През последните години на криптовалутите сякаш преимуществено се гледа като на активи, подходящи за инвестиции, или по-скоро на спекулативни инструменти, чиято „употреба“ се изчерпва единствено с придобиването им и продажбата им на по-висока цена. Доколко криптовалутите представляват инвестиционни инструменти и дали за инвестиционните дейности в криптовалути попадат под действащата регулация е въпрос, който заслужава самостоятелно изследване и по-задълбочен анализ (напр. при инвестиционните посредници, инвестиционните фондове и т.н.). В настоящото изложение ще бъде направен опит за изследване на въпросите по практическото използване на криптовалутите, а именно тяхното осчетоводяване, използването им като средство за разплащане при някои формални договори – при придобиване на недвижим имот, изплащане на трудово възнаграждение, както и въпросите по принудително изпълнение върху криптовалути (налагане на запор, опис, оценка, публична продан) и възможността за извършване на апорт на криптовалута в капитала на търговско дружество.

Към настоящия момент на европейско равнище погледите са насочени към очакваното приемане на Регламента относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (по-известен като MiCA – Markets in Crypto-Assets regulation). Регламентът обаче няма за цел да обхваща всички правни аспекти на всяко едно възможно приложение на криптовалутите, а ще урегулира емитентите на криптовалути, лицата, предоставящи услуги относно криптовалути, вкл. борсите, както и ще въведе защита на потребителите, или иначе казано – това, което все още не е регулирано. Но действащото законодателство, дори само в България, и към настоящия момент може да обхване някои от по-масовите потенциални приложения на криптовалутите като платежно средство и като имущество.

Изначално създадени, за да бъдат „свободни“ от всякаква форма и метод на регулиране, криптовалутите имат за цел да бъдат бърз и непроследим заместител на парите. Въпреки че криптовалутите не са законно платежно средство[1], не са регулирани и не подлежат на „контрол“, те могат да служат за придобиване на права, включително вещни, по съгласие на страните[2], т.е. криптовалутите могат да представляват договорни платежни средства (в този см. е Решение от 22 октомври 2015 г. по дело C‑264/14 на СЕС). В този случай обаче, когато една криптовалута служи за придобиване на права, изниква въпросът за вида на договора и съответно за правилата, които се прилагат.

1. Счетоводно третиране на криптовалутите и оценка

Преди да може да се говори изобщо за сделки, при които плащанията се извършват в криптовалути, е важно да се обърне внимание на счетоводното третиране и оценката на криптовалутите.

Криптовалутите, като нов счетоводен обект, създават не малко затруднения и в счетоводството, и в правото. Счетоводно криптовалутите не отговарят на определението на парични средства и еквиваленти по Международния счетоводен стандарт 7 (МСС 7), нито като финансови инструменти по МСС 32. За уеднаквяване на счетоводната практика, Комитетът по разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) публикува свое становище от 12 юни 2019 г., с характер на тълкувателно решение, което се прилага задължително, според което притежаваната криптовалута от предприятията следва да се отчита в съответствие с международен счетоводен стандарт 2 (МСС 2)  – като материални запаси, ако криптовалутата се държи за продажба в нормалния ход на дейността, или по МСС 38 – нематериални активи[3] (както се третира и ноу-хау), ако се използва като средство за размяна или инвестиционни цели[4].

В тази връзка, безспорно може да се приеме, че криптовалутите са активи с икономическа стойност, подлежащи на оценка. Методът на оценка зависи от приложимия стандарт, като при МСС 2 и МСС 38 първоначалната оценка е цена на придобиване, а последващите варират между по-ниската стойност от придобивна цена и нетна реализируема стойност, справедлива стойност намалена с разходите за продажба, цена на придобиване минус натрупана амортизация и обезценка или справедлива стойност минус натрупана амортизация и обезценка, както и цена на придобиване (покупна цена плюс преки разходи по сделката).

2. Придобиване на недвижим имот с криптовалута

Без значение дали цената криптоактивите расте, намалява, или се стабилизира, стои въпросът дали същите могат да се използват като платежно средство (договорно) при едни от най-формалните сделки – придобиването на недвижими имоти, при съгласие на двете страни за това. При придобиване на права срещу криптовалута следва да се прилагат правилата за договорите за замяна[5], а не за покупко-продажба, макар и разликата между двата вида договори да не е толкова съществена[6], доколкото съгласно чл. 223 от ЗЗД правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната[7]. При договорите за замяна се приема, че и двете страни-заменители едновременно са продавач и купувач, т.е. продавач на имот и купувач на криптовалута и обратно.

2.1. Такси и данъци по сделката и материален интерес

Основният практически проблем, пред който се изправят всички страни и участници в сделката, е определянето на стойността на разменяните блага, от които следва да се изчислят нотариалните такси, местният данък и таксата за вписване на нотариалния акт. Проблемът се състои не толкова в определяне на стойността на недвижимия имот, а в преценката дали насрещната престация в криптовалута е с по-висока стойност, и съответно дали същата следва да се вземе предвид при изчисляване на таксите и данъците, съгласно чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗННД и чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ.

В чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗННД е посочено, че при прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е пазарната цена на по-скъпата вещ – при замяна. На следващо място, законът регламентира и особени случаи, напр. ал. 3 на чл. 97 от ЗННД казва, че при възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по някой от останалите начини – т.е. от пазарната стойност. Законът допълнително определя в § 2 от ДР на ЗННД, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси. Чл. 33 от ЗМДТ в относимата си част съответно регламентира, че имуществото се определя и оценява в левове към момента на сделката по пазарна стойност – чл. 33, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а в § 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ съответно се разкрива какво е пазарна стойностцената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението. Следователно при определянето на материалния интерес законодателството допуска две възможности – определяне на пазарна стойност на криптовалутата или посочване на договорна цена.

2.2. Пазарна стойност на криптовалутата

Определянето на пазарната стойност на криптовалутите обаче може да не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Това произтича от волатилността им, наблюдавана през годините, като някои криптовалути могат да изменят стойността си в пъти в рамките на часове, поради непрекъснатата и денонощна борсова търговия.

Сравнение може да се направи с оценяването на акциите на публично търгувано дружество (чиято стойност теоретично се изменя всяка секунда, докато борсата е отворена), когато същите се оценяват за целите на сделки, съгласно Наредба за изискванията към съдържанието на обосновката на цената на акциите на публично дружество, включително към прилагането на оценъчни методи. В Наредбата е посочено (чл. 5, ал. 1), че справедливата цена на акциите се основава на тяхната текуща цена (при последна сделка) на регулиран пазар, когато акциите на дружеството се търгуват на международно признати и ликвидни пазари на ценни книжа, включени в списък, одобрен от Държавната комисия по ценните книжа. Чл. 6 от Наредбата, на следващо място, определя, че справедливата цена на акциите, които не се търгуват активно на регулиран пазар на ценни книжа, се определя чрез следните оценъчни методи: 1. метод на дисконтираните нетни парични потоци; 2. метод на нетната балансова стойност на активите, и 3. метод на съотношението цена/печалба на дружества – аналози.

Въпреки очевидната неприложимост на посочената наредба, тъй като към настоящия момент криптовалутите се търгуват на децентрализирани борси, които по никакъв начин не покриват изискванията, за да могат да се квалифицират като регулирани пазари[8], може да се приеме, като се вземат предвид и изискванията за ЗННД и ЗМДТ, че начинът за определяне на материалния интерес при сделки с криптовалути е съобразно текущата им цена при последна сделка, която би била платена при същите условия между лица, които не са свързани (§ 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ).

Правнотехнически, това означава, че едва след транзакцията на криптовалутата ще следва да се установи каква е стойността на активите към момента на прехвърлянето им, при конвертирането им в български лева по цената към момента на операцията. Някои видове криптовалути и техните поддържащи системи позволяват запис на пазарната стойност на всяка една транзакция в друг вид валута или криптовалута, като по този начин се избягва всякакво съмнение за стойността на преводите. Този вариант обаче би могъл да създаде известни затруднения, доколкото практически всички криптовалути се търгуват в американски долари, което означава че ще се извършват най-малко две „превалутирания“ – първо от криптовалута в долар, а след това от долар в лев.

Това неудобство практически може да бъде преодоляно при определянето на криптовалутата, която следва да се плати по нотариалния акт, като стойност в български левове, след което независимо от промяната в курса ѝ, да следва да се плати съответния размер от криптовалута, която отговаря на определената левова стойност към момента на плащането.

Казаното важи само относно криптовалутите, чиято стойност не е обвързана с друга валута. При т. нар. „токен, обезпечен с актив[9] – стейбълкойнове (напр. Tether: USDT, USD Coin: USDC, TerraUSD: UST) стойността на криптовалутата е обвързана със стойността на американския долар и същата не варира самостоятелно – една единица криптовалута винаги се разменя за една единица парична валута. При стейбълкойновете пазарната стойност е обвързана с курса на съответната парична валута и определянето на материалния интерес следва да се извършва чрез превалутиране по борсовите курсове на централните банки, по пазарна стойност, без да се определя договорна стойност. При този тип предмет на размяна практическите проблеми на нотариалното производство следва да бъдат по-скоро формалности.

2.3. Договорна цена и еквивалентност на престациите

Другата възможност за определяне на материалния интерес по сделката е при посочване на договорна цена, т.е. стойността на имуществото да бъде посочена от страните – цена на прехвърляния недвижим имот, и/или цена на криптовалута, независимо от нейната пазарна стойност. В литературата се разглеждат случаите на „оценена замяна“, която не зависи от пазарната стойност на престациите, а единствено от стойността, която страните придават на престациите, предмет на договора за замяна, към момента на сключването му[10]. Тук обаче възниква въпросът дали свободата при определяне на стойността на имуществата, подлежащи на размяна, е абсолютна, или търпи някакви ограничения, с оглед принципа за еквивалентност на престациите. При договорите за замяна това правило за равностойност на престациите е по-скоро изключение[11].

Безспорно е, че напр. са напълно допустими сделки с недвижими имоти, при които продажната цена е по-ниска от данъчната им оценка (Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК). В същото време понятието „добри нрави“, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация[12].

В този ред на мисли, за практическото избягване на неудобствата от определяне на пазарна стойност на разменяната криптовалута срещу недвижим имот, страните могат да посочат приблизителна стойност на криптовалутата, в разумни граници на разликата с действителната пазарна стойност към момента на трансфера или към момента на изповядване на сделката, която те възприемат като справедлива за насрещното прехвърляне на собствеността. Същата тази договорна стойност на криптовалутата, определена от страните по сделката, следва обаче да бъде по-висока от пазарната стойност на криптовалутата, за да може да се приеме за материален интерес по сделката, съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗННД, освен ако разбира се, интересът по сделката се определя от стойността на имота, като по-висока.

2.4. Доказване на плащането

Няма спор в литературата[13] и в практиката[14], че по силата на чл. 24 от ЗЗД, във вр. с чл. 183 ЗЗД вр. чл. чл. 222-223 ЗЗД, договорът за покупко-продажба, съответно за замяна, е консенсуален[15], и че прехвърлянето на правата става по силата на самия договор (съгласието), без да е необходимо реално предаване на вещите. Самото предаване е задължение на всяка от страните, чиято липса представлява неизпълнение на договора, но не влияе на действителността му, а само на отговорността за неизпълнение. Казаното е важно, доколкото доказването на транзакции с криптовалути от една страна може да бъде лесно, ако инфраструктурата поддържа такава възможност[16], но от друга – може да бъде непроследимо и невъзможно.

За целите на нотариалното изповядване би било достатъчно получателят на криптовалутата да потвърди и декларира, че е получил същата по посочен от него адрес (дигитален портфейл) или по друг начин (реално предаване на физически носител, съдържащ съответните ключове). Не е необходимо реално да се представят доказателства пред нотариуса за извършване на трансфер на криптовалута, доколкото, както беше посочено, договорът е консенсуален и за сключването му е необходимо единствено съгласие, а на следващо място плащането в криптовалута не е обхванато напр. от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Не е необходимо и получателят на криптовалутата да е титуляр на дигиталния портфейл, по който същата ще бъде получена, ако той самият е посочил адреса за получаване, тъй като плащането ще бъде извършено добросъвестно на лице, по отношение на което да има недвусмислени обстоятелства, сочещи овластяването му, съгласно чл. 75, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД (Решение № 237 от 11.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2687/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 487 от 17.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2003 г., ТК).

2.5. Извършване на проверка по ЗМИП от нотариуса

При договорите, включително замяната, които надвишават определени стойности на прехвърлянето имущество, е задължително извършването на съответните (комплексни) проверки, съгласно чл. 11 от ЗМИП. Тези проверки обаче в случая биха се ограничили до изясняване на произхода на съответната криптовалута, което би се доказало с извлечения от фактури, хешове от транзакции за платени възнаграждения от мини или хешове за направени транзакции от борси, извлечения с история на плащанията в приложения на финтек доставчици на електронни пари, извлечение от борсата, от което да е видно придобиването на криптовалутата, удостоверителни имейли за направения трансфер и други методи на проверка, или съответно при съчетаване и с проверка на произхода средствата за придобиване на съответната криптовалута.

Трудностите при доказването на произхода и принадлежността на криптовалутата обаче не следва да бъдат единствено основание за отказ от сделка от страна на нотариуса, освен ако съвкупните обстоятелства водят само до този избор. ЗМИП в чл. 72, ал. 1, изрично регламентира, че при подаден сигнал по съмнения за изпиране на пари, лицата са длъжни да забавят операцията, а само ако не може да бъде извършена комплексна проверка по чл. 10, т. 1-4 от ЗМИП, то задълженото да извърши проверката лице (нотариусът) следва да откаже извършване на сделката – чл. 17, ал. 1 от ЗМИП. Би следвало на подобни случаи да не се гледа с презумпцията, че се укрива произход на средства, а да се вземат предвид обстоятелствата, че самите криптовалути са проектирани да бъдат в известна степен непроследими и анонимизирани. А подобни типове сделки – закупуване на недвижими имоти срещу криптовалута, на практика биха изсветлили притежанието на този тип разменно средство, поради формалността на нотариалното производство и съпътстващите го проверки, което следва само да окуражава органите с публична власт да толерират извършването им.

3. Изплащане на трудово възнаграждение в криптовалута

В съвременните условия на икономиката и бумът на финтех компаниите възниква въпросът дали е допустимо да се уговори и изплаща трудово възнаграждение в криптовалута, а не в български левове, и ако е възможно, как следва да се третира и изчислява същата.

3.1. Основно трудово възнаграждение

Кодексът на труда в чл. 269 в ал. 1 регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща само в пари (Решение № 357 от 30.04.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2007 г., V г. о.). След приемането на Валутния закон през 1999 г. и отмяната на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, гласяща, че паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи, в страната е допустимо да се уговарят и изплащат трудови възнаграждения и в чуждестранна валута. Практиката обаче познава подобен тип уговорки в трудовите възнаграждения и много преди това, за някои особени случаи на извънгранична трудова дейност, което не променя факта, че по трудовото право отдавна е възприета възможността за изплащането на трудови възнаграждения във валута (Решение № 123 от 11.03.2005 г. на ВКС по т. д. № 381/2004 г., ТК, II т. о., Решение № 1715 от 5.02.2004 г. на ВКС по гр. д. 1019/2002 г., III г. о.), включително и при формиране на облагаемата основа.

Като член на Международната организация на труда[17] (МОТ) още от 1920 г., българската държава е ратифицирала значителен брой конвенции, включително и Конвенция № 95 за закрила на работната заплата, 1949 г., Обн., ДВ, бр. 37 от 9.05.1997 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от последната, работните заплати, плащани в пари, трябва да се изплащат само в пари, които имат законен курс; плащанията във формата на полици, разписки или купони или в каквато и да е друга форма, за която се смята, че представлява законно платежно средство, са забранени.

Прочитът на чл. 269, ал. 1 от КТ и чл. 3, т. 1 от Конвенция № 95 на МОТ води до извода, че основното трудово възнаграждение по българското законодателство може да се изплаща само и единствено в пари[18], т.е. в законно платежно средство. Криптовалутите не са законно платежно средство, но могат да представляват договорни платежни средства, както беше посочено.

3.2. Допълнително трудово възнаграждение

Не стои така въпросът обаче с допълнителните трудови възнаграждения, които по см. чл. 269, ал. 2 от КТ могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор, а съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения, предоставени в натура, не могат да включват спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия, т.е. това са единствените ограничения в натуралното изплащане на заплати. Това на практика означава, че изплащането на допълнително възнаграждение в криптовалута е възможно. Възможно е също допълнителното възнаграждение като размер да надхвърля основното, без това да опорочава трудовото правоотношение (Решение № 6234 от 5.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 8878/2018 г.). Допустимо е също така да се изплащат и целеви бонуси, премии или награди в криптовалута, като тези доходи също следва да се третират като трудови – допълнително трудово възнаграждение, освен ако не се изплащат на различно нормативно основание (Решение № 316 от 26.10.2015 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 531/2015 г.).

3.3. Данъчно и осигурително третиране на възнагражденията в криптовалута

По силата на чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването ѝ. Задължителното социално осигуряване обхваща лицата, упражняващи трудова дейност, като осигурителният доход включва получените възнаграждения от трудова дейност. В този смисъл разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КСО предвижда, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност (Решение № 220 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2013 г., VI о.). В същия смисъл чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя. В този смисъл, изплащането на допълнителни възнаграждения чрез криптовалути следва да бъде обложено по съответния законов ред, защото равностойността на натуралните възнаграждения (криптовалутите) се включва в брутното трудово възнаграждение[19]. Отделно, сумите на допълнителните трудови възнаграждения следва да се включват и в определяне на размера на пенсиите на физическите лица, ако са получени по трудови правоотношения (Решение № 6898 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2019 г., VI о.), което повдига въпросът как следва да се изчисляват те, ако са изплатени в криптовалута.

3.4. Определяне на размера на възнаграждението в криптовалута

На първо място, за практическо удобство на страните, може да се уговори, че допълнителното трудово възнаграждение, изплащано в криптовалута, следва да отговаря на определена парична стойност към момента на транзакцията, т.е. паричната равностойност да е твърда сума, а само количеството на криптовалутата да е променливо. Съществува възможност изплащането да се извършва в т. нар. „стейбълкойнове“ – в тези случаи е възможно определянето на стойността на възнаграждението да се извършва единствено чрез парично превалутиране по съответния валутен курс.

При изплащането на точно количество криптовалута размерът следва да се определя по текущата им цена при последна сделка. Едва след транзакцията на криптовалутата ще следва да се установи каква е стойността на активите към момента на прехвърлянето им, при конвертирането им в български лева по цената към момента на операцията. Някои видове криптовалути и техните поддържащи системи позволяват запис на пазарната стойност на всяка една транзакция[20] в друг вид валута или криптовалута, като по този начин се избягва всякакво съмнение за стойността на преводите.

4. Принудително изпълнение върху криптовалути

Ако една криптовалута може да се използва за придобиване на вещни права върху недвижими имоти и като трудово възнаграждение, естествено възниква въпросът дали подобен тип продажна цена и доходи могат да се окажат неоткриваеми и недостъпни за кредиторите на лице по подобно правоотношение, което естествено повдига въпроса и за принудително изпълнение върху криптовалутите, което може да се окаже предизвикателство, тъй като самата им природа в общия случай изключва воденето на регистър за тяхната собственост[21].

4.1. Издирване на криптовалута, част от имуществото на длъжника

Към настоящия момент за всички лица, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и за доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, ЗМИП въвежда необходимостта от вписване в публичен регистър, съгласно чл. 9а от ЗМИП, при условията на Наредба № Н-9 от 7.08.2020 г., преди започване на дейността (чл. 2, ал. 1 от Наредбата). Това означава, на първо място, че съдебният изпълнител може да изиска информация от всички лица, вписани в публично достъпния регистър[22], относно извършвани сделки или съхранение на криптовалути, в портфейли, администрирани от същите тези лица – тези операции понастоящем не се обхващат от банковата тайна. Чл. 431, ал. 2 от ГПК задължава държавните учреждения, общините, организациите и гражданите да оказват съдействие на съдебния изпълнител, а съгласно ал. 3 от същия член съдебният изпълнител има право на достъп до информация от всички лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за имущество на длъжника[23]. Същата информация може да бъде изискана и от всяка финтех компания или дружество, предоставящо сходни услуги, даващи възможност за придобиване на криптовалута, ако тази информация технически е достъпна.

Казаното следва да се приложи и по отношение на синдика, на осн. чл. 658, ал. 1, т. т. 1, 2, 5 и ал. 3 от ТЗ[24], който разполага с дори по-широки правомощия. Синдикът може да проследи и депозирането на средства в борси, на които се търгуват криптовалути, като поиска извлечение от сметките на несъстоятелния длъжник, тъй като синдикът на практика представлява длъжника[25] – има активни представителни функции и материална и процесуална легитимация, и в последствие може да поиска и информация от съответните борси за наличие на криптовалути или други средства. Още повече – синдикът има международно призната компетентност в целия Европейски съюз по силата на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност[26], и може да иска съдействие и от дружества извън територията на страната.

4.2. Запор на криптовалута

Запорът на криптовалутата съответно може да бъде извършен чрез забрана на достъпа до дигиталния портфейл, в който същата се съхранява – запорът се налага със съобщаването му на длъжника и третото лице, съхраняващо я, и посочване на вещта, която за запорира – арг. от чл. 450 ГПК във вр. с чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК[27]. Достъпът следва фактически да се забрани от лицето, предоставящо услугата на съхранение или за търговия, под страх от отговорност при неизпълнение на запорното съобщение, ако това технически е възможно. Отделно от това, запорът действа със съобщаването му на длъжника, който от момента на налагане на запора  се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта (чл. 451, ал. 1 от ГПК).

4.3. Опис на криптовалута

Описът на криптовалутата също не следва да поражда особено затруднение, доколкото е достатъчно посочването на вида ѝ, както и на публичния ключ и адрес на портфейл, в който се съхранява същата – без по никакъв начин да се разкрива частният ключ, с който тя се прехвърля. Самото ѝ изземване може да бъде на физически носител, може и да бъде чрез трансфер по портфейл на съдебния изпълнител, за което да бъде съставен протокол по чл. 434, ал. 2 от ГПК, или същото да бъде посочено в протокола за опис.

Тук следва да бъде отворена скобата, че създаването на пречки за съдебния изпълнител да осъществи правомощията си по чл. 431, ал. 2 и 3 от ГПК, както неоказването му на съдействие от длъжника и от третите лица може да бъде престъпление по чл. 275, ал. 1 от НК, като по посочения състав има достатъчно много примери от практиката (Решение № 3059 от 7.11.2012 г. на РС – Варна по а. н. д. № 2435/2012 г., Решение № 170 от 6.03.2014 г. на РС – Пазарджик по а. н. д. № 2338/2013 г., Решение № 139 от 1.02.2010 г. на РС – Пловдив по н. а. х. д. № 5392/2009 г. и др.). Следователно отказът за съдействие от трети лица, доставчици на услуги, свързани с криптовалути и портфейли, може да има сериозни последици.

4.4. Публична продан на криптовалута

Самата продан на криптовалути, според мен, следва да бъде извършена по реда на публичната продан на недвижим имот, което е задължително ако съвкупната стойност на криптовалутата е над 5 000 лв., съгласно чл. 474, ал. 5 от ГПК. Макар и да се предвижда възможността за борсова продажба, законът далеч не визира децентрализирани криптоборси в чл. 474, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, поради което тази възможност следва да се отхвърли. Съдебната практика възприема възможността за продажба на движими вещи със стойност под 5 000 лв. по реда на публичната продан на недвижими имоти, тъй като това е най-строгият вид търг с най-големи гаранции за постигане на висока цена (Решение № 125 от 2.03.2012 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 224/2012 г., Решение № 263171 от 17.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3609/2020 г. – в последния казус са продавани златни монети). Няма пречка и да се извърши друг вид продажба в производството по несъстоятелност, ако събранието на кредиторите е решило това – чл. 717 от ТЗ.

След извършване на публичната продан, органът по изпълнението трябва да извърши предаването на частния ключ на криптовалутата. От този момент насетне купувачът следва да избере дали да го запази, или да го промени, или веднага да се разпореди с криптовалутата.

Това кратко изложение няма претенции за изчерпателност, а само да подскаже, че дори и в действащото българското законодателство има механизми за извършване на принудително изпълнение върху криптовалути. Практическите затруднения по откриването и изземването на ключовете и портфейлите могат да се окажат непреодолими (но такива може настъпят при всички движими и недвижими вещи), което не означава, че правото ни изобщо е неприложимо към осребряването на подобни активи, ако такива все пак бъдат открити у длъжник, към настоящия момент. В САЩ например подобни търгове на иззети криптовалути се извършват от години[28]. Такива се провеждат успешно и в Германия[29].

5. Апорт на криптовалута в капитала на търговско дружество

Непаричните вноски в капитала на търговските дружества, уредени в чл. чл. 72-73 от ТЗ, наричани също „апорт“ (от френски apport en nature като предметна вноска), са онова първоначално имущество, изразено чрез стойността (цифрова) величина[30], чрез което търговското дружество се формира[31] и образува своя капитал. По правило стойността на капитала може да бъде отразена само в български левове, по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗСч., както и от чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ, определящ българския лев като законно платежно средство, и по арг. от чл. 117, ал. 1, 161, ал. 1 от ТЗ, определящи минималния капитал в левове, т.е. дори при наличието на предметни вноски, същите следва да се оценят в български левове, като по този начин посочената стойност се превръща в капитал на търговското дружество, която величина е публична за всички трети лица.

Търговският закон в чл. 72, ал. 5 поставя едно единствено ограничение в предмета на апортните вноски – те не могат да имат за предмет бъдещ труд или услуги. Това обаче не означава, че вече положен труд или вече извършени услуги не могат да бъде предмет на непарична вноска[32]. Непаричната вноска може да бъде всякакво прехвърлимо имуществено право[33]вещни права върху движими и недвижими вещи, ограничени вещни права, вземания, прехвърлими участия в други дружества, права върху нематериални блага като патенти за изобретения, полезни модели, марки, промишлени дизайни, ноу-хау[34], права върху налични и безналични ценни книги, като правата могат да бъдат бъдещи, условни, срочни, спорни, погасени по давност, съвкупности, фактически отношения при персоналните дружества и други.

5.1. Нематериални активи като предмет на апорт

Тъй като е практически трудно да се изброят всички видове права, които могат да бъдат годен обект на апорт, в доктрината са изброени характеристиките, на които обектите трябва да отговарят[35], а именно имуществено право (с икономическа стойност и подлежащо на оценка), прехвърлимо (да не е изключено от гражданския оборот), да способства за гаранционната функция на капитала (да може да бъде осребрено при индивидуално или универсално принудително изпълнение, може да бъде реализирано на пазара или е годно да служи за обезпечение).

В литературата е застъпено становището[36], че криптовалутите не могат да бъдат предмет на непарична вноска в капитала на търговски дружества, тъй като трудно могат да се докажат собственически права над тях, че същите трудно могат да се оценят, както и че принудително изпълнение върху тях е невъзможно. Считам подобен извод за дълбоко неправилен, най-малкото защото не върху всеки предмет на непаричната вноска може да бъде насочено принудително изпълнение[37] в общ смисъл, като най-добрият пример за това са апортите на „хоу-хау[38].

В практиката са известни много случаи на апорт на производствен или търговски опит в капиталови търговски дружества и то на значителна стойност, без това по някакъв начин да се е отразило на капиталовата адекватност на дружеството или на изпълнението на задълженията спрямо кредитори. Така напр. апорт на търговски опит (ноу-хау) за продажба на мастила, химически и съпътстващи продукти за печатарската индустрия, благодарение на които е изградена мрежа от 122 постоянни клиенти, е извършен и оценен на 356 500 лв.[39]. Апорт на ноу-хау за проектен мениджмънт и маркетинг на търговски център пък е извършен и оценен на 1 814 000 лв.[40]. Като особен вид оценимо имуществено право, счетоводно ноу-хау се завежда или по счетоводен стандарт[41] 4 (СС 4) – отчитане на амортизациите, или по СС 38 – нематериални активи[42]. Като предмет на апорт ноу-хау се оценява и осчетоводява като дълготраен нематериален актив, сходно на счетоводното третиране на криптовалутите.

5.2. Оценка на апортираната криптовалута

За целите на апорта оценката на криптовалутите следва да бъде извършена по пазарна стойност, като бъдат взети предвид разходите по сделката – прехвърлянето в собственост на дружеството, и бъде взет предвид маржът във вариациите на цената[43]. А пазарната стойност следва да се определи като текущата им цена при последна сделка, която би била платена при същите условия между лица, които не са свързани, по подобие на оценяването на акции, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за изискванията към съдържанието на обосновката на цената на акциите на публично дружество. В тази връзка, посочването на по-ниска стойност на вноската от оценката е крайно препоръчително[44], в изпълнение на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, тъй като техническото време по изготвяне на оценка, внасяне на документи за регистрация и разглеждането им е достатъчно за големи колебания в цената на криптовалутата, която освен това е обвързана и с цената на щатския долар, като валута, в която те се търгуват. При стейбълкойновете пазарната стойност е обвързана с курса на съответната парична валута и определянето на материалния интерес следва да се извършва чрез превалутиране по борсовите курсове на централните банки, по пазарна стойност.

5.3. Прехвърлимост на криптовалутите

Както беше посочено, криптовалутите могат да представляват договорни платежни средства. Важно е да се посочи, че разбирането за правната същност на криптовалутите търпи развитие. Така например, през 2019 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари определя, че някои криптоактиви отговарят на условията, за да се считат за финансови инструменти съгласно определението в чл. 4, пар. 1, т. 15 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти, и като такива се регулират от действащото законодателство, но именно като финансови инструменти[45]. За целите на данъчното законодателство, българските съдилища също определят биткойн като „други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на чл. 135, § 1, б. г) от Директива 2006/1/2/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Решение № 2047 от 25.11.2019 г. по адм. д. № 1395/2019 г. на Административен съд – Бургас, Решение № от 09.04.2019 г. по адм. д. № 668/2018 г. на Административен съд – Перник), като се позовават на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО, единодушно приел това становище на 101-а сесия от 20.10.2014 г.

В този ред на мисли, възможността за собственост върху дадена криптовалута не се оспорва в българската съдебна практика и в законодателството, а напротив – собствеността върху криптовалута се третира с всички последици от това, включително данъчни. Доколкото не съществува изрична нормативна пречка или забрана за притежание и търговия с дадена криптовалута, същата следва да се счита за прехвърлима, т.е. не е извадена от гражданския оборот, и поради това да отговаря на условието за апорт. Тъй като апортът е деривативен способ за придобиване от дружеството[46], вносителят на криптовалута следва да докаже собствеността върху нея. Доказването на собствеността върху дадена криптовалута по правило и с оглед на тяхната природа се доказва с притежанието на частния ключ, посредством който могат да се извършват действия на разпореждане. Естествено, разкриването му крие опасности, поради което то не следва да се извършва напълно. Отделно от това, доказването на собственост върху криптовалута следва да се извършва по всички възможни съпътстващи способи – извлечения от фактури, хешове от транзакции за платени възнаграждения от мини или хешове за направени транзакции от борси, извлечения с история на плащанията в приложения на финтех доставчици на електронни пари, извлечение от борсата, от което да е видно придобиването на криптовалутата, удостоверителни имейли за направения трансфер и други методи на проверка.

Сделките с криптовалути са неформални и в общия случай имат за предмет родово определени и заместими вещи в широк смисъл. По силата на чл. 73, ал. 2 от ТЗ и чл. 24 от ЗЗД прехвърлянето на правата по апорта става по силата на самия договор (съгласието), без да е необходимо реално предаване на вещите. В конкретния случай прехвърлянето на собствеността върху криптовалутата, предмет на апорта, следва самото постигане на съгласие чрез дружествения договор или устава, съответно чрез възникване на дружеството[47]. Фактическото предаване на криптовалутата може да бъде извършено по всякакъв начин – прехвърляне на частните криптографски ключове по дигитален портфейл или физическото им предаване на материален носител. Възможно е да бъде извършен борсов трансфер или трансфер във финтех приложение. Доказването на фактическото предаване следва да бъде извършено с всички видове доказателствени средства.

5.4. Гаранционна функция на апортираната криптовалута

Значението на капитала като обезпечение на кредиторите, както и неговата гаранционна функция не се споделят еднозначно. Капиталът има две основни функции – икономическа и юридическа – икономическата се изразява в това, че той е материална база за извършване на дейността на дружеството[48], а юридическата – че капиталът е гаранция за кредиторите, че дружеството притежава имущество[49]. Кредиторите са заинтересовани в случай на неизпълнение или несъстоятелност да са налице достатъчно по размер ликвидни активи, от които да се удовлетворят. Липсата на ликвидни активи е пречка за удовлетворяване на кредиторите, колкото и да е голям капиталът[50]. Също така гаранционната функция на капитала не се припокрива с гаранционната функция на имуществото, тъй като третите лица кредитори се удовлетворяват от имуществото, а не от капитала[51]. Отделно, в търговския оборот вече са налице платформи, които приемат като обезпечения залог върху криптовалути и блокчейн активи срещу предоставяне на парични заеми[52], което говори достатъчно за обезпечителната им функция. Но дори и с това пояснение, индивидуално или универсално принудително изпълнение, насочено спрямо криптовалута, е възможно, както беше изложено до тук, поради което е налице и това условие за извършване на апорта.

5.5. Швейцарският опит

Макар и изложеното да показва възможностите за апортиране на криптовалута съгласно българското действащо законодателство, струва си да бъде споменат и чуждестранния опит в тази насока, при някои очевидни сходства на правната уредба.

Първият успешен опит за учредяване на търговско дружество с непарична вноска от криптовалута – биткойн, датира още от 2018 г. в Швейцария, с компанията SwissCrypOne GmbH[53], ЕИК: CHE-490.918.641, която е учредена с капитал 20 000 швейцарски франка, внесени чрез непарична вноска от 3.6875 биткойна. Към днешна дата подобни дружества са десетки, а може би и стотици, а поради засиления интерес към подобна възможност за учредяване на дружество с криптовалута властите в кантон Цуг публикуват нарочна листовка, обясняваща основните изисквания за регистрация на дружество с непарична вноска в криптовалута[54]. Краткият прочит швейцарското законодателство в тази връзка е любопитен, и показва значителни сходства с българското законодателство.

Съгласно чл. 633 от Швейцарския федерален Кодекс на задълженията (КЗ) (в сила от 01.01.1912 г., посл. изм. от 01.01.2022 г.) паричните вноски от учредителния капитал на търговско дружество трябва да бъдат депозирани в институция, предмет на Федералния закон от 8 ноември 1934 г. за банките и спестовните банки за изключително използване на компанията, като институцията може да отпусне парите само когато дружеството е вписано в търговския регистър. Предметните вноски, съгласно чл. 634 от КЗ, отговарят на изискването за вноски само когато: 1. са направени въз основа на споразумение за апортна вноска, извършено в писмен вид като публичен акт; 2. при вписване в търговския регистър дружеството придобива незабавно собственост и право да се разпорежда с тях или безусловно право да ги вписва в имотния регистър; 3. наличен е учредителен доклад с потвърждение от одита.

Съдебната практика в Швейцария приема[55], че активът, който е предмет на апортна вноска, следва да бъде „капитален“ (aktivierbar), т.е. имущество със стойност, наличен (verfügbar), прехвърлим (übertragbar) и продаваем (verwertbar)[56]. Активите, съгласно чл. 959, ал. 2 от КЗ са капитални, ако могат да бъдат включени в баланса – те трябва да бъдат записани в баланса като активи, ако поради минали събития те могат да бъдат продадени, е вероятен паричен поток, и тяхната стойност може да бъде надеждно оценена. Други активи не могат да се вписват в баланса. Прехвърлимостта, на следващо място, се свърза с липсата на договорни или регулаторни ограничения, напр. забрани. Ако една криптовалута е установена на пазара, и с нея не се свързват незаконни дейности, същата се счита за прехвърлим актив. Наличността на актива или криптовалутата, като условие на осн. чл. 634, т. 2 от КЗ, се свързва с възможността дружеството да придобие частния ключ на криптовалутата и да направи трансфер. Активът е продаваем ако може да бъде прехвърлен по законен начин на трето лице, и съществува поне ограничен пазар за това (beschränkter Markt). От гледна точка на криптовалутите такъв пазар е налице, ако обемите на дневна търговия са значителни. Швейцарската практика на кантоните (федералните щати) показва, че някои от отделните търговски регистри проверяват списъка[57] с криптовалути и колкото в по-предна позиция се намира тя, толкова по-вероятно е да бъде приет апортът.

Допълнителни изисквания са дружественият договор или учредителният акт да отразяват предметната вноска (чл. 628, ал. 2 от КЗ), писмен уставен отчет, в който е отразено естеството и състоянието на апортните вноски или придобиванията в натура и уместността на тяхната оценка или отчет при увеличение на капитала (чл. 652е от КЗ), както и отчетът да бъде проверен и потвърден от одитор (чл. чл. 635a или 652f от КЗ). Апортната вноска може да бъде направена при представено споразумение от правещия вноската, със нейното пълно описание (доколкото е възможно), вид и размер, съгласно чл. 634, т. 1 от КЗ.

[1] Подробно по въпроса – Цветанова-Минчева, А. Платежно средство ли е виртуалната валута биткойн според Закона за платежните услуги и платежните системи? Електронно издание „Предизвикай правото!“, 2018 – https://www.challengingthelaw.com/informacionno-pravo/platejno-sredstvo-li-e-bitcoin/
[2] Съгласно писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство.
[3] Брезоева, Б. Счетоводство, 2021. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 301.
[4] Брезоева, Б. Счетоводно третиране на криптовалутата по реда на МСС. Счетоводство, данъци и право, кн. 08, ИК „Труд и право“, 2021, с. 18.
[5] Допустимо е да се говори за замяна на пари и монети, когато същите са индивидуално определени, или например с нумизматична стойност, или когато се говори за чужда валута, която е особен вид стока, и едва тогава „пари“ в широк смисъл – Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 61 и 62.
[6] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 74.
[7] Една интересна разлика е, че съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът за придобиване на имущество при договорите за замяна се заплаща от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго.
[8] ЗППЦК, чл. 152, ал. 1 и ал. 2 гласят, че регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира като регулиран пазар в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).
[9] По см. на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (MiCA).
[10] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 76.
[11] Тенева, Л., Николова, Н. Наръчник по нотариална дейност. София, „Фенея“, 2008, с. 144.
[12] Като пример от съдебната практика за крайна неравностойност на престациите може да бъде посочено Решение № 287 от 5.12.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 388/2018 г., с което съдът е обявил за нищожна сделка за замяна на недвижими имоти срещу акции. Приел е, че прехвърлянето на имот със стойност от 421 860 лв. срещу акции със стойност от 22 278 лв., и друго прехвърляне на имот със стойност от 68 500 лв. срещу акции със стойност от 4 631 лв., са нищожни сделки, поради нееквивалентност на престациите – разлика от 10 до 20 пъти в цената на заменяното имущество. В Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради 12 пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС – при 28 пъти по-ниска цена.
[13] Брайков, В. Договорът за продажба. София, „Сиби“, 2014, с. 47.
[14] Напр. Решение № 309 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 719/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 649 от 23.X.1995 г. по гр. д. № 345/95 г., 5-членен с-в.
[15] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 36.
[16] Напр. възможно е в реално време да се следят транзакции на някои видове криптовалути в страници като https://www.blockchain.com/explorer
[17] Специализирана агенция на Организацията на обединените нации.
[18] Мингов, Е., Василев, А. Коментар на Кодекса на труда. София, „Сиби“, 2021, с. 839.
[19] Мингов, Е., Василев, А. Коментар на Кодекса на труда. София, „Сиби“, 2021, с. 841.
[20] https://www.blockchain.com/explorer
[21] Ако обаче е известен адрес, на който дадено лице получава криптовалути и от който изпраща такива, могат да се видят всички транзакции, които той е получил и извършил, ако структурата на самата криптовалута позволява това – https://www.blockchain.com
[22] https://nra.bg/wps/portal/nra/registers-i-spisuci
[23] Попова, В. Българско гражданско процесуално право. София, „Сиела“, 2020, с. 1044.
[24] Правото да се получава съдействие – вж. Маданска, Н. Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон. София, „Сиела“, 2016, с. 200.
[25] Маданска, Н. Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон. София, „Сиела“, 2016, с. 264 сл.
[26] Вж. Драгиев, Д. Предизвикай: Несъстоятелността!. София, „Сиела“, 2018, с. 338.
[27] Вж. Обретенова, О. Граждански процесуален кодекс. София, ИК „Труд и право“, 2017, с. 1286 и 1384 и сл.
[28] https://www.usmarshals.gov/assets/2018/bitcoinauction/
[29] https://www.justiz-auktion.de/1-Bitcoin-147503
[30] Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга втора. София, „Софи-Р“, 2000, с. 379.
[31] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 70. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 160.
[32] Голева, П. Търговско право. Книга първа. София, „Фенея“, 2009, с. 151. Голева, П. Търговско право обща част. София, „Апис“, 2014, с. 191.
[33] Подробно – Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 75. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 165.
[34] Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга първа. София, „Софи-Р“, 2007, с. 390
[35] Добро обобщение на гледищата в литературата е направено от Петров, А. Апортът. София, „Сиела“, 2018, с. 85 и сл.
[36] Петров, А. Апортът. София, „Сиела“, 2018, с. 147.
[37] Авторът има предвид извършване на публична продан, като de jure това не е невъзможно, напр. в производството по несъстоятелност при дадено разрешение от съда.
[38] Това право няма нарочна уредба и правна защита, понеже за него не се издава патент или друг документ за закрива – Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга първа. София, „Софи-Р“, 2007, с. 390.
[39] „СЪН КЕМИКЪЛ ПЪБЛИКЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 201841403.
[40] „СТРАНД БУРГАС“ ООД, ЕИК 175128082.
[41] Национални счетоводни стандарти, приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., изм., бр. 15 от 19.02.2019 г.
[42] Свраков, А. Счетоводство, 2021. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 266.
[43] Например валутата се оцени с 5% под актуалната пазарна стойност.
[44] Краен пример за това би било оценяването на една единица биткойн (BTC), който към момента на писането на изложението се търгува за над 20 000 щатски долара, при курс на долара от 1.91767 лв., което е равностойно на 38 353.40 лв., на напр. 15 000 долара, а като стойност на непарична вноска да бъде записана 10 000 лв., или дори минимумът от 2 лв. за ООД. Така към момента на регистрация на дружеството ще е сигурно, че размерът на вноската е по-нисък от оценката.
[45] Становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 9 януари  2019 г. до  Комисията относно първоначалното предлагане на  монети и криптоактиви.
[46] Колев, Н. Търговски дружества. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 110.
[47] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 70. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 89. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 180.
[48] Криптовалутите като договорно платежно средство могат да се използват за търговска дейност, но и за търговия с други криптоактиви, при по-ниски такси за транзакции от традиционното плащане в пари.
[49] Стефанов, Г. Търговско право. Велико Търново, „Абагар“, 2001, с. 45.
[50] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 71. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 163.
[51] Герджиков, О. Капиталови търговски дружества. София, ИК „Труд и право“, 2011, с. 51.
[52] Решение № 7125 от 9.12.2020 г. на АдмС – София по адм. д. № 6656/2020 г.
[53] Партидата на дружеството в търговския регистър на кантон Цуг е свободно достъпен на адрес https://www.zefix.ch/en/search/entity/list/firm/1341217.
[54] https://www.zg.ch/behoerden/volkswirtschaftsdirektion/handelsregisteramt/merkblaetter/informationen-zur-anmeldung/Merkblatt%20ueber%20Liberierung%20mit%20Kryptowaehrungen.pdf/download.
[55] Siffert, R., Petrović, S., Jakšić, T. Payment of the Capital Contribution of a Company Limited by Shares in a Cryptocurrency, Zagreb, 2019.
[56] Директива на Швейцарския федерален търговски регистър от 15 август 2001 г., пар. 3 и 4.
[57] www.coinmarketcap.com

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Адвокат - Информационно право
Адвокат - Информационно право
02 август 2022 1:46
Гост

Смехотворна е частта за „запор на криптовалута“ и въобще принудително изпълнение върху такава. На автора, заради преимуществено юридическите, а не технически познания, му убягват ключови моменти от концепцията за криптовалута като феномен, напр. децентрализацията, и явно не може да погледне „извън кутията“. Част от тезите са развити така, като че ли се бърка крипто борса с банка, а портфейлът е разгледан като банкова сметка с адрес вместо IBAN, и е достатъчно едно запорно съобщение до борсата, за да се спре достъпа на собственика на койните до нея. Ето защо юристи не трябва да пишат на технически теми и инженери не… Покажи целия коментар »

Юрист
Юрист
02 август 2022 7:39
Гост

Ако е невъзможно тогава как в белите страни държавните органи как изземват и продават биткойни?

Адвокат - Информационно право
Адвокат - Информационно право
02 август 2022 12:04
Гост

Никой не твърди, че е невъзможно. Не чететете! В света на криптовалутите, единственото нещо, което може да докаже пряко, че вие сте собственик на койни, е един ето такъв низ (число, изразено буквено-цифрово): KyP6kx4wgYkQvzDqwpcaGw37HvvY9rAUhv3tR2iwCGnWboPfFkqf На този частен ключ, съответства ето този адрес: 1B3z3tcdYMyVTuDd9zDmM77RuEqLtbgDsM Ако някой прати койни на адреса по-горе и друг има частния ключ още по-горе, той може да прави с тези койни каквото реши. Изземват се койни от глупаци, които ги съхранявят неправилно – я на т.нар. хартиен портфейл с публичния и частния ключ, напечатани на лист с QR код, я от акаунтите в борсите, я от хардуерни… Покажи целия коментар »

Г Г
Г Г
01 август 2022 19:28
Гост

Доста добро изложение на автора. При нотариалните сделки наистина проблемът е при определяне на цената и съм напълно съгласен, че може да се пише просто занижена договорна, а не пазарна цена. А после как ще се завежда като актив получената криптовалута и по каква стойност е счетоводен въпрос, на който не е обърнато внимание, но не касае самото изповядване на сделката, и не касае дължимия данък за придобиване и нотариалните такси.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
01 август 2022 13:09
Гост

„…повдига въпросът как следва да се изчисляват те, ако са изплатени в криптовалута.“

Ама научете тези граматически правила за правилно писане деее

Китодар
Китодар
01 август 2022 12:59
Гост

Въобще не се учудвам, е първият успешен опит за учредяване на търговско дружество с непарична вноска от криптовалута е на швейцарците.

Лозан
Лозан
01 август 2022 13:00
Гост

На мен ми се вижда доста рисковано.

Хари
Хари
01 август 2022 12:48
Гост

Не мисля, че някопй разумен човек би си продал имота срещу криптовалута.

Щерев
Щерев
01 август 2022 12:49
Гост

Защо? То е същото като с акциите.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
01 август 2022 12:17
Гост

„Би следвало на подобни случаи да не се гледа с презумпцията, че се укрива произход на средства, а да се вземат предвид обстоятелствата, че самите криптовалути са проектирани да бъдат в известна степен непроследими и анонимизирани. А подобни типове сделки – закупуване на недвижими имоти срещу криптовалута, на практика биха изсветлили притежанието на този тип разменно средство, поради формалността на нотариалното производство и съпътстващите го проверки, което следва само да окуражава органите с публична власт да толерират извършването им.“

Ммм това ми изглежда като пране на средства, и то на 60 градуса с омекотител…

имот с крипто
имот с крипто
01 август 2022 8:41
Гост

Не познавам нотариус, който да може да се оправи с подобна сделка, казвам го с цялото уважение към колегите! Не знам дали авторът е пробвал на практика покупка на имот с крипто, но според мен в настоящата бг действителност, отказът е гарантиран

Анонимен
Анонимен
01 август 2022 9:37
Гост

Но пък примерът с прехвърлянето на имоти срещу замяна на акции е доста добър, така че е логично да може и срещу криптовалута

Анонимен
Анонимен
01 август 2022 8:38
Гост

На теория – запорът е възможен, в практиката може да се окаже, че не е така и самото извършване на публична продан също. Апортът в този смисъл е доста по-лесен, ако има нещо лесно за по-старите от нас в този нов свят…

Анонимен
Анонимен
01 август 2022 9:40
Гост

Колегата си го е казал, че трудностите могат да са големи. Както спиране на движение на МПС в София и издирването му за опис – на теория може, на практика трябва доста изобретателност и упорство…
При несъстоятелността обаче ми се струва че нещата са доста по-лесни

EMO
EMO
01 август 2022 8:38
Гост

🤯😱🫥

Lucky
Lucky
01 август 2022 8:37
Гост

криптовалутите могат да представляват договорни платежни средства

Грешко
Грешко
01 август 2022 8:36
Гост

Ще ходя да пия една студена вода

Минков
Минков
01 август 2022 8:34
Гост

Абе, сложна работа

€€€€
€€€€
01 август 2022 8:34
Гост

Не е за всеки, да 😌🤓

Dimitar
Dimitar
01 август 2022 8:32
Гост

Да. Има доста подводни камъни

Филип
Филип
01 август 2022 8:31
Гост

Криптовалутата може много да улеснява, стига приложението й да е регулирано

Чавдар
Чавдар
01 август 2022 8:29
Гост

Светът не е същият

Мики
Мики
01 август 2022 8:29
Гост

Полезно четиво!

Доларите в марки
Доларите в марки
01 август 2022 8:35
Гост

И сложно! 🤪

Кики
Кики
01 август 2022 12:56
Гост

Отвсякъде!