Полицейските органи могат да оказват принуда над личността като постановят задържане за срок от 24 часа[1].

На първо място, задържането по ЗМВР е извънпроцесуален способ. Може да има спомагателна дейност при подготвителни или насочващи действия за извършване на процесуални действия по НПК[2]. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице:

  1. за което има данни, че е извършило престъпление;
  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
  4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
  5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
  6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
  7. в други случаи, определени със закон.

Прилагането на тази разпоредба от органите на МВР създава множество проблеми, които ще бъдат разгледани в настоящата статия, ведно със законовата уредба и  практиката в други държави.

В закона са регламентирани изричните предпоставки за задържане на лица от полицейските органи. Всяко задържане, без да са налице тези предпоставки, би било незаконно по своята същност. Арестът е актът на задържане на лице, защото е заподозряно или наблюдавано при извършване на престъпление. След задържането лицето може да бъде допълнително разпитано и обвинено в престъпление.

Думата „арест“ произлиза от френската дума arrêt, означаваща „да спреш или да останеш“. Има многобройни жаргонни термини за арестуване по целия свят. В САЩ и Франция понякога се използва терминът „collared“ [3](с яка, визиращ  униформите на органите на реда). Понякога се използват и термините „lifted“ или „picked up“.[4]

Като предпазна мярка срещу злоупотребата с власт арестът следва да бъде извършен при напълно обоснована причина. Освен това времето, през което дадено лице може да бъде задържано, е относително кратко (24 часа в Обединеното кралство и Франция и 24 или 48 часа в САЩ и Русия).

В някои страни е разрешен арест от граждани. В Англия и Уелс всяко лице може да арестува всеки, за когото има основания да подозира, че е извършил или е съпричастен в извършване на престъпление. Подобни правомощия съществуват и във Франция, Италия, Германия, Австрия и Швейцария, ако дадено лице е хванато при извършване на престъпление.

Разясняване на правата – защо ЗМВР не отговаря на стандартите

В САЩ се прави разлика между задържане и арест. Разграничението се свежда до това дали задържаното лице се чувства свободно да напусне[5]. При арестуването лицето е задържано в място, ограничаващо свободното придвижване, което то не може да напусне по собствена воля. Задържането е много по-кратко по времетраене – трае докато полицейският орган извърши проверка при подозрение в извършено престъпление. Когато е налице предпоставка да се достигне до извод, че дадено лице е извършило леко престъпление (например дребна кражба, шофиране с невалидно свидетелство или нарушаване на обществения ред), служителите на реда обикновено издават заповед за явяване пред съд на лицето, но не го арестуват[6].

В САЩ арест без заповед изисква наличието на определена  предпоставка (виж цитат под линия[7]).[8].

Основанията са близки до предпоставките за задържане по ЗМВР, но прави впечатление възможността за задържане при нарушения на Закона за движение по пътищата.

Въз основа на решението на Върховния съд на САЩ по делото Миранда[9] срещу Аризона, след извършване на арест полицията трябва да информира задържания за неговите права, за да могат изявленията, направени по време на разпит, да бъдат допустими като доказателство в съда. Разяснение на правата се изисква само когато лицето е задържано под стража и резултатите от този разпит трябва да бъдат използвани в съда. От служител на полицията не се изисква да информира лице за правата му, ако няма да бъде разпитвано за целите на съдебно производство.

Разяснението трябва да информира задържания, че има право да запази мълчание, право на адвокат, както и че това, което казва, може да бъде използвано срещу него. Съществуват и допълнителни изисквания относно запознаването с правата, които варират в различните щати и може да зависят от конкретните обстоятелствата (например когато арестуваният не е гражданин на САЩ или е непълнолетен). Тъй като точната формулировка на правата на задържаното лице при арест е важна, полицейските служители често носят със себе си разпечатан екземпляр с правата и го  прочитат, като по този начин се гарантира изчерпателност и екзактност при изпълнение на процедурата.

Подобно задължение е налице и при задържане във Великобритания. Независимо по какви причини е арестуван човек, той трябва да бъде информиран[10] за основанията за ареста незабавно при задържането или веднага, когато това е възможно. В противен случай арестът е незаконен. По време на ареста заподозреният следва да бъде уведомен от полицейския орган, че има право да запази мълчание и че всичко което каже, може да бъде използвано като доказателство срещу него. Незначителните отклонения от съдържанието на правата не представляват нарушение на Кодекс G, регламентиращ задържането, при условие че се запази смисълът на съответното предупреждение. [11]

Разяснението на правата задължително трябва да бъде отразено в протокола за задържане. На гражданин, подлежащ на арест, трябва да се обяснят на разбираем и достъпен език правните и фактически основания за ареста му.

Подобно задължение съществуваше в отменения чл. 63, ал. 3 от ЗМВР, според който на задържаното лице следва да му бъдат разяснени основанията за неговото задържане.[12] С приемането на  действащия ЗМВР (чл. 72, ал. 3), изрично е регламентирано задължението за информиране за основанията за задържане на разбираем за тях език, на лица, които не владеят български език[13]. Посочването на фактическите и правни основания за задържането е елемент от самата заповед за задържане[14]. Не е налице обаче законово задължаваща норма за разясняване на правата на лицето на разбираем за него език, съобразно културните и образователни особености.

Националната уредба следва да се синхронизира с член 5, § 2 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията, ЕКЗПЧОС), който постановява, че на всяко арестувано лице следва незабавно и на разбираем език да бъдат съобщени основанията за арестуването му. Член 5, § 2 ЕКЗПЧОС осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, като му се даде възможност да отрече извършването на престъплението[15]. Разбирането на фактическите основания на задържането гарантира възможността да се оспори законността му пред съда в съответствие с член 5, § 4 ЕКЗПЧОС. Липсата на изрична нормативна уредба на разясняването на разбираем език на правата, води до законодателно отстъпление от основните принципи на ЕКЗПЧОС.

Задържането на лицата е детайлизирано в Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Към инструкцията е приложен образец на декларация, с която задържаното лице се запознава и попълва, че веднага след задържането е запознато с правата си по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. Механичното изброяване и цитиране на права обаче не води до разбиране на тяхното съдържание, ако те не са разяснени съобразно интелектуалните възможности на всяко лице. В декларацията липсва отбелязване, че задържаното лице има право да не отговаря на въпроси на полицейски орган. В Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012  г. относно правото на информация в наказателното производство изрично е записано, че към декларацията следва да се приложи и текст, според който задържаният има право да не отговаря на въпросите на полицейските органи.[16]

Правото за запазване на мълчание не е регламентирано нито в ЗМВР, нито в цитираната по-горе инструкция. Следва да се обсъди изричното въвеждане на такъв текст, тъй като при задържането на лице се извършват беседи от полицейски служители с него, поради което следва изрично да е информирано, че има право да не дава информация на органите на МВР, ако не желае това.[17]

Съразмерност и прекомерна сила

В германското наказателно-процесуално право арестът е структуриран като суверенно право на арест (чл. 127 ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс) и като право на всеки (чл. 127, ал.  2 от  НПК).[18]

Предпоставките за арест са идентични в разгледаните по-горе държави, като са въздигнати определени условия за извършване на сaмия арест, за да бъде законосъобразен.

Временният арест трябва да се извърши в съответствие с принципа на пропорционалност. Например, арестуването не трябва да води до сериозни наранявания на задържаното лице в случай на незначително нарушение. Следователно, използването на каквито и да било средства при арест не е разрешено от закона, дори ако самото задържане не би било възможно по друг начин. Ако използваните средства не са пропорционални на целта на ареста, това е недопустимо. „Недопустимо е и да се предотвратява бягство на нарушител чрез действия, които водят до сериозни увреждания на здравето му или до непосредствена опасност за живота му.“[19]

В разпоредбите на българския ЗМВР не са въведени такива ограничения. Полицейски орган във всеки момент може да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие[20], като не е налице разпоредба за забрана на използване на прекомерна сила.

Приложението на принципа на съразмерност[21] се нарушава при някои заповеди за задържане, издадени на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната норма граждани може да бъдат задържани, ако след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълнява задължението си по служба. При издаването на заповед на задържане полицейските служители следва да съблюдават за принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, като не засягат права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта за задържане не следва да превишава целта на закона поради обстоятелството, че административнонаказателната дейност и нейното реализиране следва да се обуславя от необходимостта лицето да бъде задържано.[22] Налице са множество задържания на основание осуетяване на изпълнение на полицейски действия, които не са съразмерни на тежестта на деянията, извършени от задържания (изтегляне на множество билетчета от автомата за обслужване на граждани в сградата на СДВР[23]; отказ за даване на проба за алкохол[24]; говорене на висок тон, свързано с емоционалното състояние на задържаното лице[25]). При издаване на заповед за задържане в тази хипотеза, полицейските органи следва да отправят надлежно предупреждение и да приканят лицето да  преустанови действието преди да прибегнат до задържането му. Това се явява задължителна предпоставка за законността на задържането. Отправянето на изрично предупреждение следва да бъде описано и отбелязано в самата заповед. Следва да се посочат и конкретните полицейски действия, за извършването на които е попречено.[26]

В руската Федерация е установено задържане от полицейски орган в по-голям часови диапазон – 48 часа. Изчерпателно са изброени предпоставките за задържане[27] като прави впечатление, че са налице условия за задържане с цел опазване на психичното здраве на гражданите, както и задържане с цел връщане в специализирано заведение за лечение. За установяване самоличността на лицата е установен различен срок за задържане – максимум 3 часа.

Проблеми при полицейското задържане в България

При така изследваната законова уредба в различните държави, следва да се обърне внимание на съществените проблеми у нас при осъществяване на задържане по ЗМВР. Безспорно основните трудности при прилагане на закона от полицейските органи възникват при задържането по т. 1 (когато за лицето има данни за извършено престъпление) и по т. 4 (невъзможност да се установи самоличността на лицето) на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР в съответствие със стандартите в ЕКЗПЧОС.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешкото отношение (чл. 3). След прогласяването на това основно право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право[28]. Поради което при задържане на лица полицейските органи следва да съблюдават за правилното приложение на националния закон и да не се допускат и нарушения на ЕКЗПЧОС.

При задържане поради данни за извършено престъпление, в заповедта за задържане изрично следва да бъде записано престъплението, за което има данни да е извършено от задържаното лице и да се цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс. В заповедта е необходимо да се посочат и фактическите обстоятелства, въз основа на които е достигнато до предположение за авторство на престъплението. При липсата на някои от тези съществени елементи ще е налице допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС и основание за отмяна на процесната заповед.

Мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР способства за разкриването на извършени престъпления. Въпросът за извършване на конкретното престъпление и за виновността на задържаното лице подлежи на разследване в рамките на образувано наказателно производство. За налагането ѝ е достатъчно да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към конкретно престъпление.[29]

Понятието данни по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се разграничава от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал.1 от НПК[30]. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно съмнение за извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство[31]. В закона липсва дефиниция на понятието данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно Българския тълковен речник значението на думата означава 1. Необходими за извод или решение сведения (По официални данни) и 2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позволяват успешната му изява (Гласови данни). Като синоними на думата са посочени: сведения, доказателства, аргументи, свидетелства, указания, доказателствен материал, факти.

Според практиката на Европейския съд за правата на човека, по делото Дидов срещу България[32], е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи за съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление.

От изложеното по-горе следва, че при задържане от полицай по посоченото основание следва много внимателно да се преценят тези предпоставки, за да бъде издадена законосъобразна заповед за задържане.

По отношение на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, следва да се отчетат няколко основни елемента. Законът свързва неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде установена. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

При изследване на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗМВР може да се заключи, че полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност – чрез лични документи, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.[33]  Мярка „задържане“ следва да се прилага след изследване на самоличността на лицето, прилагайки и някой от способите по чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, а не директно, единствено поради непредставяне на документи за самоличност.

В конкретния случаи de lege ferenda може да се обсъди законодателна промяна, в насока прилагане на по-кратък срок на задържане – до няколко часа. Съвременните технологични възможности улесняват бързото установяване на самоличността на лице без документи. Трябва да се отчете, че проверка на самоличността на лице следва да се извършва при определени предпоставки, регламентирани в чл. 70, ал.1 ЗМВР[34], като не следва да се допуска самоцелна проверка на личността на лицата от органите на МВР.

Специфичните изисквания при задържане на непълнолетен

На това законово основание се задържат и немалък брой непълнолетни лица. При издаването на заповед за задържане на непълнолетен гражданин, полицейският орган следва с особено внимание да приложи законовата процедурата и задължително да се свърже с родител за установяване на самоличността на непълнолетния преди да пристъпи към задържане. Макар законодателят да не е въздигнал особени правила за задържане на непълнолетни по ЗМВР (с изключение на изискването задържаният непълнолетен да е в самостоятелно помещение[35]), органите на полицията следва да подхождат много внимателно, поради естеството на възрастта на тези лица и да прибягват до задържане само в изключителни случаи. Задържането на непълнолетно лице на основание заповед, обявена за незаконосъобразна в последствие, нанася множество психични травми на непълнолетния. Отмяната на заповедта като незаконосъобразна и присъждането на евентуално обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди[36] не могат да компенсират в пълен размер нанесените увреждания на психиката на непълнолетното лице. Полицейските органи следва да извършват преценка дали налагането на такъв вид ПАМ е съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК. Възрастта на задържания винаги следва да бъде отчетена, наред с обществената опасност на извършеното деяние, като задържането не следва да засяга неговите права и законни интереси в значително по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава административният акт.

Следва да се отбележи още, че задържането на непълнолетното лице се извършва по специален ред, в нарочно оборудвано помещение за настаняване на малолетни и непълнолетни лица. Непълнолетният дава обяснения пред инспектор от „Детска педагогическа стая“ след пристигане на родител, като непосредствено след това, лицето се предава на родителя.[37]

Непълнолетните следва да бъдат задържани в самостоятелно помещение с приветлив и подходящ за възрастта вид; да има обособени легла, окомплектовани с постелъчен инвентар (чаршафи, калъфки, одеяла, възглавници), маса, два стола, шкаф за лични вещи, сапун и кърпи. Осигурено е постоянно наблюдение от страна на Оперативната дежурна част  – директно или чрез видеокамера на монитор с монтирани сигнални бутони за реагиране от страна на задържаните при необходимост; стъклата на прозорците да са обезопасени от вътрешната страна с метална мрежа, препятстваща достигането им; да не се допуска наличието на открити електроизточници, остри, режещи, запалителни и други предмети, които биха застрашили здравето и живота на задържаните. [38] В полицейските управления в страната са налице малък брой помещения, които да отговарят напълно на посочените изисквания. Не са рядкост случаи полицейските органи да настаняват непълнолетно лице в помещение, което не отговаря на тези критерии.

При самото задържане и отвеждане до сградата на полицейското управление следва да се изпълни процедурата, регламентирана в Инструкция № 8121з-1008 от 16.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейските органи на МВР[39]. Непълнолетните лица следва да се съпровождат от служители, които имат най-малко две години трудов стаж, като по време на съпровождането при нужда следва да им бъде осигурена храна.

Как незабавно всъщност не означава бързо

Следва да се подчертаят основните специфики при обжалване на заповедта за задържане. Съгласно установената практика на Европейския съд по правата на човека легитимно основание за лишаване от свобода е мярка за задържане на обвиняеми по реда на НПК и на заподозрени по ЗМВР.[40]

Налице е установена незаконосъобразна практика за задържане за кратък период от време (обикновено около 2-3 часа) и освобождаване, без издадена съответна заповед от органите на МВР. Чрез този подход на задържаните лица е ограничен и отказан достъп до обжалване на фактическото им задържане. Налице са и редица осъдителни решения на ЕСПЧ по тази хипотеза за нарушение на разпоредбата на член 5 § 1 (c) от Конвенцията.

По делото Джабаров и други с/у България едно от задържаните лица не е било формално арестувано, а е „доведено“ и разпитвано повече от четири часа в полицията по подозрение за извършване на престъпление[41]. По делото Петков и Профиров с/у България[42] двамата жалбоподатели са арестувани от полицията по подозрение за съпричастност към извършването на кражба, като не им е предоставена възможност за незабавно обжалване на заповедта за задържане. Задължение на властите е да изложат фактическите основания за конкретното задържане на лицето и да му предоставят незабавно възможността да оспори задържането пред съд. На практика това означава, че въпросът за законосъобразността на всяко задържане трябва да бъде разгледан от съд за времето, докато то трае. [43]

Това е така, тъй като в съответствие с правото на свобода и сигурност, задържаният трябва да получи възможност да бъде освободен преди постановеното от органа по задържането време да е изтекло. Именно поради тази причина, чл. 72, ал. 4 от ЗМВР беше променен като компетентният съд е длъжен да се произнесе незабавно по законността на задържането.[44]

Изменението на нормата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и добавянето на думата „незабавно“ на практика не доведе до ускоряване на производството по съдебен контрол на законосъобразността на заповедта. Последващата редакция, регламентираща възможност за касационно обжалване пред съответния административен съд на решението на РС, не доближи правораздаването до европейските стандарти поради невъзможност за произнасяне на съда в периода на фактическото задържане на лицето. Тя не обезпечава нужната бързина при разглеждането на този вид дела. Обичайно решение за законността на задържането на лицата по ЗМВР се постановява няколко месеца след фактическото задържане на лицето.

Ето защо намирам, че следва да се облекчи съдебното производство като се предвиди едноинстанционен съдебен контрол на заповедите на задържане. Производство следва да бъде уредено като бързо производство, с окончателно произнасяне във възможно най-кратки срокове. С въвеждането на електронното правосъдие се облекчава незабавното получаване по електронен път на цялата административна преписка. След разглеждане на жалбата, съдът следва незабавно да се произнесе относно законосъобразността на заповедта. Мотивите на съдебния акт може да бъдат изготвени на по-късен етап, след като е налице фактическо произнасяне от състава. Така ще се обезпечи своевременното произнасяне на съда още докато трае фактическото задържане на лицето, с което ще се гарантира в пълна степен адекватна защита на неговите права.

В заключение, в своята практика при издаване на заповед за задържане по ЗМВР, полицейските органи допускат непрецизност и незаконосъобразни действия, водещи до съществени нарушения на закона. Следва да се предвиди по-висока степен на законова защита, гарантираща правата на непълнолетните при задържане по ЗМВР. Налице е нужда от изрична законова регламентация, че задържане на непълнолетни лица по ЗМВР се извършва само в изключителни случаи. По отношение на обжалването на самата заповед за задържане пред съд, следва да се въведат процедури, водещи до ускоряване на съдебното производство.

[1]Чл. 72. (1) от ЗМВР Полицейските органи могат да задържат лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление;
  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
  4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
  5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
  6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
  7. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи., но това задържане съществено се различава от прокурорското задържане.
[2] Чинова, М. „Досъдебното производство по НПК“, Сиела, 2013 г.
[3] Hérail, René James and Edwin A. Lovatt, Dictionary of Modern Colloquial French, p. 194.
[4] Partridge, Eric and Paul BealeA dictionary of slang and unconventional English, p. 681.
[5]   Terry v. Ohio, 392 U.S. 1(1968) , U.S. v. Vargas, 369 F.3d 98 (2d Cir. 2004), In re Hoch, 82 A.3d 1167 (Vt. 2013),  United States v. Bullock, 632 F.3d 1004 (7th Cir. 2011)
[6]http://www.americanbar.org/content/dam/aba/migrated/publiced/practical/books/family/chapter_14.authcheckdam.pdf
[7] Арест без заповед се допуска когато: лицето е извършило престъпление и служителят е станал свидетел на това; извършено е углавно престъпление и служителят основателно вярва, че арестуваният е този, който го е извършил; нарушение на закона за движение по пътищата, видяно от служителя; когато заподозрян е в дома си, но полицейският служител има основания да вярва, че заподозреният ще избяга, унищожи доказателства или има възможност гражданин да бъде наранен
[8] Federal Rules of Criminal Procedure, Title II: Rule 5b
[9] Miranda v. Arizona, 384 U.S. 436 (1966)
[10] Participation, Expert. „Police and Criminal Evidence Act 1984“. www.legislation.gov.uk. Archived from the original on 20 February 2009. Retrieved 26 November 2019.
[11] „PACE Code G 2012“. GOV.UK. Retrieved 23 May 2018.
[12] Чл. 63, ал. 3 На задържаното лице незабавно следва да се разяснятна разбираем за него език основанията и мотивите за неговото задържане
[13] Чл. 72, ал. 3 Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
[14] Чл. 74, ал.2 В заповедта по ал. 1 се посочват:
  1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;
[15] F., C. and H. v UK, № 12244/86, 12245/86 и 12383/86
[16] Чл. 3, § 1, б „д“ от Директива 2012/13/ЕС
[17] Стефанова, З. „В помощ на задържания от полицията и на обвиняемия в досъдебното производство”
[18] Markus Wagner: Das allgemeine Festnahmerecht gem. § 127 Abs. 1 S. 1 StPO als Rechtfertigungsgrund, Zeitschrift für das Juristische Studium 2011, 465 (PDF-Datei; 187 kB); Stefan Klingbeil: Die Not- und Selbsthilferechte: Eine dogmatische Rekonstruktion, Tübingen: Mohr Siebeck 2017, S. 23–56
[19] BGH NStZ-RR 1998, 50
[20] Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.
(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.
[21] Чл. 6, ал.2 от АПК  Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
[22] Решение № 3928 от 13.03.2020 г. по адм. дело № 7937/2019г. на ВАС
[23] Решение № 3928 от 13.03.2020 г. по адм. дело № 7937/2019г. на ВАС
[24] Решение  № 8797 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 5704/2018 г. на ВАС
[25] Решение № 9362 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 196/2017 г. на ВАС
[26] Решение № 14191 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 196/2019 г. на ВАС
[27] Чл. 14 от Федеральный закон от 07.02.2011 N 3-ФЗ (ред. от 06.02.2020) „О полиции““лица, заподозрени в извършване на престъпление; лица, които са избягали от ареста, лица, които се укриват от изтърпяване на наказание; лица, които се издирват; лица, по отношение на които се водят производства по дела за административни нарушения;  военнослужещи и граждани на Руската федерация, призовани за военна подготовка;  лица, които избягват изпълнението на принудителни мерки от медицински характер; лица, които избягват да посещават специализирани лечебни; лица, които са нарушили правилата на комендантския час – на основанията, по начина и за периода, предвидени от федералния конституционен закон; лица, които са влезли незаконно или са се опитали да влязат в охранявани обекти – до идентифициране на самоличността им, но за период не по-дълъг от три часа; лица, извършили опит за самоубийство или които имат признаци на изразено психично разстройство и които с действията си създават опасност за себе си и другите – до преместването им в лечебни заведения или по местоживеене; лица, които са избягали от психиатрично лечебно заведение или се укриват от принудителна хоспитализация по съдебен ред в такова заведение – до преместването им в психиатрично лечебно заведение; лица, по отношение на които е получено искане за екстрадиция”.
[28] Решение № 4928 от  27.04.2020 г. по адм. дело  № 18/2020 г. на ВАС
[29] Решение № 4876 от  27.04.2020 г. по адм. дело № 13006/2019 г. на ВАС
[30] Решение № 4449 от  15.04.2020 г.  по адм. дело № 8179/2019 г. на ВАС
[31] Чинова, М. и Попова, Е.„Задържането на обвиняемия от прокурора и административното задържане на граждани при извършване на престъпление” сп. ТЕЗА, бр.2, 2012
[32] Didov v. Bulgaria 27791/09
[33] Решение № 11639 от 01.08.2019 г. по адм. дело № 13982/2018 г. на ВАС.
[34] Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
  2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
  3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
  4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
  5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
[35] Чл. 72, ал. 8 от ЗМВР.
[36] Решение № 17334 от  17.12.2019 г. по адм. дело № 11741/2018 г. на ВАС.
[37] Чл. 23, ал. 2 и чл.25, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи
[38] чл. 73 от от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи
[39]https://www.mvr.bg/docs/librariesprovider20/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-8121%D0%B7-1008-%D0%BE%D1%82-16-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-2014-%D0%B3-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf?sfvrsn=488e6b68_2
[40] Решение №  9962 от 2008 г. по адм.д. № 10973/2007 г. на ВАС.
[41] Dzhabarov v. Bulgaria 6095/11
[42] Petkov and Profirov v. Bulgaria  50027/08, 50781/09
[43] Харис, Д., О‘Бойл, М., Уорбрик, К., Бейтс, Е., Бъкли, К. Право на Европейската конвенция за правата на човека. София, 2015, с. 369.
[44] Чл. 72, ал. (4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

 

37
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
въпрос за приложението на чл 12а НК
въпрос за приложението на чл 12а НК
13 октомври 2020 8:50
Гост

А имат ли право гражданите да задържат полицай, при условията на граждански арест, уреден в чл 12а НК. Например, ако катаджия поиска нерегламентирано сума, може ли гражданинът да задържи катаджията, до идването но полицайските органи? Или ако по време на легетимен протест полицай незаконно бие протестиращи, могат ли протестиращите да го задържат, при спазване на изискванията на чл 12а от Нк? Или описания днес сутринта случай-когато полицаи нападат дома на невинни хора-могат ли невинните да се защитят законово, при условията на чл12а? Имаш ли право на самозащита при беззакооние на милицията-визирам точно описания днес сутринта случаи в сутрешния блок на… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
13 октомври 2020 10:08
Гост

Гражданите могат се защитят с еднопосочен билет за някоя правова държава.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 17:56
Гост

Oтново 20 тролски селски коментара как ни в клин, ни в ръкав подкрепя родната полиция… Мисля, че въпросът относно отговорността на полицаите (и търсенето и осъществяването й) става все по-важен, особено с оглед намеренията на Гешев и на останалите прасешки идолопоклонници делата срещу полицаи да се гледат изключително от военни съдилища…

въпрос до автора, и до лица с интерес по темата
въпрос до автора, и до лица с интерес по темата
12 октомври 2020 12:20
Гост

Имам въпрос до автора, ако прецени, моля да отговори тук, или в друга статия, а и нека други лица разбиращи от темата си кажат мнението,предвид важността на въпроса: Следва ли полицаят да носи наказателна отговорност по чл 142а, ако полицейското задържане бъде прогласено за незаконно от съда? Противозаконно лишаване от свобода ли е незаконния арест, установено с решение на съда? Ако не следва да носи отговорност-защо, ако следва-защо? НАЯСНО СЪМ,ЧЕ ПРОКУРАТУРАТА НЕ ПОВДИГА ОБВИНЕНИЕ ПРИ ПОДОБНИ СЛУЧАИ, ПРАВИЛНА ЛИ Е ТАЗИ ПРАКТИКА НА ПРОКУРАТУРАТА, С ОГЛЕД ТЕКСТ НА ЧЛ 142А? Противозаконното лришаване от свобода-при незаконен арест дали е противозаконно лишаване… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 14:07
Гост

За мен лично не следва, защото така служителите ще бъдат демотивирани да задържат лица, дори и когато има законово основание за това. Също така някой си съд ще отсъди в полза на задържания, дори когато всичко е изготвено правилно (има такива случай) и някой невинен ще влезе в затвора за престъпление. Мое мнение, е че обществената опасност, както и опасните последици настъпили от незаконосъобразно задържане (изключвам да е имало нанасяне на телесни повреди, вербални агресии и др.) не са толкова големи за лицето, за да те търси наказателна или имуществена отговорност от дадения служител ! Това което виждам през последните… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 18:48
Гост

Колега, няма такъв законен термин като рутинна проверка. Всяка проверка, трябва да се извършва въз основа на дадена првдпоставка, а не защото така е решил полицая.

Пак анонимен
Пак анонимен
12 октомври 2020 19:40
Гост

Господине, за това съм го поставил в кавички ! Защото цитирам болшинството от граждани, които точно така натичат правомощието по чл. 70 Ал. 1 от ЗМВР ! Не винаги има предпоставки за извършване на проверка, за това лично мое мнение е и не ангажирам никой с него, е че трябва да се даде точно тази свобода на полицая да избира кой да проверява, по негова преценка ! Ако всичко е наред отразява се проверката по законо установения начин и проверяваното физическо лице си продължава по пътя. В случай, че се установи нарушение, да се вземе отношение съгласно закона. И ще… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 21:31
Гост

Явно тук е разликата между нас. Не желая да бъда третиран като потенциален престъпник, само защото на някого му изглеждам „съмнителен“. Да не говорим, че като сме наясно с нивото на проверяващите нищо не следва да бъде оставяно на тяхната преценка.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 17:52
Гост

На мен ми се струва, че текстът на НК е недвусмислен и не съдържа никакво основнаие за съмнение. Полицаите са точно толкова наказателноотговорни, колкото и останалите граждани. Всички изключения, които предвиждат прилагането на принуда или сила от тяхна страна, са изчерпателно изброени в закона.

мнение
мнение
13 октомври 2020 7:11
Гост

Аз мисля,че чл 142а НК е ясен. Ако законодателря иска да не важи за полицаите при незаконно задържане по ЗМВР-да го запише изрично. В противен случаи се отваря вратата за произвол-излиза,че полицията може да задържа незаконно-ако просто не хареса някой,например,че протестира, и това да е без санкция и последици. Няма логика в това.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 10:51
Гост

Страхотен анализ на колегата

ганю
ганю
12 октомври 2020 11:16
Гост

Колегата просто е събрал на едно място вече известни и публикувани материали.
Та чак анализ не е, но е похвално усърдието.

Милен
Милен
12 октомври 2020 10:38
Гост

Законодателят не бил въздигнал особени правила за задържане на непълнолетни по ЗМВР! А трябва.

Христо
Христо
12 октомври 2020 10:39
Гост

Поредният пропуск в нормативната ни уредба.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:20
Гост

Бе той наркоман от Люлин, ще го гледаш какъв е и дали да го задържаш. Или направо пласьор от Люлин. Малко ги задържат дори

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:19
Гост

Подкрепям родната полиция

Генади
Генади
12 октомври 2020 10:33
Гост

Освен полицейския произвол.

мнение
мнение
12 октомври 2020 12:28
Гост

В България милицията има дълъг път да извърви, докато стане полиция.

––––––––––-
Ще спомена РПУ-та където, законът се спазва на висота:
Айтос, Пордим, 7-РПУ в София, 4-то РПУ-в София,Несебър, Първомай, Асеновград, Бяла Слатина, Ботевград, Пазарджик. Пазарджик лидира в законоспазването, там законът е на пиедестал ,нЕли, а гражданите вярват и се доверяват на местната полиция, полицията е от служба на хората и законът, а не е на подчинение на беззаконието, по никъакъв начин.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 14:12
Гост

Колега ще прибавя и 02 и 05 РПУ София.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:10
Гост

Как се оказва, че в Русия с по-меки.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:10
Гост

Написано разбирармо

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:09
Гост

Като има повод задържат. Ако се влачиш по улиците без личн карта какво да те правят

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:09
Гост

Едно време повече се уважаваше тази професия. Днес не е баш така

Пижо
Пижо
12 октомври 2020 10:27
Гост

За изграждането на уважение към дадена професия допринасят най-вече тия, които я упражняват

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:08
Гост

Иска ли да те задържи, няма какво да го спре

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:08
Гост

Тук много полицай стават такива, защото могат да бият без да са извън закона. Има и читави де

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 8:06
Гост

Хубав анализ

put in
put in
12 октомври 2020 8:04
Гост

Гледай ти, в Съветския съюз задържат за 48 часа, но ако е за установяване на самоличност – до 3. Когато установиш, че в някои отношения Путин е по-хуманен от Борисов

Кирилов
Кирилов
12 октомври 2020 10:35
Гост

Борисов и хуманност! Смешно.

хау
хау
12 октомври 2020 8:02
Гост

У нас да си редови полицай означава да действаш по заповед на малоумни началници, може да те изпратят за пушечно месо, може да те вкарат в нарушение на закона с малоумни инструкции, работиш при условия на труд като от 70те години на миналия век. Какво повече да се каже

Пижо
Пижо
12 октомври 2020 10:31
Гост

Може да те вкарат в нарушение, ако и ти си малоумен. Полицоят трябва да познава Закона.

causa perduta
causa perduta
12 октомври 2020 7:58
Гост

Обжалването трябва да става незабавно, докато още лицето е задържано, а не дни и седмици по-късно. Иначе е безсмислено. Т.е. само ЗОДОВки оправя, но не води до промяна – човекът си изкарва 24-те часа. А колко закарани за 4-5 часа има и после освободени, щото се оказва, че е за нищо и няма документация и не могат и да заведат дело

естимаро
естимаро
12 октомври 2020 7:54
Гост

В България полицаят реши ли да задържа, нищо не може да го спре. Сега на протестите се доказа – публично известни личности, за чиято самоличност свидетелстват сума ти хора, бяха задържани естимаро… Тук няма опит за установяване на самоличност с други методи преди да те откарат към РУП.

ушев
ушев
12 октомври 2020 7:49
Гост

Разясняване на правата на разбираем език, да, бе, да…

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2020 7:50
Гост

Сядай, подписвай и не искаш ли наш човек служебен адвокат, че да те прецака като ти обясни, че нямаш друг изход освен споrазумение

Лазар
Лазар
12 октомври 2020 10:36
Гост

Не може да се разчита на служебен адвокат. Защото заплащането е ниско ли?

ганю
ганю
12 октомври 2020 11:19
Гост

Като станат ромите полицаи повече от неромите – тогава ще има и разясняване на разбираем език.