Заглавието на тази статия възпроизвежда един от въпросите – предмет на тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд, по което се очаква тълкувателно решение, а съдържанието ѝ представя моя отговор на този въпрос.

Предложението на Висшия адвокатски съвет, въз основа на което е образувано това тълкувателно дело, съдържа три въпроса, които с решение на ОСТК на ВКС от 12 юни 2019 г., по предложение на комисията за изготвяне на проекта на тълкувателното решение, са преформулирани и обединени в един въпрос – този, възпроизведен в заглавието на статията. Вторият въпрос – предмет на тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС, е извън предмета на тази статия.[1]

Едното от становищата в съдебната практика е, че когато производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и несъстоятелният търговец е заличен от търговския регистър, то непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ. Това становище се поддържа както когато търговецът е търговско дружество или неограничено отговорен съдружник в него (р. № 90/20.7.2016 г. по т.д. № 865/2015 г. на I т.о. на ВКС, докл. Р. Караколева – посочено в предложението на Висшия адвокатски съвет за образуване на тълкувателното дело), така и когато е едноличен търговец (р. № 71/19.1.2015 г. по гр.д. № 2073/2014 г. на Варненския окръжен съд, докл. Н. Димитров – посочено в предложението на комисията за изготвяне на проекта на тълкувателното решение за преформулиране и обединяване в един на трите въпроса на Висшия адвокатски съвет).

Второто становище е, че когато производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и несъстоятелният търговец е заличен от търговския регистър, то непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права не се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, защото кредиторът не е имал правна възможност да ги предяви и не е оправдано да се иска от него да прави допълнителни разходи за възобновяване на производството по несъстоятелност, в което не може да се формира маса на несъстоятелността.

От съдебните актове, посочени в предложението на Висшия адвокатски съвет и в това на комисията за изготвяне на проекта на тълкувателното решение като съдържащи противоречивата съдебна практика и основание образуване на тълкувателното дело, се установява, че второто становище се поддържа само в случаите, когато несъстоятелният длъжник е едноличен търговец.

Първият по време от тези актове е р. № 965/18.5.2015 г. по в. гр. д. № 216/2015 г. на Варненския окръжен съд, докл. Зл. Кавърджикова. С него е решен правен спор, част от същия житейски проблем, друга страна на който е била предмет на правния спор по гр.д. № 2073/2014 г. на същия съд. Оказва се, че противоположните решения на първия въпрос – предмет на тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС, тръгват от Варненския окръжен съд и то от един и същ житейски проблем.

Аргументът, че не е оправдано да се иска от кредитора да прави допълнителни разходи за възобновяване на производството по несъстоятелност, в което не може да се формира маса на несъстоятелността, е на състава на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 216/2015 г. и е формулиран по-категорично в определението на ВКС, с което решението по това дело не е допуснато до касационно обжалване – опр. № 1247/9.11.2015 г. по гр.д. № 4340/2015 г. на IV г.о. на ВКС, докл. Е. Василев (то също е посочено в предложението на Висшия адвокатски съвет за образуване на тълкувателното дело, заедно със съдебните актове, които се позовават на него, за да обосноват защо приемат, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права не се погасяват, когато то е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ).

Едно определение по допускане до касационно обжалване, каквото е опр. № 1247/9.11.2015 г. по гр.д. № 4340/2015 г. на IV г.о. на ВКС, не е практика на ВКС, заради противоречието си с която въззивно решение може да бъде допуснато до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и т.2 от ТР № 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Оказва се обаче, че такова определение може да обоснове образуването на тълкувателно дело и зад него административните съдилища да крият фискалния си уклон при решаването на данъчни спорове[2].

Установените обстоятелства по в.гр.д. № 216/2015 г. на Варненския окръжен съд ясно показват гледната точка, от която съставът на този съд и съставът на ВКС приемат, че не е оправдано да се иска от кредитора да прави допълнителни разходи за възобновяване на производството по несъстоятелност, в което не може да се формира маса на несъстоятелността. Тези обстоятелства са следните:

През февруари 2008 г., вследствие на трудова злополука, умира работник на едноличния търговец. Майка му предявява иск за обезщетение по чл.200 от Кодекса на труда и Варненският окръжен съд осъжда едноличния търговец да ѝ плати обезщетение от 40 000 лева, заедно със законната лихва от деня на трудовата злополука. Решението влиза в сила през февруари 2012 г. Незабавно кредитор на едноличния търговец иска обявяването му в неплатежоспособност и с решение от декември 2012 г. Варненският окръжен съд обявява неплатежоспособността му с начална дата 31 декември 2009 г., установява, че наличното му имущество е недостатъчно за покриване на началните разноските по производството по несъстоятелност, обявява едноличния търговец в несъстоятелност и спира производството на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Не е имало процедура по предявяване и приемане на вземания срещу несъстоятелния едноличен търговец, в т.ч. и на вземането за обезщетение от 40 000 лева и законна лихва върху него. Никой от кредиторите не предплатил първоначалните разноски по производството по несъстоятелност и с решение от началото на януари 2014 г. Варненският окръжен съд го прекратява. След влизането му в сила в края на същия месец едноличният търговец е заличен от търговския регистър.

Междувременно обаче, майката на починалия работник се снабдява с изпълнителен лист за присъденото ѝ обезщетение и образува изпълнително дело. Съдебният изпълнител запорира вземанията на длъжника – едноличен търговец към търговската банка, по сметка в която НОИ превежда пенсията му, отхвърля искането му за спиране на изпълнителното производство на основание чл.638, ал.1 от ТЗ и за периода от декември 2012 г. до юни 2014 г. събира принудително 6245,40 лева, които покрили само разходите по изпълнението и част от начислените лихви върху главницата.

Физическото лице, вече бивш едноличен търговец, предявява в началото на 2014 г. два иска – по чл.439 от ГПК, че не дължи на взискателката по изпълнителното дело обезщетението от 40 000 лева и законната лихва върху тази сума и по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за обезщетение срещу частния съдебен изпълнител в размер на 6245,40 лева, които той събрал принудително въз основа на запора по банковата му сметка.

Ето по тези две дела един първоинстанционен и един въззивен състав на Варненския окръжен съд дават противоположни тълкувания на чл.739, ал.1 от ТЗ.

С решение № 71/19.1.2015 г. по гр.д. № 2073/2014 г. (искът по чл.439 от ГПК) Варненският окръжен съд приема, че вече бившият едноличен търговец не дължи обезщетението по чл.200 от КТ, защото това вземане е погасено на основание чл.739 от ТЗ и не подлежи на принудително изпълнение в образуваното изпълнително дело. Споделям изцяло мотивите му:

„Неограничената отговорност на собственика на предприятие, организирано под форма на едноличен търговец (чл. 56 ТЗ) намира съответно отражение в уредбата на последиците от обявяването на търговската му несъстоятелност. Универсалното производство, предназначено да удовлетвори по справедливост всички кредитори на длъжника (чл. 607, ал. 1 ТЗ), обхваща цялото имущество, с което задълженият субект (в случая физическото лице, регистрирало търговско предприятие), обезпечава задълженията си (арг. от чл. 133 ЗЗД). Извън формираната при откриване на производството по несъстоятелност маса на несъстоятелността остават само права, които не могат да бъдат принудително отчуждавани поради естеството си (строго лични, непрехвърлими или неимуществени права) или по силата на специално законово правило (чл. 614, ал. 4 и сл. ТЗ). Всички секвестируеми активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговията (заприходени в баланса на предприятието) или не, попадат в обхвата на масата на несъстоятелността и са предмет на универсално принудително изпълнение (арг. от чл. 614, ал. 2 ТЗ, изрично посочващ и вещите, съпритежавани в съпружеска общност от търговеца, автоматично прекратена по чл. 27, ал. 5 СК). … Както вземанията за арендни плащания, така и секвестируемия размер на личната пенсия на длъжника представляват имуществени права, които са били отчасти налични към момента на откриване на производството и отчасти са придобити след тази дата, съответно попадат в двете хипотези на чл. 614, ал. 1 ТЗ. … Всички доходи на несъстоятелния (освен несеквестируемият им минимум) подлежат на събиране в универсалното производство, поради което и е уредена специална форма за изплащане от постъпленията в масата на определени средства за издръжка на длъжник-едноличен търговец и семейството му в рамките на текущите разноски по чл. 723, т. 5 вр. чл. 677, т. 7 ТЗ. Масата на несъстоятелността се формира общо и се допълва текущо докато е необходимо за целите на продължаващото производство по несъстоятелност. Извън нея не може да остане имущество, от което да се удовлетворяват индивидуално кредитори, тъй като това би противоречало на чл. 616, ал. 1 вр. чл. 614, ал. 1 ТЗ.

Именно като гаранция за постигане на целите по чл. 607, ал. 1 ТЗ е въведена и санкционната по характера си особена норма на чл. 739 ТЗ.

Погасяването на неупражнените в универсалното производство права на кредитори (по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ) препятства възможността за индивидуално удовлетворяване от имущество, което би следвало да ползва всички кредитори. Законодателното решение налага на кредиторите да предпочетат да реализират ефективно правата си в универсалното производство, за да осуетят риска от загубата им при неефективно проведено производство по несъстоятелност (чл. 739, ал. 2 ТЗ). Ето защо нормата следва да се възприема като обща последица на всяко производство по несъстоятелност, в което не е постигната алтернативата на оздравяване на предприятието. Не е налице установена по задължителен начин съдебна практика … ограничаваща приложението на чл. 739 ТЗ само при прекратяване на производството с решение по чл. 735 ТЗ. Напротив, в литературата (Ст. Стефанов и колектив. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. С., 2013, с. 678) се споделя мнение за общи последици на прекратяването на производството, причинено от изчерпване на продаваемата масата на несъстоятелността, независимо дали тя е била осребрена до непродаваем остатък (чл. 735, ал. 1, т. 2 вр. чл. 734, ал. 2 ТЗ) или изначално е формирана от активи, останали непродаваеми поради липса на активност на заинтересованите лица (чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ). Общността на двете фактически хипотези се споделя и в практиката на съдилищата (решение № 124 от 27.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 705/2005 г., I о., ТК), съответно различията в последиците на прекратяване в други хипотези (одобрен оздравителен план, споразумение с кредиторите) се извеждат въз основа на друг критерий – преобразуващо материално правно действие на определени актове и момента на възникване на вземанията (определение № 19 от 13.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 403/2009 г., II т. о.).

С оповестяването на откриването на производството в търговския регистър, всяко лице с права по чл. 616, ал. 1 ТЗ е следвало да прецени интереса си от осуетяване на неблагоприятните последици от приключването на несъстоятелност без пълно развитие на процедурите по приемане на вземанията и осребряване на активите. Бездействието на взискателката да осигури продължаването на изпълнението, но вече след предявяване на права по реда на гл. 43 от ТЗ във възобновено универсално принудително изпълнение, представлява онова небрежно поведение, срещу което именно е насочена санкционната норма на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Като е пропуснала да реализира право да иска възобновяване на спряно производство по несъстоятелност както в рамките на срока по чл. 632, ал. 2, така и в допълнителния краен срок по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, ответницата сама се е подложила на риска от погасяване на неупражнените ѝ права като кредитор с вземане по чл. 616, ал. 1 ТЗ, подлежащо на принудително удовлетворяване от маса на несъстоятелен търговец.

Неограничената отговорност на едноличния търговец наистина съществува независимо дали лицето е преустановило регистрираната си търговия или не, но само и доколкото съществува основанието на задължението и правото на принудително изпълнение. Различното третиране на несъстоятелните еднолични търговци, чиято правосубектност се запазва и след заличаването на предприятието, не намира опора в закона. Погасителният ефект по чл. 739 ТЗ е резултат не от преустановяване на дейността на предприятието, а от изчерпването на целите (ефективно или не) на производството по несъстоятелност. Противното тълкуване би обезсмислило изцяло универсалността на несъстоятелността и основанието за понасяне на тежестите ѝ от обявения в несъстоятелност субект. Именно едноличният търговец, обявен в несъстоятелност, за когото производството е приключило без да удовлетворява кредиторите си, няма да може да се ползва от възстановяване на права по гл. 51 ТЗ. Тази санкция би била неоправдано тежка, ако кредиторите му запазваха в пълен обем права на принудително изпълнение и след неуспешно водено производство по несъстоятелност. Погасяването на неупражнените поради небрежност и неудовлетворените, въпреки положена активност и грижа за движение на универсалното производство, права е съответно на понасянето на ограничаването на правата на несъстоятелния. Съответно (доколкото погасяването не засяга самото материално право, а само производното от него право на принудително изпълнение) само при следващо доброволно изпълнение на естествените задължения, несъстоятелният длъжник би могъл да възстанови правата си в цялост (чл. 748, ал. 1 ТЗ).“

С решение №965/18.5.2015 г. по в. гр. д. № 216/2015 г. Варненският окръжен съд отменя решението на районния съд, с което искът на едноличния търговец по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за обезщетение от 6245,40 лева е уважен, и отхвърля иска, като приема следното:

„С регистрацията си като едноличен търговец физическо лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. След прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респективно заличаването му от търговския регистър, отговорността за задълженията му, сключени когато е било вписано като ЕТ продължава да се носи от физическото лице, макар вече то да няма качество на търговец. Имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния търговец не е ограничена от имуществото на фирмата. Това е така, тъй като ЕТ носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или дори имущество, придобито в режим на СИО. Няма спор в случая, че вземането на физическото лице по отношение на пенсията му е част от личното му имущество, с което следва да отговаря за задълженията на ЕТ в размер над този, определен от законодателя, като несеквестируем, съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК.

Няма спор, че [ФЛ] не е предявила вземането си от 40 000 лв. и лихва … в производството по несъстоятелността. Това не е голям проблем, с оглед разпоредбата на чл. 687, ал. 1 от ТЗ. По-важното е, че изобщо не се е стигнало до предявяване на вземанията по реда на чл. 685 и сл. и до изготвяне на списък на вземанията от синдик. Спряното производство по несъстоятелността не е било възобновено и е било прекратено, на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Може да се мисли дали кредиторът [ФЛ] е следвало да поеме инициативата и плати разноските по назначаване на синдик и предизвика възобновявяне на спряното производство по несъстоятелност, но едва ли би било оправдано такова поведение, при положение, че и до момента има влязло в сила в нейна полза съдебно решение за дължимостта на сумата от 40 000 лв. и лихва, а изпълнението е значително затруднено от липсата на друго имущество освен пенсията на [бившия ЕТ], от което да се удовлетвори, за да се реши да плаща разноски от допълнително още 4-5000 лв. и очаква и тяхното събиране в производството по несъстоятелността.

Съставът възприема становището на ВКС, че евентуалното погасяване на вземането по чл. 739, ал. 1 от ТЗ би могло да бъде зачетено и отнесено към реда на спиране на изпълнението, но само ако произнасянето на съда по граждански спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелността.[3] … Отговорността за плащане на присъдената като обезщетение за неимуществени вреди сума продължава да се носи от физическото лице дори и да няма качеството на търговец, след заличаването му като ЕТ с прекратяването на производството по несъстоятелността, на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

Вярно, че с влязло в сила на 14.03.2015 г. решение № 71/19.01.2015 г. по гр.д. № 2073/2014 г. на ВОС-ГО[4], т.е. след постановеното решение № 57/10.01.2014 г. по т.д. № 2017/2012 г. на ВОС-ТО[5], е прието за установено, че вземането на [ФЛ] е погасено и не подлежи на принудително изпълнение по изпълнителното дело на осн. чл. 439 от ГПК. Същото има действие от датата на влизането си в сила и следователно не касае исковия период от м. декември 2012 г. до м. юли 2014 г.[6]

Не следва да бъде пропуснато да се отбележи още, че ищецът твърди, че вземането на [ФЛ] е погасено, като непредявено в производството по несъстоятелност на ЕТ …, поради което и не дължи като физическо лице присъдената сума от 40 000 лв. и лихви, а самият той пак в качеството си на физическо лице, при заличен ЕТ претендира вреди по изп. дело, образувано срещу ЕТ.“[7]

Въззивното решение на ВОС не е допуснато до касационно обжалване с опр. № 1247/9.11.2015 г. по гр.д. № 4340/2015 г. на IV г.о. на ВКС, в което се приема следното:

„… въззивният съд е преценил законосъобразността на извършените действия на съдебния изпълнител в съответствие с установената практика, че отговорността на едноличния търговец не се ограничава до имуществото на фирмата, с която той упражнява търговска дейност, тъй като за задълженията си като едноличен търговец, физическото лице отговаря с цялото си имущество. В този смисъл, последиците на чл. 739, ал. 1 ТЗ следва да се зачетат само доколкото кредиторите на длъжника в несъстоятелност могат да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност. В случаите на чл. 632 ТЗ, постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, както е прието и в обжалваното решение, поради което длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност. …

След като спряното производство по несъстоятелност е било прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, не е оправдано да се иска от кредитора да прави допълнителни разходи за възобновяване на производството по несъстоятелност, в което не може да се формира маса на несъстоятелността, при положение, че има влязло в сила решение в негова полза, а изпълнението му е значително затруднено от липсата на друго имущество на длъжника. … отговорността на едноличния търговец продължава да се носи от физическото лице, независимо дали е загубило качеството си на търговец с прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.“

Майката на починалия работник на едноличния търговец не е успяла да събере вземането си за обезщетение от 40 000 лева, но ВОС и ВКС са ѝ оставили поне събраната сума в частното принудително изпълнение срещу него, покриваща разноските ѝ по това изпълнение и част от присъдените лихви. Освен това са създали основание за образуване на тълк. дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС.

Становището, че непредявените и неупражнените права в производството по несъстоятелност не се погасяват, когато това производство е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземания, е нелогично и няма практически смисъл.

Вярно е, че кредиторът не е длъжен да предплати разноските по несъстоятелността, за да осигури продължаване или възобновяване на производството по несъстоятелност, но има правната възможност да го направи и ако го направи, той ще има възможност да предяви вземанията си срещу длъжника. Предплатените разноски ще му бъдат възстановени преди удовлетворяването на което и да е друго вземане срещу длъжника – чл.632а от ТЗ. Когато кредиторът не предплаща разноските, защото те не могат да му бъдат възстановени от наличното имущество на длъжника, то е ясно, че няма имущество за покриване на което и да е вземане на който и да е кредитор и че поради това, дори и вземанията срещу длъжника да не се погасят с прекратяване на производството по несъстоятелност с решението по чл.632, ал.4 от ТЗ, то те никога няма да бъдат удовлетворени. Поради това, вместо запазване на тези невъзможни за удовлетворяване вземания в Търговския закон е избрано логичното и практично законодателно решение – те да се погасят. Кредиторите на несъстоятелния длъжник се удовлетворяват от масата на несъстоятелността, т.е. от цялото имущество на несъстоятелния длъжник към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и от имуществото, което той е придобил от тази дата до прекратяването на производството по несъстоятелност – арг. от чл.614, ал.1 и чл.744, ал.1, т.2 от ТЗ. Щом не може да се формира маса на несъстоятелността или тя се изчерпи, то останалите неудовлетворени вземания се погасяват. Другото условие за удовлетворяване на вземанията е те да бъдат приети, а за да бъдат приети, кредиторите трябва, като правило, да ги предявят в производството по несъстоятелност. Ако не ги предявят, то логичната и законосъобразна последица от този пропуск е погасяването им.

Освен това, с решението си по чл.632, ал.4 от ТЗ съдът не само прекратява производството по несъстоятелност, но и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър и когато то влезе в сила, длъжникът се заличава от търговския регистър. От момента на заличаването му несъстоятелният длъжник – юридическо лице, престава да съществува като субект на правото без правоприемник и няма правен субект, от когото да се претендира плащане на непредявеното или неудовлетворено вземане, дори и когато то е присъдено с влязло в сила съдебно решение. Когато едната от страните по правоотношението престане да съществува като правен субект без правоприемник, то това правоотношение също престава да съществува, а с това се погасяват и насрещните права и задължения на продължилата да съществува друга страна по същото правоотношение.

Престаналият да съществува като правен субект несъстоятелен длъжник – юридическо лице, не може тепърва, след прекратяване на съществуването си, да придобие някакво имущество, което да послужи за удовлетворяване на правата на кредиторите му в производството по несъстоятелност, които не са били предявени или упражнени до прекратяването му.

Когато обаче несъстоятелният длъжник е едноличен търговец, правните последици от заличаването му от търговския регистър са други – физическото лице продължава да съществува като субект на гражданското право и това физическо лице може тепърва да придобива ново имущество. Тази особеност на заличаването от търговския регистър на едноличния търговец е дала възможност на състава на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 216/2015 г. и на състава на IV г.о. на ВКС по гр.д. № 4340/2015 г. да изрази съчувствието си към кредитора – майка на починалия при трудова злополука работник на едноличния търговец, и безсилието ѝ да събере принудително вземането си, присъдено ѝ с влязло в сила решение, като приемат въз основа на приличащи на логични и справедливи аргументи, че непредявеното в производството по несъстоятелност вземане не се погасява на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, когато то е било прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията. Тяхното становище е в противоречие с чл.748, ал.1 от ТЗ, който запазва като „естествени права“, без да има възможност за принудителното им осъществяване чрез държавна принуда, само приетите в производството по несъстоятелност вземания срещу едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник в несъстоятелното търговско дружество, но не и предявените, но неприети вземания, или непредявените вземания срещу тях.

Имуществото, което физическото лице – бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в несъстоятелно търговско дружество, придобие след прекратяването на производството по несъстоятелност, обаче не се включва в масата на несъстоятелността – в нея се включва само имуществото, придобито до прекратяването на производството по несъстоятелност. Следователно, все така, както и до прекратяване на производството по несъстоятелност, няма имущество, от осребряването на което да бъдат удовлетворени вземанията на кредиторите на физическото лице – бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в несъстоятелно търговско дружество. Тези вземания могат да бъдат удовлетворени само от масата на несъстоятелността, а не и от други източници. Ако иска да възстанови правата си, това физическо лице може да използва новопридобитото си имущество, за да удовлетвори приетите, а не и непредявените, в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях, но не е длъжно и не може да бъде принудено да го стори.

В заключение, законосъобразният, според мен, отговор на първия въпрос по тълкувателно дело №2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС е: Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ непредявените в това производство вземания и неупражнените права се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ независимо дали в производството по несъстоятелност се е осъществила или не се е осъществила фаза по предявяване и приемане на вземанията.

[1] Предложението на Висшия адвокатски съвет, актовете по тълкувателното дело на председателя на ВКС, на комисията за изготвяне на проекта на тълкувателното решение и на ОСТК на ВКС са достъпни на сайта на ВКС, раздел Тълкувателни дела – Търговска колегия.
[2] Вж. р. № 105/22.3.2018 г. по адм. д. № 48/2018 г. на Великотърновския административен съд – посочено в предложението на Висшия адвокатски съвет и в предложението на комисията на ОСТК на ВКС за изготвяне на проекта на тълкувателното решение като част от основанията за образуване на тълкувателното дело. С това решение е отхвърлена жалба срещу публичния изпълнител на физическо лице – бивш едноличен търговец, заличен от търговския регистър въз основа на решение по чл.632, ал.4 от ТЗ, с мотив, че последиците на чл. 739, ал. 1 от ТЗ следва да се зачетат само доколкото кредиторите на длъжника в несъстоятелност могат да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност и че при постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност той не може да възразява, че вземането на кредитора – НАП, е непредявено в производството по несъстоятелност и да иска прилагане на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, както е прието с определение № 1247 от 9.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2015 г. Едва след позоваването на определението на ВКС Великотърновският административен съд излага мотиви, основани на разпоредби от ДОПК, но тяхната основателност е извън предмета на тази статия.
[3] Съставът на ВОС не посочва на кой акт на ВКС се позовава, но текстът не оставя съмнение кой е той, тъй като възпроизвежда точно формулировките му – това е опр. № 57/13.2.2009 г. по ч.т.д. № 48/2009 г. на I т.о. на ВКС, докл. Т. Калчева: „Евентуалното погасяване на вземането по чл.739, ал.1 от ТЗ би могло да бъде зачетено, но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност.“ Разгледаният от ВКС случай обаче е съвсем различен – имало е предявяване на вземане, то не е прието и поради това делото за присъждането му, образувано преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, е продължило, но решението по него е постановено след приключване на производството по несъстоятелност (след влизане в сила на новата ал.2 на чл.735 от ТЗ, обн. ДВ, бр.105/2016 г., такава хипотеза е невъзможна). Съставът на ВОС не е забелязал тази съществена разлика с обстоятелствата по своето дело.
[4] Това е решенето по иска на бившия ЕТ по чл.439 от ГПК.
[5] Това е решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на ЕТ от търговския регистър.
[6] Изглежда съставът на ВОС придава на решението по чл.439 от ГПК конститутивно, а не установително действие и приема, че вземането, което не е било предявеното в производството по несъстоятелност, прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, се е погасило едва с влизане в сила на решението по чл.439 от ГПК, с което то е отречено. Не виждам друга квалификация на това становище освен съдебен произвол.
[7] Този пасаж от мотивите ясно показва раздразнението на състава на ВОС от поведението на бившия ЕТ.

*Златимир Орсов е доктор по право и доцент по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Браво
Браво
01 октомври 2019 11:21
Гост

Добре е съдът да взима предвид мненията на практикуващите юристи, особено когато са преподаватели в ЮФ!

Съмняващ се
Съмняващ се
01 октомври 2019 11:27
Гост

Да, обаче той преподавател по вещно право. Не съм сигурен, че мнението му по въпросите на несъстоятелността е с еднаква тежест.

Не сте прав
Не сте прав
01 октомври 2019 11:27
Гост

Орсов е изключително компетентен юрист, добър професионалист и е напълно наясно с темата, по която пише!

Тома Неверни
Тома Неверни
01 октомври 2019 11:17
Гост

Златимир Орсов, като му знам биографията, пак някоя схема е измислил.

Все пак
Все пак
01 октомври 2019 11:18
Гост

Аргументите ad hominem отдавна не са приемливи във формата на този сайт. Нека да се въздържаме от такива, а да се съсредоточим в тезата на колегата по същество.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2019 17:16
Гост

Не бих се доверил на създателя на орсовките по въпроси, извън вещното право! особено пък що се отнася до несъстоятелността – това не е тема за хора, които само са чели книги и нямат никакъв практически опит

зарежи орсовките
зарежи орсовките
30 септември 2019 17:59
Гост

ех и аргумент избара, не знам за практическия опит, орсов май е вписан като адвокат, но тезата му е напълно издържана и вярна!

Анонимен
Анонимен
01 октомври 2019 13:39
Гост

Колега, откога вписването като адвокат предпоставя наличие на практически опит? Има адвокати, които и 1 дело не помирисват в годината..това съвсем сериозно

Анонимен
Анонимен
30 септември 2019 12:45
Гост

Е, може ли да осъдят работодателя да изплати пари на майката, а тя да получи просто едно съчувствие.

Пепи
Пепи
30 септември 2019 12:46
Гост

В Булгаристан всичко е възможно.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2019 12:20
Гост

Ралица Негенцова отправи предложението още преди една година, а върховните докато го измъдрят, хората започнаха да им дават отговори.

Запознат
Запознат
30 септември 2019 12:23
Гост

Тълкуването на противоречива практика не е толкова лесно. А и се наложи точно по това дело колегите да преформулират и обединят трите въпроса.

изненадана
изненадана
30 септември 2019 11:24
Гост

За първи път срещам противоречива практика по този въпрос… В практиката досега се е застъпвала само тезата, защитена в статията…

тд 2 от 2018
тд 2 от 2018
30 септември 2019 11:12
Гост

Би ми било интересно да прочета колегата Орсов какво мисли по едно друго тълкувателно дело – за касационното обжалване определенията на апелативен съд, с които са потвърдени преграждащи развитието на производството определения или разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция

отговор
отговор
30 септември 2019 11:03
Гост

Разбирам позицията, застъпвана в статията, но не я споделям. Именно в това е принципната разлика, както се казва и основната причина вече никой да не регистрира ЕТ, между ЕТ и ООД например – запазва се физическото лице и може да продължава да отговаря и след заличаването като ЕТ. Т.е. трябва да се отговори, че непредявените в това производство вземания и неупражнените права се погасяват, но не и когато производството е по отношение на ЕТ

Анонимен
Анонимен
30 септември 2019 11:04
Гост

съгласен – ФЛ продължава да живее, може да придобие ново имущество, секвеституемо, и може да отговаря за задълженията си

стенли
стенли
30 септември 2019 11:09
Гост

Пишете некоректни неща. И в самата статия ясно е посочено, че имуществото, което бившия ЕТ придобие след прекратяването на производството по несъстоятелност не се включва в масата на несъстоятелността. Т.е. отговорът е един и същ за всички търговци, включително ЕТ и неограничено отговорни съдружници