Отпадането на забраната в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) съдът, който се е произнасял по постоянния арест, да гледа делото по същество стигна до Съда на Европейския съюз. Той е бил сезиран от Специализирания наказателен съд, пред който е висящо поредно искане на Емил Милев – Крокодила да излезе на свобода.

Съдът в Люксембург е приел да разгледа преюдициалното запитване в спешно производство. Така макар то да е отправено през май 2018 г. по него вече има заключение на генералния адвокат Мелхиор Вателет.

Въпросите, които поставя спецсъдът, са свързани с практиката на българските съдилища след 5 ноември 2017 г., когато беше отменена буква „г“ на чл. 29, ал. 1 НПК. Тя предвиждаше, че „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който е участвал в състава на съда, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство“.

Спецсъдът пита дали починът, възприет от съдиите след измененията в НПК, съответства на Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Той поставя въпроси за това дали е допустимо наличието на обосновано предположение да се разбира като установяване само на пръв поглед на възможността обвиняемият да е извършил престъплението. За това дали под „обосновано предположение“ може да се разбира наличие на висока степен на вероятност обвиняемият да е извършил деянието. Спецсъдът пита и дали е допустима практиката, която задължава съда, който се произнася по искане за изменение на вече взета мярка „задържане под стража“, така да мотивира своя акт, че да не съпоставя обвинителните и оправдателните доказателства, дори при наведени доводи от страна на защитата в тази насока (точните формулировки на въпросите виж в карето).

Казусът на Крокодила

Емил Милев е бил заподозрян, че на 30 декември 2008 г. е извършил грабеж на магазин на „Билла“ в столицата. Но тъй като не са събрани достатъчно доказателства срещу него, той не е бил обвинен. На 31 юли 2009 г. делото за грабежа е спряно, защото не може да се установи извършителят.

Междувременно срещу Милев започват други две дела. По едното от тях съдът отказва да наложи постоянен арест на Крокодила, защото смята, че показанията на основния свидетел В.Р. не са достоверни. Това производство все още не е приключило.

По второто дело Милев е задържан от 24 ноември 2013 г. до 9 януари 2018 г. Тогава спецсъдът го оправда по всички обвинения – като организатор на престъпна група за магистрални грабежи, отвличания и опит за убийство на полицай. Съдът прие, че показанията на свидетеля В.Р. не са достоверни. И по двете дела този свидетел е разказвал за различни престъпления, в които участвал Крокодила, но в нито един момент не е споменал за случая с грабежа на магазина на „Билла“.

Милев обаче излезе от ареста само за един ден, защото още на следващия, след оправдаването му, той беше арестуван именно за случая от 30 декември 2008 г. На 11 януари т.г. делото срещу него е било възобновено, а същият този свидетел В.Р. отново е дал показания. Той твърдял, че заедно с Крокодила и други хора планирали да извършат грабеж на въпросния магазин. Но на уговорената дата Милев не се появил. По-късно В.Р. научил от медиите, че грабеж все пак е извършен, а Крокодила му се похвалил, че е негово дело.

Свидетелят заявил, че дава показания след толкова много време, защото, след като разбрал, че Милев ще излезе от ареста, се уплашил. На В.Р. е бил показан видеозапис на обира и той категорично разпознал Крокодила като един от нападателите.

Така на 11 януари т.г. Милев бил обвинен за случая от 2008 г. Съдът му налага постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ като приема, че може да се даде вяра на показанията на свидетеля. Въззивната инстанция потвърждава определението като се мотивира също с казаното от В.Р. с уточнението, че той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. От преюдициалното запитване става ясно, че и двете инстанции обсъждат показанията на свидетеля, но не ги съпоставят с други, оправдателни доказателства.

При последващите два контрола на задържането на Милев, съдебните състави приемат, че не е необходим подробен анализ на доказателствата, а обсъждат само показанията на свидетеля. Съдебните инстанции казват още, че доказателствата, макар и оскъдни, обслужват обвинителната теза, защото не са опровергани от други такива. Заради това съдът не може да игнорира показанията на В.Р.

„Обоснованото предположение след 5 ноември 2017 г., когато са извършени промени в НПК, е налично по делото с нужния за това производство интензитет. За наличието на подозрение изводът се прави при най-общ преглед на доказателствата по делото. В никакъв случай, след цитираното изменение на НПК, не следва да се навлиза в дълбочина при анализа на доказателствения материал по делото. …При този най-общ преглед на показанията и доказателствата …установява обща вероятност и подозрение за евентуална съпричастност“, изтъква един от въззивните съдебни състави.

Аргументите на адвоката на Милев за пристрастността и недостоверността на показанията на B.P. не са били коментирани от съда.

Заключението на генералния адвокат

Генералният адвокат изследва подробно разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и посочва, че те и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, залагат стандартите, под които не трябва да пада защитата на правата.

Той посочва, че задължението за спазване на всички разпоредби на хартата може да налага деликатен подход за намиране на справедливо равновесие между съответните права.

Вателет обяснява, че когато националният съд взема решение за задържането под стража, трябва да се спазва презумпцията за невиновност, а оттук следва, че той не трябва да представя обвиняемия като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона.

„Смятам обаче, че ако съдът, който разглежда жалба против задържането под стража, направи констатация за наличието на „висока степен на вероятност“ обвиняемият да е извършил престъпление, това безспорно ще остави впечатлението, че обвиняемият е виновен за това престъпление, въпреки че вината му не е доказана в съответствие със закона. Всъщност тази констатация не се свежда до „описание на състояние на подозрение“, заявява генералният адвокат.

Той изтъква, че подобен подход може да осигурява засилена защита на правото на свобода, но накърнява презумпцията за невиновност.

„Същевременно, ако съдът, който разглежда жалба против задържането под стража, установява само „на пръв поглед“ възможността обвиняемият да е извършил съответното престъпление, тоест без да претегля обвинителните и оправдателните доказателства, това наистина не е в противоречие, поне не пряко, с презумпцията за невиновност, но нарушава правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, тъй като съдът не проверява наличието на обосновано подозрение, че това лице е извършило престъплението“, продължава с коментара си Вателет.

И припомня, че постоянната практиката на съда в Страсбург е, че не трябва да е възможно някой да бъде задържан, без да е налице основателно подозрение, че е извършил престъпление. „От решение на ЕСПЧ от 25 март 1999 г., Николова с/у България, следва, че съдът, разглеждащ жалба срещу задържане под стража, трябва да вземе предвид конкретните факти, на които се е позовал задържаният, годни да поставят под съмнение законността на лишаването от свобода. Оттук следва, че когато обвиняемият посочи такива конкретни факти и те видимо не са нито неправдоподобни, нито маловажни, съдът трябва да ги вземе предвид при разглеждането на жалбата против задържането му под стража“, пише генералният адвокат, като допълва, че те трябва да бъдат преценени заедно с обвинителните доказателства.

Той специално подчертава, че от практиката на ЕСПЧ следва, че самото произнасяне на съдия по задържането под стража на обвиняемия не създава непременно съмнения в неговата безпристрастност. „Всъщност важното е въз основа на мотивите за решението относно задържането под стража да се установи дали съдията има или пък няма предварително формирана представа за вината на обвиняемия“, посочва Мелхиор Вателет.

Затова той предлага на съда в Люксембург да отговори на питането на българския съд така:

  1. Членове 6 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3 и 4 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че когато обвиняемият представи оправдателни доказателства и те видимо не са нито неправдоподобни, нито маловажни, съдът, който разглежда жалбата против задържането му под стража, следва да ги вземе предвид заедно с обвинителните доказателства, за да прецени дали е налице обосновано подозрение, че обвиняемият е извършил съответното престъпление.
  2. Ако от мотивите за дадено решение относно задържането на обвиняемия под стража личи, че съдията е формирал представа за вината на това лице, същият съдия не може да се произнася по съществото на делото, доколкото в противен случай нарушава член 47, параграф 2 от Хартата на основните права. Излагането на мотиви, в които обвиняемият е представен като виновен, въпреки че вината му не е доказана в съответствие със закона, би било и нарушение на член 48 от Хартата на основните права и членове 3 и 4 от Директива 2016/343, независимо от това дали същият съдия впоследствие ще се произнася по вината на лицето.
  3. Ако съдията, който се произнася по задържането на обвиняемия под стража, се ограничи с проверка налице ли е обосновано подозрение, че обвиняемият е извършил съответното престъпление, този съдия може да участва в решаването на делото по същество и съответно в произнасянето по вината на лицето.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Минувач
Минувач
08 август 2018 13:17
Гост

Абсолютно съм съгласен с генералния адвокат. От съществено значение за хода на делото е съдията да е непредубеден.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
08 август 2018 20:10
Регистриран

ТОЧНО това, обаче, няма как да се случи-съдията проучва цялото дело и тогава се произнася за мярката за неотклонение дали да е задържане, или не.Ето защо предубедеността е форма на умозаключение по събрани доказателства само от обвинението, но без доказателствата на защитата.Това умозаключение е автоматичното общо кратно от възприятие, съждение и умозаключение-всеки съдия , когато работи поне 3 години, го извършва без участие на своята воля-това е функция на мозъка и както вече казах, започва с възприятие от доказателствата, представени от прокурора. Привет на генералния адвокат-без да бъда груба бих добавила следното:ако искаме да не се засягат правата на обвиняем… Покажи целия коментар »

Георгиев
Георгиев
08 август 2018 13:06
Гост

Формирането на представата за вината на определено лице до голяма степен зависи от прокурора.

Анонимен
Анонимен
08 август 2018 13:03
Гост

Логично е произнасянето на съдия по задържането под стража на обвиняемия да създава съмнения в неговата безпристрастност.

Петров
Петров
08 август 2018 13:35
Гост

Именно за това не бива този съдия да гледа делото по същество.