Г-жо Димитрова, г-н Шекерджиев, един от големите проблеми в съдебната система е неравномерното натоварване на съдии и съдилища. Oчакванията на магистратите към Комисията за натовареността, в която членувате, са да намери решение. Сред първите стъпки беше да се направят промени в Гражданския процесуален кодекс, с които да се намали концентрацията на застрахователни дела в софийските съдилища. Извън измененията, които вече бяха приети на първо четене в НС, какви мерки ще предприеме комисията?

Димитрова: Софийските съдилища са най-натоварени и това е нормално, защото София концентрира население, но не е нормално колегите в София да работят при такава голяма натовареност, а съдии в други съдилища да се деквалифицират от липса на работа. Затова пред ВСС стои тежката задача да предложи онзи механизъм за справяне с неравномерното натоварване, който ще реши проблема трайно. Няма как ежегодно да увеличаваме щатовете на софийските съдилища, за да успеят да се справят с натовареността. Те и сега са мегаструктури, които трудно работят и се управляват.

Имам своите предложения за опит за справяне с проблема. Те се базират първо на възможностите, с които вече разполага системата. На първо място следва да се посочат съществуващите ресурси – това са съдилищата и съдиите в България, достатъчно на брой, разположени из цялата страна, гарантиращи в добра степен и достъпа до правосъдие. Ако решим да ги използваме, струва ми се, че е по-удачно да вървим по пътя на оптимизация на структурите, промяна на местната подсъдност по някои видове дела, за да може да ги разпределяме във всички съдилища, използване на съвременните технологии в правораздаването, опростяване на съдебните процедури.

Освен това, съдиите в България наистина са достатъчно на брой на глава от населението,  констатирано и в последния доклад на CEPEJ, така че остава да използваме съществуващия ресурс правилно. Например, когато даден съд премине разумната норма за натовареност, дали да не се помисли за разпределяне на постъпилите над нея дела между слабо натоварените съдилища. ВСС и сега следи натовареността на съдилищата. Когато средната норма се премине, той ще преразпредели на случаен принцип между съдилищата под средната натовареност следващите 100 дела например. В самия съд ще се разпределят на случаен принцип делата, които съдът е получил. Подобен модел се разработва в Португалия, именно в отговор на проблем с натовареността. Давам си ясна сметка, че, за да се случи това, следва да се промени местната подсъдност по делата или поне по някои видове дела.

При подобен модел на работа, няма да има значение, дали делата ще се увеличават или намаляват, защото системата ще разполага с механизъм за справяне. Тогава, увеличаването на щатовете ще е обосновано, защото системата наистина ще е „изчерпана“ от към кадри и възможности. Няма да има напрежение при конкурсите или деквалификация на съдиите от липса на работа в слабо натоварени съдилища.

Ако делото отиде от София в Силистра, например, как ще осигурим достъпа до правосъдие?

Димитрова: Чрез съвременните технологии. Струва си да инвестираме в тях като средството, което ще направи правораздаването в пълен смисъл достъпно, но съобразено с българската действителност.

Имах щастието да наблюдавам видеоконферентно провеждане на съдебно заседание в реално време, при което съдията беше в един град, страните в друг, експертите – в трети. Не е невъзможно, освен това не е и неоправдано скъпо. При наличието на ясни правила, се случва и лесно. Говорим за електронно правосъдие, защо да не го развием в цялост. Макар че в тази област все още не сме отговорили на фундаментални въпроси, свързани с това, изцяло електронни дела ли ще въведем или смесен вариант. Нека само спомена, че по отношение на възможността за въвеждане на видеоконференцията в гражданския процес, също сме подготвили варианти за изменение на ГПК, които предстои да предложим на колегите за обсъждане, след което ще ги внесем в СК, в Министерство на правосъдието и в Народното събрание.

Знаете, че в страната има проблем с вещите лица, особено когато се налага участието на експерти-лекари и специалисти от НИКК, а и с архитекти, и инженери положението не е много по-различно. Ако има възможност да се ползват специалисти от друг регион, без това да излиза прекалено скъпо на страните и съда, тя трябва да се използва. По този начин ще се спести и време на вещите лице, както и няма да се отлагат дела, тъй като експертите нямат възможност да пътуват до съда, по чието дело са назначени. Спестяването на време, средства и ускоряването на процеса са достатъчни причини, за да се настоява подобно изменение да се приеме за разумно и нужно.

В това отношение наказателният процес е по-развит, защото се предвижда видеоконферентен разпит или изслушване в някои случаи, но може да се разшири обхватът, като например се въведе за делата по Глава 35 НПК – при условното предсрочно освобождаване например, при които подобно изслушване на осъдения от затвора е напълно оправдано. Осигуряването на подобна връзка със затворите, ще спести ненужното довеждане на осъдени и по граждански дела, по които те често са ищци или ответници.

Шекерджиев: Дългосрочните решения на проблема с неравномерната натовареност са свързани с промени в законодателството. Няма по-ефективен начин за изравняване на натоварването, защото е много по-лесно да местим дела, отколкото съдии или щатове.

Ще дам пример. Минимална законодателна промяна, свързана с преместване на подсъдността за определена категория дела с предмет възобновяване, на практика доведе до спад с около 40% от всички дела, които се гледат в Наказателната колегия на ВКС, респективно до натоварване на недотам натоварените към онзи момент апелативни съдилища. Според мен това е нагледен пример за това как законодателни решения могат да решат проблем в системата.

Сходен би следвало да бъде подходът при решаване на въпросите с натовареността и в рамките на съдилища от една и съща инстанция.

Трябва да реши и проблемът с т.нар. заповедни производства. Те като цяло са закрити производства, не се изисква явяване на страните, на практика съдията работи само с документи, които разглежда в закрито заседание. Стремежът ни е да инициираме законодателни промени, които да позволят съдилищата, които са по-малко натоварени, да разглеждат заповедните производства като разпределението им стане на случаен принцип – централизирано. Това значи, че заповедното производство по правилата на местната подсъдност може би сега трябва да бъде разгледано в Благоевград, но да няма пречка, ако има централизиран случаен принцип за разпределение в национален мащаб, да бъде разгледано в Силистра. Около 50% от делата, които се разглеждат от гражданските отделения на СРС са именно заповедни. За 2017 г. СРС е разгледал 123 000 дела, а вторият най-голям съд е разгледал 23 000 дела. Говорим за разлика от 100 000 дела. Ако успеем да въведем или да инициираме механизъм, по силата на който тези дела, които не искат открит процес, да бъдат разгледани от всички съдилища, това ще доведе до това, че малко натоварените ще бъдат натоварени повече, а свръх натоварените ще бъдат разтоварени, няма да се налага пътуване на страни, да се правят транспортни разходи, няма да засегне достъпа до съд.

Изработването на механизъм за разглеждане на заповедните производства от всички съдилища ще бъде много тежък и сложен процес, свързан с повече пари. Тези дългосрочни мерки не могат да бъдат приложени сега и веднага.

А няма ли нещо, различно от разкриване на нови щатове, което може да се направи по-бързо, за да бъдат разтоварени съдиите?

Димитрова: Натовареността на съдиите не се измерва само с брой дела. В момента времето на гражданските съдии е заето изключително много с администриране на книжа по делата – нередовно връчени призовки и съобщения например.

Макар и част от гражданския процес, тази дейност не е същинска правораздавателна. Тя обаче отнема ужасно много време на съдиите. Почти половината от ежедневните им доклади са пълни с нередовно връчени призовки и съобщения, които те трябва да администрират. Това е сравнително елементарна правна работа, която при добра организация, може да се върши и от друго лице с юридическо образование.

Защо тази дейност да не се възложи на подготвена администрация, например на съдебните помощници, на които обаче да се предоставят права за разпореждане и подпис за неподлежащи на обжалване актове. Примери за добри практики в тази насока са Германия и Австрия. У нас това е възможно на принципа на помощник – нотариусите, например.

Разтоварят ли се съдиите от тази несвойствена дейност, ще им се осигури време за същинската им правна работа – решаване на поставения пред тях казус, като ще имат достатъчно време за задълбочаване и за запознаване с обилната съдебна практика. Така съдиите няма да „прибягват между заседанията“, за да повишават квалификация си, а ще имат време да се задълбочат в една или друга материя. Няма спор, че по този начин и процесът ще се ускори.

Сега ежедневието на съдията е изключително натоварено и трудно за приоритизиране на задачите – да администрира първо текущ доклад ли, да се подготви за съдебно заседание ли, да напише съдебен акт ли или всичко останало. Вярно е, че, за да се осъществи подобна идея, следва да разполагаме с достатъчно добре подготвена съдебна администрация, но считам, че това може да стане с помощта и усилията на НИП. В комисията „Съдебна администрация“ подготвихме предложение за изменение на ЗСВ в частта за съдебните помощници, като една от мерките, предлагани за справяне с натовареността. Смятаме да започнем дебат по нея. Освен това, ние нямаме финансовата възможност да увеличаваме при всяка нужда съдийските щатове. В много от съдилищата тази натовареност може да се смекчи именно чрез съдебни помощници. Предложението е и финансово оправдано. Идеята за увеличаване броя на съдебните помощници, дори при сегашния им статут, се възприема изключително позитивно от повечето колеги.

Според Вас има ли в системата неизползвани възможности съдиите сами да облекчат положението си по някакъв начин или всичко възможно вече е направено?

Димитрова: Според мен има, но тук е необходимо да се включат върховните съдии. Бихме могли да преосмислим възможността съдиите да произнасят кратки и ясни мотиви още в съдебна зала по някои видове дела, да бъдат стимулирани да използват и възможността на чл.465 ГПК.

Вероятно се чудите защо държа на участието на върховните съдии. Законова възможност за произнасяне на решения с кратки мотиви в съдебна зала съществува и сега, но върховните съдии са тези, които биха могли да стимулират първите и вторите инстанции да използват повече тези възможности. Така би се спестило страшно много от времето на достатъчно много натоварените първи инстанции, вместо да пишат понякога наистина напълно излишни дълги мотиви.

Върховните съдии биха могли да помогнат да се изготви своеобразен каталог на делата, по които може да се допусне кратко и бързо произнасяне с достатъчно мотивиран, за да издържи инстанционен контрол, съдебен акт. И това, ми се струва, че е възможно да се свърши в спешен порядък. Върховните съдии са тези, чиято мъдрост – житейска и професионална, развива правото.

На заседанието на Съдийската колегия, на което беше приет анализът за натовареността на съдилищата за 2017 г., беше лансирана и идеята за промяна на районирането. Всъщност тази тема не е нова, но възможно ли е наистина да влезе в дневния ред на ВСС? Какво става, че все не се случва?

Шекерджиев: Това е идея, която би могла да свърши някаква работа, но трудно бихме могли да я обмислим и да вземем правилното решение. Ако решим да преместим един периферен за СРС квартал или населено място, което е включено в района на СРС, трябва да направим анализ какво ще постигнем. Ако втора инстанция стане Окръжен съд-София или съдът в Перник, какво ще спечелим? Нямаме статистика, която да ни покаже колко дела са разгледани и примерно колко производства са инициирани от хора, които живеят в този район. Това ще бъде действие от типа проба-грешка, което не ми харесва особено. Би било безотговорно да поискаме такава информация от СРС при 123 000 дела годишно.

Димитрова: Все пак след последната ни среща, ръководството на СРС пое ангажимента да опита да подаде подобна статистика.

Един от успехите на предходния състав на съвета беше приемането на Правила за натовареността и изграждането на система за измерването ѝ (СИНС). Комисията по натовареността поиска мнението на съдилищата за СИНС, които са най-различни – от това системата да бъде закрита, защото не е ефективна, до идеи за нейното надграждане. Какво е бъдещето на СИНС?

Димитрова: Аз не мисля, че СИНС е успех. Тази система е опит за измерване на натовареността на отделния магистрат, но според мен тя изначално тръгна грешно, като не стъпи на вярно емпирично изследване. Няма как съдиите да си спомнят за колко време са извършвали различните процесуални действия по делата или за колко време са писали решенията си, за да се приеме, че са дали верен отговор на въпросите на изследването в тази връзка. Дори обаче да са дали верен отговор, многократно изменените впоследствие в работни групи коефициенти за тежест на делата няма как да се изменят без нови емпирични изследвания.

Не може просто ей така, защото считаме за несправедливо или по субективни причини – за неправилно, да се завишават или понижават коефициентите. Да не говорим, че те за едни и същи по вид и тежест дела в различните инстанции са различни, да не говорим за несъизмеримостта между коефициентите на наказателни, граждански и търговски дела, при което се получават драстични различия между натовареността на наказателните и останалите съдии. Друг е въпросът какво напрежение създадоха тези сравнения между съдиите. Отделно от това е темата за увеличаващите или намаляващите коефициенти по делата, въведени с тази система, чието извършване е изключително трудоемка дейност за съдии, ръководства на съдилища и администрация, а доколко е истина крайният резултат, никой не може да каже.

Не бих искала да омаловажа идеите, които са вложени в разработената идея, нито труда на колегите, които работиха по въвеждането на системата, но тя не доведе до никакъв резултат, още по-малко – въз основа на нея могат да се направят изводи – и то верни – за натовареността на съдиите или съдилищата. И колкото повече се трупат резултати в системата, толкова повече въпроси възникват. По-лошото е, че те нямат отговори. Много колеги, а и цели съдилища, са преминали предвидените в Правилата нормални часови норми за натовареност. В такива случаи, ръководителите следва да предприемат мерки, ВСС – също. А какви са тези мерки – в отпуск ли да излязат съдиите, съдилищата ли да затворим, как да процедираме? В същото време, не мога да премълча, че за съдилищата, които изпълниха указанията на ВСС по въвеждането на системата и поддържането ѝ, това беше и още е изключително трудоемко, и продължава ежедневно да се харчи голям ресурс за попълването на данните. Разбира се, не мога да отрека, че има и съдии – основно тези, вложили много труд, свързан с коригиране на коефициентите за тежест в работна група, които биха искали системата да продължи да функционира. Може би беше грешка това, че тя прибързано заработи във всички съдилища. Струва ми се, че следваше да се въведе пилотно на няколко места и едва когато се видят резултатите от функционирането ѝ, да заработи навсякъде.

Доста сте критична. Г-н Шекерджиев, Вие пък имате собствено виждане за измерването на натовареността, бихте ли го разяснили?

Шекерджиев: Ще започна с това, че СИНС цели да се премери ефективно професионалната дейност на един съдия. Колегите, които са я изработили са приели, че универсален критерий следва да бъде времето. Прието е, че една единица отговаря на 16 работни часа, а нормалната натовареност на един съдия трябва да бъде в рамките на 100 единици, в които се включват брой дни, отпуска, заниманията, които са извън непосредствената съдийска работа. Това е стройна идея.

Но когато погледнете анализа на данните на СИНС, ще видите, че малко над 65% от съдиите имат натоварване, което е повече от 100 единици. Има съдии с натоварване 250, 350 единици. Това значи, че е работил 500 дни през 2017 г. Очевидно резултатът е сбъркан. Когато имаме грешка, която се отнася до близо 2/3 от съдиите, трябва да се замислим къде е проблемът – в системата или защото съдията не е отчел натоварването.

Категоричен съм, че не това е начинът за измерване на натовареността.

Давам пример. Делата за грабеж са с един коефициент. Но едно такова дело веднъж може да отнеме едно време, в други случаи – друго.

Определянето на това колко време работя по едно дело е субективен елемент. Аз мога да свърша една работа за 3 часа със сходен резултат, друг може да я свърши за 2 часа, трети за 8 часа. Напълно естествено е, съдиите не са машини. Не виждам причина да въвеждаме общ субективен критерий, за да видим кой колко работи, защото няма смисъл. Това са несравними неща.

Как да измерим натовареността тогава? Идеята в основата на системата да е времето, което отделя съдията, не е български експеримент, а от години работи в САЩ.

Шекерджиев: Аз предлагам да изоставим субективния фактор, да спрем да измерваме времето, защото то не може да се измери, а дори и да бъде измерено, то резултатът  не може да бъде проверен.

Предлагам да измерваме натовареността само на база обективни критерии. За мен това са броят дела, които се разглеждат от даден съдия в съответен орган и разделение на делата на големи групи за един голям период, например година.

Индивидуалната натовареност на всеки съдия да бъде определяна на база броя разгледани дела, разделени по определен признак на големи групи и отчитани за сравнително дълъг период от време. Това ще даде възможност във всяка група да бъдат отчитани множество дела, като тяхната обща тежест ще е сходна с тази на други множество сходни дела за същия времеви период на друг съдия. Така общата сложност на разгледаните в рамките на година дела от един районен съдия (ако броят е сходен) – НОХД, НАХД, НЧД и НЧХД,  ще бъде близка до тази на същите по вид дела, разгледани в рамките на следваща година. Големите групи и сравнително дългият период на отчитане ще доведат до това, че системата за разпределение ще определи всички съдии в съответния съд да разгледат сходен брой дела.

Вярно е, че първото НОХД в една от групите може да бъде много по-тежко от първото НОХД от друга група, но пък седмото или осемнадесетото ще бъде значително по-леко. Това е естествено, тъй като делата са различни – някои са тежки, други леки. Някои са с пет души подсъдими, други с един. Някои са със съкратено следствие и изискват много малко време, други приключват по друг начин, който изисква много работно време. Когато обаче се сравни общата тежест на всички дела в дадените групи, тя ще е сходна.

Как ще се сравнява натовареността на отделните съдии?

Шекерджиев: Трябва да мерим натовареност в рамките на една и съща материя – колко работят съдиите в Наказателното отделение в СРС и колко колегите им от НО в Сандански. Това има смисъл, защото няма как да премерите работата на един наказателен съдия с работата на един търговски. Няма измерител.

Съдилищата обаче биват два вида – такива със специализация и такива без специализация. Тези без специализация са районни съдилища, обичайно извън окръжните центрове. Тогава говорим за обща натовареност на база всички видове дела. Когато обаче става дума за съд със специализация, мерим само средната натовареност на съдии, които са в съответните отделения. Идеята е ние да измерим натоварване на съдии, които вършат една и съща по вид работа, да изработим начин, по който се сравнява сходна, а не различна работа.

После трябва да създадем норма за натовареност. Сега знаем колко наказателни дела на първа инстанция се разглеждат от съдиите в тази държава, знаем и по видове как се падат. Но трябва обща норма натовареност – колко дела е нормално да разглежда един съдия от тази инстанция. Ако го направим и кажем, че това е нормалното натоварване, тогава бихме могли да видим колко съдии са необходими в Районен съд-Стара Загора, ще можем да кажем дали настоящият брой е много, малко или достатъчен. Ако са повече, тогава може да кажем, че там има по-ниско натоварване и да дадем възможност на съдиите да се преместят в по-тежко натоварени съдилища, например.

Ако ще мерим време и ще го използваме за универсална мерна единица, дайте да направим нещо просто – да сложим по един шахматен часовник на всяко бюро и когато съдията работи, да натиска съответния бутон и да отчита времето си, когато спре, ще натисне бутон за пауза. Макар и тази идея да изглежда безумна, сегашната система за отчитане на натовареността реално е сходна – има масово завишаване на коефициентите на отделните дела, резултатът е видимо нереален и накрая отчетеното не подлежи на проверка или дори да подлежи, такава не е правена никога.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
1968
1968
10 юли 2018 8:19
Гост

Разхвърлянето на делата из страната, всъщност е доста добра идея, но без електронно правосъдие няма как да се осъществи. То обаче, признавам, ми се струва като научна фантастика за нашите условия. Не знам ВСС какво направи по въпроса, прави ли нещо въобще… Виж, предложението за каталог на делата, по които да се пишат кратки мотиви, това ми е на сърце. Графоманият отдавна е проблем за системата, а за оправдание й служи уж желанието за добре обоснован акт, а се изписват тонове ненужни думи… Ще следя дали нещо от тези неща ще се случи.

Ася
Ася
10 юли 2018 10:50
Гост

В белите държави електронното правосъдие създава прозрачност на съдебната система при упражняване на функциите й и освен това води до икономии за държавата и гражданите за милиарди левове. Хората отдавна са го измислили. У нас за сега е създаден Единен портал за електронно правосъдие, но включените съдилища в него са съвсем незначителен брой.

Безгласна буква
Безгласна буква
10 юли 2018 11:20
Гост

Доколко разхвърлянето на делата из странато е добра идея ще проличи с времето, ако предложението бъде възприето. Електронното правосъдие изисква всички участници да разполагат с необходимите устройства за провеждането му. Но какво пък толкова, за всеки има място под слънцето. Но идеята … да се направи каталог на делата, по които е допустимо да се изготвят кратки мотиви, вече ми звучи твърде екстревагантно. Според колежката, в изготвянето му трябвало да вземат участие върховните съдии. Явно е, че макар и придобила вече опит като член на ВСС, все още не си дава сметка за възможностите на системата откъм кадрови /интелектуален/ потенциал… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
10 юли 2018 8:36
Гост

Г-н Шекерджиев, адмирации за предложението Ви да се създаде норма за натовареност.

Петров
Петров
10 юли 2018 8:47
Гост

Видеоконферентното провеждане на заседания отдавна е практика в някои страни. Би било практично решение отноосно неравномерната натовареност.

Иван Иванов
Иван Иванов
10 юли 2018 9:05
Гост

Представям си колко е бедна мисълта на такива съдии.
Освен това са и съдии – къде са тръгнали на правосъздаване.
Това са органични глупости (Владимир Улянов – Ленин), би казал архи-глупости. Ленин е бил впрочем адвокат, както и Фидел Кастро.
Какво да добавя още – аз имам също натовареност като адвокат и си ги следя.
Съдиите имат и храна и напитки и изобщо, паркинги, гаражи, и изобщо.

Ако някой си мисли, че е натоварен, нека да проследи един работен ден на адвокат.
Ще ги разчистя тези дела за един ден, ма това е друга тема, вече съвсем друга.

Ще работите на терен, на място.

Георгиев
Георгиев
10 юли 2018 15:26
Гост

Господин Иванов, не поставяйте под един знаменател всички. Моите уважения, но говорейки за бедна мисъл, коментарът Ви е образец на такава.

Anonimen
Anonimen
10 юли 2018 9:51
Гост

Работата на съдебния помощник има ключова роля относно процеса на придвижване на едно дело. Освен това придобиваме опит и практика, които са от съществено значение за бъдещата ни реализация.

съдия на действието (действащ съдия)
съдия на действието (действащ съдия)
10 юли 2018 11:08
Гост

Идеите на двама са много добри! РАЗТОВАРВАНЕТО НА СЪДА Е ВАЖНО, НЕ ЗА СЪДИИТЕ, А ЗА ГРАЖДАНИТЕ!!! Защото ако съдът е разтоварен от глупости и маловажни дела, ще има време да обърне внимание на сериозните дела. Разтоварването на съда е важно не за съдиите, а за гражданите Аз предлагам по влезли в сила наказателни дела, да не се пишат мотиви…Сега присъдата е влязла в сила, никой не я обжалвал или протестирал, страните очевидно са доволни от резултата, но съдът е длъжен да напише мотиви и то какви – съвършено подробно, с всичките му изисквания….Ето това губи доста време, а никой… Покажи целия коментар »

Браво, бе
Браво, бе
10 юли 2018 16:37
Гост

Сложих ти минус, тъй като постът ти демонстрира явно неразбиране на основополагащи правни принципи, както и каква е същността и защо е необходимо мотивирането на съдебните актове. За да не те отегчавам /понеже си съдия на действието и нямаш време да четеш/, бих могъл приятелски да „изядеш“ КРБ, ЗСВ и НПК от корица до корица и едва тогава да правиш такива предложения.
Горното се отнася и за 6-мата ти последователи, дано не са магистрати…

съдия на действието (действащ съдия)
съдия на действието (действащ съдия)
11 юли 2018 1:37
Гост

Убеден съм, че познавам основополагащите принципи доста по-добре от теб….Но тъй като си „книжен тигър“ (нежели да посоча друга жива твар), очевидно е, че си виждал дело само на снимка…
Теоретични и утопични постулати аз много съм слушал…Обаче практиката и живия живот изисква друго. И то е реформа, която да дава качествен достъп до правосъдие и в разумен срок…А когато ресурсът на системата се разпилява в дреболии, тогава страдат гражданите, дори и адвокатите…Така че изборът е на обществото, очевидно то желае да е на минус

Отговор
Отговор
11 юли 2018 12:25
Гост

Мислиш, че съм книжен плъх така ли? Кажи си го в прав текст. Лицемерието и нагаждачеството са пороците на системата, които я разяждат отвътре в достатъчна степен, така че да не са й нужни външни врагове. Но там времето за реформи отдавна е отминало /чипът е заключен за препрограмиране още към края на пубертета/, пък и не са тема на статията затова няма да ги коментирам в подробности. Ти си слушал теоритични и утопични постулати, аз пък съм се нагледал на хора, с претенции, че знаят как да реформират системата. Но реформатор не се става от днес за утре… Затова… Покажи целия коментар »

Ваня Ангелова
Ваня Ангелова
10 юли 2018 18:28
Гост

Не са техни идеите. Те само говорят, а нищо реално не вършат.

Хамсиев
Хамсиев
10 юли 2018 11:42
Гост

Най-важно е делата да се гледат там, където е най-удобно на хората, а не на съда. Това се нарича достъп до правосъдие, а водещата грижа тук, се разбира, че е рахата на съдиите. На баба Пена от Мало Големово се предлага конферентна връзка лайв, дедо Ставри от Горско Сливово да следи хода му онлайн и с ектронен подпис да дава становища. Но така и така не можело да се установи действителната връзка на активно легитимираните с местната подсъдност. Т.е., да облечем магистралната си Темида с Шанел и това ще я направи още по-справедлива.

P.S.
P.S.
11 юли 2018 15:37
Гост

Tova e problema…ce delata se gledat I reshavat….I edva tigava se uvedomyava zasegnataya strana ce izobshto e imalo delo,daden hod,vlezlo reshaeniw I t.n.

отговор
отговор
10 юли 2018 13:08
Гост

Ама действайте, местете ги тия дела, стига само говорили.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2018 14:26
Гост

Обнадежден съм от интервюто – очевидно на членовете на ВСС им е напълно ясно как могат и трябва да се преборят с прекомерната натовареност на едни съдилища и липсата на работа и смисъл за други съдилища . ТОВА , КОЕТО ОСТАВА Е И ДА СЕ ДЕЙСТВА И ТО НЕЗАБАВНО . Първо трябва да се извършат промени в подсъдностите , които генерират излишен „трафик“ в София . Не може да се очаква софийските съдилища да вършат работата на 2/3 от България . Безумно е да се осигурява възможност за „софийско правосъдие“ на всеки български гражданин под предлог ,че така му се… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
10 юли 2018 16:55
Регистриран

БОГА МИ, къде съм.Дали не съм сбъркала измерението, или съм в балон пълен с хелий.Госпожи и господа далите интервюто – не сте разбрали разумният смисъл на своето съществуване.Не сте „поставени“там самоцелно-а в интерес на гражданите.ТЕ СА ВАЖНИТЕ, а не съдиите.Тяхната т.н.натовареност е фикция.Не съм чула някой съдия да е напуснал системата, защото е бил натоварен,нали.А Вие?Пък и журналистите ги „въртят“ и все ги подканят да кажат нещо важно, но никой от госпожите и господата -съдии, не ги разбират.ТОЗИ ВСС Е ГОЛЯМА ГРЕШКА.Когато си „вътре“не осъзнаваш, че си „вкаран“там, за да те моделират и управляват.В ЕС ДЧ- РБ беше „вкарана“за експеримент-ще… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
10 юли 2018 17:10
Регистриран

Може да ми отговорите и лично – телефон 0877400555.Благодаря.

Woody Allen
Woody Allen
13 юли 2018 10:17
Гост

The courts are not in the business of protecting people. They are in the business of protecting themselves.