През последните години въпросът за медиацията в България става все по-актуален, като редовно се организират различни събития, насочени към популяризирането ѝ. Ползите от медиацията са безспорни – от една страна, доброволното уреждане на споровете облекчава работата на съдиите, като намалява броя на делата, по които следва да се произнасят по същество и по този начин води до подобряване на качеството на правораздаването, позволявайки на съдията да отдели повече време за трудно разрешими спорове, изискващи по-задълбочено проучване на съдебната практика и написване на решението, а от друга страна, извънсъдебното решаване на споровете спестява и време, и значителни разходи за участниците в производствата, и не на последно място – намалява напрежението за тях и повишава удовлетвореността им. Известен е изразът, че всяка спогодба е по-добра и от най-доброто съдебно решение – когато спорещите страни са успели да намерят балансирано решение, то има силата дългосрочно да уреди и подобри отношенията между тях, което в крайна сметка е най-ценното.

Въпреки че във времето се забелязва тенденция към увеличаване на броя на производствата, които приключват чрез доброволно уреждане на спора посредством използването на медиация, то темповете на това развитие са доста бавни и непостоянни. За съжаление, статистиката сочи, че към настоящия момент броят на приключилите по този начин дела е незначителен в сравнение с общия брой производства, които се разглеждат от българските съдилища.

Задължение да насочват страните към спогодба имат по принцип първоинстанционните съдилища. Това е основен момент от тяхната дейност още от възникването на съвременното ни правораздаване, като включително първообразът на днешните районни съдилища са били въведените у нас през 1880 г. мирови съдии, чието наименование акцентира именно върху помирителната им функция.

При работно посещение с колеги в съдебния район на Бавария констатирахме доста интересен и различен подход на първоинстанционните съдии там (в сравнение с установената практика в България) при насочването на страните към спогодба и препращането им към медиация, който се оказа изключително добре работещ в полза на спогодяването на страните в процеса. Различният подход се изразява в това, че в хода на съдебните производства, за които съдията е направил първоначална преценка, че са подходящи за медиация (при която преценка не е обвързан от формални правила), се провежда съдебно заседание, при което съдията дава разяснения на страните относно същността на конкретното производство и най-важното – посочва им някои уязвими места в техните позиции, където най-общо съответната страна би имала проблеми с доказването на определени факти, в случай, че се премине към същински съдебен процес и спорът бъде решен посредством съдебно решение.

С реформата в правосъдието в Германия от 2002 г. е вменено като задължение на съда да се обсъдят съответните правни и фактически аспекти на правния спор в открит правен разговор със страните и да се работи за релевантно провеждане на производството. Според практиката на Федералния съд на Германия от само себе си се разбира, че поведението на съдията, което се изисква в този контекст, по принцип не може да оправдае страха от пристрастност дори ако фактическите шансове на дадена страна са фактически намалени и това ѝ бъде съобщено от съдията в това открито изслушване[1].

По време на това заседание съдията общува съвсем неформално със страните и/или техните процесуални представители, разговорите не се протоколират, включително заседанието се провежда в съдебна зала, където банката на съдията е на нивото на тези на страните. Това позволява на страните да конкретизират исканията си, да изразят притесненията си, а съдията да ги „посъветва“, разяснявайки им спецификите на конкретния случай, включително и сложността при доказването на някои факти и същността на съдебната процедура.

Като цяло се приема, включително и в практиката на Федералния конституционен съд (BVerfGE), че това предварителното изразяване на мнение, чрез което съдията все още не е взел окончателно решение, не може да породи съмнения за неговата безпристрастност, дори ако разясненията на съдията биха могли да навредят на правната позиция на дадена страна. Това се отнася и за предложенията за споразумение от съда, които са свързани с позоваване на разходите за иначе необходимо събиране на доказателства. Окончателно определение по делото, може да се приеме едва тогава, когато нови аргументи вече не са налични. Същественото в тази процедура е, че съдията споделя правната и фактическата информация по делото с двете страни, в открито съдебно заседание. Единствено предоставянето на тази информация само на една страна, без участието на отсрещната страна, би породило опасения за пристрастност на съдията в конкретното производство[2].

Задължение на съда в посока насочване на страните към спогодба съществува и в нашето процесуално право. Съобразно действащата към момента регламентация в България, по силата на чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК, в началото на съдебното производство по граждански дела съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото, като указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Това е правомощие, което съдът е длъжен да осъществи, в случай, че констатира необходимост от такова допълнително поясняване и отстраняване на противоречия. Съответно след изясняването на твърденията, съдът съгласно чл. 145, ал. 3 ГПК, е длъжен да прикани страните към спогодба и да посочи нейните последици, като едва при непостигане на такава, той прави доклад по делото.

Видно е, че нашият Граждански процесуален кодекс възлага на съдията, разглеждащ производството, активна роля при изясняването на действителния спор между страните, поясняването на техните позиции, както и при насочването им към постигането на спогодба. Липсват формални правила, касаещи въпроса по какъв точно начин е допустимо съдът да се изразява при това насочване на страните към спогодба, като единственото формално ограничение следва да се изведе от чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, въвеждащ забрана за участието на съдия по делото, относно който съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие – т.е. в случая изразено становище от съдията при разглеждането на делото, въз основа на което може да се приеме, че той не е безпристрастен. Законодателят не е предвидил нито по какъв начин съдията насочва страните към спогодба, нито в какво се изразява това насочване.

Тази празнота и установените в България и други страни успешни практики в насочването на страните към медиация, както и безспорно положителният ефект на разрешаването на споровете доброволно, обуславят необходимостта от провеждането на дискусия по темата. В тази дискусия следва да се включат съдии от всички нива на съдебната система, както и други юристи, имащи отношение към правораздаването, които да изразят становища, а при необходимост и да се създаде правна регламентация, за да се изясни какво е допустимо да сподели съдията със страните, за да може ефективно да изпълни задължението си за насочване към спогодба.

Нуждата от такава дискусия се основава и на това, че към настоящия момент е налице сериозно притеснение у съдиите техните изявления да не се възприемат като основание за отвод, респективно те се ограничават при изразяването си, което пък от своя страна значително намалява убедителността на казаното от тях в насока препращане към медиация. Т.е. в момента е налице свръхгарантиране в действията на съдиите, за да няма основание за отвод. В същото време липсва ефективност при насочването към доброволно уреждане на споровете, което да доведе до реално увеличаване на броя на делата, които се решават доброволно, а това препятства възможността и съдът, и страните да се възползват от ползите на медиацията.

Преди година Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие Концепция за въвеждане на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела в съдилищата, която очертава конкретни стъпки и действия за въвеждане на института на задължителната съдебна медиация по определени видове граждански и търговски дела. Това е първата преднормативна заявка, че институтът на медиацията ще получи възможност за сериозно разгръщане в съдебната ни система. Нещо повече, чрез въвеждането ѝ на етапи – първо в пилотните съдилища, ще се даде възможност на системата да заработи по-плавно и да се оценят предимствата и недостатъците на модела. Ето защо и с оглед новия път, по който сме поели, са необходими конкретни действия в тази насока, включително и промени в законодателството, които да позволят на съдията да бъде ефективен при насочването на страните към медиация, особено ако искаме да въведем модела във вид, който съответства на нагласите на обществото и на гилдията.

[1] BGHZ 156, 269 = NJW 2004, 164; § 139
[2] BVerfGE 42, 64 (68) = NJW 1976, 1391; Zöller / G. Vollkommer Rn. 26 с допълнителни препратки

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
alizaati
alizaati
26 май 2022 12:21
Гост

Wendy’s is an American international fast food restaurant chain. It was founded on November 15, 1969 by Dave Thomas, in Columbus, Ohio.

https://wendys-breakfast-menu.info/

Анонимен
Анонимен
04 април 2022 19:06
Гост

Защо американските лобита от толкова години се опитват да наложат медиацията?нито е толкова евтина, нито ефективна Колко струва медиацията? – Mediation.bg https://www.mediation.bg › mediation › mediation-cost Средната цена на час е между 50 и 100 лв. на час, но зависи от вида на спора. Хората също явно не я искат. На никой не му трябва, но има някаква страшна упоритост в лобирането за нея. Постоянно се плаща на съдии да говорят, колко е добра, на обучават адвокат, ходи се на обучения…И разбира се всичко се свежда до още задължения на съда, постоянни промени в законодателството и никому ненужни разходи –… Покажи целия коментар »

Герджиков
Герджиков
04 април 2022 16:13
Гост

В България и сега съдията указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства (в доклада по делото). Същото ще ще бъде, ако в разговор им съобщи уязвими точки в техните позиции, където биха имали проблем с доказването. Т. е. нищо по-различно.

ВСС
ВСС
04 април 2022 13:24
Гост

Нека кампанията започне сега!

Анонимен
Анонимен
04 април 2022 11:41
Гост

моделът от Германия, който се промотира в статията, не е работещ тук. В България, ако съдията си позволи предварително да укаже уязвими точки в позициите на двете страни, дори и с цел да ги спогоди – ще го обвинят, че е купен, пристрастен и най-малкото, отводът не му мърда /изразил предварително позиция, преда да се напише решението/. Просто забравете….

Анонимен
Анонимен
04 април 2022 11:37
Гост

Аз много обичам медитацията

Кишелов
Кишелов
04 април 2022 8:32
Гост

Любопите анализ. Повдига някой въпроси.

Арнаут
Арнаут
04 април 2022 8:31
Гост

Уви не вярвам да стане масова пракитка.

Мишев
Мишев
04 април 2022 8:31
Гост

Това е и един от проблемите на Петков и правителството му. Не може да вземеш модела от САЩ и Канада и да го насадиш тук. Тук почвата е различна, тук водата е различна. Както ако вземеш маслина и я насадиш в Украйна. Ами да, житница има там и плодородна почва, но на масилната вероятно няма д аи допадне лошото време. Та така и тук и сега. Няма как да се случат нещата с този народ, който е свикнал на свободия. Не, той е свикнал на робство и след 89та си представя демокрацията, като свободия.

Павлов
Павлов
04 април 2022 8:30
Гост

Това е добре да се наложи, но не вярвам по ред причини. На първо място народопсихология.

Kozel
Kozel
04 април 2022 8:21
Гост

Пред медиацията от край време има проблеми и този ефективен, но и евтин метод за решаване на спорове все не може да се наложи масово. Защо ли?

Анонимен
Анонимен
04 април 2022 8:24
Гост

Въпрос на народопсихология. Не можеш да заплашиш някой с медиация, но можеш със съд до дупка. Треперим.

Кирос
Кирос
04 април 2022 8:29
Гост

Защо сме прост народ. Разберете го.

Анонимен
Анонимен
04 април 2022 8:26
Гост

Именно, защото е евтин и бърз и много хора нямат интерес от това.

Павлов
Павлов
04 април 2022 8:29
Гост

Не се налага този метод, защото народа смята, че е по-сугурен метод да осъдиш някого.

Кирос
Кирос
04 април 2022 8:28
Гост

Умишлено!