Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище. Такова няма и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем. Това предлагат да се запише в Наказателния кодекс 14 депутати от Обединени патриоти.

Те внесоха проект за изменение на НК не само по отношение на неизбежната отбрана, каквато заявка направиха преди време, а и срещу дребните кражби.

Предложението им за неизбежната обрана е за промени само в третата алинея на чл. 12. В момента тя гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. Предложението на патриотите е в две точки да бъдат описани по-казуистично хипотези, в които няма да е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

  1. когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,
  2. когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем

Темата с неизбежната отбрана стана актуална за пореден път след като в началото на годината пловдивският лекар Иван Димитров застреля влезлия да краде в гаража му Георги Джевизов-Плъха. Тогава премиерът Бойко Борисов възложи на правосъдния министър Цецка Цачева да създаде работна група, която да обсъди какво трябва да се промени. Съдии, прокурори и адвокати обаче заявиха, че настоящата уредба на института е напълно ясна и няма нужда от изменения и в края на март Цачева разпусна работната група.

Сега патриотите обаче внасят свой проект и заявяват, че основната им идея е институтът на неизбежната отбрана да бъде описан в НК така, че да е ясен не само на юристите, а и на гражданите. „На този институт винаги е могло, е и продължава да е възможно да се позове както лицето, срещу което е насочено нападението, така и всяко трето лице, което се притича на помощ на нападнатия. Поради това предложените промени са предназначени да направят уредбата на неизбежната отбрана ясна и разбираема не само за юристите, а и за всеки гражданин, който извършва защитно действие срещу непосредствено и противоправно нападение“, пишат те в мотивите си.

Депутатите обясняват, че нападнатият е изненадан и в стрес, а на това противостои хладнокръвието на нападателя. „Нападателят знае към какво е насочено нападението му – към живота, здравето, имуществото или друг правно защитен интерес. Знае и до къде точно би искал да отиде в опасността на нападението – дали има оръжие, какво е то, дали и как ще го използва и т.н. Нападнатият, от своя страна, нито е длъжен, нито може да знае това. Той е в правото си да интерпретира въз основа на външните белези на нападението и на нападателя и в правото си да предприеме въз основа на тази преценка действия по защита“, обясняват вносителите.

По думите им трудността при разбирането на института на неизбежната отбрана от гражданите, произтича от задължително кумулативно условие по чл. 12, ал.1 от НК причиняването на вреди на нападателя да е „в рамките на необходимите предели”. Според тях с предложените промени в третата алинея на същия текст ще определи „максимално ясно за гражданите – адресат на института, в кои случаи могат да се защитават с неограничена интензивност, без страх от възможността да бъде потърсена наказателна отговорност за причинените на нападателя вреди“.

Вносителите обясняват, че в момента институтът на неизбежната отбрана се прилага само в два случая. Първият – когато в жилището се прониква чрез използване на физическа сила по отношение на едно или няколко лица, които се намират там. Вторият – когато проникването в жилището е осъществено чрез разрушаване, повреда или подкопаване на преграда, направена за защита на имота или на тези, които го обитават.

„Всички останали случаи на противозаконно влизане в жилище, например използването на заплаха, особена ловкост, техническо средство и други остават извън приложното поле на действащата разпоредба. Именно тази празнота се преодолява с предложението „чрез противозаконно влизане в жилище”. То обхваща всички възможни варианти на влизане без съгласието на лицето, което обитава жилището, без значение дали това лице е титуляр на правото на собственост или е владелец, или държател на жилището“, обясняват авторите на предложението.

Що се отнася до новата т. 2 в чл. 12, ал. 3 НК, която предлагат, те сочат, че редакцията ѝ се различава от тази, която Конституционният съд е отменил през 1997 г. заради неясно очертаване на характера и опасността на нападението. По начина, по който те искат да бъде разписана разпоредбата условията, които трябва да са налице, за да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, са кумулативни. Не само нападението трябва е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на друг, но и да е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

„Изискването за кумулативност създава допълнителна гаранция срещу евентуална злоупотреба с права“, пише в мотивите.

Предложенията срещу битовата престъпност

Обединените патриоти предлагат и изменения в чл. 218б от НК, в който е регламентирано при какви условия някои престъпления срещу собствеността се наказват по административен път с глоба (виж действащия текст в карето). Разпоредбата предвижда глоба от 100 лв. до 300 лв. за някои маловажни случаи и други по-тежко наказуеми случаи на кражби. Условието е стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати, а предметът му да е възстановен или заместен.

„По същество тази разпоредба намира своето най-масово приложение именно за битовите престъпления“, пишат вносителите.

Затова те предлагат приложното ѝ поле да бъде ограничено. Първо да се предвиди, че освобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е със стойност до една минимална заплата, а не две. „Това ще позволи за престъпления, при които стойността на вещите е над този размер, наказателното производство да се развива по общите правила за наказателна отговорност“, обясняват идеята си депутатите.

И второ – да се разшири една от забраните за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 218б НК. В момента от тази по-благоприятна възможност не може да се възползва деец, който в продължение на една година е извършил две или повече престъпления, ако общата стойност на предмета им е над 150 лв.

Предложението на патриотите е това да е невъзможно „винаги, когато един деец е извършил две или повече престъпления в рамките на една година, без значение каква е имуществената стойност на вещите  предмет на всяко едно от тези престъпления“. Освен това те настояват глобата да бъде увеличена от 100 лв. до 300 лв. на от 300 лв. до 500 лв.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
юрист
юрист
19 април 2018 22:09
Гост

Ами то и да го приемат това то пак няма да покрива случаи като този с лекаря (какъв лекар въобще е един рентгенолог е друг въпрос..) а нали уж това им беше повода..?

Анонимен
Анонимен
18 април 2018 18:24
Гост

Това, което работи добре, не трябва да се пипа. Има натрупана съдебна практика, вече няма спорове по приложението на института. Само ще се забърка някоя каша с тези промени

юрист
юрист
19 април 2018 22:07
Гост

Винаги могат да възникнат спорове, т.к. уредбата е прекалено абстрактно формулирана.

възмутен
възмутен
18 април 2018 16:28
Гост

Да бе! Ще ми влезне на мен в къщи някой посред нощ и няма да стрелям. Най много да ме последва съдбата на Опиц. Но няма да стоя безучастен

Бай Ставри
Бай Ставри
18 април 2018 16:29
Гост

Няма страшно. То сега се бяга много лесно😊

Анонимен
Анонимен
18 април 2018 15:58
Гост

Крайно време беше.

адвокат
адвокат
18 април 2018 15:50
Гост

Предложенията звучат по-разумно отколкото очаквах. Това е институт, който трябва да е ясен на хората, а не само на тесните специалисти