Мащабна реформа на производството по несъстоятелност, огласиха от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук).

Измененията в Търговския закон обхващат всички фази на производството – от откриването до осребряването на имуществото, през различните искове, които го съпътстват и възможността за оздравяване и стабилизация.

Те са планирани в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която беше разработена съвместно с Европейската комисия през 2019 г. и са свързани и с желанието на България да влезе в еврозоната. Освен това се посочва, че са свързани с Директива 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността, която трябва да бъде транспонирана до 31 юли 2021 г. Т.е. въпреки че се обявяват за обществено обсъждане в края на мандата на това правителство и парламент, те най-малкото ще послужат за основа на належащите изменения в областта на несъстоятелността.

От Министерството на правосъдието съобщиха, че текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, Националния съюз на синдиците, академичната общност и министерствата на финансите и икономиката.

Представяме част от основните изменения, които се предлагат.

Без избор на съд по несъстоятелността

С изменение в чл. 613 ТЗ се прекратява възможността длъжникът да си избере съд по несъстоятелността, като си смени седалището. Предлага се местната компетентност на съда по несъстоятелността да се привърже към седалището на длъжника, вписано 6-месеца преди подаване на молбата за откриване на производството.

Ново определение за свръхзадълженост

„Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му и продължаването му като действащо предприятие е малко вероятно“, това да гласи чл. 742, ал. 1 ТЗ, предлагат авторите на законопроекта.

И обясняват, че промяната цели подобряване на легалната дефиниция на понятието „свръхзадълженост“ и идеята е отрицателният собствен капитал на търговското дружество да е обвързан и от преценка на вероятността то да може да продължи като действащо предприятие.

Изцяло пренаписана е разпоредбата на чл. 632 ТЗ, която урежда случаите, в които длъжникът няма имущество, което да покрие разноските по несъстоятелността. Според авторите на новата редакция с нея се предотвратява възможността за многократни и неограничени на брой спирания на производствата по несъстоятелност – всяко от по една година, редувани с възобновяване на производството за няколко месеца, при които по делото по несъстоятелност с години реално не се извършват действия за удовлетворяване на кредиторите.

„Ако длъжникът няма имущество или то е недостатъчно да покрие разноските за производството по несъстоятелност и паричните средства за тези разноски не са авансирани от заинтересованите лица, производството се явява безпредметно и се прекратява с възможност за възобновяване по чл. 744, като е разширен кръгът на легитимираните лица, които могат да искат възобновяване на производството чрез включване на кредиторите по чл. 717н и на всеки кредитор на длъжника, без предварително да е установено вземането му“, се посочва в мотивите.

Обвързване на сроковете за обжалване на решенията с вписването в ТР

Сроковете за обжалване на някои решения на съда в различните фази на производството по несъстоятелност (по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 632, чл. 705, ал. 2, чл. 706а, ал. 3, чл. 709, ал. 1, чл. 710, чл. 735, ал. 1 и 3 чл. 740, ал. 2, чл. 744, чл. 755, ал. 2, решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 и определенията по чл. 701, ал. 3 ТЗ) се обвързват с оповестяването на актовете на съда в Търговския регистър. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ изрично се посочва, че срокът е 7-дневен „от вписването, съответно от обявяването в търговския регистър“.

„Този способ на съобщаване е по-бърз и по-сигурен от връчването на съобщения по реда на ГПК, като е взето предвид и обстоятелството, че страните в производството по несъстоятелност, са много на брой, понякога дори хиляди, като при постановяване на решение по чл. 630 или чл. 632 на третите лица по чл. 613а, ал. 2, легитимирани да подадат жалба срещу него, е и обективно невъзможно да се връчи съобщение за решението по реда на ГПК. Същият е и подходът към въззивните и касационните жалби“, обясняват авторите на измененията.

Освен това с промените в чл. 613а се въвеждат общи норми за сроковете за подаване на въззивна и касационна жалба срещу решенията по делото за несъстоятелност. Като се регламентира, че въззивните решения подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Както стана ясно, жалбите ще се считат връчени чрез обявяването им в търговския регистър, а срокът за отговор е 7-дневен за въззивната жалба, и 14-дневен за касационната.

Исковете за недействителност на сделки на длъжника се „отвързват“ от датата на неплатежоспособността

Началната дата на неплатежоспосбността, съответно на свръхзадължеността, вече няма да е от значение за исковете по чл. 646, ал. 2 и чл. 647, ал. 1 ТЗ на кредиторите за обявяване за недействителни спрямо тях на сделки на длъжника.

И в чл. 646, ал. 2 ТЗ се предвижда, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, изброените в разпоредбата действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

В мотивите към законопроекта се посочва, че с това се цели по-голяма бързина на производството по несъстоятелност и съпътстващите го специални искове. „Постига се бързо стабилизиране на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което в повечето случаи се обжалва единствено в частта за началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Периодите преди подаване на молбата по чл. 625, в които действията и сделки трябва да бъдат извършени, за да могат да бъдат обявени за нищожни или недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, са кратки, като на практика началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост винаги ги предхожда, поради което тя няма практическо значение за защита на масата на несъстоятелност. Същевременно, при спор относно тази дата, производството по исковете за попълване на масата по несъстоятелност значително се забавя, тъй като то се спира до разрешаване на преюдициалния за него спор за началната дата на неплатежоспособност/ свърхзадълженост. Ако по реда на обжалване на ползващото се с предварително изпълнение решение за откриване на производството по несъстоятелност, се определи по-късна началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, това само по себе си може да доведе до отхвърляне на преферентния или отменителния иск, който при завеждането му е съобразен с първоначално определената от съда дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, като кредиторите са ощетени в размера на направените разноски за производството, които са за сметка на масата на несъстоятелност“, обясняват авторите му.

Същевременно с изменения в чл. 628 ТЗ длъжникът се задължава с молбата за откриване на производството да посочи началната дата на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Изменят се и правилата на чл. 629 ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производството, като се дава възможност тази на длъжника и тези на кредиторите да бъдат разгледани в едно производство. „Така, от една страна, производството по несъстоятелност ще може да се открие въз основа на молбата на длъжника, когато молбата по чл. 625 на кредитора е неоснователна, само поради липса на активна легитимация по нея, а от друга страна, се избягва обвързване на кредиторите от решения, постановени въз основа на представена от длъжника с молбата му по чл. 625 невярна документация за финансово-икономическото му състояние“, се обяснява в мотивите.

По-ниски такси и по-дълг срок за предявяване на исковете по чл. 649 ТЗ

Таксата за специалните искове по чл. 649 ТЗ да се намали на една четвърт от цената им, е друго предложение. То следва логиката, с която законодателят преди пет години намали таксата и на тези по чл. 694 ТЗ.

Освен това с измененията се увеличава от една на две години срокът за предявяване на исковете по чл. 649 ТЗ.

„Така се гарантира възможността синдиците да получат информация и да се снабдят с доказателства относно всички действия и сделки, попадащи във фактическите състави на специалните искове, преди изтичането на преклузивния срок за завеждането им, което в повечето случаи е затруднено от недобросъвестни действия на длъжника. Намаляват се и разходите за сметка на масата на несъстоятелността, а от там и увреждането на кредиторите, при отхвърлянето на исковете, което ще стимулира синдиците да ги предявят. Тъй като именно с обусловените искове се постига реално връщане на актива в масата на несъстоятелност, по отношение на тях се прилага предвиденото за обуславящите ги искове изключение от правилото на чл.73, ал.3 ГПК, че държавната такса за всички инстанции не се внася предварително, още повече че по правило обуславящите и обусловените искове са съединяват за съвместно разглеждане в едно производство“, обясняват авторите на промените.

Образец на молба за предявяване на вземане

За молбите за предявяване на вземане, за списъците на приетите и неприетите вземания и за сметките за разпределение и отчетите се въвеждат стандартизирани образци. Те трябва да бъдат утвърдени с наредба на министъра на правосъдието.

Заради това чл. 685 ТЗ) изрично се регламентира съдържанието на молбата за предявяване на вземане. Освен това се увеличава от 7 на 14 дни срокът за изготвяне от синдиците на списъците на приетите и неприетите вземания.

Задължение да не се застрашава жизнеспособността на предприятието

В нова разпоредба (чл. 768б ТЗ) е установено задължение на органите на длъжника да не застрашават жизнеспособността на предприятието.

Тя гласи: „При наличие на непосредствена опасност от неплатежоспособност и при отчитане на интересите на кредиторите, на собствениците на капитала и на работниците и служителите, органите на длъжника са длъжни да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност“.

Изпълнението на тази норма е обезпечено със задължение на синдика да предяви срещу бившите и настоящите управители, членовете на управителни органи и прокуристите на дружеството искове за обезщетение на виновно причинените от тях вреди. Като в проекта се посочва, че тази промяна се прави с оглед изискванията на Директива 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността.

Заради нея са въведени изисквания министрите на правосъдието и на икономиката да огласят практически указания за изготвяне на план за стабилизация. Освен това срокът за представяне на план за оздравяване се удължава от един месец на два, а целта е да може да се приеме работещ план.

На двумесечен се променя и срокът за изпълнение на плана за оздравяване, съответно на плана за стабилизация, предвиждащ сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него или на отделно имущество.

Има и изменения, свързани със спирането на изпълнителните и арбитражните производства, завишават се и изискванията към синдиците (да са с поне 5 години стаж като юристи или икономисти).

 

19
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
въведете гражданския фалит!
въведете гражданския фалит!
27 февруари 2021 6:24
Гост

Вместо МП да се упражнява на тема фирмена несъстоятелност, да бяха преписали, френсия, или руския, или американския закон за гражданската несъстоятелност. Чрез фалит на фирмите си богаташите чистят дългове-богатите в България теглят дългове на името на фирмите си, усвояват лично парите, а после фирмите им отиват на фалит-че всяка година стотици фирми само в СГС сеа обявявани за фалирали-парите ги няма, усвоени са от човека зад фирмата, а дългът е „занулен“-чл 739 ал 2 ТЗ-има магическото действие законно да изчезват дългове на богаташите. А гражданинът няма как дса се освободи от дълг с граждански фалит, поради липса на закон. А… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 15:19
Гост

Пропуснали са нещо много важно-синдиците. Докато не се въведе случайно разпределение на синдиците, всичко ще е постарому. Публична тайна е, че определени окръжни съдии си имат „любими“ синдици.

въведете гражданския фалит!
въведете гражданския фалит!
26 февруари 2021 15:04
Гост

Щом има фирмема несъстоятелност, трябва проритетно да има гражданска несъстоятелност. Фирма може да не плати-като фалира, но пък, ако гражданин дължи на фирма-няма отърваване от дълга.

Пълно е с примери , фирми да „чистят“ дълг-като обявят фалит. Примерно преди години туристическа фирма фалира, и гражданите-платили и неполучили екскурзии си загубиха парите. Значи гражданин търпи последиците, ако длъжникът му фалира-и гражданинът-кредитор поема загубата лично, но ако същия гражданин е длъжник-отърваване няма.

Лукавий
Лукавий
26 февруари 2021 14:27
Гост

Умопомрачителни са измененията на чл. 632 – за пръв път в световната история на правото с един и същи съдебен акт ще се открие производство и едновременно ще се прекрати. O sancta simplicitas! Туй го нема и в Буркина Фасо.
Уважаеми членове на работната група, всеки иска да влезе в световната история.Не го правете обаче като Херострат.

половинчата работа
половинчата работа
26 февруари 2021 12:39
Гост

Малко половинчата работа, не виждам същинско транспониране на директивата за преструктурирането и несъстоятелността! А това сега е сред най-важните реформи в цяла Европа. Колегата Милен Василев от САС добре и поучително беше разказал тук какво са направили германците, но не виждам някой в МП и великата работна група много да се е поучил!

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 12:53
Гост
Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:34
Гост

Споко. За транспонирането на Директивата имало друга работна група, която щяла да представи друг проект. Целта е повече работни групи с цел усвояване на повече хонорари. Колкото повече толкова повече. Друг е въпросът защо сега огласяват този проект при положение, че до есента няма да има работещо НС, което да го приеме. По-добре би било да се представи общ проект, когато и другата работна група си свърши работа. А сега има риск от несъгласуваност и противоречия. Важното обаче да кипи безсмислен труд.

Гинка
Гинка
01 март 2021 21:35
Гост

Едно пояснение – хонорари няма за членовете на РГ. Подбират се само послушни и незапознати с материята. Ако случайно имаш позоция, опит и знания просто те игнорират и не получаваш повече матвриали по мейла! Представеният ЗИД на ТЗ е еднолично дело на велик върховрн съдия!

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 12:18
Гост

На изпроводяк Ахладова представи нещо добро. Ако ГЕРБ спечели, дали ще я покани за министър. Не бива да се отказват от нея, защото нямат много опции, тя е от малцината, които имат подготовка и квалификация

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 13:51
Гост

Пълен срам ще е ако пак стане министър

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 11:58
Гост

Много положителни промени според мен.

Мишо
Мишо
26 февруари 2021 11:58
Гост

Зависи за коя страна говорим 🙂

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2021 14:56
Гост

А, да видим дали ще постигнат по-голяма бързина на производството по несъстоятелност.

Ники
Ники
26 февруари 2021 11:57
Гост

Най-накрая да се предотврати възможността за многократни и неограничени на брой спирания на производствата по несъстоятелност.

анонимен
анонимен
26 февруари 2021 11:57
Гост

„Периодите преди подаване на молбата по чл. 625, в които действията и сделки трябва да бъдат извършени, за да могат да бъдат обявени за нищожни или недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, са кратки, като на практика началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост винаги ги предхожда, поради което тя няма практическо значение за защита на масата на несъстоятелност. Същевременно, при спор относно тази дата, производството по исковете за попълване на масата по несъстоятелност значително се забавя, тъй като то се спира до разрешаване на преюдициалния за него спор за началната дата на неплатежоспособност/ свърхзадълженост“ Надявам се да има по-разумно обяснение и че измененията… Покажи целия коментар »

Лазаров
Лазаров
26 февруари 2021 11:54
Гост

Спокойно можеше да остаят възможността длъжникът да си избере съд по несъстоятелността.

Филип
Филип
26 февруари 2021 11:56
Гост

Да, бе! Та длъжникът да си сменя седалището когато му скимне и да разиграва хората.

да бе, да
да бе, да
26 февруари 2021 12:25
Гост

По тази логика да променят законите така, че всеки да може да си избере съд. Стига глупости, предложението е добро.

Краси
Краси
26 февруари 2021 11:53
Гост

Е, това е цената на желанието ни България да влезе в еврозоната.