В единственото си засега тълкувателно дело за годината Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) обобщи в 8 въпроса много от противоречията в съдебната практика във връзка с правното положение на ООД и регистърните производства. Те обаче далеч не изчерпват натрупаните противоречиви разрешения по различни институти от уредбата на търговските дружества.

Затова електронното издание „Юридически сайт за дружествено право“ отправи до ВКС предложение за допълване на предмета на тълкувателно дело №1/2020 г., ОСТК, по редица въпроси, по които е налице противоречива практика на ВКС и чието еднозначно разрешаване ще допринесе за постигане на предвидимост в правоприлагането[1].

Представяме 11-е въпроса, които би било подходящо да станат част от предмета на тълкувателно дело № 1 от 2020 г. на ОСТК на ВКС, както и в синтезиран вид обосновката за наличие на противоречива практика по всеки един от тях.

Въпрос № 1. Наличието на правен интерес (т.е. засягане на правата на ищеца от атакуваното решение на общото събрание) съставлява ли предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ТЗ?

Съгласно принципната позиция на ВКС, целената правна последица от успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел[2].

В този дух ВКС приема, че потестативното право за отмяна на незаконосъобразни или противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор, решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество, за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени, членствени права, но и с оглед на интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес от този иск произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда[3]. Доколкото законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува решенията на общото събрание с естеството, респ. съдържанието на тези решения, то липсва основание същото да се приеме за обуславящо по отношение на допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ. За реализирането на това право е напълно ирелевантно дали от взетите от общото събрание решения настъпват реални последици, засягащи дружеството и акционерите, респ. съдружниците, и дали отмяната им обслужва реален правен интерес на ищеца, а така също и дали касаят обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър[4].

Изразено е, обаче, и друго разбиране.

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника. Предвид правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съдружникът е легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за защита на собствените си членствени права, но не и за защита на правата на други съдружници, дори те да са засегнати от същите порочни решения на общото събрание[5].

Това второ разбиране е застъпено в редица казуални решения на ВКС[6].

Въпрос № 2. При смърт на ищеца – физическо лице по време на висящността на производството по чл. 74 ТЗ налице ли е процесуално правоприемство и могат ли наследниците да встъпят в процеса на основание на чл. 227 ГПК?

ВКС приема, че членственото правоотношение в ООД не е наследимо. Затова наследниците на починалия в хода на процеса ищец по предявен иск по чл. 74 ТЗ не трябва да бъдат конституирани на мястото на починалия си наследодател по реда на чл. 120 ГПК (отм.)[7].

В следващо решение ВКС приема, че е допустимо наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в ООД да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия в хода на процеса наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на починалия съдружник – наследодател, което е наследимо, например право по чл. 125, ал. 3 ТЗ, право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична вноска, право на лихва при направени допълнителни парични вноски[8].

Въпрос № 3. Към кой момент е необходимо ищецът по иска по чл. 74 ТЗ да притежава качеството на съдружник или акционер като предпоставка за допустимост на иска?

Преобладаващата практика приема, че е необходимо ищецът да притежава това качество към момента на приемане на атакуваното решение на общото събрание, но са изразени и две други становища – че това качество е необходимо да бъде налице към момента на предявяване на иска или и в двата момента (приемане на атакуваното решение на общото събрание и предявяване на иска)[9].

Въпрос № 4. Невъзможността на позитивното съдебно решение по чл. 74 ТЗ да породи правните си последици поради обстоятелства, настъпили преди постановяването му, води ли до недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ?

ВКС приема, че акционерът има правен интерес да атакува решение на общото събрание за избор на съвет на директорите, дори и ако след това решение е прието ново решение на общото събрание за избор на нов съвет на директорите и това обстоятелство е вписано в търговския регистър[10].

В няколко решения ВКС се е произнесъл по следната хипотеза. Съдружник е бил назначен за управител, от която позиция е освободен с решение на общото събрание. Той атакува решението с иск по чл. 74 ТЗ, но в хода на процеса влиза в сила присъда, с която е лишен от правото да заема поста управител на ООД. Според ВКС той не губи активната си легитимация по иска по чл. 74 ТЗ и правния си интерес от иска[11]. В същата хипотеза в следващи решения ВКС приема, че ищецът губи правния си интерес от иска[12].

ВКС е разгледал и следната хипотеза. Съдружник в ООД е бил изключен, търговският регистър е отказал да впише това обстоятелство, общото събрание на ООД е отменило решението си за изключване, след което изключеният съдружник e предявил иск по чл. 74 ТЗ за отмяна от съда на решението за изключването му. Според ВКС, когато целената с предявения иск по чл. 74 ТЗ промяна вече е настъпила по силата на други факти, липсва интерес от предявяване на конститутивния иск. В случая целта му – възстановяване на членствените правоотношения, е настъпила преди завеждане на делото по силата на следващо изключването на ищеца решение за отмяната му, прието от общото събрание на съдружниците. Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове. Действието на конститутивното съдебно решение и неговата специфика позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващо правно положение не би могло да настъпи като последица от уважаване на иска по чл. 74 ТЗ, за страната не съществува интерес от търсената с този иск правна защита – в случая на членствените правоотношения. Независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в ООД възможност да упражни потестативното си право да иска отмяна на решенията на общото събрание чрез иска по чл. 74 ТЗ, невъзможността да се създаде ново правно положение спрямо съществуващото при успешното му провеждане изключва допустимостта на конститутивния иск поради отсъствие на интерес от търсената с него защита. В случая защитата на членствените правоотношения се явява безпредметна поради отмяна на решението за изключване на ищеца с решение на общото събрание, предхождащо предявяването на иска по чл. 74 ТЗ. Неоснователен е доводът за невалидност на взетото решение на общото събрание за отмяна на изключването. Според мотивите към точка 8 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в правомощията на oбщото събрание е да отменя решенията си независимо дали се отнасят до обстоятелства, подлежащи на вписване, или не. Решението на общото събрание за отмяна на изключването е произвело действие, интересът от провеждането на иска с правно основание чл. 74 ТЗ се изчерпва с отмяната на решението за изключване, а тя е настъпила по силата на последващото решение на общото събрание. Искът по чл. 74 ТЗ е недопустим поради липса на правен интерес[13].

Въпрос № 5. Към кой момент се преценява незаконосъобразността на атакуваното с иска по чл. 74 ТЗ решение на общото събрание и трябва ли да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемане на атакуваното решение на общото събрание?

От една страна, ВКС приема, че преценката за материалната и процесуалната законосъобразност на решенията на общото събрание се прави към момента на вземането им[14]. В производството по чл. 74 ТЗ предмет на делото е проверката на правопораждащите юридическите факти така, както са се осъществили до момента на приемане на решенията на общото събрание, чиято законосъобразност е предмет на делото. Новите факти и обстоятелства, настъпили след този момент, са ирелевантни за спора по чл. 74 ТЗ, поради което в това производство е недопустимо дори и прилагането на нормата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.)[15].

ВКС, обаче, е разгледал и се е произнесъл и в следната хипотеза. Общото събрание на съдружниците е приело решение за увеличаване на капитала. Съдружник не е изпълнил задължението си за вноска и е бил изключен на основание на чл. 126, ал. 1 ТЗ. Той е атакувал решението за изключване с иск по чл. 74 ТЗ и докато това производство е било висящо, решението на общото събрание за увеличаване на капитала е било отменено с влязло в сила решение по чл. 74 ТЗ. ВКС приема, че при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. След отмяна на решението на общото събрание на съдружниците за увеличаване на капитала вече е отпаднало задължението на съдружника за вноска, което означава, че е отпаднало и основанието за изключването му[16].

Въпрос № 6. Компетентен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 71 ТЗ или чл. 74 ТЗ, да преценява нищожността на прехвърлително джиро, ако този въпрос е от значение за допустимостта и/или основателността на предявения иск?

В практиката си ВКС е изразил две различни становища.

Според първото становище съдът не разполага с такава компетентност, а разрешаването на този въпрос трябва да бъде предмет на отделно исково производство с участие на АД и джиратарите, като този установителен иск (за нищожност на джирото) може да бъде съединен с иска по чл. 71 ТЗ или чл. 74 ТЗ[17].

Според второто становище, ако ищецът се позовава на нищожност на прехвърлително джиро върху временни удостоверения в полза на трето лице, което не е конституирано като ответник по делото, този въпрос се явява преюдициален и по него съдът е длъжен да се произнесе, независимо от липсата на предявен установителен иск, основан на чл. 26 ЗЗД, за нищожност на джирото[18].

Въпрос № 7. Фактическият състав на нищожността по чл. 75, ал. 2 от Търговския закон включва ли предпоставката съдебното решение да бъде влязло в сила към момента на приемане на нищожното решение или извършване на нищожното действие от органите на дружеството? Според едното становище отговорът е положителен[19], а според другото – отрицателен[20].

Въпрос № 8. От кой момент приобретателят на налични акции може да упражнява членствените си права – след извършване на прехвърлителното джиро и получаване на ценната книга или след вписването му като акционер в книгата на акционерите?

В практиката на ВКС са изразени две различни становища по въпроса дали приобретателят на акциите може да упражнява акционерните си права преди вписването му в книгата на акционерите.

Първо становище

Прехвърлителната сделка сама по себе си е действителна и джирото поражда действие и при липса на вписване в книгата на акционерите. Вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по отношение на дружеството[21]. Уведомлението на последното от приобретателя на поименни акции посредством джиро прави противопоставими на дружеството правата на приобретателя на джиросани акции като акционер на дружеството[22]. Единствено джирото е достатъчно не само за придобиване на собствеността върху поименната налична акция, но законът въобще не поставя като изискване вписването на джирото в книгата на акционерите, за да може новият приобретател на акцията да противопостави на дружеството и да упражни всички свои имуществени и неимуществени членствени права, инкорпорирани в нея[23], включително да упражни правото на участие в общото събрание[24] и правото на глас[25], да предяви иска по чл. 74 ТЗ[26] (включително и срещу решение на общото събрание на акционерите, с което се отказва вписването му в книгата на акционерите)[27]. Акцията е легитимационно-разпоредителна ценна книга и правата (лични и имуществени), които тя инкорпорира, възникват за титуляря независимо от последващото вписване в книгата на акционерите[28] и от датата на извършване на джирото[29]. Ако акциите са джиросани преди датата на общото събрание на акционерите, то прехвърлителят няма право да участва на заседанието му независимо от това, че прехвърлянето не е вписано в книгата на акционерите[30]. Ако към датата на общото събранието акционерът не е бил вписан в книгата на акционерите и не се е легитимирал с джирото пред общото събрание, той не би могъл да се позовава на незаконосъобразност на атакуваните с иска по чл. 74 ТЗ решения поради недопускането му до участие и незачитане на правото му на глас[31].

Второ становище

Макар че вписването не е елемент от фактическия състав на джирото, извършването му е необходимо, за да има действие джирото по отношение на акционерното дружество. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ТЗ във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ това се отнася както за поименните акции, така и за временните удостоверения. Вписването има значение за противопоставимостта на правата на титуляря спрямо дружеството. До момента на вписването на новия приобретател на акциите за титуляр ще се смята този, който е вписан в книгата на акционерите. Поначало вписването не влияе на действителността на сделката и последващите приобретатели на прехвърлените акции са носители на правата, инкорпорирани в тях, с това изключение, че те не могат да ги упражнят единствено по отношение на дружеството. Едва след като акционерът, придобил акциите, бъде вписан в книгата на акционерите, той може да упражнява правата си, включително и правото на глас в общото събрание на акционерното дружество[32]. АД е обвързано от вписването в книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции лицата, вписани в книгата на акционерите, като обвързващото действие се отнася и за броя на притежаваните от тези лица акции[33]. Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при провеждане на общото събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери[34]. Приобретателят на временното удостоверение, който не е вписан в книгата на акционерите, не е активно процесуално легитимиран да води иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите, ако към момента на вземане на посочените решения той не е бил вписан в книгата на акционерите на дружеството[35].

Въпрос № 9. Задължително ли е паричната вноска при увеличаване на капитала на АД да бъде внесена по набирателна сметка?

Едното становище отговаря положително[36], а другото – отрицателно, т.е. паричната вноска може да бъде направена и по разплащателна сметка на АД[37].

Въпрос № 10. Прилага ли се основанието за нищожност по чл. 40 ЗЗД към сделките, сключени от органния представител на търговското дружество?

В практиката на ВКС са застъпени две различни становища.

Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се прилага в случаите, когато представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и изразява общата воля на съдружниците. Във взаимоотношенията между търговското дружество и трети лица е приложимо правилото на чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, че ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на третите лица, от което следва, че разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговските дружества[38].

Второто становище отговаря положително на поставения въпрос.

Систематичното място на нормата по чл. 40 ЗЗД в раздел „Представителство“ на ЗЗД изисква наличие на учредена представителна власт. Нормата на чл. 141, ал. 2, изр. 2 от ТЗ предвижда, че ограниченията в представителната власт на управителя нямат действие спрямо третите лица. Това означава, че управителят действа като дружеството, изразявайки неговата воля спрямо третите лица. Осъщественото волеизявяване от управителя, макар и да е израз на волята на дружеството, е по същество изразяване на воля на един субект от друг субект. Действително няма ограничение на представителната власт спрямо третите лица, когато става въпрос за добросъвестно действие. Но в хипотеза на недобросъвестно действие или изразяване на воля на управителя от името на дружеството и недобросъвестно действие или изразена воля на лицето, с което той договаря, не може да се отрече необходимостта от правна уредба по отношение на действията и сделките, извършени и сключени от управителя, увреждащи дружеството. Нормата на чл. 145 от ТЗ урежда обезщетение в случаите на причинени вреди, което не позволява да се защити дружеството срещу недобросъвестните действия на управителя, защитавайки правата си на собственост и други права, с които е извършено разпореждане.

При сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Наличието на конфликт на интереси при възможността управителят да получи облага за сметка на дружеството чрез сговор с третото лице е хипотеза, която се нуждаe от правна уредба. Налице е празнота в ТЗ относно сделки, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могло да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец при договарянето и извършването на сделки с оглед на добросъвестната търговска практика. На основание на чл. 288 от ТЗ за неуредените от ТЗ случаи се прилагат правилата на ЗЗД. Поради това трябва да се приеме, че съответно се прилагат правилата на чл. 40 от ЗЗД. В този случай предвидената правна възможност на основание на чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД да се установи недействителността е предоставена само на увреденото лице, както изрично е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС. При съответно приложение на нормата на чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД трябва, на първо място, да бъде извършено действие от името на представляваното лице, което е действително и го обвързва. На второ място, трябва да бъде налице обективно накърняване на интересите на лицето, от чието име са извършени действията, както и, на трето място, субективен елемент. Установяването на съществуването на тези елементи се извършва към момента на сключване на договора. От обективните елементи, изискуеми от чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД, трябва да се установи, че е налице вреда, която настъпва още към момента на сключване на договора, респ. с неговото сключване. Но относно вредата не е задължително тя да бъде настъпила или да настъпва със сключване на договора. За вреда трябва да се приеме всяка сигурна възможност, установима към сключване на договора, че вреда ще настъпи за лицето, от чието име се извършва представителство. При съответното приложение на чл. 40 от ЗЗД трябва да се приеме, че това ще са сделки, които представляват неоснователно обременяване с тежести, да са породени условни или задължения с нетипични модалитети. Вредата може да настъпва веднага или да бъде сигурно нейното бъдещо настъпване. Вредата трябва да не бъде незначителна. Трябва да бъде налице субективен елемент, като под термина „споразумяване“, използван от законодателя, трябва да се има предвид такова действие, при което третото лице, с което е договарял управителят, е действало недобросъвестно. Изисква се знание и у управителя на представляваното дружество с ограничена отговорност, и у третото лице, че така сключеният договор при съдържащите се обективни характеристики води до увреждане или може да доведе в бъдеще до вреда за лицето, от чието име е сключен. Възможността за настъпване на вредата трябва да бъде основана на обективни факти. Недобросъвестността подлежи на доказване от лицето, от чието име са извършени увреждащите действия. Третото лице трябва да цели настъпването на вредата или да действа при груба небрежност към момента на сключване на договора[39].

Въпрос № 11. Приемането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от общото събрание на съдружниците на ООД съставлява ли абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ, насочен срещу лице, което е освободено като управител и е заличено като управител от търговския регистър?

Според едното разбиране, решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ не се изисква, ако искът по чл. 145 ТЗ е насочен срещу лице, което към момента на предявяването му вече е било освободено като управител и е заличено като управител от търговския регистър[40]. В по-новата практика се застъпва обратното становище[41].

[1] Пълният текст на предложението е публикуван на „Юридически сайт за дружествено право“ и може да бъде намерен на следния линк: https://companylawreview.com/.
[2] Точка 5 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.
[3] Р. № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК; Р. № 21 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 290/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 150 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 286/2012 г., II т. о., ТК; Р. № 183 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 695/2012 г., II т. о., ТК; Р. № 186 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2410/2015 г., I т. о., ТК; Р. № 174 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1504/2016 г., I т. о., ТК.
[4] Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Р. № 174 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1504/2016 г., I т. о., ТК.
[5] Р. № 127 от 10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3197/2013 г., II т. о., ТК.
[6] Р. № 159 от 15.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 525/2004 г., ТК, I о.; Р. № 31 от 29.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 411/2004 г., ТК, II о.; Р. № 254 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1479/2017 г., II т. о., ТК; Опр. № 575 от 2.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2395/2015 г., I т. о., ТК; Р. № 250 от 31.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1329/1999 г.; Р. № 48 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 830/2012 г., I т. о., ТК; Р. от 25.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 512/2006 г., ТК, I о.; Р. № 255 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1734/2017 г., II т. о., ТК.
[7] Р. № 195 от 21.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 781/2007 г., I т. о., ТК.
[8] Р. № 186 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2410/2015 г., I т. о., ТК (ВКС приема, че наследниците могат да встъпят в процес по чл. 74 ТЗ срещу решения на общото събрание за изключване на наследодателя като съдружник, неосвобождаването му от отговорност като управител, упълномощаване на новоизбран управител и задължаването му да извърши всички правни и фактически действия по отношение на уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник – наследодател и дружеството, поемане на дяловете на изключения съдружник – наследодател и свързана с изключването промяна в правната организация и приемане на нов учредителен акт на дружеството, но не и срещу решения на общото събрание на съдружниците за освобождаване на наследодателя като управител на дружеството и за избор на нов управител).
[9] Поради големия обем на списъка с актовете на ВКС в полза на различните становища препращам към пълния текст на предложението до ВКС, достъпен на линк: https://companylawreview.com/.
[10] Р. № 1069 от 29.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 127/1999 г., V г. о.
[11] Р. № 21 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 290/2012 г., I т. о., ТК.
[12] Р. № 150 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 286/2012 г., II т. о., ТК; Р. № 183 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 695/2012 г., II т. о., ТК.
[13] Р. № 255 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1734/2017 г., II т. о., ТК.
[14] Точка 8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.
[15] Р. № 11 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 641/2008 г., II т. о., ТК; Р. № 1121 от 13.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 425/2005 г., II о., ТК; Р. № 48 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 830/2012 г., I т. о., ТК.
[16] Р. от 4.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 773/2004 г., ТК, II т. о.
[17] Р. № 14 от 25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 524/2009 г., I т. о., ТК; Р. № 220 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 501 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4716/2013 г., II т. о., ТК; Опр. № 203 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 560/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 13 от 02.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1014/2017 г., II т. о., ТК (искът е недопустим, ако акциите, предмет на всяка от сделките, не са индивидуализирани, защото не може да се прецени наличието на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 124 ГПК срещу всяко физическо лице за конкретните акции съобразно това дали се твърди те да са предмет на сделка/правоотношение, по която/което лицето е страна); срв. и Опр. № 717 от 04.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1668/2019 г., II т. о., ТК.
[18] Опр. № 501 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4716/2013 г., II т. о., ТК; Опр. № 37 от 21.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 61 от 22.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2480/2018 г., II т. о., ТК; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК
[19] Р. № 54 от 17.03.1998 г. на ВКС по гр. д. № 492/1997 г., 5-членен с-в.
[20] Р. № 61 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2011 г., I т. о., ТК; Р. № 149 от 30.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 846/2015 г., II т. о., ТК.
[21] Р. № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о. (липсва ли вписване, прехвърлителната сделка е относително недействителна по отношение на дружеството); Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 235 от 23.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 911/2007 г., ТК, II о.; Р. № 53 от 17.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 57/2008 г., 5-членен с-в, ТК; Р. № 945 от 31.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 555/2007 г., II о., ТК.
[22] Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
[23] Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
[24] Р. № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК (при представяне пред общото събрание на временно удостоверение с джиро, легитимиращо едно лице като приобретател на права върху акции, дружеството е задължено да го регистрира и допусне до участие в общото събрание като акционер независимо дали прехвърлянето е вписано в книгата на акционерите).
[25] Р. № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о.; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
[26] Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
[27] Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
[28] Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
[29] Р. № 565 от 25.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 879/2004 г., ТК.
[30] Р. № 945 от 31.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 555/2007 г., II о., ТК.
[31] Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
[32] Р. № 773 от 25.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 406/2007 г., II о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
[33] Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
[34] Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК.
[35] Р. № 773 от 25.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 406/2007 г., II о., ТК.
[36] Р. № 1 от 22.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 471/2006 г., ТК, I т. о.
[37] Р. № 123 от 5.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 39/2014 г., I т. о., ТК.
[38] Р. № 232 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2017 г., ГК, IV г. о.; вж. също Р. № 124 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6220/2015 г., I г. о., ГК (представителството на ООД е органно (осъществява се от неговия управител); то не възниква от упълномощителна сделка; за него чл. 40 ЗЗД не се прилага; законът предвижда имуществена отговорност за управителя, който е сключил договора във вреда на дружеството (чл. 145 ТЗ), но договорът поражда правни последици).
[39] Р. № 178 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1991/2018 г., II т. о., ТК; вж. също Р. № 1328 от 24.11.2000 г. на ВКС по гр. д. № 108/2000 г., V г. о.; Р. № 405 от 1996 г., 5-чл с-в.; Р. № 376 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3159/2008 г., II г. о., ГК.
[40] Р. № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2003 г., ТК, II т. о.; Р. № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Р. № 536/25.05.2004 г. по т. д. № 1389/2002 г., на ВКС, II т. о.
[41] Р. № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Р. № 129 от 02.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1002/2015 г., I т. о., ТК; Р. № 177 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2012 г., II т. о., ТК; Р. № 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК; Р. № 152 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2795/2015 г., I т. о., ТК; Р. № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т. о., ТК; Р. № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Опр. № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК; Р. № 125 от 15.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1204/2018 г., II т. о., ТК.

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 14:33
Гост

Ако тези въпроси са важни, може да се образува ново тълкувателно дело. Не разбирам защо авторът иска да се присъедият към сега висящото, нещата да се врърнат с 1 година назад, ново общо събрание за преценка на формулировки, нови писма да съдилища и институциите за становища като им се даде поне 1-месечен срок, нови обощения на становищата и т.н.

анонимен
анонимен
05 октомври 2020 14:55
Гост

Като може защо трябва да бъдете подсещани? Това цялото тълкувателно го правите под натиск отвън въпреки множество противоречия в практиката.

без изненади
без изненади
05 октомври 2020 11:43
Гост

Това е постоянна и добре отработена практика на ТК на ВКС, да се неглижират противоречивата им практика, а въпросите когато се стигне до образуване на тълкувателно дело да се селектират по неясни критерии.

Унуфрий
Унуфрий
05 октомври 2020 11:26
Гост

ВКС – ТК всъщност е главен виновник за масово ширещата се „кражба на фирми“ или „кражба на дялове“ с практиката си след ТР 1/2002, според което отмяната на решения на ОС на дружество, вкл. за изключване на съдружник, има действие само занапред. По този начин дори и съдружникът да спечели делото по чл. 74 ТЗ в най-добрия случай може само да пие по една студена вода, предвид това, че докато делото е било висящо дружеството е тотално източено, а ВКС не му признава правото да атакува последващи решения на ОС след изключването му. Поради същото държавата ни е осъждана и… Покажи целия коментар »

кунчо
кунчо
05 октомври 2020 11:52
Гост

Между другото докладчик по цитираното ТД № 1 от 2002 г. е сегашният ръководител на Търговска колегия.

Дидо
Дидо
05 октомври 2020 10:43
Гост

Напълно адекватно би било да се добавят тези въпроси.

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 10:35
Гост

Много разумно предложение. Дано излязат пи- бързо с решение.

Георги
Георги
05 октомври 2020 10:37
Гост

А, чакай. Кога са излизали бързо тези?

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:36
Гост

Надявам се да има адекватни отговори

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:35
Гост

Успех в отговарянето нали

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:35
Гост

7ми Въпрос ми е любим

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:34
Гост

Подкрепата ми зависи от тези въпроси

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:34
Гост

Хубави въпроси наистина и от полза така. НЕ е нали да са едни безполезни въпроси

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 9:34
Гост

Добри въпроси бее

12345
12345
05 октомври 2020 8:41
Гост

Залети от нискокачествено законодателство и слабо подготвени кадри в центъра и по места нашите върховни съдии се превърнаха в квазизаконодатели през последните 15 години. Това не е упрек. А констатация. И тя е показателна за средата, в която сме принудени да практикуваме. На когото не му се е налагал да обяснява на съда, че бялото не е черно, а бяло, пръв да хвърли камък

осмият въпрос
осмият въпрос
05 октомври 2020 8:27
Гост

№8 е въпросът! Поне заради казуса с премиерчето и акциите на Левски ми се струва, че ВКС няма как да си затвори очите и да не включи този въпрос, че тогава изчетохме бая глупости и то от бащата основател на търговския ни закон 😉

вътрешно инфо
вътрешно инфо
05 октомври 2020 8:37
Гост

Добра мотивация е това, но мисля, че откакто Проданова е поела нещата, нямат нужда от повече ръчкане. Добър шеф на колегия излезе. Както се казва дори заблуден човек като Лозан П. може да нацели. А на колегата по-долу ще кажа, че тд по 328 КТ ще излезе до края на годината, да не се кахъри

другия път
другия път
05 октомври 2020 11:47
Гост

Хайде де. Нали точно тя докара колегията до това състояние.

брадясали дела
брадясали дела
05 октомври 2020 8:21
Гост

Ще седна да изброя колко висящи тд има в момента на ОСГК, ОСТК и ОСГТК и сигурно ще ми се завие свят… Чака се произнасяне по тълкувателно дело № 4/2017 г. ОСГК!!! Три години за дело по КТ? Хайде холан!

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 10:44
Гост

А какво да кажем за все още висящото съвместно т.д № 2/2015 на на ВКС и ВАС. Дете, родено при образуването му през 2015 г., сега вече е в предучилищна…

ООДто
ООДто
05 октомври 2020 8:10
Гост

Колегата Колев пак е задълбал в драмите на ООДто 😉 Шегата настрана, при положение, че ОСТК не е никак активно през последните години въпросите са на място и трябва да бъдат взети предвид

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 8:05
Гост

Не знам дали е удачно да се образуват подобни огромни ТД, в случая въпросите ще станат 19, ако ВКС ги приеме всичките, а като гледам има основание поне за 5-6 със сигурност. От една страна видяхме подобен подход със заповедното и изпълнителното производство. По-удобно, но от друга тук лесно могат да се отделят всички въпроси, свързани с исковете по чл. 74

правен интерес
правен интерес
05 октомври 2020 8:17
Гост

Точно така едно отделно по 74, ама няма как да стане, защото в старото вече набълбукаха такива. В тази връзка – правният интерес е налице само от качеството съдружник, защото се предполага, че всеки собственик иска законосъобразно и целесъобразно, разбира се, управление на собствеността му

Анонимен
Анонимен
05 октомври 2020 8:32
Гост

Защо не?! Те първите въпроси на практика вече гледам са им готови. Висшият адвокатски съвет им написа отговорите, които подкрепям с две ръце, та какъв е проблемът да хванат от 11, от които на поне 3-4 се отговаря за минути.