Серия от спорни моменти в предложенията за промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение извади наяве заседанието на правната комисия днес (повече за промените виж тук).

Основният проблем

На него се очерта основният спор, който раздели във вижданията им не само депутатите, но и председателите на двете върховни съдилища – Лозан Панов и Георги Чолаков. Той е по въпроса може ли законът да препраща към решения на двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС), когато определя сроковете по кои дела ще продължат да текат по време на извънредното положение.

Както „Лекс“ писа, по настояване на Съдийската колегия на ВСС, трима депутати от ГЕРБ предложиха в закона да се запише следното: „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове за страните по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата, посочени в решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, обнародвано в „Държавен вестник“, по производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки, по глава шеста от Закона за концесиите и по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“.

Остро срещу това се противопостави председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. „Така се стига до смесване на властите“, заяви той. И изтъкна и друг проблем – Съдийската колегия досега четири пъти е променяла решението си кои дела да се гледат по време на епидемията. „Когато производствата не са изчерпателно изброени в закона, няма да има яснота и предвидимост за гражданите и юридическите лица“, заяви той.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обаче застъпи обратната позиция. „Законовата делегация е нещо обичайно. Не виждам конституционен проблем“, каза той. И се позова на чл. 130а, ал. 5, т. 6 от основния закон, който казва, че колегиите на ВСС „осъществяват и други правомощия, определени със закон“.

„Ако е твърде притеснително, сме предложили и вариант с изброяване на делата по всички закони, които така или иначе в решение на Съдийската колегия са приети като спешни и неотложни и чието разглеждане продължава по време на извънредното положение“, каза Чолаков.

Адвокат Валя Гигова обаче изтъкна, че подобно овластяване е допустимо само в рамките на правомощията на съдебната власт. „ВСС не може да законодателства и чл. 130а, ал. 5, т. 6 от Конституцията не аргумент“, каза тя. И допълни: „Законът е мяра за всички неща“.

Явор Нотев от „Атака“ също изрази сериозни опасения от това закон да препраща към решение на колегия на ВСС, пък било то и публикувано в Държавен вестник. „Законодателят ще се изненадва какво е прието, това е недопустимо. Ако кръгът на делата, по които ще текат срокове, ще стане ясен едва след приемане на решения на ВСС, значи ние днес трябва да гласуваме на тъмно. Некомфортно ми е да приема такова решение. Умолявам ви да проявим здрав разум“, каза той.

„Абдикацията на Народното събрание се задълбочава с превръщането на ВСС практически в законодател. Предлага ни се ВСС да изпълва със съдържание законовата норма. Това не просто някаква делегация“, заяви и Крум Зарков от БСП.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев обаче изтъкна, че ако законът препраща към решения на колегиите, това е по-удачно и оперативно в условията на извънредно положение. Той обаче настоя изрично да се регламентира, че органите на съдебната власт са длъжни да изпълняват тези решения, като изтъкна, че се опасява от разнородна практика в страната.

Председателят на ВАС подкрепи изричното въвеждане в закона на възможност за провеждане на открити съдебни заседания „от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса“.

Лозан Панов обаче подчерта, че за да се спази принципът на публичност на заседанията, трябва да се регламентира изискване за незабавно публикуване на протоколите от тези заседания. Чолаков прие този аргумент, като напомни, че в АПК има такова изискване и протоколите се публикуват.

Новата концепция за сроковете

Критики получи и идеята на законопроекта да се промени изначално заложеното в закона за извънредното положение общо правило за удължаване на сроковете с един месец от изтичането му. Както „Лекс“ писа, сега е избран съвсем друг принцип – този на уважителните причини и на индивидуалния подход към всеки случай.

„Когато частноправен субект не може да упражни право или изпълни задължение в нормативно или административни определения срок по уважителни причини, компетентният орган може въз основа на мотивирано искане да определи нов срок, който започва да тече след отпадане на причините“, предлагат да се приеме депутатите от ГЕРБ. Като изброяват и кои причини са уважителни: „задължителна изолация (карантина), хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ, отсъствие от страната по време на извънредното положение или други непредвидени обстоятелства за физическите лица, включително представляващи юридически лица“.

Крум Зарков изтъкна, че е проблем какво трябва да се разбира под уважителни причини и има ли уважителни причини да не спази срок човек, загубил работата си или родител, загубил дохода си, защото трябва да гледа децата си, които не могат да отидат на ясла или на градина.

Съпартиецът му Филип Попов изтъкна друго – предложението гласи, че компетентният орган може по мотивирано искане да удължи срока. „Това ще създаде различна практика в цялата страна и правните последици ще бъдат много тежки“, заяви той.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов направи свое тълкуване на предложената разпоредба. Той каза, че тя не трябва да се разбира като изискваща граждани да ходят да подават индивидуални молби за удължаване на срокове, а че администрациите трябва въз основа на нея да обявяват генерално сроковете по кои видове производства ще удължат. „Идеята е за по-голяма гъвкавост“, каза той.

Адвокат Гигова каза, че се оказва, че не се прави разлика между спиране и удължаване на срокове и също не възприе новия вариант с уважителни причини.

Тя се спря и на другите промени, които се предлагат в закона за извънредното положение. И изтъкна, че не е приемливо да се регламентира, че се спират само „давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти.  Гигова припомни, че законодателят неслучайно първоначално е записал, че спират да текат „давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“.

„Давностните срокове са два вида – изтичането на едните води до погасяване, а на другите – до придобиване на права. Отначало идеята  беше да се запише, че спират давностните и преклузивните срокове, но тъй като за последните няма легална дефиниция, се възприе подходът с „други срокове, предвидени в закон“. Никой не може да отговори какъв е срокът за подновяване на обезпеченията по Закона за особените залози – не е давностен, трудно може да бъде квалифициран като преклузивен, но води до погасяване на парва“, обясни тя.

Както тя, така и министърът на правосъдието изтъкнаха, че за кои договори трябва да отпаднат негативните последици от забавеното изпълнение по време на извънредното положение, е политически въпрос. В момента законът предвижда, че те отпадат за всички задължения на частноправни субекти.

Сега се предлага да се запише следното: „До отмяната на извънредното положение не се прилагат договорните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително в случаите, когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг, както и не се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“.

Но и адвокат Гигова, и Филип Попов, освен критики към лошата редакция на разпоредбата, поставиха друг проблем –- ако по силата на закона отпадне начисляването на наказателната лихва за забава, на нейно място веднага ще възкръсне законовата лихва, а тя е изключително висока – основният лихвен процент плюс 10.

Преди комисията да гласува министър Данаил Кирилов направи специално изказване, в което заяви, че подкрепя искането на правните професии – адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители, да се ползват от мерките за подкрепа на държавата – като самоосигуряващи се и като работодатели.

За промените в закона гласуваха 13 депутати, а седем се въздържаха. Предстои още днес те да бъдат приети на първо четене, а второто да е в понеделник.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
PE2
PE2
09 април 2020 20:08
Гост

Хем Законът е мяра за всички неща, хем е политически въпрос за кои договори да отпаднат неблагоприятните последици от забавеното изпълнение. Айде нямаше нужда!
А министърът говори за по-голяма гъвкавост ИДЕЯ, която в контекста на проблема се крепи на надеждата, че сроковете ще бъдат удължавани служебно. И тази идея е въз основа на разпоредби, в които се говори за уважителни причини (изчерпателно изброени) и за мотивирано искане!!!!
Новата концепция за сроковете е направо за наградите Дарвин.

Георги
Георги
03 април 2020 14:53
Гост

Точно Панов ли ще ми говори за смесване на властите?

Temelko
Temelko
03 април 2020 14:41
Гост

Таз България. Българя , България – земя пълна с БОБ!

Мишаре
Мишаре
03 април 2020 14:40
Гост

Панов е прав. Не може така едно през друго да се приемат правила. Освен това политиците са малко непоследователни. Днес не носете маски, днес носете. Днес е популизъм да си намалим заплатите, утре вече не е. Значи това с популизма е изречение и дума, която се изпозлва попринцип без да се мисли, нали така? Доказателството е от вчера от Цвета Караянчева. Днес се извинява, защото е извънредно положение. Иначе не би го сторила

Г Гаврилов
Г Гаврилов
03 април 2020 14:38
Гост

Кефи ме Лозан Панов. Той е млад пич!

Обретенов
Обретенов
03 април 2020 14:39
Гост

Чак млад…
Ти като цяло „у ред ли си?“

Коко
Коко
03 април 2020 14:41
Гост

Не си един/на от уволнените от него хора. Ако беше, друга песен щеше да пееш.

Филипа
Филипа
03 април 2020 14:38
Гост

Ама хайде малко по-мобилни и оперативни да станете, а ? Кой да гласува нещата, как да няма умешване на властите, като трябва да се вземат спешни мерки. Стига с бумащината.

Никола
Никола
03 април 2020 14:42
Гост

Те книжните плъхове едно си знаят, едно си баят. Кога ли ще влезнат в час?

Evstatiev
Evstatiev
03 април 2020 14:37
Гост

Този зор за колко време е? Докато свърши пандемията. Ами тя тая пандемия вече трета седмица. Може още 6 седмици да е и това е. Те правят галсувания, прегласувания, промени на документи и какво ли още не, сякаш това положение ще трае 1000 години.

Тодор Р
Тодор Р
03 април 2020 14:36
Гост

Вие луди ли сте? До изтичане на извънредното положение… а през това време умуваме дали този закон е правилен или не. Това е нелепо. Нелепо е. То ще свърши пандемията , те обсъждат кое как да станело.

Лозан
Лозан
03 април 2020 14:43
Гост

Да, не си дват много зор. Пълен парадокс!

Братчухев
Братчухев
03 април 2020 14:35
Гост

„До отмяната на извънредното положение не се прилагат договорните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително в случаите, когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг, както и не се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“.

Добра поправка. Искам я!

Велизар
Велизар
03 април 2020 14:35
Гост

Веднага искам да отбележа, че това е едно от нещата, които трябва да се променят след кризата. Вируса доказа, че бумащината създадена от хората е толкова голяма, че при извънредни ситуации,в които трябва да се реагира светкавично и твърдо, то хората не могат да се справят. Защочват едни умувания дали този има право да налага еди си какво си, пък дали се умешвали властите пък не знам си какво си. абе хората се разболяват бе. Кой какво право има не е от значение. Важното е да се вземат правилни мерки. Може дори да са от някой кравар. Ако той мисли… Покажи целия коментар »

Мишо
Мишо
03 април 2020 14:44
Гост

Властите са достатъчно умешани. ПОвече от това няма на къде.

Обретенов
Обретенов
03 април 2020 14:33
Гост

В условията на извънредно положение може да се достигне до смесване на властите и тяхната работа. Няма гаранции.

браво, бе, дани
браво, бе, дани
03 април 2020 14:32
Гост

Брей да му се не види на Дани К, много адекватни позиции и подкрепа! Ще взема да го поздравя…

Simeon
Simeon
03 април 2020 14:45
Гост

По изключение. Адекватността не е от силните му качества.