Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение по три въпроса, свързани с производството несъстоятелност, предлага Висшият адвокатски съвет.

Два от тях възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от тях приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност”, заявяват върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. Като от адвокатурата посочват, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.

Затова ВАдС настоява Търговската колегия на ВКС да отговори с тълкувателно решение на въпроса: Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по и. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?“.

Друг въпрос, който поставят адвокатите, е дали се погасяват публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено поради недостатъчно имущество дори за покриване на началните разноски в процеса. Тук противоречието възниква между ВКС и административните съдилища.

Върховните съдии приемат, че в чл. 739, ал 1 от Търговския закон е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право и то важи във всички случаи и по отношение на всички субекти, включително и ЕТ.

В противоречие с това разбиране в практиката на административните съдилища се приема, че погасителният ефект по чл. 739, ал. 1 ТЗ не настъпва за публичните вземания срещу едноличен търговец.

Едноличните търговци са в центъра и на третия въпрос, който адвокатурата иска да получи разрешение с тълкувателно решение. Той гласи: Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в  производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?.

Според преобладаващото разбиране в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всичките му кредитори, а на осребряване подлежи цялото му имущество – както придобитото в резултат на търговската му дейност, така и личното, включително и половината от притежавано при условията на съпружеска имуществена общност.

В отделни съдебни решения обаче се среща и разбирането, че заличаването на ЕТ след приключването на производството по несъстоятелност не погасява задълженията, поети от него като физическо лице. В тях се развива следната теза: „Заличаването на едноличния търговец не означава заличаване на физическото лице. Признаването на търговско качество на физическото лице разширява правоспособността на физическото лице, позволявайки му да бъде страна и по търговски правоотношения в пределите на собствения му персоналитет, като физическото лице отговаря имуществено и за задълженията на търговеца. Обратното обаче не може да се сподели че търговецът отговаря за задължението на физическото лице и че при заличаване на търговеца се погасяват задълженията на физическото лице. Заличаването на търговеца не е погасило задължението на физическото лице, а само е ограничило правоспособността му“.

Висшият адвокатски съвет посочва, че Търговската колегия на ВКС вече има тълкувателно дело по въпроси на несъстоятелността – №1/2017 г. и неговият предмет може да бъде допълнен с новопоставените.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Минувач
Минувач
11 октомври 2018 13:56
Гост

Може би трябваше тълкователното дело да се възложи на Общото събрание на гражданската и търговската колегии, тъй като те са с противоречиви решения.

Минко
Минко
11 октомври 2018 14:04
Гост

Нищо чудно сега да променят и търговския закон.

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2018 14:12
Гост

В крайна сметка едноличните търговци носят персонална отговорност и като физически лица. Мисля, че е правилно при тази ситуация задълженията да се прехвърлят на собственика.

Свидетел
Свидетел
11 октомври 2018 15:37
Гост

Ще видим тълкувателното решение. Само, че като зная с каква скорост се произнасят, има да си почакаме.

гневен
гневен
11 октомври 2018 15:39
Гост

Негенцова, какви са тези решения на административни съдилища по несъстоятелност? Какво им отбират главите на административните съдии от търговско право и несъстоятелност, дори когато гледат данъчни дела по ДОПК и ЗМ? Има си чл. 739, ал. 1 ТЗ и точка. Няма никакво значение ЕТ ли е, дружество или кооперация, както и дали е бил обявен в несъстоятелност при условията на чл. 632 ТЗ. Като им е било важно да си предявят вземанията – да предплащат разноски кредиторите, да се движи производството и ще си ги предявят. Не може да има вечни дългове при търговците – това не работи за икономиката,… Покажи целия коментар »