Юлиана Матеева е д-р по наказателно право и доцент във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Още на средновековното ни наказателно право, по времето на Първата българска държава, не е била чужда идеята, наказанията за извършилите престъпление деца да бъдат по-леки, т. е. децата да не бъдат третирани по един и същ начин с възрастните, независимо от това какво са причинили. При “младост” и “неопитност”, деецът е бил наказван много по-леко, отколкото при друг случай. Още тогава са били отчитани някои особености на субективната страна и в зависимост от това се определяло и съответното наказание. Отсъствието на умисъл, неразбиране поради младост, раздразнено състояние, самоотбрана и пр. са били смекчаващи обстоятелства, които съдиите трябвало да съобразят.

В по-ново време, Отоманският Наказателен закон, който се е прилагал у нас и след Освобождението – до 1896 г., в чл. 40 е предвиждал, че на непълнолетните следва да се наложи наказание в размер на 1/3 от наказанието за пълнолетните лица.

С приемането на първия български Наказателен закон от 1896 г., в Третата българска държава, за непълнолетните са били създадени специални разпоредби, в Глава VI „За замяната и смекчаването на наказанията“. Заменените и смекчени наказания са били налагани само на действалите „с разумение” непълнолетни на възраст между 10 и 17 години”[1].

Макар и да не е била обособена в отделен текст, както е в действащия НК, в Наказателния закон от 1896 г. е съществувала диференцирана система от наказания за непълнолетните. Тя е включвала само следните наказания:

  • временен строг тъмничен затвор;
  • тъмничен затвор;
  • запиране.

Тези наказания обаче не са били налагани на непълнолетните в границите, предвидени за пълнолетните лица. Максималният размер на най-тежкото от наказанията за тях – временният строг тъмничен затвор, е бил до 10 години (в случай че е бил наложен вместо доживотен строг тъмничен затвор или смъртно наказание)[2]. Максималният срок на тъмничния затвор за непълнолетните е можел да бъде до две години[3]. По отношение на срока на запирането е нямало предвидени особени разпоредби за непълнолетните, от което може да се заключи, че са се прилагали сроковете за пълнолетните, според които запирането е траело не по-малко от един ден и не повече от три месеца (чл. 26).

Тази ретроспекция не е самоцелна. Тя показва накратко дългия път, извървян от нашия законодател – път, насочен към хуманизиране на наказателното право като цяло, а особено що се отнася до непълнолетните. Приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 31 януари 2020 г., ще доведе до зачеркване на почти хилядолетните усилия и достижения на юриспруденцията, ще върне наказателното ни законодателство обратно в ранния феодализъм и на крачка от възстановяването на членовредителните наказания.

Предложените изменения се отнасят до един текст от НК, който обаче има ключово значение за цялостното разбиране на наказателния закон по отношение на извършените от непълнолетни престъпления.

Понастоящем чл. 63 от НК предвижда начина на замяна и редуциране на наказанията, когато престъплението е извършено от непълнолетно лице. В ал. 1 е предвидена замяната и редукцията на по-леките наказания и тя касае както по-малките (между 14 и 16 години), така и по-големите непълнолетни (между 16 и 18 години), а в ал. 2 – по-малката редукция на по-тежките наказания, при това само за по-големите непълнолетни, навършили 16-годишна възраст. Става въпрос за доживотния затвор без замяна, доживотния затвор и лишаването от свобода за повече от 15 години, които се заменят с лишаване от свобода от 5 до 12 години; както и за лишаването от свобода за повече от 10 години, което се заменя с лишаване от свобода от 2 до 8 години. С оглед на това, независимо от вида на извършеното престъпление, актуалният абсолютен максимум на наказанието лишаване от свобода за непълнолетните между 16 и 18 години е 12 години лишаване от свобода, а то – лишаването от свобода, е най-тежкото наказание за непълнолетните и от двете категории (14-16 години и 16-18 години), съгласно чл. 62 НК.

Според предложената нова ал. 3 на чл. 63 НК „По отношение на непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, извършил тежко престъпление против личността при определяне на наказанието, съдът не прилага правилата по ал. 2, ако реши, че целите по чл. 36, ал. 1 и чл. 60 от НК не могат да бъдат постигнати“.

Правото не е прост сбор от текстове, а система. Поне така трябва да бъде. Всяка система предполага тълкуване не само на отделната норма, а на нейния смисъл в общия контекст и взаимовръзка с останалите норми. Ето защо, каквато и да било интервенция в законовия текст трябва да се прави внимателно и като се отчитат общите правни принципи.

Буквалното тълкуване на новата ал. 3 обаче води до изводи, коренно разминаващи се с мотивите, изложени от вносителите. При положение, че съдът може да реши да не приложи по-малката редукция на чл. 63, ал. 2 НК, това означава, че се прилага само по-голямата редукция по чл. 63, ал. 1 НК, принципно предвидена, по отношение на най-тежките наказания, само за малките непълнолетни (14-16 години). Така най-тежкото наказание, предвидено за големите непълнолетни между 16 и 18 години, се оказва вече не 12 години лишаване от свобода, а 10 години лишаване от свобода.

Очевидно не това е смисълът, който законодателят цели да вложи, защото мотивите на законопроекта сочат на желание за засилване на репресията, а не на нейното смекчаване[4]. Няма съмнение, че не такъв прочит, а това е стриктният юридически прочит, са имали предвид вносителите и по тази причина, проектът, в рамките на настоящото изследване, ще бъде тълкуван в смисъла, произтичащ от мотивите им, а не само от текста на законопроекта.

Предвидими са всички изложени мотиви на вносителите и напълно може да бъде споделена тезата, че проблем с повишаващия се брой извършители на тежки умишлени престъпления сред подрастващите има. За него наказателноправната наука сигнализира отдавна. Въпросът е в начина за решаването на този въпрос с нарастваща за обществото опасност.

Отдавна е известно, че не тежестта на наказанието, а неговата неизбежност е онова, което плаши извършителя[5]. По-висока образованост и масово обхващане на децата от образователната система, акцент на изграждането на ценностна система от ранна детска възраст в училище (доколкото семейството е по-трудно да се контролира), въвеждане на часове по религия, редуциране на насилието в медиите и достъпните до децата информационни източници, некорумпирани и специално подготвени за работа с подрастващи органи на полицията, съда и прокуратурата – това са само част от факторите, които могат да подействат срещу високите нива на престъпност сред децата. Разбира се, да се оперира с тях е по-трудно и резултатите ще дойдат след години. Много по-краткият път е да се „наточи брадвата“ на наказателното законодателство, което принципно винаги трябва да бъде ultima ratio (последно средство), като се промени системата от наказания и да се очаква мълниеносният ефект на сплашване и възпиране на извършителите. Ако е позволена аналогия с медицината, случващото се е равнозначно на ситуация, при която, вместо да се облече предпазно облекло и да не се стига до нараняване или да се превърже нараненият крайник, той се ампутира.

Интересно, след като от години стои и въпросът с раждащите деца, защо законодателят не засили и приложи и там наказателната репресия с цялата ѝ строгост. Именно ранното раждане на деца от деца и отглеждането им от такива, със съпътстващите това педагогически дефицити, е фактор, който генерира противоправно поведение в бъдеще.

Ако бъде възприето предложеното от вносителите на законопроекта, на първо място, напълно ще отпадне системата от наказания за непълнолетните. Като оставим настрана коментара по чисто пунктуационното оформяне на текста на новата ал. 3, не могат да бъдат подминати някои други негови дефекти. С твърдението, че „редукцията на наказанието на непълнолетните, извършили престъпления, предвидена в чл. 63 от Наказателния кодекс ограничава възможността от индивидуализацията на наказанието“, тя (редукцията) на практика се елиминира.

В духа на изложените мотиви, смисълът на новата ал. 3 следва да се разбира така – ако е целесъобразно, на навършил 16 години непълнолетен може да бъде наложено всяко едно от наказанията за пълнолетните лица по чл. 37, ал. 1 НК. Това, само по себе си, е безпрецедентна новост в най-новата ни история. То влиза в пряко противоречие с предвидената в чл. 62 НК система от наказания за непълнолетните, доколкото съдът вече не е обвързан с нея.

Следвайки тази норма, няма пречка на непълнолетния да бъде наложено дори наказанието доживотен затвор, предвиден в чл. 37, ал. 1, т.1 НК. С налагането на такова наказание, съдът открито признава, че държавата и обществото са напълно безсилни, осъденият е непоправим, затова и единственото, което може да се направи срещу него, е да бъде изолиран до края на живота си, с възможност за замяна на това наказание с лишаване от свобода от 30 години, която съдът може да приложи след изтърпяване на 20 години в местата за лишаване от свобода.

От тук следва, че и нормата на чл. 60 НК, относно целите на наказанието за непълнолетните, е изпразнена от съдържание. Щом наказанието не изпълнява заложените от законодателя цели, то се превръща в голо възмездие. От друга страна, ако бъде отречена възможността за поправяне на непълнолетен извършител, комуто, предвид незавършилото емоционално, интелектуално и волево съзряване, са присъщи лекомислие, увлечение и внушаемост, то на още по-голямо основание се поставя въпросът за постигане на целите на наказанието по отношение на пълнолетните наказателноотговорни лица. Очевидно за пълнолетните извършители, психически и емоционално зрели, наказателноправната корекция, заложена в чл. 36, ал. 1 НК, би се оказала още по-трудна и дори невъзможна. Изглежда така, сякаш за законодателя въпросът за целите на наказанието изобщо не стои на дневен ред, а единственото реципрочната жестокост.

Не по-малко драматична е възможността непълнолетният да попадне в местата за лишаване от свобода за максималните 20, респективно 30 години, съгласно чл. 39 НК. По този въпрос, Правилата на ООН относно минималните стандарти, отнасящи се до младежката престъпност, са категорични – наказанието лишаване от свобода, поради присъщите си недостатъци, трябва да се прилага като ultima ratio в борбата с младежката престъпност[6].

На следващо място, ако все пак за момент влезем в логиката на проекта, излиза, че тези тежки наказания ще могат да бъдат приложени при убийство, телесна повреда и другите престъпления против личността, но не и при един грабеж или изнудване (включително придружени с убийство), защото те се намират в главата „Престъпления против собствеността“. Ако целта на законодателя е да се ограничи битовата и насилствената престъпност, би следвало поне да обхване и тези нерядко срещани на практика прояви.

Възможността редукцията и замяната да не се приложат по отношение на непълнолетните, ако това е целесъобразно (курсивът мой), е само едната посока на предложените промени. Тя, сама по себе си, води до максимално „освирепяване“ на правомощията на съда – да наложи и най-тежките наказания от системата за пълнолетните на едно непълнолетно лице.

Наред с това, се предлага и сериозно завишаване на редуцираните наказания, при което те би трябвало да се трансформират по следния начин: в т. 1 – доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от 15 години – с лишаване от свобода от 5 до 20 години; а в т. 2 – лишаването от свобода за повече от 10 години – с лишаване от свобода от 5 до 10 години (чл. 63, ал. 2 НК).

Това представлява двойно увеличаване размера на наказанията за непълнолетните. Сякаш е малко предвиждането на възможността специалната система за редуциране изобщо да не се приложи, а в добавка най-тежките наказания за непълнолетните са завишени както като минимум, така и като максимум. В тази му част, предложението изглежда напълно безпредметно, щом като редуцираните наказания, съгласно новата ал. 3, може изобщо да не се приложат. На практика, съдът не е обвързан с редукцията по чл. 63 НК, а разполага с цялата палитра от наказания за пълнолетните.

Нещо друго, което е още по-тревожно, ако изобщо може да има градация в това. В мотивите към законопроекта се казва: „Малолетните и непълнолетните лица, преминали през детска педагогическа стая или осъдени за извършени престъпления, касаещи промените в предлагания законопроект са: за убийство (довършено и опит) – средно 3 малолетни или непълнолетни лица на фона на 100 осъдени във всички възрастови групи, което представлява 3% съотношение ..“ и т.н. за останалите видове престъпления против личността.

Малолетните, които очевидно няма как да са били осъдени, се приравняват на осъдените непълнолетни, за да бъде направен общ извод за двете категории лица, които имат коренно различно наказателноправно положение, а се слагат на една плоскост. Наред с това, не са взети предвид данни за неразкритите престъпления от съответния вид, а само за завършените с осъдителна присъда наказателни производства. Ако бъдат обхванати и цифрите за неразкритите престъпления, процентът на непълнолетните ще спадне сериозно.

Може само да се изрази надеждата, че линията на целесъобразността няма да продължи да бъде прокарвана последователно, за да не се окаже, че следващата стъпка ще бъде сваляне на прага за наказателната отговорност и предвиждане на доживотен затвор и за сегашните малолетни лица. Те, както стана дума по-горе, са обхванати от цитираните в мотивите статистически данни, на които вносителите позовават законопроекта.

Интересно е, какво се случва с непълнолетните, ненавършили 16 години, които някак остават извън полезрението на законодателя в предложената нова ал. 3. Щом в посочената статистика влизат малолетните извършители на противообществени прояви, с още по-голямо основание това се отнася до малките непълнолетни на възраст между 14 и 16 години. Те се оказват засегнати само от новата редакция на чл. 63, ал. 1 НК.

Още един аргумент, който на пръв поглед, изглежда, е убягнал на вносителите. Те няколкократно се позовават на генералната превенция по чл. 36, ал. 1 НК, само че я слагат успоредно със специалната цел на наказанието по чл. 60 НК. С наказанието, което се налага на непълнолетния, не се цели сплашване на другите непълнолетни, то има преди всичко индивидуално превантивна цел и това текстът недвусмислено изразява – наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Поне така е било в миналото.

Неслучайно НПК, в чл. 391, ал. 1, предвижда делата за престъпления, извършени от непълнолетни, да се гледат при закрити врати. Именно по този начин се потвърждава извеждането на преден план на индивидуалната превенция като специална цел на наказанието при тях. Ако обществените отношения, които са наложили създаването на такава норма, са отживелица, то тогава, нека самият чл. 60 НК да претърпи съответна редакция или изобщо да отпадне. За да бъде гарантирана генералната превенция и по-строгите мерки да въздействат възпитателно и предупредително върху членовете на обществото „от тази възрастова група“[7], може би следва да отпадне правилото за гледане на тези дела при закрити врати, както и общото ограничение на началото на публичност на наказателния процес, което касае именно ненавършилите пълнолетие лица по чл. 265, т.1 НПК. Щом към тях е ориентирано превантивното въздействие, именно те би следвало да бъдат допускани в съдебна зала като публика. Обобщава се, че промените ще спомогнат за осъществяване на генерална превенция, предупредително-възпиращото действие. Последното е възприето „като характерен и особено съществен за съвременното право факт“[8].

Увеличаването на наказанията води до завишаване на риска от рецидив. В това отношение доктрината, основана на емпирични изследвания, е убедително на становище, противно на доводите на вносителите, изложени в мотивите, поради което те не могат да бъдат безрезервно споделени[9].

Друга постановка, която не съответства на реалностите, е, че законопроектът не предвижда никакви финансови разходи. Повишаването на размера на наказанията неминуемо ще повиши разходите за издръжката на непълнолетните лица в местата за лишаване от свобода, тъй като те ще прекарват там чувствително повече време. Това, съчетано с повишения риск от рецидив, увеличава тези разходи в геометрична прогресия.

Поредният въпрос, който не е коментиран в законопроекта, но практически неизбежно ще последва евентуалните промени, е къде ще се изтърпява наказанието лишаване от свобода и доживотния затвор от непълнолетните? Капацитетът на съществуващите поправителни домове в страната (два) едва ли ще може да отговори на нарасналите потребности от настаняване на непълнолетни с наложено наказание лишаване от свобода за по-дълги срокове. Освен това, там няма условия за изтърпяване на наказание доживотен затвор и такива тепърва следва да бъдат създадени. Може би, след като са осъдени по реда на общите правила, такива непълнолетни ще следва по целесъобразност и да не бъдат настанявани диференцирано в поправителните домове, а в местата за лишаване от свобода за пълнолетни. В този ред на мисли, ще следва ли в тези случаи да се постановява по отношение на тяхното лишаване от свобода предсрочно освобождаване или не?

Един процесуален аргумент, който също не е за подценяване. Дори и ръцете на съда да бъдат развързани по такъв безпрецедентен начин и той да има правото да налага и най-тежките наказания, остават отворени вратите на два възможни процесуални сценария, чрез които тези най-сурови санкционни последици да бъдат заобиколени. На първо място, става въпрос за възможността за постигане на споразумение. Съгласно чл. 381, ал. 2 НПК, то ще бъде изключено само за извършени престъпления от раздел „Убийство“ и раздел „Разврат“. Във всички останали случаи на глава II „Престъпления против личността“, споразумението е допустимо[10], а съгласно чл. 381, ал. 4 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Другият възможен процесуален развой на делото е то да се разгледа по правилата на съкратеното съдебно следствие. Последните промени в уредбата на този институт добавиха ограничението то да не се допуска при умишлено причиняване на смърт[11]. Това ще бъде единствената хипотеза на престъпление против личността, при която съкратено съдебно следствие няма да бъде възможно. В мотивите си, вносителите коментират извършителите на умишлени престъпления и от други раздели на глава II – телесна повреда, блудство, изнасилване, в които случаи обаче ще бъде допустимо делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Това означава, че, съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, ако подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, а съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, той с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това, при провеждане на съдебното следствие, няма да се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и ако постанови осъдителна присъда, съдът ще определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

И при двата описани и напълно възможни развоя на събитията, наказанията за непълнолетните отново няма да бъдат такива, каквито, очевидно, целят вносителите на проекта. С оглед постигане на поставените в мотивите цели, е необходимо в НПК също да последват промени, ограничаващи приложението на институтите на съкратеното съдебно следствие и на споразумението, що се отнася до престъпленията против личността.

Още нещо важно. Както и да се ожесточат наказанията за непълнолетните, породени от един конкретен казус, новите, много по-тежки, наказания няма да могат да бъдат приложени от съда спрямо този конкретен казус. При действието на чл. 2, ал. 1 НК, те ще се прилагат за в бъдеще. Доколкото тази нова норма предвижда при всички случаи по-тежки наказателноправни последици, тя никога няма да се окаже нова по-благоприятна норма по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. Разбира се, освен ако не бъде отменена и забраната за обратно действие на по-неблагоприятния нов закон.

Всички изложени аргументи сочат, че прибързаното приемане на подобна разпоредба ще доведе като че ли до повече отрицателни, отколкото положителни ефекти. Поради това, изглежда разумно, тя още веднъж да бъде внимателно обмислена.

*Заглавието е на редакцията.

[1] Съгласно чл. 57 от Наказателния закон от 1896г наказанията се заменят:
1) смъртното наказание и доживотният строг тъмничен затвор с временен строг тъмничен затвор от пет до десет години;
2) строгият тъмничен затворот десет години на горе с стор тъмничен затвор от една до пет години;
3) строгият тъмничен затвор не повече от десет години и не по-малко от пет  – с тъмничен затвор до две години;
4) строгият тъмничен затвор до пет години – с тъмничен затвор до една година;
5 ) тъмничният затвор – с запиране или настаняване в възпиталище; а наместо запиране или глоба – с мъмрение от съдът, или настаняване в възпиталище;
6) непълнолетния не може да бъде лишен от права и наказанието му не може да бъде усилено според чл. 66;
7) непълнолетните престъпници могат да се държат в възпиталище само до двадесет и една година.
[2] За пълнолетните това наказание е от една година до петнадесет години, а в случай на съвкупност на няколко престъпления е можело да продължи и до двадесет години (чл. 15)
[3] За пълнолетни лица  тъмничният затвор е траел не по-малко от един ден и не повече от три години, а в случай на съвкупност на няколко престъпления неговата продължителност би била до четири години.
[4] Ако законодателят действително желае да вложи друг смисъл в предлаганите промени, той би следвало изрично да предвиди още една разпоредба, в която да посочи, че спрямо непълнолетните, ако това е целесъобразно, може да не се приложи специалната системата от наказания по чл. 62 НК. Освен това, за постигане на целта за засилване на репресията, новата ал. 3 би следвало да звучи така: „По отношение на непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, извършил тежко престъпление против личността при определяне на наказанието, съдът не прилага правилата по чл. 63 НК (а не само по ал. 2 – курсивът мой – ЮМ), ако реши, че целите по чл. 36, ал. 1 и чл. 60 от НК не могат да бъдат постигнати“
[5] Бекария, Ч., За престъпленията и наказанията, ТедИна, В., 1993
[6] В правило 19 се фиксира задължение за “налагане на наказанието лишаване от свобода до най-малка степен”, а в т. 19. 1 изрично се указва, че настаняването на непълнолетните в място за лишаване от свобода винаги трябва да е крайна наказателна мярка и за възможно най-кратък срок.
[7] Цитатът е от мотивите към Законопроекта
[8] Цитатът е от мотивите към Законопроекта
[9] Вж по-подробно Ковачева, Г., Стигматизация и криминална кариера, издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, В., 2018
[10] Чл. 381, ал. 2 НПК: Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.
[11] Чл. 369а -Нов – ДВ, бр. 27 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., нов – ДВ, бр. 83 от 2019 г.

39
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
гейшоерадост
гейшоерадост
18 февруари 2020 22:32
Гост

Може би най-силната превенция би била единствено да добавят названието „строг тъмничен режим“.. Както и училището просто да бъде с адекватна програма, а не отблъскваща.

boom
boom
14 февруари 2020 11:39
Гост
Д. Чанкова
Д. Чанкова
11 февруари 2020 17:17
Гост

Поддържам изцяло. Адмирации! Дано статията бъде съобразена, за да не продължаваме да вървим срещу тенденциите и достиженията на правото!

Юлиана Матеева
Юлиана Матеева
11 февруари 2020 22:46
Регистриран

Благодаря Ви много, проф. Чанкова!

минувач
минувач
11 февруари 2020 12:19
Гост

Чудесен анализ, който депутатите няма да прочетат!
От години се говори за съд / отделение/ състави които да се занимават само с престъпления извършени от непълнолетни и да се профилират в тази материя. Вместо това се създаде „специализиран“ съд и няма кой да обърне внимание на проблемните деца! А те също са част от бъдещето ни.

Асен Христов
Асен Христов
11 февруари 2020 8:51
Гост

Ясно и Точно и с Усет!

Асен Христов
Асен Христов
11 февруари 2020 8:49
Гост

Ясно и точно!

The Grey Knight
The Grey Knight
10 февруари 2020 21:02
Гост

Каква личност ще бъде убиецът от Галиче след 12 г. (ха, макс 6-7 и е вънка)? Абе, сигурно ще се е поправил, без съмнение.

ала бала
ала бала
10 февруари 2020 15:09
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Галина
Галина
10 февруари 2020 14:56
Гост

Нилс Кристи е диагностицирал много точно проблема „Повечето девиантни постъпки са един непохватен опит да се излъчи някакво послание“. И не неадекватният отговор, свързан с причиняването на страдание на непълнолетния, е решението. Може би трябва да се замислим как ще се предпазим като общество от престъпността, създавайки рецидивисти, които не чувстват болка. И още повече-какъв пример ще дадем на подрастващите с посланието, че проблемите се решават с възможно по-голяма строгост и репресия? Поздравления, доц. Матеева!

Юлиана Матеева
Юлиана Матеева
10 февруари 2020 20:59
Регистриран

Благодаря Ви много, колега!

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 14:00
Гост

Ключът към благоденствието на една нация е тя да бъде управлявана от умни хора, а не от селяни с каскети.

проф. Веселин Вучков
проф. Веселин Вучков
10 февруари 2020 12:28
Гост

Поздравления за доц. Матеева за смисления текст!
Инак: цялата тази „законодателна идея“ всъщност не е нищо друго, освен самоприсъда за нас като членове на съобщество и едно своеобразно признание за нашето безсилие като социални индивиди.
Още веднъж – респект към написаното!

Юлиана Матеева
Юлиана Матеева
10 февруари 2020 12:36
Регистриран

Много благодаря, проф. Вучков!

Димитър
Димитър
10 февруари 2020 11:21
Гост

Много точен аналог с медицината. Трябва да се взимат превантивни мерки, а не да се реже „главата до кръста“. Защото за ампутираният дух протези няма.

Чавдар
Чавдар
10 февруари 2020 10:03
Гост

Изключително права е, че образованието е изключително важно. За съжаление някои от децата вече не завършват и средно образование.

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 10:04
Гост

А прост народ се манипулира и управлява много лесно.

Ачо
Ачо
10 февруари 2020 9:52
Гост

До къде я докарахме! Да се върнем в Средновековието, за да се поучим от практиката.

Андрей
Андрей
10 февруари 2020 9:50
Гост

По- тежките наказания за хората от тази възрастова група не са адекватно рвшение. Да не говорим, че отново НК просто се позакърпва.

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 9:38
Гост

Изключително точен и заинтригуващ анализ.

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 9:01
Гост

Сериозно и добре обосновано изложение. Надявам се, че ще бъде прочетено от нашите „нормотворци“ и ще ги разкандърдиса да прилагат намислените законодателни безумици!

адвокат
адвокат
10 февруари 2020 8:55
Гост

Едни от недомислията в нормотворчеството на ибрикчията на султана – дани острото.

lawyer
lawyer
10 февруари 2020 8:28
Гост

Много хубаво списана статия – почти е рядкост вече – то ги няма и старите имена – Ненов, Дерменджиев, Стойчев, но е за пръв път четим текстът – хубаво и повествователно – само в частта – дето да учат децата на религия – малко не съм за, исихасти не ни трябват – малко повече може би спорт.

хуманисти
хуманисти
10 февруари 2020 8:28
Гост

Отопманският наказателен закон по-хуманен от българския през 21 век!

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 8:29
Гост

Не става въпрос за хуманост, колега. Това е самопризнание за провалена държава

адвокат
адвокат
10 февруари 2020 8:51
Гост

И по-точно не държава, а остатъците от държавността в тази обезлюдяваща се територия, поради безхаберието на политиците и алчността на олигархията !

ние ви предупредихме
ние ви предупредихме
10 февруари 2020 8:25
Гост

Много навременна статия! Такива трябва да се пиша преди да е сътворена глупостта. Не че има гаранция, че ще се вслуша някои от властимащите в аргументите на наказателното право. Но поне остава завинаги в историята – не могат да кажат, че не са били предупредени, когато всичко катастрофира. Лошото е, че тук става дума за непълнолетни именно те ще оберат пешкира на този законотворчески напън. Не се пънете, дами и господа в парламента, че като се напънете и се о_ирате

точно
точно
10 февруари 2020 8:22
Гост

Сългасен съм с вяка дума извън прочита, че изключването на препратката за малка редукция прави възможна голямата. Това няма как да стане, тъй като е обусловено от самата възраст на наказателноотговорното лице. Извън това, браво на колегата за точния анализ!

превенцията, глупаци
превенцията, глупаци
10 февруари 2020 8:13
Гост

Превенцията, глупаци! Това е важното. Да не правим децата си престъпници, но това не значи само да не допускаме това, което се случва в някои мургави общности – родители да ги учат да крадат, а значи да обарзоваме всички. Истински! Напред – науката е слънце, което в душите грей!, как по-хубаво от това да го кажеш.

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 8:09
Гост

Прекрасен анализ! Поздравления!

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 8:09
Гост

Статията казва – оттеглете си безумията, но дали? Когато ББ нареди изчезва всякаква мисъл, а тя дори не е нужно да е правна, а просто човешка, логична, за да разбереш, че това е опасно. Да вкараш някого от дете за 20, 30 години в затвора, е равносилно на смъртно наказание, това означава, че когато излезе ще бъде напълно негоден да се върне в обществото. Ще познава само затвора, само средата там и начина на общуване, който смятам няма нужда да се коментира

Пиар
Пиар
10 февруари 2020 11:01
Гост

Аз вече се чудя дали и при самия Боко тече мисъл, или направо действа.

заГРОБени
заГРОБени
10 февруари 2020 8:04
Гост

В ГЕРБ действат така – Бойко поръчва, те сервират каквото могат. Толкова си могат, бе. Ама защо все в НК пипат…

умните глави
умните глави
10 февруари 2020 8:01
Гост

Хайде да поразсъждаваме, нещо, което вносителите очевидно не са направили. Кажете ми кое дете, ще ги наричам деца, защото до 18 г. са такива, е запознато, че видиш ли, ще бъде съдено като пълнолетен и го грози и доживотен? Това са оскотели деца, забравени от всички, най-вече от семействата си, които дори не знаят да четат. Зверчета, които нямат ценостна система, изградени морални кретерии за добро и зло и ти ми казваш, че вдигането на наказанията в НК ще им въздейства възпиращо. Щеше да е смешно, ако не беше безумно тъпо. Той ще хване камъка и ще разбие главата на… Покажи целия коментар »

Калоянски
Калоянски
10 февруари 2020 8:40
Гост

Как и кой е допуснал това оскотяване и неграмотност?? И как следва да се накаже и той? За какво са му тия 20 лв?! Цяла Агенция за закрила на детето, хиляди служби и чиновници са спали през цялото време или основната им работа са комисиони при продажби на деца в чужбина!

!!!!!!
!!!!!!
10 февруари 2020 7:55
Гост

Много рядко обръщам внимание на историческите сравнения, като практикуващ все гледам да чета, за това, което е сега. Няма време, какво да правиш. Но ретроспекцията, както я нарича авторката, тук е шокираща. Ставаме по-нехумани към собствените си деца, отколко е била към тях Османската империя!

Анонимен
Анонимен
10 февруари 2020 7:56
Гост

Ще излезе, че „турците сте“ не е обида, а комплимент 😉

ОООООООО, Пепи
ОООООООО, Пепи
10 февруари 2020 11:16
Гост

Аз мисля, че причината за оскотелата част от населението в Бг, лошото образование, престъпната приватизация, липсата на армия., лошият инвестиционен климат и корупцията се крият в еди т.нар. план със създатели – Ран и Ът, с помощта на двайсетина български предатели.

гейшоерадост
гейшоерадост
18 февруари 2020 22:37
Гост

В някой държави идеята да не оставяш дете да изостава е достигнала големи успехи, въпреки пакостливата си природа.