и в стабилността на законовата уредба у нас. Когато обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес, без изразена воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експропиация. А това, от своя страна, нарушава принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал.1 от КРБ.

В мотивите на законопроекта вносителите обосновават предложения 10-годишен срок, като сочат, че ще се постигне уеднаквяване на режима на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК и предлаганият срок за абсолютна погасителна давност, по ЗЗД. Несъстоятелен аргумент. Вярно е, че абсолютната давност се използва и в наказателното право (чл. 81 и чл. 82 НК), и в административно-наказателното право (чл. 82, ал. 3 от ЗАНН), и в данъчно-осигурителното право – при събиране на публични вземания (чл. 171, ал. 1 ДОПК). Особеност на тези хипотези е, че държавата с абсолютната давност ограничава свои права – за наказателно преследване, за изпълнение на наложени наказания, за административно наказване, за принудително събиране на публични вземания.

Има съществена разлика между визираната регламентация на погасителната давност за публичните вземания и предлаганото въвеждане на абсолютна погасителна давност по ЗД на ЗЗД. В първия случай държавата като носител на правото на публични вземания, с въвеждането на института на погасителната давност, засяга само собствените си интереси като титуляр на публичните вземания, докато със ЗД на ЗЗД държавата се намесва в чужди облигационни отношения, възникнали между частноправни субекти при друга правна уредба. Установяването и принудително събиране на публичните вземания е възложено на специализирани държавни органи по специална процедура, която е много по-ускорена от процедурата за установяване и принудително събиране на частноправни вземания.

Държавната намеса в чужда правна сфера подлежи на контрол за конституционносъобразност, за да се установи дали е налице пропорционалност на намесата, дали се преследва легитимна цел, дали засягането на правото на частна собственост е оправдано в обществен интерес и дали е съобразено с конституционния принцип на справедливостта и принципа на правовата държава.

Принципно не може да бъде изключена възможността на държавата, при определени условия да въведе абсолютна погасителна давност на частноправни вземания, но само занапред. Този въпрос е въпрос на законодателна целесъобразност. Само че такава правна уредба не би могла да се въвежда, без да е съобразена с принципа на правовата държава, изискванията на справедливостта, изискването за защита на правото на частна собственост, изискването за пропорционалност на държавната намеса и изискването подобно ограничаване на чужди права да е в интерес на обществото.

Държавната намеса в частноправна сфера трябва за преследва леги­тимна цел. В чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека се казва: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“.

Ако въвеждането на абсолютната погасителна давност занапред би могло да бъде оправдано с изискванията на принципа за сигурност в граж­данския оборот, то евентуалното ѝ прилагане за заварени случаи е невъз­можно да се съвмести с гарантираната защита на правото на собственост като основно право. Засягането на конституционно право би било оправда­но, ако закриля основни права от по-висок или равен ранг. Трудно може да се открие основание за държавна намеса, която води до засягане на правото на собственост на кредиторите, без да е наложена от някаква защита на основни права на длъжниците, които са в неизпълнение, а в преобладаващия брой случай – и недобросъвестни.

Остава да се прецени дали ограничаването на правото на собст­веност в такава хипотеза е в интерес на обществото. При прилагане на абсолютната погасителна давност само занапред ще може да се изтъкне като аргумент, че при възникването на вземанията кредиторите са били наясно с времевия хоризонт, в който биха могли да реализират своята претенция, но евентуално обратно действие няма подобно оправдание.

2. Атакуваната разпоредба на § 2 ПЗР към ЗДЗЗД влиза в противоречие и с чл. 19, ал.1 и 2 Конст. Редица субекти са инвестирали в придобиването на трудносъбираеми вземания, при действието на предишния режим на давността. Новите правила на давността засягат техните придобити права с обратна сила. Подобна намеса в частноправни отношения влиза в противоречие и с принципа на свободната стопанска инициатива и гаранциите за еднакви правни условия за стопанска дейност (Реш. № 17/16.12.1999 г. по к.д. № 14/1999 г.). Както е посочено в р. № 9/17 юни 2003 г. по к.д. №10/2003 г., съгласно установената практика на КС правото на стопанска инициатива и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност търпят законодателни ограничения, когато трябва да се защити друга, от по-висш ранг, конституционна ценност. В конкретния случай защитата, която получават „вечните длъжници“ не може да представлява конституционна ценност от по-висок ранг.

3. Що се отнася до противоречието на уредбата по § 2 ПЗР към ЗДЗЗД с принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 Конст., трябва да се посочи, че вътрешни противоречия в правната уредба нарушават принципа на правовата държава, тъй като затрудняват правоприложението и могат да предизвикат различни тълкувания и последици.

Правната уредба трябва да е вътрешно свързана и безпротиворечива, за да регулира обществените отношения. Несъвършенствата на закона и противоречията между неговите норми нарушават принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Този принцип би могъл да се спази само ако законовите разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви (реш. № 5/29.06,2012 г. по к.д, № 12/2011 г.; реш. № 9/30.09.1994 г. по к.д. № 11/1994 г. и др.).

Атакуваната правна разпоредба съдържа противоречия и неясноти, които нарушават изискванията на чл. 4, ал.1 от Конституцията.

Така според § 2 от ПЗР към ЗДЗЗД абсолютната погасителна давност по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Това е буквално и ненужно възпроизвеждане на разпоредбата на чл.114, ал. 1 ЗЗД. Второто изречение на разпоредбата на § 2 обаче веднага опровергава първото изречение. Абсолютната давност не тече от момента на изискуемостта на вземането, а от други факти, посочени във второто изречение. Така при висящо изпълнително производство абсолютната давност започва да тече от първото действие по изпълнението. Тази постановка пък влиза в противоречие с действащата разпоредба на чл. 116 б.“в“, съгласно която давността се прекъсва и започва да тече нова давност с предприемане на действия за принудително изпълнение. Както е посочено в т. 10 от ТР № 2/26.06,2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприема-нето на всеки изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а не само с първото. Така разпоредбата на § 2, изр. второ влиза в противоречие с действащата разпоредба на чл. 116, буква “в“ ЗЗД. Обикновената и абсолютната погасителна давност ще се окажат с различен начален момент.

Подобно противоречие е налице и относно началния момент на абсолютната давност при съдебно производство. Съгл. чл. 116, буква „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а не с влизане в сила на съдебното решение, с което е признато вземането, както сочи § 2 ПЗР. Обстоятелството, че съгл. чл. 115, буква „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, не оправдава законодателното решение абсолютната давност да се зачита от влизане в сила на съдебния акт, защото новият чл. 112 ЗЗД не зачита спирането на давността при абсолютната давност, а само прекъсването ѝ. Отново е налице разминаване в началния момент на обикновената давност (с предявяване на иска) и абсолютната давност (влизане на съдебния акт в сила).

На следващо място, § 2 ПЗР към ЗДЗЗД не урежда хипотезите на прекъсване на давността при признаване на вземането от длъжника (чл. 116, б. „а“ ЗЗД). Така не става ясно кога започва да тече абсолютната давност в тези случаи. Такава непълнота и неяснота на закона противоречи на принципа на правовата държава. За неуредените в ПЗР заварени случаи, в които е налице признание на длъжника, абсолютната погасителна давност ще трябва да се прилага само занапред – от влизане в сила на закона, без да засяга заварените случаи. Такава непоследователност в приетите несъвършени законови разпоредби и различните решения за началния момент на абсолютната давност, нарушава чл. 4, ал. 1 Конст.

Нетърпимо е и противоречието между началния момент на обикновената давност, вкл. и при прекъсване и началния момент на абсолютната давност. Абсолютната давност би трябвало да тръгва от единен начален момент с обикновената или спе­циална давност по чл, 110 и чл. 111 ЗЗД, така както е определено в чл. 114 ЗЗД, а при хипотезите на прекъсване на давността, началният момент трябва да се определя съгласно чл. 116 ЗЗД, а не в противоречие с него. Другото е законодателен „миш-маш“.

54
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
02 март 2021 17:46
Гост

Май банко-колекторското лоби си е напазарувало всички тия библиотечни и кабинетни мумии, с професорска титла.

Анонимен
Анонимен
01 март 2021 15:47
Гост

Професоре, хунтата пише проект за нова конституция с печатни грешки за няколко дни и национализира бизнес за милиарди пак за няколко дни – мислиш ли, че кухите им каскетни кратуни ще те разберат, а дори да те разберат – че ще загърбят спуснатите им инструкции как да гласуват, дори да намират промените за абсурдни?

Стефан Богоев
Стефан Богоев
01 март 2021 15:00
Гост

Ма какви банки защитава Герджиков, че не разбрах. Колекторите защитава алооо. Говори ви се в тази публикация за едни фирми на депутатчета, които са ги вложили в поредната бърз кредит лихвоносна ламя, ама кой да вдене. Четете ли, че става въпрос за едни „правни“ субекти, които инвестирали в придобиването на високорискови вземания с цесийки. Банките, като вече са ги прехвърлили, кои от тях със сконтирати възмездни цесии, кои с инкасоцесии за събиране на процент, какво общо имат с ретроагирането на новата давност. Изумен съм от тъпотиите в тоя форум за пореден път. Разбирам, че сте недооценени и търсите поле за… Покажи целия коментар »

законът не е противоконституционен!
законът не е противоконституционен!
01 март 2021 7:10
Гост

По лесното решение на КС, решението с по-ниска степен на съпротивление е да обяват,че текстът е противоконституционен-така КС ще остане в зоната си на комфорт. Смелото решение, което изисква задълбочени познания за прецизна и дълбока аргументация предполага отхвърляне на искането.

Любител
Любител
01 март 2021 10:44
Гост

Да, наистина ще трябва смелост за да се постанови, че прилагането на института на абсолютната погасителна давност е „легитимен обществен интерес“, каквато е истината в случая. Виждайки състава на КС , не съм оптимист.

мария
мария
01 март 2021 1:03
Гост

Отново ще пиша. Прочетох внимателно правното становище на г-н Герджиков. Явно е, че защитава банките. Той казва, че се засяга правото на собственост, тъй като правото на вземане ще остане без възможност за принудителното му осъществяване. / за заварените случаи говорим/. Ами нали при тези заварени случаи на длъжниците банките им продадоха жилищата и те са пак ,, вечни длъжници“. Принудително са им взети имотите. Г-н Герджиков, ЗАЩО не защитите потърпевшите стари длъжници? Дано конституционните съдии проявят здрав разум и мъдрост и да отсъдят в полза на хилядите длъжници при заварено положение, защото точно за тях се оспорва, иначе няма… Покажи целия коментар »

Омерзена
Омерзена
01 март 2021 7:20
Гост

Така излиза, че ако КС се вслуша в тоя платен послушко за старите дългове давността може да е 20+ години, а за новите 10 години. Дали и това не е противоконституционно?

МДМ
МДМ
28 февруари 2021 0:32
Гост

А уважаваният професор Герджиков отчита ли факта, че повечето от „кредиторите“, всъщност са колекторски фирми, които са изкупили нечии дълг. По закон за въпросната цесия длъжника трябва да бъде уведомен по съответният ред, но масова практика е уведомяването да става чрез циркулярно писмо пуснато до адрес, който често се оказва не актуален за длъжника, тъй като договора е бил сключен по данни от л.к. По закон официално уведомление е срещу обратна разписка,за да е сигурно, че информацията е достигнала до длъжника и той е уведомен и му е дадена възможност да си погаси изискуемото задължение. Друг тънък момент е това,… Покажи целия коментар »

Анонимен лунатек
Анонимен лунатек
27 февруари 2021 17:22
Гост

А на бас, че КС отхвърля искането. После НИП-аджиите, т.е. многобройните произведения в съдилищата, тръгнали от този институт с обърканите си понятия за правораздаване, тотално омазват делата с абсолютната давност, особено тези заварените от набързо прокаранато лобистко изменение. Накрая ВКС след три години батаци, създадени от районните съдилища, плюва първото тълк. решение и след една година още едно. Банките тънат в охолство, а вие продължавате да си драскате все същите безмислици. Накрая идва потопа или третата световна война. След което Боко Тиквата започва петия си мандат като премиер на Лайнаристан и получава орден „Златна магистрала“ с мечове, първа степен.

123
123
27 февруари 2021 18:09
Гост

Не сините, розовите трябваше да изпиете!

Ан мари
Ан мари
27 февруари 2021 16:08
Гост

А защо не се загрижи за лихвите, които слага частните. Двойното лихвено облагане на сумите от банките. Как 500 лв стават 500000,как за някъкъв спор с една банка, ти блокират парите в другите, въпреки, че плащаш кредит и те изкарват нередовен платец. Как години внасяш и било преди датата и ти прибират всичките пари и ти казват не си платил. Наказателни лихви. Загрижи се, защото, кредиторите са, децата им. Какво губят от лихвите са си върнали парите. А защо не си върнат парите от кредитните милионери, ама тях закона не ги лови, а дребните хора ще ощетят. Та защо ще… Покажи целия коментар »

Роби до край...
Роби до край...
27 февруари 2021 13:28
Гост

Затъваме все повече…И ако това е държава….Пият ни кръвта всеки ден Бавно и сигурно..

123
123
27 февруари 2021 11:39
Гост

Не е баш тъй, дето разправя Герджиков, но не ми се пише в събота по този въпрос, КС ще изясни какво как е. Може и аз становище да понапиша, макар и изрично да не са ме питали от КС-то! 🙂 А защо и А. Калайджиев изрично питат, та нали той публично изрази позицията си, че § 2 е противоконституционен – е, не е, защото се балансира между интересите на всички страни по облигационното правоотношение, като се дава защита на икономически по-слабия (а в преамбюла е провъзгласен основният принцип за социалната държава). И преди да бъде противопоставен чл. 17 КРБ и… Покажи целия коментар »

Емил
Емил
27 февруари 2021 10:57
Гост

НАПРАВО МИ СЕ ПОВРЪЩА……..

Емил
Емил
27 февруари 2021 10:53
Гост

Ей..много голямо лоби имат банките…Няма да допуснат хората да си оправят кредитите си…и това е..ще аатакуват къде ли не..само и само да останем вечно роби…..Не знам какви лекции чете Герджика..но и той е от тази олигархия,която ни души..като боа…

Омерзена
Омерзена
27 февруари 2021 10:21
Гост

Пълно падение…, дано останалите излязат с разумни становища и Ф.Димитров с правилното решение.

PtB-legal
PtB-legal
27 февруари 2021 9:11
Гост

Хайде, хайде… Твърдението, че видите ли досегашния режим позволявал по дълъг срок от определения в закона е смехотворно. Не режима, а процедурни стъпки позволяваха това, като твърде често перемпцията се използваше точно за заобикаляне на установения ред. Перемпцията е устанпвена със съвсем друга цел – тя трябва да подсигури целия срок на давността против институционална бавност, като подсигури възможността за реална изпълняемост, само че се в последствие и се придаде цел едва ли не да суспендира давността изначално. Напълно резонно бе въведена абсолютна давност, даже се прие по-лек вариянт за преодоляване на проблема, аз бих махнал перемпцията направо, или бих… Покажи целия коментар »

законодателна намеса с обратна сила-случвало се е
законодателна намеса с обратна сила-случвало се е
27 февруари 2021 6:17
Гост

РазБИра се,че може да има обратно действие. През 90-те годсини например парламентът със закон увеличи лихвите по старите договори за жилищен кредит. така, хора подписали,че ще пращат 3 процента лихва към ДСК по жилищните кредити до 1989г , чрез законодателна намеса лихвите им скочиха с пъти. Значи можело да се правят „корекции“, ама ако са в ущърб на длъжника. Друг пример-старите жилищни влогове в пари-открити преди 1989г, след законодателна промяна от 90-те години на миналия век станаха от пари на лихвоточки. Вложил пари през 80-те години на миналия век за жилище, станаха на лихвоточки-със закон. Вложители от парични спестители станаха… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2021 9:24
Гост

Тия от Парламента, дето пипат лихвоточките, кой ги е пратил там? Гласовете на Асан от маалата и Мехмет, който от 30 години се е изселил в Измир.

Валентин Ангелов
Валентин Ангелов
27 февруари 2021 4:20
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
мария господинова
мария господинова
27 февруари 2021 2:56
Гост

Финансовата криза през 2009 г съсипа фирмите. Банките неоснователно повишаваха лихвите заради кризата. Много хора загубиха ипотекираното си имущество. Парите от продажбата на домовете отидоха за погасяне на таксите на ЧСИ и лихвите по кредитите. Дълговете останаха. Хората загубиха работата си, домовете си, но никой не ги защити. Физическите лица съдлъжници по фирмените кредитите още се преследват от ЧСИ. Някой мисли ли как ще живеят тези хора по-нататък? Този товар и тази мъка трябва да се премахне с тази 10 годишна абсолютна погасителна давност за заварените случаи. Банките са винаги на печалба. Вземат ресурс на много нисък процент и в… Покажи целия коментар »

На Герджиков братовчед му
На Герджиков братовчед му
27 февруари 2021 1:32
Гост

Ами аз, като гледам, статията определено не е против абсолютната давност, а май САМО против това да се прилага назад във времето. Така че, не разбирам за какво е целия този шум. Или някой не е присъствал на лекциите на Герджиков, когато четеше Гражданско право по времето на В. Таджер през 80-те. Ама май и на лекциите на П. Попов не е ходил. Ох, Боже мили, новите напиращи по стълбата нагоре, какво да ги правиш, трябва да бъдем снизходителни, по новому му казват толерантни. Напират службогонците /съвременно наречени кариеристи/, ама като за 2 места в съда и прокуратурата има по… Покажи целия коментар »

Хуните
Хуните
27 февруари 2021 2:29
Гост

Ти пък си голям родолюбец. Скрий се, че пречиш. Ако беше нормален, нямаше да пишеш по нощите тия тъпотии. Аз сега се прибирам от нощен бар на частно, открихме един месец по-рано сезона с колегите, че ни писна от тая комуникативна стагнация. Дет се вика, малко лайв да се видим. Като не ти изнася тук, Занзибар още приема туземци по аеропортна връзка. Пийни по едно с приятели, да разбереш че тук никой не е чак такъв хейтър, за каквито ни представяш. И да те имитирам ако може: хейтър равно на злонамерен, имитирам равно на подражавам. Нещо си се преекспонирал на… Покажи целия коментар »

DDT
DDT
28 февруари 2021 0:43
Гост

При заварено положение се прилага по леката мярка .
Защо да не е за длъжниците, които ги тупат със здрави лихви, а повечето от тях са били принудени да теглят кредити, защото в България живота е много хубав!

Светла Димитрова
Светла Димитрова
27 февруари 2021 0:53
Гост

Малко им е 10 години! И сега 6 месеца да дооглозгат каквото могат. Ууу за Герджиков

Пешо на Пена
Пешо на Пена
26 февруари 2021 23:27
Гост

Разликата между него Герджиков и вас, форумни палячовци, които го плюете е, че вие просто си пишете, а той където и да отиде, си просто Той. Него го публикуват платено, а вас отдолу под линия после ви пускат да се избиете комплексите.

Старост - нерадост
Старост - нерадост
26 февруари 2021 23:16
Гост

Хубаво е човек да знае кога да отстъпи назад под напора на годините… След елементарната си излагация по казуса с джирото сега Герджиков откровено не прави простата разлика между давността по ЗЗД до сега и новата „абсолютна“ давност. Не смея да допусна, че не я прави, защото е финансово мотивиран.

Омерзена
Омерзена
27 февруари 2021 9:45
Гост

Деликатно го казахте. Аз и допускам и съм убедена в платената му позиция. Открай време, той е един от най-шумните защитници на лихварския сектор.

Humpel
Humpel
27 февруари 2021 17:55
Гост

Не разбрах къде по-точно се е изложил в казуса с джирото? А за разликите в давността, вярвай ми, перфектно ги е обсъдил. Стига да има кой да чете.

Наблюдател
Наблюдател
26 февруари 2021 22:58
Гост

За съжаление авторът обслужва интересите на банките. Нищо друго. Със същата сила може да се каже, че становището на автора нарушава интересите на длъжниците…

Никола
Никола
26 февруари 2021 21:48
Гост

В цяла Европа има абсолютна давност и Герджиков няма какво да увърта закона е точен и ясен не може да има вечен длъжник ,явно някой корпоративни интереси са други та ще намерят много платени защитници

Магистрат
Магистрат
26 февруари 2021 21:58
Гост

Има, но пък няма несеквестируем минимум

има!
има!
27 февруари 2021 6:05
Гост

Навсякъде има несеквестируеми имущество Дори и в САЩ-там колкото и да дължиш, депозити до 7000 са непипваеми. В САЩ има и личен фалит, и този институт се ползва често.

А да в САЩ-няма ЧСИ-та. А принудително изпълнение се върши без никави такси, и орган на принудително изпълнение е…шерифът(тоест началникът на РПУ-то).

В България-и частно изпълнение, и такси, и без абсолютна давност, и без личен фаалит-е неможе да продължава.

Магистрат
Магистрат
27 февруари 2021 8:33
Гост

Има несеквестируем доход, но не и имущество – има риск за панелката нещата отиват на друга плоскост

не е противоконституционно!
не е противоконституционно!
26 февруари 2021 15:00
Гост

В цяла Европа има и абсолютна давност, и граждански фалит. Никъде не е противоконституционно!

Ама то у нас-решиха,че и лустрацията е противоконституционна, и то при положение,че в цяла Източна Европа се проведе лустрация. И никъде в Източна Европа лустрационните закони не ги „минаха“ за противоконституционни.

Адвокат
Адвокат
26 февруари 2021 19:52
Гост

В Европа има несъстоятелност на ФЛ, но няма абсолютна давност за частни вземания.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:59
Гост

Брилянтен както винаги. Браво!

Хахаха
Хахаха
26 февруари 2021 14:58
Гост

Няма развита държава и икономика без погасителна давност. „Абсолютна“ или не, но трябва да има времеви период, в който ако кредитора не може да събере вземането, то да отпадне. Другото е финансово робство. Защото кредитора носи и финансов риск, а не само длъжника, както е сега … Мотивът, че новият институт засягал права, които били възникнали преди него е толкова плосък, че само Герджиков може да го изтъква. Ми то тогава да си бяхме останали с Римското право, бре „професоре“ и да не мръднем и на йота … Но Герджиков за мен е тотално дискредитиран, като професор по „Право“, еле… Покажи целия коментар »

Giro d
Giro d'Italia
26 февруари 2021 23:46
Гост

Преди много години така милият ни парламент направи вземането на Кредитна банка и Дисконтова къща против Химко публично вземане с обратно действие с изменение на Закона за дължавния бюджет, за да прецака цесията на Мултигруп. Държавата на север от европейската част на Турция, наречена България, има богат опит в ретроактивните глупости в частното право. Като цитирате други държави, кои от тях са я въвели с обратно действие абс. давност, господа Дилетант- Кандидат професорчета ?

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:57
Гост

Този пък много сее загрижил за кредиторите.

за 70 години
за 70 години
26 февруари 2021 13:17
Гост

Хайде сега и бай Ангел, Русчев. Конов не може, че той е писал искането на адвокатурата, но те дължат на ЗЗД за 70-годишнината да не се допускат такива правни безобразия.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 13:04
Гост

Законодателен миш-маш вика Герджика! Много меко, явно защото е за пред КС 😉

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 13:13
Гост

Той не се притеснява да си каже мнението за парламента. Но КС не е ТВ, поканен е за правно мнение, а не да разпарчатоса изцяло НС, което с лекота може да направи и е правил

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:57
Гост

Е, той си има слабост към тях.

ФДКС
ФДКС
26 февруари 2021 12:57
Гост

ГРОБ много добре знаеха какво правят. Предизборно придадоха обратна сила, за да може на андрешковците, дето им гласуват, веднага да им се погасят дълговете, а пък той после КС нека им оправя бакиите. Сега да видим ФД ибо конституционен съдия какво ще сътвори, Герджиков добра основа за размисъл му е дал

Z.Z
Z.Z
26 февруари 2021 13:58
Гост

Абсолютно, мисията е изпълнена, а ФД най-после си е получил вота на доверие, останалото е безветрие.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 12:50
Гост

Като чета за пореден път се убеждавам колко голяма е липсата на юристи в НС, ама много голяма

Keep
Keep
26 февруари 2021 13:56
Гост

Добре, че си отиват, ама със свито сърце чакам да видя какво ще дойде.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:58
Гост

Е, дано да не е от трън на глог.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 12:48
Гост

Повече от ясно е как ще се произнесе КС, но най-важното е да го направи преди юни, за да може да спрат безумията. Подобно обратно действие се равнява на експроприация! И не разбирам смешния плач напоследък, че колекторите канели хората да разсрочат задължения, ми ще ги канят, това е законосъобразно, но е погром за правото при липса на бездействие от страна на кредитора правото му да се погасява и да се стимулират длъжниците да не плащат. Пожелавам на всички радетели на абсолютната давност да имат да вземат! Ей тогава ще ви лъсне в кухите кратуни какво сте сътворили!

Омерзена
Омерзена
27 февруари 2021 21:58
Гост

Без мнения на лобисти на колектори тук! Най- голямото социално зло! Нахални и безочливи с протекциите на автора и много като него. Има ли закон, който регламентира дейността им? Не – няма. Всичко е позволено! Повръща ми се….

браво, професоре
браво, професоре
26 февруари 2021 12:43
Гост

Просто, ясно, точно! С примери от миналото, когато законодателят не беше прост гербераст – оказва се, че дори комунистите по са назнайвали правото от тях, браво проф. Герджиков!

123
123
26 февруари 2021 13:55
Гост

Aма те герберастите не били комунисти ли? Мерси!

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:59
Гост

Били, просто са се пребоядисали.