Въведение

В разпоредбата на чл. 205, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е разписано, че държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Подобен текст се открива и в чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР, където се чете, че държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат.

Двете разпоредби, освен в систематиката си в нормативния акт, се различават по изказа си. В първата е отразена една правна възможност чрез модалния глагол „може“, а във втората – също една процесуална вероятност, изказана чрез израза „има право“.

От съдържателна процедурна страна на държавния служител от системата на МВР, срещу когото се води дисциплинарно производство (за краткост по-нататък в изложението – „служителят/служителя“), са предоставени по законов път три опции за защита в дисциплинарното производство. Първата е да участва самостоятелно, втората е да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, третата е да бъде подпомаган в защитата си от адвокат.

Поради важността на правото на защита в каквито и да е юридически производства, и поради особеностите на правната фигура на служителя на МВР, който подпомага в защитата друг служител на МВР, срещу когото се води дисциплинарно производство (за краткост по-нататък в изложението – „подпомагащият служител/подпомагащия служител“), е наложително този правен институт да бъде разгледан в множество негови аспекти, каквато е и скромната цел на настоящия труд.

Ексцес на защитата

На първо място от чисто практическа страна е важно да има категоричен отговор на въпроса дали е възможно служителят да пожелае за себе си по-висока степен на защита в дисциплинарното производство, като например посочи, че държи и да участва самостоятелно, но също така да бъде подпомаган в защитата си и от посочен от него служител на МВР, и от адвокат.

По начало, във всички дисциплинарни производства защитата е лична и самостоятелна, защото производството е вътре в организацията и лицето най-добре знае каква е ситуацията по конкретния случай. Няма задължение нито за лицето, нито за организацията да се осигури друга защита или подпомагане на защитата. Това се поддържало в исторически контекст и от съдебната практика. В този смисъл е Решение № 703 от 03.12.2019 г. по адм. д. № 1132/2019 г. на VIII състав на Административен съд – Плевен: „Съдът намира, че липсата на подпомагане на жалбоподателката, от страна на неин колега, не съставлява такова нарушение, което да налага отмяна на процесната заповед, дори и при липсата на изрично писмено уведомяване на служителя за тази възможност. Целта на нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, е служителят да бъде надлежно уведомен за образуването и воденето на дисциплинарно производство против него, и по този начин се осигури неговото лично участие. Цитираната норма – чл. 205, ал. 3 ЗМВР, не създава задължение за дисциплинарно-наказващия орган да осигури такова лице (друг служител), който да подпомага разследвания служител.“

Ако обаче служителят желае и да участва, и да бъде подпомаган от друг служител, но и от адвокат, се оформя правен проблем. При подобна хипотеза би бил налице количествен ексцес на защитата, който сам по себе си е недобросъвестно упражняване на процесуални права. Прекаляването се изразява в натрупването на множество процесуални фигури на страната на защитата, в степен, която несъразмерно надхвърля нужния интензитет за ефективна правна защита. Излишеството на защита даже би могло по парадоксален начин да доведе до неудачна такава. Това би могло да се случи, ако например служителят, подпомагащият служител и адвокатът имат противоречие помежду си относно защитната стратегия и тактика.

При граматическо и логическо тълкуване на горепосочените разпоредби прави впечатление, че в сложносъставните им изречения е използван два пъти съюзът „или“. В контекста на тези правни текстове той изразява алтернативност. Но тук се касае за два вида алтернативност – в първия случай – алтернативност на присъединяване, а във втория – алтернативност на замяна.

Алтернативността на присъединяване се изразява в това, че служителят може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си. Правно допустими са и двете хипотези, за което втората се явява хипотеза на присъединяване към първата, условно наречена „лична защита“, поради самостоятелния си характер. Тази алтернативност на присъединяване е изразена езиково в текста с първия по място съюз „или“.

В добавка обаче е налице алтернативност на замяна – ако е избрана опцията за подпомагане в защитата, то може да се избира за подпомагаща фигура друг служител от МВР или адвокат. Тук съюзът „или“ дава право на избор между едната или другата фигура.

Свободата на избор на защита е гарантирана от законовия текст. Интензивността ѝ расте по следния начин – самостоятелно (условен нисък праг на защита), подпомагане от друг служител или от адвокат (условен оптимален праг на защита) и подпомагане и от друг служител, и от адвокат (условен ексцесивен праг на защита).

Последният е недопустим, поради това, че съюзът „или“ дава възможност за избор между другия служител и адвоката. Той не дава възможност за кумулиране на този избор в двойна опция – подпомагащ и друг служител, и адвокат. Ако бе така, то законодателят на мястото на втория съюз „или“ в посочените законови текстове би използвал съюза „и“ или срещаното в нормативните текстове смесено слово-и графично съчетание „и/или“. При последното изписване логическият елемент позволява кумулативност, а не алтернативност на изборите.

Нормативна хронология

Интересен нормативен факт е, че фигурата на адвоката се появява в чл. 205 и в чл. 207 от ЗМВР едва чрез допълненията на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародвани в ДВ, бр. 60 от 2020 г. Тоест – преди тези допълнения, в защитата на служителя в дисциплинарното производство срещу него е била предвидена нормативна възможност само за привличане на друг посочен от него служител на МВР.

Макар и не много издържана, първоначалната логика на законодателя най-вероятно е била в посока, че в системата на МВР е налице постоянно срещаща се защитена от закон информация, достъпът до която е ограничен или стриктно алгоритмизиран. Дори в дисциплинарните производства, тази информация би могла да се срещне в по-голям обем, отколкото е нужна за целите на самата защита. Затова, като една затворена система, МВР предпочита да задържа тази информация за себе си. Законодателят е съобразил в първоначалния текст на ЗМВР тези доводи и е допуснал за подпомагане на защитата в дисциплинарното производство само който и да е друг служител на МВР, но не и „външни лица“.

Такъв законодателен подход обаче очевидно не държи сметка за нормативни положения от по-висок ранг, каквито са например постулатите по чл.56 от Конституцията на Република България (КРБ), които са в смисъл, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Очевидно е, че законодателят впоследствие се е съобразил със съдебната практика, която е заставала на принципна позиция. В този смисъл е например Решение № 13876 от 13.11.2018 г. по адм.д. № 11774/2018 на Върховния административен съд: „Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност. Това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по дисциплинарно производство от друг служител на МВР по силата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР“. Понеже КРБ в чл. 56 под понятието „защитник“ разбира лице, което е правоспособен адвокат, то горният съдебен акт трябва да се интерпретира в смисъл, че дори законът да е посочил възможност за подпомагащо лице, привличането на адвокат винаги е възможно за целите на защитата, дори и изрично да не е отразено в специалния закон.

Нещо повече – в същия съдебен акт е записано, че: „Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки гражданин да се явява в държавни учреждения със защитник. Това право не може да бъде отречено и на държавните служители, респективно полицейските служители“.

Допълвайки ЗМВР с фигурата и на адвоката, като евентуален елемент от защитата в дисциплинарните производства срещу служители на МВР, законодателят доста лаконично и мъгливо аргументира нуждата от това добавяне: „Законопроектът включва и промени в глава осма „Дисциплинарна отговорност“. Прецизирани са някои разпоредби с цел по-доброто им прилагане. “ (Из Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, публично достъпни на Интернет-страницата на Народното събрание на Република България).

Но дори и да не съществуваше в нормативната систематика тази възможност за адвокатска защита по тези дисциплинарни производства в системата на МВР, съдебната практика никога не се е съмнявала в такава допустимост. В този смисъл е Решение № 1741 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 12235/2021 на Върховния административен съд: „Непосредственото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ) безспорно предполага упражняване правото на защита от полицейския служител във всеки етап от провежданото срещу него административно производство с дисциплинарен характер. Това право може да бъде реализирано чрез съдействието на защитник (адвокат) независимо, че в нормата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР (в приложимата редакция за интервала на провеждане на процесното дисциплинарно производство), даваща право на самостоятелно участие в дисциплинарното производство или подпомагане на служителя от друг служител на МВР, не е посочено право за адвокатска защита (такова е въведено в чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР със Закона за изменение и допълнение на закона за министерството на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр. 60 от 7 юли 2020 г.)“.

Правен статут

И от практическа, но и от доктринална страна е нужно да се изясни точно какво е правното положение на подпомагащия служител – защитник или подпомагащ. За целите е необходимо да се разгледат неговите процесуални възможности, разписани в чл. 205, ал. 4 от ЗМВР, откъдето е видно, че подпомагащите лица със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, могат: 1. да се запознаят със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка с резултатите от разследването и с всички материали по производството; запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис и дата; 2. да правят необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс; 3. да представят доказателства; 4. да правят искания, бележки и възражения.

В следващата, пета алинея на същия законов текст е уточнено, че участието в дисциплинарното производство на лицата по ал. 3 се осигурява от служителя, срещу когото то се води, и тяхното отсъствие по неуважителни причини не е пречка за извършване на действия по производството.

При лингвистичното и телеологичното тълкуване на горните текстове се налагат следните изводи: Първо, изразът „подпомагащите лица със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, могат“ очевидно посочва не защитник, а подпомагащо лице. Второ, това подпомагащо лице може да действа само със съгласието и в присъствието на служителя. Това категорично го отличава от защитника-адвокат, който веднъж встъпил в производството, може да действа и на собствено основание – само по силата на даденото му пълномощно или на акта на държавния орган, с който е конституиран като защитник.

Точно това е принципната разлика между подпомагащото лице и защитника-адвокат. Първото само „усилва“ защитата на служителя, но не е автономно в упражняването на тази защита – не само като тактически и стратегически прийоми, но и като източник на волеизявление, защото то може да действа само със съгласието и в присъствието на служителя. Точно обратното, адвокатът-защитник поради професионалното си качество може да действа сам, като се основава само на фактите и закона при упражняване на защитата. Той е ограничен единствено и само от пределите на представителната си власт, но тя е дефинирана предварително, в писмена форма. След нея не е нужно нито присъствие, нито съгласие на служителя, чиято защита се реализира.

Затова правният статут на подпомагащия служител в дисциплинарните производства по Закона за Министерството на вътрешните работи не е приравнен на този на защитник. Това е статут на лице (в случая – друг служител на МВР), което желае да допринесе до благоприятен изход от дисциплинарното производство за служителя, срещу който то се води. То може – отново със съгласието и в присъствието на служителя – да се запознава с материалите по производството, да прави извлечения и копия, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения. Действията му са неавтономни, те са невалидни без двете кумулативни условия – това да се случва със съгласието и в присъствието на служителя. В този смисъл, неговият правен статут е акцесорен, вторичен.

Това прави участието на подпомагащия служител в дисциплинарното производство добавъчно към защитната теза.

Вън от акуратно посочените в закона процесуални възможности на подпомагащия служител е важно да се изясни дали същият може да взема отношения по фактите, по закона или и по двете.

Съдебната практика е константна в тезата си, че: „Защитата в дисциплинарното производство е защита срещу фактите, изпълващи състава на дисциплинарното нарушение“. (Решение № 7485 от 29.05.2012 г. по адм. д. № 3346/2012 на Върховния административен съд). Това произтича от контент-интерпретацията на законовите текстове, касаещи процедурите по дисциплинарни производства.

Тоест – същинската защита на лицето, срещу което се води дисциплинарното производство в системата на МВР, е срещу твърдените факти, че именно то е извършило дисциплинарна простъпка. Неговата лична защита, както и подпомагането ѝ от друг служител на МВР, трябва да е само и единствено в тази насока. Естествено, всеки гражданин може и трябва да се позовава на правните разпоредби, ако е запознат с тях – в свой и на близките си интерес. Но подпомагаща страна, която не е веща в правото, може да подпомага само за фактическите твърдения, не и за юридическите постановки по случая. Всъщност, не е недопустимо подпомагащият служител да повдига или защитава правни тези, но това не е ролята му, отредена от законодателя за него по Глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР. По друг начин казано – макар и да не е недопустимо, е пресилено подпомагащият служител (особено ако не е юрист) да развива каквито и да е реторични и правни ипостаси в дисциплинарното производство.

Друг е въпросът, че в същата тази първоначална фаза, адвокатът-защитник се противопоставя не само на неблагоприятните за клиента си факти, но и на неправилното позоваване или на изкривената интерпретация на закона. Това негово и задължение, и качество произтича от квалификацията му по въпросите на правото, удачно разписана в чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) – упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.

Това е допълнителен аргумент към адмириране на правополезния законодателен подход през 2020 г. да включи като възможност за привличане към защитата в дисциплинарните производство по ЗМВР и адвокат. Всъщност, това е разумният и правилен начин за всеки служител, който смята, че има риск за неговите права и законни интереси в тези производства, защото интензитетът на адвокатската защита не може да бъде достигнат от каквито и да е други самостоятелни или съвместни усилия по защитата от неюристи.

Абсурдният подпомагащ

Абсурден не значи невъзможен или недопустим, или поне така е от правна гледна точка. От житейска или служебна гледна точка обаче, множество правни възможности изглеждат неестествени.

Понеже във вече разгледаните разпоредби на ЗМВР няма ограничение кой точно служител може да бъде привлечен като подпомагащ, то това би могъл да бъде който и да е от цялата система на МВР.

И тук логично се задава въпросът, какво би се случило ако например служителят пожелае да бъде подпомаган в защитата си лично от главния секретар на МВР. По правният си статут главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител (аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗМВР). Затова той би могъл да бъде посочен от служителя с цел привличане към защитата му.

Ако главният секретар на МВР встъпи като подпомагащ служител в дисциплинарното производство, едва ли който и да е член на комисията за извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, както и дисциплинарно наказващият орган, би разсъждавал в насока, различна от тезата, поддържана от главния секретар. Понеже той е подпомагаща страна, тази теза е защитна. А понеже строгата йерархия в системата на МВР, и следващото от нея безпрекословно съобразяване с мнението на горестоящите са незаобиколими феномени, то е ясно, че дисциплинарното производство в такива хипотетични случаи би завършило единствено и само със заключение, че дисциплинарна простъпка не е налице и с пълно оправдаване на служителя.

По същия начин – в другата крайност – служителят би могъл да пожелае да бъде подпомаган в защитата си от лице от дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, на длъжност „Главен готвач“ (с код по професията 34342001, съобразно Национална класификация на професиите и длъжностите – НКПД 2011), в която и да е почивна база на МВР. Тук обаче би могло да се постави втора уловка за шиканиране на дисциплинарното производство, като впоследствие – например в съдебна фаза на процеса, се твърди, че защитата не е била ефективна, защото е била подпомагана от лице, на които са липсвали каквито и да са компетенции в тази насока.

Разбира се, и главният секретар, и готвачът биха могли ясно и категорично да откажат да се ангажират с подпомагане на защитата на служителя. Никой не може да бъде привлечен за целите на защита, ако не даде съгласие за това.

Двете хипотетични ситуации по-горе – и то в крайностите на възможните им проявления може и да изглеждат фантасмагорични, но са напълно възможни поради пропуск от законова регламентация точно кои служители на МВР могат да встъпят като подпомагащи защитата в дисциплинарните производства по ЗМВР. След като няма ограничения, от първия до последния служител на системата биха могли да бъдат такива.

Конфликт на интереси

Като продължение на горното трябва да се разгледа една особена хипотеза – когато се посочи за подпомагащ служител юрисконсултът на звеното, в което работи служителят на МВР.

От житейска гледна точка това е много разумен подход, а логически е повече от оправдан. Юрисконсулт в системата на МВР не само знае правото (поради висшето си юридическо образование), но и познава системата и всички нейни процедури, рискове, недостатъци и слабости (поради това, че е неин инсайдър). Точно юрисконсултът би провел една блестяща и безупречна защита на служителя в дисциплинарното производство срещу него. Проблемът обаче се нарича конфликт на интереси и той се възпроизвежда не в едно, а в цели две направления.

Първото е конфликтът на интереси въз основа на длъжността. Понеже е държавен служител, юрисконсултът е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия (аргумент от чл. 2, ал. 1, изречение първо от Закона за държавния служител). Но в случая, ако се ангажира да подпомага своя колега, той ерозира тезата на органа на власт (който по правило е и дисциплинарно наказващ орган). Това е така, понеже в спорното дисциплинарно производство от една страна са интересите на организацията, представлявана от органа и от всичките му останали служители, а от друга – интересите на лицето, срещу което се води производството. Тези интереси са контрадиктарни и не могат са се съвместят. Приемайки ролята на подпомагащ служител, юрисконсултът би се поставил автоматично в конфликт на интереси с длъжностната си характеристика.

Второто направление е конфликтът на интереси по силата на пълномощното. Понеже пълномощното от какъвто и да е вид е мандат, основан на доверие, юрисконсултът не може със знанието за евентуални бъдещи събития да върви срещу упълномощаването си. А такива са безспорно съдебните производства, ако актът, с който завършва дисциплинарното производство не е в интерес на служителя и той го оспорва пред съд. Тук би се стигнало до абсурдната ситуация, юрисконсултът, който има пълномощно да се явява по съдебни производства от името на органа на власт, включително и качеството му на дисциплинарно наказващ орган, да застъпва две противоположни тези – едната защитна в дисциплинарното производство по ЗМВР, а другата защитна на административния акт на дисциплинарно наказващия орган в съдебното производство по АПК. Двете тези по същия казус са несъвместими и не могат да бъдат поддържани от едно и също лице – не само през призмата на интелектуалната невъзможност, но и с оглед на етичните правила, касаещи държавните служители на МВР, нещо повече – и на общите, дори и неписани правила за всички юридически професии.

Подобен конфликт на интереси не бива да се допуска, защото не само поставя под въпрос легитимността на дисциплинарните производства по ЗМВР, но и сам по себе си е предпоставка за шиканиране на бъдещи административни или съдебни процеси.

Заключение

Правната проблематика, разгледана тук, е важна поради няколко съображения. Първото от тях е, че е налице една особена правна фигура – подпомагащият служител в дисциплинарните производства по Закона за МВР, която като че ли няма аналози в останалото процесуално законодателство и затова тя има нужда да бъде осветена.

Второто съображение се корени в това, че подзаконовата регламентация в системата на МВР е толкова необятна, че трудно може да бъде обхваната. Тя обаче често достига до крайности в своята детайлизация въз основа на законовата рамка. В този смисъл, в доста от текстовете на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, се търси отговор на множество въпроси във връзка с правния статут на правната фигура на подпомагащия служител в дисциплинарните производства по Закона за МВР. Настоящото изложение може да служи само за отправна точка и подпомагане към законосъобразна и ефективна подзаконова регламентация в този класификационно най-нисък в йерархията на нормативните актове порядък, понеже инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури (аргумент от чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

На трето, но не на последно място, трябва винаги да се отчита интерпретационният баланс във всички правни процедури, понеже правните спорове трябва да се водят от статутно равнопоставени страни. В този смисъл, надеждата за разясняването на основните характеристики на правната фигура на подпомагащия служител в дисциплинарните производства по Закона за МВР е насочена към полза и за правната доктрина, и за юридическата практика.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
15 ноември 2022 12:02
Гост

Чудесен анализ, изпълнен с юридичекса и практическа логика. Нека го развием в хиоитезата на служител наел за защитник – адвокат (защото „подпомагащ“ служител е верятно проформа изпълнение на изисквания на ЕС, отколкото реална зашита с реални възможности за участие при осигуряване на обективно и пълно дисциплинарно разследване в затворена и „паравоенизирана“ структура като МВР). Та, при евентуално приключване на дисциплинарното производтво без да се стигне до издаване на заповед за наказание, как следва служителят да търси разходите си за адвокат и неимуществени вреди, възникнали по повод дисциплинарното производтсво пред дисциплинарно разследвашия орган – по реда на ГПК или АПК?

Адвокат - САК
Адвокат - САК
14 ноември 2022 15:39
Гост

Боже, за пръв път чувам за подобна фигура. Че това е кауза пердута, минал съм през МВР и знам как всеки си пази задните части, ако нарочат и подгонят негов колега. Адвокат му е майката.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
14 ноември 2022 11:46
Гост

Интересно изложение, не знаех за тази фигура. Какво правим обаче, ако служителят иска подпомагащ за установяване на фактите и упълномощи адвокат само за правните изводи? Защитникът действително е инкорпориран в Конституцията и не виждам как такова безспорно право може да бъде дерогирано от специална норма в ЗМВР

Филип
Филип
14 ноември 2022 9:59
Гост

Важното е да се избегне възможен конфликт на интереси.

Фики
Фики
14 ноември 2022 9:57
Гост

Разбира се, че правните спорове трябва да се водят от статутно равнопоставени страни.

Чавдар
Чавдар
14 ноември 2022 9:55
Гост

Аз мисля, че е най-добре да си наемеш адвокат.

Иванов
Иванов
14 ноември 2022 9:40
Гост

Много добър снализ на двете хипотетични ситуации.

Чилев
Чилев
14 ноември 2022 9:29
Гост

Надявам се, че ще прочетат всички учащи се

Чочо
Чочо
14 ноември 2022 9:52
Гост

Би било много полезно за тях.

Любенов
Любенов
14 ноември 2022 9:29
Гост

Добър анализ

Анонимен
Анонимен
14 ноември 2022 8:32
Гост

Май не са мислили много, а са изгледали няколко американски филма и са решили да вкарат този подпомагащ. А на човек си му трябва адвокат, той е длъжен да пази тайна, така че за мен този подпомагащ трябва да отпадне

сфсмвр
сфсмвр
14 ноември 2022 8:47
Гост

Обичайно ти пробутват някой от синдиката. Някой колеги ще се борят за теб повече от адвокат и освен това знаят правото

Джени
Джени
14 ноември 2022 9:31
Гост

Определено и аз ги виждам така нещата.

Vae victis militioneris
Vae victis militioneris
14 ноември 2022 9:52
Гост

Дори съдиите не смеят да заявят, въпреки „Iura novit curia“, че знаят закона,но видиш ли хора, които не могат да съставят АУАН, чието НП да издържи в съда, и с военно училище, „знаят правото“. Като полицейски служител, който е с висше юридическо образование и въпреки това, не мога да си позволя дори да си помисля, че знам из основи закона, заявявам че „не знаете правото“ и сте изключително неграмотни. Дори изразът, който използвате-„знаят правото“ го крещи. На сто служителя, не знам дали ще има десет, които да са юридически грамотни. За Бога, още се чудите какво означава това, че в… Покажи целия коментар »

Шпаронка
Шпаронка
14 ноември 2022 9:30
Гост

Не е като да няма филмови фенове

хахаха
хахаха
14 ноември 2022 8:17
Гост

Хаха, добра идея да вземеш главсека.По-добре от кака Пена чистачката

Пипи
Пипи
14 ноември 2022 9:31
Гост

Направо е скандално!

Анонимен
Анонимен
14 ноември 2022 8:15
Гост

МВР ще измисли какви ли не щуротии, за да не получат служителите му адекватна защита. Ползвайте си адвокат и не се занимавайте с глупости 🙂

Urarto
Urarto
14 ноември 2022 9:32
Гост

Защо МВР енастроено против служителите си ?

Ташко
Ташко
14 ноември 2022 9:32
Гост

Напълно вярно е това