Бившият шеф в столичната „Топлофикация“ Емил Антонов, който 10 години беше разследван и подсъдим за присвояване на милиони от дружеството, но делото срещу него накрая беше прекратено, сега е на път да осъди окончателно прокуратурата да му изплати обезщетения за над 176 000 лева.

Той е завел дело срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а преди дни Софийският апелативен съд (САС) му присъди обезщетения от 40 000 лева за преживените страдания през годините и над 136 000 лева за пропуснати ползи от неполучени заплати, показа проверка на „Лекс“.

Делата по ЗОДОВ са естествено продължение на завършилите с оправдателни присъди наказателни процеси, а когато са били и публични, а обвиненията са били свързани с работата на подсъдимите, налаганите след това обезщетения са много по-големи. По-трудно доказуеми обаче са понесените имуществени вреди и в случая с Антонов впечатление прави именно крупното обезщетение за тях.

Съдебният състав с председател Атанас Кеманов, докладчик Надежда Махмудиева и Джулиана Петкова са мотивирали обстойно решението си, с което уважават напълно тази част от иска на Антонов.

От него става ясно, че освен обичайните страдания, които едно публично дело носи на всеки подсъдим, още повече, ако не е извършил престъпление, Емил Антонов е бил обект на подигравки от страна на евентуални работодатели и в продължение на 10 години е опитвал, но не е успявал да си намери работа по специалността. Съдът приема, че той е бил обречен да се изхранва с по-нискоквалифицирана работа и единствената причина за това е публичният съдебен процес срещу него.

Бившият шеф в столичната „Топлофикация“ беше арестуван през декември 2006 г., няколко месеца след задържането на Валентин Димитров, с което започна сагата, неприключила и до днес. „Той ни каза, че го викат за свидетел и след това се появи по новините с белезници“, спомня си синът на Антонов пред съда. Тогава прокуратурата му повдигна обвинение за съучастие в присвояването на пари от дружеството, а Антонов остана в ареста половин година. Още след задържането му е бил прекратен и трудовият му договор с „Топлофикация“ поради невъзможност да го изпълнява. Първият обвинителен акт по делото беше внесен в градския съд през 2008 г., а на следващата година Антонов беше оправдан. След още 3 години оправдателната му присъда беше потвърдена и на втора инстанция, но след това Върховният касационен съд (ВКС) върна делото, защото не беше съгласен с оправдателните присъди на част от останалите подсъдими, начело с Валентин Димитров. Според тогавашния докладчик по делото във ВКС Севдалин Мавров, който сега е член на Висшия съдебен съвет, отговорност е трябвало да се търси единствено от Димитров.

Апелативният съд обаче върна делото до първа инстанция, а тя го прекрати и така в края на 2013 г. – 7 години след ареста на Антонов, то се оказа отново в прокуратурата. В следващите две години прокуратурата на два пъти опита да внесе нов обвинителен акт, в който отново бяха включени всички подсъдими, но той все беше връщан заради допуснати съществени нарушения. Едва през май 2016 г. прокуратурата прекрати делото срещу Антонов след изрично указание на градския съд. Така мъчителният процес срещу него приключи след точно 9 години, 11 месеца и 18 дни.

В иска си срещу прокуратурата бившият зам.-изпълнителен директор на „Топлофикация“ претендира за 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и близо още толкова за пропуснати ползи.

На първа инстанция съдия Стилияна Григорова от градския съд осъди прокуратурата да плати на Антонов 40 000 лева за неимуществените вреди, но отхвърли изцяло иска му за пропуснати ползи от заплати и обезщетение, което е трябвало да получи при пенсиониране.

Тя се мотивира, че обезщетение за пропуснати ползи предполага сигурност, че имуществото му е щяло да се увеличи, а в случая ставало дума само за предположение. Според съдия Григорова отговорност за прекратения договор на Антонов носи „Топлофикация“, а не прокуратурата. Тя не вижда и пряка връзка между воденото дело срещу Антонов и оставането му без работа.

На интервю за работа: Как не Ви е срам изобщо да подавате такива документи!

Противоположно е мнението обаче на апелативните съдии, които пишат, че има причинна връзка между повдигнатото обвинение, задържането под стража и прекратяването на трудовия договор на Антанов и невъзможността му после да си намери работа по специалността. В мотивите си те пишат, че работата му в „Топлофикация“ е била сигурна, на безсрочен трудов договор, който не е имало никакви изгледи да бъде прекъснат, ако не са били обвинението и арестът.

„Налице е сигурност в достатъчна степен, че е щял да получава за процесния период трудовото възнаграждение, съответно на длъжността, която е заемал преди това. От друга страна ищецът не е бездействал, търсил е работа по трудово правоотношение в сферата, в която е работел преди това, както и в други сфери, независимо от специалността си, и когато е успял да намери работа, макар и несъответна на квалификацията и опита му, и значително по-ниско платена, той е започнал да работи. Следователно, съдът намира, че ищецът е положил всички усилия да ограничи вредите“, се казва в мотивите на съда.

След края на делото Антонов започнал работа в малка фирма, като технически секретар, въпреки че бил пенсионер, а в предходните години годишните му доходи били между 5000 и 7000 лева. Тогава той е опитвал да си намери и работа по специалността, но публичният му образ, изграден от публикации в медиите, бил на „крадец от „Топлофикация“. Хората го сочели по улиците, а когато отивал на интервю за работа му се присмивали и питали как да го назначат, след като вестниците пишели, че е крал пари. Антонов подал документи и за работа в Министерството на енергетиката, но от там били възмутени от това – казали му: „Как не Ви е срам изобщо да подавате такива документи!“.

Затова апелативният съд приема, че той наистина е търсил подходяща работа и само заради делото срещу него не е успявал да намери, поради което уважава иска му за имуществени вреди. Изчислените от съда пропуснати ползи са за 136 328,89 лева и представляват разликата между заплатите от „Топлофикация“, които Антонов е щял да получи от ареста до пенсионирането си през 2016 и доходите, които е получил за това време.

Иначе, апелативните съдии потвърждават обезщетението от 40 000 лева за страданията, които Антонов е преживял покрай процеса. Те са отчели продължителността на делото, тежкото обвинение и широката публичност, в резултат на което са били и подигравките към него от съседи и познати, както и влошеното му здраве.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Двама не доживяха края на съдебната сага, а той е далече

Докато Емил Антонов е на път вече да осъди окончателно прокуратурата заради воденото срещу него дело за длъжностно присвояване, този процес все още е висящ на първа инстанция срещу Валентин Димитров и шефката на фирма „Шибър“ Мая Стоилова. Освен Антонов, първоначално по него подсъдими бяха още бившият му шеф Георги Рогачев, който също беше оправдан и Лина Абланска. Миналата година делото беше прекратено срещу нея, тъй като тя почина и не доживя финала му. Преди седмица се очакваше най-после да се стигне до пледоарии, но съдът ги отложи за 13 юни.

И докато това дело все пак е стигало и до ВКС, рекордно е протакането на другия висящ процес срещу Валентин Димитров. По него той от 10 години е подсъдим за пране на пари и данъчни престъпления. По това дело подсъдима беше и майка му Цеца Димитрова, но възрастната жена също почина преди края на процеса. Делото беше внесено в Софийския градски съд през есента на 2009 г., но до днес съдия Петя Крънчева не го е приключила. Следващото заседание е на 12 юни.

Докато тези дела са още на първа инстанция, Валентин Димитров вече изтърпя една присъда от 3 години затвор за безстопанственост. В началото на миналата година той излезе предсрочно от затвора, а тогава пък беше и окончателно оправдан по обвинението за валутни престъпления, делото за което също се проточи 10 години.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Хайде, чао
Хайде, чао
12 юни 2019 12:04
Гост

Прокуратурата се превръща в бухалка, полицията си реже пагоните и набеждава младежи (ако не мята гранати по деца, де), ремонтите се разпадат на втория ден, язовирите се изливат върху села, ще строим втори АЕЦ, няма да влезем в Шенген, едни 50 човека живеят в охолство в цялата страна… Еми, терминал 2, няма друг смисъл.

Човек
Човек
07 юни 2019 14:47
Гост

Простете, но фактът, че е оправдан, не означава, че не е виновен. Това е в градинката на прокуратурата.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2019 13:47
Гост

Ищецът е положил всички усилия да ограничи вредите, но какво от това? Като не го взимат на работа и търпи подигравки.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2019 13:44
Гост

Да отидеш за свидетел и да те задържат за половин година. Пълен парадокс. Прав е Мавров, че обвинението е трябвало да бъде само срещу Вальо Топлото.

Някой си
Някой си
07 юни 2019 13:31
Гост

И пак питам (не като юрист) – защо обезщетенията за морални вреди са по-високи от тези за физически пострадали хора?

advocat
advocat
08 юни 2019 5:01
Гост

Така или иначе: честито на данъкоплатците за пореден път! Да не говорим за масрафите в резултат на безмозъчните акции на Боко-тиквата и Цветанов.