Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за държавната собственост (ЗДС), с които управляващите въведоха по-леки процедури при отчуждаването на имоти, когато те попадат в бъдещи обекти с национално значение.

На 15 май депутатите приеха промени в закона, с които съдът с окончателно определение в 7-дневен срок може да допусне предварително изпълнение за отчуждаване на имот, когато се изгражда национален обект или обект с национално значение. Има едно изключение – не се допуска предварително отчуждение, ако имотът е единствено жилище, а в останалите случаи на собственика се дължи обезщетение, а инвеститорът плаща и гаранция.

Според държавния глава основен проблем в промените е, че вече се допуска предварително отчуждение на обекти с национално значение, без да е ясно кои ще са тези имоти. В момента законът позволява отчуждение само за национални обекти, които са ясно изброени – пътища, железопътни линии, пристанища, летища и др. съоръжения, свързани с техническата инфраструктура.

Според Закона за устройство на територията обаче обектите с национално значение не са изброени и се казва само, че това е обект, определен за такъв със закон или с акт на Министерския съвет.

„Предвид липсата на критерии, по които Министерският съвет обявява обектите с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение може да засегне множество частни имоти без гаранции, че това са обекти за общо ползване в обществен интерес.

Не е ясно какво налага това, тъй като понастоящем ускорената процедура е приложима за ключовите инфраструктурни проекти – магистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характеристиките на национални обекти“, се казва в мотивите на президента за наложеното вето.

Според държавния глава, собствениците на отчуждени имоти могат да не получат равностойно обезщетение, тъй като с промените инвеститорите ще дължат гаранция само до 1/3 от определеното обезщетение. В момента размерът на гаранцията не е ограничен и се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК).

„Целта на паричната гаранция е да служи за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на другите обезщетения за компенсиране на вредите и пропуснатите ползи на собственика на отчуждения имот (чл. 39б, ал. 2 от ЗДС). В мотивите към законопроекта няма никакви аргументи защо гаранцията е определена на една трета, а не например на една втора. Като фиксира размера на гаранцията само спрямо определеното с отчуждителния акт обезщетение, законът намалява сигурността, че собственикът ще получи равностойно обезщетение“, мотивира се още Румен Радев.

Според него равностойното обезщетение следва да се изчислява не само според пазарната оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди. Той се позовава и на решения на Конституционния съд, в които е застъпено разбирането, че обезщетението при отчуждаване на имот не може да се приеме за предварително, ако не е определено окончателно по размер с влязъл в сила акт на съда.

„С възможността инвеститорът да влезе във владение на имот – частна собственост и да започне строителни дейности, като се заплаща само обезщетението съгласно невлезлия още в сила отчуждителен акт и допълнителна гаранция в силно намален размер, на практика се допуска отнемане на правото на собственост. Така не се изпълнява конституционно предвиденото задължително условие за предварително и равностойно обезщетение на собственика“, пише още президентът.

Румен Радев налага вето и на текста, с който се допуска имотно обезщетение за земи, които са собственост на едно физическо или юридическо лице и са с обща площ над 50 дка. Той пише в мотивите си, че няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара, което поражда съмнения, че текстът обслужва конкретни интереси.

Според него е съмнително дали изобщо тези промени ще доведат до ускорено изграждане на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти, тъй като изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване.

„Разпоредбата изисква продължителен процес на доказване, че едни и същи имоти принадлежат на едни и същи собственици или съсобственици. Така се създава сериозен риск вместо да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен“, казва още Радев.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Собственик
Собственик
30 май 2019 11:16
Гост

Прав е преидентът, колкото и да ме боли да го кажа. Пълзящата диктатура почна открито да си прави закони. Сега искат и да си придобиват земята без ясни правила. България бързо върви на изток.

vlady
vlady
28 май 2019 10:46
Гост

Законите трябва да са ясни и точни, не да има обтекаеми формулировки с много възможности за тълкуване. Обекти с национално значение е обтекаема формулировка с възможности за произвол и злоупотреби, трябва да бъдат описани конкретни видове такива.

Анонимен
Анонимен
27 май 2019 12:48
Гост

Ясно е като бял ден защо се допуска имотно обезщетение на земи с площ над 50 дка. За да отцепят някой и друг лев.

Анонимен
Анонимен
27 май 2019 12:33
Гост

Браво! В много случаи собствениците на отчуждени имоти не получават равностойно обезщетение.