Новото основание за допускане на делото до касация поради очевидна неправилност на решението на въззивната инстанция, променя концепцията за касационното обжалване, заложена в Гражданския процесуален кодекс и представлява опит за връщане към редовната трета инстанция, която има задължителен, а не факултативен характер.

Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в частта „очевидна неправилност“ няма да допринесе за утвърждаване на принципите, провъзгласени в чл. 117, ал.1, чл.122, ал.1, чл.119, ал.1 от Конституцията, а в съдебната практика ще се стигне с голяма вероятност до нарушаване на тези принципи.

Това се казва в становище на Съюза на съдиите по конституционно дело №10 от 2018 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд за обявяване за противоконституционна нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК в частта „очевидна неправилност“.

Върховните съдии твърдят, че тази разпоредба поставя под неясен и неизясним законов критерий достъпа до касационен контрол, а ВКС ще е принуден да създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.

В становището си Съюзът на съдиите не дава еднозначен отговор на въпроса дали смята чл. 280, ал. 2 от ГПК за противоконституционен. За сметка на това прави анализ на разпоредбата и стига до извода, че е бланкетна норма, която отваря по-широко вратите на касационната инстанция, но по един неопределен и неопределяем начин, а нейното прилагане ще предизвика проблеми.

Пълният текст на становището на ССБ

Ето какво казват от съсловната организация: „Неправилността е основание за касационно обжалване, дефинирана в чл. 281 т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Тези пороци на въззивното решение са обективни, но могат да бъдат открити от съдебния състав на Върховния касационен съд само след задълбочена преценка на касационната жалба, отговора, доводите на страните и цялото дело. Тази проверка не би могла да се извършва в закритото заседание по чл. 288 от ГПК в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност – чл.235, ал.1 ГПК, чл.143 ал.3 ГПК. Страните по делото се лишават от възможност да изложат непосредствено и устно пред съдебния състав своите тези и да се противопоставят на аргументите на другата страна. Присъствието на страните в открито заседание би им осигурило възможност да изложат поредица съображения, които могат да се породят и развият само в едно състезателно производство. Определението по чл. 288 ГПК, с което съставът на Върховния касационен съд се произнася в закрито заседание по допускане на касационното обжалване, не представлява нито тълкуване, нито решаване по същество, а специфична правораздавателна дейност. Тя е предварителна и досега мотивите за допускане или недопускане поначало не са се влияели от правилността на съдебния акт“.

Нататък от организацията разсъждават, че дори когато служебно се допуска касационно обжалване поради нарушение на императивна норма, то пак порокът не е очевиден, а се изследва изчерпателно в касационното решение. Добавят, че когато състав на ВКС допуска касационната жалба до разглеждане по същество, определението по чл. 288 ГПК не би следвало да обвързва съдебния състав при окончателното произнасяне с касационно решение. „Именно в касационното решение върховната инстанция се произнася дали въззивното решение е правилно или неправилно. Една предварителна преценка, че решението е „очевидно неправилно“, обвързва състава на Върховния касационен съд да приеме същото и в касационното решение. Това е така, защото „очевидна“ неправилност представлява квалифицирано проявление на пороците на въззивното решение. Щом съдът приеме веднъж, че пороците на въззивното решение са „очевидни“, внимателното вглеждане и анализиране по-нататък може да има резултат единствено пространно мотивиране на тези пороци, но не и извод, че такива пороци няма. Това следва от правилата на логиката. Касационното дело се оказва предрешено още във  фазата по допускане по чл. 288 от ГПК. Евентуално искане за отвод на състава поради предубеденост би бил основателен“, сочат още от Съюза на съдиите.

Според организацията неправилността на едно въззивно решение може да бъде „очевидна“ в много ограничен брой хипотези, т.е. да се вижда само от текста на решението. „И в тези случаи това, което е очевидно за едни, е невидимо за други. Процедурата по допускане на касационната жалба е възлова фаза в развитието на процеса по обжалване пред ВКС, поради което не бива да зависи от субективното тълкуване на термин, който няма законова дефиниция и не може да бъде изяснен по тълкувателен път по начин, който да предвижда универсално правило за поведение“, изтъкват още от ССБ.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
16 юли 2018 22:21
Регистриран

А и щом буквално обсъждате …“очевидна“и щом не сте в състояние да извличате ценностите на правовата общност на ЕС, що правите там?!“Възлова фаза…“…“субективно тълкуване на термин..“,“няма законова дефиниция“ И НЕ МОЖЕЛО ДА се извлече…ТОЛКОВА СТЕ ПРЕДСКАЗУЕМИ И НЕПОЛЕЗНИ, та чак дрънка…вашата правна немощ.Очевидна неправилност е обобщаващ принцип на неразумност.А без да можете да покажете разум, и вашето място вече е свободно…Прочетете решенията на СЕС Люксембург-как дори от преамбюлът на Договора, от принципите за създаване на ЕС, от ценностите на Общонстта, от неясна правна норма в договор,чрез тълкуване извеждат общото правило, как по принципът на правния прецедент , като мъдреци, решават… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
16 юли 2018 22:05
Регистриран

Бога ми, това вече е очевидно“нахалство витиевато“.Дали все пак да не се сетим за правото на ЕС, което по принцините на интеграцията сме ЗАДЪЛЖЕНИ да прилагаме еднакво на територията на ЕС съгласно Договорите, подписани от РБ.Или сите сте сложени в балон ,пълен с хилий.ПОРАДИ ЩО давате трибуна само на съдии.Други Юристи няма ли в РБ, или искате да ни кажете, че слушате само себе си, за себе си, и се харесвате, гледайки се взаимно, поради това, и като не се оглеждате в очите ни, за да видите целият си образ,сте отречени от своя народ…Държавата ще отговаря заради вашата немощ .А… Покажи целия коментар »

Гражданин
Гражданин
04 юли 2018 11:48
Гост

Абе върховните съдилища не се ли разтовариха достатъчно? От колко години действа цедката… Все пак там работят повече възрастни хора и явно имат нужда от почивки.

Анонимен
Анонимен
04 юли 2018 10:56
Гост

Наистина в случая има несъответствие с принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията).

Юрист
Юрист
03 юли 2018 18:44
Гост

Не сте прави, мързи ви!